— ¿Tienes sed, tú también? —le pregunté.

— Значи и ти, и ти си жаден? — попитах го аз.

Pero no respondió a mi pregunta, diciéndome simplemente:

Но той не отговори на въпроса ми. Той каза простичко:

— El agua puede ser buena también para el corazón…

— Водата също тъй помага на сърцето…

No comprendí sus palabras, pero me callé; sabía muy bien que no había que interrogarlo.

Аз не разбрах неговия отговор, но млъкнах… Знаех, че не бива да го разпитвам.

El principito estaba cansado y se sentó; yo me senté a su lado y después de un silencio me dijo:

Той беше уморен. Седна. Аз седнах до него. И след кратко мълчание той добави:

— Las estrellas son hermosas, por una flor que no se ve…

— Звездите са хубави поради едно цвете, което не се вижда…

Respondí “seguramente” y miré sin hablar los pliegues que la arena formaba bajo la luna.

Аз отговорих — „разбира се“ и без да кажа нещо, погледнах гънките на пясъка, огрени от луната.

— El desierto es bello —añadió el principito.

— Пустинята е хубава — добави той.

Era verdad; siempre me ha gustado el desierto. Puede uno sentarse en una duna, nada se ve, nada se oye y sin embargo, algo resplandece en el silencio…

Това беше вярно. Аз винаги съм обичал пустинята. Сядаш върху някоя пясъчна дюна. Не виждаш нищо. Не чуваш нищо. И все пак нещо мълчаливо свети…

— Lo que más embellece al desierto —dijo el principito— es el pozo que oculta en algún sitio…

— Пустинята е хубава — каза малкият принц — от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

Me quedé sorprendido al comprender súbitamente ese misterioso resplandor de la arena. Cuando yo era niño vivía en una casa antigua en la que, según la leyenda, había un tesoro escondido. Sin duda que nadie supo jamás descubrirlo y quizás nadie lo buscó, pero parecía toda encantada por ese tesoro. Mi casa ocultaba un secreto en el fondo de su corazón…

Аз се изненадах, като разбрах изведнъж отде идеше тая тайнствена светлина на пясъка. Когато бях малко момченце, живеех в една старинна къща, за която поверието казваше, че в нея има заровено имане. Разбира се, никой никога не можа да го намери, нито може би го е и потърсил. Но то омагьосваше цялата къща. Моята къща криеше в дъното на сърцето си една тайна…

— Sí —le dije al principito— ya se trate de la casa, de las estrellas o del desierto, lo que les embellece es invisible.

— Да — казах аз на малкия принц, — все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята: онова, което им дава красота, е невидимо!

— Me gusta —dijo el principito— que estés de acuerdo con mi zorro.

— Доволен съм — каза той, — че си съгласен с моята лисица!

Como el principito se dormía, lo tomé en mis brazos y me puse nuevamente en camino. Me sentía emocionado llevando aquel frágil tesoro, y me parecía que nada más frágil había sobre la Tierra.

Тъй като малкият принц заспиваше, аз го взех на ръце и отново тръгнах. Бях развълнуван. Струваше ми се, че нося крехко съкровище. Струваше ми се дори, че на Земята няма нищо по-крехко.

Miraba a la luz de la luna aquella frente pálida, aquellos ojos cerrados, los cabellos agitados por el viento y me decía: “lo que veo es sólo la corteza; lo más importante es invisible… ”

Гледах под лунната светлина това бледо чело, тия затворени очи, тия кичури коси, полюшвани от вятъра, и си казвах: „Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“

Como sus labios entreabiertos esbozaron una sonrisa, me dije: “Lo que más me emociona de este principito dormido es su fidelidad a una flor, es la imagen de la rosa que resplandece en él como la llama de una lámpara, incluso cuando duerme… ” Y lo sentí más frágil aún. Pensaba que a las lámparas hay que protegerlas: una racha de viento puede apagarlas…

И тъй като полуотворените му устни очертаха една смътна усмивка, аз си казах още: „Онова, което толкова ме вълнува в тоя малък спящ принц, то е неговата вярност към едно цветче, то е образът на розата, която свети в него като пламък на лампа, дори когато той спи…“ И усещах, че той е още по-крехък. Трябва добре да пазим лампите: един повей на вятъра може да ги угаси…

Continué caminando y al rayar el alba descubrí el pozo.

И вървейки така, призори намерих кладенеца.

XXV

XXV

— Los hombres —dijo el principito— se meten en los rápidos pero no saben dónde van ni lo que quieren… Entonces se agitan y dan vueltas…

— Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Y añadió:

И добави:

— ¡No vale la pena!…

— Напразно…

El pozo que habíamos encontrado no se parecía en nada a los pozos saharianos. Estos pozos son simples agujeros que se abren en la arena. El que teníamos ante nosotros parecía el pozo de un pueblo; pero por allí no había ningún pueblo y me parecía estar soñando.

Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на сахарските кладенци. Сахарските кладенци са обикновени дупки, изкопани в пясъка. Тоя приличаше на селски кладенец. Но тук нямаше никакво село и мен ми се стори, че сънувам.

— ¡Es extraño! —le dije al principito—. Todo está a punto: la roldana, el balde y la cuerda…

— Чудно нещо — казах аз на малкия принц, — всичко е готово: и чекръкът, и кофата, и въжето…

Se rió y tocó la cuerda; hizo mover la roldana. Y la roldana gimió como una vieja veleta cuando el viento ha dormido mucho.

Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.

— ¿Oyes? —dijo el principito—. Hemos despertado al pozo y canta.

— Чуваш ли — рече малкият принц, — ние събудихме тоя кладенец и той пее…

No quería que el principito hiciera el menor esfuerzo y le dije:

Аз не исках малкия принц да се изморява:

— Déjame a mí, es demasiado pesado para ti.

— Остави ме аз да въртя — казах му аз, — много е тежко за тебе.

Lentamente subí el cubo hasta el brocal donde lo dejé bien seguro. En mis oídos sonaba aún el canto de la roldana y veía temblar al sol en el agua agitada.

Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.

— Tengo sed de esta agua —dijo el principito—, dame de beber…

— Жаден съм тъкмо за тая вода — каза малкият принц, — дай ми да пия…

¡Comprendí entonces lo que él había buscado!

И аз разбрах какво бе търсил той!

Levanté el balde hasta sus labios y el principito bebió con los ojos cerrados. Todo era bello como una fiesta. Aquella agua era algo más que un alimento. Había nacido del caminar bajo las estrellas, del canto de la roldana, del esfuerzo de mis brazos. Era como un regalo para el corazón.

Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно, като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък.

Cuando yo era niño, las luces del árbol de Navidad, la música de la misa de medianoche, la dulzura de las sonrisas, daban su resplandor a mi regalo de Navidad.

Когато бях малко момченце светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, — всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.

— Los hombres de tu tierra —dijo el principito— cultivan cinco mil rosas en un jardín y no encuentran lo que buscan.

— Хората, между които живееш ти — каза малкият принц, — отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…

— No lo encuentran nunca —le respondí.

— Не го намират — отговорих аз.

— Y sin embargo, lo que buscan podrían encontrarlo en una sola rosa o en un poco de agua…

— И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода…

— Sin duda, respondí.

— Разбира се — отговорих аз.

Y el principito añadió:

И малкият принц добави:

— Pero los ojos son ciegos. Hay que buscar con el corazón.

— Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

Yo había bebido y me encontraba bien. La arena, al alba, era color de miel, del que gozaba hasta sentirme dichoso. ¿Por qué había de sentirme triste?

Аз пих вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствувах се щастлив от тоя цвят на мед. Защо би трябвало да ми бъде тъжно…

— Es necesario que cumplas tu promesa —dijo dulcemente el principito que nuevamente se había sentado junto a mí.

— Трябва да изпълниш обещанието си — каза ми тихичко малкият принц, който отново бе седнал до мене.

— ¿Qué promesa?

— Какво обещание?

— Ya sabes… el bozal para mi cordero… soy responsable de mi flor.

— Нали знаеш… един намордник за овцата ми… аз съм отговорен за онова цветче!

Saqué del bolsillo mis esbozos de dibujo. El principito los miró y dijo riendo:

Извадих от джоба скицника си. Малкият принц го видя и каза разсмян:

— Tus baobabs parecen repollos…

— Я, какви са твоите баобаби, те приличат май на зелки…

— ¡Oh! ¡Y yo que estaba tan orgulloso de mis baobabs!

— О-о!
А пък аз толкова се гордеех с моите баобаби!

— Tu zorro tiene orejas que parecen cuernos; son demasiado largas.

— А лисицата ти… ушите й… те май приличат на рога… и са толкова дълги!

Y volvió a reír.

И пак се разсмя.

— Eres injusto, muchachito; yo no sabía dibujar más que boas cerradas y boas abiertas.

— Ти си несправедливо, мило мое, аз не можех да рисувам нищо друго освен змии боа — както изглеждат отвън и отвътре.

— ¡Oh, todo se arreglará! —dijo el principito—. Los niños entienden.

— О-о! — рече той. — И така е добре, децата знаят.

Bosquejé, pues, un bozal y se lo alargué con el corazón oprimido:

Аз изрисувах с молив един намордник. И като го давах на малкия принц, сърцето ми се сви.

— Tú tienes proyectos que yo ignoro…

— Ти имаш някакви планове, които аз не зная…

Pero no me respondió.

Но той не ми отговори.

— ¿Sabes? —me dijo—. Mañana hace un año de mi caída en la Tierra…

Той ми каза:
— Знаеш ли, утре ще стане една година, откак паднах на земята…

Y después de un silencio, añadió:

Сетне помълча и рече:

— Caí muy cerca de aquí…

— Паднах съвсем близо оттук…

El principito se sonrojó.

И се изчерви.

Y nuevamente, sin comprender por qué, experimenté una extraña tristeza.

И отново, без да разбирам защо, усетих странна тъга.

Sin embargo, se me ocurrió preguntar:
— Entonces no te encontré por azar hace ocho días, cuando paseabas por estos lugares, a mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. ¿Es que volvías al punto de tu caída?

Но хрумна ми един въпрос:
— Значи не беше случайно, че в оная сутрин преди осем дни ти се разхождаше така, съвсем самичък, далеч на хиляда мили от всички населени области! Върна се пак там, дето си паднал?

El principito enrojeció nuevamente.

Малкият принц отново се изчерви.

Y añadí vacilante.

А аз добавих с колебание:

— ¿Quizás por el aniversario?

— Може би поради годишнината?

El principito se ruborizó una vez más. Aunque nunca respondía a las preguntas, su rubor significaba una respuesta afirmativa.

Малкият принц пак се изчерви. Той не отговаряше нищо на въпросите, но когато човек се изчервява, това означава „да“, нали?

— ¡Ah! —le dije— tengo miedo.

— Ах! — казах му аз. — Страх ме е…

Pero él me respondió:

Но той ми отговори:

— Tú debes trabajar ahora; vuelve, pues, junto a tu máquina, que yo te espero aquí. Vuelve mañana por la tarde.

— Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер…

Pero yo no estaba tranquilo y me acordaba del zorro. Si se deja uno domesticar, se expone a llorar un poco…

Но аз не бях успокоен. Спомних си за лисицата. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…

XXVI

XXVI

Al lado del pozo había una ruina de un viejo muro de piedras. Cuando volví de mi trabajo al día siguiente por la tarde, vi desde lejos al principito sentado en lo alto con las piernas colgando. Lo oí que hablaba.

Встрани до кладенеца имаше развалини от стара каменна стена. На следната вечер, когато се върнах след работа, видях още отдалеч моя малък принц седнал горе на развалините провесил нозе. И го чух, като казваше:

— ¿No te acuerdas? ¡No es aquí con exactitud!

— Та не си ли спомняш? То не е точно тук!

Alguien le respondió sin duda, porque él replicó:

И сигурно някой друг глас му се обади, защото той отвърна:

— ¡Sí, sí; es el día, pero no es este el lugar!

— Да! Да! Денят е този, но мястото не е това…

Proseguí mi marcha hacia el muro, pero no veía ni oía a nadie. Y sin embargo, el principito replicó de nuevo.

Продължих да вървя към стената. Все така не виждах, нито чувах някого. Но малкият принц отново отвърна:

— ¡Claro! Ya verás dónde comienza mi huella en la arena. No tienes más que esperarme, que allí estaré yo esta noche.

— … Разбира се. Ще видиш де започват следите ми в пясъка. Ще трябва само да ме почакаш там. Аз ще дойда тая нощ.

Yo estaba a veinte metros y continuaba sin distinguir nada.

Аз бях на двадесет метра от стената и все тъй не виждах нищо.

El principito, después de un silencio, dijo aún:

След кратко мълчание малкият принц продължи:

— ¿Tienes un buen veneno? ¿Estás segura de no hacerme sufrir mucho?

— Имаш ли хубава отрова? Уверена ли си, че няма да ме накараш да се мъча дълго?

Me detuve con el corazón oprimido, siempre sin comprender.

Спрях със свито сърце, но все още не можех да разбера.

— ¡Ahora vete —dijo el principito—, quiero volver a bajarme!

— Сега отивай си — каза той — … искам да сляза.

Dirigí la mirada hacia el pie del muro e instintivamente di un brinco. Una serpiente de esas amarillas que matan a una persona en menos de treinta segundos, se erguía en dirección al principito.

Тогава и аз сам наведох очи към подножието на стената и подскочих! Там, насочена към малкия принц, се бе изправила една от ония жълти змии, които умъртвяват човека в тридесет секунди.

Echando mano al bolsillo para sacar mi revólver, apreté el paso, pero, al ruido que hice, la serpiente se dejó deslizar suavemente por la arena como un surtidor que muere, y, sin apresurarse demasiado, se escurrió entre las piedras con un ligero ruido metálico.

Бъркайки в джоба, за да измъкна револвера си, аз хукнах, но от шума на стъпките ми змията тихичко се плъзна по пясъка, като ручейче, което замира, и без много да бърза, мушна се с лек металичен звук между два камъка.

Llegué junto al muro a tiempo de recibir en mis brazos a mi principito, que estaba blanco como la nieve.

Стигнах до стената точно навреме, за да мога да взема на ръце моя мъничък принц, бял като сняг.

— ¿Pero qué historia es ésta? ¿De charla también con las serpientes?

— Каква е тая работа? Сега разговаряш със змиите!

Le quité su eterna bufanda de oro, le humedecí las sienes y le di de beber, sin atreverme a hacerle pregunta alguna. Me miró gravemente rodeándome el cuello con sus brazos. Sentí latir su corazón, como el de un pajarillo que muere a tiros de carabina.

Развих златното му шалче, което той постоянно носеше. Намокрих слепите му очи и го накарах да пие вода. И не смеех да го попитам нищо. Той ме погледна сериозно и обви ръце около шията ми. Усещах, че сърцето му бие като сърце на умиращо птиче, ударено с пушка. Той ми каза:

— Me alegra —dijo el principito— que hayas encontrado lo que faltaba a tu máquina. Así podrás volver a tu tierra…

— Доволен съм, че си разбрал в какво се състои повредата на машината ти. Сега ще можеш да си отидеш у вас…

— ¿Cómo lo sabes?

— Отде знаеш?

Precisamente venía a comunicarle que, a pesar de que no lo esperaba, había logrado terminar mi trabajo.

Аз тъкмо смятах да му кажа, че въпреки всяко очакване бях успял да поправя повредата.

No respondió a mi pregunta, sino que añadió:

Той не отговори на въпроса ми, но добави:

— También yo vuelvo hoy a mi planeta…

— И аз също тъй днес се връщам в къщи.

Luego, con melancolía:

Сетне каза тъжно:

— Es mucho más lejos… y más difícil…

— То е много по-далеч… много по-мъчно…

Me daba cuenta de que algo extraordinario pasaba en aquellos momentos. Estreché al principito entre mis brazos como sí fuera un niño pequeño, y no obstante, me pareció que descendía en picada hacia un abismo sin que fuera posible hacer nada para retenerlo.

Чувствувах ясно, че ставаше нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и все пак струваше ми се, че той се изплъзва от мене, смъква се отвесно в някаква пропаст и аз не мога да сторя нищо, за да го задържа…

Su mirada, seria, estaba perdida en la lejanía.

Погледът му бе сериозен, зареян много надалеч.

— Tengo tu cordero y la caja para el cordero. Y tengo también el bozal.

— Аз имам твоята овца. Имам и сандъка за овцата. Имам и намордника…

Y sonreía melancólicamente.

И се усмихна тъжно.

Esperé un buen rato. Sentía que volvía a entrar en calor poco a poco:

Аз чаках дълго. Усещах, че той постепенно се затопля.

— Has tenido miedo, muchachito…

— Мило мое, тебе те беше страх…

Lo había tenido, sin duda, pero sonrió con dulzura:

Него, разбира се, го беше страх, но той се засмя тихичко:

— Esta noche voy a tener más miedo…

— Довечера много повече ще ме е страх…