— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Entonces son mías, puesto que he sido el primero a quien se le ha ocurrido la idea.

— Това стига ли?

— ¿Y eso basta?

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Naturalmente. Si te encuentras un diamante que nadie reclama, el diamante es tuyo. Si encontraras una isla que a nadie pertenece, la isla es tuya. Si eres el primero en tener una idea y la haces patentar, nadie puede aprovecharla: es tuya. Las estrellas son mías, puesto que nadie, antes que yo, ha pensado en poseerlas.

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Eso es verdad —dijo el principito— ¿y qué haces con ellas?

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

— Las administro. Las cuento y las recuento una y otra vez —contestó el hombre de negocios—. Es algo difícil. ¡Pero yo soy un hombre serio!

Малкият принц още не бе задоволен.

El principito no quedó del todo satisfecho.

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Si yo tengo una bufanda, puedo ponérmela al cuello y llevármela. Si soy dueño de una flor, puedo cortarla y llevármela también. ¡Pero tú no puedes llevarte las estrellas!

— Не, но мога да ги туря в банката.

— Pero puedo colocarlas en un banco.

— Какво значи това?

— ¿Qué quiere decir eso?

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— Quiere decir que escribo en un papel el número de estrellas que tengo y guardo bajo llave en un cajón ese papel.

— И това ли е всичко?

— ¿Y eso es todo?

— Това стига.

— ¡Es suficiente!

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

“Es divertido”, pensó el principito. “Es incluso bastante poético. Pero no es muy serio”.

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

El principito tenía sobre las cosas serias ideas muy diferentes de las ideas de las personas mayores.

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

— Yo —dijo aún— tengo una flor a la que riego todos los días; poseo tres volcanes a los que deshollino todas las semanas, pues también me ocupo del que está extinguido; nunca se sabe lo que puede ocurrir. Es útil, pues, para mis volcanes y para mi flor que yo las posea. Pero tú, tú no eres nada útil para las estrellas…

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

El hombre de negocios abrió la boca, pero no encontró respuesta. El principito abandonó aquel planeta.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

“Las personas mayores, decididamente, son extraordinarias”, se decía a sí mismo con sencillez durante el viaje.

XIV

XIV

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

El quinto planeta era muy curioso. Era el más pequeño de todos, pues apenas cabían en él un farol y el farolero que lo habitaba.

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

El principito no lograba explicarse para qué servirían allí, en el cielo, en un planeta sin casas y sin población un farol y un farolero. Sin embargo, se dijo a sí mismo:

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

“Este hombre, quizás, es absurdo. Sin embargo, es menos absurdo que el rey, el vanidoso, el hombre de negocios y el bebedor. Su trabajo, al menos, tiene sentido. Cuando enciende su farol, es igual que si hiciera nacer una estrella más o una flor y cuando lo apaga hace dormir a la flor o a la estrella. Es una ocupación muy bonita y por ser bonita es verdaderamente útil”.

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

Cuando llegó al planeta saludó respetuosamente al farolero:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— ¡Buenos días! ¿Por qué acabas de apagar tu farol?

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Es la consigna —respondió el farolero—. ¡Buenos días!

— Какво е нареждането?

— ¿Y qué es la consigna?

— Да угасям фенера. Добър вечер.

— Apagar mi farol. ¡Buenas noches!

И отново го запали.

Y encendió el farol.

— Но защо пък сега го запали?

— ¿Y por qué acabas de volver a encenderlo?

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Es la consigna.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— No lo comprendo —dijo el principito.

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

— No hay nada que comprender —dijo el farolero—. La consigna es la consigna. ¡Buenos días!

И угаси фенера.

Y apagó su farol.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

Luego se enjugó la frente con un pañuelo de cuadros rojos.

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— Mi trabajo es algo terrible. En otros tiempos era razonable; apagaba el farol por la mañana y lo encendía por la tarde. Tenía el resto del día para reposar y el resto de la noche para dormir.

— Промени ли се нареждането след това?

— ¿Y luego cambiaron la consigna?

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— Ese es el drama, que la consigna no ha cambiado —dijo el farolero—. El planeta gira cada vez más de prisa de año en año y la consigna sigue siendo la misma.

— Тогава? — рече малкият принц.

— ¿Y entonces? —dijo el principito.

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Como el planeta da ahora una vuelta completa cada minuto, yo no tengo un segundo de reposo. Enciendo y apago una vez por minuto.

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— ¡Eso es raro! ¡Los días sólo duran en tu tierra un minuto!

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Esto no tiene nada de divertido —dijo el farolero—. Hace ya un mes que tú y yo estamos hablando.

— Месец ли?

— ¿Un mes?

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

— Sí, treinta minutos. ¡Treinta días! ¡Buenas noches!

И отново запали фенера.

Y volvió a encender su farol.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

El principito lo miró y le gustó este farolero que tan fielmente cumplía la consigna.

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

Recordó las puestas de sol que en otro tiempo iba a buscar arrastrando su silla. Quiso ayudarle a su amigo.

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— ¿Sabes? Yo conozco un medio para que descanses cuando quieras…

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

— Yo quiero descansar siempre —dijo el farolero.

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

Se puede ser a la vez fiel y perezoso.

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

El principito prosiguió:
— Tu planeta es tan pequeño que puedes darle la vuelta en tres zancadas. No tienes que hacer más que caminar muy lentamente para quedar siempre al sol. Cuando quieras descansar, caminarás… y el día durará tanto tiempo cuanto quieras.

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Con eso no adelanto gran cosa —dijo el farolero—, lo que a mí me gusta en la vida es dormir.

— Не ти върви — каза малкият принц.

— No es una suerte —dijo el principito.

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

— No, no es una suerte —replicó el farolero—. ¡Buenos días!

И угаси фенера.

Y apagó su farol.

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

Mientras el principito proseguía su viaje, se iba diciendo para sí: “Este sería despreciado por los otros, por el rey, por el vanidoso, por el bebedor, por el hombre de negocios. Y, sin embargo, es el único que no me parece ridículo, quizás porque se ocupa de otra cosa y no de sí mismo.

Той въздъхна със съжаление и продължи:

Lanzó un suspiro de pena y continuó diciéndose:

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

“Es el único de quien pude haberme hecho amigo. Pero su planeta es demasiado pequeño y no hay lugar para dos…”

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

Lo que el principito no se atrevía a confesarse, era que la causa por la cual lamentaba no quedarse en este bendito planeta se debía a las mil cuatrocientas cuarenta puestas de sol que podría disfrutar cada veinticuatro horas.

XV

XV

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

El sexto planeta era diez veces más grande. Estaba habitado por un anciano que escribía grandes libros.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

— ¡Anda, un explorador! —exclamó cuando divisó al principito.

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

Este se sentó sobre la mesa y reposó un poco. ¡Había viajado ya tanto!

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— ¿De dónde vienes tú? —le preguntó el anciano.

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— ¿Qué libro es ese tan grande? —preguntó a su vez el principito—. ¿Qué hace usted aquí?

— Аз съм географ — каза старият господин.

— Soy geógrafo —dijo el anciano.

— Какво е това — географ?

— ¿Y qué es un geógrafo?

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Es un sabio que sabe donde están los mares, los ríos, las ciudades, las montañas y los desiertos.

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

— Eso es muy interesante —dijo el principito—. ¡Y es un verdadero oficio!

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

Dirigió una mirada a su alrededor sobre el planeta del geógrafo; nunca había visto un planeta tan majestuoso.

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Es muy hermoso su planeta. ¿Hay océanos aquí?

— Не мога да зная това — каза географът.

— No puedo saberlo —dijo el geógrafo.

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— ¡Ah! (El principito se sintió decepcionado). ¿Y montañas?

— Не мога да зная това — каза географът.

— No puedo saberlo —repitió el geógrafo.

— А градове и реки, и пустини?

— ¿Y ciudades, ríos y desiertos?

— И това не мога да зная — каза географът.

— Tampoco puedo saberlo.

— Ами нали сте географ?!

— ¡Pero usted es geógrafo!

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

— Exactamente —dijo el geógrafo—, pero no soy explorador, ni tengo exploradores que me informen. El geógrafo no puede estar de acá para allá contando las ciudades, los ríos, las montañas, los océanos y los desiertos.

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

Es demasiado importante para deambular por ahí. Se queda en su despacho y allí recibe a los exploradores. Les interroga y toma nota de sus informes. Si los informes de alguno de ellos le parecen interesantes, manda hacer una investigación sobre la moralidad del explorador.

— Защо?

— ¿Para qué?

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Un explorador que mintiera sería una catástrofe para los libros de geografía. Y también lo sería un explorador que bebiera demasiado.

— Защо? — каза малкият принц.

— ¿Por qué? —preguntó el principito.

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Porque los borrachos ven doble y el geógrafo pondría dos montañas donde sólo habría una.

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Conozco a alguien —dijo el principito—, que sería un mal explorador.

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— Es posible. Cuando se está convencido de que la moralidad del explorador es buena, se hace una investigación sobre su descubrimiento.

— Отиват да видят ли?

— ¿ Se va a ver?

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

— No, eso sería demasiado complicado. Se exige al explorador que suministre pruebas. Por ejemplo, si se trata del descubrimiento de una gran montaña, se le pide que traiga grandes piedras.

Изведнъж географът се развълнува.

Súbitamente el geógrafo se sintió emocionado:

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

— Pero… ¡tú vienes de muy lejos! ¡Tú eres un explorador! Vas a describirme tu planeta.

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

Y el geógrafo abriendo su registro afiló su lápiz. Los relatos de los exploradores se escriben primero con lápiz. Se espera que el explorador presente sus pruebas para pasarlos a tinta.

— Е? — рече въпросително географът.

— ¿Y bien? —interrogó el geógrafo.

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— ¡Oh! Mi tierra —dijo el principito— no es interesante, todo es muy pequeño. Tengo tres volcanes, dos en actividad y uno extinguido; pero nunca se sabe…

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— No, nunca se sabe —dijo el geógrafo.

— Имам също така и едно цвете.

— Tengo también una flor.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— De las flores no tomamos nota.

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— ¿Por qué? ¡Son lo más bonito!

— Защото цветята са ефемерни.

— Porque las flores son efímeras.

— Какво значи „ефемерно“?

— ¿Qué significa “efímera”?

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Las geografías —dijo el geógrafo— son los libros más preciados e interesantes; nunca pasan de moda. Es muy raro que una montaña cambie de sitio o que un océano quede sin agua. Los geógrafos escribimos sobre cosas eternas.

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Pero los volcanes extinguidos pueden despertarse —interrumpió el principito—. ¿Qué significa “efímera”?