— Не зная. Ничии.

— Nežinau. Niekieno.

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Vadinasi, jos mano, nes aš pirmas pagalvojau apie jas.

— Това стига ли?

— Ir to užtenka?

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Žinoma. Kai randi deimantą, kuris niekam nepriklauso, — jis tavo. Kai atrandi salą, kuri niekam nepriklauso, — ji tavo. Kai tau pirmam kyla kokia nors idėja, tu ją užpatentuoji, ir ji tavo. O aš turiu žvaigždes, nes niekam prieš mane nebuvo šovusi mintis jas turėti.

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Čia tai jau teisybė, — sutiko mažasis princas. — Ir ką tu su jomis veiki?

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

— Valdau. Skaičiuoju ir perskaičiuoju jas, — paaiškino verslininkas. — Tai nelengva. Bet aš rimtas žmogus!

Малкият принц още не бе задоволен.

Mažasis princas dar nebuvo patenkintas.

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Jei aš turiu šaliką, galiu apsivynioti juo kaklą ir pasiimti kur noriu. Jei turiu gėlę, galiu ją nuskinti ir nusinešti. Bet tu negali nusiskinti žvaigždžių!

— Не, но мога да ги туря в банката.

— Ne, bet galiu jas padėti į banką.

— Какво значи това?

— O ką tai reiškia?

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— Tai reiškia, kad aš parašau popieriuje, kiek turiu žvaigždžių. Tada tą popierių padedu į stalčių ir užrakinu.

— И това ли е всичко?

— Ir viskas?

— Това стига.

— Bet to užtenka!

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

„Įdomu, — pagalvojo mažasis princas. — Gana poetiška. Bet nelabai rimta“.

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

Mažasis princas apie rimtus dalykus turėjo savo nuomonę, kuri labai skyrėsi nuo suaugusiųjų nuomonės.

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

— Aš turiu gėlę, — tarė jis, — ir kasdien ją laistau. Aš turiu tris ugnikalnius, kuriuos valau kiekvieną savaitę. Taip pat išvalau ir užgesusį ugnikalnį. Juk niekad nežinai, kas gali atsitikti. Mano ugnikalniams ir gėlei naudinga, kad aš juos turiu. O žvaigždėms iš tavęs jokios naudos…

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

Verslininkas prasižiojo, bet neturėjo ką atsakyti, ir mažasis princas jį paliko.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

„Tie suaugusieji tikrai labai savotiški“, — tyliai mąstė jis, keliaudamas savo keliu.

XIV

XIV

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

Penktoji planeta buvo labai įdomi, nes visų mažiausia. Joje užteko vietos tik žibintui ir žibintininkui.

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

Mažasis princas niekaip neįstengė suprasti, kam reikalingas žibintas ir žibintininkas kažkur danguje, planetoje, kurioje nėra nei namų, nei gyventojų.

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

Tačiau jis tyliai pagalvojo: „Galbūt šis žmogus juokingas, bet ne toks juokingas kaip karalius, garbėtroška, verslininkas ir girtuoklis. Jo darbas bent jau turi prasmę. Kai jis uždega savo žibintą, tarsi gimsta dar viena žvaigždė ar gėlė. O kai žibintą užgesina, tą žvaigždę ar gėlę užmigdo. Jo darbas labai gražus. Ir tikrai naudingas, nes gražus“.

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

Nusileidęs ant šios planetos, jis pagarbiai pasisveikino su žibintininku:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Laba diena. Kodėl tu dabar užgesinai savo žibintą?

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Toks nurodymas, — atsakė žibintininkas. — Labas rytas.

— Какво е нареждането?

— O kas yra įsakymas?

— Да угасям фенера. Добър вечер.

— Įsakymas gesinti žibintą. Labas vakaras.

И отново го запали.

Ir vėl uždegė žibintą.

— Но защо пък сега го запали?

— Kodėl tu jį vėl uždegei?

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Toks įsakymas, — atsakė žibintininkas.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Nieko nesuprantu, — tarė mažasis princas.

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

— Nėra čia ko suprasti, — pasakė žibintininkas. — Įsakymas yra įsakymas. Labas rytas.

И угаси фенера.

Ir vėl užgesino žibintą.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

Paskui raudona languota nosine nusišluostė prakaitą nuo kaktos.

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— Mano darbas siaubingas. Kadaise jis turėjo prasmę. Gesindavau žibintą ryte ir uždegdavau vakare. Dalį dienos ilsėdavausi, o dalį nakties miegodavau…

— Промени ли се нареждането след това?

— O paskui nurodymas pasikeitė?

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— Nurodymas nepasikeitė, — tarė žibintininkas. — Ir tai tragedija! Metai po metų planeta sukasi vis greičiau ir greičiau, o nurodymas nepasikeitė!

— Тогава? — рече малкият принц.

— Na ir kas? — paklausė mažasis princas.

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Ogi tas, kad ji dabar apsisuka per minutę ir aš nebeturiu nė sekundės poilsio. Uždegu ir užgesinu jį kartą per minutę!

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Kaip juokinga! Tavo planetoje diena trunka tik vieną minutę!

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Visai nejuokinga, — pasakė žibintininkas. — Mudu jau kalbamės visą mėnesį.

— Месец ли?

— Mėnesį?

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

— Taip. Trisdešimt minučių. Trisdešimt dienų! Labas vakaras.

И отново запали фенера.

Ir jis vėl uždegė žibintą.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

Mažasis princas pažvelgė į žibintininką, ir jam patiko tas žmogus, ištikimai vykdantis nurodymą.

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

Jis prisiminė, kaip kadaise pats perkėlinėjo kėdę iš vienos vietos į kitą, kad tik galėtų pamatyti saulėlydį. Ir jis panoro padėti draugui.

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Klausyk… aš žinau, kaip galėtum ilsėtis kada tik nori…

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

— Aš visada noriu ilsėtis, — atsakė žibintininkas.

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

Mat žmogus gali būti sykiu ir ištikimas, ir tingus.

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

Mažasis princas kalbėjo toliau:
— Tavo planeta tokia mažuliukė, kad gali ją apeiti trimis žingsniais. Tau tereikia eiti ganėtinai lėtai, kad visąlaik liktum saulėje. Kai užsimanysi pailsėti, eisi, eisi… ir diena truks tiek laiko, kiek panorėsi.

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Na, iš to man menka nauda, — tarė žibintininkas. — Gyvenime aš labiausiai mėgstu miegoti.

— Не ти върви — каза малкият принц.

— Tada tavo reikalai nekokie, — tarė mažasis princas.

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

— Nekokie, — pritarė jam žibintininkas. — Labas rytas.

И угаси фенера.

Ir užgesino žibintą.

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

„Šį žmogų, — keliaudamas toliau pagalvojo mažasis princas, — niekintų visi kiti — ir karalius, ir garbėtroška, ir girtuoklis, ir verslininkas. Ir vis dėlto jis vienintelis neatrodo man juokingas. Gal todėl, kad jam rūpi ne tik jis pats“.

Той въздъхна със съжаление и продължи:

Jis apgailestaudamas atsiduso ir vėl pagalvojo:

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

„Šis žmogus vienintelis, su kuriuo aš norėčiau draugauti. Bet jo planeta tikrai per maža. Dviem joje nėra vietos“.

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

Mažasis princas nedrįso prisipažinti, kad jam gaila palikti šią palaimintą planetą dar ir todėl, jog per parą joje gali pamatyti tūkstantį keturis šimtus keturiasdešimt saulėlydžių!

XV

XV

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

Šeštoji planeta buvo dešimt kartų didesnė. Joje gyveno senas ponas, kuris rašė labai storas knygas.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

— Žiūrėk! Štai ir tyrinėtojas! — sušuko jis, pamatęs mažąjį princą.

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

Mažasis princas atsisėdo ant stalo norėdamas kiek atsipūsti. Juk jis taip ilgai keliavo!

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— Iš kur tu? — paklausė jo senasis ponas.

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Kokia čia stora knyga? — pasidomėjo mažasis princas. — Ką jūs čia veikiate?

— Аз съм географ — каза старият господин.

— Aš geografas, — atsakė senasis ponas.

— Какво е това — географ?

— O kas yra geografas?

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Mokslininkas, žinantis, kur yra jūros, upės, miestai, kalnai ir dykumos.

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

— Labai įdomu, — tarė mažasis princas. — Štai pagaliau tikra profesija!

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

Ir jis greitai žvilgsniu apmetė geografo planetą. Tokios didingos planetos dar niekad nebuvo matęs.

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Jūsų planeta labai graži. Ar joje yra vandenynų?

— Не мога да зная това — каза географът.

— Šito aš nežinau, — atsakė geografas.

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— Ak… — Mažasis princas jautėsi nusivylęs. — O kalnų?

— Не мога да зная това — каза географът.

— Šito aš nežinau, — atsakė geografas.

— А градове и реки, и пустини?

— O miestų, upių ir dykumų?

— И това не мога да зная — каза географът.

— Šito aš irgi nežinau, — tarė geografas.

— Ами нали сте географ?!

— Bet juk jūs geografas!

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

— Teisybė, — patvirtino senasis geografas. — Aš esu geografas, bet ne tyrinėtojas. Savo planetoje aš visiškai neturiu tyrinėtojų. Ne geografo uždavinys skaičiuoti miestus, upes, kalnus, jūras, vandenynus ir dykumas.

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

Geografas — pernelyg svarbus asmuo, jam nėra kada bastytis. Jis niekad neišeina iš savo kabineto. Bet priima tyrinėtojus ir užrašo jų prisiminimus. Ir jeigu bent vieno tyrinėtojo prisiminimai jam pasirodo įdomūs, geografas liepia surinkti informaciją apie tyrinėtojo moralę.

— Защо?

— Kodėl?

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Jeigu tyrinėtojas imtų meluoti, geografijos vadovėliuose viską neatitaisomai supainiotų. Jeigu tyrinėtojas per daug išgertų — irgi būtų blogai.

— Защо? — каза малкият принц.

— Kodėl? — paklausė mažasis princas.

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Dėl to, kad girtuokliams dvejinasi akyse. Girtas geografas vietoje vieno kalno visur pažymėtų du.

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Pažįstu vieną žmogų, — tarė mažasis princas, — kuris būtų blogas tyrinėtojas.

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— Galimas daiktas. Kai paaiškėja, kad tyrinėtojas — padorus žmogus, tada surenkama informacija apie jo atradimą.

— Отиват да видят ли?

— Kas nors vyksta jo patikrinti?

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

— Ne. Tai pernelyg sudėtinga. Bet iš tyrinėtojo pareikalaujama įrodymų. Jeigu jis, pavyzdžiui, atrado didelį kalną, tegu atneša nuo jo didelių akmenų.

Изведнъж географът се развълнува.

Staiga geografas susijaudino.

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

— Bet tu irgi atkeliavai iš toli! Tu irgi tyrinėtojas! Papasakok man apie savo planetą!

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

Geografas atsivertė įrašų žurnalą ir pasismailino pieštuką. Tyrinėtojų pasakojimai pirmiausia užra65 šomi pieštuku. Informacija perrašoma rašalu tik tada, kai tyrinėtojas pateikia įrodymus.

— Е? — рече въпросително географът.

— Na? — paklausė geografas.

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— Na, ten, kur aš gyvenu, — pradėjo mažasis princas, — nelabai įdomu, nes viskas maža. Turiu tris ugnikalnius. Du veikiančius ir vieną užgesusį. Bet ką gali žinoti.

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— Ką gali žinoti, — pritarė geografas.

— Имам също така и едно цвете.

— Ir dar turiu gėlę.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— Gėlių mes neįrašome, — tarė geografas.

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Kodėl? Juk jos visų gražiausios!

— Защото цветята са ефемерни.

— Dėl to, kad gėlės efemeriškos.

— Какво значи „ефемерно“?

— Ką reiškia „efemeriškos“?

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Geografijos knygos — pačios rimčiausios knygos pasaulyje, — paaiškino geografas. — Jos niekad nepasensta. Kalnas labai retai keičia savo vietą. O vandenynas labai retai išdžiūsta. Mes aprašome amžinus dalykus.