— Mais les volcans éteints peuvent se réveiller, interrompit le petit prince. Qu’est-ce que signifie «éphémère»?

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Que les volcans soient éteints ou soient éveillés, ça revient au même pour nous autres, dit le géographe. Ce qui compte pour nous, c’est la montagne. Elle ne change pas.

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

— Mais qu’est-ce que signifie «éphémère»? répéta le petit prince qui, de sa vie, n’avait renoncé à une question, une fois qu’il l’avait posée.

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Ça signifie «qui est menacé de disparition prochaine».

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— Ma fleur est menacée de disparition prochaine?

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— Bien sûr.

— Разбира се.

Ma fleur est éphémère, se dit le petit prince, et elle n’a que quatre épines pour se défendre contre le monde! Et je l’ai laissée toute seule chez moi!

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

Ce fut là son premier mouvement de regret. Mais il reprit courage:

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

— Que me conseillez-vous d’aller visiter? demanda-t-il.

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— La planète Terre, lui répondit le géographe. Elle a une bonne réputation…

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

Et le petit prince s’en fut, songeant à sa fleur.

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.

CHAPITRE XVI

XVI

La Terre n’est pas une planète quelconque!

И тъй седмата планета беше Земята.

On y compte cent onze rois (en n’oubliant pas, bien sûr, les rois nègres), sept mille géographes, neuf cent mille businessmen, sept millions et demi d’ivrognes, trois cent onze millions de vaniteux, c’est-à-dire environ deux milliards de grandes personnes.

Земята не е каква да е планета. В нея се наброяват сто и единадесет крале (като не забравяме, разбира се, и негърските), седем хиляди географи, деветстотин хиляди бизнесмени, седем и половина милиона пияници, триста и единадесет милиона суетни хора, с една дума около два милиарда възрастни.

Pour vous donner une idée des dimensions de la Terre je vous dirai qu’avant l’invention de l’électricité on y devait entretenir, sur l’ensemble des six continents, une véritable armée de quatre cent soixante-deux mille cinq cent onze allumeurs de réverbères.

За да ви дам представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди откриването на електричеството трябваше да се поддържа — общо за шестте континента — една истинска армия от четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин и единадесет фенерджии за уличното осветление.

Vu d’un peu loin ça faisait un effet splendide. Les mouvements de cette armée étaient réglés comme ceux d’un ballet d’opéra.

Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет.

D’abord venait le tour des allumeurs de réverbères de Nouvelle-Zélande et d’Australie. Puis ceux-ci, ayant allumé leurs lampions, s’en allaient dormir. Alors entraient à leur tour dans la danse les allumeurs de réverbères de Chine et de Sibérie. Puis eux aussi s’escamotaient dans les coulisses.

Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите.

Alors venait le tour des allumeurs de réverbères de Russie et des Indes. Puis de ceux d’Afrique et d’Europe. Puis de ceux d’Amérique du Sud. Puis de ceux d’Amérique du Nord.

Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка.

Et jamais ils ne se trompaient dans leur ordre d’entrée en scène. C’était grandiose.

И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.

Seuls, l’allumeur de l’unique réverbère du pôle Nord, et son confrère de l’unique réverbère du pôle Sud, menaient des vies d’oisiveté et de nonchalance: ils travaillaient deux fois par an.

Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.

CHAPITRE XVII

XVII

Quand on veut faire de l’esprit, il arrive que l’on mente un peu. Je n’ai pas été très honnête en vous parlant des allumeurs de réverbères. Je risque de donner une fausse idée de notre planète à ceux qui ne la connaissent pas. Les hommes occupent très peu de place sur la terre.

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята.

Si les deux milliards d’habitants qui peuplent la terre se tenaient debout et un peu serrés, comme pour un meeting, ils logeraient aisément sur une place publique de vingt milles de long sur vingt milles de large. On pourrait entasser l’humanité sur le moindre petit îlot du Pacifique.

Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.

Les grandes personnes, bien sûr, ne vous croiront pas. Elles s’imaginent tenir beaucoup de place. Elles se voient importantes comme des baobabs. Vous leur conseillerez donc de faire le calcul. Elles adorent les chiffres: ça leur plaira. Mais ne perdez pas votre temps à ce pensum. C’est inutile. Vous avez confiance en moi.

Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.

Le petit prince, une fois sur terre, fut donc bien surpris de ne voir personne. Il avait déjà peur de s’être trompé de planète, quand un anneau couleur de lune remua dans le sable.

Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.

— Bonne nuit, fit le petit prince à tout hasard.

— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.

— Bonne nuit, fit le serpent.

— Добър вечер — рече змията.

— Sur quelle planète suis-je tombé? demanda le petit prince.

— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.

— Sur la Terre, en Afrique, répondit le serpent.

— Върху Земята, в Африка — отговори змията.

— Ah!… Il n’y a donc personne sur la Terre?

— Ах! … Значи на Земята няма никой?

— Ici c’est le désert. Il n’y a personne dans les déserts. La Terre est grande, dit le serpent.

— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.

Le petit prince s’assit sur une pierre et leva les yeux vers le ciel:

Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:

— Je me demande, dit-il, si les étoiles sont éclairées afin que chacun puisse un jour retrouver la sienne. Regarde ma planète. Elle est juste au-dessus de nous… Mais comme elle est loin!

— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

— Elle est belle, dit le serpent. Que viens-tu faire ici?

— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?

— J’ai des difficultés avec une fleur, dit le petit prince.

— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.

— Ah! fit le serpent.

— А-а! — рече змията.

Et ils se turent.

И млъкнаха.

— Où sont les hommes? reprit enfin le petit prince. On est un peu seul dans le désert…

— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…

— On est seul aussi chez les hommes, dit le serpent.

— Човек е самотен и между хората — каза змията.

Le petit prince le regarda longtemps:

Малкият принц й отправи дълъг поглед:

— Tu es une drôle de bête, lui dit-il enfin, mince comme un doigt…

— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…

— Mais je suis plus puissant que le doigt d’un roi, dit le serpent.

— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.

Le petit prince eut un sourire:

Малкият принц се усмихна:

— Tu n’es pas bien puissant… tu n’as même pas de pattes… tu ne peux même pas voyager…

— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…

— Je puis t’emporter plus loin qu’un navire, dit le serpent.

— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

Il s’enroula autour de la cheville du petit prince, comme un bracelet d’or:

Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:

— Celui que je touche, je le rends à la terre dont il est sorti, dit-il encore. Mais tu es pur et tu viens d’une étoile…

— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…

Le petit prince ne répondit rien.

Малкият принц не отговори нищо.

— Tu me fais pitié, toi si faible, sur cette Terre de granit. Je puis t’aider un jour si tu regrettes trop ta planète. Je puis…

— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…

— Oh! J’ai très bien compris, fit le petit prince, mais pourquoi parles-tu toujours par énigmes?

— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?

— Je les résous toutes, dit le serpent.

— Аз разрешавам всички загадки — каза змията.

Et ils se turent.

И млъкнаха.

CHAPITRE XVIII

XVIII

Le petit prince traversa le désert et ne rencontra qu’une fleur. Une fleur à trois pétales, une fleur de rien du tout…

Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…

— Bonjour, dit le petit prince.

— Добър ден. — каза малкият принц.

— Bonjour, dit la fleur.

— Добър ден — каза цветчето.

— Où sont les hommes? demanda poliment le petit prince.

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

La fleur, un jour, avait vu passer une caravane:

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

— Les hommes? Il en existe, je crois, six ou sept. Je les ai aperçus il y a des années. Mais on ne sait jamais où les trouver. Le vent les promène. Ils manquent de racines, ça les gêne beaucoup.

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

— Adieu, fit le petit prince.

— Сбогом — рече малкият принц.

— Adieu, dit la fleur.

— Сбогом — каза цветчето.

CHAPITRE XIX

XIX

Le petit prince fit l’ascension d’une haute montagne. Les seules montagnes qu’il eût jamais connues étaient les trois volcans qui lui arrivaient au genou. Et il se servait du volcan éteint comme d’un tabouret. «D’une montagne haute comme celle-ci, se dit-il donc, j’apercevrai d’un coup toute la planète et tous les hommes…» Mais il n’aperçut rien que des aiguilles de roc bien aiguisées.

Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.

— Bonjour, dit-il à tout hasard.

— Добър ден — каза за всеки случай той.

— Bonjour… Bonjour… Bonjour… répondit l’écho.

— Добър ден… добър ден… добър ден… — отвърна ехото.

— Qui êtes-vous? dit le petit prince.

— Кои сте вие? — рече малкият принц.

— Qui êtes-vous… qui êtes-vous… qui êtes-vous… répondit l’écho.

— Кои сте вие… кои сте вие… кои сте вие… — отвърна ехото.

— Soyez mes amis, je suis seul, dit-il.

— Бъдете мои приятели, аз съм сам — каза той.

— Je suis seul… je suis seul… je suis seul… répondit l’écho.

— Аз съм сам… аз съм сам… аз съм сам… — отвърна ехото.

«Quelle drôle de planète! pensa-t-il alors. Elle est toute sèche, et toute pointue et toute salée.

„Каква странна планета — помисли си той. — Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена.

Et les hommes manquent d’imagination. Ils répètent ce qu’on leur dit… Chez moi j’avais une fleur: elle parlait toujours la première…»

И хората нямат въображение. Те повтарят, каквото им се каже… На моята планета аз имах едно цветче: то винаги първо заговорваше…“

CHAPITRE XX

XX

Mais il arriva que le petit prince, ayant longtemps marché à travers les sables, les rocs et les neiges, découvrit enfin une route. Et les routes vont toutes chez les hommes.

Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

— Bonjour, dit-il.

— Добър ден — каза той.

C’était un jardin fleuri de roses.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

— Bonjour, dirent les roses.

— Добър ден — казаха розите.

Le petit prince les regarda. Elles ressemblaient toutes à sa fleur.

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цветче.

— Qui êtes-vous? leur demanda-t-il, stupéfait.

— Кои сте вие? — попита ги той смаян.

— Nous sommes des roses, dirent les roses.

— Ние сме рози — казаха розите.

— Ah! fit le petit prince…

— А! — рече малкият принц.

Et il se sentit très malheureux. Sa fleur lui avait raconté qu’elle était seule de son espèce dans l’univers. Et voici qu’il en était cinq mille, toutes semblables, dans un seul jardin!

И се почувствува много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена от тоя род в цялата вселена. А ето, че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!

«Elle serait bien vexée, se dit-il, si elle voyait ça… elle tousserait énormément et ferait semblant de mourir pour échapper au ridicule. Et je serais bien obligé de faire semblant de la soigner, car, sinon, pour m’humilier moi aussi, elle se laisserait vraiment mourir…»

„Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…..“

Puis il se dit encore: «Je me croyais riche d’une fleur unique, et je ne possède qu’une rose ordinaire. Ça et mes trois volcans qui m’arrivent au genou, et dont l’un, peut-être, est éteint pour toujours, ça ne fait pas de moi un bien grand prince…»

А след малко си каза: „Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“

Et, couché dans l’herbe, il pleura.

И легнал на тревата, той заплака.

CHAPITRE XXI

XXI

C’est alors qu’apparut le renard:

Тъкмо тогава се яви лисицата.

— Bonjour, dit le renard.

— Добър ден — каза лисицата.

— Bonjour, répondit poliment le petit prince, qui se retourna mais ne vit rien.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Je suis là, dit la voix, sous le pommier.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Qui es-tu? dit le petit prince. Tu es bien joli…

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— Je suis un renard, dit le renard.

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Viens jouer avec moi, lui proposa le petit prince. Je suis tellement triste…

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Je ne puis pas jouer avec toi, dit le renard. Je ne suis pas apprivoisé.

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.