Փոքրիկ իշխանը / Малкият принц — w językach ormiańskim i bułgarskim. Strona 5

Ormiańsko-bułgarska dwujęzyczna książka

Անտուան դը Սենտ-Էքզյուպերի

Փոքրիկ իշխանը

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

— Ուրեմն իմն են, որովհետև ես առաջինն եմ այդ բանը մտածել:

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Եվ դա բավական է:

— Това стига ли?

— Դե իհարկե: Եթե դու ալմաստ ես գտնում, որը տեր չունի, ուրեմն քոնն է: Եթե դու մի կղզի ես գտնում, որը տեր չունի, ուրեմն քոնն է: Եթե առաջին անգամ քո գլխում մի միտք է ծագում, դու նրա համար պատենտ ես վերցնում, և այն քոնն է: Ես աստղերին տիրում եմ, որովհետև ինձանից առաջ ոչ ոք գլխի չի ընկել, որ կարելի է նրանց տիրել:

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Ա՛յ դա ճիշտ է, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Եվ ի՞նչ պիտի անես դու այդ աստղերը:

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Ինչ ուզենամ՝ կանեմ, — պատասպանեց գործարարը, — հաշվում եմ ու էլի կհաշվեմ: Դա շատ դժվար բան է: Բայց ես լուրջ մարդ եմ:

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

Սակայն Փոքրիկ իշխանի համար դա շատ քիչ էր:

Малкият принц още не бе задоволен.

— Եթե ես մետաքսե թաշկինակ ունենամ, կարող եմ կապել վզիս ու հետս տանել, — ասաց նա: — Եթե ես մի ծաղիկ ունենամ, կարող եմ պոկել ու հետս տանել: Բայց չէ՞ որ դու չես կարող աստղերը տանել:

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Չեմ կարող, բայց ես դրանք կարող եմ բանկ դնել:

— Не, но мога да ги туря в банката.

— Այդ ինչպե՞ս:

— Какво значи това?

— Շատ պարզ, թղթի վրա գրում եմ, թե որքան աստղ ունեմ: Հետո այդ թուղթը դնում եմ արկղի մեջ ու բանալիով փակում:

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— Այդքա՞նը:

— И това ли е всичко?

— Դա բավական է:

— Това стига.

«Հետաքրքիր է, — մտածեղ Փոքրիկ իշխանը: — Եվ նույնիսկ բանաստեղծական է: Բայց այնքան էլ լուրջ բան չէ»:

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

Թե ինչն է լուրջ բան, ինչը՝ ոչ, Փոքրիկ իշխանը յուրովի էր հասկանում, ոչ այնպես, ինչպես մեծահասակները:

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

— Ես մի ծաղիկ ունեմ, — ասաց նա, և ես ամեն առավոտ ջրում եմ այն: Ես երեք հրաբուխ ունեմ, ամեն շաբաթ մաքրում եմ դրանք: Բոլորն էլ մաքրում եմ, հանգածը նույնպես: Դե, ինչ ասես կարող է պատահել: Եվ իմ հրաբուխների ու իմ ծաղկի համար օգտակար է, որ ես տիրում եմ նրանց: Իսկ աստղերը քեզանից ոչ մի օգուտ չեն ստանում…

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

Գործարար մարդը բերանը բաց արեց, բայց այդպես էլ չիմացավ, թե ինչ պատասխանի, և Փոքրիկ իշխանը շարունակեց իր ճամփան:

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

«Այո, մեծահասակներն իրոք զարմանալի մարդիկ են», — ճանապարհը շարունակելով՝ պարզամտորեն ասում էր նա ինքն իրեն:

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

XIV

XIV

Հինգերորդ մոլորակը բոլորից փոքր էր ու զվարճալի: Նրա վրա միայն մի լապտեր ու մի լապտերավառ էր տեղավորվում:

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия.

Փոքրիկ իշխանը ոչ մի կերպ չէր հասկանում, թե երկնքում մոլորված այդ տուն ու բնակիչ չունեցող մոլորակիկի ինչին են պետք լապտերն ու լապտերավառը: Բայց նա մտածեց.

Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

«Գուցե այս մարդն էլ տարօրինակ է, բայց ավելի տարօրինակ չէ, քան թագավորը, փառասերը, գործարարն ու հարբեցողը: Նրա աշխատանքի մեջ այնուամենայնիվ իմաստ կա: Երբ նա վառում է լապտերը, կարծես թե մի նոր աստղ կամ ծաղիկ է ծնվում: Իսկ երբ հանգցնում է լապտերը, թվում է, թե ծաղիկը կամ աստղը քուն են մտնում: Սքանչելի զբաղմունք է: Սա իսկապես օգտակար է, որովհետև գեղեցիկ է»:

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

Եվ երբ հավասարվեց այդ մոլորակին, նա հարգանքով տվեց լապտերավառին:

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

— Բարի օր, — ասաց նա: — Ինչո՞ւ դու հիմա հանգցրիր քո լապտերը:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Պայմանն այդպես է, — պատասխանեց լապտերավառը: — Բարի օր:

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Այդ ի՞նչ պայման է:

— Какво е нареждането?

— Լապտերն հանգցնելու պայմանը: Բարի երեկո:

— Да угасям фенера. Добър вечер.

Եվ նա նորից լապտերը վառեց:

И отново го запали.

— Իսկ ինչո՞ւ դու նորից վառեցիր այն:

— Но защо пък сега го запали?

— Պայմանն այդպես է, — կրկնեց լապտերավառը:

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Չեմ հասկանում, — խոստովանեց Փոքրիկ իշխանը:

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Հասկանալու բան չկա, — ասաց լապտերավառը: — Պայմանը պայման է: Բարի օր:

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

Եվ լապտերը հանգցրեց:

И угаси фенера.

Հետո կարմիր վանդակավոր թաշկինակով ճակատի քրտինքը սրբեց ու ասաց.

Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

— Ծանր է իմ արհեստը: Մի ժամանակ իմաստ ուներ այն: Առավոտները ես հանգցնում էի, իսկ երեկոները՝ վառում: Ես մի ամբողջ օր ունենում էի հանգստանալու և մի ամբողջ գիշեր՝ քունս առնելու համար…

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— Իսկ հետո պայմանը փոխվե՞ց…

— Промени ли се нареждането след това?

— Պայմանը չի փոխվել, — ասաց լապտերավառը: — Դժբախտությունն էլ հենց այդ է: Իմ մոլորակը տարին տարու վրա ավելի արագ է պտտվում, իսկ պայմանը մնում է նույնը:

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— Իսկ ինչպե՞ս պիտի անենք, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Тогава? — рече малкият принц.

— Այսպես էլ պիտի անեմ: Մի րոպեում մոլորակը լրիվ պտույտ է անում, և ես շունչ քաշելու համար ոչ մի վայրկյան չունեմ: Ամեն րոպե ես լապտերը հանգցնում եմ ու հետո նորից վառում:

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Այ քեզ հետաքրքիր բան… Ուրեմն քեզ մոտ օրը տևում է միայն մի րոպե՞…

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Ոչ մի հետաքրքիր բան չկա այստեղ, — առարկեց լապտերավառը:

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Արդեն մի ամբողջ ամիս է, ինչ ես ու դու խոսում ենք:

— Месец ли?

— Մի ամբողջ ամի՛ս: — Իհարկե: Երեսուն րոպե: Երեսուն օր: Բարի երեկո:

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

Եվ նա նարից լապտերը վառեց:

И отново запали фенера.

Փոքրիկ իշխանը նայում էր լապտերավառին, որն այդքան հավատարիմ էր իր տված խոսքին: Եվ նա ավելի էր դուր գալիս Փոքրիկ իշխանին:

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането.

Փոքրիկ իշխանը հիշեց, թե ինչպես էր մի ժամանակ աթոռը տեղից տեղ շարժում վերջալույսը դիտելու համար: Եվ նա ուզեց օգնել բարեկամին:

Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

— Լսի՛ր, — ասաց նա լապտերավառին: — Ես մի միջոց գիտեմ, դու կարող ես հանգստանալ որքան ուզես…

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Ես անընդհատ ուզում եմ հանգստանալ, — ասաց լապտերավառը:

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

— Չէ՞ որ կարելի է հավատարիմ մնալ տված խոսքին և միաժամանակ ծույլ լինել:

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

— Քո մոլորակն այնքան փոքր է, որ դու երեք քայլով կարող ես պտտվել նրա շուրջը, — շարունակեց իշխանը: — Եվ դու պարզապես պետք է շարժվես այնպիսի արագությամբ, որ միշտ մնաս արևի տակ: Երբ դու ուզենաս հանգստանալ, պարզապես պետք է գնաս ու գնաս…, և օրը կերկարի այնքան, որքան դու ուզում ես:

Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

— Բայց դրանից ես օգուտ չեմ ստանա, — ասաց լապտերավառը: — Աշխարհում ես ամենից շատ սիրում եմ քնել:

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Որ այդպես է, վատ են քո գործերը, — ցավակցեց Փոքրիկ իշխանը:

— Не ти върви — каза малкият принц.

— Վատ են գործերս, — հաստատեց լապտերավառը: — Բարի օր:

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден.

Եվ լապտերը հանգցրեց:

И угаси фенера.

«Ահա մի մարդ, — ճանապարհը շարունակելով՝ ինքն իրեն ասաց Փոքրիկ իշխանը, — ահա մի մարդ, որին բոլորը՝ և՛ թագավորը, և՛ հարբեցողը, և՛ գործարարը, և՛ սնապարծը, կատեին: Իսկ իմ կարծիքով այդ բոլորից միայն նա է, որ ծիծաղելի չէ: Գուցե այն պատճառով, որ միայն իր մասին չի մտածում:»

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

Փոքրիկ իշխանը հառաչեց:

Той въздъхна със съжаление и продължи:

«Ահա թե ում հետ ես կարող էի բարեկամանալ, — մտածեց նա, — բայց լապտերավառի մոլորակը շատ փոքրիկ է: Երկու հոգու տեղ չի անի»:

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

Նա չէր ուզում խոստովանել, որ այդ հիանալի մոլորակի համար ափսոսում է մի ուրիշ պատճառով ևս. Քսանչորս ժամում նա կարող էր վերջալույսը դիտել հազար չորս հարյուր քառասուն անգամ:

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.

XV

XV

Վեցերորդ մոլորակը նախորդից տասն անգամ մեծ էր: Նրա վրա մի ծերունի էր ապրում, որը հաստափոր գրքեր էր գրում:

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

— Նայեցե՛ք… ահա և ճանապարհորդը, — Փոքրիկ իշխանին նկատելով՝ բացականչեց ծերունին:

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

Փոքրիկ իշխանը նստեց սեղանի վրա, որպեսզի շունչ քաշի: Նա արդեն բավական շատ էր թափառել:

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

— Որտեղի՞ց ես գալիս, — հարցրեց ծերունին:

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— Այդ ի՞նչ գիրք է այդքան մեծ, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը: — Ի՞նչ եք անում այստեղ:

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Ես աշխարհագրագետ եմ, — պատասխանեց ծերունին:

— Аз съм географ — каза старият господин.

— Ի՞նչ բան է աշխարհագրագետը:

— Какво е това — географ?

— Դա մի գիտնական է, որը գիտի, թե որտեղ են գտնվում ծովերը, քաղաքները, լեռներն ու անապատները:

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Ի՜նչ հետաքրքիր է, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ա՛յ, դա իսկական գործ է:

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят!

Եվ նա մի հայացք գցեց աշխարհագրագետի մոլորակի վրա: Փոքրիկ իշխանը երբեք այդքան փառահեղ մոլորակ չէր տեսել:

И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

— Ձեր մոլորակը շատ գեղեցիկ է, — ասաց նա: — Իսկ օվկիանոս դուք ունե՞ք…

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Դա ես չգիտեմ, — ասաց աշխարհագրագետը:

— Не мога да зная това — каза географът.

— Օհո՜,— ասաց Փոքրիկ իշխանը հիասթափված: — Իսկ լեռներ կա՞ն…

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— Չգիտեմ, — կրկնեց աշխարհագրագետը:

— Не мога да зная това — каза географът.

— Իսկ քաղաքնե՞ր, գետե՞ր, անտառնե՞ր…

— А градове и реки, и пустини?

— Դա էլ չգիտեմ:

— И това не мога да зная — каза географът.

— Բայց չէ՞ որ դուք աշխարհագրագետ եք:

— Ами нали сте географ?!

— Հենց բանն էլ այդ է, — ասաց ծերուկը: — ես աշխարհագրագետ եմ և ոչ թե ճանապարհորդ: Ես ճանապարհորդների խիստ կարիք եմ զգում: Չէ՞ որ աշխարհագրագետները չեն, որ պահում են քաղաքների, գետերի, լեռների, ծովերի, օվկիանոսների և անապատների հաշիվը:

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините.

Աշխարհագրագետը շատ կարևոր դեմ է, նա թափառելու ժամանակ չունի: Նա իր առանձնասենյակից դուրս չի գալիս, բայց ընդունում է ճանապարհորդներին և նրանց պատմությունները գրի է առնում: Եվ եթե նրանցից որևէ մեկը ինչ-որ հետաքրքիր բան է պատմում, աշխարհագրագետը ստուգում է, թե կարգին մարդ է այդ ճանապարհորդը:

Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

— Իսկ ինչո՞ւ:

— Защо?

— Ախր եթե ճանապարհորդը սկսի փչել, այն ժամանակ աշխարհագրության դասագրքերում ամեն ինչ իրար կխառնվի: Եվ եթե մի երկու բաժակ ավելի է խմել, էլի վատ է:

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Ինչո՞ւ…

— Защо? — каза малкият принц.

— Որովհետև հարբեցողների աչքին ամեն բան զույգ է երևում: Եվ այնտեղ, ուր իրականում մի սար կա, աշխարհագրագետը երկուսը կնշի:

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Ես ճանաչում եմ մի մարդու, որից շատ վատ ճանապարհորդ դուրս կգար, — նկատեց Փոքրիկ իշխանը:

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Շատ հավանական է: Ուրեմն այսպես, եթե պարզվում է, որ ճանապարհորդը կարգին մարդ է, այն ժամանակ ստուգում են նրա հայտնագործությունը:

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— Ինչպե՞ս են ստուգում: Գնում և նայո՞ւմ են…

— Отиват да видят ли?

— Չէ՛, ի՜նչ ես ասում: Դա շատ բարդ է: Ուղղակի պահանջում են, որ ճանապարհորդը ապացույցներ ներկայացնի: Օրինակ, եթե նա մեծ սար է հայտնագործել, թող այնտեղից մեծ-մեծ քարեր բերի:

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

Աշխարհագրագետը հանկարծ հուզվեց.

Изведнъж географът се развълнува.

— Բայց չէ՞ որ դու էլ ես ճանապարհորդ: Հեռվից ես եկել: Պատմի՛ր ինձ քո մոլորակի մասին:

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

Եվ աշխարհագրագետը բաց արեց իր հաստափոր գիրքն ու մատիտը սրեց: Ճանապարհորդների պատմությունները նախ մատիտով են գրում և միայն հետո, երբ ճանապարհորդը ապացույցներ է բերում, կարելի է նրա պատմածը գրանցել թանաքով:

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

— Ես քեզ լսում եմ, — ասաց աշխարհագրագետը:

— Е? — рече въпросително географът.

— Դե իմ մոլորակի վրա այնքան էլ հետաքրքիր բաներ չկան, — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը: — Իմ մոլորակի վրա ամեն ինչ փոքր է: Երեք հրաբուխ կա: Երկուսը գործում են, իսկ մեկը վաղուց հանգած է: Բայց դե ո՞վ գիտե, մեկ էլ տեսար…

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— Այո՛, ամեն ինչ կարող է պատահել, — հաստատեց աշխարհագրագետը:

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— Հետո ես մի ծաղիկ ունեմ:

— Имам също така и едно цвете.

— Ծաղիկները մենք չենք նշում:

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— Ինչո՞ւ… չէ՞ որ ծաղիկը ամենագեղեցիկ բանն է:

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Որովհետև ծաղիկները վաղանցիկ են:

— Защото цветята са ефемерни.

— Ի՞նչ է նշանակում վաղանցիկ:

— Какво значи „ефемерно“?

— Աշխարհագրության գրքերը աշխարհում ամենաթանկ գրքերն են, — բացատրեց աշխարհագրագետը: — Նրանք երբեք չեն հնանում: Չէ՞ որ քիչ է պատահում, որ սարը տեղից շարժվի, կամ, ասենք, օվկիանոսը ցամաքի: Մենք գրում ենք հավերժական և անփոփոխ առարկաների մասին:

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Բայց հանգած հրաբուխը կարող է նորից արթնանալ, — ընդհատեց Փոքրիկ իշխանը: — Իսկ ի՞նչ է նշանակում վաղանցիկ:

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?