Малкият принц / Փոքրիկ իշխանը — w językach bułgarskim i ormiańskim. Strona 4

Bułgarsko-ormiańska dwujęzyczna książka

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

Անտուան դը Սենտ-Էքզյուպերի

Փոքրիկ իշխանը

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

— Եթե ես մի որևէ գեներալի հրամայեմ, որ թիթեռի նման ծաղկից ծաղիկ թռչի կամ ողբերգություն գրի, կամ էլ ճայ դառնա, իսկ գեներալը հրամանը չկատարի, ո՞վ կլինի մեղավորը՝ նա՞, թե՞ ես:

— Вие — каза твърдо малкият принц.

— Դուք, ձերդ մեծություն, — առանց տատանվելու պատասխանեց Փոքրիկ իշխանը:

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

— Միանգամայն ճիշտ է, — հաստատեց թագավորը: — Ամեն մեկից պետք է խնդրել այն, ինչ նա կարող է տալ: Իշխանությունը նախ և առաջ պետք է խելացի լինի: Եթե դու քո ժողովրդին հրամայես ծովը նետվել, նա հեղափոխություն կանի: Ես իրավունք ունեմ հնազանդություն պահանջելու, որովհետև իմ հրամանները խելացի են:

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

— Իսկ վերջալո՞ւյսը… — հիշեցրեց Փոքրիկ իշխանը: Մի բան որ նա հարցներ, այլևս չէր հանգստանա, մինչև պատասխանը չստանար:

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

— Վերջալույս էլ կլինի, մի՛ վախենա: Ես կպահանջեմ, որ արևը մայր մտնի: Բայց նախ կսպասեմ, որ դրա համար բարենպաստ պայմաններ լինեն, քանի որ դրանից է երևում, թե որքանով է իշխողը իմաստուն:

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

— Իսկ ե՞րբ բարենպաստ պայմաններ կլինեն, — ուզեց տեղեկանալ Փոքրիկ իշխանը:

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

— Հը՜մ… հը՜մ… — հաստափոր օրացույցը թերթելով՝ պատասխանեց արքան: — Դա կլինի… հըմ… հըմ… այսօր, դա կլինի ժամը յոթն անց քառասուն րոպեին: Այդ ժամանակ դու կտեսնես, թե որքան ճշգրիտ են կատարում իմ հրամանները:

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

Փոքրիկ իշխանը հորանջեց: Ափսոս, որ այստեղ վերջալույսը չեն կարող տեսնել երբ որ ցանկանաս: Եվ, ճիշտն ասած, նա արդեն սկսեց մի քիչ ձանձրանալ:

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

— Իմ գնալու ժամանակն է, — ասաց նա թագավորին: — Այլևս անելիք չունեմ ես այստեղ:

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

— Մնա, — ասաց թագավորը. նա շատ հպարտ էր, որ հպատակ է ձեռք գցել և չէր ուզում նրանից բաժանվել: — Մնա, ես քեզ նախարար կնշանակեմ:

— Министър — на какво?

— Ինչի՞ նախարար:

— На… на правосъдието!

— Ասենք… արդարադատության:

— Ами че тук няма кого да съдим!

— Չէ՞ որ այստեղ մարդ չկա, որ դատեմ:

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

— Ո՞վ գիտե, — առարկեց թագավորը: — Ես դեռ իմ ամբողջ թագավորությունը լավ չեմ ստուգել: Ես շատ ծեր եմ, տեղս էլ փոքր է կառք պահելու համար, իսկ ոտքով քայլելը շատ է հոգնեցուցիչ:

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

Փոքրիկ իշխանը կռացավ և նայեց մոլորակի մյուս կողմը:
— Բայց ես արդեն նայեցի, — բացականչեց նա, — այնտեղ նույնպես ոչ ոք չկա:

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

— Այդ դեպքում ինքդ քեզ դատիր, — ասաց թագավորը: — Դա ամենադժվար բանն է: Իրեն դատելը ուրիշներին դատելուց դժվար է: Եթե դու կարողանաս ինքդ քեզ ճիշտ դատել, նշանակում է, հիրավի, իմաստուն ես:

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

— Ես ինձ որտեղ ասես կարող եմ դատել: Դրա համար չարժե, որ ապրեմ այստեղ, — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

— Հը՜մ… հը՜մ… — ասաց թագավորը: — Ինձ թվում է, թե իմ մոլորակի վրա ինչ-որ մի տեղ պառավ առնետ է ապրում: Գիշերները ես լսում եմ, թե նա ինչպես է ճանկռոտում: Դու կարող էիր այդ պառավ առնետին դատել: Մեկմեկ դու նրան մահվան դատապարտիր: Նրա կյանքը քեզանից կլինի կախված: Իսկ հետո պետք է նրան ամեն անգամ ներում շնորհել: Պետք է խնայել պառավ առնետին, չէ՞ որ նա միակն է մեզ մոտ:

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

— Ես չեմ սիրում մահվան դատավճիռ արձակել, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Եվ ընդհանրապես… իմ գնալու ժամանակն է:

— Не — рече царят.

— Չէ՛, ժամանակը չէ, — առարկեց արքան:

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

Փոքրիկ իշխանն արդեն ճամփա էր ընկնում, բայց չէր ուզում ծեր միապետին վշտացնել:

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

— Եթե ձերդ մեծությունն ուզում է, որ իր հրամանները կատարվեն, — ասաց նա, — պետք է ողջամիտ հրամաններ տա: Օրինակ՝ դուք կարող եք ինձ հրամայել անհապաղ ճանապարհ ընկնել: Ինձ թվում է՝ դրա համար հիմա շատ բարենպաստ պայմաններ կան…

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

Թագավորը չէր պատասխանում, և Փոքրիկ իշխանը անվճռականորեն մի քիչ էլ կանգ առավ, հետո հառաչեց ու ճանապարհ ընկավ:

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

— Քեզ դեսպան եմ նշանակում, — նրա հետևից շտապ ձայն տվեց թագավորը:

Той имаше много властнически вид.

Եվ նրա տեսքն այդ րոպեին այնպիսին էր, կարծես նա ոչ մի առարկություն հանդուրժել չէր կարող:

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

«Տարօրինակ մարդիկ են այս մեծահասակները», — ինքն իրեն ասաց Փոքրիկ իշխանը՝ ճանապարհը շարունակելով:

XI

XI

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

Երկրորդ մոլորակի վրա ապրում էր փառասերը:

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

— Օ՜, ահա և երկրպագու հայտնվեց, — հեռվից Փոքրիկ իշխանին նկատելով՝ բացականչեց նա:

Защото за суетните другите хора са почитатели.

Չէ՞ որ սնապարծ մարդկանց միշտ թվում է, թե բոլորը հիացած են իրենցով:

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— Բարի օր, ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ինչ հետաքրքիր գլխարկ ունեք:

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— Սա նրա համար է, որ տամ, — բացատրեց փառասերը, — տամ, երբ ինձ ողջունելու լինեն: Դժբախտաբար այստեղ ոչ ոք չի գալիս:

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— Ահա թե ի՜նչ, — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը: Բայց նա ոչինչ չհասկացավ:

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

— Հապա մի ծափ տուր, — ասաց փառասերը:

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

Փոքրիկ իշխանը ծափ տվեց: Փառասերը գլխարկը հանեց և սկսեց համեստորեն տալ:

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

«Այստեղ ավելի ուրախ է, քան ծեր թագավորի մոտ», — մտածեց Փոքրիկ իշխանը: Եվ նորից սկսեց ծափ տալ, իսկ փառասերը, նորից գլխարկը հանելով, խոնարհվեց:

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

Այսպես մի հինգ րոպե նույն բանը կրկնվեց, և Փոքրիկ իշխանը ձանձրացավ:

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

— Իսկ ի՞նչ է պետք անել, որ գլխարկը ընկնի, — հարցրեց նա:

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

Բայց փառասերը չլսեց: Սնապարծ մարդիկ, բացի գովեստից, մնացած ամեն ինչի նկատմամբ խուլ են:

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— Դու իսկապե՞ս իմ խանդավառ երկրպագուն ես, — Փոքրիկ իշխանին հարցրեց նա:

— Какво значи това — да се възхищавам?

— Իսկ այդ ինչպե՞ս են երկրպագում:

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— Երկրպագել, այդ նշանակում է ընդունել, որ այս մոլորակի վրա ես ամենագեղեցիկն եմ, ամենից շքեղը, հարուստը և ամենից խելոքը:

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— Բայց չէ՞ որ քո մոլորակի վրա ուրիշ մարդ չկա:

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— Դե ոչինչ, ինձ հաճույք պատճառելու համար միևնույն է, հիացիր ինձանով:

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

— Ես հիանում եմ, — ուսերը թոթվելով՝ ասած Փոքրիկ իշխանը, — բայց մի՞թե դա քեզ ուրախություն է պատճառում:

И малкият принц си тръгна.

Եվ նա փառասերի մոտից փախավ:

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

«Իսկապես որ մեծահասակները շատ տարօրինակ մարդիկ են», — պարզամտորեն մտածեց նա ու ճանապարհ ընկավ:

XII

XII

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

Հետևյալ մոլորակի վրա հարբեցողն էր ապրում: Փոքրիկ իշխանը նրա մոտ շատ քիչ մնաց, բայց անչափ տխրեց:

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

Երբ նա հայտնվեց այդ մոլորակի վրա, հարբեցողը լուռ նստել ու նայում էր առջևում շարված դատարկ ու լիքը շշերի բանակին:
— Այդ ի՞նչ ես անում, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— Խմում եմ, — մռայլ պատասխանեց հարբեցողը:

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— Ինչո՞ւ:

— За да забравя — отговори пияницата.

— Որպեսզի մոռանամ:

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— Ի՞նչը մոռանաս, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը: Նա սկսել էր խղճալ հարբեցողին:

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Ուզում եմ մոռանալ, որ ամոթ է, — խոստովանեց հարբեցողը ու գլուխը խոնարհեց:

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— Իսկ ինչո՞ւ է ամոթ, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

— Ամոթ է, որ խմում եմ, — բացատրեց հարբեցողն, ու այլևս նրանից հնարավոր չէր ոչ մի խոսք կորզել:

А малкият принц си отиде в недоумение.

Եվ Փոքրիկ իշխանը շիվար ու տարակուսանքով լի շարունակեց իր ճամփան:

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

«Այո՛, անկասկած, մեծահասակները շա՜տ, շա՜տ տարօրինակ մարդիկ են», — մտածեց նա:

XIII

XIII

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

Չորրորդ մոլորակը պատկանում էր մի գործարար մարդու: Նա այնքան զբաղված էր, որ երբ Փոքրիկ իշխանը հայտնվեց, գլուխն անգամ չբարձրացրեց:

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

— Բարի օր, — ասաց Փոքրիկ իշխանը, — ձեր ծխախոտը հանգել է:

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

— Երեքին գումարած երկու՝ հինգ: Հինգին գումարած յոթ՝ տասներկու: Բարի օր: Տասնհինգ, յոթ էլ՝ քսաներկու: Քսաներկու, վեց էլ, հավասար է քսանութի: Ժամանակ չունեմ լուցկի վառելու: Քսանվեցին գումարած հինգ հավասար է երեսունմեկի: Ո՜ւֆ… այսպիսով, ընդամենը հինգ հարյուր միլիոն վեց հարյուր քսաներկու հազար յոթ հարյուր երեսունմեկ:

— Петстотин милиона какво?

— Հինգ հարյուր միլիոն ի՞նչ…

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

— Ի՞նչ… Դու այստե՞ղ ես: Հինգ հարյուր միլիոն… արդեն չեմ հիշում, թե ինչ… Ես այնքան գործ ունեմ… ես լուրջ մարդ եմ, շաղարատելու ժամանակ չունեմ… երկուս, հինգ էլ՝ յոթ…

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

— Հինգ հարյուր միլիոն ի՞նչ… — կրկնեց Փոքրիկ իշխանը: Մի բան որ հարցներ, նա այլևս չէր հանգստանա, մինչև պատասխանը չստանար:

Бизнесменът дигна глава:

Գործարար մարդը գլուխը բարձրացրեց.

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

— Արդեն հիսունչորս տարի է, ինչ ես ապրում եմ այս մոլորակի վրա, և այդ ընթացքում ինձ միայն երեք անգամ են խանգարել: Առաջին անգամ՝ քսաներկու տարի սրանից առաջ, չգիտես որտեղից հայտնվեց մի մայիսյան բզեզ: Նա սարսափելի աղմուկ բարձրացրեց, և ես գումարման ժամանակ չորս սխալ արեցի:

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

Երկրորդ անգամ՝ տասնմեկ տարի առաջ, ռևմատիզմի նոպա ունեցա՝ նստակյաց կյանքից: Ես ման գալու ժամանակ չունեմ: Ես լուրջ մարդ եմ: Երրորդ անգամ… ահա սա… Այսպես, ուրեմն, հինգ հարյուր միլիոն…

— Милиона — какво?

— Միլիոն ի՞նչ…

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

Գործարար մարդը գլխի ընկավ, որ պետք է պատասխանի, թե չէ հանգիստ չի ունենա:

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

— Հինգ հարյուր միլիոն էն բաներից… որ օդում մեկ-մեկ երևում են…

— Мухи ли?

— Դրանք ի՞նչ են, ճանճե՞ր…

— Не, не, мънички неща, които блестят.

— Դե չէ… փոքրիկ, փայլուն բաներ են…

— Пчели ли?

— Մեղունե՞ր…

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

— Չէ՛, չէ՛… Այսպիսի փոքրիկ բաներ են… ոսկեգույն, ամեն մի ծույլ մարդ հենց նայում է դրանց, սկսում է երազել: Ես լուրջ մարդ եմ, ես երազելու ժամանակ չունեմ:

— А! Звезди ли?

— Աա՜, աստղեր:

— Точно тъй, звезди.

— Ա՛յ, ա՛յ, աստղեր:

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

— Հինգ հարյուր միլիոն ա՞ստղ… իսկ ի՞նչ ես անում այդ աստղերը…

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

— Հինգ հարյուր մեկ միլիոն վեց հարյուր քսաներկու հազար յոթ հարյուր երեսունմեկ: Ես լուրջ մարդ եմ, ես սիրում եմ, որ ամեն ինչ ճշգրիտ լինի:

— И какво правиш с тия звезди?

— Ի՞նչ ես անում դու այդ բոլոր աստղերը:

— Какво правя ли?

— Ինչ եմ անո՞ւմ…

— Да.

— Այո՛:

— Нищо. Притежавам ги.

— Ոչինչ էլ չեմ անում: Ես տիրում եմ դրանց:

— Притежаваш звездите ли?

— Տիրում ես աստղերի՞ն:

— Да.

— Այո՛:

— Но аз видях вече един цар, който…

— Բայց ես արդեն մի թագավոր եմ տեսել, որը…

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

— Թագավորները ոչնչի չեն տիրում… նրանք միայն կառավարում են… դա բոլորովին այլ բան է:

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

— Իսկ ինչի՞ համար ես տիրում աստղերին:

— За да бъда богат.

— Որպեսզի հարուստ լինեմ:

— А за какво ти е да си богат?

— Իսկ ինչո՞ւ ես ուզում հարուստ լինել:

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

— Որպեսզի էլի նոր աստղեր առնեմ, եթե որևէ մեկը նոր աստղեր հայտնաբերի:

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

«Սա իսկ և իսկ այն հարբեցողի նման է դատում», — մտածեց Փոքրիկ իշխանը:

Въпреки това той зададе още въпроси:

Եվ շարունակեց հարցնել.

— Как може да се притежават звездите?

— Իսկ աստղերին ինչպե՞ս են տիրում:

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

— Աստղերն ո՞ւմն են, — տհաճությամբ հարցրեց գործարարը:

— Не зная. Ничии.

— Չգիտեմ: Ոչ մեկինն էլ չեն: