— Ах, извинявай — рече малкият принц.

— ¡Ah, perdón! —dijo el principito.

Но след като помисли, добави:

Pero después de una breve reflexión, añadió:

— Какво значи „да опитомяваш?“

— ¿Qué significa “domesticar”?

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Tú no eres de aquí —dijo el zorro— ¿qué buscas?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Busco a los hombres —le respondió el principito—. ¿Qué significa “domesticar”?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Los hombres —dijo el zorro— tienen escopetas y cazan. ¡Es muy molesto! Pero también crían gallinas. Es lo único que les interesa. ¿Tú buscas gallinas?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— No —dijo el principito—. Busco amigos. ¿Qué significa “domesticar”? —volvió a preguntar el principito.

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Es una cosa ya olvidada —dijo el zorro—, significa “crear vínculos… ”

— Да се свържеш с другите ли?

— ¿Crear vínculos?

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Efectivamente, verás —dijo el zorro—. Tú no eres para mí todavía más que un muchachito igual a otros cien mil muchachitos y no te necesito para nada. Tampoco tú tienes necesidad de mí y no soy para ti más que un zorro entre otros cien mil zorros semejantes. Pero si tú me domesticas, entonces tendremos necesidad el uno del otro. Tú serás para mí único en el mundo, yo seré para ti único en el mundo…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Comienzo a comprender —dijo el principito—. Hay una flor… creo que ella me ha domesticado…

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— Es posible —concedió el zorro—, en la Tierra se ven todo tipo de cosas.

— О, то не е на земята — каза малкият принц.

— ¡Oh, no es en la Tierra! —exclamó el principito.

Любопитството на лисицата се изостри:

El zorro pareció intrigado:

— На друга планета ли?

— ¿En otro planeta?

— Да.

— Sí.

— Има ли ловци на тая планета?

— ¿Hay cazadores en ese planeta?

— Не.

— No.

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— ¡Qué interesante! ¿Y gallinas?

— Не.

— No.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

— Nada es perfecto —suspiró el zorro.

Но тя пак се върна на мисълта си:

Y después volviendo a su idea:

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката.

— Mi vida es muy monótona. Cazo gallinas y los hombres me cazan a mí. Todas las gallinas se parecen y todos los hombres son iguales; por consiguiente me aburro un poco. Si tú me domesticas, mi vida estará llena de sol. Conoceré el rumor de unos pasos diferentes a todos los demás. Los otros pasos me hacen esconder bajo la tierra; los tuyos me llamarán fuera de la madriguera como una música.

И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Y además, ¡mira! ¿Ves allá abajo los campos de trigo? Yo no como pan y por lo tanto el trigo es para mí algo inútil. Los campos de trigo no me recuerdan nada y eso me pone triste. ¡Pero tú tienes los cabellos dorados y será algo maravilloso cuando me domestiques! El trigo, que es dorado también, será un recuerdo de ti. Y amaré el ruido del viento en el trigo.

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

El zorro se calló y miró un buen rato al principito:

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— Por favor… domestícame —le dijo.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Bien quisiera —le respondió el principito pero no tengo mucho tiempo. He de buscar amigos y conocer muchas cosas.

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Sólo se conocen bien las cosas que se domestican —dijo el zorro—. Los hombres ya no tienen tiempo de conocer nada. Lo compran todo hecho en las tiendas. Y como no hay tiendas donde vendan amigos, los hombres no tienen ya amigos. ¡Si quieres un amigo, domestícame!

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— ¿Qué debo hacer? —preguntó el principito.

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…

— Debes tener mucha paciencia —respondió el zorro—. Te sentarás al principio un poco lejos de mí, así, en el suelo; yo te miraré con el rabillo del ojo y tú no me dirás nada. El lenguaje es fuente de malos entendidos. Pero cada día podrás sentarte un poco más cerca…

На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

El principito volvió al día siguiente.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата: — Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— Hubiera sido mejor —dijo el zorro— que vinieras a la misma hora. Si vienes, por ejemplo, a las cuatro de la tarde; desde las tres yo empezaría a ser dichoso. Cuanto más avance la hora, más feliz me sentiré. A las cuatro me sentiré agitado e inquieto, descubriré así lo que vale la felicidad. Pero si tú vienes a cualquier hora, nunca sabré cuándo preparar mi corazón… Los ritos son necesarios.

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— ¿Qué es un rito? —inquirió el principito.

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

— Es también algo demasiado olvidado —dijo el zorro—. Es lo que hace que un día no se parezca a otro día y que una hora sea diferente a otra. Entre los cazadores, por ejemplo, hay un rito. Los jueves bailan con las muchachas del pueblo. Los jueves entonces son días maravillosos en los que puedo ir de paseo hasta la viña. Si los cazadores no bailaran en día fijo, todos los días se parecerían y yo no tendría vacaciones.

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

De esta manera el principito domesticó al zorro. Y cuando se fue acercando el día de la partida:

— Ах! … Аз ще плача.

— ¡Ah! —dijo el zorro—, lloraré.

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Tuya es la culpa —le dijo el principito—, yo no quería hacerte daño, pero tú has querido que te domestique…

— Разбира се — каза лисицата.

— Ciertamente —dijo el zorro.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— ¡Y vas a llorar!, —dijo él principito.

— Разбира се — каза лисицата.

— ¡Seguro!

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— No ganas nada.

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

— Gano —dijo el zorro— he ganado a causa del color del trigo.

И добави:

Y luego añadió:

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

— Vete a ver las rosas; comprenderás que la tuya es única en el mundo. Volverás a decirme adiós y yo te regalaré un secreto.

Малкият принц отиде да види пак розите.

El principito se fue a ver las rosas a las que dijo:

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

— No son nada, ni en nada se parecen a mi rosa. Nadie las ha domesticado ni ustedes han domesticado a nadie. Son como el zorro era antes, que en nada se diferenciaba de otros cien mil zorros. Pero yo le hice mi amigo y ahora es único en el mundo.

И розите се почувствуваха много смутени.

Las rosas se sentían molestas oyendo al principito, que continuó diciéndoles:

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

— Son muy bellas, pero están vacías y nadie daría la vida por ustedes. Cualquiera que las vea podrá creer indudablemente que mí rosa es igual que cualquiera de ustedes. Pero ella se sabe más importante que todas, porque yo la he regado, porque ha sido a ella a la que abrigué con el fanal, porque yo le maté los gusanos (salvo dos o tres que se hicieron mariposas) y es a ella a la que yo he oído quejarse, alabarse y algunas veces hasta callarse. Porque es mi rosa, en fin.

И се върна пак при лисицата:

Y volvió con el zorro.

— Сбогом… — каза той.

— Adiós —le dijo.

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— Adiós —dijo el zorro—. He aquí mi secreto, que no puede ser más simple: sólo con el corazón se puede ver bien; lo esencial es invisible para los ojos.

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Lo esencial es invisible para los ojos —repitió el principito para acordarse.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Lo que hace más importante a tu rosa, es el tiempo que tú has perdido con ella.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Es el tiempo que yo he perdido con ella… —repitió el principito para recordarlo.

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Los hombres han olvidado esta verdad —dijo el zorro—, pero tú no debes olvidarla. Eres responsable para siempre de lo que has domesticado. Tú eres responsable de tu rosa…

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Yo soy responsable de mi rosa… —repitió el principito a fin de recordarlo.

XXII

XXII

— Добър ден — каза малкият принц.

— ¡Buenos días! —dijo el principito.

— Добър ден — каза стрелочникът.

— ¡Buenos días! —respondió el guardavía.

— Какво правиш тук? — каза малкият принц.

— ¿Qué haces aquí? —le preguntó el principito.

— Разпределям пътниците на групи от по хиляда — рече стрелочникът. — Изпращам влаковете, които ги отвозват, било вдясно, било вляво.

— Formo con los viajeros paquetes de mil y despacho los trenes que los llevan, ya a la derecha, ya a la izquierda.

Един светнал бърз влак, затрещял като гръмотевица, раздруса будката на стрелочника.

Y un tren rápido iluminado, rugiendo como el trueno, hizo temblar la caseta del guardavía.

— Много бързат — рече малкият принц. — Какво търсят те?

— Tienen mucha prisa —dijo el principito—. ¿Qué buscan?

— И човекът на локомотива не знае това — каза стрелочникът.

— Ni siquiera el conductor de la locomotora lo sabe —dijo el guardavía.

Друг светнал бърз влак, в посока обратна на първата, загърмоля.

Un segundo rápido iluminado rugió en sentido inverso.

— Връщат ли се вече? — попита малкият принц.

— ¿Ya vuelve? —preguntó el principito.

— Те не са същите — каза стрелочникът. — Те се разминават тук.

— No son los mismos —contestó el guardavía—. Es un cambio.

— Не са ли били доволни там, дето са били?

— ¿No se sentían contentos donde estaban?

— Човек никога не е доволен там, дето е — каза стрелочникът.

— Nunca se siente uno contento donde está —respondió el guardavía.

Трети светнал бърз влак протътна като гръмотевица.

Y rugió el trueno de un tercer rápido iluminado.

— Тия искат да догонят първите ли? — попита малкият принц.

— ¿Van persiguiendo a los primeros viajeros? —preguntó el principito.

— Нищо не искат да догонят — каза стрелочникът. — Те спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носовете си о стъклата.

— No persiguen absolutamente nada —le dijo el guardavía—; duermen o bostezan allí dentro. Únicamente los niños aplastan su nariz contra los vidrios.

— Само децата знаят какво търсят — каза малкият принц. — Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, и ако им я вземат, те плачат…

— Únicamente los niños saben lo que buscan —dijo el principito. Pierden el tiempo con una muñeca de trapo que viene a ser lo más importante para ellos y si se la quitan, lloran…

— Те са късметлии — каза стрелочникът.

— ¡Qué suerte tienen! —dijo el guardavía.

XXIII

XXIII

— Добър ден — каза малкият принц.

— ¡Buenos días! —dijo el principito.

— Добър ден — каза търговецът.

— ¡Buenos días! —respondió el comerciante.

Той беше търговец на усъвършенствувани хапчета, които утоляват жаждата. Глътваш по едно хапче седмично и вече не усещаш жажда.

Era un comerciante de píldoras perfeccionadas que quitan la sed. Se toma una por semana y ya no se sienten ganas de beber.

— Защо продаваш тия неща? — попита малкият принц.

— ¿Por qué vendes eso? —preguntó el principito.

— Така се пести много време — каза търговецът. — Експертите пресметнаха. Спестяват се седмично петдесет и три минути.

— Porque con esto se economiza mucho tiempo. Según el cálculo hecho por los expertos, se ahorran cincuenta y tres minutos por semana.

— И какво правят хората с тия петдесет и три минути?

— ¿Y qué se hace con esos cincuenta y tres minutos?

— Правят, каквото си щат…

— Lo que cada uno quiere… ”

„Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“

“Si yo dispusiera de cincuenta y tres minutos —pensó el principito— caminaría suavemente hacia una fuente…”

XXIV

XXIV

Беше осмият ден от моето принудително кацване в пустинята и аз изслушах историята за търговеца, пиейки последната глътка от моя запас вода.

Era el octavo día de mi avería en el desierto y había escuchado la historia del comerciante bebiendo la última gota de mi provisión de agua.

— Виж какво — казах аз на малкия принц, — твоите спомени са много хубави, но аз още не съм поправил самолета си, нямам вече вода за пиене и ще бъда щастлив, ако също като тебе бих могъл да тръгна полекичка към някой извор!

— ¡Ah —le dije al principito—, son muy bonitos tus cuentos, pero yo no he reparado mi avión, no tengo nada para beber y sería muy feliz si pudiera irme muy tranquilo en busca de una fuente!

— Моят приятел — лисицата… — каза ми той.

— Mi amigo el zorro…, me dijo…

— Мило мое, не става вече дума за лисицата!

— No se trata ahora del zorro, muchachito…

— Защо?

— ¿Por qué?

— Защото човек може да умре от жажда…

— Porque nos vamos a morir de sed…

Той не разбра моето разсъждение и ми отговори:

No comprendió mi razonamiento y replicó:

— Добре е да имаш приятел, дори ако трябва да умреш. Аз съм много доволен, че лисицата ми беше приятел…

— Es bueno haber tenido un amigo, aún si vamos a morir. Yo estoy muy contento de haber tenido un amigo zorro.

„Той не проумява колко голяма е опасността — казах си аз. — На него му стига малко слънце…“

“Es incapaz de medir el peligro —me dije — Nunca tiene hambre ni sed y un poco de sol le basta…”

Но той ме погледна и отговори на моята мисъл:

El principito me miró y respondió a mi pensamiento:

— И аз съм жаден… Нека потърсим някой кладенец…

— Tengo sed también… vamos a buscar un pozo…

Аз махнах уморено с ръка; безсмислено е да търсиш наслуки някакъв кладенец в безпределността на пустинята. И все пак тръгнахме.

Tuve un gesto de cansancio; es absurdo buscar un pozo, al azar, en la inmensidad del desierto. Sin embargo, nos pusimos en marcha.

След като бяхме вървели с часове мълчаливо, смрачи се и звездите почнаха да светят. Поради жаждата малко ме тресеше и аз ги виждах като насън. Думите на малкия принц подскачаха в съзнанието ми.

Después de dos horas de caminar en silencio, cayó la noche y las estrellas comenzaron a brillar. Yo las veía como en sueño, pues a causa de la sed tenía un poco de fiebre. Las palabras del principito danzaban en mi mente.