Bułgarsko-ormiańska dwujęzyczna książka
— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.
— Ուրեմն իմն են, որովհետև ես առաջինն եմ այդ բանը մտածել:
— Това стига ли?
— Եվ դա բավական է:
— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.
— Դե իհարկե: Եթե դու ալմաստ ես գտնում, որը տեր չունի, ուրեմն քոնն է: Եթե դու մի կղզի ես գտնում, որը տեր չունի, ուրեմն քոնն է: Եթե առաջին անգամ քո գլխում մի միտք է ծագում, դու նրա համար պատենտ ես վերցնում, և այն քոնն է: Ես աստղերին տիրում եմ, որովհետև ինձանից առաջ ոչ ոք գլխի չի ընկել, որ կարելի է նրանց տիրել:
— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?
— Ա՛յ դա ճիշտ է, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Եվ ի՞նչ պիտի անես դու այդ աստղերը:
— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.
— Ինչ ուզենամ՝ կանեմ, — պատասպանեց գործարարը, — հաշվում եմ ու էլի կհաշվեմ: Դա շատ դժվար բան է: Բայց ես լուրջ մարդ եմ:
Малкият принц още не бе задоволен.
Սակայն Փոքրիկ իշխանի համար դա շատ քիչ էր:
— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!
— Եթե ես մետաքսե թաշկինակ ունենամ, կարող եմ կապել վզիս ու հետս տանել, — ասաց նա: — Եթե ես մի ծաղիկ ունենամ, կարող եմ պոկել ու հետս տանել: Բայց չէ՞ որ դու չես կարող աստղերը տանել:
— Не, но мога да ги туря в банката.
— Չեմ կարող, բայց ես դրանք կարող եմ բանկ դնել:
— Какво значи това?
— Այդ ինչպե՞ս:
— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.
— Շատ պարզ, թղթի վրա գրում եմ, թե որքան աստղ ունեմ: Հետո այդ թուղթը դնում եմ արկղի մեջ ու բանալիով փակում:
— И това ли е всичко?
— Այդքա՞նը:
— Това стига.
— Դա բավական է:
„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“
«Հետաքրքիր է, — մտածեղ Փոքրիկ իշխանը: — Եվ նույնիսկ բանաստեղծական է: Բայց այնքան էլ լուրջ բան չէ»:
Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.
Թե ինչն է լուրջ բան, ինչը՝ ոչ, Փոքրիկ իշխանը յուրովի էր հասկանում, ոչ այնպես, ինչպես մեծահասակները:
— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…
— Ես մի ծաղիկ ունեմ, — ասաց նա, և ես ամեն առավոտ ջրում եմ այն: Ես երեք հրաբուխ ունեմ, ամեն շաբաթ մաքրում եմ դրանք: Բոլորն էլ մաքրում եմ, հանգածը նույնպես: Դե, ինչ ասես կարող է պատահել: Եվ իմ հրաբուխների ու իմ ծաղկի համար օգտակար է, որ ես տիրում եմ նրանց: Իսկ աստղերը քեզանից ոչ մի օգուտ չեն ստանում…
Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.
Գործարար մարդը բերանը բաց արեց, բայց այդպես էլ չիմացավ, թե ինչ պատասխանի, և Փոքրիկ իշխանը շարունակեց իր ճամփան:
„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.
«Այո, մեծահասակներն իրոք զարմանալի մարդիկ են», — ճանապարհը շարունակելով՝ պարզամտորեն ասում էր նա ինքն իրեն:
XIV
XIV
Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.
Հինգերորդ մոլորակը բոլորից փոքր էր ու զվարճալի: Նրա վրա միայն մի լապտեր ու մի լապտերավառ էր տեղավորվում:
Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:
Փոքրիկ իշխանը ոչ մի կերպ չէր հասկանում, թե երկնքում մոլորված այդ տուն ու բնակիչ չունեցող մոլորակիկի ինչին են պետք լապտերն ու լապտերավառը: Բայց նա մտածեց.
— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.
«Գուցե այս մարդն էլ տարօրինակ է, բայց ավելի տարօրինակ չէ, քան թագավորը, փառասերը, գործարարն ու հարբեցողը: Նրա աշխատանքի մեջ այնուամենայնիվ իմաստ կա: Երբ նա վառում է լապտերը, կարծես թե մի նոր աստղ կամ ծաղիկ է ծնվում: Իսկ երբ հանգցնում է լապտերը, թվում է, թե ծաղիկը կամ աստղը քուն են մտնում: Սքանչելի զբաղմունք է: Սա իսկապես օգտակար է, որովհետև գեղեցիկ է»:
Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:
Եվ երբ հավասարվեց այդ մոլորակին, նա հարգանքով տվեց լապտերավառին:
— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?
— Բարի օր, — ասաց նա: — Ինչո՞ւ դու հիմա հանգցրիր քո լապտերը:
— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.
— Պայմանն այդպես է, — պատասխանեց լապտերավառը: — Բարի օր:
— Какво е нареждането?
— Այդ ի՞նչ պայման է:
— Да угасям фенера. Добър вечер.
— Լապտերն հանգցնելու պայմանը: Բարի երեկո:
И отново го запали.
Եվ նա նորից լապտերը վառեց:
— Но защо пък сега го запали?
— Իսկ ինչո՞ւ դու նորից վառեցիր այն:
— Такова е нареждането — отговори фенерджията.
— Պայմանն այդպես է, — կրկնեց լապտերավառը:
— Не мога да разбера — каза малкият принц.
— Չեմ հասկանում, — խոստովանեց Փոքրիկ իշխանը:
— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.
— Հասկանալու բան չկա, — ասաց լապտերավառը: — Պայմանը պայման է: Բարի օր:
И угаси фенера.
Եվ լապտերը հանգցրեց:
Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.
Հետո կարմիր վանդակավոր թաշկինակով ճակատի քրտինքը սրբեց ու ասաց.
— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…
— Ծանր է իմ արհեստը: Մի ժամանակ իմաստ ուներ այն: Առավոտները ես հանգցնում էի, իսկ երեկոները՝ վառում: Ես մի ամբողջ օր ունենում էի հանգստանալու և մի ամբողջ գիշեր՝ քունս առնելու համար…
— Промени ли се нареждането след това?
— Իսկ հետո պայմանը փոխվե՞ց…
— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!
— Պայմանը չի փոխվել, — ասաց լապտերավառը: — Դժբախտությունն էլ հենց այդ է: Իմ մոլորակը տարին տարու վրա ավելի արագ է պտտվում, իսկ պայմանը մնում է նույնը:
— Тогава? — рече малкият принц.
— Իսկ ինչպե՞ս պիտի անենք, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:
— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!
— Այսպես էլ պիտի անեմ: Մի րոպեում մոլորակը լրիվ պտույտ է անում, և ես շունչ քաշելու համար ոչ մի վայրկյան չունեմ: Ամեն րոպե ես լապտերը հանգցնում եմ ու հետո նորից վառում:
— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!
— Այ քեզ հետաքրքիր բան… Ուրեմն քեզ մոտ օրը տևում է միայն մի րոպե՞…
— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.
— Ոչ մի հետաքրքիր բան չկա այստեղ, — առարկեց լապտերավառը:
— Месец ли?
— Արդեն մի ամբողջ ամիս է, ինչ ես ու դու խոսում ենք:
— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.
— Մի ամբողջ ամի՛ս: — Իհարկե: Երեսուն րոպե: Երեսուն օր: Բարի երեկո:
И отново запали фенера.
Եվ նա նարից լապտերը վառեց:
Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.
Փոքրիկ իշխանը նայում էր լապտերավառին, որն այդքան հավատարիմ էր իր տված խոսքին: Եվ նա ավելի էր դուր գալիս Փոքրիկ իշխանին:
Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:
Փոքրիկ իշխանը հիշեց, թե ինչպես էր մի ժամանակ աթոռը տեղից տեղ շարժում վերջալույսը դիտելու համար: Եվ նա ուզեց օգնել բարեկամին:
— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…
— Լսի՛ր, — ասաց նա լապտերավառին: — Ես մի միջոց գիտեմ, դու կարող ես հանգստանալ որքան ուզես…
— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.
— Ես անընդհատ ուզում եմ հանգստանալ, — ասաց լապտերավառը:
Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.
— Չէ՞ որ կարելի է հավատարիմ մնալ տված խոսքին և միաժամանակ ծույլ լինել:
Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.
— Քո մոլորակն այնքան փոքր է, որ դու երեք քայլով կարող ես պտտվել նրա շուրջը, — շարունակեց իշխանը: — Եվ դու պարզապես պետք է շարժվես այնպիսի արագությամբ, որ միշտ մնաս արևի տակ: Երբ դու ուզենաս հանգստանալ, պարզապես պետք է գնաս ու գնաս…, և օրը կերկարի այնքան, որքան դու ուզում ես:
— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.
— Բայց դրանից ես օգուտ չեմ ստանա, — ասաց լապտերավառը: — Աշխարհում ես ամենից շատ սիրում եմ քնել:
— Не ти върви — каза малкият принц.
— Որ այդպես է, վատ են քո գործերը, — ցավակցեց Փոքրիկ իշխանը:
— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.
— Վատ են գործերս, — հաստատեց լապտերավառը: — Բարի օր:
И угаси фенера.
Եվ լապտերը հանգցրեց:
— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.
«Ահա մի մարդ, — ճանապարհը շարունակելով՝ ինքն իրեն ասաց Փոքրիկ իշխանը, — ահա մի մարդ, որին բոլորը՝ և՛ թագավորը, և՛ հարբեցողը, և՛ գործարարը, և՛ սնապարծը, կատեին: Իսկ իմ կարծիքով այդ բոլորից միայն նա է, որ ծիծաղելի չէ: Գուցե այն պատճառով, որ միայն իր մասին չի մտածում:»
Той въздъхна със съжаление и продължи:
Փոքրիկ իշխանը հառաչեց:
— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…
«Ահա թե ում հետ ես կարող էի բարեկամանալ, — մտածեց նա, — բայց լապտերավառի մոլորակը շատ փոքրիկ է: Երկու հոգու տեղ չի անի»:
Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.
Նա չէր ուզում խոստովանել, որ այդ հիանալի մոլորակի համար ափսոսում է մի ուրիշ պատճառով ևս. Քսանչորս ժամում նա կարող էր վերջալույսը դիտել հազար չորս հարյուր քառասուն անգամ:
XV
XV
Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.
Վեցերորդ մոլորակը նախորդից տասն անգամ մեծ էր: Նրա վրա մի ծերունի էր ապրում, որը հաստափոր գրքեր էր գրում:
— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.
— Նայեցե՛ք… ահա և ճանապարհորդը, — Փոքրիկ իշխանին նկատելով՝ բացականչեց ծերունին:
Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!
Փոքրիկ իշխանը նստեց սեղանի վրա, որպեսզի շունչ քաշի: Նա արդեն բավական շատ էր թափառել:
— Отде идеш? — каза му старият господин.
— Որտեղի՞ց ես գալիս, — հարցրեց ծերունին:
— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?
— Այդ ի՞նչ գիրք է այդքան մեծ, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը: — Ի՞նչ եք անում այստեղ:
— Аз съм географ — каза старият господин.
— Ես աշխարհագրագետ եմ, — պատասխանեց ծերունին:
— Какво е това — географ?
— Ի՞նչ բան է աշխարհագրագետը:
— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.
— Դա մի գիտնական է, որը գիտի, թե որտեղ են գտնվում ծովերը, քաղաքները, լեռներն ու անապատները:
— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!
— Ի՜նչ հետաքրքիր է, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ա՛յ, դա իսկական գործ է:
И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.
Եվ նա մի հայացք գցեց աշխարհագրագետի մոլորակի վրա: Փոքրիկ իշխանը երբեք այդքան փառահեղ մոլորակ չէր տեսել:
— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?
— Ձեր մոլորակը շատ գեղեցիկ է, — ասաց նա: — Իսկ օվկիանոս դուք ունե՞ք…
— Не мога да зная това — каза географът.
— Դա ես չգիտեմ, — ասաց աշխարհագրագետը:
— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?
— Օհո՜,— ասաց Փոքրիկ իշխանը հիասթափված: — Իսկ լեռներ կա՞ն…
— Не мога да зная това — каза географът.
— Չգիտեմ, — կրկնեց աշխարհագրագետը:
— А градове и реки, и пустини?
— Իսկ քաղաքնե՞ր, գետե՞ր, անտառնե՞ր…
— И това не мога да зная — каза географът.
— Դա էլ չգիտեմ:
— Ами нали сте географ?!
— Բայց չէ՞ որ դուք աշխարհագրագետ եք:
— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.
— Հենց բանն էլ այդ է, — ասաց ծերուկը: — ես աշխարհագրագետ եմ և ոչ թե ճանապարհորդ: Ես ճանապարհորդների խիստ կարիք եմ զգում: Չէ՞ որ աշխարհագրագետները չեն, որ պահում են քաղաքների, գետերի, լեռների, ծովերի, օվկիանոսների և անապատների հաշիվը:
Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.
Աշխարհագրագետը շատ կարևոր դեմ է, նա թափառելու ժամանակ չունի: Նա իր առանձնասենյակից դուրս չի գալիս, բայց ընդունում է ճանապարհորդներին և նրանց պատմությունները գրի է առնում: Եվ եթե նրանցից որևէ մեկը ինչ-որ հետաքրքիր բան է պատմում, աշխարհագրագետը ստուգում է, թե կարգին մարդ է այդ ճանապարհորդը:
— Защо?
— Իսկ ինչո՞ւ:
— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.
— Ախր եթե ճանապարհորդը սկսի փչել, այն ժամանակ աշխարհագրության դասագրքերում ամեն ինչ իրար կխառնվի: Եվ եթե մի երկու բաժակ ավելի է խմել, էլի վատ է:
— Защо? — каза малкият принц.
— Ինչո՞ւ…
— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.
— Որովհետև հարբեցողների աչքին ամեն բան զույգ է երևում: Եվ այնտեղ, ուր իրականում մի սար կա, աշխարհագրագետը երկուսը կնշի:
— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.
— Ես ճանաչում եմ մի մարդու, որից շատ վատ ճանապարհորդ դուրս կգար, — նկատեց Փոքրիկ իշխանը:
— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.
— Շատ հավանական է: Ուրեմն այսպես, եթե պարզվում է, որ ճանապարհորդը կարգին մարդ է, այն ժամանակ ստուգում են նրա հայտնագործությունը:
— Отиват да видят ли?
— Ինչպե՞ս են ստուգում: Գնում և նայո՞ւմ են…
— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.
— Չէ՛, ի՜նչ ես ասում: Դա շատ բարդ է: Ուղղակի պահանջում են, որ ճանապարհորդը ապացույցներ ներկայացնի: Օրինակ, եթե նա մեծ սար է հայտնագործել, թող այնտեղից մեծ-մեծ քարեր բերի:
Изведнъж географът се развълнува.
Աշխարհագրագետը հանկարծ հուզվեց.
— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!
— Բայց չէ՞ որ դու էլ ես ճանապարհորդ: Հեռվից ես եկել: Պատմի՛ր ինձ քո մոլորակի մասին:
И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.
Եվ աշխարհագրագետը բաց արեց իր հաստափոր գիրքն ու մատիտը սրեց: Ճանապարհորդների պատմությունները նախ մատիտով են գրում և միայն հետո, երբ ճանապարհորդը ապացույցներ է բերում, կարելի է նրա պատմածը գրանցել թանաքով:
— Е? — рече въпросително географът.
— Ես քեզ լսում եմ, — ասաց աշխարհագրագետը:
— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.
— Դե իմ մոլորակի վրա այնքան էլ հետաքրքիր բաներ չկան, — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը: — Իմ մոլորակի վրա ամեն ինչ փոքր է: Երեք հրաբուխ կա: Երկուսը գործում են, իսկ մեկը վաղուց հանգած է: Բայց դե ո՞վ գիտե, մեկ էլ տեսար…
— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.
— Այո՛, ամեն ինչ կարող է պատահել, — հաստատեց աշխարհագրագետը:
— Имам също така и едно цвете.
— Հետո ես մի ծաղիկ ունեմ:
— Ние не записваме цветята — каза географът.
— Ծաղիկները մենք չենք նշում:
— Че защо? Те са най-хубавото нещо!
— Ինչո՞ւ… չէ՞ որ ծաղիկը ամենագեղեցիկ բանն է:
— Защото цветята са ефемерни.
— Որովհետև ծաղիկները վաղանցիկ են:
— Какво значи „ефемерно“?
— Ի՞նչ է նշանակում վաղանցիկ:
— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.
— Աշխարհագրության գրքերը աշխարհում ամենաթանկ գրքերն են, — բացատրեց աշխարհագրագետը: — Նրանք երբեք չեն հնանում: Չէ՞ որ քիչ է պատահում, որ սարը տեղից շարժվի, կամ, ասենք, օվկիանոսը ցամաքի: Մենք գրում ենք հավերժական և անփոփոխ առարկաների մասին:
— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?
— Բայց հանգած հրաբուխը կարող է նորից արթնանալ, — ընդհատեց Փոքրիկ իշխանը: — Իսկ ի՞նչ է նշանակում վաղանցիկ: