— Не зная. Ничии.

— Je ne sais pas. À personne.

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Alors elles sont à moi, car j’y ai pensé le premier.

— Това стига ли?

— Ça suffit?

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Bien sûr. Quand tu trouves un diamant qui n’est à personne, il est à toi. Quand tu trouves une île qui n’est à personne, elle est à toi. Quand tu as une idée le premier, tu la fais breveter: elle est à toi. Et moi je possède les étoiles, puisque jamais personne avant moi n’a songé à les posséder.

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Ça c’est vrai, dit le petit prince. Et qu’en fais-tu?

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

— Je les gère. Je les compte et je les recompte, dit le businessman. C’est difficile. Mais je suis un homme sérieux!

Малкият принц още не бе задоволен.

Le petit prince n’était pas satisfait encore.

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Moi, si je possède un foulard, je puis le mettre autour de mon cou et l’emporter. Moi, si je possède une fleur, je puis cueillir ma fleur et l’emporter. Mais tu ne peux pas cueillir les étoiles!

— Не, но мога да ги туря в банката.

— Non, mais je puis les placer en banque.

— Какво значи това?

— Qu’est-ce que ça veut dire?

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— Ça veut dire que j’écris sur un petit papier le nombre de mes étoiles. Et puis j’enferme à clef ce papier-là dans un tiroir.

— И това ли е всичко?

— Et c’est tout?

— Това стига.

— Ça suffit!

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

C’est amusant, pensa le petit prince. C’est assez poétique. Mais ce n’est pas très sérieux.

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

Le petit prince avait sur les choses sérieuses des idées très différentes des idées des grandes personnes.

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

— Moi, dit-il encore, je possède une fleur que j’arrose tous les jours. Je possède trois volcans que je ramone toutes les semaines. Car je ramone aussi celui qui est éteint. On ne sait jamais. C’est utile à mes volcans, et c’est utile à ma fleur, que je les possède. Mais tu n’es pas utile aux étoiles…

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

Le businessman ouvrit la bouche mais ne trouva rien à répondre, et le petit prince s’en fut.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

Les grandes personnes sont décidément tout à fait extraordinaires, se disait-il simplement en lui-même durant le voyage.

XIV

CHAPITRE XIV

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

La cinquième planète était très curieuse. C’était la plus petite de toutes. Il y avait là juste assez de place pour loger un réverbère et un allumeur de réverbères.

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

Le petit prince ne parvenait pas à s’expliquer à quoi pouvaient servir, quelque part dans le ciel, sur une planète sans maison, ni population, un réverbère et un allumeur de réverbères. Cependant il se dit en lui-même:

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

— Peut-être bien que cet homme est absurde. Cependant il est moins absurde que le roi, que le vaniteux, que le businessman et que le buveur. Au moins son travail a-t-il un sens. Quand il allume son réverbère, c’est comme s’il faisait naître une étoile de plus, ou une fleur. Quand il éteint son réverbère ça endort la fleur ou l’étoile. C’est une occupation très jolie. C’est véritablement utile puisque c’est joli.

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

Lorsqu’il aborda la planète il salua respectueusement l’allumeur:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Bonjour. Pourquoi viens-tu d’éteindre ton réverbère?

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— C’est la consigne, répondit l’allumeur. Bonjour.

— Какво е нареждането?

— Qu’est-ce que la consigne?

— Да угасям фенера. Добър вечер.

— C’est d’éteindre mon réverbère. Bonsoir.

И отново го запали.

Et il le ralluma.

— Но защо пък сега го запали?

— Mais pourquoi viens-tu de le rallumer?

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— C’est la consigne, répondit l’allumeur.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Je ne comprends pas, dit le petit prince.

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

— Il n’y a rien à comprendre, dit l’allumeur. La consigne c’est la consigne. Bonjour.

И угаси фенера.

Et il éteignit son réverbère.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

Puis il s’épongea le front avec un mouchoir à carreaux rouges.

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— Je fais là un métier terrible. C’était raisonnable autrefois. J’éteignais le matin et j’allumais le soir. J’avais le reste du jour pour me reposer, et le reste de la nuit pour dormir…

— Промени ли се нареждането след това?

— Et, depuis cette époque, la consigne a changé?

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— La consigne n’a pas changé, dit l’allumeur. C’est bien là le drame! La planète d’année en année a tourné de plus en plus vite, et la consigne n’a pas changé!

— Тогава? — рече малкият принц.

— Alors? dit le petit prince.

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Alors maintenant qu’elle fait un tour par minute, je n’ai plus une seconde de repos. J’allume et j’éteins une fois par minute!

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Ça c’est drôle! Les jours chez toi durent une minute!

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Ce n’est pas drôle du tout, dit l’allumeur. Ça fait déjà un mois que nous parlons ensemble.

— Месец ли?

— Un mois?

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

— Oui. Trente minutes. Trente jours! Bonsoir.

И отново запали фенера.

Et il ralluma son réverbère.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

Le petit prince le regarda et il aima cet allumeur qui était tellement fidèle à la consigne.

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

Il se souvint des couchers de soleil que lui-même allait autrefois chercher, en tirant sa chaise. Il voulut aider son ami:

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Tu sais… je connais un moyen de te reposer quand tu voudras…

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

— Je veux toujours, dit l’allumeur.

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

Car on peut être, à la fois, fidèle et paresseux.

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

Le petit prince poursuivit:
— Ta planète est tellement petite que tu en fais le tour en trois enjambées. Tu n’as qu’à marcher assez lentement pour rester toujours au soleil. Quand tu voudras te reposer tu marcheras… et le jour durera aussi longtemps que tu voudras.

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Ça ne m’avance pas à grand’chose, dit l’allumeur. Ce que j’aime dans la vie, c’est dormir.

— Не ти върви — каза малкият принц.

— Ce n’est pas de chance, dit le petit prince.

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

— Ce n’est pas de chance, dit l’allumeur. Bonjour.

И угаси фенера.

Et il éteignit son réverbère.

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

«Celui-là, se dit le petit prince, tandis qu’il poursuivait plus loin son voyage, celui-là serait méprisé par tous les autres, par le roi, par le vaniteux, par le buveur, par le businessman. Cependant c’est le seul qui ne me paraisse pas ridicule. C’est peut-être parce qu’il s’occupe d’autre chose que de soi-même.»

Той въздъхна със съжаление и продължи:

Il eut un soupir de regret et se dit encore:

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

«Celui-là est le seul dont j’eusse pu faire mon ami. Mais sa planète est vraiment trop petite. Il n’y a pas de place pour deux…»

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

Ce que le petit prince n’osait pas s’avouer, c’est qu’il regrettait cette planète bénie à cause, surtout, des mille quatre cent quarante couchers de soleil par vingt-quatre heures!

XV

CHAPITRE XV

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

La sixième planète était une planète dix fois plus vaste. Elle était habitée par un vieux Monsieur qui écrivait d’énormes livres.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

— Tiens! voilà un explorateur! s’écria-t-il, quand il aperçut le petit prince.

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

Le petit prince s’assit sur la table et souffla un peu. Il avait déjà tant voyagé!

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— D’où viens-tu? lui dit le vieux Monsieur.

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Quel est ce gros livre? dit le petit prince. Que faites-vous ici?

— Аз съм географ — каза старият господин.

— Je suis géographe, dit le vieux Monsieur.

— Какво е това — географ?

— Qu’est-ce qu’un géographe?

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— C’est un savant qui connaît où se trouvent les mers, les fleuves, les villes, les montagnes et les déserts.

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

— Ça c’est bien intéressant, dit le petit prince. Ça c’est enfin un véritable métier!

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

Et il jeta un coup d’œil autour de lui sur la planète du géographe. Il n’avait jamais vu encore une planète aussi majestueuse.

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Elle est bien belle, votre planète. Est-ce qu’il y a des océans?

— Не мога да зная това — каза географът.

— Je ne puis pas le savoir, dit le géographe.

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— Ah! (Le petit prince était déçu.) Et des montagnes?

— Не мога да зная това — каза географът.

— Je ne puis pas le savoir, dit le géographe.

— А градове и реки, и пустини?

— Et des villes et des fleuves et des déserts?

— И това не мога да зная — каза географът.

— Je ne puis pas le savoir non plus, dit le géographe.

— Ами нали сте географ?!

— Mais vous êtes géographe!

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

— C’est exact, dit le géographe, mais je ne suis pas explorateur. Je manque absolument d’explorateurs. Ce n’est pas le géographe qui va faire le compte des villes, des fleuves, des montagnes, des mers, des océans et des déserts.

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

Le géographe est trop important pour flâner. Il ne quitte pas son bureau. Mais il y reçoit les explorateurs. Il les interroge, et il prend en note leurs souvenirs. Et si les souvenirs de l’un d’entre eux lui paraissent intéressants, le géographe fait faire une enquête sur la moralité de l’explorateur.

— Защо?

— Pourquoi ça?

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Parce qu’un explorateur qui mentirait entraînerait des catastrophes dans les livres de géographie. Et aussi un explorateur qui boirait trop.

— Защо? — каза малкият принц.

— Pourquoi ça? fit le petit prince.

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Parce que les ivrognes voient double. Alors le géographe noterait deux montagnes, là où il n’y en a qu’une seule.

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Je connais quelqu’un, dit le petit prince, qui serait mauvais explorateur.

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— C’est possible. Donc, quand la moralité de l’explorateur paraît bonne, on fait une enquête sur sa découverte.

— Отиват да видят ли?

— On va voir?

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

— Non. C’est trop compliqué. Mais on exige de l’explorateur qu’il fournisse des preuves. S’il s’agit par exemple de la découverte d’une grosse montagne, on exige qu’il en rapporte de grosses pierres.

Изведнъж географът се развълнува.

Le géographe soudain s’émut.

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

— Mais toi, tu viens de loin! Tu es explorateur! Tu vas me décrire ta planète!

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

Et le géographe, ayant ouvert son registre, tailla son crayon. On note d’abord au crayon les récits des explorateurs. On attend, pour noter à l’encre, que l’explorateur ait fourni des preuves.

— Е? — рече въпросително географът.

— Alors? interrogea le géographe.

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— Oh! chez moi, dit le petit prince, ce n’est pas très intéressant, c’est tout petit. J’ai trois volcans. Deux volcans en activité, et un volcan éteint. Mais on ne sait jamais.

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— On ne sait jamais, dit le géographe.

— Имам също така и едно цвете.

— J’ai aussi une fleur.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— Nous ne notons pas les fleurs, dit le géographe.

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Pourquoi ça! c’est le plus joli!

— Защото цветята са ефемерни.

— Parce que les fleurs sont éphémères.

— Какво значи „ефемерно“?

— Qu’est ce que signifie: «éphémère»?

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Les géographies, dit le géographe, sont les livres les plus précieux de tous les livres. Elles ne se démodent jamais. Il est très rare qu’une montagne change de place. Il est très rare qu’un océan se vide de son eau. Nous écrivons des choses éternelles.