어린 왕자 / Малкият принц — w językach koreańskim i bułgarskim. Strona 4

Koreańsko-bułgarska dwujęzyczna książka

앙투안 드 생텍쥐페리

어린 왕자

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц

“짐이 어떤 장군에게 나비처럼 이 꽃에서 저 꽃으로 날아 다니라든지, 비극을 한 편 쓰라든지, 바닷새로 변하라고 명 령했는데 그 장군이 명령을 수행하지 않는다면 그의 잘못일 까, 짐의 잘못일까?”

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

“폐하의 잘못이죠.” 어린 왕자가 단호하게 말했다.

— Вие — каза твърдо малкият принц.

“옳으니라. 누구에게나 그가 할 수 있는 것을 요구해야 하 는 법이니라. 권위는 무엇보다도 이성에 근거해야 하느니라. 만일 네가 너의 백성에게 바다에 몸을 던지라고 명령한다면 그들은 혁명을 일으킬 것이다. 짐이 복종을 요구할 권한이 있음은 짐의 명령이 지당하기 때문이니라.”

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

“그럼 제가 부탁한 석양은요?” 하고 일단 질문을 던지면 절대로 잊어버리는 법이 없는 어린 왕자가 그걸 다시 상기 시켰다.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

“석양을 보게 해 주겠노라. 짐이 명령하겠노라. 허나 짐의 통치 원칙에 따라 조건이 맞을 때까지 기다리겠노라.”

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

어린 왕자가 물었다. “그게 언젠데요?”

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

왕이 대답했다. “흠, 흠! 오늘 저녁…오늘 저녁…일곱 시 사십 분경이 될 것이다! 짐의 명령이 얼마나 잘 이행되는지 네가 알게 될 것 이니라.”

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

어린 왕자는 하품을 했다. 석양을 못 보게 된 것이 아쉬웠 다. 그리고 벌써 약간은 지루해하고 있었다.

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

어린 왕자가 왕에게 말했다. “여기서 제가 할 일은 없군요. 다시 떠나겠어요!”

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

신하가 한 사람 생긴 것을 자랑스러워하던 왕이 답했다. “떠나지 마라. 떠나지 마라. 짐은 너를 장관에 임명하겠 노라!”

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

“무슨 장관요?”

— Министър — на какво?

“음…법무부 장관!”

— На… на правосъдието!

“하지만 재판할 사람이 없잖아요!”

— Ами че тук няма кого да съдим!

왕이 어린 왕자에게 말했다. “그건 모를 일이다. 짐은 아직 짐의 왕국을 돌아보지 않았 노라. 짐은 매우 늙었고, 사륜마차를 둘 장소도 없고, 걷자니 피곤해서.”

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

“아! 제가 벌써 다 보았어요.” 허리를 굽혀 그 행성 저 편을 다시 한 번 바라보고 어린 왕 자가 말했다.

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

“저쪽에도 아무도 없어요…” 왕이 대답했다. “그럼 너 자신을 재판하라. 그건 제일 어려운 일이지만. 남을 판단하는 것보다 자기 자신을 판단하는 게 훨씬 더 어 려운 법이로다. 네가 너 자신을 제대로 판단할 수 있게 된다 면 그건 네가 진정 현명한 사람이기 때문이다.”

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

어린 왕자가 말했다. “저는 어디서든 저를 재판할 수 있어요. 여기서 살 필요가 없어요.”

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

왕이 대답했다. “흠! 흠! 내 별 어딘가에 늙은 쥐 한 마리가 살고 있는 걸 로 사료된다. 밤이면 소리가 들리노라. 그 늙은 쥐를 재판하 도록 하라. 때때로 그에게 사형을 선고하라. 그러면 그의 목 숨은 너의 재판에 좌우될 것이로다. 그러나 매번 그에게 특 사를 내려 그를 아끼도록 하라. 단 한 마리밖에 없으니.…”

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

어린 왕자가 대답했다. “저는 사형선고를 내리기 싫어요. 아무래도 떠나야겠 네요.”

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

“그건 안 돼.” 왕이 말했다.

— Не — рече царят.

어린 왕자는 떠날 채비를 마쳤으나 늙은 왕을 괴롭히고 싶 지는 않았다.

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

“폐하의 명령이 준수되길 원하신다면 제게 지당한 명령을 내리시면 되잖아요. 이를테면 일 분 내로 떠나라고 제게 명 령하실 수 있잖아요. 지금 조건이 맞는 것 같은데요…”

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

왕이 아무 대답도 하지 않아 어린 왕자는 머뭇거리다가 한 숨을 한 번 내쉬고는 길을 떠났다…

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

그때 왕이 “짐은 너를 대 사로 임명하노라.” 하고 왕이 급히 소리질렀다.

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

그는 매우 근엄한 표정을 짓고 있었다.

Той имаше много властнически вид.

‘어른들은 참 이상해.’ 어린 왕자는 여행을 하면서 혼자 이렇게 생각했다.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

ⅩⅠ

XI

두 번째 별에는 허영쟁이가 살았다.

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

어린 왕자를 보자마자 허영쟁이는 멀리서부터 외쳤다. “아! 아! 숭배자가 납시는군!”

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

허영쟁이에게 다른 모든 사람은 숭배자에 지나지 않는다.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

어린 왕자가 말했다. “안녕하세요. 희한한 모자를 쓰고 계시네요.”

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

“답례용이지. 사람들이 내게 환호를 보낼 때 답례하려고 쓰 고 있지. 그런데 불행히도 이리로는 아무도 지나가지 않아.”

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

허영쟁이가 답했다. “아, 그래요?” 알아듣지 못한 어린 왕자가 말했다.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

“양손을 서로 마주 쳐봐.” 허영쟁이가 가르쳐 주었다.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

어린 왕자는 두 손을 마주쳤다. 허영쟁이가 모자를 들어 올리며 공손히 답례했다.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

어린 왕자는 생각했다. “왕을 방문할 때보다 재미있는데.” 그래서 그는 다시 두 손을 마주쳤다. 허영쟁이는 모자를 들어 올리며 다시 답례했다.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

한 오 분쯤 연습하다 보니 어린 왕자는 단조로운 놀이에 흥미를 잃고 말았다.

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

어린 왕자가 물었다. “어떻게 해야 모자가 떨어지나요?”

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

그러나 허영쟁이는 그 말을 못 들은 척했다. 뻥쟁이 아저씨에 게는 오로지 칭찬만 들리는 법이다.

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

그가 어린 왕자에게 물었다. “그런데 정말로 나를 숭배하니?”

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

“숭배한다는 게 뭐예요?”

— Какво значи това — да се възхищавам?

“숭배한다는 건 내가 이 별에서 가장 잘 생겼고, 가장 옷을 잘 입고, 가장 돈이 많고, 가장 똑똑하다는 걸 인정하는 거지.”

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

“하지만 이 별엔 아저씨 혼자잖아!”

— Ами че ти си сам на твоята планета!

“나를 즐겁게 해다오. 그래도 나를 숭배해다오.”

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

“아저씨를 숭배해. 그런데 그게 아저씨하고 무슨 상관이야?” 어깨를 조금 들썩하면서 어린 왕자가 말했다.

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

그리고 그는 그 별을 떠났다.

И малкият принц си тръгна.

‘어른들은 정말 참 이상해.’ 여행하는 동안 어린 왕자는 이렇게만 생각했다.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

ⅩⅡ

XII

다음 별에는 술 아저씨가 살고 있었다. 이번 방문은 매우 짧았지만 우울함은 엄청났다.

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

“거기서 뭐 해?” 빈 병 한 무더기와 가득한 병 무더기 앞에 말없이 앉아 있 는 술 아저씨에게 어린 왕자가 물었다.

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

“술 마시지.” 침울한 표정으로 술 아저씨가 대꾸했다.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

“왜 마시는데?” 어린 왕자가 물었다.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

“잊어버리려고.” 술 아저씨가 답했다.

— За да забравя — отговори пияницата.

“뭘 잊어?” 측은지심에서 어린 왕자가 물었다.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

“부끄럽다는 걸 잊으려고.” 고개를 숙이며 술 아저씨가 답했다.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

“뭐가 부끄러운데?” 술에서 그를 꺼내 주고 싶은 마음에서 어린 왕자가 캐물었다.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

“마신다는 게 부끄러워!” 이렇게 말하고 술 아저씨는 그만 입을 다물었다.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

당황한 어린 왕자는 곧바로 그 별을 떠났다.

А малкият принц си отиде в недоумение.

‘어른들은 정말 아주, 아주 이상해.’ 여행하는 동안 어린 왕자는 이렇게만 생각했다.

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

ⅩⅢ

XIII

네 번째 별은 사업가의 별이었다. 이 사람은 하도 바빠 어 린 왕자가 왔는데도 고개조차 들지 않았다. 어린 왕자가 그 에게 말했다.

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

“안녕하세요. 아저씨 담뱃불이 꺼졌네요.”

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

“셋 더하기 둘은 다섯. 다섯 더하기 일곱은 열둘. 열둘 더 하기 셋은 열다섯. 안녕. 열다섯 하고 일곱은 스물둘. 스물둘 하고 여섯은 스물여덟. 담뱃불 다시 붙일 시간도 없네. 스물 여섯에 다섯은 서른하나! 휴우! 그러니까 오억 일백육십이만 이천칠백삼십 일이네.”

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

“뭐가 오억이야?”

— Петстотин милиона какво?

“어라? 너 여태 거기 있어? 오억 일백만…뭐더라 하도 바 빠서 말이지. 나는 착실한 사람이야. 쓰잘 데 없는 소리 할 시간이 없어! 둘 더하기 다섯은 일곱…”

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

“뭐가 오억인데?” 일단 던진 질문은 결코 포기한 적 없는 어린 왕자가 다시 물었다.

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

사업가가 고개를 들었다.

Бизнесменът дигна глава:

“이 별에서 오십사 년 동안 살았는데, 방해를 받은 건 딱 세 번뿐이야. 첫 번째는 이십이 년 전 일인데, 어디서 날아왔 는지 웬 풍뎅이 녀석이 한 마리 떨어졌었지. 하도 윙윙거리 는 통에 덧셈을 네 군데나 틀렸지.

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

두 번째는 십일 년 전인데 신경통 발작 때문이었어. 난 운동 부족이거든. 산책할 시간 도 없어. 착실한 사람이라 그렇단다. 세 번째가…바로 지금 이야! 가만있자. 오억 일백만이던가…?”

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

“뭐가 일백만이라는 거야?”

— Милиона — какво?

사업가는 조용히 계산하기는 글렀다는 걸 깨달았다.

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

“때때로 하늘에 보이는 그 작은 것들 말이다.”

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

“파리요?”

— Мухи ли?

“천만에. 반짝거리는 작은 것들 말이다.”

— Не, не, мънички неща, които блестят.

“벌이요?”

— Пчели ли?

“천만에. 금빛으로 반짝거리며 게으름뱅이들을 꿈꾸게 하 는 그 작은 것들 말이다. 헌데 난 착실한 사람이거든! 꿈이나 꾸고 있을 시간 없어.”

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

“아! 별이요?”

— А! Звезди ли?

“그래 별.”

— Точно тъй, звезди.

“오억 개나 되는 별 가지고 뭐 해?”

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

“오억 일백육십이만 이천칠백서른하나야. 나는 착실한 사 람이야. 아주 정확하지.”

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

“그 별들 가지고 뭐 하는데?”

— И какво правиш с тия звезди?

“뭘 하느냐고?”

— Какво правя ли?

“응.”

— Да.

“아무것도 안 해. 그저 소유할 뿐이지.”

— Нищо. Притежавам ги.

“별을 소유해?”

— Притежаваш звездите ли?

“그래.”

— Да.

“하지만 전에 만난 왕은…”

— Но аз видях вече един цар, който…

“왕은 소유하지 않아. 그들은 ‘지배’하지. 그건 아주 다른 얘기야.”

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

“그럼 그 별들을 소유해서 뭐해?”

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

“나를 부자로 만들지.”

— За да бъда богат.

“부자 되면 뭐해?”

— А за какво ти е да си богат?

“다른 별들이 발견되면 그걸 사는 데 쓰지.”

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

‘이 아저씨 생각하는 게 술 아저씨 수준이네.’ 어린 왕자는 속으로 생각했다.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

그래도 그는 질문을 계속했다.

Въпреки това той зададе още въпроси:

“별들을 어떻게 소유해?”

— Как може да се притежават звездите?

“별들이 누구 거지?” 투덜대며 사업가가 되물었다.

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

“몰라. 그 누구 것도 아니지.”

— Не зная. Ничии.

Reklama