— ¡Ah, perdón! —dijo el principito.

— Ах, извинявай — рече малкият принц.

Pero después de una breve reflexión, añadió:

Но след като помисли, добави:

— ¿Qué significa “domesticar”?

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Tú no eres de aquí —dijo el zorro— ¿qué buscas?

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Busco a los hombres —le respondió el principito—. ¿Qué significa “domesticar”?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Los hombres —dijo el zorro— tienen escopetas y cazan. ¡Es muy molesto! Pero también crían gallinas. Es lo único que les interesa. ¿Tú buscas gallinas?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— No —dijo el principito—. Busco amigos. ¿Qué significa “domesticar”? —volvió a preguntar el principito.

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— Es una cosa ya olvidada —dijo el zorro—, significa “crear vínculos… ”

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— ¿Crear vínculos?

— Да се свържеш с другите ли?

— Efectivamente, verás —dijo el zorro—. Tú no eres para mí todavía más que un muchachito igual a otros cien mil muchachitos y no te necesito para nada. Tampoco tú tienes necesidad de mí y no soy para ti más que un zorro entre otros cien mil zorros semejantes. Pero si tú me domesticas, entonces tendremos necesidad el uno del otro. Tú serás para mí único en el mundo, yo seré para ti único en el mundo…

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Comienzo a comprender —dijo el principito—. Hay una flor… creo que ella me ha domesticado…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Es posible —concedió el zorro—, en la Tierra se ven todo tipo de cosas.

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— ¡Oh, no es en la Tierra! —exclamó el principito.

— О, то не е на земята — каза малкият принц.

El zorro pareció intrigado:

Любопитството на лисицата се изостри:

— ¿En otro planeta?

— На друга планета ли?

— Sí.

— Да.

— ¿Hay cazadores en ese planeta?

— Има ли ловци на тая планета?

— No.

— Не.

— ¡Qué interesante! ¿Y gallinas?

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— No.

— Не.

— Nada es perfecto —suspiró el zorro.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

Y después volviendo a su idea:

Но тя пак се върна на мисълта си:

— Mi vida es muy monótona. Cazo gallinas y los hombres me cazan a mí. Todas las gallinas se parecen y todos los hombres son iguales; por consiguiente me aburro un poco. Si tú me domesticas, mi vida estará llena de sol. Conoceré el rumor de unos pasos diferentes a todos los demás. Los otros pasos me hacen esconder bajo la tierra; los tuyos me llamarán fuera de la madriguera como una música.

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката.

Y además, ¡mira! ¿Ves allá abajo los campos de trigo? Yo no como pan y por lo tanto el trigo es para mí algo inútil. Los campos de trigo no me recuerdan nada y eso me pone triste. ¡Pero tú tienes los cabellos dorados y será algo maravilloso cuando me domestiques! El trigo, que es dorado también, será un recuerdo de ti. Y amaré el ruido del viento en el trigo.

И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

El zorro se calló y miró un buen rato al principito:

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

— Por favor… domestícame —le dijo.

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— Bien quisiera —le respondió el principito pero no tengo mucho tiempo. He de buscar amigos y conocer muchas cosas.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Sólo se conocen bien las cosas que se domestican —dijo el zorro—. Los hombres ya no tienen tiempo de conocer nada. Lo compran todo hecho en las tiendas. Y como no hay tiendas donde vendan amigos, los hombres no tienen ya amigos. ¡Si quieres un amigo, domestícame!

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— ¿Qué debo hacer? —preguntó el principito.

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Debes tener mucha paciencia —respondió el zorro—. Te sentarás al principio un poco lejos de mí, así, en el suelo; yo te miraré con el rabillo del ojo y tú no me dirás nada. El lenguaje es fuente de malos entendidos. Pero cada día podrás sentarte un poco más cerca…

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…

El principito volvió al día siguiente.

На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Hubiera sido mejor —dijo el zorro— que vinieras a la misma hora. Si vienes, por ejemplo, a las cuatro de la tarde; desde las tres yo empezaría a ser dichoso. Cuanto más avance la hora, más feliz me sentiré. A las cuatro me sentiré agitado e inquieto, descubriré así lo que vale la felicidad. Pero si tú vienes a cualquier hora, nunca sabré cuándo preparar mi corazón… Los ritos son necesarios.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата: — Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— ¿Qué es un rito? —inquirió el principito.

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— Es también algo demasiado olvidado —dijo el zorro—. Es lo que hace que un día no se parezca a otro día y que una hora sea diferente a otra. Entre los cazadores, por ejemplo, hay un rito. Los jueves bailan con las muchachas del pueblo. Los jueves entonces son días maravillosos en los que puedo ir de paseo hasta la viña. Si los cazadores no bailaran en día fijo, todos los días se parecerían y yo no tendría vacaciones.

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

De esta manera el principito domesticó al zorro. Y cuando se fue acercando el día de la partida:

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

— ¡Ah! —dijo el zorro—, lloraré.

— Ах! … Аз ще плача.

— Tuya es la culpa —le dijo el principito—, yo no quería hacerte daño, pero tú has querido que te domestique…

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Ciertamente —dijo el zorro.

— Разбира се — каза лисицата.

— ¡Y vas a llorar!, —dijo él principito.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— ¡Seguro!

— Разбира се — каза лисицата.

— No ganas nada.

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— Gano —dijo el zorro— he ganado a causa del color del trigo.

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

Y luego añadió:

И добави:

— Vete a ver las rosas; comprenderás que la tuya es única en el mundo. Volverás a decirme adiós y yo te regalaré un secreto.

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

El principito se fue a ver las rosas a las que dijo:

Малкият принц отиде да види пак розите.

— No son nada, ni en nada se parecen a mi rosa. Nadie las ha domesticado ni ustedes han domesticado a nadie. Son como el zorro era antes, que en nada se diferenciaba de otros cien mil zorros. Pero yo le hice mi amigo y ahora es único en el mundo.

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

Las rosas se sentían molestas oyendo al principito, que continuó diciéndoles:

И розите се почувствуваха много смутени.

— Son muy bellas, pero están vacías y nadie daría la vida por ustedes. Cualquiera que las vea podrá creer indudablemente que mí rosa es igual que cualquiera de ustedes. Pero ella se sabe más importante que todas, porque yo la he regado, porque ha sido a ella a la que abrigué con el fanal, porque yo le maté los gusanos (salvo dos o tres que se hicieron mariposas) y es a ella a la que yo he oído quejarse, alabarse y algunas veces hasta callarse. Porque es mi rosa, en fin.

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

Y volvió con el zorro.

И се върна пак при лисицата:

— Adiós —le dijo.

— Сбогом… — каза той.

— Adiós —dijo el zorro—. He aquí mi secreto, que no puede ser más simple: sólo con el corazón se puede ver bien; lo esencial es invisible para los ojos.

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— Lo esencial es invisible para los ojos —repitió el principito para acordarse.

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Lo que hace más importante a tu rosa, es el tiempo que tú has perdido con ella.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Es el tiempo que yo he perdido con ella… —repitió el principito para recordarlo.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Los hombres han olvidado esta verdad —dijo el zorro—, pero tú no debes olvidarla. Eres responsable para siempre de lo que has domesticado. Tú eres responsable de tu rosa…

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Yo soy responsable de mi rosa… —repitió el principito a fin de recordarlo.

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

XXII

XXII

— ¡Buenos días! —dijo el principito.

— Добър ден — каза малкият принц.

— ¡Buenos días! —respondió el guardavía.

— Добър ден — каза стрелочникът.

— ¿Qué haces aquí? —le preguntó el principito.

— Какво правиш тук? — каза малкият принц.

— Formo con los viajeros paquetes de mil y despacho los trenes que los llevan, ya a la derecha, ya a la izquierda.

— Разпределям пътниците на групи от по хиляда — рече стрелочникът. — Изпращам влаковете, които ги отвозват, било вдясно, било вляво.

Y un tren rápido iluminado, rugiendo como el trueno, hizo temblar la caseta del guardavía.

Един светнал бърз влак, затрещял като гръмотевица, раздруса будката на стрелочника.

— Tienen mucha prisa —dijo el principito—. ¿Qué buscan?

— Много бързат — рече малкият принц. — Какво търсят те?

— Ni siquiera el conductor de la locomotora lo sabe —dijo el guardavía.

— И човекът на локомотива не знае това — каза стрелочникът.

Un segundo rápido iluminado rugió en sentido inverso.

Друг светнал бърз влак, в посока обратна на първата, загърмоля.

— ¿Ya vuelve? —preguntó el principito.

— Връщат ли се вече? — попита малкият принц.

— No son los mismos —contestó el guardavía—. Es un cambio.

— Те не са същите — каза стрелочникът. — Те се разминават тук.

— ¿No se sentían contentos donde estaban?

— Не са ли били доволни там, дето са били?

— Nunca se siente uno contento donde está —respondió el guardavía.

— Човек никога не е доволен там, дето е — каза стрелочникът.

Y rugió el trueno de un tercer rápido iluminado.

Трети светнал бърз влак протътна като гръмотевица.

— ¿Van persiguiendo a los primeros viajeros? —preguntó el principito.

— Тия искат да догонят първите ли? — попита малкият принц.

— No persiguen absolutamente nada —le dijo el guardavía—; duermen o bostezan allí dentro. Únicamente los niños aplastan su nariz contra los vidrios.

— Нищо не искат да догонят — каза стрелочникът. — Те спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носовете си о стъклата.

— Únicamente los niños saben lo que buscan —dijo el principito. Pierden el tiempo con una muñeca de trapo que viene a ser lo más importante para ellos y si se la quitan, lloran…

— Само децата знаят какво търсят — каза малкият принц. — Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, и ако им я вземат, те плачат…

— ¡Qué suerte tienen! —dijo el guardavía.

— Те са късметлии — каза стрелочникът.

XXIII

XXIII

— ¡Buenos días! —dijo el principito.

— Добър ден — каза малкият принц.

— ¡Buenos días! —respondió el comerciante.

— Добър ден — каза търговецът.

Era un comerciante de píldoras perfeccionadas que quitan la sed. Se toma una por semana y ya no se sienten ganas de beber.

Той беше търговец на усъвършенствувани хапчета, които утоляват жаждата. Глътваш по едно хапче седмично и вече не усещаш жажда.

— ¿Por qué vendes eso? —preguntó el principito.

— Защо продаваш тия неща? — попита малкият принц.

— Porque con esto se economiza mucho tiempo. Según el cálculo hecho por los expertos, se ahorran cincuenta y tres minutos por semana.

— Така се пести много време — каза търговецът. — Експертите пресметнаха. Спестяват се седмично петдесет и три минути.

— ¿Y qué se hace con esos cincuenta y tres minutos?

— И какво правят хората с тия петдесет и три минути?

— Lo que cada uno quiere… ”

— Правят, каквото си щат…

“Si yo dispusiera de cincuenta y tres minutos —pensó el principito— caminaría suavemente hacia una fuente…”

„Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“

XXIV

XXIV

Era el octavo día de mi avería en el desierto y había escuchado la historia del comerciante bebiendo la última gota de mi provisión de agua.

Беше осмият ден от моето принудително кацване в пустинята и аз изслушах историята за търговеца, пиейки последната глътка от моя запас вода.

— ¡Ah —le dije al principito—, son muy bonitos tus cuentos, pero yo no he reparado mi avión, no tengo nada para beber y sería muy feliz si pudiera irme muy tranquilo en busca de una fuente!

— Виж какво — казах аз на малкия принц, — твоите спомени са много хубави, но аз още не съм поправил самолета си, нямам вече вода за пиене и ще бъда щастлив, ако също като тебе бих могъл да тръгна полекичка към някой извор!

— Mi amigo el zorro…, me dijo…

— Моят приятел — лисицата… — каза ми той.

— No se trata ahora del zorro, muchachito…

— Мило мое, не става вече дума за лисицата!

— ¿Por qué?

— Защо?

— Porque nos vamos a morir de sed…

— Защото човек може да умре от жажда…

No comprendió mi razonamiento y replicó:

Той не разбра моето разсъждение и ми отговори:

— Es bueno haber tenido un amigo, aún si vamos a morir. Yo estoy muy contento de haber tenido un amigo zorro.

— Добре е да имаш приятел, дори ако трябва да умреш. Аз съм много доволен, че лисицата ми беше приятел…

“Es incapaz de medir el peligro —me dije — Nunca tiene hambre ni sed y un poco de sol le basta…”

„Той не проумява колко голяма е опасността — казах си аз. — На него му стига малко слънце…“

El principito me miró y respondió a mi pensamiento:

Но той ме погледна и отговори на моята мисъл:

— Tengo sed también… vamos a buscar un pozo…

— И аз съм жаден… Нека потърсим някой кладенец…

Tuve un gesto de cansancio; es absurdo buscar un pozo, al azar, en la inmensidad del desierto. Sin embargo, nos pusimos en marcha.

Аз махнах уморено с ръка; безсмислено е да търсиш наслуки някакъв кладенец в безпределността на пустинята. И все пак тръгнахме.

Después de dos horas de caminar en silencio, cayó la noche y las estrellas comenzaron a brillar. Yo las veía como en sueño, pues a causa de la sed tenía un poco de fiebre. Las palabras del principito danzaban en mi mente.

След като бяхме вървели с часове мълчаливо, смрачи се и звездите почнаха да светят. Поради жаждата малко ме тресеше и аз ги виждах като насън. Думите на малкия принц подскачаха в съзнанието ми.