Малкият принц / Փոքրիկ իշխանը — w językach bułgarskim i ormiańskim. Strona 6

Bułgarsko-ormiańska dwujęzyczna książka

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

Անտուան դը Սենտ-Էքզյուպերի

Փոքրիկ իշխանը

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

— Հանգել է հրաբուխը, թե գործում է, մեզ՝ աշխարհագրագետներիս համար նշանակություն չունի, — ասաց աշխարհագրագետը: — Կարևորը սարն է: Սարը չի փոխվում:

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Իսկ ի՞նչ է նշանակում «վաղանցիկ», — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը, որը երբ մի հարց էր տալիս, էլ չէր հանգստանում, մինչև պատասխանը չստանար:

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— Այդ նշանակում է այն, ինչը շուտով պիտի անհետանա:

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— Իմ ծաղի՞կն էլ շուտով պիտի անհետանա:

— Разбира се.

— Հասկանալի է:

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

«Իմ ուրախությունն ու գեղեցկությունը հավիտենական չեն, — ինքն իրեն ասաց Փոքրիկ իշխանը, — և նա ոչինչ չունի պաշտպանվելու համար, նրա ունեցածը չորս փուշ է: Իսկ ես նրան լքեցի ու նա մեն-մենակ մնաց իմ մոլորակի վրա»:

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

Դա առաջին անգամ էր, որ նա ափսոսած լքված ծաղկի համար: Բայց անմիջապես արիացավ:

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— Դուք ի՞նչ խորհուրդ կտաք ինձ, ո՞ւր կարելի է գնալ, — հարցրեց նա աշխարհագրագետին:

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

— Այցելիր Երկիր մոլորակը, նա բավական լավ համբավ ունի, — պատասխանեց աշխարհագրագետը:

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

Եվ Փոքրիկ իշխանը ճամփա ընկավ, բայց նրա մտքերը լքված ծաղկի հետ էին…

XVI

XVI

И тъй седмата планета беше Земята.

Եվ այսպես, յոթերորդ մոլորակը, որ նա այցելեց, Երկիրն էր:

Земята не е каква да е планета. В нея се наброяват сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни.

Երկիրը հասարակ մոլորակ չէ: Երկրի վրա հարյուր տասնմեկ թագավոր կա (այդ թվու, հասկանալի է, նաև նեգրական թագավորներ), յոթ հազար աշխարհագրագետ, ինը հարյուր հազար գործարար մարդ, յոթուկես միլիոն հարբեցող, երեք հարյուր տասնմեկ միլիոն փառասեր, ընդամենը մոտ երկու միլիարդ մեծահասակ մարդ:

За да ви дам представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди откриването на електричеството трябваше да се поддържа — общо за шестте континента — една истинска армия от четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин и единадесет фенерджии за уличното осветление.

Որպեսզի կարողանամ ձեզ հասկացնել, թե ինչքան մեծ է Երկիրը, ասեմ, որ քանի դեռ էլեկտրականությունը չէին հայտնաբերել, բոլոր վեց աշխարհամասերի վրա ստիպված լապտեր վառողների մի ամբողջ բանակ էին պահում՝ չորս հարյուր վաթսուներկու հազար հինգ հարյուր տասնմեկ մարդ:

Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет.

Եթե մարդ կարողանար հեռվից նայել, մի սքանչելի տեսարան կլիներ: Այդ բանակի շարժումը ենթարկվում էր ճշգրիտ կարգի, ինչպես բալետում:

Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите.

Նախ՝ հանդես էին գալիս Նոր Զելանդիայի և Ավստրալիայի լապտերավառները: Իրենց լապտերները վառելով՝ նրանք գնում էին քնելու: Նրանցից հետո գալիս էր Չինաստանի լապտերավառների հերթը: Իրենց պարը կատարելով՝ նրանք էլ էին կորչում վարագույրների հետևում:

Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка.

Հետո գալիս էր Ռուսաստանի և Հնդկաստանի լապտերավառների հերթը, ապա՝ Աֆրիկայի և Եվրոպայի: Սրանցից հետո հանդես էին գալիս Հյուսիսային Ամերիկայի լապտերավառները:

И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.

Եվ նրանք երբեք չէին սխալվում: Ոչ ոք ուշացած չէր բարձրանում բեմ: Այո՛, դա հրաշալի էր:

Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.

Միայն այն լապտերավառը, որը պիտի վառեր հյուսիսային բևեռի միակ լապտերը, և հետո նրա բախտակիցը հարավային բևեռում, միայն նրանք էին կարողանում հեշտ ու հանգիստ ապրել: Նրանք իրենց գործով զբաղվում էին տարին երկու անգամ միայն:

XVII

XVII

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята.

Երբ մարդ շատ է ուզում սրամտել, ակամայից մի սխալ բան կասի: Լապտերավառների մասին պատմելիս ես ճշմարտության դեմ մի փոքր մեղանչեցի: Վախենում եմ՝ ովքեր վատ գիտեն մեր մոլորակը, կարող են նրա մասին սխալ կարծիք կազմել: Մարդիկ երկրագնդի վրա այնքան էլ շատ տեղ չեն գրավում:

Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.

Եթե նրա երկու միլիարդ բնակիչները հավաքվեն մի տեղ, ինչպես միտինգների ժամանակ, ապա նրանք հեշտությամբ կտեղավորվեին քսան մղոն երկարություն և քսան մղոն լայնություն ունեցող մի տարածության վրա: Ամբողջ մարդկությանը կարելի է կուտակել Խաղաղ օվկիանոսի ամենափոքրիկ մի կղզու վրա:

Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.

Մեծահասակները, իհարկե, ձեզ չեն հավատա: Նրանք երևակայում են, թե շատ տեղ են գրավում: Նրանք իրենց աչքում բաոբաբի նման խոշոր ու մեծասքանչ են երևում: Իսկ դուք խորհուրդ տվեք, որ ճիշտ հաշվեն: Դա նրանց դուր կգա, չէ՞ որ նրանք պաշտում են թվերը: Դե, դուք այդ թվաբանության վրա ժամանակ չեք կորցնի: Դուք առանց այդ էլ հավատում եք ինձ:

Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.

Այսպես ուրեմն, երկրագնդի վրա ընկնելով՝ Փոքրիկ իշխանը ոչ մի մարդ չտեսավ, և դա նրան շատ զարմացրեց: Նա նույնիսկ մտածեց, թե սխալմամբ թռել է մի ուրիշ մոլորակի վրա: Բայց հենց այդ ժամանակ ավազի վրա լուսնի ճառագայթի նման մի օղակ շարժվեց:

— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.

— Բարի երեկո, — համենայն դեպս ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Добър вечер — рече змията.

— Բարի երեկ, — ասաց օձը:

— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.

— Այս ի՞նչ մոլորակ եմ ես ընկել:

— Върху Земята, в Африка — отговори змията.

— Երկրագունդն է, — ասաց օձը: — Դու Աֆրիկայում ես:

— Ах! … Значи на Земята няма никой?

— Այ թե ի՜նչ: Իսկ ի՛նչ է, երկրագնդի վրա մարդիկ չկա՞ն:

— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.

— Սա անապատ է: Անապատներում ոչ ոք չի ապրում: Բայց երկրագունդը մեծ է:

Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:

Փոքրիկ իշխանը նստեց մի քարի վրա և հայացքը գցեց երկնքին:

— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

— Կուզեի իմանալ, թե աստղերն ինչու են փայլում, — մտածկոտ ասաց նա: — Այդ երևի նրա համար է, որ վաղ թե ուշ ամեն մարդ իր աստղը գտնի: Նայիր, ահա, իմ մոլորակը ուղիղ իմ գլխի վրա է, բայց ինչքա՜ն հեռու է այստեղից:

— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?

— Գեցեցիկ մոլորակ է, — ասաց օձը: — Իսկ դու ի՞նչ պիտի անես այստեղ՝ երկրագնդի վրա:

— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.

— Ես խռովել եմ իմ ծաղկից, — խոստովանեց Փոքրիկ իշխանը:

— А-а! — рече змията.

— Այ թե ի՜նչ…

И млъкнаха.

Եվ երկուսն էլ լռեցին:

— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…

— Իսկ որտե՞ղ են մարդիկ, — վերջապես խոսեց Փոքրիկ իշխանը: — Անապատում, այնուամենայնիվ, մարդ մենակ է զգում իրեն:

— Човек е самотен и между хората — каза змията.

— Մարդկանց մեջ նույնպես մարդ մենակ է զգում իրեն, — նկատեց օձը:

Малкият принц й отправи дълъг поглед:

Փոքրիկ իշխանը ուշադիր նայեց նրան:

— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…

— Տարօրինակ արարած ես դու, — ասաց նա: — Մատիս հաստությունը հազիվ ունենաս:

— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.

— Բայց իմ մեջ ավելի շատ հզորություն կա, քան նույնիսկ թագավորի մատի մեջ, — առարկեց օձը:

Малкият принц се усмихна:

Փոքրիկ իշխանը ժպտաց:

— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…

— Մի՞թե դու այդքան հզոր ես: Դու նույնիսկ թաթեր չունես: Դու նույնիսկ ճանապարհորդել չես կարող…

— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

— Քեզ ուզածդ նավից ավելի հեռուն կարող եմ տանել ես, — ասաց օձը:

Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:

Եվ ոսկե ապարանջանի նման փաթաթվեց Փոքրիկ իշխանի ոտքի կոճիկին:

— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…

— Ում որ ես դիպչեմ, կվերադարձնեմ այն հողին, որից որ նա ծնվել է, — ասաց օձը: — Բայց դու մաքուր ես, անբասիր, աստղերից ես իջել…

Малкият принц не отговори нищо.

Փոքրիկ իշխանը չպատասխանեց:

— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…

— Ես քեզ խղճում եմ, — շարունակեց օձը: — Դու այս գրանիտի նման չոր ու կոպիտ երկրի համար շատ ես թույլ: Այն օրը, երբ դու դառնորեն զղջաս քո մոլորակը թողնելոը համար, ես քեզ կարող եմ օգնել: Ես կարող եմ…

— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?

— Ես քեզ շատ լավ հասկացա, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Բայց դու ինչո՞ւ ես միշտ հանելուկներով խոսում:

— Аз разрешавам всички загадки — каза змията.

— Ես լուծում եմ բոլոր հանելուկները:

И млъкнаха.

Եվ երկուսն էլ լռեցին:

XVIII

XVIII

Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…

Փոքրիկ իշխանը կտրեց անցավ ամբողջ անապատը, բայց ոչ ոքի չհանդիպեց: Ամբողջ ճանապարհին նա միայն մի ծաղիկ տեսավ, մի եռաթերթ, շատ փոքրի ծաղիկ…

— Добър ден. — каза малкият принц.

— Բարև, — ասաց նրան Փոքրիկ իշխանը:

— Добър ден — каза цветчето.

— Բարև, — պատասխանեց ծաղիկը:

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

— Որտե՞ղ են մարդիկ, — քաղաքավարի հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

Ծաղիկը մի անգամ քարավան էր տեսել, որն անցել էր իր մոտով:

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

— Մարդի՞կ… Ախ, այո… Նրանք, կարծեմ, ընդամենը վեց թե յոթ հոգի են: Ես նրանց տեսել եմ շատ տարիներ առաջ: Բայց թե որտեղ կարելի է նրանց հիմա գտնել, հայտնի չէ: Քամին նրանց քշում, տանում է: Նրանք արմատներ չունեն, և դա շատ մեծ անհարմարություն է:

— Сбогом — рече малкият принц.

— Մնաս բարով, — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Сбогом — каза цветчето.

— Գնաս բարով, — ասաց ծաղիկը:

XIX

XIX

Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.

Փոքրիկ իշխանը ելավ մի բարձր սարի վրա: Մինչ այդ նա երբեք սար չէր տեսել, բացի իր երեք հրաբուխներից, որոնք հազիվ նրա ծնկներին էին հասնում: Հանգած հրաբուխը նրան աթոռի տեղ էր ծառայում: Իսկ այժմ Փոքրիկ իշխանը մտածում էր. «Այսքան բարձր սարից ես այս ամբողջ մոլորակը և նրա վրայի բոլոր մարդկանց կտեսնեմ»: Բայց նա ասեղի նման բարակ ու սուր ժայռեր տեսավ միայն:

— Добър ден — каза за всеки случай той.

Համենայն դեպս նա ասաց.
— Բարի օր:

— Добър ден… добър ден… добър ден… — отвърна ехото.

— Բարի օ՜ր… օ՜ր… օ՜ր… — լսվեց արձագանքը.

— Кои сте вие? — рече малкият принц.

— Ովքե՞ր եք դուք, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Кои сте вие… кои сте вие… кои сте вие… — отвърна ехото.

— Ովքե՜ր եք… ովքե՜ր եք… ովքե՜ր եք… — նորից արձագանքեցին լեռները:

— Бъдете мои приятели, аз съм сам — каза той.

— Եկեք բարեկամանանք, ես բոլորովին մենակ եմ, — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Аз съм сам… аз съм сам… аз съм сам… — отвърна ехото.

— Մենա՜կ… մենա՜կ… մենա՜կ… — արձագանքեցին լեռները:

„Каква странна планета — помисли си той. — Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена.

«Ի՜նչ տարօրինակ մոլորակ է, — մտածեց Փոքրիկ իշխանը: — Բոլորովին չոր է և աղի, ամբողջովին պատած է ասեղներով:

И хората нямат въображение. Те повтарят, каквото им се каже… На моята планета аз имах едно цветче: то винаги първо заговорваше…“

Մարդիկ էլ երևակայություն չունեն… Նրանք միայն կրկնում են այն, ինչ լսում են… Տանը ես մի ծաղիկ ունեի, որն իմ ուրախությունն էր ու գեղեցկությունը, և նա միշտ առաջինն էր խոսում»:

XX

XX

Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

Երկար քայլեց Փոքրիկ իշխանը ավազների, ժայռերի ու ձյան միջով, մինչև որ դուրս եկավ մի ճանապարհ: Իսկ բոլոր ճանապարհները, հայտնի է, տանում են մարդկանց մոտ:

— Добър ден — каза той.

Բարի օր, — ասաց նա:

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

Նրա առաջ վարդերով ծածկված մի պարտեզ էր:

— Добър ден — казаха розите.

— Բարի օր, — արձագանքեցին վարդերը:

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цветче.

Եվ Փոքրիկ իշխանը տեսավ, որ նրանք բոլորն էլ նման են իր ծաղկին:

— Кои сте вие? — попита ги той смаян.

— Ովքե՞ր եք դուք, — զարմանքից քար կտրած՝ հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Ние сме рози — казаха розите.

— Մենք վարդեր ենք, — պատասխանեցին նրանք:

— А! — рече малкият принц.

— Ահա թե ի՜նչ… — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը:

И се почувствува много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена от тоя род в цялата вселена. А ето, че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

Եվ իրեն շատ-շատ դժբախտ զգաց: Նրա գեղեցկուհին ասում էր, որ իր նմանը ամբողջ տիեզերքում չկա: Եվ ահա միայն մի այգում ճիշտ և ճիշտ իր ծաղկի նման հինգ հազար ծաղիկ կա:

„Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…..“

«Ինչքան կջղայնանար, եթե տեսներ այս տեսարանը, — մտածեց Փոքրիկ իշխանը: — Նա կսկսեր սարսափելի հազալ ու ցույց կտար, թե մեռնում է, միայն թե ծիծաղելի չերևար: Իսկ ես ստիպված պիտի խնամեիր նրան, ինչպես հիվանդին են ծնամում, թե չէ նա իսկապես կմեռներ, միայն թե ինձ կստորացներ»:

А след малко си каза: „Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“

Իսկ հետո նա մտածեց. «Իսկ ես կարծում էի, թե աշխարհում միակ ծաղկի տերն եմ, մի այնպիսի ծաղկի, որի նմանը ոչ ոք չունի, այնինչ դա ամենասովորական մի ծաղիկ է եղել: Ընդամենը ես ունեցել եմ մի հասարակ վարդ և իմ ծնկներին հասնող երեք հրաբուխ, որոնցից մեկը հանգել է և գուցե՝ ընդմիշտ… դրանից հետո ես էլ ի՞նչ իշխան եմ…»:

И легнал на тревата, той заплака.

Նա պառկեց խոտերի վրա ու լաց եղավ:

XXI

XXI

Тъкмо тогава се яви лисицата.

Հենց այստեղ էլ հայտնվեց աղվեսը:

— Добър ден — каза лисицата.

— Բարև, — ասաց նա:

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Բարև, — քաղաքավարի պատասխանեց Փոքրիկ իշխանը՝ գլուխը շուռ տալով: Բայց նա ոչ ոքի չտեսաց:

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Ես այստեղ եմ, — նորից լսվեց ձայնը: — Խնձորենու տակ…

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— Դու ո՞վ ես, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը: — Ինչքան սիրո՜ւն ես…

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Ես աղվեսն եմ, — ասաց աղվեսը:

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Մի քիչ խաղա ինձ հետ, — խնդրեց Փոքրիկ իշխանը, — ես շատ տխուր եմ:

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Ես քեզ հետ խաղալ չեմ կարող, — պատասխանեց աղվեսը, — ես ընտելացած չեմ:

— Ах, извинявай — рече малкият принц.

— Ախ, ների՛ր, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: