— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Mais les volcans éteints peuvent se réveiller, interrompit le petit prince. Qu’est-ce que signifie «éphémère»?

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

— Que les volcans soient éteints ou soient éveillés, ça revient au même pour nous autres, dit le géographe. Ce qui compte pour nous, c’est la montagne. Elle ne change pas.

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Mais qu’est-ce que signifie «éphémère»? répéta le petit prince qui, de sa vie, n’avait renoncé à une question, une fois qu’il l’avait posée.

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— Ça signifie «qui est menacé de disparition prochaine».

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— Ma fleur est menacée de disparition prochaine?

— Разбира се.

— Bien sûr.

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

Ma fleur est éphémère, se dit le petit prince, et elle n’a que quatre épines pour se défendre contre le monde! Et je l’ai laissée toute seule chez moi!

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

Ce fut là son premier mouvement de regret. Mais il reprit courage:

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— Que me conseillez-vous d’aller visiter? demanda-t-il.

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

— La planète Terre, lui répondit le géographe. Elle a une bonne réputation…

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

Et le petit prince s’en fut, songeant à sa fleur.

XVI

CHAPITRE XVI

И тъй седмата планета беше Земята.

La Terre n’est pas une planète quelconque!

Земята не е каква да е планета. В нея се наброяват сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни.

On y compte cent onze rois (en n’oubliant pas, bien sûr, les rois nègres), sept mille géographes, neuf cent mille businessmen, sept millions et demi d’ivrognes, trois cent onze millions de vaniteux, c’est-à-dire environ deux milliards de grandes personnes.

За да ви дам представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди откриването на електричеството трябваше да се поддържа — общо за шестте континента — една истинска армия от четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин и единадесет фенерджии за уличното осветление.

Pour vous donner une idée des dimensions de la Terre je vous dirai qu’avant l’invention de l’électricité on y devait entretenir, sur l’ensemble des six continents, une véritable armée de quatre cent soixante-deux mille cinq cent onze allumeurs de réverbères.

Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет.

Vu d’un peu loin ça faisait un effet splendide. Les mouvements de cette armée étaient réglés comme ceux d’un ballet d’opéra.

Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите.

D’abord venait le tour des allumeurs de réverbères de Nouvelle-Zélande et d’Australie. Puis ceux-ci, ayant allumé leurs lampions, s’en allaient dormir. Alors entraient à leur tour dans la danse les allumeurs de réverbères de Chine et de Sibérie. Puis eux aussi s’escamotaient dans les coulisses.

Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка.

Alors venait le tour des allumeurs de réverbères de Russie et des Indes. Puis de ceux d’Afrique et d’Europe. Puis de ceux d’Amérique du Sud. Puis de ceux d’Amérique du Nord.

И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.

Et jamais ils ne se trompaient dans leur ordre d’entrée en scène. C’était grandiose.

Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.

Seuls, l’allumeur de l’unique réverbère du pôle Nord, et son confrère de l’unique réverbère du pôle Sud, menaient des vies d’oisiveté et de nonchalance: ils travaillaient deux fois par an.

XVII

CHAPITRE XVII

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята.

Quand on veut faire de l’esprit, il arrive que l’on mente un peu. Je n’ai pas été très honnête en vous parlant des allumeurs de réverbères. Je risque de donner une fausse idée de notre planète à ceux qui ne la connaissent pas. Les hommes occupent très peu de place sur la terre.

Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.

Si les deux milliards d’habitants qui peuplent la terre se tenaient debout et un peu serrés, comme pour un meeting, ils logeraient aisément sur une place publique de vingt milles de long sur vingt milles de large. On pourrait entasser l’humanité sur le moindre petit îlot du Pacifique.

Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.

Les grandes personnes, bien sûr, ne vous croiront pas. Elles s’imaginent tenir beaucoup de place. Elles se voient importantes comme des baobabs. Vous leur conseillerez donc de faire le calcul. Elles adorent les chiffres: ça leur plaira. Mais ne perdez pas votre temps à ce pensum. C’est inutile. Vous avez confiance en moi.

Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.

Le petit prince, une fois sur terre, fut donc bien surpris de ne voir personne. Il avait déjà peur de s’être trompé de planète, quand un anneau couleur de lune remua dans le sable.

— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.

— Bonne nuit, fit le petit prince à tout hasard.

— Добър вечер — рече змията.

— Bonne nuit, fit le serpent.

— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.

— Sur quelle planète suis-je tombé? demanda le petit prince.

— Върху Земята, в Африка — отговори змията.

— Sur la Terre, en Afrique, répondit le serpent.

— Ах! … Значи на Земята няма никой?

— Ah!… Il n’y a donc personne sur la Terre?

— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.

— Ici c’est le désert. Il n’y a personne dans les déserts. La Terre est grande, dit le serpent.

Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:

Le petit prince s’assit sur une pierre et leva les yeux vers le ciel:

— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

— Je me demande, dit-il, si les étoiles sont éclairées afin que chacun puisse un jour retrouver la sienne. Regarde ma planète. Elle est juste au-dessus de nous… Mais comme elle est loin!

— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?

— Elle est belle, dit le serpent. Que viens-tu faire ici?

— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.

— J’ai des difficultés avec une fleur, dit le petit prince.

— А-а! — рече змията.

— Ah! fit le serpent.

И млъкнаха.

Et ils se turent.

— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…

— Où sont les hommes? reprit enfin le petit prince. On est un peu seul dans le désert…

— Човек е самотен и между хората — каза змията.

— On est seul aussi chez les hommes, dit le serpent.

Малкият принц й отправи дълъг поглед:

Le petit prince le regarda longtemps:

— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…

— Tu es une drôle de bête, lui dit-il enfin, mince comme un doigt…

— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.

— Mais je suis plus puissant que le doigt d’un roi, dit le serpent.

Малкият принц се усмихна:

Le petit prince eut un sourire:

— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…

— Tu n’es pas bien puissant… tu n’as même pas de pattes… tu ne peux même pas voyager…

— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

— Je puis t’emporter plus loin qu’un navire, dit le serpent.

Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:

Il s’enroula autour de la cheville du petit prince, comme un bracelet d’or:

— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…

— Celui que je touche, je le rends à la terre dont il est sorti, dit-il encore. Mais tu es pur et tu viens d’une étoile…

Малкият принц не отговори нищо.

Le petit prince ne répondit rien.

— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…

— Tu me fais pitié, toi si faible, sur cette Terre de granit. Je puis t’aider un jour si tu regrettes trop ta planète. Je puis…

— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?

— Oh! J’ai très bien compris, fit le petit prince, mais pourquoi parles-tu toujours par énigmes?

— Аз разрешавам всички загадки — каза змията.

— Je les résous toutes, dit le serpent.

И млъкнаха.

Et ils se turent.

XVIII

CHAPITRE XVIII

Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…

Le petit prince traversa le désert et ne rencontra qu’une fleur. Une fleur à trois pétales, une fleur de rien du tout…

— Добър ден. — каза малкият принц.

— Bonjour, dit le petit prince.

— Добър ден — каза цветчето.

— Bonjour, dit la fleur.

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

— Où sont les hommes? demanda poliment le petit prince.

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

La fleur, un jour, avait vu passer une caravane:

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

— Les hommes? Il en existe, je crois, six ou sept. Je les ai aperçus il y a des années. Mais on ne sait jamais où les trouver. Le vent les promène. Ils manquent de racines, ça les gêne beaucoup.

— Сбогом — рече малкият принц.

— Adieu, fit le petit prince.

— Сбогом — каза цветчето.

— Adieu, dit la fleur.

XIX

CHAPITRE XIX

Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.

Le petit prince fit l’ascension d’une haute montagne. Les seules montagnes qu’il eût jamais connues étaient les trois volcans qui lui arrivaient au genou. Et il se servait du volcan éteint comme d’un tabouret. «D’une montagne haute comme celle-ci, se dit-il donc, j’apercevrai d’un coup toute la planète et tous les hommes…» Mais il n’aperçut rien que des aiguilles de roc bien aiguisées.

— Добър ден — каза за всеки случай той.

— Bonjour, dit-il à tout hasard.

— Добър ден… добър ден… добър ден… — отвърна ехото.

— Bonjour… Bonjour… Bonjour… répondit l’écho.

— Кои сте вие? — рече малкият принц.

— Qui êtes-vous? dit le petit prince.

— Кои сте вие… кои сте вие… кои сте вие… — отвърна ехото.

— Qui êtes-vous… qui êtes-vous… qui êtes-vous… répondit l’écho.

— Бъдете мои приятели, аз съм сам — каза той.

— Soyez mes amis, je suis seul, dit-il.

— Аз съм сам… аз съм сам… аз съм сам… — отвърна ехото.

— Je suis seul… je suis seul… je suis seul… répondit l’écho.

„Каква странна планета — помисли си той. — Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена.

«Quelle drôle de planète! pensa-t-il alors. Elle est toute sèche, et toute pointue et toute salée.

И хората нямат въображение. Те повтарят, каквото им се каже… На моята планета аз имах едно цветче: то винаги първо заговорваше…“

Et les hommes manquent d’imagination. Ils répètent ce qu’on leur dit… Chez moi j’avais une fleur: elle parlait toujours la première…»

XX

CHAPITRE XX

Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

Mais il arriva que le petit prince, ayant longtemps marché à travers les sables, les rocs et les neiges, découvrit enfin une route. Et les routes vont toutes chez les hommes.

— Добър ден — каза той.

— Bonjour, dit-il.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

C’était un jardin fleuri de roses.

— Добър ден — казаха розите.

— Bonjour, dirent les roses.

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цветче.

Le petit prince les regarda. Elles ressemblaient toutes à sa fleur.

— Кои сте вие? — попита ги той смаян.

— Qui êtes-vous? leur demanda-t-il, stupéfait.

— Ние сме рози — казаха розите.

— Nous sommes des roses, dirent les roses.

— А! — рече малкият принц.

— Ah! fit le petit prince…

И се почувствува много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена от тоя род в цялата вселена. А ето, че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

Et il se sentit très malheureux. Sa fleur lui avait raconté qu’elle était seule de son espèce dans l’univers. Et voici qu’il en était cinq mille, toutes semblables, dans un seul jardin!

„Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…..“

«Elle serait bien vexée, se dit-il, si elle voyait ça… elle tousserait énormément et ferait semblant de mourir pour échapper au ridicule. Et je serais bien obligé de faire semblant de la soigner, car, sinon, pour m’humilier moi aussi, elle se laisserait vraiment mourir…»

А след малко си каза: „Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“

Puis il se dit encore: «Je me croyais riche d’une fleur unique, et je ne possède qu’une rose ordinaire. Ça et mes trois volcans qui m’arrivent au genou, et dont l’un, peut-être, est éteint pour toujours, ça ne fait pas de moi un bien grand prince…»

И легнал на тревата, той заплака.

Et, couché dans l’herbe, il pleura.

XXI

CHAPITRE XXI

Тъкмо тогава се яви лисицата.

C’est alors qu’apparut le renard:

— Добър ден — каза лисицата.

— Bonjour, dit le renard.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Bonjour, répondit poliment le petit prince, qui se retourna mais ne vit rien.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Je suis là, dit la voix, sous le pommier.

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— Qui es-tu? dit le petit prince. Tu es bien joli…

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Je suis un renard, dit le renard.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Viens jouer avec moi, lui proposa le petit prince. Je suis tellement triste…

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Je ne puis pas jouer avec toi, dit le renard. Je ne suis pas apprivoisé.