— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

— Si yo le diera a un general la orden de volar de flor en flor como una mariposa, o de escribir una tragedia, o de transformarse en ave marina y el general no ejecutase la orden recibida ¿de quién sería la culpa, mía o de él?

— Вие — каза твърдо малкият принц.

— La culpa sería de usted —le dijo el principito con firmeza.

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

— Exactamente. Sólo hay que pedir a cada uno, lo que cada uno puede dar —continuó el rey. La autoridad se apoya antes que nada en la razón. Si ordenas a tu pueblo que se tire al mar, el pueblo hará la revolución. Yo tengo derecho a exigir obediencia, porque mis órdenes son razonables.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

— ¿Entonces mi puesta de sol? —recordó el principito, que jamás olvidaba su pregunta una vez que la había formulado.

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

— Tendrás tu puesta de sol. La exigiré. Pero, según me dicta mi ciencia gobernante, esperaré que las condiciones sean favorables.

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

— ¿Y cuándo será eso?

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

— ¡Ejem, ejem! —le respondió el rey, consultando previamente un enorme calendario—, ¡ejem, ejem! será hacia… hacia… será hacia las siete cuarenta. Ya verás cómo se me obedece.

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

El principito bostezó. Lamentaba su puesta de sol frustrada y además se estaba aburriendo ya un poco.

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

— Ya no tengo nada que hacer aquí —le dijo al rey—. Me voy.

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

— No partas —le respondió el rey que se sentía muy orgulloso de tener un súbdito—, no te vayas y te hago ministro.

— Министър — на какво?

— ¿Ministro de qué?

— На… на правосъдието!

— ¡De… de justicia!

— Ами че тук няма кого да съдим!

— ¡Pero si aquí no hay nadie a quien juzgar!

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

— Eso no se sabe —le dijo el rey—. Nunca he recorrido todo mi reino. Estoy muy viejo y el caminar me cansa. Y como no hay sitio para una carroza…

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

— ¡Oh! Pero yo ya he visto… —dijo el principito que se inclinó para echar una ojeada al otro lado del planeta—. Allá abajo no hay nadie tampoco..

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

— Te juzgarás a ti mismo —le respondió el rey—. Es lo más difícil. Es mucho más difícil juzgarse a sí mismo, que juzgar a los otros. Si consigues juzgarte rectamente es que eres un verdadero sabio.

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

— Yo puedo juzgarme a mí mismo en cualquier parte y no tengo necesidad de vivir aquí.

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

— ¡Ejem, ejem! Creo —dijo el rey— que en alguna parte del planeta vive una rata vieja; yo la oigo por la noche. Tu podrás juzgar a esta rata vieja. La condenarás a muerte de vez en cuando. Su vida dependería de tu justicia y la indultarás en cada juicio para conservarla, ya que no hay más que una.

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

— A mí no me gusta condenar a muerte a nadie —dijo el principito—. Creo que me voy a marchar.

— Не — рече царят.

— No —dijo el rey.

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

Pero el principito, que habiendo terminado ya sus preparativos no quiso disgustar al viejo monarca, dijo:

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

— Si Vuestra Majestad deseara ser obedecido puntualmente, podría dar una orden razonable. Podría ordenarme, por ejemplo, partir antes de un minuto. Me parece que las condiciones son favorables…

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

Como el rey no respondiera nada, el principito vaciló primero y con un suspiro emprendió la marcha.

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

— ¡Te nombro mi embajador! —se apresuró a gritar el rey.

Той имаше много властнически вид.

Tenía un aspecto de gran autoridad.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

“Las personas mayores son muy extrañas”, se decía el principito para sí mismo durante el viaje.

XI

XI

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

El segundo planeta estaba habitado por un vanidoso:

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

— ¡Ah! ¡Ah! ¡Un admirador viene a visitarme! —Gritó el vanidoso al divisar a lo lejos al principito.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

Para los vanidosos todos los demás hombres son admiradores.

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— ¡Buenos días! —dijo el principito—. ¡Qué sombrero tan raro tiene!

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— Es para saludar a los que me aclaman —respondió el vanidoso. Desgraciadamente nunca pasa nadie por aquí.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— ¿Ah, sí? —preguntó sin comprender el principito.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

— Golpea tus manos una contra otra —le aconsejó el vanidoso.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

El principito aplaudió y el vanidoso le saludó modestamente levantando el sombrero.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

“Esto parece más divertido que la visita al rey”, se dijo para sí el principito, que continuó aplaudiendo mientras el vanidoso volvía a saludarle quitándose el sombrero.

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

A los cinco minutos el principito se cansó con la monotonía de aquel juego.

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

— ¿Qué hay que hacer para que el sombrero se caiga? —preguntó el principito.

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

Pero el vanidoso no le oyó. Los vanidosos sólo oyen las alabanzas.

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— ¿Tú me admiras mucho, verdad? —preguntó el vanidoso al principito.

— Какво значи това — да се възхищавам?

— ¿Qué significa admirar?

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— Admirar significa reconocer que yo soy el hombre más bello, el mejor vestido, el más rico y el más inteligente del planeta.

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— ¡Si tú estás solo en tu planeta!

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— ¡Hazme ese favor, admírame de todas maneras!

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

— ¡Bueno! Te admiro —dijo el principito encogiéndose de hombros—, pero ¿para qué te sirve?

И малкият принц си тръгна.

Y el principito se marchó.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

“Decididamente, las personas mayores son muy extrañas”, se decía para sí el principito durante su viaje.

XII

XII

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

El tercer planeta estaba habitado por un bebedor. Fue una visita muy corta, pues hundió al principito en una gran melancolía.

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

— ¿Qué haces ahí? —preguntó al bebedor que estaba sentado en silencio ante un sinnúmero de botellas vacías y otras tantas botellas llenas.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— ¡Bebo! —respondió el bebedor con tono lúgubre.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— ¿Por qué bebes? —volvió a preguntar el principito.

— За да забравя — отговори пияницата.

— Para olvidar.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— ¿Para olvidar qué? —inquirió el principito ya compadecido.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Para olvidar que siento vergüenza —confesó el bebedor bajando la cabeza.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— ¿Vergüenza de qué? —se informó el principito deseoso de ayudarle.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

— ¡Vergüenza de beber! —concluyó el bebedor, que se encerró nueva y definitivamente en el silencio.

А малкият принц си отиде в недоумение.

Y el principito, perplejo, se marchó.

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

“No hay la menor duda de que las personas mayores son muy extrañas”, seguía diciéndose para sí el principito durante su viaje.

XIII

XIII

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

El cuarto planeta estaba ocupado por un hombre de negocios. Este hombre estaba tan abstraído que ni siquiera levantó la cabeza a la llegada del principito.

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

— ¡Buenos días! —le dijo éste—. Su cigarro se ha apagado.

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

— Tres y dos cinco. Cinco y siete doce. Doce y tres quince. ¡Buenos días! Quince y siete veintidós. Veintidós y seis veintiocho. No tengo tiempo de encenderlo. Veintiocho y tres treinta y uno. ¡Uf! Esto suma quinientos un millones seiscientos veintidós mil setecientos treinta y uno.

— Петстотин милиона какво?

— ¿Quinientos millones de qué?

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

— ¿Eh? ¿Estás ahí todavía? Quinientos millones de… ya no sé… ¡He trabajado tanto! ¡Yo soy un hombre serio y no me entretengo en tonterías! Dos y cinco siete…

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

— ¿Quinientos millones de qué? —volvió a preguntar el principito, que nunca en su vida había renunciado a una pregunta una vez que la había formulado.

Бизнесменът дигна глава:

El hombre de negocios levantó la cabeza:

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

— Desde hace cincuenta y cuatro años que habito este planeta, sólo me han molestado tres veces. La primera, hace veintidós años, fue por un abejorro que había caído aquí de Dios sabe dónde. Hacía un ruido insoportable y me hizo cometer cuatro errores en una suma.

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

La segunda vez por una crisis de reumatismo, hace once años. Yo no hago ningún ejercicio, pues no tengo tiempo de callejear. Soy un hombre serio. Y la tercera vez… ¡la tercera vez es ésta! Decía, pues, quinientos un millones…

— Милиона — какво?

— ¿Millones de qué?

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

El hombre de negocios comprendió que no tenía ninguna esperanza de que lo dejaran en paz.

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

— Millones de esas pequeñas cosas que algunas veces se ven en el cielo.

— Мухи ли?

— ¿Moscas?

— Не, не, мънички неща, които блестят.

— ¡No, cositas que brillan!

— Пчели ли?

— ¿Abejas?

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

— No. Unas cositas doradas que hacen desvariar a los holgazanes. ¡Yo soy un hombre serio y no tengo tiempo de desvariar!

— А! Звезди ли?

— ¡Ah! ¿Estrellas?

— Точно тъй, звезди.

— Eso es. Estrellas.

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

— ¿Y qué haces tú con quinientos millones de estrellas?

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

— Quinientos un millones seiscientos veintidós mil setecientos treinta y uno. Yo soy un hombre serio y exacto.

— И какво правиш с тия звезди?

— ¿Y qué haces con esas estrellas?

— Какво правя ли?

— ¿Que qué hago con ellas?

— Да.

— Sí.

— Нищо. Притежавам ги.

— Nada. Las poseo.

— Притежаваш звездите ли?

— ¿Que las estrellas son tuyas?

— Да.

— Sí.

— Но аз видях вече един цар, който…

— Yo he visto un rey que…

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

— Los reyes no poseen nada… Reinan. Es muy diferente.

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

— ¿Y de qué te sirve poseer las estrellas?

— За да бъда богат.

— Me sirve para ser rico.

— А за какво ти е да си богат?

— ¿Y de qué te sirve ser rico?

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

— Me sirve para comprar más estrellas si alguien las descubre.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

“Este, se dijo a sí mismo el principito, razona poco más o menos como mi borracho”.

Въпреки това той зададе още въпроси:

No obstante le siguió preguntando:

— Как може да се притежават звездите?

— ¿Y cómo es posible poseer estrellas?

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

— ¿De quién son las estrellas? —contestó punzante el hombre de negocios.

— Не зная. Ничии.

— No sé… De nadie.