“La Biblioteca Virtual de la UEB”. http://www.ueb.edu.ec, webmaster@ueb.edu.ec, Ecuador — noviembre 2003.

Преведе от френски Константин Константинов

A LEON WERTH:

НА ЛЕОН ВЕРТ

Pido perdón a los niños por haber dedicado este libro a una persona mayor. Tengo una seria excusa: esta persona mayor es el mejor amigo que tengo en el mundo. Tengo otra excusa: esta persona mayor es capaz de entenderlo todo, hasta los libros para niños. Tengo una tercera excusa: esta persona mayor vive en Francia, donde pasa hambre y frío. Verdaderamente necesita consuelo.

Моля децата да ми простят, че посвещавам тая книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение за това: тоя възрастен човек е най-добрият ми приятел в света. Имам и друго извинение: тоя възрастен човек може да разбира всичко, дори и книгите за деца. Имам и трето извинение: тоя възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен.

Si todas esas excusas no bastasen, bien puedo dedicar este libro al niño que una vez fue esta persona mayor. Todos los mayores han sido primero niños. (Pero pocos lo recuerdan). Corrijo, pues, mi dedicatoria:

Ако всички тия извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тая книга на детето, което тоя възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) И така, поправям посвещението си:

A LEON WERTH, CUANDO ERA NIÑO

НА ЛЕОН ВЕРТ, КОГАТО Е БИЛ МАЛКО МОМЧЕ

I

I

Cuando yo tenía seis años vi en un libro sobre la selva virgen que se titulaba “Historias vividas”, una magnífica lámina. Representaba una serpiente boa que se tragaba a una fiera.

Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.

En el libro se afirmaba: “La serpiente boa se traga su presa entera, sin masticarla. Luego ya no puede moverse y duerme durante los seis meses que dura su digestión”.

В книгата се казваше: „Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я сдъвкват. След това не могат да помръднат и шест месеца спят, през което време храната им се смила.“

Reflexioné mucho en ese momento sobre las aventuras de la jungla y a mi vez logré trazar con un lápiz de colores mi primer dibujo. Mi dibujo número 1 era de esta manera:

Тогава дълго мислих за приключенията в джунглите и успях и аз да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава:

Enseñé mi obra de arte a las personas mayores y les pregunté si mi dibujo les daba miedo.

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх.

— ¿Por qué habría de asustar un sombrero?— me respondieron.

Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“

Mi dibujo no representaba un sombrero. Representaba una serpiente boa que digiere un elefante. Dibujé entonces el interior de la serpiente boa a fin de que las personas mayores pudieran comprender. Siempre estas personas tienen necesidad de explicaciones. Mi dibujo número 2 era así:

Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. На тях винаги трябва да им обясняваш. Моята рисунка номер 2 беше такава:

Las personas mayores me aconsejaron abandonar el dibujo de serpientes boas, ya fueran abiertas o cerradas, y poner más interés en la geografía, la historia, el cálculo y la gramática. De esta manera a la edad de seis años abandoné una magnífica carrera de pintor.

Възрастните ме посъветваха да не рисувам змиите боа, както те изглеждат отвън и отвътре, и да се занимавам с география, с история, със смятане и с граматика. Ето как, още когато бях шестгодишен, изпуснах великолепното поприще на художник.

Había quedado desilusionado por el fracaso de mis dibujos número 1 y número 2. Las personas mayores nunca pueden comprender algo por sí solas y es muy aburrido para los niños tener que darles una y otra vez explicaciones.

Бях обезсърчен от неуспеха на моята рисунка номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Tuve, pues, que elegir otro oficio y aprendía pilotear aviones. He volado un poco por todo el mundo y la geografía, en efecto, me ha servido de mucho.

Така че трябваше да си избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде из света. И вярно е, че географията много ми послужи.

Al primer vistazo podía distinguir perfectamente la China de Arizona. Esto es muy útil, sobre todo si se pierde uno durante la noche.

От пръв поглед можех да различавам Китай от Аризона. Това е много полезно, ако човек се заблуди нощем.

A lo largo de mi vida he tenido multitud de contactos con multitud de gente seria. Viví mucho con personas mayores y las he conocido muy de cerca; pero esto no ha mejorado demasiado mi opinión sobre ellas.

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.

Cuando me he encontrado con alguien que me parecía un poco lúcido, lo he sometido a la experiencia de mi dibujo número 1 que he conservado siempre. Quería saber si verdaderamente era un ser comprensivo.

Когато срещнех някой възрастен, който ми се струваше, че разбира малко повече, аз го проверявах с рисунката си номер 1, която бях запазил. Исках да зная дали той наистина е способен да разбира.

E invariablemente me contestaban siempre: “Es un sombrero”.

Но всякога ми се отговаряше: „Това е шапка“.

Me abstenía de hablarles de la serpiente boa, de la selva virgen y de las estrellas. Poniéndome a su altura, les hablaba del bridge, del golf, de política y de corbatas. Y mi interlocutor se quedaba muy contento de conocer a un hombre tan razonable.

Тогава аз не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Приказвах му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният биваше много доволен, че се е запознал със също такъв разсъдителен човек.

II

II

Viví así, solo, nadie con quien poder hablar verdaderamente, hasta cuando hace seis años tuve una avería en el desierto de Sahara.

Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня.

Algo se había estropeado en el motor. Como no llevaba conmigo ni mecánico ni pasajero alguno, me dispuse a realizar, yo solo, una reparación difícil.

Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвях се да извърша сам една трудна поправка.

Era para mí una cuestión de vida o muerte, pues apenas tenía agua de beber para ocho días.

За мене това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.

La primera noche me dormí sobre la arena, a unas mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. Estaba más aislado que un náufrago en una balsa en medio del océano.

И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана.

Imagínense, pues, mi sorpresa cuando al amanecer me despertó una extraña vocecita que decía:

Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:

— ¡Por favor… píntame un cordero!

— Моля… нарисувай ми една овца!

— ¿Eh?

— Какво?

— ¡Píntame un cordero!

— Нарисувай ми една овца…

Me puse en pie de un salto como herido por el rayo. Me froté los ojos. Miré a mi alrededor. Vi a un extraordinario muchachito que me miraba gravemente.

Аз скочих на нозе, като че ме бе треснала мълния. Потърках добре очите си. Погледнах внимателно наоколо си. И видях едно необикновено момченце, което се взираше сериозно в мене.

Ahí tienen el mejor retrato que más tarde logré hacer de él.

Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам.

Aunque mi dibujo, ciertamente es menos encantador que el modelo. Pero no es mía la culpa. Las personas mayores me desanimaron de mi carrera de pintor a la edad de seis años y no había aprendido a dibujar otra cosa que boas cerradas y boas abiertas.

Но, разбира се, моята рисунка съвсем не е тъй пленителна, както бе моделът. Не съм виновен аз за това. Още когато бях шестгодишен, възрастните ме бяха обезсърчили в попрището ми на художник и аз не се научих да рисувам нищо друго освен змиите боа, както изглеждат отвън и отвътре.

Miré, pues, aquella aparición con los ojos redondos de admiración. No hay que olvidar que me encontraba a unas mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. Y ahora bien, el muchachito no me parecía ni perdido, ni muerto de cansancio, de hambre, de sed o de miedo.

Така че с разширени от учудване очи гледах това видение. Не забравяйте, че бях на хиляда мили далеч от всяко населено място. Ала моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх.

No tenía en absoluto la apariencia de un niño perdido en el desierto, a mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. Cuando logré, por fin, articular palabra, le dije:

То съвсем не приличаше на загубено сред пустинята дете, далеч на хиляда мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, аз му казах:

— Pero… ¿qué haces tú por aquí?

— А… какво правиш ти тук?

Y él respondió entonces, suavemente, como algo muy importante:

И тогава тихичко, като че казваше нещо твърде сериозно, то ми повтори:

— ¡Por favor… píntame un cordero!

— Моля, нарисувай ми една овца…

Cuando el misterio es demasiado impresionante, es imposible desobedecer. Por absurdo que aquello me pareciera, a mil millas de distancia de todo lugar habitado y en peligro de muerte, saqué de mi bolsillo una hoja de papel y una pluma fuente.

Когато загадката е много внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото безсмислено да ми изглеждаше това — далеч на хиляда мили от всички населени места и заплашен от смъртна опасност, — аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка.

Recordé que yo había estudiado especialmente geografía, historia, cálculo y gramática y le dije al muchachito (ya un poco malhumorado), que no sabía dibujar.

Но като си спомних, че съм учил най-много география, история, смятане и граматика, казах на момченцето (с малко лошо настроение), че не умея да рисувам. То ми отговори:

— ¡No importa —me respondió—, píntame un cordero!

— Нищо. Нарисувай ми една овца.

Como nunca había dibujado un cordero, rehice para él uno de los dos únicos dibujos que yo era capaz de realizar: el de la serpiente boa cerrada. Y quedé estupefacto cuando oí decir al hombrecito:

Но тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех да рисувам. Рисунката на боа, както изглежда отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори:

— ¡No, no! Yo no quiero un elefante en una serpiente. La serpiente es muy peligrosa y el elefante ocupa mucho sitio. En mi tierra es todo muy pequeño. Necesito un cordero. Píntame un cordero.

— Не! Не! Не ща слон в боа. Боата е много опасно нещо, а слонът заема много място. Там при мене всичко е много мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми една овца.

Dibujé un cordero.

И аз нарисувах.

Lo miró atentamente y dijo:

То погледна внимателно и рече:

— ¡No! Este está ya muy enfermo. Haz otro.

— Не! Тая овца е тежко болна. Нарисувай друга.

Volví a dibujar.

Аз нарисувах друга.

Mi amigo sonrió dulcemente, con indulgencia.

Моят приятел се усмихна мило, със снизхождение:

— ¿Ves? Esto no es un cordero, es un carnero. Tiene Cuernos…

— Ти сам виждаш… Това не е овца, а овен. Има рога…

Rehice nuevamente mi dibujo.

Отново поправих рисунката си.

Fue rechazado igual que los anteriores.

Но както предишните, той не прие и тая:

— Este es demasiado viejo. Quiero un cordero que viva mucho tiempo.

— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.

Falto ya de paciencia y deseoso de comenzar a desmontar el motor, garrapateé rápidamente este dibujo.

Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да довърша разглобяването на мотора, аз надрасках тая рисунка.

Se lo enseñé, y le agregué:

И отсякох:

— Esta es la caja. El cordero que quieres está adentro.

— Това е сандъкът. Овцата, която искаш, е вътре.

Con gran sorpresa mía el rostro de mi joven juez se iluminó:

И много се изненадах, когато видях, че лицето на моя млад съдник светна:

— ¡Así es como yo lo quería! ¿Crees que sea necesario mucha hierba para este cordero?

— Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тая овца ще трябва много трева?

— ¿Por qué?

— Защо?

— Porque en mi tierra es todo tan pequeño…

— Защото там, при мене, всичко е съвсем мъничко…

— Сигурно ще й стигне. Аз ти дадох съвсем малка овца.

Se inclinó hacia el dibujo y exclamó:
— ¡Bueno, no tan pequeño…! Está dormido…

Той наведе глава над рисунката.
— Не е толкова малка… Я гледай! Тя е заспала…

Y así fue como conocí al principito.

Ето тъй се запознах с малкия принц.

III

III

Me costó mucho tiempo comprender de dónde venía. El principito, que me hacía muchas preguntas, jamás parecía oír las mías.

Трябваше ми доста време, за да разбера отде бе дошел той. Малкият принц, който ми задаваше много въпроси, като че никога не чуваше моите.

Fueron palabras pronunciadas al azar, las que poco a poco me revelaron todo. Así, cuando distinguió por vez primera mi avión (no dibujaré mi avión, por tratarse de un dibujo demasiado complicado para mí) me preguntó:

Само случайно казани думи ми разкриха постепенно всичко. Така, когато за пръв път видя моя самолет (аз не мога да изрисувам моя самолет, за мене това е много сложна рисунка), той ме попита:

— ¿Qué cosa es esa?

— Какво е това нещо?

— Eso no es una cosa. Eso vuela. Es un avión, mi avión.

— Това не е „нещо“. То хвърчи. То е самолет. Моят самолет.

Me sentía orgulloso al decirle que volaba. El entonces gritó:

И се чувствувах горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:

— ¡Cómo! ¿Has caído del cielo?

— Как! Ти си паднал от небето!

— Sí —le dije modestamente.

— Да — отвърнах скромно аз.

— ¡Ah, que curioso!

— Ах! Че е смешно…

Y el principito lanzó una graciosa carcajada que me irritó mucho. Me gusta que mis desgracias se tomen en serio. Y añadió:

Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме раздразни. Аз искам моите нещастия да бъдат приемани сериозно. Сетне добави:

— Entonces ¿tú también vienes del cielo? ¿De qué planeta eres tú?

— Значи и ти идеш от небето! От коя планета си?

Divisé una luz en el misterio de su presencia y le pregunté bruscamente:

Веднага съзрях един проблясък около загадката на неговото присъствие и тутакси го попитах:

— ¿Tu vienes, pues, de otro planeta?

— Ти значи идеш от друга планета?

Pero no me respondió; movía lentamente la cabeza mirando detenidamente mi avión.

Но той не ми отговори. Той поклащаше лекичко глава, като гледаше самолета ми:

— Es cierto, que, encima de eso, no puedes venir de muy lejos…

— Право е, че с това нещо ти не би могъл да дойдеш много отдалеч…

Y se hundió en un ensueño durante largo tiempo. Luego sacando de su bolsillo mi cordero se abismó en la contemplación de su tesoro.

И се вдълбочи в размисъл, който продължи много. После извади от джоба си моята овца и потъна в съзерцание на съкровището си.

Imagínense cómo me intrigó esta semiconfidencia sobre los otros planetas. Me esforcé, pues, en saber algo más:

Можете да си представите колко съм бил заинтригуван от тая полуизповед за „другите планети“. И затова се помъчих да узная нещо повече:

— ¿De dónde vienes, muchachito? ¿Dónde está “tu casa”? ¿Dónde quieres llevarte mi cordero?

— Отде идеш ти, мило мое? Де е това „там при мене“? Де искаш да занесеш моята овца?

Después de meditar silenciosamente me respondió:

След кратко мълчание, през което размисляше, той ми отговори:

— Lo bueno de la caja que me has dado es que por la noche le servirá de casa.

— Хубавото на сандъка, който ми даде, е това, че нощем ще й служи за къща.

— Sin duda. Y si eres bueno te daré también una cuerda y una estaca para atarlo durante el día.

— Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и една връвчица, за да я връзваш през деня. И едно колче.

Esta proposición pareció chocar al principito.

Предложението сякаш не се хареса на малкия принц:

— ¿Atarlo? ¡Qué idea más rara!

— Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!

— Si no lo atas, se irá quién sabe dónde y se perderá…

— Ами ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае де и ще се загуби…

Mi amigo soltó una nueva carcajada.

Моят приятел отново избухна в смях:

— ¿Y dónde quieres que vaya?

— Но накъде мислиш, че ще тръгне тя?

— No sé, a cualquier parte. Derecho camino adelante…

— Все едно накъде. Право пред себе си…

Entonces el principito señaló con gravedad:

Тогава малкият принц каза сериозно:

— ¡No importa, es tan pequeña mi tierra!

— Няма значение, там при мене всичко е толкова мъничко!

Y agregó, quizás, con un poco de melancolía:

И добави може би с лека тъга: