Малкият принц / Փոքրիկ իշխանը — w językach bułgarskim i ormiańskim. Strona 5

Bułgarsko-ormiańska dwujęzyczna książka

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

Անտուան դը Սենտ-Էքզյուպերի

Փոքրիկ իշխանը

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Ուրեմն իմն են, որովհետև ես առաջինն եմ այդ բանը մտածել:

— Това стига ли?

— Եվ դա բավական է:

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Դե իհարկե: Եթե դու ալմաստ ես գտնում, որը տեր չունի, ուրեմն քոնն է: Եթե դու մի կղզի ես գտնում, որը տեր չունի, ուրեմն քոնն է: Եթե առաջին անգամ քո գլխում մի միտք է ծագում, դու նրա համար պատենտ ես վերցնում, և այն քոնն է: Ես աստղերին տիրում եմ, որովհետև ինձանից առաջ ոչ ոք գլխի չի ընկել, որ կարելի է նրանց տիրել:

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Ա՛յ դա ճիշտ է, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Եվ ի՞նչ պիտի անես դու այդ աստղերը:

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

— Ինչ ուզենամ՝ կանեմ, — պատասպանեց գործարարը, — հաշվում եմ ու էլի կհաշվեմ: Դա շատ դժվար բան է: Բայց ես լուրջ մարդ եմ:

Малкият принц още не бе задоволен.

Սակայն Փոքրիկ իշխանի համար դա շատ քիչ էր:

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Եթե ես մետաքսե թաշկինակ ունենամ, կարող եմ կապել վզիս ու հետս տանել, — ասաց նա: — Եթե ես մի ծաղիկ ունենամ, կարող եմ պոկել ու հետս տանել: Բայց չէ՞ որ դու չես կարող աստղերը տանել:

— Не, но мога да ги туря в банката.

— Չեմ կարող, բայց ես դրանք կարող եմ բանկ դնել:

— Какво значи това?

— Այդ ինչպե՞ս:

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— Շատ պարզ, թղթի վրա գրում եմ, թե որքան աստղ ունեմ: Հետո այդ թուղթը դնում եմ արկղի մեջ ու բանալիով փակում:

— И това ли е всичко?

— Այդքա՞նը:

— Това стига.

— Դա բավական է:

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

«Հետաքրքիր է, — մտածեղ Փոքրիկ իշխանը: — Եվ նույնիսկ բանաստեղծական է: Բայց այնքան էլ լուրջ բան չէ»:

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

Թե ինչն է լուրջ բան, ինչը՝ ոչ, Փոքրիկ իշխանը յուրովի էր հասկանում, ոչ այնպես, ինչպես մեծահասակները:

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

— Ես մի ծաղիկ ունեմ, — ասաց նա, և ես ամեն առավոտ ջրում եմ այն: Ես երեք հրաբուխ ունեմ, ամեն շաբաթ մաքրում եմ դրանք: Բոլորն էլ մաքրում եմ, հանգածը նույնպես: Դե, ինչ ասես կարող է պատահել: Եվ իմ հրաբուխների ու իմ ծաղկի համար օգտակար է, որ ես տիրում եմ նրանց: Իսկ աստղերը քեզանից ոչ մի օգուտ չեն ստանում…

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

Գործարար մարդը բերանը բաց արեց, բայց այդպես էլ չիմացավ, թե ինչ պատասխանի, և Փոքրիկ իշխանը շարունակեց իր ճամփան:

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

«Այո, մեծահասակներն իրոք զարմանալի մարդիկ են», — ճանապարհը շարունակելով՝ պարզամտորեն ասում էր նա ինքն իրեն:

XIV

XIV

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

Հինգերորդ մոլորակը բոլորից փոքր էր ու զվարճալի: Նրա վրա միայն մի լապտեր ու մի լապտերավառ էր տեղավորվում:

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

Փոքրիկ իշխանը ոչ մի կերպ չէր հասկանում, թե երկնքում մոլորված այդ տուն ու բնակիչ չունեցող մոլորակիկի ինչին են պետք լապտերն ու լապտերավառը: Բայց նա մտածեց.

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

«Գուցե այս մարդն էլ տարօրինակ է, բայց ավելի տարօրինակ չէ, քան թագավորը, փառասերը, գործարարն ու հարբեցողը: Նրա աշխատանքի մեջ այնուամենայնիվ իմաստ կա: Երբ նա վառում է լապտերը, կարծես թե մի նոր աստղ կամ ծաղիկ է ծնվում: Իսկ երբ հանգցնում է լապտերը, թվում է, թե ծաղիկը կամ աստղը քուն են մտնում: Սքանչելի զբաղմունք է: Սա իսկապես օգտակար է, որովհետև գեղեցիկ է»:

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

Եվ երբ հավասարվեց այդ մոլորակին, նա հարգանքով տվեց լապտերավառին:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Բարի օր, — ասաց նա: — Ինչո՞ւ դու հիմա հանգցրիր քո լապտերը:

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Պայմանն այդպես է, — պատասխանեց լապտերավառը: — Բարի օր:

— Какво е нареждането?

— Այդ ի՞նչ պայման է:

— Да угасям фенера. Добър вечер.

— Լապտերն հանգցնելու պայմանը: Բարի երեկո:

И отново го запали.

Եվ նա նորից լապտերը վառեց:

— Но защо пък сега го запали?

— Իսկ ինչո՞ւ դու նորից վառեցիր այն:

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Պայմանն այդպես է, — կրկնեց լապտերավառը:

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Չեմ հասկանում, — խոստովանեց Փոքրիկ իշխանը:

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

— Հասկանալու բան չկա, — ասաց լապտերավառը: — Պայմանը պայման է: Բարի օր:

И угаси фенера.

Եվ լապտերը հանգցրեց:

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

Հետո կարմիր վանդակավոր թաշկինակով ճակատի քրտինքը սրբեց ու ասաց.

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— Ծանր է իմ արհեստը: Մի ժամանակ իմաստ ուներ այն: Առավոտները ես հանգցնում էի, իսկ երեկոները՝ վառում: Ես մի ամբողջ օր ունենում էի հանգստանալու և մի ամբողջ գիշեր՝ քունս առնելու համար…

— Промени ли се нареждането след това?

— Իսկ հետո պայմանը փոխվե՞ց…

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— Պայմանը չի փոխվել, — ասաց լապտերավառը: — Դժբախտությունն էլ հենց այդ է: Իմ մոլորակը տարին տարու վրա ավելի արագ է պտտվում, իսկ պայմանը մնում է նույնը:

— Тогава? — рече малкият принц.

— Իսկ ինչպե՞ս պիտի անենք, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Այսպես էլ պիտի անեմ: Մի րոպեում մոլորակը լրիվ պտույտ է անում, և ես շունչ քաշելու համար ոչ մի վայրկյան չունեմ: Ամեն րոպե ես լապտերը հանգցնում եմ ու հետո նորից վառում:

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Այ քեզ հետաքրքիր բան… Ուրեմն քեզ մոտ օրը տևում է միայն մի րոպե՞…

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Ոչ մի հետաքրքիր բան չկա այստեղ, — առարկեց լապտերավառը:

— Месец ли?

— Արդեն մի ամբողջ ամիս է, ինչ ես ու դու խոսում ենք:

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

— Մի ամբողջ ամի՛ս: — Իհարկե: Երեսուն րոպե: Երեսուն օր: Բարի երեկո:

И отново запали фенера.

Եվ նա նարից լապտերը վառեց:

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

Փոքրիկ իշխանը նայում էր լապտերավառին, որն այդքան հավատարիմ էր իր տված խոսքին: Եվ նա ավելի էր դուր գալիս Փոքրիկ իշխանին:

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

Փոքրիկ իշխանը հիշեց, թե ինչպես էր մի ժամանակ աթոռը տեղից տեղ շարժում վերջալույսը դիտելու համար: Եվ նա ուզեց օգնել բարեկամին:

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Լսի՛ր, — ասաց նա լապտերավառին: — Ես մի միջոց գիտեմ, դու կարող ես հանգստանալ որքան ուզես…

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

— Ես անընդհատ ուզում եմ հանգստանալ, — ասաց լապտերավառը:

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

— Չէ՞ որ կարելի է հավատարիմ մնալ տված խոսքին և միաժամանակ ծույլ լինել:

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

— Քո մոլորակն այնքան փոքր է, որ դու երեք քայլով կարող ես պտտվել նրա շուրջը, — շարունակեց իշխանը: — Եվ դու պարզապես պետք է շարժվես այնպիսի արագությամբ, որ միշտ մնաս արևի տակ: Երբ դու ուզենաս հանգստանալ, պարզապես պետք է գնաս ու գնաս…, և օրը կերկարի այնքան, որքան դու ուզում ես:

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Բայց դրանից ես օգուտ չեմ ստանա, — ասաց լապտերավառը: — Աշխարհում ես ամենից շատ սիրում եմ քնել:

— Не ти върви — каза малкият принц.

— Որ այդպես է, վատ են քո գործերը, — ցավակցեց Փոքրիկ իշխանը:

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

— Վատ են գործերս, — հաստատեց լապտերավառը: — Բարի օր:

И угаси фенера.

Եվ լապտերը հանգցրեց:

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

«Ահա մի մարդ, — ճանապարհը շարունակելով՝ ինքն իրեն ասաց Փոքրիկ իշխանը, — ահա մի մարդ, որին բոլորը՝ և՛ թագավորը, և՛ հարբեցողը, և՛ գործարարը, և՛ սնապարծը, կատեին: Իսկ իմ կարծիքով այդ բոլորից միայն նա է, որ ծիծաղելի չէ: Գուցե այն պատճառով, որ միայն իր մասին չի մտածում:»

Той въздъхна със съжаление и продължи:

Փոքրիկ իշխանը հառաչեց:

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

«Ահա թե ում հետ ես կարող էի բարեկամանալ, — մտածեց նա, — բայց լապտերավառի մոլորակը շատ փոքրիկ է: Երկու հոգու տեղ չի անի»:

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

Նա չէր ուզում խոստովանել, որ այդ հիանալի մոլորակի համար ափսոսում է մի ուրիշ պատճառով ևս. Քսանչորս ժամում նա կարող էր վերջալույսը դիտել հազար չորս հարյուր քառասուն անգամ:

XV

XV

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

Վեցերորդ մոլորակը նախորդից տասն անգամ մեծ էր: Նրա վրա մի ծերունի էր ապրում, որը հաստափոր գրքեր էր գրում:

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

— Նայեցե՛ք… ահա և ճանապարհորդը, — Փոքրիկ իշխանին նկատելով՝ բացականչեց ծերունին:

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

Փոքրիկ իշխանը նստեց սեղանի վրա, որպեսզի շունչ քաշի: Նա արդեն բավական շատ էր թափառել:

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— Որտեղի՞ց ես գալիս, — հարցրեց ծերունին:

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Այդ ի՞նչ գիրք է այդքան մեծ, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը: — Ի՞նչ եք անում այստեղ:

— Аз съм географ — каза старият господин.

— Ես աշխարհագրագետ եմ, — պատասխանեց ծերունին:

— Какво е това — географ?

— Ի՞նչ բան է աշխարհագրագետը:

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Դա մի գիտնական է, որը գիտի, թե որտեղ են գտնվում ծովերը, քաղաքները, լեռներն ու անապատները:

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

— Ի՜նչ հետաքրքիր է, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ա՛յ, դա իսկական գործ է:

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

Եվ նա մի հայացք գցեց աշխարհագրագետի մոլորակի վրա: Փոքրիկ իշխանը երբեք այդքան փառահեղ մոլորակ չէր տեսել:

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Ձեր մոլորակը շատ գեղեցիկ է, — ասաց նա: — Իսկ օվկիանոս դուք ունե՞ք…

— Не мога да зная това — каза географът.

— Դա ես չգիտեմ, — ասաց աշխարհագրագետը:

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— Օհո՜,— ասաց Փոքրիկ իշխանը հիասթափված: — Իսկ լեռներ կա՞ն…

— Не мога да зная това — каза географът.

— Չգիտեմ, — կրկնեց աշխարհագրագետը:

— А градове и реки, и пустини?

— Իսկ քաղաքնե՞ր, գետե՞ր, անտառնե՞ր…

— И това не мога да зная — каза географът.

— Դա էլ չգիտեմ:

— Ами нали сте географ?!

— Բայց չէ՞ որ դուք աշխարհագրագետ եք:

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

— Հենց բանն էլ այդ է, — ասաց ծերուկը: — ես աշխարհագրագետ եմ և ոչ թե ճանապարհորդ: Ես ճանապարհորդների խիստ կարիք եմ զգում: Չէ՞ որ աշխարհագրագետները չեն, որ պահում են քաղաքների, գետերի, լեռների, ծովերի, օվկիանոսների և անապատների հաշիվը:

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

Աշխարհագրագետը շատ կարևոր դեմ է, նա թափառելու ժամանակ չունի: Նա իր առանձնասենյակից դուրս չի գալիս, բայց ընդունում է ճանապարհորդներին և նրանց պատմությունները գրի է առնում: Եվ եթե նրանցից որևէ մեկը ինչ-որ հետաքրքիր բան է պատմում, աշխարհագրագետը ստուգում է, թե կարգին մարդ է այդ ճանապարհորդը:

— Защо?

— Իսկ ինչո՞ւ:

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Ախր եթե ճանապարհորդը սկսի փչել, այն ժամանակ աշխարհագրության դասագրքերում ամեն ինչ իրար կխառնվի: Եվ եթե մի երկու բաժակ ավելի է խմել, էլի վատ է:

— Защо? — каза малкият принц.

— Ինչո՞ւ…

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Որովհետև հարբեցողների աչքին ամեն բան զույգ է երևում: Եվ այնտեղ, ուր իրականում մի սար կա, աշխարհագրագետը երկուսը կնշի:

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Ես ճանաչում եմ մի մարդու, որից շատ վատ ճանապարհորդ դուրս կգար, — նկատեց Փոքրիկ իշխանը:

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— Շատ հավանական է: Ուրեմն այսպես, եթե պարզվում է, որ ճանապարհորդը կարգին մարդ է, այն ժամանակ ստուգում են նրա հայտնագործությունը:

— Отиват да видят ли?

— Ինչպե՞ս են ստուգում: Գնում և նայո՞ւմ են…

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

— Չէ՛, ի՜նչ ես ասում: Դա շատ բարդ է: Ուղղակի պահանջում են, որ ճանապարհորդը ապացույցներ ներկայացնի: Օրինակ, եթե նա մեծ սար է հայտնագործել, թող այնտեղից մեծ-մեծ քարեր բերի:

Изведнъж географът се развълнува.

Աշխարհագրագետը հանկարծ հուզվեց.

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

— Բայց չէ՞ որ դու էլ ես ճանապարհորդ: Հեռվից ես եկել: Պատմի՛ր ինձ քո մոլորակի մասին:

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

Եվ աշխարհագրագետը բաց արեց իր հաստափոր գիրքն ու մատիտը սրեց: Ճանապարհորդների պատմությունները նախ մատիտով են գրում և միայն հետո, երբ ճանապարհորդը ապացույցներ է բերում, կարելի է նրա պատմածը գրանցել թանաքով:

— Е? — рече въпросително географът.

— Ես քեզ լսում եմ, — ասաց աշխարհագրագետը:

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— Դե իմ մոլորակի վրա այնքան էլ հետաքրքիր բաներ չկան, — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը: — Իմ մոլորակի վրա ամեն ինչ փոքր է: Երեք հրաբուխ կա: Երկուսը գործում են, իսկ մեկը վաղուց հանգած է: Բայց դե ո՞վ գիտե, մեկ էլ տեսար…

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— Այո՛, ամեն ինչ կարող է պատահել, — հաստատեց աշխարհագրագետը:

— Имам също така и едно цвете.

— Հետո ես մի ծաղիկ ունեմ:

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— Ծաղիկները մենք չենք նշում:

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Ինչո՞ւ… չէ՞ որ ծաղիկը ամենագեղեցիկ բանն է:

— Защото цветята са ефемерни.

— Որովհետև ծաղիկները վաղանցիկ են:

— Какво значи „ефемерно“?

— Ի՞նչ է նշանակում վաղանցիկ:

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Աշխարհագրության գրքերը աշխարհում ամենաթանկ գրքերն են, — բացատրեց աշխարհագրագետը: — Նրանք երբեք չեն հնանում: Չէ՞ որ քիչ է պատահում, որ սարը տեղից շարժվի, կամ, ասենք, օվկիանոսը ցամաքի: Մենք գրում ենք հավերժական և անփոփոխ առարկաների մասին:

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Բայց հանգած հրաբուխը կարող է նորից արթնանալ, — ընդհատեց Փոքրիկ իշխանը: — Իսկ ի՞նչ է նշանակում վաղանցիկ: