— Tu as donc soif, toi aussi? lui demandai-je.

— Значи и ти, и ти си жаден? — попитах го аз.

Mais il ne répondit pas à ma question. Il me dit simplement:

Но той не отговори на въпроса ми. Той каза простичко:

— L’eau peut aussi être bonne pour le cœur…

— Водата също тъй помага на сърцето…

Je ne compris pas sa réponse mais je me tus… Je savais bien qu’il ne fallait pas l’interroger.

Аз не разбрах неговия отговор, но млъкнах… Знаех, че не бива да го разпитвам.

Il était fatigué. Il s’assit. Je m’assis auprès de lui. Et, après un silence, il dit encore:

Той беше уморен. Седна. Аз седнах до него. И след кратко мълчание той добави:

— Les étoiles sont belles, à cause d’une fleur que l’on ne voit pas…

— Звездите са хубави поради едно цвете, което не се вижда…

Je répondis «bien sûr» et je regardai, sans parler, les plis du sable sous la lune.

Аз отговорих — „разбира се“ и без да кажа нещо, погледнах гънките на пясъка, огрени от луната.

— Le désert est beau, ajouta-t-il…

— Пустинята е хубава — добави той.

Et c’était vrai. J’ai toujours aimé le désert. On s’assoit sur une dune de sable. On ne voit rien. On n’entend rien. Et cependant quelque chose rayonne en silence…

Това беше вярно. Аз винаги съм обичал пустинята. Сядаш върху някоя пясъчна дюна. Не виждаш нищо. Не чуваш нищо. И все пак нещо мълчаливо свети…

— Ce qui embellit le désert, dit le petit prince, c’est qu’il cache un puits quelque part…

— Пустинята е хубава — каза малкият принц — от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

Je fus surpris de comprendre soudain ce mystérieux rayonnement du sable. Lorsque j’étais petit garçon j’habitais une maison ancienne, et la légende racontait qu’un trésor y était enfoui. Bien sûr, jamais personne n’a su le découvrir, ni peut-être même ne l’a cherché. Mais il enchantait toute cette maison. Ma maison cachait un secret au fond de son cœur…

Аз се изненадах, като разбрах изведнъж отде идеше тая тайнствена светлина на пясъка. Когато бях малко момченце, живеех в една старинна къща, за която поверието казваше, че в нея има заровено имане. Разбира се, никой никога не можа да го намери, нито може би го е и потърсил. Но то омагьосваше цялата къща. Моята къща криеше в дъното на сърцето си една тайна…

— Oui, dis-je au petit prince, qu’il s’agisse de la maison, des étoiles ou du désert, ce qui fait leur beauté est invisible!

— Да — казах аз на малкия принц, — все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята: онова, което им дава красота, е невидимо!

— Je suis content, dit-il, que tu sois d’accord avec mon renard.

— Доволен съм — каза той, — че си съгласен с моята лисица!

Comme le petit prince s’endormait, je le pris dans mes bras, et me remis en route. J’étais ému. Il me semblait porter un trésor fragile. Il me semblait même qu’il n’y eût rien de plus fragile sur la Terre.

Тъй като малкият принц заспиваше, аз го взех на ръце и отново тръгнах. Бях развълнуван. Струваше ми се, че нося крехко съкровище. Струваше ми се дори, че на Земята няма нищо по-крехко.

Je regardais, à la lumière de la lune, ce front pâle, ces yeux clos, ces mèches de cheveux qui tremblaient au vent, et je me disais: ce que je vois là n’est qu’une écorce. Le plus important est invisible…

Гледах под лунната светлина това бледо чело, тия затворени очи, тия кичури коси, полюшвани от вятъра, и си казвах: „Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“

Comme ses lèvres entr’ouvertes ébauchaient un demi-sourire je me dis encore: «Ce qui m’émeut si fort de ce petit prince endormi, c’est sa fidélité pour une fleur, c’est l’image d’une rose qui rayonne en lui comme la flamme d’une lampe, même quand il dort…» Et je le devinai plus fragile encore. Il faut bien protéger les lampes: un coup de vent peut les éteindre…

И тъй като полуотворените му устни очертаха една смътна усмивка, аз си казах още: „Онова, което толкова ме вълнува в тоя малък спящ принц, то е неговата вярност към едно цветче, то е образът на розата, която свети в него като пламък на лампа, дори когато той спи…“ И усещах, че той е още по-крехък. Трябва добре да пазим лампите: един повей на вятъра може да ги угаси…

Et, marchant ainsi, je découvris le puits au lever du jour.

И вървейки така, призори намерих кладенеца.

CHAPITRE XXV

XXV

— Les hommes, dit le petit prince, ils s’enfournent dans les rapides, mais ils ne savent plus ce qu’ils cherchent. Alors ils s’agitent et tournent en rond…

— Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Et il ajouta:

И добави:

— Ce n’est pas la peine…

— Напразно…

Le puits que nous avions atteint ne ressemblait pas aux puits sahariens. Les puits sahariens sont de simples trous creusés dans le sable. Celui-là ressemblait à un puits de village. Mais il n’y avait là aucun village, et je croyais rêver.

Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на сахарските кладенци. Сахарските кладенци са обикновени дупки, изкопани в пясъка. Тоя приличаше на селски кладенец. Но тук нямаше никакво село и мен ми се стори, че сънувам.

— C’est étrange, dis-je au petit prince, tout est prêt: la poulie, le seau et la corde…

— Чудно нещо — казах аз на малкия принц, — всичко е готово: и чекръкът, и кофата, и въжето…

Il rit, toucha la corde, fit jouer la poulie. Et la poulie gémit comme gémit une vieille girouette quand le vent a longtemps dormi.

Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.

— Tu entends, dit le petit prince, nous réveillons ce puits et il chante…

— Чуваш ли — рече малкият принц, — ние събудихме тоя кладенец и той пее…

Je ne voulais pas qu’il fît un effort:

Аз не исках малкия принц да се изморява:

— Laisse-moi faire, lui dis-je, c’est trop lourd pour toi.

— Остави ме аз да въртя — казах му аз, — много е тежко за тебе.

Lentement je hissai le seau jusqu’à la margelle. Je l’y installai bien d’aplomb. Dans mes oreilles durait le chant de la poulie et, dans l’eau qui tremblait encore, je voyais trembler le soleil.

Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.

— J’ai soif de cette eau-là, dit le petit prince, donne-moi à boire…

— Жаден съм тъкмо за тая вода — каза малкият принц, — дай ми да пия…

Et je compris ce qu’il avait cherché!

И аз разбрах какво бе търсил той!

Je soulevai le seau jusqu’à ses lèvres. Il but, les yeux fermés. C’était doux comme une fête. Cette eau était bien autre chose qu’un aliment. Elle était née de la marche sous les étoiles, du chant de la poulie, de l’effort de mes bras. Elle était bonne pour le cœur, comme un cadeau.

Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно, като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък.

Lorsque j’étais petit garçon, la lumière de l’arbre de Noël, la musique de la messe de minuit, la douceur des sourires faisaient ainsi tout le rayonnement du cadeau de Noël que je recevais.

Когато бях малко момченце светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, — всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.

— Les hommes de chez toi, dit le petit prince, cultivent cinq mille roses dans un même jardin… et ils n’y trouvent pas ce qu’ils cherchent.

— Хората, между които живееш ти — каза малкият принц, — отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…

— Ils ne le trouvent pas, répondis-je…

— Не го намират — отговорих аз.

— Et cependant ce qu’ils cherchent pourrait être trouvé dans une seule rose ou un peu d’eau…

— И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода…

— Bien sûr, répondis-je.

— Разбира се — отговорих аз.

Et le petit prince ajouta:

И малкият принц добави:

— Mais les yeux sont aveugles. Il faut chercher avec le cœur.

— Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

J’avais bu. Je respirais bien. Le sable, au lever du jour, est couleur de miel. J’étais heureux aussi de cette couleur de miel. Pourquoi fallait-il que j’eusse de la peine…

Аз пих вода. Дишах добре. Призори пясъкът има цвят на мед. Чувствувах се щастлив от тоя цвят на мед. Защо би трябвало да ми бъде тъжно…

— Il faut que tu tiennes ta promesse, me dit doucement le petit prince, qui, de nouveau, s’était assis auprès de moi.

— Трябва да изпълниш обещанието си — каза ми тихичко малкият принц, който отново бе седнал до мене.

— Quelle promesse?

— Какво обещание?

— Tu sais… une muselière pour mon mouton… je suis responsable de cette fleur!

— Нали знаеш… един намордник за овцата ми… аз съм отговорен за онова цветче!

Je sortis de ma poche mes ébauches de dessin. Le petit prince les aperçut et dit en riant:

Извадих от джоба скицника си. Малкият принц го видя и каза разсмян:

— Tes baobabs, ils ressemblent un peu à des choux…

— Я, какви са твоите баобаби, те приличат май на зелки…

— Oh! Moi qui était si fier des baobabs!

— О-о!
А пък аз толкова се гордеех с моите баобаби!

— Ton renard… ses oreilles… elles ressemblent un peu à des cornes… et elles sont trop longues!

— А лисицата ти… ушите й… те май приличат на рога… и са толкова дълги!

Et il rit encore.

И пак се разсмя.

— Tu es injuste, petit bonhomme, je ne savais rien dessiner que les boas fermés et les boas ouverts.

— Ти си несправедливо, мило мое, аз не можех да рисувам нищо друго освен змии боа — както изглеждат отвън и отвътре.

— Oh! ça ira, dit-il, les enfants savent.

— О-о! — рече той. — И така е добре, децата знаят.

Je crayonnai donc une muselière. Et j’eus le cœur serré en la lui donnant:

Аз изрисувах с молив един намордник. И като го давах на малкия принц, сърцето ми се сви.

— Tu as des projets que j’ignore…

— Ти имаш някакви планове, които аз не зная…

Mais il ne me répondit pas. Il me dit:

Но той не ми отговори.

— Tu sais, ma chute sur la Terre… c’en sera demain l’anniversaire…

Той ми каза:
— Знаеш ли, утре ще стане една година, откак паднах на земята…

Puis, après un silence il dit encore:

Сетне помълча и рече:

— J’étais tombé tout près d’ici…

— Паднах съвсем близо оттук…

Et il rougit.

И се изчерви.

Et de nouveau, sans comprendre pourquoi, j’éprouvai un chagrin bizarre. Cependant une question me vint:

И отново, без да разбирам защо, усетих странна тъга.

— Alors ce n’est pas par hasard que, le matin où je t’ai connu, il y a huit jours, tu te promenais comme ça, tout seul, à mille milles de toutes les régions habitées! Tu retournais vers le point de ta chute?

Но хрумна ми един въпрос:
— Значи не беше случайно, че в оная сутрин преди осем дни ти се разхождаше така, съвсем самичък, далеч на хиляда мили от всички населени области! Върна се пак там, дето си паднал?

Le petit prince rougit encore.

Малкият принц отново се изчерви.

Et j’ajoutai, en hésitant:

А аз добавих с колебание:

— À cause, peut-être, de l’anniversaire?…

— Може би поради годишнината?

Le petit prince rougit de nouveau. Il ne répondait jamais aux questions, mais, quand on rougit, ça signifie «oui», n’est-ce pas?

Малкият принц пак се изчерви. Той не отговаряше нищо на въпросите, но когато човек се изчервява, това означава „да“, нали?

— Ah! lui dis-je, j’ai peur…

— Ах! — казах му аз. — Страх ме е…

Mais il me répondit:

Но той ми отговори:

— Tu dois maintenant travailler. Tu dois repartir vers ta machine. Je t’attends ici. Reviens demain soir…

— Сега ти трябва да работиш. Трябва да отидеш при машината си. Аз ще те чакам тук. Ела утре вечер…

Mais je n’étais pas rassuré. Je me souvenais du renard. On risque de pleurer un peu si l’on s’est laissé apprivoiser…

Но аз не бях успокоен. Спомних си за лисицата. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…

CHAPITRE XXVI

XXVI

Il y avait, à côté du puits, une ruine de vieux mur de pierre. Lorsque je revins de mon travail, le lendemain soir, j’aperçus de loin mon petit prince assis là-haut, les jambes pendantes. Et je l’entendis qui parlait:

Встрани до кладенеца имаше развалини от стара каменна стена. На следната вечер, когато се върнах след работа, видях още отдалеч моя малък принц седнал горе на развалините провесил нозе. И го чух, като казваше:

— Tu ne t’en souviens donc pas? disait-il. Ce n’est pas tout à fait ici!

— Та не си ли спомняш? То не е точно тук!

Une autre voix lui répondit sans doute, puisqu’il répliqua:

И сигурно някой друг глас му се обади, защото той отвърна:

— Si! Si! c’est bien le jour, mais ce n’est pas ici l’endroit…

— Да! Да! Денят е този, но мястото не е това…

Je poursuivis ma marche vers le mur. Je ne voyais ni n’entendais toujours personne. Pourtant le petit prince répliqua de nouveau:

Продължих да вървя към стената. Все така не виждах, нито чувах някого. Но малкият принц отново отвърна:

— … Bien sûr. Tu verras où commence ma trace dans le sable. Tu n’as qu’à m’y attendre. J’y serai cette nuit.

— … Разбира се. Ще видиш де започват следите ми в пясъка. Ще трябва само да ме почакаш там. Аз ще дойда тая нощ.

J’étais à vingt mètres du mur et je ne voyais toujours rien.

Аз бях на двадесет метра от стената и все тъй не виждах нищо.

Le petit prince dit encore, après un silence:

След кратко мълчание малкият принц продължи:

— Tu as du bon venin? Tu es sûr de ne pas me faire souffrir longtemps?

— Имаш ли хубава отрова? Уверена ли си, че няма да ме накараш да се мъча дълго?

Je fis halte, le cœur serré, mais je ne comprenais toujours pas.

Спрях със свито сърце, но все още не можех да разбера.

— Maintenant va-t’en, dit-il… je veux redescendre!

— Сега отивай си — каза той — … искам да сляза.

Alors j’abaissai moi-même les yeux vers le pied du mur, et je fis un bond! Il était là, dressé vers le petit prince, un de ces serpents jaunes qui vous exécutent en trente secondes.

Тогава и аз сам наведох очи към подножието на стената и подскочих! Там, насочена към малкия принц, се бе изправила една от ония жълти змии, които умъртвяват човека в тридесет секунди.

Tout en fouillant ma poche pour en tirer mon revolver, je pris le pas de course, mais, au bruit que je fis, le serpent se laissa doucement couler dans le sable, comme un jet d’eau qui meurt, et, sans trop se presser, se faufila entre les pierres avec un léger bruit de métal.

Бъркайки в джоба, за да измъкна револвера си, аз хукнах, но от шума на стъпките ми змията тихичко се плъзна по пясъка, като ручейче, което замира, и без много да бърза, мушна се с лек металичен звук между два камъка.

Je parvins au mur juste à temps pour y recevoir dans les bras mon petit bonhomme de prince, pâle comme la neige.

Стигнах до стената точно навреме, за да мога да взема на ръце моя мъничък принц, бял като сняг.

— Quelle est cette histoire-là! Tu parles maintenant avec les serpents!

— Каква е тая работа? Сега разговаряш със змиите!

J’avais défait son éternel cache-nez d’or. Je lui avais mouillé les tempes et l’avais fait boire. Et maintenant je n’osais plus rien lui demander. Il me regarda gravement et m’entoura le cou de ses bras. Je sentais battre son cœur comme celui d’un oiseau qui meurt, quand on l’a tiré à la carabine. Il me dit:

Развих златното му шалче, което той постоянно носеше. Намокрих слепите му очи и го накарах да пие вода. И не смеех да го попитам нищо. Той ме погледна сериозно и обви ръце около шията ми. Усещах, че сърцето му бие като сърце на умиращо птиче, ударено с пушка. Той ми каза:

— Je suis content que tu aies trouvé ce qui manquait à ta machine. Tu vas pouvoir rentrer chez toi…

— Доволен съм, че си разбрал в какво се състои повредата на машината ти. Сега ще можеш да си отидеш у вас…

— Comment sais-tu!

— Отде знаеш?

Je venais justement lui annoncer que, contre toute espérance, j’avais réussi mon travail!

Аз тъкмо смятах да му кажа, че въпреки всяко очакване бях успял да поправя повредата.

Il ne répondit rien à ma question, mais il ajouta:

Той не отговори на въпроса ми, но добави:

— Moi aussi, aujourd’hui, je rentre chez moi…

— И аз също тъй днес се връщам в къщи.

Puis, mélancolique:

Сетне каза тъжно:

— C’est bien plus loin… c’est bien plus difficile…

— То е много по-далеч… много по-мъчно…

Je sentais bien qu’il se passait quelque chose d’extraordinaire. Je le serrais dans les bras comme un petit enfant, et cependant il me semblait qu’il coulait verticalement dans un abîme sans que je pusse rien pour le retenir…

Чувствувах ясно, че ставаше нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и все пак струваше ми се, че той се изплъзва от мене, смъква се отвесно в някаква пропаст и аз не мога да сторя нищо, за да го задържа…

Il avait le regard sérieux, perdu très loin:

Погледът му бе сериозен, зареян много надалеч.

— J’ai ton mouton. Et j’ai la caisse pour le mouton. Et j’ai la muselière…

— Аз имам твоята овца. Имам и сандъка за овцата. Имам и намордника…

Et il sourit avec mélancolie.

И се усмихна тъжно.

J’attendis longtemps. Je sentais qu’il se réchauffait peu à peu:

Аз чаках дълго. Усещах, че той постепенно се затопля.

— Petit bonhomme, tu as eu peur…

— Мило мое, тебе те беше страх…

Il avait eu peur, bien sûr! Mais il rit doucement:

Него, разбира се, го беше страх, но той се засмя тихичко:

— J’aurai bien plus peur ce soir…

— Довечера много повече ще ме е страх…