— Значи и ти, и ти си жаден? — попитах го аз.

— Tu as donc soif, toi aussi? lui demandai-je.

Но той не отговори на въпроса ми. Той каза простичко:

Mais il ne répondit pas à ma question. Il me dit simplement:

— Водата също тъй помага на сърцето…

— L’eau peut aussi être bonne pour le cœur…

Аз не разбрах неговия отговор, но млъкнах… Знаех, че не бива да го разпитвам.

Je ne compris pas sa réponse mais je me tus… Je savais bien qu’il ne fallait pas l’interroger.

Той беше уморен. Седна. Аз седнах до него. И след кратко мълчание той добави:

Il était fatigué. Il s’assit. Je m’assis auprès de lui. Et, après un silence, il dit encore:

— Звездите са хубави поради едно цвете, което не се вижда…

— Les étoiles sont belles, à cause d’une fleur que l’on ne voit pas…

Аз отговорих — „разбира се“ и без да кажа нещо, погледнах гънките на пясъка, огрени от луната.

Je répondis «bien sûr» et je regardai, sans parler, les plis du sable sous la lune.

— Пустинята е хубава — добави той.

— Le désert est beau, ajouta-t-il…

Това беше вярно. Аз винаги съм обичал пустинята. Сядаш върху някоя пясъчна дюна. Не виждаш нищо. Не чуваш нищо. И все пак нещо мълчаливо свети…

Et c’était vrai. J’ai toujours aimé le désert. On s’assoit sur une dune de sable. On ne voit rien. On n’entend rien. Et cependant quelque chose rayonne en silence…

— Пустинята е хубава — каза малкият принц — от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

— Ce qui embellit le désert, dit le petit prince, c’est qu’il cache un puits quelque part…

Аз се изненадах, като разбрах изведнъж отде идеше тая тайнствена светлина на пясъка. Когато бях малко момченце, живеех в една старинна къща, за която поверието казваше, че в нея има заровено имане. Разбира се, никой никога не можа да го намери, нито може би го е и потърсил. Но то омагьосваше цялата къща. Моята къща криеше в дъното на сърцето си една тайна…

Je fus surpris de comprendre soudain ce mystérieux rayonnement du sable. Lorsque j’étais petit garçon j’habitais une maison ancienne, et la légende racontait qu’un trésor y était enfoui. Bien sûr, jamais personne n’a su le découvrir, ni peut-être même ne l’a cherché. Mais il enchantait toute cette maison. Ma maison cachait un secret au fond de son cœur…

— Да — казах аз на малкия принц, — все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята: онова, което им дава красота, е невидимо!

— Oui, dis-je au petit prince, qu’il s’agisse de la maison, des étoiles ou du désert, ce qui fait leur beauté est invisible!

— Доволен съм — каза той, — че си съгласен с моята лисица!

— Je suis content, dit-il, que tu sois d’accord avec mon renard.

Тъй като малкият принц заспиваше, аз го взех на ръце и отново тръгнах. Бях развълнуван. Струваше ми се, че нося крехко съкровище. Струваше ми се дори, че на Земята няма нищо по-крехко.

Comme le petit prince s’endormait, je le pris dans mes bras, et me remis en route. J’étais ému. Il me semblait porter un trésor fragile. Il me semblait même qu’il n’y eût rien de plus fragile sur la Terre.

Гледах под лунната светлина това бледо чело, тия затворени очи, тия кичури коси, полюшвани от вятъра, и си казвах: „Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“

Je regardais, à la lumière de la lune, ce front pâle, ces yeux clos, ces mèches de cheveux qui tremblaient au vent, et je me disais: ce que je vois là n’est qu’une écorce. Le plus important est invisible…

И тъй като полуотворените му устни очертаха една смътна усмивка, аз си казах още: „Онова, което толкова ме вълнува в тоя малък спящ принц, то е неговата вярност към едно цветче, то е образът на розата, която свети в него като пламък на лампа, дори когато той спи…“ И усещах, че той е още по-крехък. Трябва добре да пазим лампите: един повей на вятъра може да ги угаси…

Comme ses lèvres entr’ouvertes ébauchaient un demi-sourire je me dis encore: «Ce qui m’émeut si fort de ce petit prince endormi, c’est sa fidélité pour une fleur, c’est l’image d’une rose qui rayonne en lui comme la flamme d’une lampe, même quand il dort…» Et je le devinai plus fragile encore. Il faut bien protéger les lampes: un coup de vent peut les éteindre…

И вървейки така, призори намерих кладенеца.

Et, marchant ainsi, je découvris le puits au lever du jour.

XXV

CHAPITRE XXV

— Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

— Les hommes, dit le petit prince, ils s’enfournent dans les rapides, mais ils ne savent plus ce qu’ils cherchent. Alors ils s’agitent et tournent en rond…

И добави:

Et il ajouta:

— Напразно…

— Ce n’est pas la peine…

Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на сахарските кладенци. Сахарските кладенци са обикновени дупки, изкопани в пясъка. Тоя приличаше на селски кладенец. Но тук нямаше никакво село и мен ми се стори, че сънувам.

Le puits que nous avions atteint ne ressemblait pas aux puits sahariens. Les puits sahariens sont de simples trous creusés dans le sable. Celui-là ressemblait à un puits de village. Mais il n’y avait là aucun village, et je croyais rêver.

— Чудно нещо — казах аз на малкия принц, — всичко е готово: и чекръкът, и кофата, и въжето…

— C’est étrange, dis-je au petit prince, tout est prêt: la poulie, le seau et la corde…

Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.

Il rit, toucha la corde, fit jouer la poulie. Et la poulie gémit comme gémit une vieille girouette quand le vent a longtemps dormi.

— Чуваш ли — рече малкият принц, — ние събудихме тоя кладенец и той пее…

— Tu entends, dit le petit prince, nous réveillons ce puits et il chante…

Аз не исках малкия принц да се изморява:

Je ne voulais pas qu’il fît un effort:

— Остави ме аз да въртя — казах му аз, — много е тежко за тебе.

— Laisse-moi faire, lui dis-je, c’est trop lourd pour toi.

Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.

Lentement je hissai le seau jusqu’à la margelle. Je l’y installai bien d’aplomb. Dans mes oreilles durait le chant de la poulie et, dans l’eau qui tremblait encore, je voyais trembler le soleil.

— Жаден съм тъкмо за тая вода — каза малкият принц, — дай ми да пия…

— J’ai soif de cette eau-là, dit le petit prince, donne-moi à boire…

И аз разбрах какво бе търсил той!

Et je compris ce qu’il avait cherché!

Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно, като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък.

Je soulevai le seau jusqu’à ses lèvres. Il but, les yeux fermés. C’était doux comme une fête. Cette eau était bien autre chose qu’un aliment. Elle était née de la marche sous les étoiles, du chant de la poulie, de l’effort de mes bras. Elle était bonne pour le cœur, comme un cadeau.

Когато бях малко момченце светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, — всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.

Lorsque j’étais petit garçon, la lumière de l’arbre de Noël, la musique de la messe de minuit, la douceur des sourires faisaient ainsi tout le rayonnement du cadeau de Noël que je recevais.

— Хората, между които живееш ти — каза малкият принц, — отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…

— Les hommes de chez toi, dit le petit prince, cultivent cinq mille roses dans un même jardin… et ils n’y trouvent pas ce qu’ils cherchent.

— Не го намират — отговорих аз.

— Ils ne le trouvent pas, répondis-je…

— И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода…

— Et cependant ce qu’ils cherchent pourrait être trouvé dans une seule rose ou un peu d’eau…

— Разбира се — отговорих аз.

— Bien sûr, répondis-je.

И малкият принц добави:

Et le petit prince ajouta:

— Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

— Mais les yeux sont aveugles. Il faut chercher avec le cœur.

Аз пих вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствувах се щастлив от тоя цвят на мед. Защо би трябвало да ми бъде тъжно…

J’avais bu. Je respirais bien. Le sable, au lever du jour, est couleur de miel. J’étais heureux aussi de cette couleur de miel. Pourquoi fallait-il que j’eusse de la peine…

— Трябва да изпълниш обещанието си — каза ми тихичко малкият принц, който отново бе седнал до мене.

— Il faut que tu tiennes ta promesse, me dit doucement le petit prince, qui, de nouveau, s’était assis auprès de moi.

— Какво обещание?

— Quelle promesse?

— Нали знаеш… един намордник за овцата ми… аз съм отговорен за онова цветче!

— Tu sais… une muselière pour mon mouton… je suis responsable de cette fleur!

Извадих от джоба скицника си. Малкият принц го видя и каза разсмян:

Je sortis de ma poche mes ébauches de dessin. Le petit prince les aperçut et dit en riant:

— Я, какви са твоите баобаби, те приличат май на зелки…

— Tes baobabs, ils ressemblent un peu à des choux…

— О-о!
А пък аз толкова се гордеех с моите баобаби!

— Oh! Moi qui était si fier des baobabs!

— А лисицата ти… ушите й… те май приличат на рога… и са толкова дълги!

— Ton renard… ses oreilles… elles ressemblent un peu à des cornes… et elles sont trop longues!

И пак се разсмя.

Et il rit encore.

— Ти си несправедливо, мило мое, аз не можех да рисувам нищо друго освен змии боа — както изглеждат отвън и отвътре.

— Tu es injuste, petit bonhomme, je ne savais rien dessiner que les boas fermés et les boas ouverts.

— О-о! — рече той. — И така е добре, децата знаят.

— Oh! ça ira, dit-il, les enfants savent.

Аз изрисувах с молив един намордник. И като го давах на малкия принц, сърцето ми се сви.

Je crayonnai donc une muselière. Et j’eus le cœur serré en la lui donnant:

— Ти имаш някакви планове, които аз не зная…

— Tu as des projets que j’ignore…

Но той не ми отговори.

Mais il ne me répondit pas. Il me dit:

Той ми каза:
— Знаеш ли, утре ще стане една година, откак паднах на земята…

— Tu sais, ma chute sur la Terre… c’en sera demain l’anniversaire…

Сетне помълча и рече:

Puis, après un silence il dit encore:

— Паднах съвсем близо оттук…

— J’étais tombé tout près d’ici…

И се изчерви.

Et il rougit.

И отново, без да разбирам защо, усетих странна тъга.

Et de nouveau, sans comprendre pourquoi, j’éprouvai un chagrin bizarre. Cependant une question me vint:

Но хрумна ми един въпрос:
— Значи не беше случайно, че в оная сутрин преди осем дни ти се разхождаше така, съвсем самичък, далеч на хиляда мили от всички населени области! Върна се пак там, дето си паднал?

— Alors ce n’est pas par hasard que, le matin où je t’ai connu, il y a huit jours, tu te promenais comme ça, tout seul, à mille milles de toutes les régions habitées! Tu retournais vers le point de ta chute?

Малкият принц отново се изчерви.

Le petit prince rougit encore.

А аз добавих с колебание:

Et j’ajoutai, en hésitant:

— Може би поради годишнината?

— À cause, peut-être, de l’anniversaire?…

Малкият принц пак се изчерви. Той не отговаряше нищо на въпросите, но когато човек се изчервява, това означава „да“, нали?

Le petit prince rougit de nouveau. Il ne répondait jamais aux questions, mais, quand on rougit, ça signifie «oui», n’est-ce pas?

— Ах! — казах му аз. — Страх ме е…

— Ah! lui dis-je, j’ai peur…

Но той ми отговори:

Mais il me répondit:

— Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер…

— Tu dois maintenant travailler. Tu dois repartir vers ta machine. Je t’attends ici. Reviens demain soir…

Но аз не бях успокоен. Спомних си за лисицата. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…

Mais je n’étais pas rassuré. Je me souvenais du renard. On risque de pleurer un peu si l’on s’est laissé apprivoiser…

XXVI

CHAPITRE XXVI

Встрани до кладенеца имаше развалини от стара каменна стена. На следната вечер, когато се върнах след работа, видях още отдалеч моя малък принц седнал горе на развалините провесил нозе. И го чух, като казваше:

Il y avait, à côté du puits, une ruine de vieux mur de pierre. Lorsque je revins de mon travail, le lendemain soir, j’aperçus de loin mon petit prince assis là-haut, les jambes pendantes. Et je l’entendis qui parlait:

— Та не си ли спомняш? То не е точно тук!

— Tu ne t’en souviens donc pas? disait-il. Ce n’est pas tout à fait ici!

И сигурно някой друг глас му се обади, защото той отвърна:

Une autre voix lui répondit sans doute, puisqu’il répliqua:

— Да! Да! Денят е този, но мястото не е това…

— Si! Si! c’est bien le jour, mais ce n’est pas ici l’endroit…

Продължих да вървя към стената. Все така не виждах, нито чувах някого. Но малкият принц отново отвърна:

Je poursuivis ma marche vers le mur. Je ne voyais ni n’entendais toujours personne. Pourtant le petit prince répliqua de nouveau:

— … Разбира се. Ще видиш де започват следите ми в пясъка. Ще трябва само да ме почакаш там. Аз ще дойда тая нощ.

— … Bien sûr. Tu verras où commence ma trace dans le sable. Tu n’as qu’à m’y attendre. J’y serai cette nuit.

Аз бях на двадесет метра от стената и все тъй не виждах нищо.

J’étais à vingt mètres du mur et je ne voyais toujours rien.

След кратко мълчание малкият принц продължи:

Le petit prince dit encore, après un silence:

— Имаш ли хубава отрова? Уверена ли си, че няма да ме накараш да се мъча дълго?

— Tu as du bon venin? Tu es sûr de ne pas me faire souffrir longtemps?

Спрях със свито сърце, но все още не можех да разбера.

Je fis halte, le cœur serré, mais je ne comprenais toujours pas.

— Сега отивай си — каза той — … искам да сляза.

— Maintenant va-t’en, dit-il… je veux redescendre!

Тогава и аз сам наведох очи към подножието на стената и подскочих! Там, насочена към малкия принц, се бе изправила една от ония жълти змии, които умъртвяват човека в тридесет секунди.

Alors j’abaissai moi-même les yeux vers le pied du mur, et je fis un bond! Il était là, dressé vers le petit prince, un de ces serpents jaunes qui vous exécutent en trente secondes.

Бъркайки в джоба, за да измъкна револвера си, аз хукнах, но от шума на стъпките ми змията тихичко се плъзна по пясъка, като ручейче, което замира, и без много да бърза, мушна се с лек металичен звук между два камъка.

Tout en fouillant ma poche pour en tirer mon revolver, je pris le pas de course, mais, au bruit que je fis, le serpent se laissa doucement couler dans le sable, comme un jet d’eau qui meurt, et, sans trop se presser, se faufila entre les pierres avec un léger bruit de métal.

Стигнах до стената точно навреме, за да мога да взема на ръце моя мъничък принц, бял като сняг.

Je parvins au mur juste à temps pour y recevoir dans les bras mon petit bonhomme de prince, pâle comme la neige.

— Каква е тая работа? Сега разговаряш със змиите!

— Quelle est cette histoire-là! Tu parles maintenant avec les serpents!

Развих златното му шалче, което той постоянно носеше. Намокрих слепите му очи и го накарах да пие вода. И не смеех да го попитам нищо. Той ме погледна сериозно и обви ръце около шията ми. Усещах, че сърцето му бие като сърце на умиращо птиче, ударено с пушка. Той ми каза:

J’avais défait son éternel cache-nez d’or. Je lui avais mouillé les tempes et l’avais fait boire. Et maintenant je n’osais plus rien lui demander. Il me regarda gravement et m’entoura le cou de ses bras. Je sentais battre son cœur comme celui d’un oiseau qui meurt, quand on l’a tiré à la carabine. Il me dit:

— Доволен съм, че си разбрал в какво се състои повредата на машината ти. Сега ще можеш да си отидеш у вас…

— Je suis content que tu aies trouvé ce qui manquait à ta machine. Tu vas pouvoir rentrer chez toi…

— Отде знаеш?

— Comment sais-tu!

Аз тъкмо смятах да му кажа, че въпреки всяко очакване бях успял да поправя повредата.

Je venais justement lui annoncer que, contre toute espérance, j’avais réussi mon travail!

Той не отговори на въпроса ми, но добави:

Il ne répondit rien à ma question, mais il ajouta:

— И аз също тъй днес се връщам в къщи.

— Moi aussi, aujourd’hui, je rentre chez moi…

Сетне каза тъжно:

Puis, mélancolique:

— То е много по-далеч… много по-мъчно…

— C’est bien plus loin… c’est bien plus difficile…

Чувствувах ясно, че ставаше нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и все пак струваше ми се, че той се изплъзва от мене, смъква се отвесно в някаква пропаст и аз не мога да сторя нищо, за да го задържа…

Je sentais bien qu’il se passait quelque chose d’extraordinaire. Je le serrais dans les bras comme un petit enfant, et cependant il me semblait qu’il coulait verticalement dans un abîme sans que je pusse rien pour le retenir…

Погледът му бе сериозен, зареян много надалеч.

Il avait le regard sérieux, perdu très loin:

— Аз имам твоята овца. Имам и сандъка за овцата. Имам и намордника…

— J’ai ton mouton. Et j’ai la caisse pour le mouton. Et j’ai la muselière…

И се усмихна тъжно.

Et il sourit avec mélancolie.

Аз чаках дълго. Усещах, че той постепенно се затопля.

J’attendis longtemps. Je sentais qu’il se réchauffait peu à peu:

— Мило мое, тебе те беше страх…

— Petit bonhomme, tu as eu peur…

Него, разбира се, го беше страх, но той се засмя тихичко:

Il avait eu peur, bien sûr! Mais il rit doucement:

— Довечера много повече ще ме е страх…

— J’aurai bien plus peur ce soir…