— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

— Si j’ordonnais à un général de voler d’une fleur à l’autre à la façon d’un papillon, ou d’écrire une tragédie, ou de se changer en oiseau de mer, et si le général n’exécutait pas l’ordre reçu, qui, de lui ou de moi, serait dans son tort?

— Вие — каза твърдо малкият принц.

— Ce serait vous, dit fermement le petit prince.

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

— Exact. Il faut exiger de chacun ce que chacun peut donner, reprit le roi. L’autorité repose d’abord sur la raison. Si tu ordonnes à ton peuple d’aller se jeter à la mer, il fera la révolution. J’ai le droit d’exiger l’obéissance parce que mes ordres sont raisonnables.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

— Alors mon coucher de soleil? rappela le petit prince qui jamais n’oubliait une question une fois qu’il l’avait posée.

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

— Ton coucher de soleil, tu l’auras. Je l’exigerai. Mais j’attendrai, dans ma science du gouvernement, que les conditions soient favorables.

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

— Quand ça sera-t-il? s’informa le petit prince.

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

— Hem! Hem! lui répondit le roi, qui consulta d’abord un gros calendrier, hem! hem! ce sera, vers… vers… ce sera ce soir vers sept heures quarante! Et tu verras comme je suis bien obéi.

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

Le petit prince bâilla. Il regrettait son coucher de soleil manqué. Et puis il s’ennuyait déjà un peu:

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

— Je n’ai plus rien à faire ici, dit-il au roi. Je vais repartir!

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

— Ne pars pas, répondit le roi qui était si fier d’avoir un sujet. Ne pars pas, je te fais ministre!

— Министър — на какво?

— Ministre de quoi?

— На… на правосъдието!

— De… de la justice!

— Ами че тук няма кого да съдим!

— Mais il n’y a personne à juger!

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

— On ne sait pas, lui dit le roi. Je n’ai pas fait encore le tour de mon royaume. Je suis très vieux, je n’ai pas de place pour un carrosse, et ça me fatigue de marcher.

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

— Oh! Mais j’ai déjà vu, dit le petit prince qui se pencha pour jeter encore un coup d’œil sur l’autre côté de la planète. Il n’y a personne là-bas non plus…

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

— Tu te jugeras donc toi-même, lui répondit le roi. C’est le plus difficile. Il est bien plus difficile de se juger soi-même que de juger autrui. Si tu réussis à bien te juger, c’est que tu es un véritable sage.

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

— Moi, dit le petit prince, je puis me juger moi-même n’importe où. Je n’ai pas besoin d’habiter ici.

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

— Hem! Hem! dit le roi, je crois bien que sur ma planète il y a quelque part un vieux rat. Je l’entends la nuit. Tu pourras juger ce vieux rat. Tu le condamneras à mort de temps en temps. Ainsi sa vie dépendra de ta justice. Mais tu le gracieras chaque fois pour l’économiser. Il n’y en a qu’un.

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

— Moi, répondit le petit prince, je n’aime pas condamner à mort, et je crois bien que je m’en vais.

— Не — рече царят.

— Non, dit le roi.

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

Mais le petit prince, ayant achevé ses préparatifs, ne voulut point peiner le vieux monarque:

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

— Si Votre Majesté désirait être obéie ponctuellement, elle pourrait me donner un ordre raisonnable. Elle pourrait m’ordonner, par exemple, de partir avant une minute. Il me semble que les conditions sont favorables…

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

Le roi n’ayant rien répondu, le petit prince hésita d’abord, puis, avec un soupir, prit le départ.

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

— Je te fais mon ambassadeur, se hâta alors de crier le roi.

Той имаше много властнически вид.

Il avait un grand air d’autorité.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

Les grandes personnes sont bien étranges, se dit le petit prince, en lui-même, durant son voyage.

XI

CHAPITRE XI

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

La seconde planète était habitée par un vaniteux:

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

— Ah! Ah! Voilà la visite d’un admirateur! s’écria de loin le vaniteux dès qu’il aperçut le petit prince.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

Car, pour les vaniteux, les autres hommes sont des admirateurs.

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— Bonjour, dit le petit prince. Vous avez un drôle de chapeau.

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— C’est pour saluer, lui répondit le vaniteux. C’est pour saluer quand on m’acclame. Malheureusement il ne passe jamais personne par ici.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— Ah oui? dit le petit prince qui ne comprit pas.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

— Frappe tes mains l’une contre l’autre, conseilla donc le vaniteux.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

Le petit prince frappa ses mains l’une contre l’autre. Le vaniteux salua modestement en soulevant son chapeau.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

«Ça c’est plus amusant que la visite au roi», se dit en lui-même le petit prince. Et il recommença de frapper ses mains l’une contre l’autre. Le vaniteux recommença de saluer en soulevant son chapeau.

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

Après cinq minutes d’exercice le petit prince se fatigua de la monotonie du jeu:

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

— Et, pour que le chapeau tombe, demanda-t-il, que faut-il faire?

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

Mais le vaniteux ne l’entendit pas. Les vaniteux n’entendent jamais que les louanges.

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— Est-ce que tu m’admires vraiment beaucoup? demanda-t-il au petit prince.

— Какво значи това — да се възхищавам?

— Qu’est-ce que signifie admirer?

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— Admirer signifie reconnaître que je suis l’homme le plus beau, le mieux habillé, le plus riche et le plus intelligent de la planète.

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— Mais tu es seul sur ta planète!

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— Fais-moi ce plaisir. Admire-moi quand même!

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

— Je t’admire, dit le petit prince, en haussant un peu les épaules, mais en quoi cela peut-il bien t’intéresser?

И малкият принц си тръгна.

Et le petit prince s’en fut.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

Les grandes personnes sont décidément bien bizarres, se dit-il simplement en lui-même durant son voyage.

XII

CHAPITRE XII

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

La planète suivante était habitée par un buveur. Cette visite fut très courte, mais elle plongea le petit prince dans une grande mélancolie:

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

— Que fais-tu là? dit-il au buveur, qu’il trouva installé en silence devant une collection de bouteilles vides et une collection de bouteilles pleines.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— Je bois, répondit le buveur, d’un air lugubre.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— Pourquoi bois-tu? lui demanda le petit prince.

— За да забравя — отговори пияницата.

— Pour oublier, répondit le buveur.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— Pour oublier quoi? s’enquit le petit prince qui déjà le plaignait.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Pour oublier que j’ai honte, avoua le buveur en baissant la tête.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— Honte de quoi? s’informa le petit prince qui désirait le secourir.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

— Honte de boire! acheva le buveur qui s’enferma définitivement dans le silence.

А малкият принц си отиде в недоумение.

Et le petit prince s’en fut, perplexe.

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

Les grandes personnes sont décidément très très bizarres, se disait-il en lui-même durant le voyage.

XIII

CHAPITRE XIII

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

La quatrième planète était celle du businessman. Cet homme était si occupé qu’il ne leva même pas la tête à l’arrivée du petit prince.

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

— Bonjour, lui dit celui-ci. Votre cigarette est éteinte.

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

— Trois et deux font cinq. Cinq et sept douze. Douze et trois quinze. Bonjour. Quinze et sept vingt-deux. Vingt-deux et six vingt-huit. Pas le temps de la rallumer. Vingt-six et cinq trente et un. Ouf! Ça fait donc cinq cent un millions six cent vingt-deux mille sept cent trente et un.

— Петстотин милиона какво?

— Cinq cents millions de quoi?

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

— Hein? Tu es toujours là? Cinq cent un millions de… je ne sais plus… J’ai tellement de travail! Je suis sérieux, moi, je ne m’amuse pas à des balivernes! Deux et cinq sept…

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

— Cinq cent un millions de quoi, répéta le petit prince qui jamais de sa vie, n’avait renoncé à une question, une fois qu’il l’avait posée.

Бизнесменът дигна глава:

Le businessman leva la tête:

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

— Depuis cinquante-quatre ans que j’habite cette planète-ci, je n’ai été dérangé que trois fois. La première fois ç’a été, il y a vingt-deux ans, par un hanneton qui était tombé Dieu sait d’où. Il répandait un bruit épouvantable, et j’ai fait quatre erreurs dans une addition.

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

La seconde fois ç’a été, il y a onze ans, par une crise de rhumatisme. Je manque d’exercice. Je n’ai pas le temps de flâner. Je suis sérieux, moi. La troisième fois… la voici! Je disais donc cinq cent un millions…

— Милиона — какво?

— Millions de quoi?

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

Le businessman comprit qu’il n’était point d’espoir de paix:

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

— Millions de ces petites choses que l’on voit quelquefois dans le ciel.

— Мухи ли?

— Des mouches?

— Не, не, мънички неща, които блестят.

— Mais non, des petites choses qui brillent.

— Пчели ли?

— Des abeilles?

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

— Mais non. Des petites choses dorées qui font rêvasser les fainéants. Mais je suis sérieux, moi! Je n’ai pas le temps de rêvasser.

— А! Звезди ли?

— Ah! des étoiles?

— Точно тъй, звезди.

— C’est bien ça. Des étoiles.

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

— Et que fais-tu de cinq cents millions d’étoiles?

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

— Cinq cent un millions six cent vingt-deux mille sept cent trente et un. Je suis sérieux, moi, je suis précis.

— И какво правиш с тия звезди?

— Et que fais-tu de ces étoiles?

— Какво правя ли?

— Ce que j’en fais?

— Да.

— Oui.

— Нищо. Притежавам ги.

— Rien. Je les possède.

— Притежаваш звездите ли?

— Tu possèdes les étoiles?

— Да.

— Oui.

— Но аз видях вече един цар, който…

— Mais j’ai déjà vu un roi qui…

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

— Les rois ne possèdent pas. Ils «règnent» sur. C’est très différent.

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

— Et à quoi cela te sert-il de posséder les étoiles?

— За да бъда богат.

— Ça me sert à être riche.

— А за какво ти е да си богат?

— Et à quoi cela te sert-il d’être riche?

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

— À acheter d’autres étoiles, si quelqu’un en trouve.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

Celui-là, se dit en lui-même le petit prince, il raisonne un peu comme mon ivrogne.

Въпреки това той зададе още въпроси:

Cependant il posa encore des questions:

— Как може да се притежават звездите?

— Comment peut-on posséder les étoiles?

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

— À qui sont-elles? riposta, grincheux, le businessman.

— Не зная. Ничии.

— Je ne sais pas. À personne.