— Значи и ти, и ти си жаден? — попитах го аз.

— ¿Tienes sed, tú también? —le pregunté.

Но той не отговори на въпроса ми. Той каза простичко:

Pero no respondió a mi pregunta, diciéndome simplemente:

— Водата също тъй помага на сърцето…

— El agua puede ser buena también para el corazón…

Аз не разбрах неговия отговор, но млъкнах… Знаех, че не бива да го разпитвам.

No comprendí sus palabras, pero me callé; sabía muy bien que no había que interrogarlo.

Той беше уморен. Седна. Аз седнах до него. И след кратко мълчание той добави:

El principito estaba cansado y se sentó; yo me senté a su lado y después de un silencio me dijo:

— Звездите са хубави поради едно цвете, което не се вижда…

— Las estrellas son hermosas, por una flor que no se ve…

Аз отговорих — „разбира се“ и без да кажа нещо, погледнах гънките на пясъка, огрени от луната.

Respondí “seguramente” y miré sin hablar los pliegues que la arena formaba bajo la luna.

— Пустинята е хубава — добави той.

— El desierto es bello —añadió el principito.

Това беше вярно. Аз винаги съм обичал пустинята. Сядаш върху някоя пясъчна дюна. Не виждаш нищо. Не чуваш нищо. И все пак нещо мълчаливо свети…

Era verdad; siempre me ha gustado el desierto. Puede uno sentarse en una duna, nada se ve, nada se oye y sin embargo, algo resplandece en el silencio…

— Пустинята е хубава — каза малкият принц — от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

— Lo que más embellece al desierto —dijo el principito— es el pozo que oculta en algún sitio…

Аз се изненадах, като разбрах изведнъж отде идеше тая тайнствена светлина на пясъка. Когато бях малко момченце, живеех в една старинна къща, за която поверието казваше, че в нея има заровено имане. Разбира се, никой никога не можа да го намери, нито може би го е и потърсил. Но то омагьосваше цялата къща. Моята къща криеше в дъното на сърцето си една тайна…

Me quedé sorprendido al comprender súbitamente ese misterioso resplandor de la arena. Cuando yo era niño vivía en una casa antigua en la que, según la leyenda, había un tesoro escondido. Sin duda que nadie supo jamás descubrirlo y quizás nadie lo buscó, pero parecía toda encantada por ese tesoro. Mi casa ocultaba un secreto en el fondo de su corazón…

— Да — казах аз на малкия принц, — все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята: онова, което им дава красота, е невидимо!

— Sí —le dije al principito— ya se trate de la casa, de las estrellas o del desierto, lo que les embellece es invisible.

— Доволен съм — каза той, — че си съгласен с моята лисица!

— Me gusta —dijo el principito— que estés de acuerdo con mi zorro.

Тъй като малкият принц заспиваше, аз го взех на ръце и отново тръгнах. Бях развълнуван. Струваше ми се, че нося крехко съкровище. Струваше ми се дори, че на Земята няма нищо по-крехко.

Como el principito se dormía, lo tomé en mis brazos y me puse nuevamente en camino. Me sentía emocionado llevando aquel frágil tesoro, y me parecía que nada más frágil había sobre la Tierra.

Гледах под лунната светлина това бледо чело, тия затворени очи, тия кичури коси, полюшвани от вятъра, и си казвах: „Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“

Miraba a la luz de la luna aquella frente pálida, aquellos ojos cerrados, los cabellos agitados por el viento y me decía: “lo que veo es sólo la corteza; lo más importante es invisible… ”

И тъй като полуотворените му устни очертаха една смътна усмивка, аз си казах още: „Онова, което толкова ме вълнува в тоя малък спящ принц, то е неговата вярност към едно цветче, то е образът на розата, която свети в него като пламък на лампа, дори когато той спи…“ И усещах, че той е още по-крехък. Трябва добре да пазим лампите: един повей на вятъра може да ги угаси…

Como sus labios entreabiertos esbozaron una sonrisa, me dije: “Lo que más me emociona de este principito dormido es su fidelidad a una flor, es la imagen de la rosa que resplandece en él como la llama de una lámpara, incluso cuando duerme… ” Y lo sentí más frágil aún. Pensaba que a las lámparas hay que protegerlas: una racha de viento puede apagarlas…

И вървейки така, призори намерих кладенеца.

Continué caminando y al rayar el alba descubrí el pozo.

XXV

XXV

— Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

— Los hombres —dijo el principito— se meten en los rápidos pero no saben dónde van ni lo que quieren… Entonces se agitan y dan vueltas…

И добави:

Y añadió:

— Напразно…

— ¡No vale la pena!…

Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на сахарските кладенци. Сахарските кладенци са обикновени дупки, изкопани в пясъка. Тоя приличаше на селски кладенец. Но тук нямаше никакво село и мен ми се стори, че сънувам.

El pozo que habíamos encontrado no se parecía en nada a los pozos saharianos. Estos pozos son simples agujeros que se abren en la arena. El que teníamos ante nosotros parecía el pozo de un pueblo; pero por allí no había ningún pueblo y me parecía estar soñando.

— Чудно нещо — казах аз на малкия принц, — всичко е готово: и чекръкът, и кофата, и въжето…

— ¡Es extraño! —le dije al principito—. Todo está a punto: la roldana, el balde y la cuerda…

Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.

Se rió y tocó la cuerda; hizo mover la roldana. Y la roldana gimió como una vieja veleta cuando el viento ha dormido mucho.

— Чуваш ли — рече малкият принц, — ние събудихме тоя кладенец и той пее…

— ¿Oyes? —dijo el principito—. Hemos despertado al pozo y canta.

Аз не исках малкия принц да се изморява:

No quería que el principito hiciera el menor esfuerzo y le dije:

— Остави ме аз да въртя — казах му аз, — много е тежко за тебе.

— Déjame a mí, es demasiado pesado para ti.

Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.

Lentamente subí el cubo hasta el brocal donde lo dejé bien seguro. En mis oídos sonaba aún el canto de la roldana y veía temblar al sol en el agua agitada.

— Жаден съм тъкмо за тая вода — каза малкият принц, — дай ми да пия…

— Tengo sed de esta agua —dijo el principito—, dame de beber…

И аз разбрах какво бе търсил той!

¡Comprendí entonces lo que él había buscado!

Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно, като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък.

Levanté el balde hasta sus labios y el principito bebió con los ojos cerrados. Todo era bello como una fiesta. Aquella agua era algo más que un alimento. Había nacido del caminar bajo las estrellas, del canto de la roldana, del esfuerzo de mis brazos. Era como un regalo para el corazón.

Когато бях малко момченце светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, — всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.

Cuando yo era niño, las luces del árbol de Navidad, la música de la misa de medianoche, la dulzura de las sonrisas, daban su resplandor a mi regalo de Navidad.

— Хората, между които живееш ти — каза малкият принц, — отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…

— Los hombres de tu tierra —dijo el principito— cultivan cinco mil rosas en un jardín y no encuentran lo que buscan.

— Не го намират — отговорих аз.

— No lo encuentran nunca —le respondí.

— И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода…

— Y sin embargo, lo que buscan podrían encontrarlo en una sola rosa o en un poco de agua…

— Разбира се — отговорих аз.

— Sin duda, respondí.

И малкият принц добави:

Y el principito añadió:

— Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

— Pero los ojos son ciegos. Hay que buscar con el corazón.

Аз пих вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствувах се щастлив от тоя цвят на мед. Защо би трябвало да ми бъде тъжно…

Yo había bebido y me encontraba bien. La arena, al alba, era color de miel, del que gozaba hasta sentirme dichoso. ¿Por qué había de sentirme triste?

— Трябва да изпълниш обещанието си — каза ми тихичко малкият принц, който отново бе седнал до мене.

— Es necesario que cumplas tu promesa —dijo dulcemente el principito que nuevamente se había sentado junto a mí.

— Какво обещание?

— ¿Qué promesa?

— Нали знаеш… един намордник за овцата ми… аз съм отговорен за онова цветче!

— Ya sabes… el bozal para mi cordero… soy responsable de mi flor.

Извадих от джоба скицника си. Малкият принц го видя и каза разсмян:

Saqué del bolsillo mis esbozos de dibujo. El principito los miró y dijo riendo:

— Я, какви са твоите баобаби, те приличат май на зелки…

— Tus baobabs parecen repollos…

— О-о!
А пък аз толкова се гордеех с моите баобаби!

— ¡Oh! ¡Y yo que estaba tan orgulloso de mis baobabs!

— А лисицата ти… ушите й… те май приличат на рога… и са толкова дълги!

— Tu zorro tiene orejas que parecen cuernos; son demasiado largas.

И пак се разсмя.

Y volvió a reír.

— Ти си несправедливо, мило мое, аз не можех да рисувам нищо друго освен змии боа — както изглеждат отвън и отвътре.

— Eres injusto, muchachito; yo no sabía dibujar más que boas cerradas y boas abiertas.

— О-о! — рече той. — И така е добре, децата знаят.

— ¡Oh, todo se arreglará! —dijo el principito—. Los niños entienden.

Аз изрисувах с молив един намордник. И като го давах на малкия принц, сърцето ми се сви.

Bosquejé, pues, un bozal y se lo alargué con el corazón oprimido:

— Ти имаш някакви планове, които аз не зная…

— Tú tienes proyectos que yo ignoro…

Но той не ми отговори.

Pero no me respondió.

Той ми каза:
— Знаеш ли, утре ще стане една година, откак паднах на земята…

— ¿Sabes? —me dijo—. Mañana hace un año de mi caída en la Tierra…

Сетне помълча и рече:

Y después de un silencio, añadió:

— Паднах съвсем близо оттук…

— Caí muy cerca de aquí…

И се изчерви.

El principito se sonrojó.

И отново, без да разбирам защо, усетих странна тъга.

Y nuevamente, sin comprender por qué, experimenté una extraña tristeza.

Но хрумна ми един въпрос:
— Значи не беше случайно, че в оная сутрин преди осем дни ти се разхождаше така, съвсем самичък, далеч на хиляда мили от всички населени области! Върна се пак там, дето си паднал?

Sin embargo, se me ocurrió preguntar:
— Entonces no te encontré por azar hace ocho días, cuando paseabas por estos lugares, a mil millas de distancia del lugar habitado más próximo. ¿Es que volvías al punto de tu caída?

Малкият принц отново се изчерви.

El principito enrojeció nuevamente.

А аз добавих с колебание:

Y añadí vacilante.

— Може би поради годишнината?

— ¿Quizás por el aniversario?

Малкият принц пак се изчерви. Той не отговаряше нищо на въпросите, но когато човек се изчервява, това означава „да“, нали?

El principito se ruborizó una vez más. Aunque nunca respondía a las preguntas, su rubor significaba una respuesta afirmativa.

— Ах! — казах му аз. — Страх ме е…

— ¡Ah! —le dije— tengo miedo.

Но той ми отговори:

Pero él me respondió:

— Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер…

— Tú debes trabajar ahora; vuelve, pues, junto a tu máquina, que yo te espero aquí. Vuelve mañana por la tarde.

Но аз не бях успокоен. Спомних си за лисицата. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…

Pero yo no estaba tranquilo y me acordaba del zorro. Si se deja uno domesticar, se expone a llorar un poco…

XXVI

XXVI

Встрани до кладенеца имаше развалини от стара каменна стена. На следната вечер, когато се върнах след работа, видях още отдалеч моя малък принц седнал горе на развалините провесил нозе. И го чух, като казваше:

Al lado del pozo había una ruina de un viejo muro de piedras. Cuando volví de mi trabajo al día siguiente por la tarde, vi desde lejos al principito sentado en lo alto con las piernas colgando. Lo oí que hablaba.

— Та не си ли спомняш? То не е точно тук!

— ¿No te acuerdas? ¡No es aquí con exactitud!

И сигурно някой друг глас му се обади, защото той отвърна:

Alguien le respondió sin duda, porque él replicó:

— Да! Да! Денят е този, но мястото не е това…

— ¡Sí, sí; es el día, pero no es este el lugar!

Продължих да вървя към стената. Все така не виждах, нито чувах някого. Но малкият принц отново отвърна:

Proseguí mi marcha hacia el muro, pero no veía ni oía a nadie. Y sin embargo, el principito replicó de nuevo.

— … Разбира се. Ще видиш де започват следите ми в пясъка. Ще трябва само да ме почакаш там. Аз ще дойда тая нощ.

— ¡Claro! Ya verás dónde comienza mi huella en la arena. No tienes más que esperarme, que allí estaré yo esta noche.

Аз бях на двадесет метра от стената и все тъй не виждах нищо.

Yo estaba a veinte metros y continuaba sin distinguir nada.

След кратко мълчание малкият принц продължи:

El principito, después de un silencio, dijo aún:

— Имаш ли хубава отрова? Уверена ли си, че няма да ме накараш да се мъча дълго?

— ¿Tienes un buen veneno? ¿Estás segura de no hacerme sufrir mucho?

Спрях със свито сърце, но все още не можех да разбера.

Me detuve con el corazón oprimido, siempre sin comprender.

— Сега отивай си — каза той — … искам да сляза.

— ¡Ahora vete —dijo el principito—, quiero volver a bajarme!

Тогава и аз сам наведох очи към подножието на стената и подскочих! Там, насочена към малкия принц, се бе изправила една от ония жълти змии, които умъртвяват човека в тридесет секунди.

Dirigí la mirada hacia el pie del muro e instintivamente di un brinco. Una serpiente de esas amarillas que matan a una persona en menos de treinta segundos, se erguía en dirección al principito.

Бъркайки в джоба, за да измъкна револвера си, аз хукнах, но от шума на стъпките ми змията тихичко се плъзна по пясъка, като ручейче, което замира, и без много да бърза, мушна се с лек металичен звук между два камъка.

Echando mano al bolsillo para sacar mi revólver, apreté el paso, pero, al ruido que hice, la serpiente se dejó deslizar suavemente por la arena como un surtidor que muere, y, sin apresurarse demasiado, se escurrió entre las piedras con un ligero ruido metálico.

Стигнах до стената точно навреме, за да мога да взема на ръце моя мъничък принц, бял като сняг.

Llegué junto al muro a tiempo de recibir en mis brazos a mi principito, que estaba blanco como la nieve.

— Каква е тая работа? Сега разговаряш със змиите!

— ¿Pero qué historia es ésta? ¿De charla también con las serpientes?

Развих златното му шалче, което той постоянно носеше. Намокрих слепите му очи и го накарах да пие вода. И не смеех да го попитам нищо. Той ме погледна сериозно и обви ръце около шията ми. Усещах, че сърцето му бие като сърце на умиращо птиче, ударено с пушка. Той ми каза:

Le quité su eterna bufanda de oro, le humedecí las sienes y le di de beber, sin atreverme a hacerle pregunta alguna. Me miró gravemente rodeándome el cuello con sus brazos. Sentí latir su corazón, como el de un pajarillo que muere a tiros de carabina.

— Доволен съм, че си разбрал в какво се състои повредата на машината ти. Сега ще можеш да си отидеш у вас…

— Me alegra —dijo el principito— que hayas encontrado lo que faltaba a tu máquina. Así podrás volver a tu tierra…

— Отде знаеш?

— ¿Cómo lo sabes?

Аз тъкмо смятах да му кажа, че въпреки всяко очакване бях успял да поправя повредата.

Precisamente venía a comunicarle que, a pesar de que no lo esperaba, había logrado terminar mi trabajo.

Той не отговори на въпроса ми, но добави:

No respondió a mi pregunta, sino que añadió:

— И аз също тъй днес се връщам в къщи.

— También yo vuelvo hoy a mi planeta…

Сетне каза тъжно:

Luego, con melancolía:

— То е много по-далеч… много по-мъчно…

— Es mucho más lejos… y más difícil…

Чувствувах ясно, че ставаше нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и все пак струваше ми се, че той се изплъзва от мене, смъква се отвесно в някаква пропаст и аз не мога да сторя нищо, за да го задържа…

Me daba cuenta de que algo extraordinario pasaba en aquellos momentos. Estreché al principito entre mis brazos como sí fuera un niño pequeño, y no obstante, me pareció que descendía en picada hacia un abismo sin que fuera posible hacer nada para retenerlo.

Погледът му бе сериозен, зареян много надалеч.

Su mirada, seria, estaba perdida en la lejanía.

— Аз имам твоята овца. Имам и сандъка за овцата. Имам и намордника…

— Tengo tu cordero y la caja para el cordero. Y tengo también el bozal.

И се усмихна тъжно.

Y sonreía melancólicamente.

Аз чаках дълго. Усещах, че той постепенно се затопля.

Esperé un buen rato. Sentía que volvía a entrar en calor poco a poco:

— Мило мое, тебе те беше страх…

— Has tenido miedo, muchachito…

Него, разбира се, го беше страх, но той се засмя тихичко:

Lo había tenido, sin duda, pero sonrió con dulzura:

— Довечера много повече ще ме е страх…

— Esta noche voy a tener más miedo…