Преведе от френски Константин Константинов

НА ЛЕОН ВЕРТ

À LÉON WERTH

Моля децата да ми простят, че посвещавам тая книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение за това: тоя възрастен човек е най-добрият ми приятел в света. Имам и друго извинение: тоя възрастен човек може да разбира всичко, дори и книгите за деца. Имам и трето извинение: тоя възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен.

Je demande pardon aux enfants d’avoir dédié ce livre à une grande personne. J’ai une excuse sérieuse: cette grande personne est le meilleur ami que j’ai au monde. J’ai une autre excuse: cette grande personne peut tout comprendre, même les livres pour enfants. J’ai une troisième excuse: cette grande personne habite la France où elle a faim et froid. Elle a bien besoin d’être consolée.

Ако всички тия извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тая книга на детето, което тоя възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) И така, поправям посвещението си:

Si toutes ces excuses ne suffisent pas, je veux bien dédier ce livre à l’enfant qu’a été autrefois cette grande personne. Toutes les grandes personnes ont d’abord été des enfants. (Mais peu d’entre elles s’en souviennent.) Je corrige donc ma dédicace:

НА ЛЕОН ВЕРТ, КОГАТО Е БИЛ МАЛКО МОМЧЕ

À LÉON WERTH QUAND IL ÉTAIT PETIT GARÇON

I

PREMIER CHAPITRE

Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.

Lorsque j’avais six ans j’ai vu, une fois, une magnifique image, dans un livre sur la Forêt Vierge qui s’appelait «Histoires Vécues». Ça représentait un serpent boa qui avalait un fauve. Voilà la copie du dessin.

В книгата се казваше: „Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я сдъвкват. След това не могат да помръднат и шест месеца спят, през което време храната им се смила.“

On disait dans le livre: «Les serpents boas avalent leur proie tout entière, sans la mâcher. Ensuite ils ne peuvent plus bouger et ils dorment pendant les six mois de leur digestion».

Тогава дълго мислих за приключенията в джунглите и успях и аз да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава:

J’ai alors beaucoup réfléchi sur les aventures de la jungle et, à mon tour, j’ai réussi, avec un crayon de couleur, à tracer mon premier dessin. Mon dessin numéro 1. Il était comme ça:

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх.

J’ai montré mon chef d’œuvre aux grandes personnes et je leur ai demandé si mon dessin leur faisait peur.

Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“

Elles m’ont répondu:
— Pourquoi un chapeau ferait-il peur?

Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. На тях винаги трябва да им обясняваш. Моята рисунка номер 2 беше такава:

Mon dessin ne représentait pas un chapeau. Il représentait un serpent boa qui digérait un éléphant. J’ai alors dessiné l’intérieur du serpent boa, afin que les grandes personnes puissent comprendre. Elles ont toujours besoin d’explications. Mon dessin numéro 2 était comme ça:

Възрастните ме посъветваха да не рисувам змиите боа, както те изглеждат отвън и отвътре, и да се занимавам с география, с история, със смятане и с граматика. Ето как, още когато бях шестгодишен, изпуснах великолепното поприще на художник.

Les grandes personnes m’ont conseillé de laisser de côté les dessins de serpents boas ouverts ou fermés, et de m’intéresser plutôt à la géographie, à l’histoire, au calcul et à la grammaire. C’est ainsi que j’ai abandonné, à l’âge de six ans, une magnifique carrière de peintre.

Бях обезсърчен от неуспеха на моята рисунка номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

J’avais été découragé par l’insuccès de mon dessin numéro 1 et de mon dessin numéro 2. Les grandes personnes ne comprennent jamais rien toutes seules, et c’est fatigant, pour les enfants, de toujours leur donner des explications.

Така че трябваше да си избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде из света. И вярно е, че географията много ми послужи.

J’ai donc dû choisir un autre métier et j’ai appris à piloter des avions. J’ai volé un peu partout dans le monde. Et la géographie, c’est exact, m’a beaucoup servi.

От пръв поглед можех да различавам Китай от Аризона. Това е много полезно, ако човек се заблуди нощем.

Je savais reconnaître, du premier coup d’œil, la Chine de l’Arizona. C’est très utile, si l’on est égaré pendant la nuit.

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.

J’ai ainsi eu, au cours de ma vie, des tas de contacts avec des tas de gens sérieux. J’ai beaucoup vécu chez les grandes personnes. Je les ai vues de très près. Ça n’a pas trop amélioré mon opinion.

Когато срещнех някой възрастен, който ми се струваше, че разбира малко повече, аз го проверявах с рисунката си номер 1, която бях запазил. Исках да зная дали той наистина е способен да разбира.

Quand j’en rencontrais une qui me paraissait un peu lucide, je faisais l’expérience sur elle de mon dessin numéro 1 que j’ai toujours conservé. Je voulais savoir si elle était vraiment compréhensive.

Но всякога ми се отговаряше: „Това е шапка“.

Mais toujours elle me répondait:
— C’est un chapeau.

Тогава аз не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Приказвах му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният биваше много доволен, че се е запознал със също такъв разсъдителен човек.

Alors je ne lui parlais ni de serpents boas, ni de forêts vierges, ni d’étoiles. Je me mettais à sa portée. Je lui parlais de bridge, de golf, de politique et de cravates. Et la grande personne était bien contente de connaître un homme aussi raisonnable.

II

CHAPITRE II

Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня.

J’ai ainsi vécu seul, sans personne avec qui parler véritablement, jusqu’à une panne dans le désert du Sahara, il y a six ans.

Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвях се да извърша сам една трудна поправка.

Quelque chose s’était cassé dans mon moteur. Et comme je n’avais avec moi ni mécanicien, ni passagers, je me préparai à essayer de réussir, tout seul, une réparation difficile.

За мене това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.

C’était pour moi une question de vie ou de mort. J’avais à peine de l’eau à boire pour huit jours.

И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана.

Le premier soir je me suis donc endormi sur le sable à mille milles de toute terre habitée. J’étais bien plus isolé qu’un naufragé sur un radeau au milieu de l’océan.

Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:

Alors vous imaginez ma surprise, au lever du jour, quand une drôle de petite voix m’a réveillé. Elle disait:

— Моля… нарисувай ми една овца!

— S’il vous plaît… dessine-moi un mouton!

— Какво?

— Hein!

— Нарисувай ми една овца…

— Dessine-moi un mouton…

Аз скочих на нозе, като че ме бе треснала мълния. Потърках добре очите си. Погледнах внимателно наоколо си. И видях едно необикновено момченце, което се взираше сериозно в мене.

J’ai sauté sur mes pieds comme si j’avais été frappé par la foudre. J’ai bien frotté mes yeux. J’ai bien regardé. Et j’ai vu un petit bonhomme tout à fait extraordinaire qui me considérait gravement.

Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам.

Voilà le meilleur portrait que, plus tard, j’ai réussi à faire de lui.

Но, разбира се, моята рисунка съвсем не е тъй пленителна, както бе моделът. Не съм виновен аз за това. Още когато бях шестгодишен, възрастните ме бяха обезсърчили в попрището ми на художник и аз не се научих да рисувам нищо друго освен змиите боа, както изглеждат отвън и отвътре.

Mais mon dessin, bien sûr, est beaucoup moins ravissant que le modèle. Ce n’est pas ma faute. J’avais été découragé dans ma carrière de peintre par les grandes personnes, à l’âge de six ans, et je n’avais rien appris à dessiner, sauf les boas fermés et les boas ouverts.

Така че с разширени от учудване очи гледах това видение. Не забравяйте, че бях на хиляда мили далеч от всяко населено място. Ала моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх.

Je regardai donc cette apparition avec des yeux tout ronds d’étonnement. N’oubliez pas que je me trouvais à mille milles de toute région habitée. Or mon petit bonhomme ne me semblait ni égaré, ni mort de fatigue, ni mort de faim, ni mort de soif, ni mort de peur.

То съвсем не приличаше на загубено сред пустинята дете, далеч на хиляда мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, аз му казах:

Il n’avait en rien l’apparence d’un enfant perdu au milieu du désert, à mille milles de toute région habitée. Quand je réussis enfin à parler, je lui dis:

— А… какво правиш ти тук?

— Mais… qu’est-ce que tu fais là?

И тогава тихичко, като че казваше нещо твърде сериозно, то ми повтори:

Et il me répéta alors, tout doucement, comme une chose très sérieuse:

— Моля, нарисувай ми една овца…

— S’il vous plaît… dessine-moi un mouton…

Когато загадката е много внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото безсмислено да ми изглеждаше това — далеч на хиляда мили от всички населени места и заплашен от смъртна опасност, — аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка.

Quand le mystère est trop impressionnant, on n’ose pas désobéir. Aussi absurde que cela me semblât à mille milles de tous les endroits habités et en danger de mort, je sortis de ma poche une feuille de papier et un stylographe.

Но като си спомних, че съм учил най-много география, история, смятане и граматика, казах на момченцето (с малко лошо настроение), че не умея да рисувам. То ми отговори:

Mais je me rappelai alors que j’avais surtout étudié la géographie, l’histoire, le calcul et la grammaire et je dis au petit bonhomme (avec un peu de mauvaise humeur) que je ne savais pas dessiner. Il me répondit:

— Нищо. Нарисувай ми една овца.

— Ça ne fait rien. Dessine-moi un mouton.

Но тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех да рисувам. Рисунката на боа, както изглежда отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори:

Comme je n’avais jamais dessiné un mouton je refis, pour lui, l’un des deux seuls dessins dont j’étais capable. Celui du boa fermé. Et je fus stupéfait d’entendre le petit bonhomme me répondre:

— Не! Не! Не ща слон в боа. Боата е много опасно нещо, а слонът заема много място. Там при мене всичко е много мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми една овца.

— Non! Non! Je ne veux pas d’un éléphant dans un boa. Un boa c’est très dangereux, et un éléphant c’est très encombrant. Chez moi c’est tout petit. J’ai besoin d’un mouton. Dessine-moi un mouton.

И аз нарисувах.

Alors j’ai dessiné.

То погледна внимателно и рече:

Il regarda attentivement, puis:

— Не! Тая овца е тежко болна. Нарисувай друга.

— Non! Celui-là est déjà très malade. Fais-en un autre.

Аз нарисувах друга.

Je dessinai:

Моят приятел се усмихна мило, със снизхождение:

Mon ami sourit gentiment, avec indulgence:

— Ти сам виждаш… Това не е овца, а овен. Има рога…

— Tu vois bien… ce n’est pas un mouton, c’est un bélier. Il a des cornes…

Отново поправих рисунката си.

Je refis donc encore mon dessin:

Но както предишните, той не прие и тая:

Mais il fut refusé, comme les précédents:

— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.

— Celui-là est trop vieux. Je veux un mouton qui vive longtemps.

Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да довърша разглобяването на мотора, аз надрасках тая рисунка.

Alors, faute de patience, comme j’avais hâte de commencer le démontage de mon moteur, je griffonnai ce dessin-ci.

И отсякох:

Et je lançai:

— Това е сандъкът. Овцата, която искаш, е вътре.

— Ça c’est la caisse. Le mouton que tu veux est dedans.

И много се изненадах, когато видях, че лицето на моя млад съдник светна:

Mais je fus bien surpris de voir s’illuminer le visage de mon jeune juge:

— Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тая овца ще трябва много трева?

— C’est tout à fait comme ça que je le voulais! Crois-tu qu’il faille beaucoup d’herbe à ce mouton?

— Защо?

— Pourquoi?

— Защото там, при мене, всичко е съвсем мъничко…

— Parce que chez moi c’est tout petit…

— Сигурно ще й стигне. Аз ти дадох съвсем малка овца.

— Ça suffira sûrement. Je t’ai donné un tout petit mouton.

Той наведе глава над рисунката.
— Не е толкова малка… Я гледай! Тя е заспала…

Il pencha la tête vers le dessin:
— Pas si petit que ça… Tiens! Il s’est endormi…

Ето тъй се запознах с малкия принц.

Et c’est ainsi que je fis la connaissance du petit prince.

III

CHAPITRE III

Трябваше ми доста време, за да разбера отде бе дошел той. Малкият принц, който ми задаваше много въпроси, като че никога не чуваше моите.

Il me fallut longtemps pour comprendre d’où il venait. Le petit prince, qui me posait beaucoup de questions, ne semblait jamais entendre les miennes.

Само случайно казани думи ми разкриха постепенно всичко. Така, когато за пръв път видя моя самолет (аз не мога да изрисувам моя самолет, за мене това е много сложна рисунка), той ме попита:

Ce sont des mots prononcés par hasard qui, peu à peu, m’ont tout révélé. Ainsi, quand il aperçut pour la première fois mon avion (je ne dessinerai pas mon avion, c’est un dessin beaucoup trop compliqué pour moi) il me demanda:

— Какво е това нещо?

— Qu’est ce que c’est que cette chose-là?

— Това не е „нещо“. То хвърчи. То е самолет. Моят самолет.

— Ce n’est pas une chose. Ça vole. C’est un avion. C’est mon avion.

И се чувствувах горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:

Et j’étais fier de lui apprendre que je volais. Alors il s’écria:

— Как! Ти си паднал от небето!

— Comment! tu es tombé du ciel!

— Да — отвърнах скромно аз.

— Oui, fis-je modestement.

— Ах! Че е смешно…

— Ah! ça c’est drôle…

Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме раздразни. Аз искам моите нещастия да бъдат приемани сериозно. Сетне добави:

Et le petit prince eut un très joli éclat de rire qui m’irrita beaucoup. Je désire que l’on prenne mes malheurs au sérieux. Puis il ajouta:

— Значи и ти идеш от небето! От коя планета си?

— Alors, toi aussi tu viens du ciel! De quelle planète es-tu?

Веднага съзрях един проблясък около загадката на неговото присъствие и тутакси го попитах:

J’entrevis aussitôt une lueur, dans le mystère de sa présence, et j’interrogeai brusquement:

— Ти значи идеш от друга планета?

— Tu viens donc d’une autre planète?

Но той не ми отговори. Той поклащаше лекичко глава, като гледаше самолета ми:

Mais il ne me répondit pas. Il hochait la tête doucement tout en regardant mon avion:

— Право е, че с това нещо ти не би могъл да дойдеш много отдалеч…

— C’est vrai que, là-dessus, tu ne peux pas venir de bien loin…

И се вдълбочи в размисъл, който продължи много. После извади от джоба си моята овца и потъна в съзерцание на съкровището си.

Et il s’enfonça dans une rêverie qui dura longtemps. Puis, sortant mon mouton de sa poche, il se plongea dans la contemplation de son trésor.

Можете да си представите колко съм бил заинтригуван от тая полуизповед за „другите планети“. И затова се помъчих да узная нещо повече:

Vous imaginez combien j’avais pu être intrigué par cette demi-confidence sur «les autres planètes». Je m’efforçai donc d’en savoir plus long:

— Отде идеш ти, мило мое? Де е това „там при мене“? Де искаш да занесеш моята овца?

— D’où viens-tu mon petit bonhomme? Où est-ce «chez toi»? Où veux-tu emporter mon mouton?

След кратко мълчание, през което размисляше, той ми отговори:

Il me répondit après un silence méditatif:

— Хубавото на сандъка, който ми даде, е това, че нощем ще й служи за къща.

— Ce qui est bien, avec la caisse que tu m’as donnée, c’est que, la nuit, ça lui servira de maison.

— Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и една връвчица, за да я връзваш през деня. И едно колче.

— Bien sûr. Et si tu es gentil, je te donnerai aussi une corde pour l’attacher pendant le jour. Et un piquet.

Предложението сякаш не се хареса на малкия принц:

La proposition parut choquer le petit prince:

— Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!

— L’attacher? Quelle drôle d’idée!

— Ами ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае де и ще се загуби…

— Mais si tu ne l’attaches pas, il ira n’importe où, et il se perdra…

Моят приятел отново избухна в смях:

Et mon ami eut un nouvel éclat de rire:

— Но накъде мислиш, че ще тръгне тя?

— Mais où veux-tu qu’il aille!

— Все едно накъде. Право пред себе си…

— N’importe où. Droit devant lui…

Тогава малкият принц каза сериозно:

Alors le petit prince remarqua gravement:

— Няма значение, там при мене всичко е толкова мъничко!

— Ça ne fait rien, c’est tellement petit, chez moi!

И добави може би с лека тъга:

Et, avec un peu de mélancolie, peut-être, il ajouta: