IV

IV

Така узнах второ, много важно нещо — че неговата родна планета беше малко по-голяма от една къща!

我还了解到另一件重要的事，就是他老家所在的那个星球比一座房子大不了多少。

Това не можеше да ме учуди много. Аз знаех, че извън големите планети, като Земята, Юпитер, Марс, Венера, на които хората са дали имена, има стотици други, понякога толкова малки, че едва могат да се съзрат с телескоп.

这倒并没有使我感到太奇怪。我知道除地球、木星、火星、金星这几个有名称的大行星以外，还有成百个别的星球，它们有的小得很，就是用望远镜也很难看见。

Когато някой астроном открива някоя от тях, той я означава с номер. Той я нарича например — „астероидът 3251“.

当一个天文学者发现了其中一个星星，他就给它编上一个号码，例如把它称作“325小行星”。

Имам сериозни основания да смятам, че планетата, отдето бе дошъл малкият принц, е астероидът Б 612.

我有重要的根据认为小王子所来自的那个星球是小行星B612。

Тоя астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, в 1909 година, от един турски астроном.

这颗小行星仅仅在1909年被一个土耳其天文学家用望远镜看见过一次。

Той съобщи и доказа тогава откритието си пред един Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва поради облеклото му. Възрастните хора са такива.

当时他曾经在一次国际天文学家代表大会上对他的发现作了重要的论证。但由于他所穿衣服的缘故，那时没有人相信他。那些大人们就是这样。

Астероидът Б 612 има късмет, че един турски диктатор наложи на народа си под страх от смъртно наказание да се облича по европейски.

幸好，土耳其的一个独裁者，为了小行星B612的声誉，迫使他的人民都要穿欧式服装，否则就处以死刑。

Астрономът повтори съобщението за откритието си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.

1920年，这位天文学家穿了一身非常漂亮的服装，重新作了一次论证。这一次所有的人都同意他的看法。

Ако ви разказах тия подробности за астероида Б 612 и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите.

我给你们讲关于小行星B612的这些细节，并且告诉你们它的编号，这是由于这些大人的缘故。这些大人们就爱数目字。

Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“

当你对大人们讲起你的一个新朋友时，他们从来不向你提出实质性的问题。他们从来不讲：“他说话声音如何啊？他喜爱什么样的游戏啊？他是否收集蝴蝶标本呀？”

Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават.

他们却问你：“他多大年纪呀？弟兄几个呀？体重多少呀？他父亲挣多少钱呀？”他们以为这样才算了解朋友。

Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“

如果你对大人们说：“我看到一幢用玫瑰色的砖盖成的漂亮的房子，它的窗户上有天竺葵，屋顶上还有鸽子……”他们怎么也想象不出这种房子有多么好。必须对他们说：“我看见了一幢价值十万法郎的房子。”那么他们就惊叫道：“多么漂亮的房子啊！”

Така, ако им кажете — „Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува“ — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете.

要是你对他们说：“小王子存在的证据就是他非常漂亮，他笑着，想要一只羊。他想要一只小羊，这就证明他的存在。”他们一定会耸耸肩膀，把你当作孩子看待！

Но ако им кажете — „Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612“ — тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.

但是，如果你对他们说：“小王子来自的星球就是小行星B612”，那么他们就十分信服，他们就不会提出一大堆问题来和你纠缠。他们就是这样的。小孩子们对大人们应该宽厚些，不要埋怨他们。

Но несъмнено ние, които разбираме живота, ние не щем да знаем за номерата. Бих искал да почна тоя разказ като вълшебна приказка. Бих искал да кажа:

当然，对我们懂得生活的人来说，我们才不在乎那些编号呢！我真愿意象讲神话那样来开始这个故事，我真想这样说：

„Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета, мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от един приятел…“ За ония, които разбират живота, това би изглеждало много по-истинско.

“从前呀，有一个小王子，他住在一个和他身体差不多大的星球上，他希望有一个朋友……”对懂得生活的人来说，这样说就显得真实。

Защото аз не ща книгата ми да бъде четена лекомислено. Аз изпитвам такава тъга, като разказвам тия спомени. Шест години вече, откак моят приятел си отиде заедно със своята овца. И ако се опитвам тук да го опиша, то е, за да не го забравя.

我可不喜欢人们轻率地读我的书。我在讲述这些往事时心情是很难过的。我的朋友带着他的小羊已经离去六年了。我之所以在这里尽力把他描写出来，就是为了不要忘记他。

Тъжно е да забравиш един приятел. Не всички са имали приятел. И аз мога да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго освен от цифри.

忘记一个朋友，这太叫人悲伤了。并不是所有的人都有过一个朋友。再说，我也可能变成那些大人那样，只对数字感兴趣。

И ей затова си купих кутия с бои и моливи. Трудно е на моите години да почваш отново да рисуваш, когато никога не си правил други опити освен боа както изглежда отвън и отвътре, и то като си бил шестгодишен!

也正是为了这个缘故，我买了一盒颜料和一些铅笔。象我这样年纪的人，而且除了六岁时画过闭着肚皮的和开着肚皮的巨蟒外，别的什么也没有尝试过，现在，重新再来画画，真费劲啊！

Ще се опитам, разбира се, да направя портрети, които най-много да му приличат. Но съвсем не съм уверен, че ще успея. Една рисунка е добра, друга съвсем не прилича.

当然，我一定要把这些画尽量地画得逼真，但我自己也没有把握。一张画得还可以，另一张就不象了。

Греша също така и в ръста. Веднъж малкият принц е много едър. Друг път — твърде дребен. Не съм сигурен също тъй и за цвета на дрехите му. И опитвам наслуки — ту така, ту инак, да излезе горе-долу вярно.

还有身材大小，我画得有点不准确。在这个地方小王子画得太大了些，另一个地方又画得太小了些。对他衣服的颜色我也拿不准。于是我就摸索着这么试试那么改改，画个大概齐。

Ще се излъжа и в някои по-важни подробности. Но ще трябва да ми простите това. Моят приятел никога не даваше обяснения. Може би той смяташе, че съм като него. Но за зла чест аз не мога да виждам овцете през сандъците. Може би съм донякъде като възрастните. Навярно старея.

我很可能在某些重要的细节上画错了。这就得请大家原谅我了。因为我的这个朋友，从来也不加说明解释。他认为我同他一样。可是，很遗憾，我却不能透过盒子看见小羊。我大概有点和大人们差不多。我一定是变老了。

V

V

Всеки ден научавах нещо за планетата, за заминаването му от нея, за пътуването. Това ставаше съвсем неусетно, в хода на разсъжденията. По тоя начин на третия ден узнах за драмата с баобабите.

每天我都了解到一些关于小王子的星球，他的出走和旅行等事情。这些都是偶然从各种反应中慢慢得到的。就这样，第三天我就了解到关于猴面包树的悲剧。

И тоя път то стана благодарение на овцата, защото малкият принц, обзет сякаш от сериозно съмнение, внезапно ме запита:

这一次又是因为羊的事情，突然小王子好象是非常担心地问我道：

— Нали е вярно, че овцете ядат храсти?

“羊吃小灌木，这是真的吗？”

— Да. Вярно е.

“是的，是真的。”

— Ах! Доволен съм!

“啊，我真高兴。”

Не разбрах защо беше толкова важно това, че овцете ядат храсти. Но малкият принц добави:

我不明白羊吃小灌木这件事为什么如此重要。可小王子又说道：

— Следователно те ядат и баобаби?

“因此，它们也吃猴面包树罗？”

Аз отвърнах на малкия принц, че баобабите не са храсти, а дървета, големи колкото църкви, и че дори ако занесеше цяло стадо слонове, това стадо едва ли би изяло и един баобаб.

我对小王子说，猴面包树可不是小灌木，而是象教堂那么大的大树；即便是带回一群大象，也啃不了一棵猴面包树。

Мисълта за стадо слонове накара малкият принц да се разсмее:

一群大象这种想法使小王子发笑：

— Ще трябва да ги качим един върху други.

“那可得把这些大象一只叠一只地垒起来。”

Но той добави разсъдително:

他很有见识地说：

— Преди да пораснат, баобабите са били малки.

“猴面包树在长大之前，开始也是小小的。”

— Точно тъй! Но защо искаш твоите овце да ядат малки баобаби?

“不错。可是为什么你想叫你的羊去吃小猴面包树呢？”

Той ми отговори: „Добре де! Ще видим!“ — като че ставаше дума за нещо очевидно.

他回答我道：“唉！这还用说！”似乎这是不言而喻的。

И потребно ми бе голямо усилие на разума, за да проумея сам тая проблема.

可是我自己要费很大的心劲才能弄懂这个问题。

И наистина върху планетата на малкия принц, както върху всички планети, имаше полезни треви и вредни треви. Следователно полезни семена от полезните треви и вредни семена от вредните треви.

原来，在小王子的星球上就象其他所有星球上一样，有好草和坏草；因此，也就有益草的草籽和毒草的草籽。

Но семената са невидими. Те спят скрити в земята, докато на някое от тях хрумне да се събуди. Тогаз то се протяга и изпърво несмело пуска към слънцето едно очарователно кротко стръкче.

可是草籽是看不见的。它们沉睡在泥土里，直到其中的一粒忽然想要苏醒过来……于是它就伸展开身子，开始腼腆地朝着太阳长出一棵秀丽可爱的小嫩苗。

Ако то е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте, както си ще. Но ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.

如果是小萝卜或是玫瑰的嫩苗，就让它去自由地生长。如果是一棵坏苗，一旦被辨认出来，就应该马上把它拔掉。

Ала върху планетата на малкия принц имаше страшни семена… семената на баобабите. Почвата на планетата бе поразена от тях.

因为在小王子的星球上，有些非常可怕的种子……这就是猴面包树的种子。在那里的泥土里，这种种子多得成灾。

И ако човек премного закъснее да се занимае със стръкчето, никога не ще може да се отърве от баобаба. Той задръства цялата планета. Той я продупчва с корените си. И ако планетата е много малка, а баобабите — многобройни, те я пръсват.

而一棵猴面包树苗，假如你拔得太迟，就再也无法把它清除掉。它就会盘踞整个星球。它的树根能把星球钻透，如果星球很小，而猴面包树很多，它就把整个星球搞得支离破碎。

— Това е въпрос на дисциплина. — каза ми по-късно малкият принц. — Когато се стъкмиш сутрин, трябва да направиш същото и с планетата. Човек трябва редовно да се принуждава да изскубва баобабите, щом ги разпознае измежду розовите храсти, с които много си приличат когато са още млади. Това е твърде досадна, но и твърде лесна работа.

“这是个纪律问题。”小王子后来向我解释道。“当你早上梳洗完毕以后，必须仔细地给星球梳洗，必须规定自己按时去拔掉猴面包树苗。这种树苗小的时候与玫瑰苗差不多，一旦可以把它们区别开的时候，就要把它拔掉。这是一件非常乏味的工作，但很容易。”

И един ден той ме посъветва да се помъча и да направя една хубава рисунка, за да втълпя това в главите на децата от моята планета.

有一天，他劝我用心地画一副漂亮的图画，好叫我家乡的孩子们对这件事有一个深刻的印象。

— Ако някой ден те тръгнат да пътешествуват — каза ми той, — това ще им бъде полезно. По някой път няма вреда, ако отложиш работата си за по-късно. Но щом е за баобаби — това винаги е катастрофа. Знаех една планета, дето живееше един мързеливец. Той не беше обърнал внимание на три храста…

他还对我说：“如果将来有一天他们出外旅行，这对他们是很有用的。有时候，人们把自己的工作推到以后去做，并没有什么妨害，但要遇到拔猴面包树苗这种事，那就非造成大灾难不可。我遇到过一个星球，上面住着一个懒家伙，他放过了三棵小树苗……”

И според указанията на малкия принц аз нарисувах тая планета. Аз не обичам твърде да чета нравоучения. Но за опасността от баобабите толкова малко се знае, а за оня, който би се залутал на някой астероид, рисковете са толкова значителни, че един-единствен път нарушавам моята въздържаност.

于是，根据小王子的说明，我把这个星球画了下来。我从来不大愿意以道学家的口吻来说话，可是猴面包树的危险，大家都不大了解，对迷失在小行星上的人来说，危险性非常之大，因此这一回，我贸然打破了我的这种不喜欢教训人的惯例。我说：

Аз казвам: „Деца, бъдете нащрек с баобабите!“ И много се трудих да направя тая рисунка, защото исках да предупредя моите приятели за опасността, която не подозират и край която също като мене минават съвсем близко. Урокът, който им дадох, си заслужава труда.

“孩子们，要当心那些猴面包树呀！”为了叫我的朋友们警惕这种危险——他们同我一样长期以来和这种危险接触，却没有意识到它的危险性—— 我花了很大的功夫画了这副画。我提出的这个教训意义是很重大的，花点功夫是很值得的。

Вие може би ще ме запитате: защо в тая книга няма други такива грандиозни рисунки като рисунката на баобабите? Отговорът е много прост: опитах се да направя, но не успях. А когато рисувах баобабите, бях вдъхновяван от чувството за нещо неотложно.

你们也许要问，为什么这本书中别的画都没有这副画那么壮观呢？回答很简单：别的画我也曾经试图画得好些，却没成功。而当我画猴面包树时，有一种急切的心情在激励着我。

VI

VI

Ах, мъничък принце, аз постепенно разбрах също тъй твоето мъничко тъжно съществувание. Дълго време ти си имал за развлечение само сладостта на слънчевите залези. Узнах тая нова подробност на четвъртия ден заранта, когато ти ми каза:

啊！小王子，就这样，我逐渐懂得了你那忧郁的生活。过去相当长的时间里你唯一的乐趣就是观赏那夕阳西下的温柔晚景。这个新的细节，是我在第四天早晨知道的。你当时对我说道：

— Много обичам слънчевите залези. Ела да видим един залез…

“我喜欢看日落。我们去看一回日落吧！”

— Но трябва да почакаме…

“可是得等着……”

— Да почакаме ли — какво?

“等什么？”

— Да почакаме, когато слънцето ще залезе.

“等太阳落山。”

Отначало ти имаше много изненадан вид, а след това се разсмя на себе си. И ми каза:

开始，你显得很惊奇的样子，随后你笑自己的糊涂。你对我说：

— Аз все си мисля, че съм у дома!

“我总以为是在我的家乡呢！”

Наистина. Когато в Съединените щати е обяд, във Франция — това се знае от всички — слънцето залязва. Ако човек би могъл за една минута да отиде във Франция, би присъствувал на залеза.

确实，大家都知道，在美国是正午时分，在法国，正夕阳西下，只要在一分钟内赶到法国就可看到日落。

За нещастие Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета стигало ти е само да дръпнеш стола си на няколко крачки. И всеки път, когато ти се е поисквало, ти си гледал вечерната дрезгавина…

可惜法国是那么的遥远。而在你那样的小行星上，你只要把你的椅子挪动几步就行了。这样，你便可随时看到你想看的夕阳余辉……

— Един ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!

“一天，我看见过四十三次日落。”

И малко след това ти добави:

过一会儿，你又说：

— Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…

“你知道，当人们感到非常苦闷时，总是喜欢日落的。”

— През оня ден с четиридесет и четирите пъти — ти си бил значи много тъжен?

“一天四十三次，你怎么会这么苦闷？”

Но малкият принц не ми отговори.

小王子没有回答。

VII

VII

На петия ден, все благодарение на овцата, узнах тайната в живота на малкия принц. Внезапно, без предговор, като резултат от дълго и мълчаливо обмисляна проблема, той ме попита:

第五天，还是羊的事，把小王子的生活秘密向我揭开了。好象默默地思索了很长时间以后，得出了什么结果一样，他突然没头没脑地问我：

— Щом овцата яде храсти, тя ще яде също така и цветя?

“羊，要是吃小灌木，它也要吃花罗？”

— Овцата яде всичко, каквото намери.

“它碰到什么吃什么。”

— Дори и цветя, които имат бодли?

“连有刺的花也吃吗？”

— Да. Дори и цветя, които имат бодли.

“有刺的也吃！”

— Че тогава за какво служат бодлите?

“那么刺有什么用呢？”

Аз не знаех това. Мъчех се тогава да отвъртя един прекалено стегнат болт на моя мотор. Бях много угрижен, защото повредата изглеждаше много сериозна, а водата за пиене се свършваше и ме караше да се страхувам от най-лошото.

我不知道该怎么回答。那会儿我正忙着要从发动机上卸下一颗拧得太紧的螺丝。我发现机器故障似乎很严重，饮水也快完了，担心可能发生最坏的情况，心里很着急。

— За какво служат бодлите?

“那么刺有什么用呢？”

Щом веднъж зададеше някой въпрос, малкият принц никога не спираше да го повтаря. Аз бях раздразнен от болта на моя мотор и отговорих, каквото ми хрумна:

小王子一旦提出了问题，从来不会放过。这个该死的螺丝使我很恼火，我于是就随便回答了他一句：

— Бодлите не служат за нищо, цветята показват с тях само лошотията си!

“刺么，什么用都没有，这纯粹是花的恶劣表现。”

— О!

“噢！”

След като помълча, той ми отвърна като оскърбен:

可是他沉默了一会儿之后，怀着不满的心情冲我说：

— Не ти вярвам! Цветята са слаби. Те са просто сърдечни. И правят, каквото могат, за да се пазят. Те мислят, че са страшни с бодлите си.

“我不信！花是弱小的、淳朴的，它们总是设法保护自己，以为有了刺就可以显出自己的厉害……”

Аз не отговорих. В тоя миг си мислех: „Ако тоя болт все още не се отвърта, с един удар на чука ще го избия“. Малкият принц отново наруши моите размисли:

我默不作声。我当时想的，如果这个螺丝再和我作对，我就一锤子敲掉它。小王子又来打搅我的思绪了：

— И ти смяташ, че цветята…

“你却认为花……”

— Не! Не! Нищо не смятам! Отговорих ти, каквото ми хрумна. Аз съм зает със сериозни работи!

“算了吧，算了吧！我什么也不认为！我是随便回答你的。我可有正经事要做。”

Той ме изгледа смаян:

他惊讶地看着我。

— Със сериозни работи!

“正经事？”

Аз бях пред него с чук в ръка, с черни от машинното масло пръсти, наведен над някакъв предмет, който му се струваше много грозен.

他瞅着我手拿锤子，手指沾满了油污，伏在一个在他看来丑不可言的机件上。

— Ти говориш като възрастните!

“你说话就和那些大人一样！”

Аз се засрамих малко. Но той безмилостно прибави:

这话使我有点难堪。可是他又尖刻无情地说道：

— Ти всичко объркваш… ти всичко смесваш!

“你什么都分不清……你把什么都混在一起！”

Той беше наистина много ядосан. Той разтърсваше своите съвсем златни коси и вятърът ги развяваше:

他着实非常恼火。摇动着脑袋，金黄色的头发随风颤动着。

— Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

“我到过一个星球，上面住着一个红脸先生。他从来没闻过一朵花。他从来没有看过一颗星星。他什么人也没有喜欢过。除了算帐以外，他什么也没有做过。他整天同你一样老是说：‘我有正经事，我是个严肃的人’。这使他傲气十足。他简直不象是个人，他是个蘑菇。”

— Какво?

“是个什么？”

— Гъба!

“是个蘑菇！”