Малкият принц / Փոքրիկ իշխանը — w językach bułgarskim i ormiańskim. Strona 7

Bułgarsko-ormiańska dwujęzyczna książka

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

Անտուան դը Սենտ-Էքզյուպերի

Փոքրիկ իշխանը

Но след като помисли, добави:

Հետո մի փոքր մտածելով՝ հարցրեց.

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Իսկ ինչպե՞ս են ընտելացնում:

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Դու տեղացի չես երևում, — նկատեց աղվեսը: — Ի՞նչ ես փնտրում այստեղ:

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Մարդկանց եմ փնտրում, — պատասխանեց Փոքրիկ իշխանը: — Իսկ ինչպե՞ս են ընտելացնում:

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Մարդիկ հրացան ունեն և որսի են դուրս գալիս: Դա շատ անհարմար բան է: Հետո՝ նրանք հավ են պահում: Նրանց լավն էլ միայն այդ է: Դու հա՞վ ես փնտրում:

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— Ո՛չ, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ես բարեկամ եմ փնտրում: Իսկ ինչպե՞ս են ընտելացնում:

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Դա վաղուց մոռացված հասկացողություն է, — բացատրեց աղվեսը: — Դա նշանակում է՝ կապվել մեկի հետ…

— Да се свържеш с другите ли?

— Կապվե՞լ…

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Հենց բանն էլ այդ է, — ասաց աղվեսը: — Դու ինձ համար առայժմ միայն մի փոքրիկ տղա ես, այնպես, ինչպես մյուս հարյուրհազարավոր տղաները: Եվ դու ինձ պետք չես: Ես էլ քեզ պետք չեմ: Ես քեզ համար ընդամենը մի սովորական աղվես եմ, այնպես, ինչպես մյուս հարյուրհազարավոր աղվեսները: Բայց եթե դու ինձ ընտելացնես, մենք անհրաժեշտ կդառնանք մեկս մյուսի համար: Դու ինձ համար ամբողջ աշխարհում միակը կդառնաս, ես էլ քեզ համար ամբողջ աշխարհում կդառնամ միակը…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Ես սկսում եմ հասկանալ, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Մի վարդ կար… որը երևի ինձ ընտելացրել էր…

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— Շատ հավանական է, — համաձայնեց աղվեսը: — Երկրի վրա ինչեր ասես, որ չեն լինում:

— О, то не е на земята — каза малкият принц.

— Դա երկրի վրա չէր. — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

Любопитството на лисицата се изостри:

Աղվեսը շատ զարմացավ:

— На друга планета ли?

— Ուրիշ մոլորակի վրա…

— Да.

— Այո՛:

— Има ли ловци на тая планета?

— Իսկ այդ մոլորակի վրա որսորդներ կա՞ն:

— Не.

— Ո՛չ:

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— Ինչ հետաքրքիր է: Իսկ հավ կա՞:

— Не.

— Ո՛չ:

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

— Աշխարհում կատարյալ ոչինչ չի լինում, — հառաչեց աղվեսը:

Но тя пак се върна на мисълта си:

Բայց հետո նա նորից խոսեց նույն բանի մասին.

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката.

— Իմ կյանքը ձանձրալի է անցնում: Ես հավ եմ որսում, իսկ մարդիկ որսում են ինձ: Բոլոր հավերը մեկ են, և մարդիկ էլ մեկ են: Եվ իմ կյանքը ձանձրալի է: Բայց եթե դու ինձ ընտելացնես, իմ կյանքը, ոնց որ արևից, կլուսավորվի: Քո ոտնաձայները ես հազարավոր ոտնաձայներից կտարբերեմ: Մարդկանց ոտնաձայները լսելով՝ ես միշտ փախչում եմ և թաքնվում գետնի տակ: Բայց քո քայլվածքը երգի պես ինձ կկանչի, և ես դուրս կգամ իմ թաքստոցից:

И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Եվ հետո նայիր… Տեսնո՞ւմ ես, այնտեղ՝ արտերի մեջ, հասնում է ցորենը: Ես հաց չեմ ուտում: Հասկերն ինձ պետք չեն: Ցորենի արտերը ինձ ոչինչ չեն հիշեցնում: Եվ դա շատ տխուր բան է: Բայց դու ոսկե մազեր ունես: Եվ ինչքան լավ կլինի, որ դու ինձ ընտելացնես: Ոսկե ցորենը կհիշեցնի ինձ քո մասին: Եվ ես կսկսեմ սիրել քամուց օրորվող հասկերի շրշյունը…

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

Աղվեսը լռեց ու երկար ժամանակ նայում էր Փոքրիկ իշխանին: Հետո ասաց.

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— Խնդրում եմ, ընտելացրու ինձ:

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Ես ուրախությամբ այդ կանեի, — պատասխանեց Փոքրիկ իշխանը, — բայց ես այնքան քիչ ժամանակ ունեմ… Ես դեռ բարեկամներ պիտի փնտրեմ և նրանցից դեռ ուրիշ շատ բաներ պիտի իմանամ:

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Իմանալ կարելի է միայն այն բաները, որոնց հնարավոր է ընտելացնել, — ասաց աղվեսը: — Մարդիկ արդեն ժամանակ չունեն որևէ բան իմանալու համար: Նրանք հիմա իրերն էլ պատրաստի են գնում խանութներում: Բայց չէ՞ որ չկան այնպիսի խանութներ, որտեղ հնարավոր լինի բարեկամներ վաճառել, և հենց դրա համար էլ մարդիկ այլևս բարեկամներ չունեն: Եթե ուզում ես բարեկամ ունենալ, ընտելացրու ինձ:

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Իսկ դրա համար ի՞նչ է պետք անել, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…

— Հարկավոր է համբերություն ունենալ, — պատասխանեց աղվեսը: — Նախ՝ նստիր այնտեղ՝ խոտի վրա, այ, այդպես: Ես քեզ վրա ծուռ-ծուռ կնայեմ, բայց դու սուս մնա: Խոսքերը միայն խանգարում են իրար լավ հասկանալուն: Նստիր այնտեղ, բայց օր օրի վրա մի փոքր մոտեցիր…

На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

Հաջորդ օրը Փոքրիկ իշխանը նորից եկավ նույն տեղը:

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата: — Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— Ավելի լավ է միշտ նույն ժամին արի, — խնդրեց աղվեսը: — Ա՜յ, օրինակ, եթե դու գաս ժամը չորսին, ես ժամը 3-ից արդեն ինձ երջանիկ կզգամ: Եվ որքան ավելի մոտենա նշանակված ժամը, այնքան ավելի երջանիկ կզգամ: Ժամը չորսին ես արդեն կսկսեմ հուզվել և անհանգստանալ: Ես կսկսեմ զգալ երջանկության գինը: Իսկ եթե դու ամեն անգամ տարբեր ժամի գաս, ես չեմ իմանա, թե որ ժամի համար նախապատրաստեմ իմ սիրտը… Անհրաժեշտ է պահպանել ծիսակատարությունը:

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— Իսկ ի՞նչ բան է ծիսակատարություն, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

— Դա էլ վաղուց մոռացված բան է, — բացատրեց աղվեսը: — Դա մի բան է, որի շնորհիվ մի օրը այլևս նման չի լինում մյուս օրերին, ժամը՝ մյուս ժամերին: Այ, օրինակ, իմ որսորդները այսպիսի ծիսակատարություն ունեն. հինգշաբթի օրերը նրանք պարում են գյուղի աղջիկների հետ: Եվ ի՛նչ հիանալի օր է հինգշաբթին: Ես զբոսանքի եմ գնում և հասնում մինչև խաղողի այգիները: Իսկ եթե որսորդները պարեին երբ խելքները փչեր, բոլոր օրերը միանման կլինեին, և ես երբեք չէի հանգստանա:

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

Այսպես Փոքրիկ իշխանը աղվեսին ընտելացրեց: Եվ ահա հասավ հրաժեշտի ժամը:

— Ах! … Аз ще плача.

— Ես լաց կլինեմ քեզ համար, — հառաչեց աղվեսը:

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Դու ես մեղավոր, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ես չէի ուզում, որ քեզ համար դժվար լինի, դու ինքդ խնդրեցիր, որ քեզ ընտելացնեմ:

— Разбира се — каза лисицата.

— Այո, իհարկե, — ասաց աղվեսը:

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— Բայց դու լավ կլինես:

— Разбира се — каза лисицата.

— Այո՛, իհարկե:

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— Նշանակում է, որ դու վատ ես զգում քեզ:

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

— Ո՛չ, — առարկեց աղվեսը: — Ես ինձ լավ եմ զգում: Հիշիր, թե քեզ ինչ էի ասում ոսկե հասկերի մասին:

И добави:

Նա լռեց: Հետո ավելացրեց.

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

— Գնա, մի անգամ էլ նայիր վարդերին: Դու կհասկանաս, որ քո վարդը աշխարհում միակն է: Իսկ երբ վերադառնաս ինձ հրաժեշտ տալու, ես քեզ մի գաղտնիք կասեմ: Դա կլինի իմ նվերը քեզ:

Малкият принц отиде да види пак розите.

Փոքրիկ իշխանը գնաց վարդերին նայելու:

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

— Դուք բոլորովին նման չեք իմ վարդին, — ասաց նա: — Դուք դեռ ոչինչ եք: Ոչ ոք ձեզ չի ընտելացրել, և դուք ոչ ոքի չեք ընտելացրել: Առաջ իմ աղվեսն էլ ձեզ նման էր: Նա ոչնչով չէր տարբերվում մյուս հարյուրհազարավոր աղվեսներից: Բայց ես նրա հետ բարեկամացա, և հիմա նա միակն է ամբողջ աշխարհում:

И розите се почувствуваха много смутени.

Վարդերը շատ շփոթվեցին:

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

— Դուք գեղեցիկ եք, բայց դատարկ, — շարունակեց Փոքրիկ իշխանը: — Ձեզ համար ոչ ոք չի ուզենա մեռնել: Իհարկե, պատահական անցորդը, նայելով իմ վարդին, կասի, որ նա ճիշտ և ճիշտ ձեզ նման է: Բայց ինձ համար մենակ նա ավելի թանկ է, քան դուք բոլորդ: Չէ՞ որ նրա՛ն և ոչ թե ձեզ էի ես ամեն օր ջրում: Նրա՛ն և ոչ թե ձեզ էի ամեն օր ապակիով ծածկում: Քամուց պաշտպանվելու համար նրան էի շիրմայով առանձնացնում: Նրա համար ես սպանեցի թրթուրներին և միայն երկու-երեք հատ թողեցի, որ թիթեռներ դուրս գան: Ես լսում էի, թե ինչպես է նա տրտնջում և ինչպես է պարծենում, ես լսում էի նրան նույնիսկ այն ժամանակ, երբ նա լռում էր: Նա իմն է:

И се върна пак при лисицата:

Եվ Փոքրիկ իշխանը վերադարձավ աղվեսի մոտ:

— Сбогом… — каза той.

— Մնաս բարով, — ասաց նա:

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— Գնաս բարով, — ասաց աղվեսը: — Ահա իմ գաղտնիքը, որը շատ հասարակ է. միայն սիրտն է սրատես: Ամենագլխավորը աչքով չես տեսնի:

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Ամենագլխավորը աչքով չես տեսնի, — կրկնեց Փոքրիկ իշխանը, որպեսզի լավ հիշի:

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Քո վարդը քեզ համար այդքան թանկ է, որովհետև դու նրան տվել ես քո ամբողջ հոգին:

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Որովհետև ես նրան տվել եմ իմ ամբողջ հոգին… — կրկնեց Փոքրիկ իշխանը, որպեսզի լավ հիշի:

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Մարդիկ մոռացել են այս ճշմարտությունը, — ասաց աղվեսը: — Բայց դու մի՛ մոռացիր, որ հավիտյան պատասխանատու ես նրա համար, ում ընտելացրել ես: Դու պատասխանատու ես քո վարդի համար:

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Ես իմ վարդի համար պատասխանատու եմ… — կրկնեց Փոքրիկ իշխանը, որպեսզի լավ հիշի:

XXII

XXII

— Добър ден — каза малкият принц.

— Բարի օր, — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Добър ден — каза стрелочникът.

— Բարի օր, — արձագանքեց սլաքավարը:

— Какво правиш тук? — каза малкият принц.

— Այդ ի՞նչ ես անում այստեղ, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Разпределям пътниците на групи от по хиляда — рече стрелочникът. — Изпращам влаковете, които ги отвозват, било вдясно, било вляво.

— Ուղևորներին եմ տեսակավորում, — պատասխանեց սլաքավարը: — Ամեն մի գնացքում հազար հոգի նստեցրած ուղարկում եմ մեկը՝ դեպի աջ, մեկը՝ ձախ:

Един светнал бърз влак, затрещял като гръмотевица, раздруса будката на стрелочника.

Եվ այդ ժամանակ սլացավ-անցավ ճեպընթաց գնացքը՝ շողացնելով պատուհանների լույսերը: Սլաքավարի փոքրիկ տնակը ամբողջովին սկսեց ցնցվել:

— Много бързат — рече малкият принц. — Какво търсят те?

— Ինչքա՜ն են շտապում, — զարմացավ Փոքրիկ իշխանը: — Ի՞նչ են փնտրում նրանք:

— И човекът на локомотива не знае това — каза стрелочникът.

— Նույնիսկ ինքը՝ մեքենավարը, դա չգիտի, — ասաց սլաքավարը:

Друг светнал бърз влак, в посока обратна на първата, загърмоля.

Այս անգամ էլ լույսերը շողացնելով՝ հակառակ կողմը սլացավ մի ուրիշ ճեպընթաց:

— Връщат ли се вече? — попита малкият принц.

— Նրանք արդեն վերադառնո՞ւմ են, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Те не са същите — каза стрелочникът. — Те се разминават тук.

— Ո՛չ, սա ուրիշ է, — ասաց սլաքավարը: — Սա հանդիպակացն է:

— Не са ли били доволни там, дето са били?

— Նրանց համար վատ էր այնտեղ, որտեղ առաջ էին:

— Човек никога не е доволен там, дето е — каза стрелочникът.

— Այնտեղ է լավ, որտեղ մենք չկանք, — ասաց սլաքավարը:

Трети светнал бърз влак протътна като гръмотевица.

Եվ շողալով ու դղրդալով անցավ երրորդ ճեպընթացը:

— Тия искат да догонят първите ли? — попита малкият принц.

— Սրանք ուզում են հասնել այն առաջինների՞ն, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Нищо не искат да догонят — каза стрелочникът. — Те спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носовете си о стъклата.

— Նրանք ոչինչ էլ չեն ուզում, — ասաց սլաքավարը: — Նրանք վագոններում կամ քնած են, կամ նստած հորանջում են: Միայն երեխաներն են քթները հպել պատուհանների ապակիներին:

— Само децата знаят какво търсят — каза малкият принц. — Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, и ако им я вземат, те плачат…

— Միայն երեխաները գիտեն, թե ինչ են փնտրում, — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը: — Նրանք իրենց ամբողջ հոգին տալիս են լաթե տիկնիկին, և այդ տիկնիկը նրանց համար շատ թանկ է դառնոմ, և եթե նրանցից տիկնիկը խլեն, երեխաները կսկեն լալ…

— Те са късметлии — каза стрелочникът.

— Երջանիկ են նրանք, — ասաց սլաքավարը:

XXIII

XXIII

— Добър ден — каза малкият принц.

— Բարի օր, — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Добър ден — каза търговецът.

— Բարի օր, — պատասխանեց առևտրականը:

Той беше търговец на усъвършенствувани хапчета, които утоляват жаждата. Глътваш по едно хапче седмично и вече не усещаш жажда.

Նա ծարավը հագեցնող հաբեր էր վաճառում: Ով որ մի այդպիսի հաբ լուլ տար, հետո ամբողջ մի շաբաթ ջուր չէր խմի:

— Защо продаваш тия неща? — попита малкият принц.

— Ինչի՞ համար ես դրանք վաճառում, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Така се пести много време — каза търговецът. — Експертите пресметнаха. Спестяват се седмично петдесет и три минути.

— Սրանք ահագին ժամանակ են խնայում, — պատասխանեց առևտրականը: — Մասնագետների հաշվարկներով՝ կարելի է շաբաթական հիսուներեք րոպե խնայել:

— И какво правят хората с тия петдесет и три минути?

— Իսկ ի՞նչ պիտի անեն այդ հիսուներեք րոպեում:

— Правят, каквото си щат…

— Ինչ ուզես:

„Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“

«Ես որ հիսուներեք րոպե ազատ ժամանակ ունենայի, ուղղակի կգնայի աղբյուրը՝ ջուր խմելու…»:

XXIV

XXIV

Беше осмият ден от моето принудително кацване в пустинята и аз изслушах историята за търговеца, пиейки последната глътка от моя запас вода.

Այն օրից, ինչ ես վթարի էի ենթարկվել, անցել էր ուղիղ մեկ շաբաթ և լսելով հաբ վաճառողի պատմությունը՝ ես խմեցի իմ վերջին կում ջուրը:

— Виж какво — казах аз на малкия принц, — твоите спомени са много хубави, но аз още не съм поправил самолета си, нямам вече вода за пиене и ще бъда щастлив, ако също като тебе бих могъл да тръгна полекичка към някой извор!

— Այո՛,— ասացի Փոքրիկ իշխանին, — այն, ինչ դու պատմում ես, շատ հետաքրքիր է, բայց ես դեռ չեմ նորոգել իմ օդանավը, ոչ մի կաթիլ ջուր չունեմ այլևս, և ես նույնպես երջանիկ կլինեի, եթե ուղղակի աղբյուր գնալու ժամանակ ունենայի:

— Моят приятел — лисицата… — каза ми той.

— Այն աղվեսը, որի հետ ես բարեկամացա…

— Мило мое, не става вече дума за лисицата!

— Սիրելի՛ս, ես հիմա քո աղվեսի մասին լսելու ժամանակ չունեմ:

— Защо?

— Ինչո՞ւ:

— Защото човек може да умре от жажда…

— Որովհետև ստիպված պիտի ծարավից մեռնեմ…

Той не разбра моето разсъждение и ми отговори:

Նա չհասկացավ, թե ինչ կապ կա աղվեսի և ծարավից մեռնելու մեջ, և առարկեց.

— Добре е да имаш приятел, дори ако трябва да умреш. Аз съм много доволен, че лисицата ми беше приятел…

— Նույնիսկ երբ պետք է մեռնել, լավ է, երբ բարեկամ կա: Ա՛յ, ես շատ ուրախ եմ, որ բարեկամացել եմ աղվեսի հետ…

„Той не проумява колко голяма е опасността — казах си аз. — На него му стига малко слънце…“

«Նա չի հասկանում, թե վտանգն ինչքան մեծ է: Նա երբեք քաղց ու ծարավ չի զգացել: Նրան բավականացնում է անգամ արևի մի ճառագայթը»:

Но той ме погледна и отговори на моята мисъл:

Ես սա բարձրաձայն չասեցի, այլ միայն մտածեցի: Բայց Փոքրիկ իշխանը նայեց ինձ ու շշնջաց.

— И аз съм жаден… Нека потърсим някой кладенец…

— Ես էլ եմ ուզում խմել… գնանք ջրհոր փնտրենք…

Аз махнах уморено с ръка; безсмислено е да търсиш наслуки някакъв кладенец в безпределността на пустинята. И все пак тръгнахме.

Ես ձեռքով մի հոգնած շարժում արեցի… Ի՞նչ օգուտ անծայր անապատում ենթադրաբար ջրհոր փնտրելուց: Բայց, այնուամենայնիվ, մենք ճամփա ընկանք:

След като бяхме вървели с часове мълчаливо, смрачи се и звездите почнаха да светят. Поради жаждата малко ме тресеше и аз ги виждах като насън. Думите на малкия принц подскачаха в съзнанието ми.

Երկար ժամանակ մենք քայլում էինք լուռ: Վերջապես մթնեց, և աստղերն սկսեցին երկնքում մեկիկ-մեկիկ վառվել: Ծարավից ես տենդի մեջ էի ընկել, և ինձ թվում էր, թե երազիս մեջ եմ աստղերը տեսնում: Անընդհատ հիշում էի Փոքրիկ իշխանի խոսքերը, և ես նրան հարցրի.

— Значи и ти, и ти си жаден? — попитах го аз.

— Ուրեմն դո՞ւ էլ գիտես, թե ինչ բան է ծարավը: