— Мило мое, искам да те чувам да се смееш още…

“小家伙，我还想听你笑……”

Но той ми каза:

但他对我说：

— Тая нощ ще стане една година. Моята звезда ще бъде точно над мястото, дето паднах миналата година…

“到今天夜里，正好是一年了。我的星球将正好处于我去年降落的那个地方的上空……”

— Мило мое, нали всичко това — змията, срещата и звездата — е само лош сън…

“小家伙，这蛇的事，约会的事，还有星星，这全是一场噩梦吧？”

Но той не отговори на въпроса ми.

但他并不回答我的问题。他对我说：

Той ми каза:
— Същественото не се вижда с очи…

“重要的事，是看不见的……”

— Разбира се…

“当然……”

— То е — както с цветчето. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.

“这就象花一样。如果你爱上了一朵生长在一颗星星上的花，那么夜间，你看着天空就感到甜蜜愉快。所有的星星上都好象开着花。”

— Разбира се…

“当然……”

— То е — както бе с водата. Водата, която ти ми даде да пия, беше като музика поради чекръка и въжето… помниш ли… тя беше хубава вода.

“这也就象水一样，由于那辘轳和绳子的缘故，你给我喝的井水好象音乐一样……你记得吗？……这水非常好喝……”

— Разбира се…

“当然……”

— Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Те всички ще бъдат твои приятелки. Освен това аз ще ти направя един подарък…

“夜晚，你抬头望着星星，我的那颗太小了，我无法给你指出我的那颗星星是在哪里。这样倒更好。你可以认为我的那颗星星就在这些星星之中。那么，所有的星星，你都会喜欢看的……这些星星都将成为你的朋友。而且，我还要给你一件礼物……”

Той пак се засмя.

他又笑了。

— Ах, мило мое, мило мое, колко обичам да слушам тоя смях!

“啊！小家伙，小家伙，我喜欢听你这笑声！”

— Тъкмо това ще бъде моят подарък… както бе с водата…

“这正好是我给你的礼物，……这就好象水那样。”

— Какво искаш да кажеш?

“你说的是什么？”

— Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват — звездите са пътеводители. За други — те са само малки светлинки. За трети, които са учени — те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Но всички тия звезди мълчат. А ти — ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма…

“人们眼里的星星并不都一样。对旅行的人来说，星星是向导。对别的人来说，星星只是些小亮光。对另外一些学者来说，星星就是他们探讨的学问。对我所遇见的那个实业家来说，星星是金钱。但是，所有这些星星都不会说话。你呢，你的那些星星将是任何人都不曾有过的……”

— Какво искаш да кажеш?

“你说的是什么？”

— Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

“夜晚，当你望着天空的时候，既然我就住在其中一颗星星上，既然我在其中一颗星星上笑着，那么对你来说，就好象所有的星星都在笑，那么你将看到的星星就是会笑的星星！”

И той пак се засмя.

这时，他又笑了。

— И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно…

“那么，在你得到了安慰之后（人们总是会自我安慰的）你就会因为认识了我而感到高兴。你将永远是我的朋友。你就会想要同我一起笑。有时，你会为了快乐而不知不觉地打开窗户。

И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Аз ще ти изиграя един много лош номер…

你的朋友们会奇怪地看着你笑着仰望天空。那时，你就可以对他们说：‘是的，星星总是引我欢笑！’他们会以为你发疯了。我的恶作剧将使你难堪……”

И пак се разсмя.

这时，他又笑了。

— Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

“这就好象我并没有给你星星，而是给你一大堆会笑出声来的小铃铛……”

И отново се разсмя. Сетне стана сериозен.

他仍然笑着。随后他变得严肃起来：

— Тая нощ… виж какво… недей дохожда.

“今天夜里……你知道……不要来了。”

— Аз няма да се отделя от тебе.

“我不离开你。”

— Аз ще изглеждам, като че нещо ме боли… ще изглеждам — като че умирам. Така става. Недей дохожда да гледаш това, не е необходимо.

“我将会象是很痛苦的样子……我有点象要死去似的。就是这么回事，你就别来看这些了，没有必要。”

— Аз няма да се отделя от тебе.

“我不离开你。”

Но той беше угрижен.

可是他担心起来。

— Казвам ти го… заради змията. Не бива да те ухапе… Змиите са лоши. Те могат да хапят ей така — за удоволствие…

“我对你说这些……这也是因为蛇的缘故。别让它咬了你……蛇是很坏的，它随意咬人……”

— Аз няма да се отделя от тебе.

“我不离开你。”

Но той се успокои.

这时，他似乎有点放心了：

— Но те пък имат отрова само за едно ухапване…

“对了，它咬第二口的时候就没有毒液了……”

Тая нощ аз не видях кога е тръгнал. Той се бе измъкнал безшумно. Когато можах да го настигна, той вървеше решително и бързо.

这天夜里，我没有看到他起程。他不声不响地跑了。当我终于赶上他的时候，他坚定地快步走着。他只是对我说道：

Той ми каза само:
— А, ти си бил тука…

“啊，你在这儿……”

И ме хвана за ръката. Но все още нещо го измъчваше.

于是他拉着我的手。但是他仍然很担心：

— Ти сгреши, че дойде. Ще ти бъде мъчно. Аз ще приличам на умрял, но то няма да е вярно…..

“你不该这样。你会难受的。我会象是死去的样子，但这不会是真的……”

Аз мълчах.

我默默无言。

— Разбираш ли. Много е далеч. Аз не мога да занеса там това тяло. То е много тежко.

“你明白，路很远。我不能带着这付身躯走。它太重了。”

Аз мълчах.

我依然沉默不语。

— Но то ще бъде като стара, изпразнена черупка. В старите празни черупки няма нищо тъжно…

“但是，这就好象剥落的旧树皮一样。旧树皮，并没有什么可悲的。”

Аз мълчах.

我还是沉默不语。

Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:

他有些泄气了。但是他又振作起来：

— Знаеш ли, то ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясал чекрък… Всички звезди ще ми дават вода — да пия…

“这将是蛮好的，你知道。我也一定会看星星的。所有的星星都将是带有生了锈的辘轳的井。所有的星星都会倒水给我喝……”

Аз мълчах.

我还是沉默不语。

— То ще бъде много весело! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извори…

“这将是多么好玩啊！你将有五亿个铃铛，我将有五亿口水井……”

Сега и той млъкна, защото плачеше…

这时，他也沉默了，因为他在哭。

— Тук е. Остави ме да пристъпя сам една крачка…

“就是这儿。让我自个儿走一步吧。”

И седна, защото го бе страх.

他这时坐下来，因为他害怕了。

След това каза:

他却仍然说道：

— Знаеш ли… моето цветче… аз съм отговорен за него! И то е толкова слабо! И толкова простодушие То има четири нищожни бодли, за да го закрилят срещу целия свят…

“你知道……我的花……我是要对她负责的！而她又是那么弱小！她又是那么天真。她只有四根微不足道的刺，保护自己，抵抗外敌……”

Аз седнах, защото не можех повече да стоя прав. Той каза:

我也坐了下来，因为我再也站立不住了。他说道：

— Ето… Това е всичко…

“就是这些……全都说啦……”

Подвоуми се малко и сетне стана. Пристъпи една крачка. Аз не можех да помръдна.

他犹豫了一下，然后站起来。他迈出了一步。而我却动弹不得。

Само нещо като жълта мълния блесна до глезена му — и нищо друго. Един миг той остана неподвижен. Не извика. Падна полекичка, както падат дървесата. Поради пясъка нямаше дори и шум.

在他的脚踝子骨附近，一道黄光闪了一下。刹那间他一动也不动了。他没有叫喊。他轻轻地象一棵树一样倒在地上，大概由于沙地的缘故，连一点响声都没有。

XXVII

XXVII

И ето шест години вече оттогава… Никога не съм разправял тая случка. Другарите, които ме намериха, бяха много доволни, че ме виждат жив. Аз бях тъжен, но им казах: „Това е от умората…“

到现在，一点不错，已经有六年了……我还从未讲过这个故事。同伴们重新见到了我，都为能看见我活着回来而高兴。我却很悲伤。我告诉他们：“这是因为疲劳的缘故……”

Сега малко съм се утешил. Тоест… не съвсем. Но зная, че той се е върнал на своята планета, защото на разсъмване не намерих тялото му. А то не беше толкова тежко тяло… И нощем обичам да слушам звездите. Досущ като петстотин милиона звънчета…

现在，我稍微得到了些安慰。就是说……还没有完全平静下来。可我知道他已经回到了他的星球上。因为那天黎明，我没有再见到他的身躯。他的身躯并不那么重……从此，我就喜欢在夜间倾听着星星，好象是倾听着五亿个铃铛……

Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да е изяла цветчето…“

可是，现在却又发生了不寻常的事。我给小王子画的羊嘴套上，忘了画皮带！他再也不可能把它套在羊嘴上。于是，我思忖着：“他的星球上发生了什么事呢？大概小羊把花吃掉了吧……”

Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цветче със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата…“ И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко.

有时我又对自己说，“绝对不会的！小王子每天夜里都用玻璃罩子罩住他的花，而且他会把羊看管好的……”想到这里，我就非常高兴。这时，所有的星星都在柔情地轻声笑着。

Друг път си казвам: „Човек е разсеян понякога и това е достатъчно! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък овцата е излязла безшумно…“ Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи! …

忽而我又对自己说：“人们有时总免不了会疏忽的，那就够戗！某一天晚上他忘了玻璃罩子，或者小羊夜里不声不响地跑出来……”想到这里，小铃铛都变成泪珠了！

Това е една голяма загадка. За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза…

这真是一个很大的奥秘。对你们这些喜欢小王子的人来说，就象对于我来说一样，无论什么地方，凡是某处，如果一只羊（尽管我们并不认识它），吃了一朵玫瑰花，或是没有吃掉一朵玫瑰花，那么宇宙的面貌就全然不同。

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя…

你们望着天空。你们想一想：羊究竟是吃了还是没有吃掉花？那么你们就会看到一切都变了样……

И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!

任何一个大人将永远不会明白这个问题竟如此重要！

За мене това е най-хубавият и най-тъжният пейзаж на света. Той е същият пейзаж от предходната страница, но аз го изрисувах още веднъж, за да ви го покажа добре. Тук малкият принц се яви на земята и след това изчезна.

在我看来，这是世界上最美、也最凄凉的景色。上一页跟它前一页的景色是一样的。我再画上一遍，是为了引起你们注意。这里，就是小王子在地球上出现，然后又消失的地方。

Разгледайте внимателно тоя пейзаж, за да можете със сигурност да го познаете, ако пътувате някой ден из Африка, в пустинята. И ако ви се случи да минете оттам, умолявам ви, недейте бърза, почакайте малко, точно под звездата!

有一天，你们若去非洲沙漠旅行，请仔细认一认这个景色，免得当面错过了。你们若有机会经过那里，我请求你们，不要匆匆离去，在这颗星下守候片刻。

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

倘若有个孩子走到你们跟前，倘若他在笑，有一头金发，不回答人家提出的问题，你们就可清到他是谁了。那时，劳驾你们！不要让我老是这么忧伤，赶快写信告诉我；他回来了……

1943

1943