— Me gustaría ver una puesta de sol… Deme ese gusto… Ordénele al sol que se ponga…

— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…

— Si yo le diera a un general la orden de volar de flor en flor como una mariposa, o de escribir una tragedia, o de transformarse en ave marina y el general no ejecutase la orden recibida ¿de quién sería la culpa, mía o de él?

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

— La culpa sería de usted —le dijo el principito con firmeza.

— Вие — каза твърдо малкият принц.

— Exactamente. Sólo hay que pedir a cada uno, lo que cada uno puede dar —continuó el rey. La autoridad se apoya antes que nada en la razón. Si ordenas a tu pueblo que se tire al mar, el pueblo hará la revolución. Yo tengo derecho a exigir obediencia, porque mis órdenes son razonables.

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

— ¿Entonces mi puesta de sol? —recordó el principito, que jamás olvidaba su pregunta una vez que la había formulado.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

— Tendrás tu puesta de sol. La exigiré. Pero, según me dicta mi ciencia gobernante, esperaré que las condiciones sean favorables.

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

— ¿Y cuándo será eso?

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

— ¡Ejem, ejem! —le respondió el rey, consultando previamente un enorme calendario—, ¡ejem, ejem! será hacia… hacia… será hacia las siete cuarenta. Ya verás cómo se me obedece.

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

El principito bostezó. Lamentaba su puesta de sol frustrada y además se estaba aburriendo ya un poco.

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

— Ya no tengo nada que hacer aquí —le dijo al rey—. Me voy.

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

— No partas —le respondió el rey que se sentía muy orgulloso de tener un súbdito—, no te vayas y te hago ministro.

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

— ¿Ministro de qué?

— Министър — на какво?

— ¡De… de justicia!

— На… на правосъдието!

— ¡Pero si aquí no hay nadie a quien juzgar!

— Ами че тук няма кого да съдим!

— Eso no se sabe —le dijo el rey—. Nunca he recorrido todo mi reino. Estoy muy viejo y el caminar me cansa. Y como no hay sitio para una carroza…

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

— ¡Oh! Pero yo ya he visto… —dijo el principito que se inclinó para echar una ojeada al otro lado del planeta—. Allá abajo no hay nadie tampoco..

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

— Te juzgarás a ti mismo —le respondió el rey—. Es lo más difícil. Es mucho más difícil juzgarse a sí mismo, que juzgar a los otros. Si consigues juzgarte rectamente es que eres un verdadero sabio.

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

— Yo puedo juzgarme a mí mismo en cualquier parte y no tengo necesidad de vivir aquí.

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

— ¡Ejem, ejem! Creo —dijo el rey— que en alguna parte del planeta vive una rata vieja; yo la oigo por la noche. Tu podrás juzgar a esta rata vieja. La condenarás a muerte de vez en cuando. Su vida dependería de tu justicia y la indultarás en cada juicio para conservarla, ya que no hay más que una.

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

— A mí no me gusta condenar a muerte a nadie —dijo el principito—. Creo que me voy a marchar.

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

— No —dijo el rey.

— Не — рече царят.

Pero el principito, que habiendo terminado ya sus preparativos no quiso disgustar al viejo monarca, dijo:

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

— Si Vuestra Majestad deseara ser obedecido puntualmente, podría dar una orden razonable. Podría ordenarme, por ejemplo, partir antes de un minuto. Me parece que las condiciones son favorables…

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

Como el rey no respondiera nada, el principito vaciló primero y con un suspiro emprendió la marcha.

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

— ¡Te nombro mi embajador! —se apresuró a gritar el rey.

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

Tenía un aspecto de gran autoridad.

Той имаше много властнически вид.

“Las personas mayores son muy extrañas”, se decía el principito para sí mismo durante el viaje.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

XI

XI

El segundo planeta estaba habitado por un vanidoso:

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

— ¡Ah! ¡Ah! ¡Un admirador viene a visitarme! —Gritó el vanidoso al divisar a lo lejos al principito.

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Para los vanidosos todos los demás hombres son admiradores.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

— ¡Buenos días! —dijo el principito—. ¡Qué sombrero tan raro tiene!

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— Es para saludar a los que me aclaman —respondió el vanidoso. Desgraciadamente nunca pasa nadie por aquí.

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— ¿Ah, sí? —preguntó sin comprender el principito.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— Golpea tus manos una contra otra —le aconsejó el vanidoso.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

El principito aplaudió y el vanidoso le saludó modestamente levantando el sombrero.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

“Esto parece más divertido que la visita al rey”, se dijo para sí el principito, que continuó aplaudiendo mientras el vanidoso volvía a saludarle quitándose el sombrero.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

A los cinco minutos el principito se cansó con la monotonía de aquel juego.

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

— ¿Qué hay que hacer para que el sombrero se caiga? —preguntó el principito.

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

Pero el vanidoso no le oyó. Los vanidosos sólo oyen las alabanzas.

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

— ¿Tú me admiras mucho, verdad? —preguntó el vanidoso al principito.

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— ¿Qué significa admirar?

— Какво значи това — да се възхищавам?

— Admirar significa reconocer que yo soy el hombre más bello, el mejor vestido, el más rico y el más inteligente del planeta.

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— ¡Si tú estás solo en tu planeta!

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— ¡Hazme ese favor, admírame de todas maneras!

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— ¡Bueno! Te admiro —dijo el principito encogiéndose de hombros—, pero ¿para qué te sirve?

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

Y el principito se marchó.

И малкият принц си тръгна.

“Decididamente, las personas mayores son muy extrañas”, se decía para sí el principito durante su viaje.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

XII

XII

El tercer planeta estaba habitado por un bebedor. Fue una visita muy corta, pues hundió al principito en una gran melancolía.

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

— ¿Qué haces ahí? —preguntó al bebedor que estaba sentado en silencio ante un sinnúmero de botellas vacías y otras tantas botellas llenas.

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

— ¡Bebo! —respondió el bebedor con tono lúgubre.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— ¿Por qué bebes? —volvió a preguntar el principito.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— Para olvidar.

— За да забравя — отговори пияницата.

— ¿Para olvidar qué? —inquirió el principito ya compadecido.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— Para olvidar que siento vergüenza —confesó el bebedor bajando la cabeza.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— ¿Vergüenza de qué? —se informó el principito deseoso de ayudarle.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— ¡Vergüenza de beber! —concluyó el bebedor, que se encerró nueva y definitivamente en el silencio.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

Y el principito, perplejo, se marchó.

А малкият принц си отиде в недоумение.

“No hay la menor duda de que las personas mayores son muy extrañas”, seguía diciéndose para sí el principito durante su viaje.

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

XIII

XIII

El cuarto planeta estaba ocupado por un hombre de negocios. Este hombre estaba tan abstraído que ni siquiera levantó la cabeza a la llegada del principito.

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

— ¡Buenos días! —le dijo éste—. Su cigarro se ha apagado.

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

— Tres y dos cinco. Cinco y siete doce. Doce y tres quince. ¡Buenos días! Quince y siete veintidós. Veintidós y seis veintiocho. No tengo tiempo de encenderlo. Veintiocho y tres treinta y uno. ¡Uf! Esto suma quinientos un millones seiscientos veintidós mil setecientos treinta y uno.

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

— ¿Quinientos millones de qué?

— Петстотин милиона какво?

— ¿Eh? ¿Estás ahí todavía? Quinientos millones de… ya no sé… ¡He trabajado tanto! ¡Yo soy un hombre serio y no me entretengo en tonterías! Dos y cinco siete…

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

— ¿Quinientos millones de qué? —volvió a preguntar el principito, que nunca en su vida había renunciado a una pregunta una vez que la había formulado.

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

El hombre de negocios levantó la cabeza:

Бизнесменът дигна глава:

— Desde hace cincuenta y cuatro años que habito este planeta, sólo me han molestado tres veces. La primera, hace veintidós años, fue por un abejorro que había caído aquí de Dios sabe dónde. Hacía un ruido insoportable y me hizo cometer cuatro errores en una suma.

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

La segunda vez por una crisis de reumatismo, hace once años. Yo no hago ningún ejercicio, pues no tengo tiempo de callejear. Soy un hombre serio. Y la tercera vez… ¡la tercera vez es ésta! Decía, pues, quinientos un millones…

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

— ¿Millones de qué?

— Милиона — какво?

El hombre de negocios comprendió que no tenía ninguna esperanza de que lo dejaran en paz.

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

— Millones de esas pequeñas cosas que algunas veces se ven en el cielo.

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

— ¿Moscas?

— Мухи ли?

— ¡No, cositas que brillan!

— Не, не, мънички неща, които блестят.

— ¿Abejas?

— Пчели ли?

— No. Unas cositas doradas que hacen desvariar a los holgazanes. ¡Yo soy un hombre serio y no tengo tiempo de desvariar!

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

— ¡Ah! ¿Estrellas?

— А! Звезди ли?

— Eso es. Estrellas.

— Точно тъй, звезди.

— ¿Y qué haces tú con quinientos millones de estrellas?

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

— Quinientos un millones seiscientos veintidós mil setecientos treinta y uno. Yo soy un hombre serio y exacto.

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

— ¿Y qué haces con esas estrellas?

— И какво правиш с тия звезди?

— ¿Que qué hago con ellas?

— Какво правя ли?

— Sí.

— Да.

— Nada. Las poseo.

— Нищо. Притежавам ги.

— ¿Que las estrellas son tuyas?

— Притежаваш звездите ли?

— Sí.

— Да.

— Yo he visto un rey que…

— Но аз видях вече един цар, който…

— Los reyes no poseen nada… Reinan. Es muy diferente.

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

— ¿Y de qué te sirve poseer las estrellas?

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

— Me sirve para ser rico.

— За да бъда богат.

— ¿Y de qué te sirve ser rico?

— А за какво ти е да си богат?

— Me sirve para comprar más estrellas si alguien las descubre.

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

“Este, se dijo a sí mismo el principito, razona poco más o menos como mi borracho”.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

No obstante le siguió preguntando:

Въпреки това той зададе още въпроси:

— ¿Y cómo es posible poseer estrellas?

— Как може да се притежават звездите?

— ¿De quién son las estrellas? —contestó punzante el hombre de negocios.

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.