Преведе от френски Константин Константинов

НА ЛЕОН ВЕРТ

献给莱翁·维尔特

Моля децата да ми простят, че посвещавам тая книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение за това: тоя възрастен човек е най-добрият ми приятел в света. Имам и друго извинение: тоя възрастен човек може да разбира всичко, дори и книгите за деца. Имам и трето извинение: тоя възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен.

请孩子们原谅我把这本书献给了一个大人。我有一条正当的理由：这个大人是我在世界上最好的朋友。我另有一条理由：这个大人什么都懂；即使儿童读物也懂。我还有第三条理由；这个大人住在法国，忍冻挨饿。他很需要有人安慰。

Ако всички тия извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тая книга на детето, което тоя възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.) И така, поправям посвещението си:

要是这些理由还不够充分，我就把这本书献给这个大人曾经做过的孩子。每人大人都是从做孩子开始的。（然而，记得这事的又有几个呢？）因此，我把我的献词改为：

НА ЛЕОН ВЕРТ, КОГАТО Е БИЛ МАЛКО МОМЧЕ

献给童年时代的莱翁·维尔特

I

I

Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.

当我还只有六岁的时候，在一本描写原始森林的名叫《真实的故事》的书中，看到了一副精彩的插画，画的是一条蟒蛇正在吞食一只大野兽。页头上就是那副画的摹本。

В книгата се казваше: „Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я сдъвкват. След това не могат да помръднат и шест месеца спят, през което време храната им се смила.“

这本书中写道：“这些蟒蛇把它们的猎获物不加咀嚼地囫囵吞下，尔后就不能再动弹了；它们就在长长的六个月的睡眠中消化这些食物。”

Тогава дълго мислих за приключенията в джунглите и успях и аз да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава:

当时，我对丛林中的奇遇想得很多，于是，我也用彩色铅笔画出了我的第一副图画。我的第一号作品。它是这样的：

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх.

我把我的这副杰作拿给大人看，我问他们我的画是不是叫他们害怕。

Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“

他们回答我说：“一顶帽子有什么可怕的？”

Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. На тях винаги трябва да им обясняваш. Моята рисунка номер 2 беше такава:

我画的不是帽子，是一条巨蟒在消化着一头大象。于是我又把巨蟒肚子里的情况画了出来，以便让大人们能够看懂。这些大人总是需要解释。我的第二号作品是这样的：

Възрастните ме посъветваха да не рисувам змиите боа, както те изглеждат отвън и отвътре, и да се занимавам с география, с история, със смятане и с граматика. Ето как, още когато бях шестгодишен, изпуснах великолепното поприще на художник.

大人们劝我把这些画着开着肚皮的，或闭上肚皮的蟒蛇的图画放在一边，还是把兴趣放在地理、历史、算术、语法上。就这样，在六岁的那年，我就放弃了当画家这一美好的职业。

Бях обезсърчен от неуспеха на моята рисунка номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

我的第一号、第二号作品的不成功，使我泄了气。这些大人们，靠他们自己什么也弄不懂，还得老是不断地给他们作解释。这真叫孩子们腻味。

Така че трябваше да си избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде из света. И вярно е, че географията много ми послужи.

后来，我只好选择了另外一个职业，我学会了开飞机，世界各地差不多都飞到过。的确，地理学帮了我很大的忙。

От пръв поглед можех да различавам Китай от Аризона. Това е много полезно, ако човек се заблуди нощем.

我一眼就能分辨出中国和亚里桑那。要是夜里迷失了航向，这是很有用的。

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.

这样，在我的生活中，我跟许多严肃的人有过很多的接触。我在大人们中间生活过很长时间。我仔细地观察过他们，但这并没有使我对他们的看法有多大的改变。

Когато срещнех някой възрастен, който ми се струваше, че разбира малко повече, аз го проверявах с рисунката си номер 1, която бях запазил. Исках да зная дали той наистина е способен да разбира.

当我遇到一个头脑看来稍微清楚的大人时，我就拿出一直保存着的我那第一号作品来测试测试他。我想知道他是否真的有理解能力。

Но всякога ми се отговаряше: „Това е шапка“.

可是，得到的回答总是： “这是顶帽子。”

Тогава аз не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Приказвах му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният биваше много доволен, че се е запознал със също такъв разсъдителен човек.

我就不和他谈巨蟒呀，原始森林呀，或者星星之类的事。我只得迁就他们的水平，和他们谈些桥牌呀，高尔夫球呀，政治呀，领带呀这些。于是大人们就十分高兴能认识我这样一个通情达理的人。

II

II

Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня.

我就这样孤独地生活着，没有一个能真正谈得来的人，一直到六年前在撒哈拉沙漠上发生了那次故障。

Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвях се да извърша сам една трудна поправка.

我的发动机里有个东西损坏了。当时由于我既没有带机械师也没有带旅客，我就试图独自完成这个困难的维修工作。

За мене това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.

这对我来说是个生与死的问题。我随身带的水只够饮用一星期。

И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана.

第一天晚上我就睡在这远离人间烟火的大沙漠上。我比大海中伏在小木排上的遇难者还要孤独得多。

Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:

而在第二天拂晓，当一个奇怪的小声音叫醒我的时候，你们可以想见我当时是多么吃惊。这小小的声音说道：

— Моля… нарисувай ми една овца!

“请你给我画一只羊，好吗？”

— Какво?

“啊！”

— Нарисувай ми една овца…

“给我画一只羊……”

Аз скочих на нозе, като че ме бе треснала мълния. Потърках добре очите си. Погледнах внимателно наоколо си. И видях едно необикновено момченце, което се взираше сериозно в мене.

我象是受到惊雷轰击一般，一下子就站立起来。我使劲地揉了揉眼睛，仔细地看了看。我看见一个十分奇怪的小家伙严肃地朝我凝眸望着。

Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам.

这是后来我给他画出来的最好的一副画像。

Но, разбира се, моята рисунка съвсем не е тъй пленителна, както бе моделът. Не съм виновен аз за това. Още когато бях шестгодишен, възрастните ме бяха обезсърчили в попрището ми на художник и аз не се научих да рисувам нищо друго освен змиите боа, както изглеждат отвън и отвътре.

可是，我的画当然要比他本人的模样逊色得多。这不是我的过错。六岁时，大人们使我对我的画家生涯失去了勇气，除了画过开着肚皮和闭着肚皮的蟒蛇，后来再没有学过画。

Така че с разширени от учудване очи гледах това видение. Не забравяйте, че бях на хиляда мили далеч от всяко населено място. Ала моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх.

我惊奇地睁大着眼睛看着这突然出现的小家伙。你们不要忘记，我当时处在远离人烟千里之外的地方。而这个小家伙给我的印象是，他既不象迷了路的样子，也没有半点疲乏、饥渴、惧怕的神情。

То съвсем не приличаше на загубено сред пустинята дете, далеч на хиляда мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, аз му казах:

他丝毫不象是一个迷失在旷无人烟的大沙漠中的孩子。当我在惊讶之中终于又能说出话来的时候，对他说道：

— А… какво правиш ти тук?

“唉，你在这儿干什么？”

И тогава тихичко, като че казваше нещо твърде сериозно, то ми повтори:

可是他却不慌不忙地好象有一件重要的事一般，对我重复地说道：

— Моля, нарисувай ми една овца…

“请……给我画一只羊……”

Когато загадката е много внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото безсмислено да ми изглеждаше това — далеч на хиляда мили от всички населени места и заплашен от смъртна опасност, — аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка.

当一种神秘的东西把你镇住的时候，你是不敢不听从它的支配的，在这旷无人烟的沙漠上，面临死亡的危险的情况下，尽管这样的举动使我感到十分荒诞，我还是掏出了一张纸和一支钢笔。

Но като си спомних, че съм учил най-много география, история, смятане и граматика, казах на момченцето (с малко лошо настроение), че не умея да рисувам. То ми отговори:

这时我却又记起，我只学过地理、历史、算术和语法，就有点不大高兴地对小家伙说我不会画画。他回答我说：

— Нищо. Нарисувай ми една овца.

“没有关系，给我画一只羊吧！”

Но тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех да рисувам. Рисунката на боа, както изглежда отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори:

因为我从来没有画过羊，我就给他重画我所仅仅会画的两副画中的那副闭着肚皮的巨蟒。

— Не! Не! Не ща слон в боа. Боата е много опасно нещо, а слонът заема много място. Там при мене всичко е много мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми една овца.

“不，不！我不要蟒蛇，它肚子里还有一头象。”
我听了他的话，简直目瞪口呆。他接着说：“巨蟒这东西太危险，大象又太占地方。我住的地方非常小，我需要一只羊。给我画一只羊吧。”

И аз нарисувах.

我就给他画了。

То погледна внимателно и рече:

他专心地看着，随后又说：

— Не! Тая овца е тежко болна. Нарисувай друга.

“我不要，这只羊已经病得很重了。给我重新画一只。”

Аз нарисувах друга.

我又画了起来。

Моят приятел се усмихна мило, със снизхождение:

我的这位朋友天真可爱地笑了，并且客气地拒绝道：

— Ти сам виждаш… Това не е овца, а овен. Има рога…

“你看，你画的不是小羊，是头公羊，还有犄角呢。”

Отново поправих рисунката си.

于是我又重新画了一张。

Но както предишните, той не прие и тая:

这副画同前几副一样又被拒绝了。

— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.

“这一只太老了。我想要一只能活得长的羊。”

Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да довърша разглобяването на мотора, аз надрасках тая рисунка.

我不耐烦了。因为我急于要检修发动机，于是就草草画了这张画。

И отсякох:

并且匆匆地对他说道：

— Това е сандъкът. Овцата, която искаш, е вътре.

“这是一只箱子，你要的羊就在里面。”

И много се изненадах, когато видях, че лицето на моя млад съдник светна:

这时我十分惊奇地看到我的这位小评判员喜笑颜开。他说：

— Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тая овца ще трябва много трева?

“这正是我想要的，……你说这只羊需要很多草吗？”

— Защо?

“为什么问这个呢？”

— Защото там, при мене, всичко е съвсем мъничко…

“因为我那里地方非常小……”

— Сигурно ще й стигне. Аз ти дадох съвсем малка овца.

“我给你画的是一只很小的小羊，地方小也够喂养它的。”

Той наведе глава над рисунката.
— Не е толкова малка… Я гледай! Тя е заспала…

他把脑袋靠近这张画。
“并不象你说的那么小……瞧！它睡着了……”

Ето тъй се запознах с малкия принц.

就这样，我认识了小王子。

III

III

Трябваше ми доста време, за да разбера отде бе дошел той. Малкият принц, който ми задаваше много въпроси, като че никога не чуваше моите.

我费了好长时间才弄清楚他是从哪里来的。小王子向我提出了很多问题，可是，对我提出的问题，他好象压根没有听见似的。

Само случайно казани думи ми разкриха постепенно всичко. Така, когато за пръв път видя моя самолет (аз не мога да изрисувам моя самолет, за мене това е много сложна рисунка), той ме попита:

他无意中吐露的一些话逐渐使我搞清了他的来历。例如，当他第一次瞅见我的飞机时（我就不画出我的飞机了，因为这种图画对我来说太复杂），他问我道：

— Какво е това нещо?

“这是个啥玩艺？”

— Това не е „нещо“. То хвърчи. То е самолет. Моят самолет.

“这不是‘玩艺儿’。它能飞。这是飞机。是我的飞机。”

И се чувствувах горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:

我当时很骄傲地告诉他我能飞。于是他惊奇地说道：

— Как! Ти си паднал от небето!

“怎么？你是从天上掉下来的？”

— Да — отвърнах скромно аз.

“是的”。我谦逊地答道。

— Ах! Че е смешно…

“啊？这真滑稽。”

Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме раздразни. Аз искам моите нещастия да бъдат приемани сериозно. Сетне добави:

此时小王子发出一阵清脆的笑声。这使我很不高兴。我要求别人严肃地对待我的不幸。然后，他又说道：

— Значи и ти идеш от небето! От коя планета си?

“那么，你也是从天上来的了！你是哪个星球上的？”

Веднага съзрях един проблясък около загадката на неговото присъствие и тутакси го попитах:

即刻，对于他是从哪里来的这个秘密我隐约发现到了一点线索；于是，我就突然问道：

— Ти значи идеш от друга планета?

“你是从另一个星球上来的吗？”

Но той не ми отговори. Той поклащаше лекичко глава, като гледаше самолета ми:

可是他不回答我的问题。他一面看着我的飞机，一面微微地点点头，接着说道：

— Право е, че с това нещо ти не би могъл да дойдеш много отдалеч…

“可不是么，乘坐这玩艺儿，你不可能是从很远的地方来的……”

И се вдълбочи в размисъл, който продължи много. После извади от джоба си моята овца и потъна в съзерцание на съкровището си.

说到这里，他就长时间地陷入沉思之中。然后，从口袋里掏出了我画的小羊，看着他的宝贝入了神。

Можете да си представите колко съм бил заинтригуван от тая полуизповед за „другите планети“. И затова се помъчих да узная нещо повече:

你们可以想见这种关于“别的星球”的若明若暗的话语使我心里多么好奇。因此我竭力地想知道其中更多的奥秘。

— Отде идеш ти, мило мое? Де е това „там при мене“? Де искаш да занесеш моята овца?

“你是从哪里来的，我的小家伙？你的家在什么地方？你要把我的小羊带到哪里去？”

След кратко мълчание, през което размисляше, той ми отговори:

他沉思了一会，然后回答我说：

— Хубавото на сандъка, който ми даде, е това, че нощем ще й служи за къща.

“好在有你给我的那只箱子，夜晚可以给小羊当房子用。”

— Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и една връвчица, за да я връзваш през деня. И едно колче.

“那当然。如果你听话的话，我再给你画一根绳子，白天可以栓住它。再加上一根扦杆。”

Предложението сякаш не се хареса на малкия принц:

我的建议看来有点使小王子反感。

— Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!

“栓住它，多么奇怪的主意。”

— Ами ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае де и ще се загуби…

“如果你不栓住它，它就到处跑，那么它会跑丢的。”

Моят приятел отново избухна в смях:

我的这位朋友又笑出了声：

— Но накъде мислиш, че ще тръгне тя?

“你想要它跑到哪里去呀？”

— Все едно накъде. Право пред себе си…

“不管什么地方。它一直往前跑……”

Тогава малкият принц каза сериозно:

这时，小王子郑重其事地说：

— Няма значение, там при мене всичко е толкова мъничко!

“这没有什么关系，我那里很小很小。”

И добави може би с лека тъга:

接着，他略带伤感地又补充了一句：

— Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…

“一直朝前走，也不会走出多远……”