— Je voudrais voir un coucher de soleil… Faites-moi plaisir… Ordonnez au soleil de se coucher…

— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…

— Si j’ordonnais à un général de voler d’une fleur à l’autre à la façon d’un papillon, ou d’écrire une tragédie, ou de se changer en oiseau de mer, et si le général n’exécutait pas l’ordre reçu, qui, de lui ou de moi, serait dans son tort?

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

— Ce serait vous, dit fermement le petit prince.

— Вие — каза твърдо малкият принц.

— Exact. Il faut exiger de chacun ce que chacun peut donner, reprit le roi. L’autorité repose d’abord sur la raison. Si tu ordonnes à ton peuple d’aller se jeter à la mer, il fera la révolution. J’ai le droit d’exiger l’obéissance parce que mes ordres sont raisonnables.

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

— Alors mon coucher de soleil? rappela le petit prince qui jamais n’oubliait une question une fois qu’il l’avait posée.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

— Ton coucher de soleil, tu l’auras. Je l’exigerai. Mais j’attendrai, dans ma science du gouvernement, que les conditions soient favorables.

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

— Quand ça sera-t-il? s’informa le petit prince.

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

— Hem! Hem! lui répondit le roi, qui consulta d’abord un gros calendrier, hem! hem! ce sera, vers… vers… ce sera ce soir vers sept heures quarante! Et tu verras comme je suis bien obéi.

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

Le petit prince bâilla. Il regrettait son coucher de soleil manqué. Et puis il s’ennuyait déjà un peu:

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

— Je n’ai plus rien à faire ici, dit-il au roi. Je vais repartir!

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

— Ne pars pas, répondit le roi qui était si fier d’avoir un sujet. Ne pars pas, je te fais ministre!

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

— Ministre de quoi?

— Министър — на какво?

— De… de la justice!

— На… на правосъдието!

— Mais il n’y a personne à juger!

— Ами че тук няма кого да съдим!

— On ne sait pas, lui dit le roi. Je n’ai pas fait encore le tour de mon royaume. Je suis très vieux, je n’ai pas de place pour un carrosse, et ça me fatigue de marcher.

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

— Oh! Mais j’ai déjà vu, dit le petit prince qui se pencha pour jeter encore un coup d’œil sur l’autre côté de la planète. Il n’y a personne là-bas non plus…

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

— Tu te jugeras donc toi-même, lui répondit le roi. C’est le plus difficile. Il est bien plus difficile de se juger soi-même que de juger autrui. Si tu réussis à bien te juger, c’est que tu es un véritable sage.

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

— Moi, dit le petit prince, je puis me juger moi-même n’importe où. Je n’ai pas besoin d’habiter ici.

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

— Hem! Hem! dit le roi, je crois bien que sur ma planète il y a quelque part un vieux rat. Je l’entends la nuit. Tu pourras juger ce vieux rat. Tu le condamneras à mort de temps en temps. Ainsi sa vie dépendra de ta justice. Mais tu le gracieras chaque fois pour l’économiser. Il n’y en a qu’un.

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

— Moi, répondit le petit prince, je n’aime pas condamner à mort, et je crois bien que je m’en vais.

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

— Non, dit le roi.

— Не — рече царят.

Mais le petit prince, ayant achevé ses préparatifs, ne voulut point peiner le vieux monarque:

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

— Si Votre Majesté désirait être obéie ponctuellement, elle pourrait me donner un ordre raisonnable. Elle pourrait m’ordonner, par exemple, de partir avant une minute. Il me semble que les conditions sont favorables…

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

Le roi n’ayant rien répondu, le petit prince hésita d’abord, puis, avec un soupir, prit le départ.

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

— Je te fais mon ambassadeur, se hâta alors de crier le roi.

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

Il avait un grand air d’autorité.

Той имаше много властнически вид.

Les grandes personnes sont bien étranges, se dit le petit prince, en lui-même, durant son voyage.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

CHAPITRE XI

XI

La seconde planète était habitée par un vaniteux:

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

— Ah! Ah! Voilà la visite d’un admirateur! s’écria de loin le vaniteux dès qu’il aperçut le petit prince.

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Car, pour les vaniteux, les autres hommes sont des admirateurs.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

— Bonjour, dit le petit prince. Vous avez un drôle de chapeau.

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— C’est pour saluer, lui répondit le vaniteux. C’est pour saluer quand on m’acclame. Malheureusement il ne passe jamais personne par ici.

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— Ah oui? dit le petit prince qui ne comprit pas.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— Frappe tes mains l’une contre l’autre, conseilla donc le vaniteux.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

Le petit prince frappa ses mains l’une contre l’autre. Le vaniteux salua modestement en soulevant son chapeau.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

«Ça c’est plus amusant que la visite au roi», se dit en lui-même le petit prince. Et il recommença de frapper ses mains l’une contre l’autre. Le vaniteux recommença de saluer en soulevant son chapeau.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

Après cinq minutes d’exercice le petit prince se fatigua de la monotonie du jeu:

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

— Et, pour que le chapeau tombe, demanda-t-il, que faut-il faire?

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

Mais le vaniteux ne l’entendit pas. Les vaniteux n’entendent jamais que les louanges.

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

— Est-ce que tu m’admires vraiment beaucoup? demanda-t-il au petit prince.

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— Qu’est-ce que signifie admirer?

— Какво значи това — да се възхищавам?

— Admirer signifie reconnaître que je suis l’homme le plus beau, le mieux habillé, le plus riche et le plus intelligent de la planète.

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— Mais tu es seul sur ta planète!

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— Fais-moi ce plaisir. Admire-moi quand même!

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— Je t’admire, dit le petit prince, en haussant un peu les épaules, mais en quoi cela peut-il bien t’intéresser?

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

Et le petit prince s’en fut.

И малкият принц си тръгна.

Les grandes personnes sont décidément bien bizarres, se dit-il simplement en lui-même durant son voyage.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

CHAPITRE XII

XII

La planète suivante était habitée par un buveur. Cette visite fut très courte, mais elle plongea le petit prince dans une grande mélancolie:

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

— Que fais-tu là? dit-il au buveur, qu’il trouva installé en silence devant une collection de bouteilles vides et une collection de bouteilles pleines.

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

— Je bois, répondit le buveur, d’un air lugubre.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— Pourquoi bois-tu? lui demanda le petit prince.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— Pour oublier, répondit le buveur.

— За да забравя — отговори пияницата.

— Pour oublier quoi? s’enquit le petit prince qui déjà le plaignait.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— Pour oublier que j’ai honte, avoua le buveur en baissant la tête.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Honte de quoi? s’informa le petit prince qui désirait le secourir.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— Honte de boire! acheva le buveur qui s’enferma définitivement dans le silence.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

Et le petit prince s’en fut, perplexe.

А малкият принц си отиде в недоумение.

Les grandes personnes sont décidément très très bizarres, se disait-il en lui-même durant le voyage.

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

CHAPITRE XIII

XIII

La quatrième planète était celle du businessman. Cet homme était si occupé qu’il ne leva même pas la tête à l’arrivée du petit prince.

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

— Bonjour, lui dit celui-ci. Votre cigarette est éteinte.

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

— Trois et deux font cinq. Cinq et sept douze. Douze et trois quinze. Bonjour. Quinze et sept vingt-deux. Vingt-deux et six vingt-huit. Pas le temps de la rallumer. Vingt-six et cinq trente et un. Ouf! Ça fait donc cinq cent un millions six cent vingt-deux mille sept cent trente et un.

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

— Cinq cents millions de quoi?

— Петстотин милиона какво?

— Hein? Tu es toujours là? Cinq cent un millions de… je ne sais plus… J’ai tellement de travail! Je suis sérieux, moi, je ne m’amuse pas à des balivernes! Deux et cinq sept…

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

— Cinq cent un millions de quoi, répéta le petit prince qui jamais de sa vie, n’avait renoncé à une question, une fois qu’il l’avait posée.

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

Le businessman leva la tête:

Бизнесменът дигна глава:

— Depuis cinquante-quatre ans que j’habite cette planète-ci, je n’ai été dérangé que trois fois. La première fois ç’a été, il y a vingt-deux ans, par un hanneton qui était tombé Dieu sait d’où. Il répandait un bruit épouvantable, et j’ai fait quatre erreurs dans une addition.

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

La seconde fois ç’a été, il y a onze ans, par une crise de rhumatisme. Je manque d’exercice. Je n’ai pas le temps de flâner. Je suis sérieux, moi. La troisième fois… la voici! Je disais donc cinq cent un millions…

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

— Millions de quoi?

— Милиона — какво?

Le businessman comprit qu’il n’était point d’espoir de paix:

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

— Millions de ces petites choses que l’on voit quelquefois dans le ciel.

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

— Des mouches?

— Мухи ли?

— Mais non, des petites choses qui brillent.

— Не, не, мънички неща, които блестят.

— Des abeilles?

— Пчели ли?

— Mais non. Des petites choses dorées qui font rêvasser les fainéants. Mais je suis sérieux, moi! Je n’ai pas le temps de rêvasser.

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

— Ah! des étoiles?

— А! Звезди ли?

— C’est bien ça. Des étoiles.

— Точно тъй, звезди.

— Et que fais-tu de cinq cents millions d’étoiles?

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

— Cinq cent un millions six cent vingt-deux mille sept cent trente et un. Je suis sérieux, moi, je suis précis.

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

— Et que fais-tu de ces étoiles?

— И какво правиш с тия звезди?

— Ce que j’en fais?

— Какво правя ли?

— Oui.

— Да.

— Rien. Je les possède.

— Нищо. Притежавам ги.

— Tu possèdes les étoiles?

— Притежаваш звездите ли?

— Oui.

— Да.

— Mais j’ai déjà vu un roi qui…

— Но аз видях вече един цар, който…

— Les rois ne possèdent pas. Ils «règnent» sur. C’est très différent.

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

— Et à quoi cela te sert-il de posséder les étoiles?

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

— Ça me sert à être riche.

— За да бъда богат.

— Et à quoi cela te sert-il d’être riche?

— А за какво ти е да си богат?

— À acheter d’autres étoiles, si quelqu’un en trouve.

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

Celui-là, se dit en lui-même le petit prince, il raisonne un peu comme mon ivrogne.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

Cependant il posa encore des questions:

Въпреки това той зададе още въпроси:

— Comment peut-on posséder les étoiles?

— Как може да се притежават звездите?

— À qui sont-elles? riposta, grincheux, le businessman.

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.