— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

“But extinct volcanoes may come to life again,” the little prince interrupted. “What does that mean — ‘ephemeral’?”

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

“Whether volcanoes are extinct or alive, it comes to the same thing for us,” said the geographer. “The thing that matters to us is the mountain. It does not change.”

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

“But what does that mean — ‘ephemeral’?” repeated the little prince, who never in his life had let go of a question, once he had asked it.

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

“It means, ‘which is in danger of speedy disappearance.’”

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

“Is my flower in danger of speedy disappearance?”

— Разбира се.

“Certainly it is.”

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

“My flower is ephemeral,” the little prince said to himself, “and she has only four thorns to defend herself against the world. And I have left her on my planet, all alone!”

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

That was his first moment of regret. But he took courage once more.

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

“What place would you advise me to visit now?” he asked.

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

“The planet Earth,” replied the geographer. “It has a good reputation.”

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

And the little prince went away, thinking of his flower.

XVI

XVI

И тъй седмата планета беше Земята.

So then the seventh planet was the Earth.

Земята не е каква да е планета. В нея се наброяват сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни.

The Earth is not just an ordinary planet! One can count, there, 111 kings (not forgetting, to be sure, the Negro kings among them), 7000 geographers, 900,000 businessmen, 7,500,000 tipplers, 311,000,000 conceited men — that is to say, about 2,000,000,000 grown-ups.

За да ви дам представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди откриването на електричеството трябваше да се поддържа — общо за шестте континента — една истинска армия от четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин и единадесет фенерджии за уличното осветление.

To give you an idea of the size of the Earth, I will tell you that before the invention of electricity it was necessary to maintain, over the whole of the six continents, a veritable army of 462,511 lamplighters for the street lamps.

Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет.

Seen from a slight distance, that would make a splendid spectacle. The movements of this army would be regulated like those of the ballet in the opera.

Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите.

First would come the turn of the lamplighters of New Zealand and Australia. Having set their lamps alight, these would go off to sleep. Next, the lamplighters of China and Siberia would enter for their steps in the dance, and then they too would be waved back into the wings.

Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка.

After that would come the turn of the lamplighters of Russia and the Indies; then those of Africa and Europe; then those of South America; then those of South America; then those of North America.

И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.

And never would they make a mistake in the order of their entry upon the stage. It would be magnificent.

Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.

Only the man who was in charge of the single lamp at the North Pole, and his colleague who was responsible for the single lamp at the South Pole — only these two would live free from toil and care: they would be busy twice a year.

XVII

ХVII

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята.

When one wishes to play the wit, he sometimes wanders a little from the truth. I have not been altogether honest in what I have told you about the lamplighters. And I realize that I run the risk of giving a false idea of our planet to those who do not know it. Men occupy a very small place upon the Earth.

Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.

If the two billion inhabitants who people its surface were all to stand upright and somewhat crowded together, as they do for some big public assembly, they could easily be put into one public square twenty miles long and twenty miles wide. All humanity could be piled up on a small Pacific islet.

Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.

The grown-ups, to be sure, will not believe you when you tell them that. They imagine that they fill a great deal of space. They fancy themselves as important as the baobabs. You should advise them, then, to make their own calculations. They adore figures, and that will please them. But do not waste your time on this extra task. It is unnecessary. You have, I know, confidence in me.

Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.

When the little prince arrived on the Earth, he was very much surprised not to see any people. He was beginning to be afraid he had come to the wrong planet, when a coil of gold, the color of the moonlight, flashed across the sand.

— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.

“Good evening,” said the little prince courteously.

— Добър вечер — рече змията.

“Good evening,” said the snake.

— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.

“What planet is this on which I have come down?” asked the little prince.

— Върху Земята, в Африка — отговори змията.

“This is the Earth; this is Africa,” the snake answered.

— Ах! … Значи на Земята няма никой?

“Ah! Then there are no people on the Earth?”

— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.

“This is the desert. There are no people in the desert. The Earth is large,” said the snake.

Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:

The little prince sat down on a stone, and raised his eyes toward the sky.

— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

“I wonder,” he said, “whether the stars are set alight in heaven so that one day each one of us may find his own again… Look at my planet. It is right there above us. But how far away it is!”

— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?

“It is beautiful,” the snake said. “What has brought you here?”

— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.

“I have been having some trouble with a flower,” said the little prince.

— А-а! — рече змията.

“Ah!” said the snake.

И млъкнаха.

And they were both silent.

— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…

“Where are the men?” the little prince at last took up the conversation again. “It is a little lonely in the desert…”

— Човек е самотен и между хората — каза змията.

“It is also lonely among men,” the snake said.

Малкият принц й отправи дълъг поглед:

The little prince gazed at him for a long time.

— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…

“You are a funny animal,” he said at last. “You are no thicker than a finger…”

— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.

“But I am more powerful than the finger of a king,” said the snake.

Малкият принц се усмихна:

The little prince smiled.

— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…

“You are not very powerful. You haven’t even any feet. You cannot even travel…”

— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

“I can carry you farther than any ship could take you,” said the snake.

Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:

He twined himself around the little prince’s ankle, like a golden bracelet.

— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…

“Whomever I touch, I send back to the earth from whence he came,” the snake spoke again. “But you are innocent and true, and you come from a star…”

Малкият принц не отговори нищо.

The little prince made no reply.

— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…

“You move me to pity — you are so weak on this Earth made of granite,” the snake said. “I can help you, some day, if you grow too homesick for your own planet. I can — ”

— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?

“Oh! I understand you very well,” said the little prince. “But why do you always speak in riddles?”

— Аз разрешавам всички загадки — каза змията.

“I solve them all,” said the snake.

И млъкнаха.

And they were both silent.

XVIII

XVIII

Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…

The little prince crossed the desert and met with only one flower. It was a flower with three petals, a flower of no account at all.

— Добър ден. — каза малкият принц.

“Good morning,” said the little prince.

— Добър ден — каза цветчето.

“Good morning,” said the flower.

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

“Where are the men?” the little prince asked, politely.

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

The flower had once seen a caravan passing.

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

“Men?” she echoed. “I think there are six or seven of them in existence. I saw them, several years ago. But one never knows where to find them. The wind blows them away. They have no roots, and that makes their life very difficult.”

— Сбогом — рече малкият принц.

“Goodbye,” said the little prince.

— Сбогом — каза цветчето.

“Goodbye,” said the flower.

XIX

XIX

Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.

After that, the little prince climbed a high mountain. The only mountains he had ever known were the three volcanoes, which came up to his knees. And he used the extinct volcano as a footstool. “From a mountain as high as this one,” he said to himself, “I shall be able to see the whole planet at one glance, and all the people…” But he saw nothing, save peaks of rock that were sharpened like needles.

— Добър ден — каза за всеки случай той.

“Good morning,” he said courteously.

— Добър ден… добър ден… добър ден… — отвърна ехото.

“Good morning — Good morning — Good morning,” answered the echo.

— Кои сте вие? — рече малкият принц.

“Who are you?” said the little prince.

— Кои сте вие… кои сте вие… кои сте вие… — отвърна ехото.

“Who are you — Who are you — Who are you?” answered the echo.

— Бъдете мои приятели, аз съм сам — каза той.

“Be my friends. I am all alone,” he said.

— Аз съм сам… аз съм сам… аз съм сам… — отвърна ехото.

“I am all alone — all alone — all alone,” answered the echo.

„Каква странна планета — помисли си той. — Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена.

“What a queer planet!” he thought. “It is altogether dry, and altogether pointed, and altogether harsh and forbidding.

И хората нямат въображение. Те повтарят, каквото им се каже… На моята планета аз имах едно цветче: то винаги първо заговорваше…“

And the people have no imagination. They repeat whatever one says to them… On my planet I had a flower; she always was the first to speak…”

XX

ХX

Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

ce at last came upon a road. And all roads lead to the abodes of men.

— Добър ден — каза той.

“Good morning,” he said.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

He was standing before a garden, all a-bloom with roses.

— Добър ден — казаха розите.

“Good morning,” said the roses.

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цветче.

The little prince gazed at them. They all looked like his flower.

— Кои сте вие? — попита ги той смаян.

“Who are you?” he demanded, thunderstruck.

— Ние сме рози — казаха розите.

“We are roses,” the roses said.

— А! — рече малкият принц.

И се почувствува много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена от тоя род в цялата вселена. А ето, че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

And he was overcome with sadness. His flower had told him that she was the only one of her kind in all the universe. And here were five thousand of them, all alike, in one single garden!

„Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…..“

“She would be very much annoyed,” he said to himself, “if she should see that… She would cough most dreadfully, and she would pretend that she was dying, to avoid being laughed at. And I should be obliged to pretend that I was nursing her back to life — for if I did not do that, to humble myself also, she would really allow herself to die…”

А след малко си каза: „Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“

Then he went on with his reflections: “I thought that I was rich, with a flower that was unique in all the world; and all I had was a common rose. A common rose, and three volcanoes that come up to my knees — and one of them perhaps extinct forever… That doesn’t make me a very great prince…”

И легнал на тревата, той заплака.

And he lay down in the grass and cried.

XXI

XXI

Тъкмо тогава се яви лисицата.

It was then that the fox appeared.

— Добър ден — каза лисицата.

“Good morning,” said the fox.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

“Good morning,” the little prince responded politely, although when he turned around he saw nothing.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

“I am right here,” the voice said, “under the apple tree.”

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

“Who are you?” asked the little prince, and added, “You are very pretty to look at.”

— Аз съм лисица — рече лисицата.

“I am a fox,” the fox said.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

“Come and play with me,” proposed the little prince. “I am so unhappy.”

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

“I cannot play with you,” the fox said. “I am not tamed.”