— Vadinasi, jos mano, nes aš pirmas pagalvojau apie jas.

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Ir to užtenka?

— Това стига ли?

— Žinoma. Kai randi deimantą, kuris niekam nepriklauso, — jis tavo. Kai atrandi salą, kuri niekam nepriklauso, — ji tavo. Kai tau pirmam kyla kokia nors idėja, tu ją užpatentuoji, ir ji tavo. O aš turiu žvaigždes, nes niekam prieš mane nebuvo šovusi mintis jas turėti.

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Čia tai jau teisybė, — sutiko mažasis princas. — Ir ką tu su jomis veiki?

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Valdau. Skaičiuoju ir perskaičiuoju jas, — paaiškino verslininkas. — Tai nelengva. Bet aš rimtas žmogus!

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

Mažasis princas dar nebuvo patenkintas.

Малкият принц още не бе задоволен.

— Jei aš turiu šaliką, galiu apsivynioti juo kaklą ir pasiimti kur noriu. Jei turiu gėlę, galiu ją nuskinti ir nusinešti. Bet tu negali nusiskinti žvaigždžių!

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Ne, bet galiu jas padėti į banką.

— Не, но мога да ги туря в банката.

— O ką tai reiškia?

— Какво значи това?

— Tai reiškia, kad aš parašau popieriuje, kiek turiu žvaigždžių. Tada tą popierių padedu į stalčių ir užrakinu.

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— Ir viskas?

— И това ли е всичко?

— Bet to užtenka!

— Това стига.

„Įdomu, — pagalvojo mažasis princas. — Gana poetiška. Bet nelabai rimta“.

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

Mažasis princas apie rimtus dalykus turėjo savo nuomonę, kuri labai skyrėsi nuo suaugusiųjų nuomonės.

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

— Aš turiu gėlę, — tarė jis, — ir kasdien ją laistau. Aš turiu tris ugnikalnius, kuriuos valau kiekvieną savaitę. Taip pat išvalau ir užgesusį ugnikalnį. Juk niekad nežinai, kas gali atsitikti. Mano ugnikalniams ir gėlei naudinga, kad aš juos turiu. O žvaigždėms iš tavęs jokios naudos…

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

Verslininkas prasižiojo, bet neturėjo ką atsakyti, ir mažasis princas jį paliko.

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

„Tie suaugusieji tikrai labai savotiški“, — tyliai mąstė jis, keliaudamas savo keliu.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

XIV

XIV

Penktoji planeta buvo labai įdomi, nes visų mažiausia. Joje užteko vietos tik žibintui ir žibintininkui.

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

Mažasis princas niekaip neįstengė suprasti, kam reikalingas žibintas ir žibintininkas kažkur danguje, planetoje, kurioje nėra nei namų, nei gyventojų.

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

Tačiau jis tyliai pagalvojo: „Galbūt šis žmogus juokingas, bet ne toks juokingas kaip karalius, garbėtroška, verslininkas ir girtuoklis. Jo darbas bent jau turi prasmę. Kai jis uždega savo žibintą, tarsi gimsta dar viena žvaigždė ar gėlė. O kai žibintą užgesina, tą žvaigždę ar gėlę užmigdo. Jo darbas labai gražus. Ir tikrai naudingas, nes gražus“.

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

Nusileidęs ant šios planetos, jis pagarbiai pasisveikino su žibintininku:

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

— Laba diena. Kodėl tu dabar užgesinai savo žibintą?

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Toks nurodymas, — atsakė žibintininkas. — Labas rytas.

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— O kas yra įsakymas?

— Какво е нареждането?

— Įsakymas gesinti žibintą. Labas vakaras.

— Да угасям фенера. Добър вечер.

Ir vėl uždegė žibintą.

И отново го запали.

— Kodėl tu jį vėl uždegei?

— Но защо пък сега го запали?

— Toks įsakymas, — atsakė žibintininkas.

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Nieko nesuprantu, — tarė mažasis princas.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Nėra čia ko suprasti, — pasakė žibintininkas. — Įsakymas yra įsakymas. Labas rytas.

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

Ir vėl užgesino žibintą.

И угаси фенера.

Paskui raudona languota nosine nusišluostė prakaitą nuo kaktos.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

— Mano darbas siaubingas. Kadaise jis turėjo prasmę. Gesindavau žibintą ryte ir uždegdavau vakare. Dalį dienos ilsėdavausi, o dalį nakties miegodavau…

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— O paskui nurodymas pasikeitė?

— Промени ли се нареждането след това?

— Nurodymas nepasikeitė, — tarė žibintininkas. — Ir tai tragedija! Metai po metų planeta sukasi vis greičiau ir greičiau, o nurodymas nepasikeitė!

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— Na ir kas? — paklausė mažasis princas.

— Тогава? — рече малкият принц.

— Ogi tas, kad ji dabar apsisuka per minutę ir aš nebeturiu nė sekundės poilsio. Uždegu ir užgesinu jį kartą per minutę!

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Kaip juokinga! Tavo planetoje diena trunka tik vieną minutę!

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Visai nejuokinga, — pasakė žibintininkas. — Mudu jau kalbamės visą mėnesį.

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Mėnesį?

— Месец ли?

— Taip. Trisdešimt minučių. Trisdešimt dienų! Labas vakaras.

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

Ir jis vėl uždegė žibintą.

И отново запали фенера.

Mažasis princas pažvelgė į žibintininką, ir jam patiko tas žmogus, ištikimai vykdantis nurodymą.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

Jis prisiminė, kaip kadaise pats perkėlinėjo kėdę iš vienos vietos į kitą, kad tik galėtų pamatyti saulėlydį. Ir jis panoro padėti draugui.

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

— Klausyk… aš žinau, kaip galėtum ilsėtis kada tik nori…

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Aš visada noriu ilsėtis, — atsakė žibintininkas.

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

Mat žmogus gali būti sykiu ir ištikimas, ir tingus.

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

Mažasis princas kalbėjo toliau:
— Tavo planeta tokia mažuliukė, kad gali ją apeiti trimis žingsniais. Tau tereikia eiti ganėtinai lėtai, kad visąlaik liktum saulėje. Kai užsimanysi pailsėti, eisi, eisi… ir diena truks tiek laiko, kiek panorėsi.

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

— Na, iš to man menka nauda, — tarė žibintininkas. — Gyvenime aš labiausiai mėgstu miegoti.

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Tada tavo reikalai nekokie, — tarė mažasis princas.

— Не ти върви — каза малкият принц.

— Nekokie, — pritarė jam žibintininkas. — Labas rytas.

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

Ir užgesino žibintą.

И угаси фенера.

„Šį žmogų, — keliaudamas toliau pagalvojo mažasis princas, — niekintų visi kiti — ir karalius, ir garbėtroška, ir girtuoklis, ir verslininkas. Ir vis dėlto jis vienintelis neatrodo man juokingas. Gal todėl, kad jam rūpi ne tik jis pats“.

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

Jis apgailestaudamas atsiduso ir vėl pagalvojo:

Той въздъхна със съжаление и продължи:

„Šis žmogus vienintelis, su kuriuo aš norėčiau draugauti. Bet jo planeta tikrai per maža. Dviem joje nėra vietos“.

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

Mažasis princas nedrįso prisipažinti, kad jam gaila palikti šią palaimintą planetą dar ir todėl, jog per parą joje gali pamatyti tūkstantį keturis šimtus keturiasdešimt saulėlydžių!

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

XV

XV

Šeštoji planeta buvo dešimt kartų didesnė. Joje gyveno senas ponas, kuris rašė labai storas knygas.

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

— Žiūrėk! Štai ir tyrinėtojas! — sušuko jis, pamatęs mažąjį princą.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

Mažasis princas atsisėdo ant stalo norėdamas kiek atsipūsti. Juk jis taip ilgai keliavo!

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

— Iš kur tu? — paklausė jo senasis ponas.

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— Kokia čia stora knyga? — pasidomėjo mažasis princas. — Ką jūs čia veikiate?

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Aš geografas, — atsakė senasis ponas.

— Аз съм географ — каза старият господин.

— O kas yra geografas?

— Какво е това — географ?

— Mokslininkas, žinantis, kur yra jūros, upės, miestai, kalnai ir dykumos.

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Labai įdomu, — tarė mažasis princas. — Štai pagaliau tikra profesija!

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

Ir jis greitai žvilgsniu apmetė geografo planetą. Tokios didingos planetos dar niekad nebuvo matęs.

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

— Jūsų planeta labai graži. Ar joje yra vandenynų?

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Šito aš nežinau, — atsakė geografas.

— Не мога да зная това — каза географът.

— Ak… — Mažasis princas jautėsi nusivylęs. — O kalnų?

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— Šito aš nežinau, — atsakė geografas.

— Не мога да зная това — каза географът.

— O miestų, upių ir dykumų?

— А градове и реки, и пустини?

— Šito aš irgi nežinau, — tarė geografas.

— И това не мога да зная — каза географът.

— Bet juk jūs geografas!

— Ами нали сте географ?!

— Teisybė, — patvirtino senasis geografas. — Aš esu geografas, bet ne tyrinėtojas. Savo planetoje aš visiškai neturiu tyrinėtojų. Ne geografo uždavinys skaičiuoti miestus, upes, kalnus, jūras, vandenynus ir dykumas.

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

Geografas — pernelyg svarbus asmuo, jam nėra kada bastytis. Jis niekad neišeina iš savo kabineto. Bet priima tyrinėtojus ir užrašo jų prisiminimus. Ir jeigu bent vieno tyrinėtojo prisiminimai jam pasirodo įdomūs, geografas liepia surinkti informaciją apie tyrinėtojo moralę.

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

— Kodėl?

— Защо?

— Jeigu tyrinėtojas imtų meluoti, geografijos vadovėliuose viską neatitaisomai supainiotų. Jeigu tyrinėtojas per daug išgertų — irgi būtų blogai.

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Kodėl? — paklausė mažasis princas.

— Защо? — каза малкият принц.

— Dėl to, kad girtuokliams dvejinasi akyse. Girtas geografas vietoje vieno kalno visur pažymėtų du.

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Pažįstu vieną žmogų, — tarė mažasis princas, — kuris būtų blogas tyrinėtojas.

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Galimas daiktas. Kai paaiškėja, kad tyrinėtojas — padorus žmogus, tada surenkama informacija apie jo atradimą.

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— Kas nors vyksta jo patikrinti?

— Отиват да видят ли?

— Ne. Tai pernelyg sudėtinga. Bet iš tyrinėtojo pareikalaujama įrodymų. Jeigu jis, pavyzdžiui, atrado didelį kalną, tegu atneša nuo jo didelių akmenų.

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

Staiga geografas susijaudino.

Изведнъж географът се развълнува.

— Bet tu irgi atkeliavai iš toli! Tu irgi tyrinėtojas! Papasakok man apie savo planetą!

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

Geografas atsivertė įrašų žurnalą ir pasismailino pieštuką. Tyrinėtojų pasakojimai pirmiausia užra65 šomi pieštuku. Informacija perrašoma rašalu tik tada, kai tyrinėtojas pateikia įrodymus.

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

— Na? — paklausė geografas.

— Е? — рече въпросително географът.

— Na, ten, kur aš gyvenu, — pradėjo mažasis princas, — nelabai įdomu, nes viskas maža. Turiu tris ugnikalnius. Du veikiančius ir vieną užgesusį. Bet ką gali žinoti.

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— Ką gali žinoti, — pritarė geografas.

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— Ir dar turiu gėlę.

— Имам също така и едно цвете.

— Gėlių mes neįrašome, — tarė geografas.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— Kodėl? Juk jos visų gražiausios!

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Dėl to, kad gėlės efemeriškos.

— Защото цветята са ефемерни.

— Ką reiškia „efemeriškos“?

— Какво значи „ефемерно“?

— Geografijos knygos — pačios rimčiausios knygos pasaulyje, — paaiškino geografas. — Jos niekad nepasensta. Kalnas labai retai keičia savo vietą. O vandenynas labai retai išdžiūsta. Mes aprašome amžinus dalykus.

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Bet užgesęs ugnikalnis gali pabusti, — pertraukė jį mažasis princas. — O ką reiškia „efemeriškas“?

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?