Преведе от френски Константин Константинов

“La Biblioteca Virtual de la UEB”. http://www.ueb.edu.ec, webmaster@ueb.edu.ec, Ecuador — noviembre 2003.

НА ЛЕОН ВЕРТ

A LEON WERTH:

Моля децата да ми простят, че посвещавам тая книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение за това: тоя възрастен човек е най-добрият ми приятел в света. Имам и друго извинение: тоя възрастен човек може да разбира всичко, дори и книгите за деца. Имам и трето извинение: тоя възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен.

Pido perdón a los niños por haber dedicado este libro a una persona mayor. Tengo una seria excusa: esta persona mayor es el mejor amigo que tengo en el mundo. Tengo otra excusa: esta persona mayor es capaz de entenderlo todo, hasta los libros para niños. Tengo una tercera excusa: esta persona mayor vive en Francia, donde pasa hambre y frío. Verdaderamente necesita consuelo.

Ако всички тия извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тая книга на детето, което тоя възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) И така, поправям посвещението си:

Si todas esas excusas no bastasen, bien puedo dedicar este libro al niño que una vez fue esta persona mayor. Todos los mayores han sido primero niños. (Pero pocos lo recuerdan). Corrijo, pues, mi dedicatoria:

НА ЛЕОН ВЕРТ, КОГАТО Е БИЛ МАЛКО МОМЧЕ

A LEON WERTH, CUANDO ERA NIÑO

I

I

Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.

Cuando yo tenía seis años vi en un libro sobre la selva virgen que se titulaba “Historias vividas”, una magnífica lámina. Representaba una serpiente boa que se tragaba a una fiera.

В книгата се казваше: „Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я сдъвкват. След това не могат да помръднат и шест месеца спят, през което време храната им се смила.“

En el libro se afirmaba: “La serpiente boa se traga su presa entera, sin masticarla. Luego ya no puede moverse y duerme durante los seis meses que dura su digestión”.

Тогава дълго мислих за приключенията в джунглите и успях и аз да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава:

Reflexioné mucho en ese momento sobre las aventuras de la jungla y a mi vez logré trazar con un lápiz de colores mi primer dibujo. Mi dibujo número 1 era de esta manera:

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх.

Enseñé mi obra de arte a las personas mayores y les pregunté si mi dibujo les daba miedo.

Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“

— ¿Por qué habría de asustar un sombrero?— me respondieron.

Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. На тях винаги трябва да им обясняваш. Моята рисунка номер 2 беше такава:

Mi dibujo no representaba un sombrero. Representaba una serpiente boa que digiere un elefante. Dibujé entonces el interior de la serpiente boa a fin de que las personas mayores pudieran comprender. Siempre estas personas tienen necesidad de explicaciones. Mi dibujo número 2 era así:

Възрастните ме посъветваха да не рисувам змиите боа, както те изглеждат отвън и отвътре, и да се занимавам с география, с история, със смятане и с граматика. Ето как, още когато бях шестгодишен, изпуснах великолепното поприще на художник.

Las personas mayores me aconsejaron abandonar el dibujo de serpientes boas, ya fueran abiertas o cerradas, y poner más interés en la geografía, la historia, el cálculo y la gramática. De esta manera a la edad de seis años abandoné una magnífica carrera de pintor.

Бях обезсърчен от неуспеха на моята рисунка номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Había quedado desilusionado por el fracaso de mis dibujos número 1 y número 2. Las personas mayores nunca pueden comprender algo por sí solas y es muy aburrido para los niños tener que darles una y otra vez explicaciones.

Така че трябваше да си избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде из света. И вярно е, че географията много ми послужи.

Tuve, pues, que elegir otro oficio y aprendía pilotear aviones. He volado un poco por todo el mundo y la geografía, en efecto, me ha servido de mucho.

От пръв поглед можех да различавам Китай от Аризона. Това е много полезно, ако човек се заблуди нощем.

Al primer vistazo podía distinguir perfectamente la China de Arizona. Esto es muy útil, sobre todo si se pierde uno durante la noche.

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.

A lo largo de mi vida he tenido multitud de contactos con multitud de gente seria. Viví mucho con personas mayores y las he conocido muy de cerca; pero esto no ha mejorado demasiado mi opinión sobre ellas.

Когато срещнех някой възрастен, който ми се струваше, че разбира малко повече, аз го проверявах с рисунката си номер 1, която бях запазил. Исках да зная дали той наистина е способен да разбира.

Cuando me he encontrado con alguien que me parecía un poco lúcido, lo he sometido a la experiencia de mi dibujo número 1 que he conservado siempre. Quería saber si verdaderamente era un ser comprensivo.

Но всякога ми се отговаряше: „Това е шапка“.

E invariablemente me contestaban siempre: “Es un sombrero”.

Тогава аз не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Приказвах му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният биваше много доволен, че се е запознал със също такъв разсъдителен човек.

Me abstenía de hablarles de la serpiente boa, de la selva virgen y de las estrellas. Poniéndome a su altura, les hablaba del bridge, del golf, de política y de corbatas. Y mi interlocutor se quedaba muy contento de conocer a un hombre tan razonable.

II

II

Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня.

Viví así, solo, nadie con quien poder hablar verdaderamente, hasta cuando hace seis años tuve una avería en el desierto de Sahara.

Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвях се да извърша сам една трудна поправка.

Algo se había estropeado en el motor. Como no llevaba conmigo ni mecánico ni pasajero alguno, me dispuse a realizar, yo solo, una reparación difícil.

За мене това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.

Era para mí una cuestión de vida o muerte, pues apenas tenía agua de beber para ocho días.

И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана.

La primera noche me dormí sobre la arena, a unas mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. Estaba más aislado que un náufrago en una balsa en medio del océano.

Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:

Imagínense, pues, mi sorpresa cuando al amanecer me despertó una extraña vocecita que decía:

— Моля… нарисувай ми една овца!

— ¡Por favor… píntame un cordero!

— Какво?

— ¿Eh?

— Нарисувай ми една овца…

— ¡Píntame un cordero!

Аз скочих на нозе, като че ме бе треснала мълния. Потърках добре очите си. Погледнах внимателно наоколо си. И видях едно необикновено момченце, което се взираше сериозно в мене.

Me puse en pie de un salto como herido por el rayo. Me froté los ojos. Miré a mi alrededor. Vi a un extraordinario muchachito que me miraba gravemente.

Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам.

Ahí tienen el mejor retrato que más tarde logré hacer de él.

Но, разбира се, моята рисунка съвсем не е тъй пленителна, както бе моделът. Не съм виновен аз за това. Още когато бях шестгодишен, възрастните ме бяха обезсърчили в попрището ми на художник и аз не се научих да рисувам нищо друго освен змиите боа, както изглеждат отвън и отвътре.

Aunque mi dibujo, ciertamente es menos encantador que el modelo. Pero no es mía la culpa. Las personas mayores me desanimaron de mi carrera de pintor a la edad de seis años y no había aprendido a dibujar otra cosa que boas cerradas y boas abiertas.

Така че с разширени от учудване очи гледах това видение. Не забравяйте, че бях на хиляда мили далеч от всяко населено място. Ала моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх.

Miré, pues, aquella aparición con los ojos redondos de admiración. No hay que olvidar que me encontraba a unas mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. Y ahora bien, el muchachito no me parecía ni perdido, ni muerto de cansancio, de hambre, de sed o de miedo.

То съвсем не приличаше на загубено сред пустинята дете, далеч на хиляда мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, аз му казах:

No tenía en absoluto la apariencia de un niño perdido en el desierto, a mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. Cuando logré, por fin, articular palabra, le dije:

— А… какво правиш ти тук?

— Pero… ¿qué haces tú por aquí?

И тогава тихичко, като че казваше нещо твърде сериозно, то ми повтори:

Y él respondió entonces, suavemente, como algo muy importante:

— Моля, нарисувай ми една овца…

— ¡Por favor… píntame un cordero!

Когато загадката е много внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото безсмислено да ми изглеждаше това — далеч на хиляда мили от всички населени места и заплашен от смъртна опасност, — аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка.

Cuando el misterio es demasiado impresionante, es imposible desobedecer. Por absurdo que aquello me pareciera, a mil millas de distancia de todo lugar habitado y en peligro de muerte, saqué de mi bolsillo una hoja de papel y una pluma fuente.

Но като си спомних, че съм учил най-много география, история, смятане и граматика, казах на момченцето (с малко лошо настроение), че не умея да рисувам. То ми отговори:

Recordé que yo había estudiado especialmente geografía, historia, cálculo y gramática y le dije al muchachito (ya un poco malhumorado), que no sabía dibujar.

— Нищо. Нарисувай ми една овца.

— ¡No importa —me respondió—, píntame un cordero!

Но тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех да рисувам. Рисунката на боа, както изглежда отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори:

Como nunca había dibujado un cordero, rehice para él uno de los dos únicos dibujos que yo era capaz de realizar: el de la serpiente boa cerrada. Y quedé estupefacto cuando oí decir al hombrecito:

— Не! Не! Не ща слон в боа. Боата е много опасно нещо, а слонът заема много място. Там при мене всичко е много мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми една овца.

— ¡No, no! Yo no quiero un elefante en una serpiente. La serpiente es muy peligrosa y el elefante ocupa mucho sitio. En mi tierra es todo muy pequeño. Necesito un cordero. Píntame un cordero.

И аз нарисувах.

Dibujé un cordero.

То погледна внимателно и рече:

Lo miró atentamente y dijo:

— Не! Тая овца е тежко болна. Нарисувай друга.

— ¡No! Este está ya muy enfermo. Haz otro.

Аз нарисувах друга.

Volví a dibujar.

Моят приятел се усмихна мило, със снизхождение:

Mi amigo sonrió dulcemente, con indulgencia.

— Ти сам виждаш… Това не е овца, а овен. Има рога…

— ¿Ves? Esto no es un cordero, es un carnero. Tiene Cuernos…

Отново поправих рисунката си.

Rehice nuevamente mi dibujo.

Но както предишните, той не прие и тая:

Fue rechazado igual que los anteriores.

— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.

— Este es demasiado viejo. Quiero un cordero que viva mucho tiempo.

Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да довърша разглобяването на мотора, аз надрасках тая рисунка.

Falto ya de paciencia y deseoso de comenzar a desmontar el motor, garrapateé rápidamente este dibujo.

И отсякох:

Se lo enseñé, y le agregué:

— Това е сандъкът. Овцата, която искаш, е вътре.

— Esta es la caja. El cordero que quieres está adentro.

И много се изненадах, когато видях, че лицето на моя млад съдник светна:

Con gran sorpresa mía el rostro de mi joven juez se iluminó:

— Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тая овца ще трябва много трева?

— ¡Así es como yo lo quería! ¿Crees que sea necesario mucha hierba para este cordero?

— Защо?

— ¿Por qué?

— Защото там, при мене, всичко е съвсем мъничко…

— Porque en mi tierra es todo tan pequeño…

— Сигурно ще й стигне. Аз ти дадох съвсем малка овца.

Той наведе глава над рисунката.
— Не е толкова малка… Я гледай! Тя е заспала…

Se inclinó hacia el dibujo y exclamó:
— ¡Bueno, no tan pequeño…! Está dormido…

Ето тъй се запознах с малкия принц.

Y así fue como conocí al principito.

III

III

Трябваше ми доста време, за да разбера отде бе дошел той. Малкият принц, който ми задаваше много въпроси, като че никога не чуваше моите.

Me costó mucho tiempo comprender de dónde venía. El principito, que me hacía muchas preguntas, jamás parecía oír las mías.

Само случайно казани думи ми разкриха постепенно всичко. Така, когато за пръв път видя моя самолет (аз не мога да изрисувам моя самолет, за мене това е много сложна рисунка), той ме попита:

Fueron palabras pronunciadas al azar, las que poco a poco me revelaron todo. Así, cuando distinguió por vez primera mi avión (no dibujaré mi avión, por tratarse de un dibujo demasiado complicado para mí) me preguntó:

— Какво е това нещо?

— ¿Qué cosa es esa?

— Това не е „нещо“. То хвърчи. То е самолет. Моят самолет.

— Eso no es una cosa. Eso vuela. Es un avión, mi avión.

И се чувствувах горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:

Me sentía orgulloso al decirle que volaba. El entonces gritó:

— Как! Ти си паднал от небето!

— ¡Cómo! ¿Has caído del cielo?

— Да — отвърнах скромно аз.

— Sí —le dije modestamente.

— Ах! Че е смешно…

— ¡Ah, que curioso!

Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме раздразни. Аз искам моите нещастия да бъдат приемани сериозно. Сетне добави:

Y el principito lanzó una graciosa carcajada que me irritó mucho. Me gusta que mis desgracias se tomen en serio. Y añadió:

— Значи и ти идеш от небето! От коя планета си?

— Entonces ¿tú también vienes del cielo? ¿De qué planeta eres tú?

Веднага съзрях един проблясък около загадката на неговото присъствие и тутакси го попитах:

Divisé una luz en el misterio de su presencia y le pregunté bruscamente:

— Ти значи идеш от друга планета?

— ¿Tu vienes, pues, de otro planeta?

Но той не ми отговори. Той поклащаше лекичко глава, като гледаше самолета ми:

Pero no me respondió; movía lentamente la cabeza mirando detenidamente mi avión.

— Право е, че с това нещо ти не би могъл да дойдеш много отдалеч…

— Es cierto, que, encima de eso, no puedes venir de muy lejos…

И се вдълбочи в размисъл, който продължи много. После извади от джоба си моята овца и потъна в съзерцание на съкровището си.

Y se hundió en un ensueño durante largo tiempo. Luego sacando de su bolsillo mi cordero se abismó en la contemplación de su tesoro.

Можете да си представите колко съм бил заинтригуван от тая полуизповед за „другите планети“. И затова се помъчих да узная нещо повече:

Imagínense cómo me intrigó esta semiconfidencia sobre los otros planetas. Me esforcé, pues, en saber algo más:

— Отде идеш ти, мило мое? Де е това „там при мене“? Де искаш да занесеш моята овца?

— ¿De dónde vienes, muchachito? ¿Dónde está “tu casa”? ¿Dónde quieres llevarte mi cordero?

След кратко мълчание, през което размисляше, той ми отговори:

Después de meditar silenciosamente me respondió:

— Хубавото на сандъка, който ми даде, е това, че нощем ще й служи за къща.

— Lo bueno de la caja que me has dado es que por la noche le servirá de casa.

— Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и една връвчица, за да я връзваш през деня. И едно колче.

— Sin duda. Y si eres bueno te daré también una cuerda y una estaca para atarlo durante el día.

Предложението сякаш не се хареса на малкия принц:

Esta proposición pareció chocar al principito.

— Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!

— ¿Atarlo? ¡Qué idea más rara!

— Ами ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае де и ще се загуби…

— Si no lo atas, se irá quién sabe dónde y se perderá…

Моят приятел отново избухна в смях:

Mi amigo soltó una nueva carcajada.

— Но накъде мислиш, че ще тръгне тя?

— ¿Y dónde quieres que vaya?

— Все едно накъде. Право пред себе си…

— No sé, a cualquier parte. Derecho camino adelante…

Тогава малкият принц каза сериозно:

Entonces el principito señaló con gravedad:

— Няма значение, там при мене всичко е толкова мъничко!

— ¡No importa, es tan pequeña mi tierra!

И добави може би с лека тъга:

Y agregó, quizás, con un poco de melancolía: