“I don’t know. To nobody.”

— Не зная. Ничии.

“Then they belong to me, because I was the first person to think of it.”

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

“Is that all that is necessary?”

— Това стига ли?

“Certainly. When you find a diamond that belongs to nobody, it is yours. When you discover an island that belongs to nobody, it is yours. When you get an idea before any one else, you take out a patent on it: it is yours. So with me: I own the stars, because nobody else before me ever thought of owning them.”

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

“Yes, that is true,” said the little prince. “And what do you do with them?”

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

“I administer them,” replied the businessman. “I count them and recount them. It is difficult. But I am a man who is naturally interested in matters of consequence.”

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

The little prince was still not satisfied.

Малкият принц още не бе задоволен.

“If I owned a silk scarf,” he said, “I could put it around my neck and take it away with me. If I owned a flower, I could pluck that flower and take it away with me. But you cannot pluck the stars from heaven…”

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

“No. But I can put them in the bank.”

— Не, но мога да ги туря в банката.

“Whatever does that mean?”

— Какво значи това?

“That means that I write the number of my stars on a little paper. And then I put this paper in a drawer and lock it with a key.”

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

“And that is all?”

— И това ли е всичко?

“That is enough,” said the businessman.

— Това стига.

“It is entertaining,” thought the little prince. “It is rather poetic. But it is of no great consequence.”

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

On matters of consequence, the little prince had ideas which were very different from those of the grown-ups.

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

“I myself own a flower,” he continued his conversation with the businessman, “which I water every day. I own three volcanoes, which I clean out every week (for I also clean out the one that is extinct; one never knows). It is of some use to my volcanoes, and it is of some use to my flower, that I own them. But you are of no use to the stars…”

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

The businessman opened his mouth, but he found nothing to say in answer. And the little prince went away.

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

“The grown-ups are certainly altogether extraordinary,” he said simply, talking to himself as he continued on his journey.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

XIV

XIV

The fifth planet was very strange. It was the smallest of all. There was just enough room on it for a street lamp and a lamplighter.

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

The little prince was not able to reach any explanation of the use of a street lamp and a lamplighter, somewhere in the heavens, on a planet which had no people, and not one house. But he said to himself, nevertheless:

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

“It may well be that this man is absurd. But he is not so absurd as the king, the conceited man, the businessman, and the tippler. For at least his work has some meaning. When he lights his street lamp, it is as if he brought one more star to life, or one flower. When he puts out his lamp, he sends the flower, or the star, to sleep. That is a beautiful occupation. And since it is beautiful, it is truly useful.”

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

When he arrived on the planet he respectfully saluted the lamplighter.

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

“Good morning. Why have you just put out your lamp?”

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

“Those are the orders,” replied the lamplighter. “Good morning.”

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

“What are the orders?”

— Какво е нареждането?

“The orders are that I put out my lamp. Good evening.”

— Да угасям фенера. Добър вечер.

And he lighted his lamp again.

И отново го запали.

“But why have you just lighted it again?”

— Но защо пък сега го запали?

“Those are the orders,” replied the lamplighter.

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

“I do not understand,” said the little prince.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

“There is nothing to understand,” said the lamplighter. “Orders are orders. Good morning.”

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

And he put out his lamp.

И угаси фенера.

Then he mopped his forehead with a handkerchief decorated with red squares.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

“I follow a terrible profession. In the old days it was reasonable. I put the lamp out in the morning, and in the evening I lighted it again. I had the rest of the day for relaxation and the rest of the night for sleep.”

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

“And the orders have been changed since that time?”

— Промени ли се нареждането след това?

“The orders have not been changed,” said the lamplighter. “That is the tragedy! From year to year the planet has turned more rapidly and the orders have not been changed!”

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

“Then what?” asked the little prince.

— Тогава? — рече малкият принц.

“Then — the planet now makes a complete turn every minute, and I no longer have a single second for repose. Once every minute I have to light my lamp and put it out!”

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

“That is very funny! A day lasts only one minute, here where you live!”

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

“It is not funny at all!” said the lamplighter. “While we have been talking together a month has gone by.”

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

“A month?”

— Месец ли?

“Yes, a month. Thirty minutes. Thirty days. Good evening.”

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

And he lighted his lamp again.

И отново запали фенера.

As the little prince watched him, he felt that he loved this lamplighter who was so faithful to his orders.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

He remembered the sunsets which he himself had gone to seek, in other days, merely by pulling up his chair; and he wanted to help his friend.

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

“You know,” he said, “I can tell you a way you can rest whenever you want to…”

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

“I always want to rest,” said the lamplighter.

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

For it is possible for a man to be faithful and lazy at the same time. The little prince went on with his explanation:

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

The little prince went on with his explanation:
“Your planet is so small that three strides will take you all the way around it. To be always in the sunshine, you need only walk along rather slowly. When you want to rest, you will walk — and the day will last as long as you like.”

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

“That doesn’t do me much good,” said the lamplighter. “The one thing I love in life is to sleep.”

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

“Then you’re unlucky,” said the little prince.

— Не ти върви — каза малкият принц.

“I am unlucky,” said the lamplighter. “Good morning.”

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

And he put out his lamp.

И угаси фенера.

“That man,” said the little prince to himself, as he continued farther on his journey, “that man would be scorned by all the others: by the king, by the conceited man, by the tippler, by the businessman. Nevertheless he is the only one of them all who does not seem to me ridiculous. Perhaps that is because he is thinking of something else besides himself.”

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

He breathed a sigh of regret, and said to himself, again:

Той въздъхна със съжаление и продължи:

“That man is the only one of them all whom I could have made my friend. But his planet is indeed too small. There is no room on it for two people…”

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

What the little prince did not dare confess was that he was sorry most of all to leave this planet, because it was blest every day with 1440 sunsets!

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

XV

XV

The sixth planet was ten times larger than the last one. It was inhabited by an old gentleman who wrote voluminous books.

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

“Oh, look! Here is an explorer!” he exclaimed to himself when he saw the little prince coming.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

The little prince sat down on the table and panted a little. He had already traveled so much and so far!

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

“Where do you come from?” the old gentleman said to him.

— Отде идеш? — каза му старият господин.

“What is that big book?” said the little prince. “What are you doing?”

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

“I am a geographer,” said the old gentleman.

— Аз съм географ — каза старият господин.

“What is a geographer?” asked the little prince.

— Какво е това — географ?

“A geographer is a scholar who knows the location of all the seas, rivers, towns, mountains, and deserts.”

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

“That is very interesting,” said the little prince. “Here at last is a man who has a real profession!”

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

And he cast a look around him at the planet of the geographer. It was the most magnificent and stately planet that he had ever seen.

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

“Your planet is very beautiful,” he said. “Has it any oceans?”

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

“I couldn’t tell you,” said the geographer.

— Не мога да зная това — каза географът.

“Ah!” The little prince was disappointed. “Has it any mountains?”

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

“I couldn’t tell you,” said the geographer.

— Не мога да зная това — каза географът.

“And towns, and rivers, and deserts?”

— А градове и реки, и пустини?

“I couldn’t tell you that, either.”

— И това не мога да зная — каза географът.

“But you are a geographer!”

— Ами нали сте географ?!

“Exactly,” the geographer said. “But I am not an explorer. I haven’t a single explorer on my planet. It is not the geographer who goes out to count the towns, the rivers, the mountains, the seas, the oceans, and the deserts.

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

The geographer is much too important to go loafing about. He does not leave his desk. But he receives the explorers in his study. He asks them questions, and he notes down what they recall of their travels. And if the recollections of any one among them seem interesting to him, the geographer orders an inquiry into that explorer’s moral character.”

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

“Why is that?”

— Защо?

“Because an explorer who told lies would bring disaster on the books of the geographer. So would an explorer who drank too much.”

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

“Why is that?” asked the little prince.

— Защо? — каза малкият принц.

“Because intoxicated men see double. Then the geographer would note down two mountains in a place where there was only one.”

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

“I know some one,” said the little prince, “who would make a bad explorer.”

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

“That is possible. Then, when the moral character of the explorer is shown to be good, an inquiry is ordered into his discovery.”

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

“One goes to see it?”

— Отиват да видят ли?

“No. That would be too complicated. But one requires the explorer to furnish proofs. For example, if the discovery in question is that of a large mountain, one requires that large stones be brought back from it.”

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

The geographer was suddenly stirred to excitement.

Изведнъж географът се развълнува.

“But you — you come from far away! You are an explorer! You shall describe your planet to me!”

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

And, having opened his big register, the geographer sharpened his pencil. The recitals of explorers are put down first in pencil. One waits until the explorer has furnished proofs, before putting them down in ink.

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

“Well?” said the geographer expectantly.

— Е? — рече въпросително географът.

“Oh, where I live,” said the little prince, “it is not very interesting. It is all so small. I have three volcanoes. Two volcanoes are active and the other is extinct. But one never knows.”

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

“One never knows,” said the geographer.

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

“I have also a flower.”

— Имам също така и едно цвете.

“We do not record flowers,” said the geographer.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

“Why is that? The flower is the most beautiful thing on my planet!”

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

“We do not record them,” said the geographer, “because they are ephemeral.”

— Защото цветята са ефемерни.

“What does that mean — ‘ephemeral’?”

— Какво значи „ефемерно“?

“Geographies,” said the geographer, “are the books which, of all books, are most concerned with matters of consequence. They never become old-fashioned. It is very rarely that a mountain changes its position. It is very rarely that an ocean empties itself of its waters. We write of eternal things.”

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.