Tao Te Ching / Дао Дъ Дзин — w językach duńskim i bułgarskim

Duńsko-bułgarska dwujęzyczna książka

Lao-tse

Tao Te Ching

Лао Дзъ

Дао Дъ Дзин

/ 2

1 2

Piao Yu-suen

Det Tao, som kan defineres, er ikke det absolutte Tao.
Det navn, som kan udtales, er ikke det evige navn.
Det, som er uden navn, er fader til himmel og jord.
Det, som kan nævnes, er moder til alle ting.
Den, som ikke søger, kan se det skjulte.
Den, som søger, ser kun det synlige.
Disse to ting udspringer af samme kilde, men er forskellige af navn.
Tilsammen udgør de mørket,
Mørke inden i mørke.
Porten til alle gåder.

Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува, не е постоянно име.
Безименното е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име е майка на всички неща.
Ето защо, който няма страсти, вижда безпределното;
който има страсти, вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало, но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока — врата на всяка тайна.>

Alle kan se, at det smukke er smukt, fordi der også findes grimhed.
Alle ved, at det gode er godt, fordi der også findes ondskab.
»At være» og »ikke at være» opstår på samme tid.
Det svære og det lette definerer hinanden.
Det samme gør langt og kort.
Højt og lavt.
Lyd og stilhed.
Tid og rum.
Derfor går den vise om uden at udrette noget og lærer uden ord.
Tingene kommer og går uden ophør, de frembringer uden at besidde,
arbejder uden at kræve løn.
Arbejde udføres og glemmes.
Derfor varer det evigt.

Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто разбраха злото.
Ето защо битието и небитието взаимно се пораждат;
трудното и лесното взаимно се създават, дългото и късото взаимно се сравняват;
високото и ниското взаимно се склоняват;
гласните и съгласните взаимно хармонират;
предишното и следващото взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи;
нещата се създават той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва, действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме.

Ved ikke at ophøje dygtige folk undgår man diskussion.
Ved ikke at se efter ophidsende ting undgår man uro i hjertet.
Den vise hersker derfor ved at tømme sindet og fylde maven,
ved at slække på ambitionerne og styrke knoglerne.
Hvis folk mangler kundskab og behov,
vil de snedige ikke prøve at »forbedre» dem.
Hvis intet ændres, vil alt være godt.

Ако се уважават „мъдреците“,
хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.
(Съгласно с принципа)
Действувай чрез бездействието
и ще има ред.

Tao er en tom beholder.
Det fyldes, men bliver aldrig fuldt.
Et uendeligt dyb, kilde til alle ting.
Det afrunder det skarpe, løser det knyttede,
dæmper det skinnende og går i ét med støvet.
Skjult i dybet, men evigt til stede.
Jeg ved ikke, hvorfra det stammer.
Det er ældre end tiden.

Дао е пусто,
но използването му е неизчерпаемо.
О бездънно,
сякаш е праотец на всички неща.
Притъпим ли неговите остриета,
Освободим ли неговата хаотичност,
Смекчим ли неговите блясъци,
Уеднаквим ли неговите прашинки,
О как е чисто,
сякаш е изчезнало,
но съществува.
Аз не знам на кого е рожба,
то предшествува появяването на бога.

Himmel og jord kender ikke til forskelsbehandling.
De behandler alt og alle som legetøj.
Heller ikke den vise gør forskel.
Han omfatter alt og alle med ærbødighed.
Rummet mellem himmel og jord er som en blæsebælg.
Dens udseende skifter, men ikke formen.
Jo mere den bevæger sig, jo mere udretter den.
Jo flere ord, man udgyder, jo mere taber man vejret.
Det er bedst at holde fast ved det centrale.

Небето и Земята не притежават хуманност.
Те се отнасят към всички неща
като към жертвено куче,
направено от слама.
Мъдрецът не притежава хуманност.
Той се отнася към всички хора
като към жертвено куче,
направено от слама.
Пространството между Небето и Земята
не е ли като
в ковашки мех и флейта?
Пусто и неизкривено —
колко е по-голям тласъкът,
толкова е по-силен дъха.
Който много говори,
стига до задънка.
По-добре е да има мяра.

Taos rige væld tømmes aldrig.
Det er kvinden, urmoderen.
Hendes skjulte skød er himlens og jordens port.
Det er som et slør, der lige anes.
Brug det, det vil aldrig svigte!

Безсмъртната пустота
се нарича
най-дълбока самка.
Вратата на най-дълбоката самка
се нарича
корен на Небето и Земята.
Тя е вечна като съществуване
и действува без усилие.

Himmel og jord er evige.
Hvorfor er himmel og jord evige?
De er ufødte, derfor lever de evigt.
Den vise holder sig tilbage og kommer således i første række.
Han tager ikke hensyn til sig selv og bliver derfor ét med andre.
Fordi han er uden personlige interesser, når han målet uden modstand.

Небето и Земята са дълговечни.
Ако Небето и Земята са дълговечни,
то е защото не съществуват за себе си,
затова могат да бъдат дълговечни.
Ето защо мъдрецът
като се поставя зад другите,
излиза пред тях;
като пренебрегва живота си,
го запазва.
Не се ли осъществява личният му интерес
тъкмо защото няма личен интерес?

Det højeste gode er som vand.
Vand giver liv til alt og søger dog ikke opad.
Det udfylder de lave steder, som mennesker undgår.
Derfor er det som Tao.
I din bolig, hold dig ved jorden.
I dine tanker, træng dybt ind i sindet.
I samvær, vær venlig og mild.
I tale, vær oprigtig.
I afgørelser, vær retfærdig.
i forretninger, vær dygtig.
I handling — afvent det rette øjeblik.
Den, der ikke går imod, undgår modgang.

Висшата добродетел е като водата
Водата допринася полза на всички неща,
но не се бори с тях.
Тя се стреми към (ниските) места,
които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.
(Принципът на мъдреца е:)
Животът да следва земята.
Сърцето да следва дълбочината.
Благотворителността да следва жен.
Думите да следват искреността.
Управлението да следва спокойствието.
Делото да следва умението.
Постъпките да следват времето.
Именно защото (мъдрецът) не се бори,
затова е непогрешим.

Det er bedre at stoppe, før buen er helt spændt.
Skærpes bladet for ofte, bliver det lettere sløvt.
Et lager af guld og jade kan ingen bevogte.
Søg rigdom og hæder, og ulykke vil følge.
Træk dig tilbage, når arbejdet er udført.
Således gør stjernerne og planeterne på himlen.

Който взема препълнен (съд),
по-добре е да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело, (колкото и да е велико),
оттегли се.
Това е закон
на естественото Дао.

Ved at gå op i universet, kan du da undgå opløsning?
Ved at være fuldt bevidst og helt optaget, kan du da blive som et lille barn?
Ved at rense og lutre sindets dyb, kan du da blive fri for fejl?
Når du elsker og leder folket, kan du da undgå at ændre naturen?
Når himlens porte åbnes og lukkes, kan du da indtage en kvindes stilling?
Ved at opfatte og være for alle ting, kan du da undlade at gøre noget?
At skabe og fostre,
at frembringe uden at erhverve,
at arbejde uden at forlange løn,
at have indflydelse uden at bruge magt,
det er at leve i overensstemmelse med livets inderste hemmelighed.

Ако душата и тялото се слеят в едно,
възможно ли е да не се разделят?
Ако съсредоточаващ „Ци“ и се мек,
възможно ли е да си като детето?
Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,
възможно ли е без грешка?
Да се обича народът и управлява държавата
възможно ли е без мъдруване?
Да отваряш и затваряш небесната врата
възможно ли е без самка?
При разбирането на всичко това
възможно ли е бездействието?
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш —
Това се нарича най-дълбоко Дъ.

Tredive eger forenes i hjulets nav;
det er hullet i navet, der gør hjulet nyttigt.
Man former et kar af ler;
det er tomrummet indeni, der gør det nyttigt.
Man hugger døre og vinduer til et hus;
det er hullerne, der gør det nyttigt.
Udbytte får man altså af det, som er der,
nytte af det, som ikke er der.

Тридесет спици обхващат главината;
в нейната вътрешна празнота
е полезността на колелото.
От глината правят прибори;
в тяхната вътрешна празнота
е пригодността на съда.
На дома пробиват врати и прозорци,
в неговата вътрешна празнота
е полезността на стаята.
Ето защо
битието е полезно,
небитието — пригодно.

Farverne blænder øjet.
Tonerne døver øret.
Smagsstofferne fordærver gaflen.
Væddeløb og jagt gør sindet vildt.
Kostbarheder leder et menneske på vildspor.
Derfor ledes den vise af sindet, ikke af synet.
Han slipper dette og fastholder hint.

Многото цветове
заслепяват зрението.
Многото тонове
заглушават слуха.
Многото подправки
развалят вкуса.
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща
карат човека да краде.
Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното
и придобива първото.

Find dig villigt i det uundgåelige.
Find dig i det nødvendige som menneskets lod.
Hvad menes med at ”finde sig villigt i det uundgåelige”?
Find dig i at være uden betydning.
Vær ligeglad med tab og gevinst.
Det kaldes at ”finde sig villigt i det uundgåelige”.
Hvad menes med at ”finde sig i det nødvendige som menneskets lod”?
Det nødvendige er et udslag af kroppens eksistens.
Uden krop, hvordan skulle man da kunne føle det nødvendige?
Overgiv dig villigt.
Så kan du sættes til at styre universet.
Elsk verden som dit eget indre,
så kan du tillidsfuldt drage omsorg for alt.

„Славата и позора са подобни на страха.“
„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото.“
Какво значи:
„Славата и позора са подобни на страха?“
Който получава слава отгоре,
когато я получава, се страхува,
когато я загуби, също се страхува.
Ето какво значи:
„Славата и позора са подобни на страха“.
Какво значи:
„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото?“
Аз съм много страхлив,
защото имам тяло,
ако нямах тяло,
от какво да се страхувам?
Ето защо,
който скъпи Поднебесната като своето тяло,
може да му се даде царството;
който обича Поднебесната като самия себе си,
той е достоен да я управлява.

Se! Det kan ikke ses — det er uden form.
Lyt! Det kan ikke høres — det er lydløst.
Grib! Det kan ikke fattes — det er ubegribeligt.
Disse tre foreteelser kan ikke afgrænses,
derfor forenes de som udtryk for det ene.
Oppefra er det ikke klart.
Nedefra er det ikke dunkelt.
En ubrudt tråd, som ikke kan beskrives.
Det vender tilbage til det, som ikke er.
Det er formen for det formløse, en åbenbaring at det, som ikke kan åbenbares,
det kaldes uendeligt og ufatteligt.
Når vi møder det, er det uden begyndelse.
Når vi følger det, er det uden ende.
Følg det urgamle Tao.
Bevæg dig i overensstemmelse med det værende.
At kende den gamle begyndelse er Taos væsen.

Гледам го,
а не го виждам,
затова го наричам
невидимо. Слушам го,
а не го чувам,
затова го наричам
беззвучно. Пипам го
а не го улавям,
затова го наричам
мъничко.
За тези трите
не може да се пита по-нататък,
защото се сливат в едно.
Неговата горна страна
е неосветена.
Неговата долна страна
е незатъмнена.
То е безкрайно
и не може да се назове,
връща се към непредметността.
Наричам го
форма на безформеното
образ на непредметното.
Ето защо,
е неясно, мъгляво
срещам го,
а не му виждам лицето.
Следвам го,
а не му виждам гърба.
Който се придържа
към древното Дао
и контролира сегашното битие,
може да познае
древното начало.
Това се нарича
закон на Дао.

De gamle mestre var åndrige, gådefulde, dybsindige, fintfølende.
Dybden at deres kundskab kan ikke loddes.
Fordi den var uden bund.
Derfor vil jeg forsøge at skildre dem.
De var forsigtige som den, der ved vintertid krydser en flod.
De var årvågne som den, der er på vagt mod fare.
De var opmærksomme som gæsten på besøg.
De var eftergivende som isen, der er ved at smelte.
De var simple som utilhugget ved.
De var hule som huler.
De var uigennemsigtige som dyndet vand.
Hvem kan vente roligt, til dyndet synker til bunds?
Hvem kan vente roligt, indtil uroen opstår?
De, der følger Tao, søger ikke opfyldelse.
De, der ikke søger opfyldelse, drives ikke af behov for forandring.

В древността способният да бъде образован
е бил дълбок и обширен,
дълбок до непонятност.
Доколкото е бил непонятен,
принуден съм да му дам образ;
Внимателен,
сякаш преминава река по тънък лед;
Бдителен,
сякаш съседите му го заплашват;
Въздържан
като гост;
Разливащ се
като топящ се лед;
Естествен
като неодялано дърво;
Широк
като долината;
Непроницателен
като мътната вода.
Кой може да спре мътното?
Покоят постоянно го избистря.
Кой може да задържи покоя?
Движението постоянно го нарушава.
Който съблюдава Дао,
не желае излишък.
Именно защото няма излишък,
може с малко —
не създава ново.

Tøm dig selv for alt, så vil sindet finde fred.
Alle ting opstår og forgår, og selvet ser, hvordan de vender tilbage.
De vokser og blomstrer og vender tilbage til deres rod.
Den, der vender tilbage til sin rod, finder fred.
Det er naturens mål.
Naturen ændrer ikke retning.
At kende det evige er at have indsigt.
Ikke at kende det evige fører til ulykke.
At kende det evige gør sindet åbent.
Et åbent sind gør hjertet åbent.
Med åbent hjerte vil man handle som en konge.
Som konge vil man nå det guddommelige.
Som guddommelig er man ét med Tao.
Den, der er ét med Tao, er evig.
Og selv om legemet opløses,
vil Tao aldrig forgå.

Ще доведа пустотата (на сърцето) докрай.
Ще запазя пълно спокойствие.
Нещата се развиват.
Аз виждам техния кръговъртеж.
Всички неща разцъфтяват
и се връщат към своето начало.
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
Спокойствието
се нарича възвръщане към живота.
Възвръщането към живота
се нарича постоянно.
Знанието на постоянното
се нарича просветеност.
Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно —
неблагополучно.
Който знае постоянното,
е всеобхватен.
Всеобхватният
е справедлив.
Справедливият
става господар.
Господарят
следва Небето.
Небето
следва Дао.
Дао е вечно
(за такъв господар)
до края на живота
няма опасност.

Det allerhøjestes eksistens anes næppe af mennesker.
Det næsthøjeste er det, de kender og elsker.
Derunder findes det, som frygtes.
Lavest står det, der foragtes.
Den, der ikke viser tillid, vil man ikke stole på.
Når handlinger udføres uden unødig opmærksomhed,
vil folket sige: ”Vi gjorde det!”

За най-добрите древни владетели
хората са знаели само, че съществуват.
По-късно
са ги обичали и възхвалявали.
След това
се страхували от тях.
Още по-късно
ги презирали.
Когато се ограничава доверието,
цари недоверието.
Който е загрижен
и скъп на думите,
завършва делото с успех.
Народът казва:
„По начало аз съм естествен.“

Når det store Tao glemmes, opstår ”næstekærlighed” og ”pligt”.
Når klogskab og intelligens dukker frem, begynder det store hykleri.
Når slægtens sammenhold svækkes,
opstår ”sønlig hengivenhed” og ”forældrekærlighed”.
Når landet er i opløsning og kaos, træder ”trofaste tjenere” frem.

Когато напуснаха великото Дао,
появиха се „Жен“ и „И“.
Когато се появи мъдруването
възникна великото лицемерие.
Когато възникна раздорът в семейството,
появиха се „Сяо“ и „Цъ“.
Когато зацари смутът в държавата,
появиха се верните слуги.

Opgiv begavelse, lad klogskab fare.
Det vil være hundrede gange bedre for alle.
Giv afkald på ”næstekærlighed” og ”pligt”,
så vil alle atter føle sig ansvarlige for alle.
Opgiv ambitioner, giv afkald på udbytte, så vil røvere og tyve forsvinde.
Det er ikke tilstrækkeligt med ydre former.
Det er vigtigere at se det ægte,
at leve i overensstemmelse med sin natur,
at opgive tanken på sig selv
og holde begæret i tømme.

Ако се отстрани мъдруването,
народът ще има стократна полза.
Ако се отстрани „Жен“ и „И“
народът ще се върне към „Сяо“ и „Цъ“.
Ако се отстранят хитростта и алчността,
крадците и разбойниците ще изчезнат.
Тези трите
са от недостатъчни знания.
Ето защо хората трябва да се научат:
да бъдат прости и скромни,
да ограничават личното
и да потискат страстите.

Afskaf al lærdom, og du vil være fri for bekymringer.
Er der forskel på ja og nej?
Er der forskel på godt og ondt?
Skal jeg respektere, hvad andre respekterer?
Det er tåbeligt!
Nogle er optaget af den store offerfest.
Om foråret går nogle tur i parken og kravler op i tårnet.
Jeg alene driver omkring uden at vide, hvor jeg er.
Jeg er som et lille barn, der endnu ikke kan smile.
Jeg alene er uden noget hjem.
Andre har mere, end de behøver; jeg alene har intet.
Hvor tåbelig er jeg ikke!
Hvor enfoldig!
Andre glimrer ved kløgt, jeg alene lever formørkelse.
Andre er vågne og dygtige, jeg alene er sløv og dum.
Jeg er som havet, jeg bølges af sted, uden mål og med, som den rastløse vind.
Andre har noget at udrette, jeg alene er ubrugelig og til besvær.
Jeg alene er ikke som de andre, fordi jeg ærer og næres af den store moder.

Ако се отстрани „учеността“.
няма да има печал.
Каква е разликата между
„да“ и „не“?
Каква е разликата между
доброто и злото?
Онова, от което хората се страхуват
не могат да не се страхуват.
Колко се е отдалечил (светът).
Кога ли ще се спре?
Всички хора са радостни,
сякаш присъствуват на обредно угощение,
сякаш празнуват настъпването на пролетта.
Само аз съм спокоен —
без предвестие,
подобен на бебето,
още неумеещо да се смее,
без цел като бездомник.
Всички хора имат излишък,
само аз съм сякаш изключен
със сърце на глупав човек —
непонятен.
Всички хора са пълни със светлина,
само аз съм потънал в мрак.
Всички хора са изпитателни,
само аз съм великодушен —
необятен като морето,
безпределен като вятъра.
Всички хора имат способност
само аз приличам на глупавия
само аз се отличавам от другите
ценя майката хранителница.

Den største dyd er at følge Tao og kun Tao.
Tao er urørligt og uransageligt.
Det er urørligt og uransageligt, og dog rummer det forbilleder til alt.
Det er urørligt og uransageligt, og dog rummer det alle former.
Det er dybt og dunkelt, og dog indeholder det det væsentlige.
Dette væsentlige er virkeligt, det svigter aldrig.
Fra begyndelsen og til nu har dets navn levet.
Hele universet kan udledes at dette.
Hvorledes ved jeg, det er ophav til alt?
På grund af Tao!

Съдържанието на великото Дъ
се подчинява само на Дао.
Дао е вещ неясна, мъглява.
О неясно, о мъгляво,
в тебе има образи.
О мъгляво, о неясно,
в тебе има вещи.
О далечно, о бездънно,
в тебе има Ци.
Ци са най-конкретни,
съвършено достоверни.
От древността до днес
неговото име не е изчезнало.
Чрез него
знам началото на нещата.
Откъде аз знам
началото на всички неща?
Благодарение на него.

Vær ufuldkommen, og du kan blive fuldkommen.
Vær krum, og du er på rette vej.
Vær tom, og du kan blive fyldt.
Vær slidt, og du kan blive fornyet.
Hav lidet, og du kan få meget.
Hav meget, og du vil blive bedraget.
Derfor holder den vise sig til det ene og bliver et forbillede for alle.
Han er ikke prangende, derfor lægger man mærke til ham.
Han er ikke selvoptaget, derfor udmærker han sig.
Han praler ikke, derfor respekteres han.
Han er ikke hovmodig, derfor rager han frem.
Han strides ikke med andre, derfor strides ingen med ham.
Derfor sagde de gamle:
Kun det ufuldkomne kan blive fuld kom ment.
Er det et tomt ord?
Vær i sandhed fuldkommen, og alle ting vil komme til dig.

Извива ли се,
запазва се цяло.
Кривото
се изправя.
Празното
се напълва.
Вехтото
се обновява.
Който няма,
получава.
Който има,
се заблуждава.
Ето защо
Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната.
Не се самопредставя,
затова блести.
Не се хвали,
затова е прославен.
Не напада,
затова има успех.
Не се гордее,
затова е старшина.
Не се бори,
затова е непобедим в Поднебесната.
В древността казвали:
„Извива ли се
запазва се цяло“.
Нима това са празни думи
наистина запазва се цяло.

Det er naturligt kun at sige lidt.
En hvirvelstorm vil ikke vare ved til næste dag,
et skybrud vil ikke vare dagen ud.
Det er himlen og jorden, der frembringer disse ting.
Og hvis himlen og jorden ikke kan blive ved,
hvordan skulle det da være muligt for et menneske?
Den, som følger Tao, er ét med Tao.
Den, som er dydig, bliver ét med dyden.
Den, som farer vild, føler sig fortabt.
Den, som er ét med Tao, vil Tao fylde med glæde.
Den, som er ét med dyden, hos ham vil dyden tage varigt ophold.
Den, som er ét med vildfarelsen, vil vildfarelsen yderligere lede på vildspor.
Den, som ikke viser tilstrækkelig troskab, vil ikke møde tillid.

Природата си служи с малко думи.
Ето защо
Вихърът
не духа цяла сутрин.
Поройният дъжд
не вали цял ден. Кой прави това?
Небето и Земята.
Ако Небето и Земята
не могат да говорят дълго,
какво да се каже за човека?
Ето защо,
Който следва Дао,
е тъждествен на Дао.
Който следва Дъ,
е тъждествен на Дъ,
Който напуска Дао
е тъждествен на напускането.
Който е тъждествен на Дзо,
възприема Дао с радост.
Който е тъждествен на Дъ,
възприема Дъ с радост.
Който е тъждествен на напускането,
възприема напускането с радост.
При ограниченото доверие
имаме недоверие.

Den, som står på tæerne, kan ikke holde balancen.
Den, som går med skrævende ben, kan ikke komme frem.
Den, som fører sig frem, vil ikke blive oplyst.
Den selvretfærdige vil ikke blive respekteret.
Den, som praler, udretter intet.
Den, som maser sig frem, er ikke fremtrædende.
Ifølge dem, der følger Tao, er disse ”overflødig føde og unødvendig bagage”.
De bringer ikke lykke.
Derfor undgås de af dem, der følger Tao.

Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи
недовижда.
Който се самопредставя,
не блести.
Който се хвали,
не се прославя.
Който напада,
няма успех.
Който се гордее,
не може да е старши.
Въз основа на Дао,
това се нарича остатък от ядене,
ненужно поведение.
Всички се отвращават от него.
Ето защо,
Който има Дао,
не постъпва така.

Noget forunderligt fortættede sig,
født før himmel og jord,
i stilheden og det tomme rum,
eksisterende af sig selv og uforanderligt,
til stede overalt og i bevægelse.
Det må anses for moder til universet.
Jeg kender ikke dets navn.
Jeg kalder det Tao.
Af mangel på et bedre ord kalder jeg det uendeligt.
Da det er uendeligt, er det konstant i bølgende bevægelse.
Det bølger bort i det uendelige, og bølgebevægelsen vender tilbage.
Derfor sagde de gamle:
Tao er mægtigt,
himlen er mægtig,
jorden er mægtig,
kongen er også mægtig.
Disse er universets fire store magter, og kongen er en af dem.
Menneskets lov er jorden,
jordens lov er himlen,
himlens lov er Tao.
Taos lov er Tao.

Преди възникването
на Небето и Земята
има вещ хаотична.
О спокойна, о пустинна,
единствено неизменна,
циркулираща безспир.
Може да се счита
майка на Поднебесната.
Аз не зная нейното име.
Ще я нарека Дао.
По принуда ще я нарека велико.
Великото
ще нарека отминаващо.
Отминаващото
ще нарека далечно.
Далечното
ще нарека възвръщащо се.
Ето защо (казват:)
Дао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Човекът е велик. В света има четири величия
и човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята,
Земята следва Небето,
Небето следва Дао,
Дао следва естествеността.

Det tunge er roden til det lette, stilheden roden til bevægelse.
Derfor slipper den vise under sin rejse aldrig synet af det, han selv medbringer.
Selv om der er smukke ting at kaste blikket på, forbliver han uberørt og rolig.
Hvorfor skulle en herre over mange vogne rive sig løs fra sin plads i den store helhed?
Ved at rive sig løs blive man rodløs, ved at være utålmodig mister man sin faste plads

Тежкото е основа на лекото.
Във вълнението главно е спокойствието.
Ето защо Мъдрецът ходи цял ден —
не се отделя от обоза.
Макар и да вижда прелести,
не се пристрастява към тях.
Напразно владетелят
на десет хиляди колесници,
зает със себе си
леко гледа на Поднебесната.
Лекомислието разрушава основата.
Нетърпеливостта погубва управителя.

En god vandrer efterlader ingen spor.
En god taler gentager ikke sig selv.
En god regner behøver ingen tabeller.
En god dør behøver ingen lås, alligevel kan ingen åbne den.
En god binding behøver ingen knuder, alligevel kan ingen løse den op.
Således tager den vise vare om sine medmennesker.
Han lader ingen i stikken.
Han drager omsorg for alt og alle og undlader intet.
Hvad er en god mand?
En dårlig mands lærer.
Hvad er en dårlig mand?
En god mands ansvar.
Hvis læreren ikke respekteres, og eleven ikke tilgodeses,
vil forblindelse opstå, hvor viis du end er.
Dette er mysteriets kerne.

Който умее да ходи,
не оставя следи.
Който умее да говори,
не прави грешки.
Който умее да смята
не употребява сметало.
Който умее да затваря,
не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.
Който умее да завързва,
не употребява въже.
но да се отвърже е невъзможно.
Мъдрецът винаги е способен да спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.
Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрият не обича своя обект,
макар и да се считат за умни —
са глупави.
Това се нарича дълбока тайна.

Glem ikke manddommens styrke, men bevar dog kvindens blidhed!
Så vil du blive som en flod, hvori alt strømmer.
Den, der bliver som en altomfattende strøm, bliver uadskillelig fra den evige dyd.
Kend det lyse, men forbliv i mørke!
Så vil du blive et forbillede for verden.
Den, der er et forbillede for verden, altid urokkelig og fast,
vender tilbage til det oprindelige.
Kend ærens tegn, men forbliv beskeden!
Da vil du blive som en dal, der rummer alt.
Som en dal, der rummer alt, altid fast og uudtømmelig,
vil du vende tilbage til naturens form.
Når den naturlige form bearbejdes, bliver den brugbar.
Når den vise bruger den, bliver han fører for alle.
Derfor sagde de gamle: En stor træskærer skærer kun lidet.

Който знае своята сила,
но сдържа слабостта си,
е планински ручей в Поднебесната.
Който е планински ручей в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към състоянието на детето.
Който знае своя блясък,
но се държи скромно,
е за пример в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към безначалното.
Който знае своята слава,
но не се удостоява,
е пролом в Поднебесната.
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянното Дъ,
връща се към простото.
Разпадне ли се простото
превръща се в предмети,
Мъдрецът го използва
и става ръководител.
Ето защо
великият порядък не се нарушава.

Tror du, at man kan vinde herredømmet over universet ved at forbedre det?
Jeg tror ikke, det lader sig gøre.
Universet er helligt.
Man kan ikke forbedre det.
Hvis man prøver at ændre det, vil man ødelægge det.
Hvis man prøver at få hold på det, vil man tabe det
For snart går det frem, snart tilbage; snart blæser det varmt, snart koldt; snart bliver man styrket, snart svækket.
Snart går det op, snart ned.
Derfor undgår den vise udskejelser, ødselhed og selvhævdelse.

Който мисли да завладее
Поднебесната със сила
аз виждам — няма да успее.
Поднебесната е тайнствен съд.
Тя не може да се завладява.
Който се опита,
ще претърпи поражение.
Който я държи,
ще я загуби.
Ето защо
Едни идват,
други следват.
Едни лъхат,
други духат.
Едни укрепват,
други слабеят.
Едни се създават,
други се разрушават.
Ето защо
мъдрецът се отказва
от свръхмерното,
прекаленото
и крайното.
Ето защо великият мъж
взема същественото;
и отхвърля несъщественото,
взема плода
и отхвърля цвета.
Той предпочита първото
и се отказва от второто.

Når du råder en konge efter Taos principper,
råd ham da ikke til at bruge magt mod universet.
Det vil kun fremkalde modstand.
Torne og tidsler vokser frem, hvor hære er draget forbi.
Hunger-år følger efter hærtog.
Gør kun, hvad der må gøres.
Udnyt ikke overmagt.
Opnå resultater, men pral ikke af dem.
Opnå resultater, men triumfér ikke.
Opnå resultater, men vær ikke stolt.
Opnå resultater, fordi det er naturens lov.
Opnå resultater, men uden vold.
Voldsom kraft efterfølges af mangel på styrke.
Det er ikke Taos vej.
Det, som går imod Tao, dør snart.

Който е държавен глава посредством Дао,
не използва военната сила на Поднебесната,
защото
тя може да се обърне срещу него.
Където е пребивавала войска,
там растат тръни. След големи войни
настъпват гладни години.
Добрият пълководец —
Побеждава
и толкоз.
Той не смее
да прилага насилието.
Побеждава
и не се гордее.
Побеждава
и не се хвали.
Побеждава
и не се величае.
Побеждава
и не насилва.
Побеждава
и толкоз.
Веществото достигне ли разцвет на силите си —
остарява. Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
Преждевременно загива.

Gode våben er kilde til frygt, de afskys af alle.
Derfor vil den, der følger Tao, aldrig bruge dem.
Den vise foretrækker den venstre side, krigeren foretrækker den højre.
For våben er ulykkens redskaber.
Den vise bruger dem ikke, når det er nødvendigt.
Hans største ønske er at bringe fred og ro,
og han har ingen glæde af at sejre i krig.
Den, der glæder sig over sejr i krig, glæder sig over drab på mennesker.
Og den, der glæder sig over drab på mennesker, kan ikke nå sit højeste mål.
Ved lykkelige lejligheder er hæderspladsen til venstre, i sørgelige tider til højre.
I hæren står den næstkommanderende på venstre fløj, hærføreren på højre.
Dette viser, at krig arrangeres som en begravelse.
Når mange mennesker er blevet dræbt, sømmer sig sorg og bitter medynk.
Derfor må en sejr afvikles på samme måde som en begravelse.

Войната е оръдие на нещастието,
всички я ненавиждат.
Ето защо, който има Дао,
не се сближава с нея.
Почетното място
по време на мир
е от лявата страна на благородния,
а по време на война — от дясната.
Войната е оръдие на нещастието.
Тя не е средство на благородния,
той я води само по принуждение.
Главното е да запазиш спокойствие.
Ако сияеш самодоволно,
значи радващ се на убийствата.
Който се радва на убийствата,
не може да завоюва съчувствие в Поднебесната.
Радостното дело възвишава левите,
а нещастното — десните.
Фаланговите началници се строяват отляво,
а пълководците стоят отдясно.
Казват: „Устроили са траурна церемония.“
Ако се убиват много хора,
затова трябва да се скърби.
Победата е устроена траурна церемония.

Tao er evigt og uforanderligt og har intet navn.
Selv om det virker ringe i sin formløse tilstand, kan vi dog ikke underkaste det os.
Hvis konger og herskere kunne underkaste det sig det,
ville alle ting automatisk adlyde dem.
Himmel og jord ville mødes, og mild regn falde.
Menneskene ville ikke længere behøve påbud,
og alt ville gå efter naturens love.
Så snart helheden deles,
får de enkelte dele brug for navne.
Man må vide, hvornår grænsen er nået.
Når man ved, hvornår grænsen er nået, kan man undgå ulykker.
Tao er i verden som en flod, der søger hjem til havet.

Дао е вечно безименно,
просто.
Макар и мъничко,
в света никой не може да го подчини.
Ако императорът и князете го съблюдават,
всички неща ще се самоподчиняват.
Когато Небето и Земята се съединят,
пада сладка роса.
Народът не й заповядва,
тя сама е по равно.
Има ли управление,
ще има и названия.
Доколкото има названия,
трябва да знаеш предел.
Който знае предела,
може да избегне опасността.
Всичко в света се възвръща към Дао,
както балканските поточета
текат към реките и моретата.

Den er klog, som kender andre;
den, der kender sig selv, er viis.
Den er stærk, som overvinder andre;
den, der overvinder sig selv, er mægtig.
Den er rig, som er tilfreds med det, han har;
ihærdighed er tegn på viljestyrke.
Den, som udfylder sin plads, bliver stående.
Den, som dør uden at gå til grunde, er evigt til stede.

Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.

Det store Tao gennemstrømmer alt.
Alt levende holdes oppe af det, det holder intet nede.
Det fuldbyrder stille sit værk og gør ikke krav på noget.
Det giver næring til alle ting og er alligevel ikke deres herre.
Det har intet at opnå, det er meget lille.
Alle ting vender tilbage til det, alligevel er det ikke deres herre.
Det er meget stort.
Det frembyder ikke storhed, derfor er det virkelig stort.

Великото Дао е разлято.
То е наляво и надясно.
Всички неща се раждат
благодарение на него,
но то не им нарежда.
То извършва подвизи,
но не се слави.
То отглежда нещата,
но господар не им става.
То е винаги без желания,
може да се нарече мъничко.
Всички неща се връщат към него,
но то господар не им става,
може да се нарече велико.
То е велико,
защото не се счита велико.

Alle vil komme til den, der holder sig til det ene;
for dér findes hvile og lykke og ro.
Hvor der er musik og duften af mad, vil den vejfarende stå stille;
men en skildring af Tao virker fersk og uden fylde.
Det kan ikke ses, det kan ikke høres;
alligevel er det uudtømmeligt.

Хората ще се насочат към онзи,
който овладее великия образ.
Те ще се насочват към него
и той няма да им вреди.
Той ще им даде: мир,
спокойствие,
музика
и храна.
Даже пътникът ще се спре при него.
Произнесеното Дао е прясно,
няма вкус.
Гледам го,
а не го виждам.
Слушам го,
а не го чувам.
Използвам го,
а не го изчерпвам.

Det, som kan trække sig sammen, må først udvides.
Det, som kan svækkes, må først gøres stærkt.
Det, der kan modtages, må først blive givet.
Dette kaldes erkendelse af tingenes natur.
Det blide og svage overvinder det hårde og stærke.
Fisk kan ikke forlade havets dyb,
og et lands våben bør ikke stilles til skue

Искаш ли да го свиеш,
трябва да го разпуснеш.
Искаш ли да го отслабиш,
трябва да го засилиш.
Искаш ли да го унищожиш,
трябва да го възвеличиш.
Искаш ли да му отнемеш,
трябва да му дадеш.
Това се нарича
дълбоко просвещение.
Мекото побеждава твърдото.
Слабото побеждава силното.
Рибата не може да се отдели от реката.
Острото оръжие на държавата
не бива да се показва на хората.

Tao udretter intet og lader dog intet ugjort.
Hvis konger og herskere gjorde det samme, ville alt udvikle sig på naturlig måde.
De, der stadig ønskede at udfolde sig,
skulle vende tilbage til det forskelsløses enhed.
Uden form intet begær.
Uden begær er der ro.
Således ville der blive harmoni i verden.

Дао е вечно бездейно,
но няма нищо
неизправено от него.
Ако императорът и князете го съблюдават,
нещата ще се изменят сами по себе си.
Те ще се изменят,
но ако някой поиска да действува,
аз ще го подавя
с помощта на безименното, простото.
Безименното, простото
е свободно от желания.
Нежеланието носи спокойствие
и Поднебесната се стабилизира
сама по себе си.

En virkelig god mand er ikke bevidst om sin godhed,
og er netop derfor god.
En tåbelig mand prøver på at være god,
derfor er han det ikke.
En virkelig god mand udretter intet,
men lader alligevel intet ugjort.
En tåbelig mand udretter alt muligt,
alligevel bliver han aldrig færdig.
Når den virkeligt kærlige mand handler,
lader han intet ugjort.
Når den retfærdige mand handler,
lader han såre meget ugjort.
Når en opportunist handler, og ingen reagerer,
ruller han ærmerne op og søger hævdelse ved magt.
Derfor sagde de gamle:
Når Tao tabes, dukker det gode frem.
Når det gode tabes, dukker kærligheden frem.
Når kærligheden tabes, dukker retfærdigheden frem.
Når retfærdigheden tabes, dukker opportunismen frem.
Men opportunisme er kun en skygge af troskab og pålidelighed,
et varsel om anarki.
Kundskab om fremtiden er kun en forblommet antydning af Tao
og frembringer sløvhed.
Men den virkelig store mand bygger på det virkelige,
ikke på det tilsyneladende, på indholdet og ikke på den ydre skal.
Tag derfor det første og sky det andet!

Който е с висше Дъ,
неговото Дъ не е формално,
затова има Дъ.
Който е с низше Дъ,
не е свободен от формална Дъ,
затова няма Дъ.
Който е с висше Дъ
бездействува,
но чрез бездействието действува.
Който е с низше Дъ
действува,
но действува с напрежение.
Който е с висше Жен,
действува,
но действува чрез бездействието.
Който е с висше И,
действува,
но действува с напрежение.
Който е с висше Ли,
действува,
но никой не му отговаря,
той принуждава хората към почтителност.
Ето защо
след загубването на Дао се появи Дъ;
след загубването на Дъ се появи Жен;
след загубването на Жен се появи И;
след загубване на И се появи Ли,
Ли това е признак
на недостатъчно доверие и преданост,
начало на смут.
Външното е цвят на Дао,
начало на невежество.
Ето защо великият мъж
взема същественото
и отхвърля несъщественото;
взема плода
и отхвърля цвета.
Той предпочита първото
и се отказва от второто.

Disse ting er fra de ældste tider oprundet af det ene:
himlens klarhed, jordens fasthed,
sjælens styrke, dalens rigdom på vand,
alle tings liv, kongers og herskeres styre.
Alt dette er til i kraft af helheden.
Himlens klarhed hindrer den i at styrte sammen,
jordens fasthed hindrer den i at gå itu,
sjælens styrke hindrer, at den udtømmes,
dalens rigdom på vand hindrer den i at løbe tør.
Alle tings liv og vækst hindrer dem i at uddø.
Kongers og herskeres styre hindrer landes opløsning.
Det ringere er derfor det ædleres rod.
Det lave er det højes grundlag.
Fyrster og herskere kalder sig selv ”forældreløse”, “venneløse” og ”usle”.
Erkender de derved ikke, at de er rundne af ringhed?
For megen fremgang fører ikke fremad.
Men bør ikke klinge som jade eller rasle som en rullesten.

Ето тези,
които от древни времена
са придобили единство:
Небето е придобило единство,
затова е чисто.
Земята е придобила единство,
затова е спокойна.
Духът е придобил единство,
затова е проницателен.
Долината е придобила единство,
затова е цветуща.
Нещата са придобили единство,
затова се размножават.
Императорът и князете са придобили единство
затова са лидери в Поднебесната.
Ето какво създава единството.
Ако небето е нечисто,
вероятно ще се разкъса.
Ако земята е неспокойна,
вероятно ще се раздруса.
Ако духът е непроницателен,
вероятно ще престане да бъде.
Ако долината не цъфти,
вероятно ще се превърне в пустиня.
Ако нещата не се размножават,
вероятно ще изчезнат.
Ако императорът и князете не са благородни
вероятно ще ги съборят.
Ето защо
неблагородните са основа на благородните
ниското е основа на високото,
затова императорът и князете
се самонаричат: „Гу“ „Гуа“, „Пу-гу“.
Това не е ли незнатност —
основа на знатността?
Не е ли?
Ето защо
голямата прослава не е слава.
Не бъди пищен като ясписа,
а прост като камъка.

Taos bevægelse fører tilbage.
Tao kan kendes på sin blidhed.
Alle ting hviler på virkeligheden,
virkeligheden på uvirkelighed.

Противоположността е действие на Дао.
Слабостта е функция на Дао.
В света всички неща се раждат от битието.
Битието се ражда от небитието.

Når den vise hører om Tao, fører han det for alvor ud i livet.
Når den middelmådige hører om Tao, skænker han det undertiden en tanke.
Når den uforstandige hører om Tao, ler han højt.
Hvis han ikke lo, ville Tao ikke være, hvad det er.
Derfor siger det gamle ord:
Den klare sti synes dunkel,
den, der går frem, synes at gå tilbage,
den lette vej synes svær,
den højeste dyd synes lav som en dal,
den største renhed synes besudlet,
rigdom på dyd synes utilstrækkelig,
dydens styrke synes skrøbelig,
virkelig dyd synes uvirkelig,
det fuldkomne kvadrat har ingen vinkler,
store evner modnes sent,
de højeste toner kan næppe høres,
den største skikkelse er uden form.
Tao alene er skjult og har intet navn.
Tao alene frembringer og fuldbyrder.

Високо просветеният чуе ли за Дао
действува съгласно с него.
Средно просветеният чуе ли за Дао,
ту го съхранява, ту го загубва.
Неукият чуе ли за Дао,
избухва в смях.
Ако не го подхвърли на присмех
не би било Дао.
Ето защо съществува поговорката:
„Светлото Дао
прилича на тъмното.
Настъпващото Дао
прилича на отстъпващото.
Висшето Дао
прилича на ниското.
Силно бялото
прилича на черното.
Обширното Дъ
прилича на недостатъчното.
Енергичното Дъ
прилича на ленивото.
Простата истина
прилича на нейното отсъствие.
Великият квадрат
няма ъгъл.
Големият съд
дълго се прави
Силният звук
не се чува.
Великият образ
няма форма.“
Дао е скрито — няма име.
Само то дава помощ —
води към съвършенство.

Tao frembragte én,
én frembragte to,
to frembragte tre.
Tre frembragte universet.
Universet bærer yin og omslutter yang.
Det opnår stabilitet ved forening af disse kræfter.
Folk frygter at blive ”faderløse”, ”venneløse” eller ”usle”,
men konger og herskere betegner sig selv med disse ord.
For man vinder ved at tabe
og taber ved at vinde.
Jeg lærer kun, hvad andre lærer, nemlig
at en voldelig mand vil få en voldelig død.
Herpå bygger jeg min lære.

Дао ражда едно,
едно ражда две,
две раждат три,
а три — всички неща.
Всички неща
носят със себе си Ин и Ян
В невидимото Ци те са в хармония.
Хората презират названията
„Гу“, „Гуа“, „Пу-гу“.
Но императорът и князете се самонаричат.
Ето защо нещата
понякога намаляват цената си.
благодарение на което тя се увеличава;
понякога увеличават цената си,
благодарение на което тя се намалява.
Хората разпространяват своето учение,
аз също разпространявам своето учение.
„Жестокият не умира от собствена смърт.“
Аз ще започна своето учение с това.

De blideste ting i verden overvinder de hårdeste ting i verden.
Det, som ikke er til, kan trænge ind, hvor der ikke er noget rum.
Deraf erkender jeg værdien af ikke at handle.
At lære uden ord
og arbejde uden at udrette noget,
dette forstår kun få.

В света най-слабото
побеждава най-силното.
Небитието прониква навсякъде.
Ето защо
аз знам ползата от бездействието.
В света няма нищо по-добро
от безмълвното поучение,
от ползата на бездействието.

Dit ry eller din sjæl: Hvad betyder mest?
Din sjæl eller din formue: Hvad er dyrebarest?
At vinde eller tabe: Hvad er værst?
Den, som er knyttet til ting, vil skuffes meget.
Den, som samler meget, vil miste meget.
Den tilfredse vil aldrig miste noget.
Den, der ved, hvornår ha skal holde inde, vil aldrig forløbe sig.
Han vil altid være uden for fare.

Кое ти е по-близко,
славата или животът?
Кое ти е по-скъпо,
богатството или животът?
Кое преживяваш по-силно,
печалбата или загубата?
Който много се скъпи,
много ще загуби.
Който много се запасява,
ще претърпи тежка загуба.
Който има мяра,
няма неуспех.
Който знае предел,
не е в опасност —
може да е дълговечен.

Stor dygtighed fremtræder ufuldendt;
men den vil altid bevare sin nytte.
Stor fylde fremtræder tom,
men den vil aldrig blive udtømt.
Stor ligefremhed fremtræder kroget.
Stor kløgt fremtræder tåbelig.
Stor veltalenhed lyder som stammen.
Bevægelse overvinder kulde.
Ro overvinder varme.
Harmoni mellem ro og bevægelse holder tingene i universet på plads.

Великото съвършенство
прилича на несъвършеното —
използувайки го, е неизчерпаемо.
Свръхпълното
прилича на пустото —
използвайки го, е непресъхваемо.
Извънредно правото
прилича на кривото.
Голямото остроумие
прилича на глупостта.
Великият оратор
прилича на пелтека.
Вълнението побеждава студа.
Покоят побеждава топлината.
Спокойствието създава ред в Поднебесна.

Når Tao er til stede i universet, bruges heste til at trække ploven.
Når Tao ikke er til stede i universet, græsser hærens heste på markerne.
Der er ingen større synd end begær,
ingen større forbandelse end utilfredshed,
ingen større last end ærgerrighed.
Derfor vil den, der forstår, at tilstrækkeligt er tilstrækkeligt, altid have nok.

Когато Поднебесната има Дао,
конете торят земята.
Когато Поднебесната няма Дао,
военните коне се жребят в предградието.
Няма по-голямо нещастие
от незнанието на мяра.
Няма по-голямо престъпление
от стремежа за богатство.
Ето защо,
Който умее да бъде доволен,
винаги е удовлетворен.

Man kan kende hele universet uden at forlade sin stue.
Uden at se ud ad vinduet, kan man følge himlens bevægelser.
Jo længere man går, jo mindre forstår man.
Derfor hedder det, at den vise når målet uden at bevæge sig;
han ser uden at åbne sine øjne;
han bliver fuldkommen uden at lave sig selv det mindste om.

(Мъдрецът) познава света,
без да излиза от вратата.
Той вижда небесното Дао,
без да поглежда през прозореца.
Който повече излиза,
по-малко знае.
Ето защо мъдрецът
не ходи, но знае;
не вижда, но именува;
не действува, но успява.

Den, der søger kundskab, vokser hver dag mere.
Den, der søger Tao, bliver dagligt mere ubetydelig.
Mindre og mindre udretter han, indtil han ikke finder noget at udrette.
Når intet udrettes, lades intet ugjort.
Verden styres ved, at man lader tingene gå deres gang.
Den kan ikke styres ved indgreb.

Който се учи всеки ден,
умножава своите знания.
Който служи на Дао всеки ден,
намалява своите желания.
Непрестанното намаляване
достига до бездействието.
Бездействува,
но няма нищо неизправено от него.
Завоеванието на Поднебесната
винаги се осъществява чрез бездействието.
Който действува,
Поднебесната е извън неговата победа.

Den vise har ingen urokkelig mening.
Han tilpasser sit sind efter andre.
Jeg er god mod dem, som er gode.
Jeg er også god mod dem, som ikke er gode.
På den måde fremmes godhed.
Jeg møder tillid med tillid.
Jeg møder også mistro med tillid.
På den måde fremmes tillidsfuldhed.
Den vise er sky og ydmyg, på andre virker han foruroligende.
Folk ser på ham og lytter til ham.
Han opfører sig som et lille barn.

Мъдрецът няма собствено сърце.
Сърцето на народа
е сърце на мъдреца.
Аз правя добро на добрия
на лошия също правя добро.
Това е то доброта,
произтичаща от Дъ.
Аз вярвам на искрения,
на неискрения също вярвам.
Това е то вяра,
произтичаща от Дъ.
В Поднебесната мъдрецът
събира мнението на хората
в своето сърце.
Той право
всички да приличат на пеленачето.

Mellem fødsel og død er der tre ud af ti, som følger livets vej;
tre ud af ti, der følger dødens vej;
og af mennesker, der vandrer mellem fødsel og død, er der også tre ud af ti.
Hvorfor er det sådan?
Fordi mennesker higer umætteligt efter at leve.
Den, der forstår at leve, kan rejse omkring uden at frygte næsehorn eller tiger.
Han vil ikke blive såret i kamp.
Næsehornet har intet mål for sit horn,
tigeren intet mål for sine kløer,
spyddet intet mål for sin spids.
Hvorfor er det sådan?
Fordi han ikke frembyder noget sted, hvor døden kan trænge ind.

Нещата се раждат и умират.
Три на десет отиват към живот
и три на десет към смърт
и още три на десет умират преждевременно.
Защо това е така?
Защото се стремят пресилено към живот.
Аз съм слушал,
че който умее да пази живота си,
като върви по земята,
не се натъква на носорога и тигъра,
като влезе в бой,
не се среща с въоръжения войник.
Носорогът
няма къде да забие своя рог.
Тигърът
няма къде да забие своите нокти.
Войникът
няма къде да употреби своя меч.
Защо това е така?
Защото е вън от смъртта.

/ 2

1 2

Reklama

🍪 Cookie

Lao-tse

Tao Te Ching

Лао Дзъ

Дао Дъ Дзин