Փոքրիկ իշխանը / Малкият принц — w językach ormiańskim i bułgarskim. Strona 4

Ormiańsko-bułgarska dwujęzyczna książka

Անտուան դը Սենտ-Էքզյուպերի

Փոքրիկ իշխանը

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

— Եթե ես մի որևէ գեներալի հրամայեմ, որ թիթեռի նման ծաղկից ծաղիկ թռչի կամ ողբերգություն գրի, կամ էլ ճայ դառնա, իսկ գեներալը հրամանը չկատարի, ո՞վ կլինի մեղավորը՝ նա՞, թե՞ ես:

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

— Դուք, ձերդ մեծություն, — առանց տատանվելու պատասխանեց Փոքրիկ իշխանը:

— Вие — каза твърдо малкият принц.

— Միանգամայն ճիշտ է, — հաստատեց թագավորը: — Ամեն մեկից պետք է խնդրել այն, ինչ նա կարող է տալ: Իշխանությունը նախ և առաջ պետք է խելացի լինի: Եթե դու քո ժողովրդին հրամայես ծովը նետվել, նա հեղափոխություն կանի: Ես իրավունք ունեմ հնազանդություն պահանջելու, որովհետև իմ հրամանները խելացի են:

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

— Իսկ վերջալո՞ւյսը… — հիշեցրեց Փոքրիկ իշխանը: Մի բան որ նա հարցներ, այլևս չէր հանգստանա, մինչև պատասխանը չստանար:

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

— Վերջալույս էլ կլինի, մի՛ վախենա: Ես կպահանջեմ, որ արևը մայր մտնի: Բայց նախ կսպասեմ, որ դրա համար բարենպաստ պայմաններ լինեն, քանի որ դրանից է երևում, թե որքանով է իշխողը իմաստուն:

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

— Իսկ ե՞րբ բարենպաստ պայմաններ կլինեն, — ուզեց տեղեկանալ Փոքրիկ իշխանը:

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

— Հը՜մ… հը՜մ… — հաստափոր օրացույցը թերթելով՝ պատասխանեց արքան: — Դա կլինի… հըմ… հըմ… այսօր, դա կլինի ժամը յոթն անց քառասուն րոպեին: Այդ ժամանակ դու կտեսնես, թե որքան ճշգրիտ են կատարում իմ հրամանները:

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

Փոքրիկ իշխանը հորանջեց: Ափսոս, որ այստեղ վերջալույսը չեն կարող տեսնել երբ որ ցանկանաս: Եվ, ճիշտն ասած, նա արդեն սկսեց մի քիչ ձանձրանալ:

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

— Իմ գնալու ժամանակն է, — ասաց նա թագավորին: — Այլևս անելիք չունեմ ես այստեղ:

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

— Մնա, — ասաց թագավորը. նա շատ հպարտ էր, որ հպատակ է ձեռք գցել և չէր ուզում նրանից բաժանվել: — Մնա, ես քեզ նախարար կնշանակեմ:

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

— Ինչի՞ նախարար:

— Министър — на какво?

— Ասենք… արդարադատության:

— На… на правосъдието!

— Չէ՞ որ այստեղ մարդ չկա, որ դատեմ:

— Ами че тук няма кого да съдим!

— Ո՞վ գիտե, — առարկեց թագավորը: — Ես դեռ իմ ամբողջ թագավորությունը լավ չեմ ստուգել: Ես շատ ծեր եմ, տեղս էլ փոքր է կառք պահելու համար, իսկ ոտքով քայլելը շատ է հոգնեցուցիչ:

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

Փոքրիկ իշխանը կռացավ և նայեց մոլորակի մյուս կողմը:
— Բայց ես արդեն նայեցի, — բացականչեց նա, — այնտեղ նույնպես ոչ ոք չկա:

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

— Այդ դեպքում ինքդ քեզ դատիր, — ասաց թագավորը: — Դա ամենադժվար բանն է: Իրեն դատելը ուրիշներին դատելուց դժվար է: Եթե դու կարողանաս ինքդ քեզ ճիշտ դատել, նշանակում է, հիրավի, իմաստուն ես:

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

— Ես ինձ որտեղ ասես կարող եմ դատել: Դրա համար չարժե, որ ապրեմ այստեղ, — ասաց Փոքրիկ իշխանը:

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

— Հը՜մ… հը՜մ… — ասաց թագավորը: — Ինձ թվում է, թե իմ մոլորակի վրա ինչ-որ մի տեղ պառավ առնետ է ապրում: Գիշերները ես լսում եմ, թե նա ինչպես է ճանկռոտում: Դու կարող էիր այդ պառավ առնետին դատել: Մեկմեկ դու նրան մահվան դատապարտիր: Նրա կյանքը քեզանից կլինի կախված: Իսկ հետո պետք է նրան ամեն անգամ ներում շնորհել: Պետք է խնայել պառավ առնետին, չէ՞ որ նա միակն է մեզ մոտ:

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

— Ես չեմ սիրում մահվան դատավճիռ արձակել, — ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Եվ ընդհանրապես… իմ գնալու ժամանակն է:

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

— Չէ՛, ժամանակը չէ, — առարկեց արքան:

— Не — рече царят.

Փոքրիկ իշխանն արդեն ճամփա էր ընկնում, բայց չէր ուզում ծեր միապետին վշտացնել:

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

— Եթե ձերդ մեծությունն ուզում է, որ իր հրամանները կատարվեն, — ասաց նա, — պետք է ողջամիտ հրամաններ տա: Օրինակ՝ դուք կարող եք ինձ հրամայել անհապաղ ճանապարհ ընկնել: Ինձ թվում է՝ դրա համար հիմա շատ բարենպաստ պայմաններ կան…

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

Թագավորը չէր պատասխանում, և Փոքրիկ իշխանը անվճռականորեն մի քիչ էլ կանգ առավ, հետո հառաչեց ու ճանապարհ ընկավ:

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

— Քեզ դեսպան եմ նշանակում, — նրա հետևից շտապ ձայն տվեց թագավորը:

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

Եվ նրա տեսքն այդ րոպեին այնպիսին էր, կարծես նա ոչ մի առարկություն հանդուրժել չէր կարող:

Той имаше много властнически вид.

«Տարօրինակ մարդիկ են այս մեծահասակները», — ինքն իրեն ասաց Փոքրիկ իշխանը՝ ճանապարհը շարունակելով:

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

XI

XI

Երկրորդ մոլորակի վրա ապրում էր փառասերը:

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

— Օ՜, ահա և երկրպագու հայտնվեց, — հեռվից Փոքրիկ իշխանին նկատելով՝ բացականչեց նա:

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Չէ՞ որ սնապարծ մարդկանց միշտ թվում է, թե բոլորը հիացած են իրենցով:

Защото за суетните другите хора са почитатели.

— Բարի օր, ասաց Փոքրիկ իշխանը: — Ինչ հետաքրքիր գլխարկ ունեք:

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— Սա նրա համար է, որ տամ, — բացատրեց փառասերը, — տամ, երբ ինձ ողջունելու լինեն: Դժբախտաբար այստեղ ոչ ոք չի գալիս:

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— Ահա թե ի՜նչ, — շշնջաց Փոքրիկ իշխանը: Բայց նա ոչինչ չհասկացավ:

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— Հապա մի ծափ տուր, — ասաց փառասերը:

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

Փոքրիկ իշխանը ծափ տվեց: Փառասերը գլխարկը հանեց և սկսեց համեստորեն տալ:

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

«Այստեղ ավելի ուրախ է, քան ծեր թագավորի մոտ», — մտածեց Փոքրիկ իշխանը: Եվ նորից սկսեց ծափ տալ, իսկ փառասերը, նորից գլխարկը հանելով, խոնարհվեց:

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

Այսպես մի հինգ րոպե նույն բանը կրկնվեց, և Փոքրիկ իշխանը ձանձրացավ:

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

— Իսկ ի՞նչ է պետք անել, որ գլխարկը ընկնի, — հարցրեց նա:

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

Բայց փառասերը չլսեց: Սնապարծ մարդիկ, բացի գովեստից, մնացած ամեն ինչի նկատմամբ խուլ են:

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

— Դու իսկապե՞ս իմ խանդավառ երկրպագուն ես, — Փոքրիկ իշխանին հարցրեց նա:

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— Իսկ այդ ինչպե՞ս են երկրպագում:

— Какво значи това — да се възхищавам?

— Երկրպագել, այդ նշանակում է ընդունել, որ այս մոլորակի վրա ես ամենագեղեցիկն եմ, ամենից շքեղը, հարուստը և ամենից խելոքը:

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— Բայց չէ՞ որ քո մոլորակի վրա ուրիշ մարդ չկա:

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— Դե ոչինչ, ինձ հաճույք պատճառելու համար միևնույն է, հիացիր ինձանով:

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— Ես հիանում եմ, — ուսերը թոթվելով՝ ասած Փոքրիկ իշխանը, — բայց մի՞թե դա քեզ ուրախություն է պատճառում:

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

Եվ նա փառասերի մոտից փախավ:

И малкият принц си тръгна.

«Իսկապես որ մեծահասակները շատ տարօրինակ մարդիկ են», — պարզամտորեն մտածեց նա ու ճանապարհ ընկավ:

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

XII

XII

Հետևյալ մոլորակի վրա հարբեցողն էր ապրում: Փոքրիկ իշխանը նրա մոտ շատ քիչ մնաց, բայց անչափ տխրեց:

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

Երբ նա հայտնվեց այդ մոլորակի վրա, հարբեցողը լուռ նստել ու նայում էր առջևում շարված դատարկ ու լիքը շշերի բանակին:
— Այդ ի՞նչ ես անում, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

— Խմում եմ, — մռայլ պատասխանեց հարբեցողը:

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— Ինչո՞ւ:

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— Որպեսզի մոռանամ:

— За да забравя — отговори пияницата.

— Ի՞նչը մոռանաս, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը: Նա սկսել էր խղճալ հարբեցողին:

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— Ուզում եմ մոռանալ, որ ամոթ է, — խոստովանեց հարբեցողը ու գլուխը խոնարհեց:

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Իսկ ինչո՞ւ է ամոթ, — հարցրեց Փոքրիկ իշխանը:

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— Ամոթ է, որ խմում եմ, — բացատրեց հարբեցողն, ու այլևս նրանից հնարավոր չէր ոչ մի խոսք կորզել:

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

Եվ Փոքրիկ իշխանը շիվար ու տարակուսանքով լի շարունակեց իր ճամփան:

А малкият принц си отиде в недоумение.

«Այո՛, անկասկած, մեծահասակները շա՜տ, շա՜տ տարօրինակ մարդիկ են», — մտածեց նա:

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

XIII

XIII

Չորրորդ մոլորակը պատկանում էր մի գործարար մարդու: Նա այնքան զբաղված էր, որ երբ Փոքրիկ իշխանը հայտնվեց, գլուխն անգամ չբարձրացրեց:

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

— Բարի օր, — ասաց Փոքրիկ իշխանը, — ձեր ծխախոտը հանգել է:

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

— Երեքին գումարած երկու՝ հինգ: Հինգին գումարած յոթ՝ տասներկու: Բարի օր: Տասնհինգ, յոթ էլ՝ քսաներկու: Քսաներկու, վեց էլ, հավասար է քսանութի: Ժամանակ չունեմ լուցկի վառելու: Քսանվեցին գումարած հինգ հավասար է երեսունմեկի: Ո՜ւֆ… այսպիսով, ընդամենը հինգ հարյուր միլիոն վեց հարյուր քսաներկու հազար յոթ հարյուր երեսունմեկ:

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

— Հինգ հարյուր միլիոն ի՞նչ…

— Петстотин милиона какво?

— Ի՞նչ… Դու այստե՞ղ ես: Հինգ հարյուր միլիոն… արդեն չեմ հիշում, թե ինչ… Ես այնքան գործ ունեմ… ես լուրջ մարդ եմ, շաղարատելու ժամանակ չունեմ… երկուս, հինգ էլ՝ յոթ…

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

— Հինգ հարյուր միլիոն ի՞նչ… — կրկնեց Փոքրիկ իշխանը: Մի բան որ հարցներ, նա այլևս չէր հանգստանա, մինչև պատասխանը չստանար:

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

Գործարար մարդը գլուխը բարձրացրեց.

Бизнесменът дигна глава:

— Արդեն հիսունչորս տարի է, ինչ ես ապրում եմ այս մոլորակի վրա, և այդ ընթացքում ինձ միայն երեք անգամ են խանգարել: Առաջին անգամ՝ քսաներկու տարի սրանից առաջ, չգիտես որտեղից հայտնվեց մի մայիսյան բզեզ: Նա սարսափելի աղմուկ բարձրացրեց, և ես գումարման ժամանակ չորս սխալ արեցի:

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

Երկրորդ անգամ՝ տասնմեկ տարի առաջ, ռևմատիզմի նոպա ունեցա՝ նստակյաց կյանքից: Ես ման գալու ժամանակ չունեմ: Ես լուրջ մարդ եմ: Երրորդ անգամ… ահա սա… Այսպես, ուրեմն, հինգ հարյուր միլիոն…

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

— Միլիոն ի՞նչ…

— Милиона — какво?

Գործարար մարդը գլխի ընկավ, որ պետք է պատասխանի, թե չէ հանգիստ չի ունենա:

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

— Հինգ հարյուր միլիոն էն բաներից… որ օդում մեկ-մեկ երևում են…

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

— Դրանք ի՞նչ են, ճանճե՞ր…

— Мухи ли?

— Դե չէ… փոքրիկ, փայլուն բաներ են…

— Не, не, мънички неща, които блестят.

— Մեղունե՞ր…

— Пчели ли?

— Չէ՛, չէ՛… Այսպիսի փոքրիկ բաներ են… ոսկեգույն, ամեն մի ծույլ մարդ հենց նայում է դրանց, սկսում է երազել: Ես լուրջ մարդ եմ, ես երազելու ժամանակ չունեմ:

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

— Աա՜, աստղեր:

— А! Звезди ли?

— Ա՛յ, ա՛յ, աստղեր:

— Точно тъй, звезди.

— Հինգ հարյուր միլիոն ա՞ստղ… իսկ ի՞նչ ես անում այդ աստղերը…

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

— Հինգ հարյուր մեկ միլիոն վեց հարյուր քսաներկու հազար յոթ հարյուր երեսունմեկ: Ես լուրջ մարդ եմ, ես սիրում եմ, որ ամեն ինչ ճշգրիտ լինի:

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

— Ի՞նչ ես անում դու այդ բոլոր աստղերը:

— И какво правиш с тия звезди?

— Ինչ եմ անո՞ւմ…

— Какво правя ли?

— Այո՛:

— Да.

— Ոչինչ էլ չեմ անում: Ես տիրում եմ դրանց:

— Нищо. Притежавам ги.

— Տիրում ես աստղերի՞ն:

— Притежаваш звездите ли?

— Այո՛:

— Да.

— Բայց ես արդեն մի թագավոր եմ տեսել, որը…

— Но аз видях вече един цар, който…

— Թագավորները ոչնչի չեն տիրում… նրանք միայն կառավարում են… դա բոլորովին այլ բան է:

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

— Իսկ ինչի՞ համար ես տիրում աստղերին:

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

— Որպեսզի հարուստ լինեմ:

— За да бъда богат.

— Իսկ ինչո՞ւ ես ուզում հարուստ լինել:

— А за какво ти е да си богат?

— Որպեսզի էլի նոր աստղեր առնեմ, եթե որևէ մեկը նոր աստղեր հայտնաբերի:

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

«Սա իսկ և իսկ այն հարբեցողի նման է դատում», — մտածեց Փոքրիկ իշխանը:

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

Եվ շարունակեց հարցնել.

Въпреки това той зададе още въпроси:

— Իսկ աստղերին ինչպե՞ս են տիրում:

— Как може да се притежават звездите?

— Աստղերն ո՞ւմն են, — տհաճությամբ հարցրեց գործարարը:

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

— Չգիտեմ: Ոչ մեկինն էլ չեն:

— Не зная. Ничии.