— Ah! pardon, fit le petit prince.

— Ах, извинявай — рече малкият принц.

Mais, après réflexion, il ajouta:

Но след като помисли, добави:

— Qu’est-ce que signifie «apprivoiser»?

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Tu n’es pas d’ici, dit le renard, que cherches-tu?

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Je cherche les hommes, dit le petit prince. Qu’est-ce que signifie «apprivoiser»?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Les hommes, dit le renard, ils ont des fusils et ils chassent. C’est bien gênant! Ils élèvent aussi des poules. C’est leur seul intérêt. Tu cherches des poules?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Non, dit le petit prince. Je cherche des amis. Qu’est-ce que signifie «apprivoiser»?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— C’est une chose trop oubliée, dit le renard. Ça signifie «créer des liens…»

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Créer des liens?

— Да се свържеш с другите ли?

— Bien sûr, dit le renard. Tu n’es encore pour moi qu’un petit garçon tout semblable à cent mille petits garçons. Et je n’ai pas besoin de toi. Et tu n’as pas besoin de moi non plus. Je ne suis pour toi qu’un renard semblable à cent mille renards. Mais, si tu m’apprivoises, nous aurons besoin l’un de l’autre. Tu seras pour moi unique au monde. Je serai pour toi unique au monde…

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Je commence à comprendre, dit le petit prince. Il y a une fleur… je crois qu’elle m’a apprivoisé…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— C’est possible, dit le renard. On voit sur la Terre toutes sortes de choses…

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— Oh! ce n’est pas sur la Terre, dit le petit prince.

— О, то не е на земята — каза малкият принц.

Le renard parut très intrigué:

Любопитството на лисицата се изостри:

— Sur une autre planète?

— На друга планета ли?

— Oui.

— Да.

— Il y a des chasseurs, sur cette planète-là?

— Има ли ловци на тая планета?

— Non.

— Не.

— Ça, c’est intéressant! Et des poules?

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— Non.

— Не.

— Rien n’est parfait, soupira le renard.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

Mais le renard revint à son idée:

Но тя пак се върна на мисълта си:

— Ma vie est monotone. Je chasse les poules, les hommes me chassent. Toutes les poules se ressemblent, et tous les hommes se ressemblent. Je m’ennuie donc un peu. Mais, si tu m’apprivoises, ma vie sera comme ensoleillée. Je connaîtrai un bruit de pas qui sera différent de tous les autres. Les autres pas me font rentrer sous terre. Le tien m’appellera hors du terrier, comme une musique.

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката.

Et puis regarde! Tu vois, là-bas, les champs de blé? Je ne mange pas de pain. Le blé pour moi est inutile. Les champs de blé ne me rappellent rien. Et ça, c’est triste! Mais tu as des cheveux couleur d’or. Alors ce sera merveilleux quand tu m’auras apprivoisé! Le blé, qui est doré, me fera souvenir de toi. Et j’aimerai le bruit du vent dans le blé…

И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Le renard se tut et regarda longtemps le petit prince:

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

— S’il te plaît… apprivoise-moi! dit-il.

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— Je veux bien, répondit le petit prince, mais je n’ai pas beaucoup de temps. J’ai des amis à découvrir et beaucoup de choses à connaître.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— On ne connaît que les choses que l’on apprivoise, dit le renard. Les hommes n’ont plus le temps de rien connaître. Ils achètent des choses toutes faites chez les marchands. Mais comme il n’existe point de marchands d’amis, les hommes n’ont plus d’amis. Si tu veux un ami, apprivoise-moi!

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Que faut-il faire? dit le petit prince.

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Il faut être très patient, répondit le renard. Tu t’assoiras d’abord un peu loin de moi, comme ça, dans l’herbe. Je te regarderai du coin de l’œil et tu ne diras rien. Le langage est source de malentendus. Mais, chaque jour, tu pourras t’asseoir un peu plus près…

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…

Le lendemain revint le petit prince.

На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Il eût mieux valu revenir à la même heure, dit le renard. Si tu viens, par exemple, à quatre heures de l’après-midi, dès trois heures je commencerai d’être heureux. Plus l’heure avancera, plus je me sentirai heureux. À quatre heures, déjà, je m’agiterai et m’inquiéterai; je découvrirai le prix du bonheur! Mais si tu viens n’importe quand, je ne saurai jamais à quelle heure m’habiller le cœur… Il faut des rites.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата: — Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— Qu’est-ce qu’un rite? dit le petit prince.

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— C’est aussi quelque chose de trop oublié, dit le renard. C’est ce qui fait qu’un jour est différent des autres jours, une heure, des autres heures. Il y a un rite, par exemple, chez mes chasseurs. Ils dansent le jeudi avec les filles du village. Alors le jeudi est jour merveilleux! Je vais me promener jusqu’à la vigne. Si les chasseurs dansaient n’importe quand, les jours se ressembleraient tous, et je n’aurais point de vacances.

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

Ainsi le petit prince apprivoisa le renard. Et quand l’heure du départ fut proche:

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

— Ah! dit le renard… Je pleurerai.

— Ах! … Аз ще плача.

— C’est ta faute, dit le petit prince, je ne te souhaitais point de mal, mais tu as voulu que je t’apprivoise…

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Bien sûr, dit le renard.

— Разбира се — каза лисицата.

— Mais tu vas pleurer! dit le petit prince.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— Bien sûr, dit le renard.

— Разбира се — каза лисицата.

— Alors tu n’y gagnes rien!

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— J’y gagne, dit le renard, à cause de la couleur du blé.

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

Puis il ajouta:

И добави:

— Va revoir les roses. Tu comprendras que la tienne est unique au monde. Tu reviendras me dire adieu, et je te ferai cadeau d’un secret.

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Le petit prince s’en fut revoir les roses:

Малкият принц отиде да види пак розите.

— Vous n’êtes pas du tout semblables à ma rose, vous n’êtes rien encore, leur dit-il. Personne ne vous a apprivoisées et vous n’avez apprivoisé personne. Vous êtes comme était mon renard. Ce n’était qu’un renard semblable à cent mille autres. Mais j’en ai fait mon ami, et il est maintenant unique au monde.

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

Et les roses étaient bien gênées.

И розите се почувствуваха много смутени.

— Vous êtes belles, mais vous êtes vides, leur dit-il encore. On ne peut pas mourir pour vous. Bien sûr, ma rose à moi, un passant ordinaire croirait qu’elle vous ressemble. Mais à elle seule elle est plus importante que vous toutes, puisque c’est elle que j’ai arrosée. Puisque c’est elle que j’ai mise sous globe. Puisque c’est elle que j’ai abritée par le paravent. Puisque c’est elle dont j’ai tué les chenilles (sauf les deux ou trois pour les papillons). Puisque c’est elle que j’ai écoutée se plaindre, ou se vanter, ou même quelquefois se taire. Puisque c’est ma rose.

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

Et il revint vers le renard:

И се върна пак при лисицата:

— Adieu, dit-il…

— Сбогом… — каза той.

— Adieu, dit le renard. Voici mon secret. Il est très simple: on ne voit bien qu’avec le cœur. L’essentiel est invisible pour les yeux.

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— L’essentiel est invisible pour les yeux, répéta le petit prince, afin de se souvenir.

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— C’est le temps que tu as perdu pour ta rose qui fait ta rose si importante.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— C’est le temps que j’ai perdu pour ma rose… fit le petit prince, afin de se souvenir.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Les hommes ont oublié cette vérité, dit le renard. Mais tu ne dois pas l’oublier. Tu deviens responsable pour toujours de ce que tu as apprivoisé. Tu es responsable de ta rose…

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Je suis responsable de ma rose… répéta le petit prince, afin de se souvenir.

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

CHAPITRE XXII

XXII

— Bonjour, dit le petit prince.

— Добър ден — каза малкият принц.

— Bonjour, dit l’aiguilleur.

— Добър ден — каза стрелочникът.

— Que fais-tu ici? dit le petit prince.

— Какво правиш тук? — каза малкият принц.

— Je trie les voyageurs, par paquets de mille, dit l’aiguilleur. J’expédie les trains qui les emportent, tantôt vers la droite, tantôt vers la gauche.

— Разпределям пътниците на групи от по хиляда — рече стрелочникът. — Изпращам влаковете, които ги отвозват, било вдясно, било вляво.

Et un rapide illuminé, grondant comme le tonnerre, fit trembler la cabine d’aiguillage.

Един светнал бърз влак, затрещял като гръмотевица, раздруса будката на стрелочника.

— Ils sont bien pressés, dit le petit prince. Que cherchent-ils?

— Много бързат — рече малкият принц. — Какво търсят те?

— L’homme de la locomotive l’ignore lui-même, dit l’aiguilleur.

— И човекът на локомотива не знае това — каза стрелочникът.

Et gronda, en sens inverse, un second rapide illuminé.

Друг светнал бърз влак, в посока обратна на първата, загърмоля.

— Ils reviennent déjà? demanda le petit prince…

— Връщат ли се вече? — попита малкият принц.

— Ce ne sont pas les mêmes, dit l’aiguilleur. C’est un échange.

— Те не са същите — каза стрелочникът. — Те се разминават тук.

— Ils n’étaient pas contents, là où ils étaient?

— Не са ли били доволни там, дето са били?

— On n’est jamais content là où l’on est, dit l’aiguilleur.

— Човек никога не е доволен там, дето е — каза стрелочникът.

Et gronda le tonnerre d’un troisième rapide illuminé.

Трети светнал бърз влак протътна като гръмотевица.

— Ils poursuivent les premiers voyageurs? demanda le petit prince.

— Тия искат да догонят първите ли? — попита малкият принц.

— Ils ne poursuivent rien du tout, dit l’aiguilleur. Ils dorment là-dedans, ou bien ils bâillent. Les enfants seuls écrasent leur nez contre les vitres.

— Нищо не искат да догонят — каза стрелочникът. — Те спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носовете си о стъклата.

— Les enfants seuls savent ce qu’ils cherchent, fit le petit prince. Ils perdent du temps pour une poupée de chiffons, et elle devient très importante, et si on la leur enlève, ils pleurent…

— Само децата знаят какво търсят — каза малкият принц. — Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, и ако им я вземат, те плачат…

— Ils ont de la chance, dit l’aiguilleur.

— Те са късметлии — каза стрелочникът.

CHAPITRE XXIII

XXIII

— Bonjour, dit le petit prince.

— Добър ден — каза малкият принц.

— Bonjour, dit le marchand.

— Добър ден — каза търговецът.

C’était un marchand de pilules perfectionnées qui apaisent la soif. On en avale une par semaine et l’on n’éprouve plus le besoin de boire.

Той беше търговец на усъвършенствувани хапчета, които утоляват жаждата. Глътваш по едно хапче седмично и вече не усещаш жажда.

— Pourquoi vends-tu ça? dit le petit prince.

— Защо продаваш тия неща? — попита малкият принц.

— C’est une grosse économie de temps, dit le marchand. Les experts ont fait des calculs. On épargne cinquante-trois minutes par semaine.

— Така се пести много време — каза търговецът. — Експертите пресметнаха. Спестяват се седмично петдесет и три минути.

— Et que fait-on des cinquante-trois minutes?

— И какво правят хората с тия петдесет и три минути?

— On en fait ce que l’on veut…

— Правят, каквото си щат…

«Moi, se dit le petit prince, si j’avais cinquante-trois minutes à dépenser, je marcherais tout doucement vers une fontaine…»

„Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“

CHAPITRE XXIV

XXIV

Nous en étions au huitième jour de ma panne dans le désert, et j’avais écouté l’histoire du marchand en buvant la dernière goutte de ma provision d’eau:

Беше осмият ден от моето принудително кацване в пустинята и аз изслушах историята за търговеца, пиейки последната глътка от моя запас вода.

— Ah! dis-je au petit prince, ils sont bien jolis, tes souvenirs, mais je n’ai pas encore réparé mon avion, je n’ai plus rien à boire, et je serais heureux, moi aussi, si je pouvais marcher tout doucement vers une fontaine!

— Виж какво — казах аз на малкия принц, — твоите спомени са много хубави, но аз още не съм поправил самолета си, нямам вече вода за пиене и ще бъда щастлив, ако също като тебе бих могъл да тръгна полекичка към някой извор!

— Mon ami le renard, me dit-il…

— Моят приятел — лисицата… — каза ми той.

— Mon petit bonhomme, il ne s’agit plus du renard!

— Мило мое, не става вече дума за лисицата!

— Pourquoi?

— Защо?

— Parce qu’on va mourir de soif…

— Защото човек може да умре от жажда…

Il ne comprit pas mon raisonnement, il me répondit:

Той не разбра моето разсъждение и ми отговори:

— C’est bien d’avoir eu un ami, même si l’on va mourir. Moi, je suis bien content d’avoir eu un ami renard…

— Добре е да имаш приятел, дори ако трябва да умреш. Аз съм много доволен, че лисицата ми беше приятел…

Il ne mesure pas le danger, me dis-je. Il n’a jamais ni faim ni soif. Un peu de soleil lui suffit…

„Той не проумява колко голяма е опасността — казах си аз. — На него му стига малко слънце…“

Mais il me regarda et répondit à ma pensée:

Но той ме погледна и отговори на моята мисъл:

— J’ai soif aussi… cherchons un puits…

— И аз съм жаден… Нека потърсим някой кладенец…

J’eus un geste de lassitude: il est absurde de chercher un puits, au hasard, dans l’immensité du désert. Cependant nous nous mîmes en marche.

Аз махнах уморено с ръка; безсмислено е да търсиш наслуки някакъв кладенец в безпределността на пустинята. И все пак тръгнахме.

Quand nous eûmes marché des heures, en silence, la nuit tomba, et les étoiles commencèrent de s’éclairer. Je les apercevais comme en rêve, ayant un peu de fièvre, à cause de ma soif. Les mots du petit prince dansaient dans ma mémoire:

След като бяхме вървели с часове мълчаливо, смрачи се и звездите почнаха да светят. Поради жаждата малко ме тресеше и аз ги виждах като насън. Думите на малкия принц подскачаха в съзнанието ми.