— Pero los volcanes extinguidos pueden despertarse —interrumpió el principito—. ¿Qué significa “efímera”?

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Que los volcanes estén o no en actividad es igual para nosotros. Lo interesante es la montaña que nunca cambia.

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

— Pero, ¿qué significa “efímera”? —repitió el principito que en su vida había renunciado a una pregunta una vez formulada.

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Significa que está amenazado de próxima desaparición.

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— ¿Mi flor está amenazada de desaparecer próximamente?

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— Indudablemente.

— Разбира се.

“Mi flor es efímera —se dijo el principito— y no tiene más que cuatro espinas para defenderse contra el mundo. ¡Y la he dejado allá sola en mi casa!”.

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

Por primera vez se arrepintió de haber dejado su planeta, pero bien pronto recobró su valor.

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

— ¿Qué me aconseja usted que visite ahora? —preguntó.

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— La Tierra —le contestó el geógrafo—. Tiene muy buena reputación…

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

Y el principito partió pensando en su flor.

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

XVI

XVI

El séptimo planeta fue, por consiguiente, la Tierra.

И тъй седмата планета беше Земята.

¡La Tierra no es un planeta cualquiera! Se cuentan en él ciento once reyes (sin olvidar, naturalmente, los reyes negros), siete mil geógrafos, novecientos mil hombres de negocios, siete millones y medio de borrachos, trescientos once millones de vanidosos, es decir, alrededor de dos mil millones de personas mayores.

Земята не е каква да е планета. В нея се наброяват сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни.

Para darles una idea de las dimensiones de la Tierra yo les diría que antes de la invención de la electricidad había que mantener sobre el conjunto de los seis continentes un verdadero ejército de cuatrocientos sesenta y dos mil quinientos once faroleros.

За да ви дам представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди откриването на електричеството трябваше да се поддържа — общо за шестте континента — една истинска армия от четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин и единадесет фенерджии за уличното осветление.

Vistos desde lejos, hacían un espléndido efecto. Los movimientos de este ejército estaban regulados como los de un ballet de ópera.

Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет.

Primero venía el turno de los faroleros de Nueva Zelandia y de Australia. Encendían sus faroles y se iban a dormir. Después tocaba el turno en la danza a los faroleros de China y Siberia, que a su vez se perdían entre bastidores.

Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите.

Luego seguían los faroleros de Rusia y la India, después los de África y Europa y finalmente, los de América del Sur y América del Norte.

Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка.

Nunca se equivocaban en su orden de entrada en escena. Era grandioso.

И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.

Solamente el farolero del único farol del polo norte y su colega del único farol del polo sur, llevaban una vida de ociosidad y descanso. No trabajaban más que dos veces al año.

Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.

XVII

XVII

Cuando se quiere ser ingenioso, sucede que se miente un poco. No he sido muy honesto al hablar de los faroleros y corro el riesgo de dar una falsa idea de nuestro planeta a los que no lo conocen. Los hombres ocupan muy poco lugar sobre la Tierra.

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята.

Si los dos mil millones de habitantes que la pueblan se pusieran de pie y un poco apretados, como en un mitin, cabrían fácilmente en una plaza de veinte millas de largo por veinte de ancho. La humanidad podría amontonarse sobre el más pequeño islote del Pacífico.

Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.

Las personas mayores no les creerán, seguramente, pues siempre se imaginan que ocupan mucho sitio. Se creen importantes como los baobabs. Les dirán, pues, que hagan el cálculo; eso les gustará ya que adoran las cifras. Pero no es necesario que pierdan el tiempo inútilmente, puesto que tienen confianza en mí.

Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.

El principito, una vez que llegó a la Tierra, quedó sorprendido de no ver a nadie. Tenía miedo de haberse equivocado de planeta, cuando un anillo de color de luna se revolvió en la arena.

Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.

— ¡Buenas noches! —dijo el principito.

— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.

— ¡Buenas noches! —dijo la serpiente.

— Добър вечер — рече змията.

— ¿Sobre qué planeta he caído? —preguntó el principito.

— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.

— Sobre la Tierra, en África —respondió la serpiente.

— Върху Земята, в Африка — отговори змията.

— ¡Ah! ¿Y no hay nadie sobre la Tierra?

— Ах! … Значи на Земята няма никой?

— Esto es el desierto. En los desiertos no hay nadie. La Tierra es muy grande —dijo la serpiente.

— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.

El principito se sentó en una piedra y elevó los ojos al cielo.

Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:

— Yo me pregunto —dijo— si las estrellas están encendidas para que cada cual pueda un día encontrar la suya. Mira mi planeta; está precisamente encima de nosotros… Pero… ¡qué lejos está!

— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

— Es muy bella —dijo la serpiente—. ¿Y qué vienes tú a hacer aquí?

— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?

— Tengo problemas con una flor —dijo el principito.

— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.

— ¡Ah!

— А-а! — рече змията.

Y se callaron.

И млъкнаха.

— ¿Dónde están los hombres? —prosiguió por fin el principito. Se está un poco solo en el desierto…

— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…

— También se está solo donde los hombres —afirmó la serpiente.

— Човек е самотен и между хората — каза змията.

El principito la miró largo rato y le dijo:

Малкият принц й отправи дълъг поглед:

— Eres un bicho raro, delgado como un dedo…

— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…

— Pero soy más poderoso que el dedo de un rey —le interrumpió la serpiente.

— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.

El principito sonrió:

Малкият принц се усмихна:

— No me pareces muy poderoso… ni siquiera tienes patas… ni tan siquiera puedes viajar…

— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…

— Puedo llevarte más lejos que un navío —dijo la serpiente.

— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

Se enroscó alrededor del tobillo del principito como un brazalete de oro.

Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:

— Al que yo toco, le hago volver a la tierra de donde salió. Pero tú eres puro y vienes de una estrella…

— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…

El principito no respondió.

Малкият принц не отговори нищо.

— Me das lástima, tan débil sobre esta tierra de granito. Si algún día echas mucho de menos tu planeta, puedo ayudarte. Puedo…

— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…

— ¡Oh! —dijo el principito—. Te he comprendido. Pero ¿por qué hablas con enigmas?

— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?

— Yo los resuelvo todos —dijo la serpiente.

— Аз разрешавам всички загадки — каза змията.

Y se callaron.

И млъкнаха.

XVIII

XVIII

El principito atravesó el desierto en el que sólo encontró una flor de tres pétalos, una flor de nada.

Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…

— ¡Buenos días! —dijo el principito.

— Добър ден. — каза малкият принц.

— ¡Buenos días! —dijo la flor.

— Добър ден — каза цветчето.

— ¿Dónde están los hombres? —preguntó cortésmente el principito.

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

La flor, un día, había visto pasar una caravana.

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

— ¿Los hombres? No existen más que seis o siete, me parece. Los he visto hace ya años y nunca se sabe dónde encontrarlos. El viento los pasea. Les faltan las raíces. Esto les molesta.

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

— Adiós —dijo el principito.

— Сбогом — рече малкият принц.

— Adiós —dijo la flor.

— Сбогом — каза цветчето.

XIX

XIX

El principito escaló hasta la cima de una alta montaña. Las únicas montañas que él había conocido eran los tres volcanes que le llegaban a la rodilla. El volcán extinguido lo utilizaba como taburete. “Desde una montaña tan alta como ésta, se había dicho, podré ver todo el planeta y a todos los hombres…” Pero no alcanzó a ver más que algunas puntas de rocas.

Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.

— ¡Buenos días! —exclamó el principito al acaso.

— Добър ден — каза за всеки случай той.

— ¡Buenos días! ¡Buenos días! ¡Buenos días! —respondió el eco.

— Добър ден… добър ден… добър ден… — отвърна ехото.

— ¿Quién eres tú? —preguntó el principito.

— Кои сте вие? — рече малкият принц.

— ¿Quién eres tú?… ¿Quién eres tú?… ¿Quién eres tú?… —contestó el eco.

— Кои сте вие… кои сте вие… кои сте вие… — отвърна ехото.

— Sed mis amigos, estoy solo —dijo el principito.

— Бъдете мои приятели, аз съм сам — каза той.

— Estoy solo… estoy solo… estoy solo… —repitió el eco.

— Аз съм сам… аз съм сам… аз съм сам… — отвърна ехото.

“¡Qué planeta más raro! —pensó entonces el principito—, es seco, puntiagudo y salado.

„Каква странна планета — помисли си той. — Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена.

Y los hombres carecen de imaginación; no hacen más que repetir lo que se les dice… En mi tierra tenía una flor: hablaba siempre la primera… ”

И хората нямат въображение. Те повтарят, каквото им се каже… На моята планета аз имах едно цветче: то винаги първо заговорваше…“

XX

XX

Pero sucedió que el principito, habiendo atravesado arenas, rocas y nieves, descubrió finalmente un camino. Y los caminos llevan siempre a la morada de los hombres.

Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

— ¡Buenos días! —dijo.

— Добър ден — каза той.

Era un jardín cuajado de rosas.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

— ¡Buenos días! —dijeran las rosas.

— Добър ден — казаха розите.

El principito las miró. ¡Todas se parecían tanto a su flor!

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цветче.

— ¿Quiénes son ustedes? —les preguntó estupefacto.

— Кои сте вие? — попита ги той смаян.

— Somos las rosas —respondieron éstas.

— Ние сме рози — казаха розите.

— ¡Ah! —exclamó el principito.

— А! — рече малкият принц.

Y se sintió muy desgraciado. Su flor le había dicho que era la única de su especie en todo el universo. ¡Y ahora tenía ante sus ojos más de cinco mil todas semejantes, en un solo jardín!

И се почувствува много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена от тоя род в цялата вселена. А ето, че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

“Si ella viese todo esto, se decía el principito, se sentiría vejada, tosería muchísimo y simularía morir para escapar al ridículo. Y yo tendría que fingirle cuidados, pues sería capaz de dejarse morir verdaderamente para humillarme a mí también… ”

„Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…..“

Y luego continuó diciéndose: “Me creía rico con una flor única y resulta que no tengo más que una rosa ordinaria. Eso y mis tres volcanes que apenas me llegan a la rodilla y uno de los cuales acaso esté extinguido para siempre. Realmente no soy un gran príncipe… ”

А след малко си каза: „Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“

Y echándose sobre la hierba, el principito lloró.

И легнал на тревата, той заплака.

XXI

XXI

Entonces apareció el zorro:

Тъкмо тогава се яви лисицата.

— ¡Buenos días! —dijo el zorro.

— Добър ден — каза лисицата.

— ¡Buenos días! —respondió cortésmente el principito que se volvió pero no vio nada.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Estoy aquí, bajo el manzano —dijo la voz.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— ¿Quién eres tú? —preguntó el principito—. ¡Qué bonito eres!

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— Soy un zorro —dijo el zorro.

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Ven a jugar conmigo —le propuso el principito—, ¡estoy tan triste!

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— No puedo jugar contigo —dijo el zorro—, no estoy domesticado.

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.