— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Pero los volcanes extinguidos pueden despertarse —interrumpió el principito—. ¿Qué significa “efímera”?

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

— Que los volcanes estén o no en actividad es igual para nosotros. Lo interesante es la montaña que nunca cambia.

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Pero, ¿qué significa “efímera”? —repitió el principito que en su vida había renunciado a una pregunta una vez formulada.

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— Significa que está amenazado de próxima desaparición.

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— ¿Mi flor está amenazada de desaparecer próximamente?

— Разбира се.

— Indudablemente.

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

“Mi flor es efímera —se dijo el principito— y no tiene más que cuatro espinas para defenderse contra el mundo. ¡Y la he dejado allá sola en mi casa!”.

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

Por primera vez se arrepintió de haber dejado su planeta, pero bien pronto recobró su valor.

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— ¿Qué me aconseja usted que visite ahora? —preguntó.

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

— La Tierra —le contestó el geógrafo—. Tiene muy buena reputación…

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

Y el principito partió pensando en su flor.

XVI

XVI

И тъй седмата планета беше Земята.

El séptimo planeta fue, por consiguiente, la Tierra.

Земята не е каква да е планета. В нея се наброяват сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни.

¡La Tierra no es un planeta cualquiera! Se cuentan en él ciento once reyes (sin olvidar, naturalmente, los reyes negros), siete mil geógrafos, novecientos mil hombres de negocios, siete millones y medio de borrachos, trescientos once millones de vanidosos, es decir, alrededor de dos mil millones de personas mayores.

За да ви дам представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди откриването на електричеството трябваше да се поддържа — общо за шестте континента — една истинска армия от четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин и единадесет фенерджии за уличното осветление.

Para darles una idea de las dimensiones de la Tierra yo les diría que antes de la invención de la electricidad había que mantener sobre el conjunto de los seis continentes un verdadero ejército de cuatrocientos sesenta y dos mil quinientos once faroleros.

Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет.

Vistos desde lejos, hacían un espléndido efecto. Los movimientos de este ejército estaban regulados como los de un ballet de ópera.

Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите.

Primero venía el turno de los faroleros de Nueva Zelandia y de Australia. Encendían sus faroles y se iban a dormir. Después tocaba el turno en la danza a los faroleros de China y Siberia, que a su vez se perdían entre bastidores.

Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка.

Luego seguían los faroleros de Rusia y la India, después los de África y Europa y finalmente, los de América del Sur y América del Norte.

И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.

Nunca se equivocaban en su orden de entrada en escena. Era grandioso.

Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.

Solamente el farolero del único farol del polo norte y su colega del único farol del polo sur, llevaban una vida de ociosidad y descanso. No trabajaban más que dos veces al año.

XVII

XVII

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята.

Cuando se quiere ser ingenioso, sucede que se miente un poco. No he sido muy honesto al hablar de los faroleros y corro el riesgo de dar una falsa idea de nuestro planeta a los que no lo conocen. Los hombres ocupan muy poco lugar sobre la Tierra.

Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.

Si los dos mil millones de habitantes que la pueblan se pusieran de pie y un poco apretados, como en un mitin, cabrían fácilmente en una plaza de veinte millas de largo por veinte de ancho. La humanidad podría amontonarse sobre el más pequeño islote del Pacífico.

Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.

Las personas mayores no les creerán, seguramente, pues siempre se imaginan que ocupan mucho sitio. Se creen importantes como los baobabs. Les dirán, pues, que hagan el cálculo; eso les gustará ya que adoran las cifras. Pero no es necesario que pierdan el tiempo inútilmente, puesto que tienen confianza en mí.

Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.

El principito, una vez que llegó a la Tierra, quedó sorprendido de no ver a nadie. Tenía miedo de haberse equivocado de planeta, cuando un anillo de color de luna se revolvió en la arena.

— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.

— ¡Buenas noches! —dijo el principito.

— Добър вечер — рече змията.

— ¡Buenas noches! —dijo la serpiente.

— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.

— ¿Sobre qué planeta he caído? —preguntó el principito.

— Върху Земята, в Африка — отговори змията.

— Sobre la Tierra, en África —respondió la serpiente.

— Ах! … Значи на Земята няма никой?

— ¡Ah! ¿Y no hay nadie sobre la Tierra?

— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.

— Esto es el desierto. En los desiertos no hay nadie. La Tierra es muy grande —dijo la serpiente.

Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:

El principito se sentó en una piedra y elevó los ojos al cielo.

— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

— Yo me pregunto —dijo— si las estrellas están encendidas para que cada cual pueda un día encontrar la suya. Mira mi planeta; está precisamente encima de nosotros… Pero… ¡qué lejos está!

— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?

— Es muy bella —dijo la serpiente—. ¿Y qué vienes tú a hacer aquí?

— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.

— Tengo problemas con una flor —dijo el principito.

— А-а! — рече змията.

— ¡Ah!

И млъкнаха.

Y se callaron.

— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…

— ¿Dónde están los hombres? —prosiguió por fin el principito. Se está un poco solo en el desierto…

— Човек е самотен и между хората — каза змията.

— También se está solo donde los hombres —afirmó la serpiente.

Малкият принц й отправи дълъг поглед:

El principito la miró largo rato y le dijo:

— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…

— Eres un bicho raro, delgado como un dedo…

— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.

— Pero soy más poderoso que el dedo de un rey —le interrumpió la serpiente.

Малкият принц се усмихна:

El principito sonrió:

— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…

— No me pareces muy poderoso… ni siquiera tienes patas… ni tan siquiera puedes viajar…

— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

— Puedo llevarte más lejos que un navío —dijo la serpiente.

Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:

Se enroscó alrededor del tobillo del principito como un brazalete de oro.

— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…

— Al que yo toco, le hago volver a la tierra de donde salió. Pero tú eres puro y vienes de una estrella…

Малкият принц не отговори нищо.

El principito no respondió.

— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…

— Me das lástima, tan débil sobre esta tierra de granito. Si algún día echas mucho de menos tu planeta, puedo ayudarte. Puedo…

— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?

— ¡Oh! —dijo el principito—. Te he comprendido. Pero ¿por qué hablas con enigmas?

— Аз разрешавам всички загадки — каза змията.

— Yo los resuelvo todos —dijo la serpiente.

И млъкнаха.

Y se callaron.

XVIII

XVIII

Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…

El principito atravesó el desierto en el que sólo encontró una flor de tres pétalos, una flor de nada.

— Добър ден. — каза малкият принц.

— ¡Buenos días! —dijo el principito.

— Добър ден — каза цветчето.

— ¡Buenos días! —dijo la flor.

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

— ¿Dónde están los hombres? —preguntó cortésmente el principito.

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

La flor, un día, había visto pasar una caravana.

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

— ¿Los hombres? No existen más que seis o siete, me parece. Los he visto hace ya años y nunca se sabe dónde encontrarlos. El viento los pasea. Les faltan las raíces. Esto les molesta.

— Сбогом — рече малкият принц.

— Adiós —dijo el principito.

— Сбогом — каза цветчето.

— Adiós —dijo la flor.

XIX

XIX

Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.

El principito escaló hasta la cima de una alta montaña. Las únicas montañas que él había conocido eran los tres volcanes que le llegaban a la rodilla. El volcán extinguido lo utilizaba como taburete. “Desde una montaña tan alta como ésta, se había dicho, podré ver todo el planeta y a todos los hombres…” Pero no alcanzó a ver más que algunas puntas de rocas.

— Добър ден — каза за всеки случай той.

— ¡Buenos días! —exclamó el principito al acaso.

— Добър ден… добър ден… добър ден… — отвърна ехото.

— ¡Buenos días! ¡Buenos días! ¡Buenos días! —respondió el eco.

— Кои сте вие? — рече малкият принц.

— ¿Quién eres tú? —preguntó el principito.

— Кои сте вие… кои сте вие… кои сте вие… — отвърна ехото.

— ¿Quién eres tú?… ¿Quién eres tú?… ¿Quién eres tú?… —contestó el eco.

— Бъдете мои приятели, аз съм сам — каза той.

— Sed mis amigos, estoy solo —dijo el principito.

— Аз съм сам… аз съм сам… аз съм сам… — отвърна ехото.

— Estoy solo… estoy solo… estoy solo… —repitió el eco.

„Каква странна планета — помисли си той. — Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена.

“¡Qué planeta más raro! —pensó entonces el principito—, es seco, puntiagudo y salado.

И хората нямат въображение. Те повтарят, каквото им се каже… На моята планета аз имах едно цветче: то винаги първо заговорваше…“

Y los hombres carecen de imaginación; no hacen más que repetir lo que se les dice… En mi tierra tenía una flor: hablaba siempre la primera… ”

XX

XX

Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

Pero sucedió que el principito, habiendo atravesado arenas, rocas y nieves, descubrió finalmente un camino. Y los caminos llevan siempre a la morada de los hombres.

— Добър ден — каза той.

— ¡Buenos días! —dijo.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

Era un jardín cuajado de rosas.

— Добър ден — казаха розите.

— ¡Buenos días! —dijeran las rosas.

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цветче.

El principito las miró. ¡Todas se parecían tanto a su flor!

— Кои сте вие? — попита ги той смаян.

— ¿Quiénes son ustedes? —les preguntó estupefacto.

— Ние сме рози — казаха розите.

— Somos las rosas —respondieron éstas.

— А! — рече малкият принц.

— ¡Ah! —exclamó el principito.

И се почувствува много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена от тоя род в цялата вселена. А ето, че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

Y se sintió muy desgraciado. Su flor le había dicho que era la única de su especie en todo el universo. ¡Y ahora tenía ante sus ojos más de cinco mil todas semejantes, en un solo jardín!

„Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…..“

“Si ella viese todo esto, se decía el principito, se sentiría vejada, tosería muchísimo y simularía morir para escapar al ridículo. Y yo tendría que fingirle cuidados, pues sería capaz de dejarse morir verdaderamente para humillarme a mí también… ”

А след малко си каза: „Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“

Y luego continuó diciéndose: “Me creía rico con una flor única y resulta que no tengo más que una rosa ordinaria. Eso y mis tres volcanes que apenas me llegan a la rodilla y uno de los cuales acaso esté extinguido para siempre. Realmente no soy un gran príncipe… ”

И легнал на тревата, той заплака.

Y echándose sobre la hierba, el principito lloró.

XXI

XXI

Тъкмо тогава се яви лисицата.

Entonces apareció el zorro:

— Добър ден — каза лисицата.

— ¡Buenos días! —dijo el zorro.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— ¡Buenos días! —respondió cortésmente el principito que se volvió pero no vio nada.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Estoy aquí, bajo el manzano —dijo la voz.

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— ¿Quién eres tú? —preguntó el principito—. ¡Qué bonito eres!

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Soy un zorro —dijo el zorro.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Ven a jugar conmigo —le propuso el principito—, ¡estoy tan triste!

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— No puedo jugar contigo —dijo el zorro—, no estoy domesticado.