— No sé… De nadie.

— Не зная. Ничии.

— Entonces son mías, puesto que he sido el primero a quien se le ha ocurrido la idea.

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— ¿Y eso basta?

— Това стига ли?

— Naturalmente. Si te encuentras un diamante que nadie reclama, el diamante es tuyo. Si encontraras una isla que a nadie pertenece, la isla es tuya. Si eres el primero en tener una idea y la haces patentar, nadie puede aprovecharla: es tuya. Las estrellas son mías, puesto que nadie, antes que yo, ha pensado en poseerlas.

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Eso es verdad —dijo el principito— ¿y qué haces con ellas?

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Las administro. Las cuento y las recuento una y otra vez —contestó el hombre de negocios—. Es algo difícil. ¡Pero yo soy un hombre serio!

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

El principito no quedó del todo satisfecho.

Малкият принц още не бе задоволен.

— Si yo tengo una bufanda, puedo ponérmela al cuello y llevármela. Si soy dueño de una flor, puedo cortarla y llevármela también. ¡Pero tú no puedes llevarte las estrellas!

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Pero puedo colocarlas en un banco.

— Не, но мога да ги туря в банката.

— ¿Qué quiere decir eso?

— Какво значи това?

— Quiere decir que escribo en un papel el número de estrellas que tengo y guardo bajo llave en un cajón ese papel.

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— ¿Y eso es todo?

— И това ли е всичко?

— ¡Es suficiente!

— Това стига.

“Es divertido”, pensó el principito. “Es incluso bastante poético. Pero no es muy serio”.

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

El principito tenía sobre las cosas serias ideas muy diferentes de las ideas de las personas mayores.

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

— Yo —dijo aún— tengo una flor a la que riego todos los días; poseo tres volcanes a los que deshollino todas las semanas, pues también me ocupo del que está extinguido; nunca se sabe lo que puede ocurrir. Es útil, pues, para mis volcanes y para mi flor que yo las posea. Pero tú, tú no eres nada útil para las estrellas…

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

El hombre de negocios abrió la boca, pero no encontró respuesta. El principito abandonó aquel planeta.

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

“Las personas mayores, decididamente, son extraordinarias”, se decía a sí mismo con sencillez durante el viaje.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

XIV

XIV

El quinto planeta era muy curioso. Era el más pequeño de todos, pues apenas cabían en él un farol y el farolero que lo habitaba.

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

El principito no lograba explicarse para qué servirían allí, en el cielo, en un planeta sin casas y sin población un farol y un farolero. Sin embargo, se dijo a sí mismo:

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

“Este hombre, quizás, es absurdo. Sin embargo, es menos absurdo que el rey, el vanidoso, el hombre de negocios y el bebedor. Su trabajo, al menos, tiene sentido. Cuando enciende su farol, es igual que si hiciera nacer una estrella más o una flor y cuando lo apaga hace dormir a la flor o a la estrella. Es una ocupación muy bonita y por ser bonita es verdaderamente útil”.

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

Cuando llegó al planeta saludó respetuosamente al farolero:

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

— ¡Buenos días! ¿Por qué acabas de apagar tu farol?

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Es la consigna —respondió el farolero—. ¡Buenos días!

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— ¿Y qué es la consigna?

— Какво е нареждането?

— Apagar mi farol. ¡Buenas noches!

— Да угасям фенера. Добър вечер.

Y encendió el farol.

И отново го запали.

— ¿Y por qué acabas de volver a encenderlo?

— Но защо пък сега го запали?

— Es la consigna.

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— No lo comprendo —dijo el principito.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— No hay nada que comprender —dijo el farolero—. La consigna es la consigna. ¡Buenos días!

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

Y apagó su farol.

И угаси фенера.

Luego se enjugó la frente con un pañuelo de cuadros rojos.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

— Mi trabajo es algo terrible. En otros tiempos era razonable; apagaba el farol por la mañana y lo encendía por la tarde. Tenía el resto del día para reposar y el resto de la noche para dormir.

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— ¿Y luego cambiaron la consigna?

— Промени ли се нареждането след това?

— Ese es el drama, que la consigna no ha cambiado —dijo el farolero—. El planeta gira cada vez más de prisa de año en año y la consigna sigue siendo la misma.

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— ¿Y entonces? —dijo el principito.

— Тогава? — рече малкият принц.

— Como el planeta da ahora una vuelta completa cada minuto, yo no tengo un segundo de reposo. Enciendo y apago una vez por minuto.

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— ¡Eso es raro! ¡Los días sólo duran en tu tierra un minuto!

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Esto no tiene nada de divertido —dijo el farolero—. Hace ya un mes que tú y yo estamos hablando.

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— ¿Un mes?

— Месец ли?

— Sí, treinta minutos. ¡Treinta días! ¡Buenas noches!

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

Y volvió a encender su farol.

И отново запали фенера.

El principito lo miró y le gustó este farolero que tan fielmente cumplía la consigna.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

Recordó las puestas de sol que en otro tiempo iba a buscar arrastrando su silla. Quiso ayudarle a su amigo.

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

— ¿Sabes? Yo conozco un medio para que descanses cuando quieras…

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Yo quiero descansar siempre —dijo el farolero.

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

Se puede ser a la vez fiel y perezoso.

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

El principito prosiguió:
— Tu planeta es tan pequeño que puedes darle la vuelta en tres zancadas. No tienes que hacer más que caminar muy lentamente para quedar siempre al sol. Cuando quieras descansar, caminarás… y el día durará tanto tiempo cuanto quieras.

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

— Con eso no adelanto gran cosa —dijo el farolero—, lo que a mí me gusta en la vida es dormir.

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— No es una suerte —dijo el principito.

— Не ти върви — каза малкият принц.

— No, no es una suerte —replicó el farolero—. ¡Buenos días!

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

Y apagó su farol.

И угаси фенера.

Mientras el principito proseguía su viaje, se iba diciendo para sí: “Este sería despreciado por los otros, por el rey, por el vanidoso, por el bebedor, por el hombre de negocios. Y, sin embargo, es el único que no me parece ridículo, quizás porque se ocupa de otra cosa y no de sí mismo.

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

Lanzó un suspiro de pena y continuó diciéndose:

Той въздъхна със съжаление и продължи:

“Es el único de quien pude haberme hecho amigo. Pero su planeta es demasiado pequeño y no hay lugar para dos…”

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

Lo que el principito no se atrevía a confesarse, era que la causa por la cual lamentaba no quedarse en este bendito planeta se debía a las mil cuatrocientas cuarenta puestas de sol que podría disfrutar cada veinticuatro horas.

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

XV

XV

El sexto planeta era diez veces más grande. Estaba habitado por un anciano que escribía grandes libros.

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

— ¡Anda, un explorador! —exclamó cuando divisó al principito.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

Este se sentó sobre la mesa y reposó un poco. ¡Había viajado ya tanto!

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

— ¿De dónde vienes tú? —le preguntó el anciano.

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— ¿Qué libro es ese tan grande? —preguntó a su vez el principito—. ¿Qué hace usted aquí?

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Soy geógrafo —dijo el anciano.

— Аз съм географ — каза старият господин.

— ¿Y qué es un geógrafo?

— Какво е това — географ?

— Es un sabio que sabe donde están los mares, los ríos, las ciudades, las montañas y los desiertos.

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Eso es muy interesante —dijo el principito—. ¡Y es un verdadero oficio!

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

Dirigió una mirada a su alrededor sobre el planeta del geógrafo; nunca había visto un planeta tan majestuoso.

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

— Es muy hermoso su planeta. ¿Hay océanos aquí?

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— No puedo saberlo —dijo el geógrafo.

— Не мога да зная това — каза географът.

— ¡Ah! (El principito se sintió decepcionado). ¿Y montañas?

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— No puedo saberlo —repitió el geógrafo.

— Не мога да зная това — каза географът.

— ¿Y ciudades, ríos y desiertos?

— А градове и реки, и пустини?

— Tampoco puedo saberlo.

— И това не мога да зная — каза географът.

— ¡Pero usted es geógrafo!

— Ами нали сте географ?!

— Exactamente —dijo el geógrafo—, pero no soy explorador, ni tengo exploradores que me informen. El geógrafo no puede estar de acá para allá contando las ciudades, los ríos, las montañas, los océanos y los desiertos.

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

Es demasiado importante para deambular por ahí. Se queda en su despacho y allí recibe a los exploradores. Les interroga y toma nota de sus informes. Si los informes de alguno de ellos le parecen interesantes, manda hacer una investigación sobre la moralidad del explorador.

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

— ¿Para qué?

— Защо?

— Un explorador que mintiera sería una catástrofe para los libros de geografía. Y también lo sería un explorador que bebiera demasiado.

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— ¿Por qué? —preguntó el principito.

— Защо? — каза малкият принц.

— Porque los borrachos ven doble y el geógrafo pondría dos montañas donde sólo habría una.

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Conozco a alguien —dijo el principito—, que sería un mal explorador.

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Es posible. Cuando se está convencido de que la moralidad del explorador es buena, se hace una investigación sobre su descubrimiento.

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— ¿ Se va a ver?

— Отиват да видят ли?

— No, eso sería demasiado complicado. Se exige al explorador que suministre pruebas. Por ejemplo, si se trata del descubrimiento de una gran montaña, se le pide que traiga grandes piedras.

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

Súbitamente el geógrafo se sintió emocionado:

Изведнъж географът се развълнува.

— Pero… ¡tú vienes de muy lejos! ¡Tú eres un explorador! Vas a describirme tu planeta.

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

Y el geógrafo abriendo su registro afiló su lápiz. Los relatos de los exploradores se escriben primero con lápiz. Se espera que el explorador presente sus pruebas para pasarlos a tinta.

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

— ¿Y bien? —interrogó el geógrafo.

— Е? — рече въпросително географът.

— ¡Oh! Mi tierra —dijo el principito— no es interesante, todo es muy pequeño. Tengo tres volcanes, dos en actividad y uno extinguido; pero nunca se sabe…

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— No, nunca se sabe —dijo el geógrafo.

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— Tengo también una flor.

— Имам също така и едно цвете.

— De las flores no tomamos nota.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— ¿Por qué? ¡Son lo más bonito!

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Porque las flores son efímeras.

— Защото цветята са ефемерни.

— ¿Qué significa “efímera”?

— Какво значи „ефемерно“?

— Las geografías —dijo el geógrafo— son los libros más preciados e interesantes; nunca pasan de moda. Es muy raro que una montaña cambie de sitio o que un océano quede sin agua. Los geógrafos escribimos sobre cosas eternas.

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.