51

51

Alle ting opstår af Tao.
De næres af dyden.
De dannes af stof.
De formes af omgivelserne.
Derfor adlyder alle ting Tao og ærer dyden.
Respekt for Tao og ærbødighed for dyden er ikke noget, som påbydes;
de ligger i tingenes natur.
Derfor: Alle ting opstår af Tao.
Af dyden næres de,
udvikles de, fremmes de,
beskyttede, skærmede, modnede og værnede.
At skabe uden at få i eje,
at arbejde uden at tage til indtægt,
at vejlede uden at påvirke,
dette er den højeste dyd.

Дао ражда (нещата),
Дъ ги отглежда.
Нещата се оформят,
формите се завършват.
Ето защо няма нищо,
което да не уважава Дао
и да не цени Дъ.
Уважението на Дао
и цененето на Дъ
не са по заповед.
Те са по начало естествени.
Ето защо
Дао ражда нещата,
Дъ ги отхранва,
отглежда,
възпитава,
усъвършенствува,
прави ги зрели,
грижи се за тях,
защищава ги.
Да създаваш,
но да не присвояваш;
Да действуваш,
но да не се хвалиш;
Да ръководиш,
но да не командуваш.
Това е то най-дълбоко Дъ.

52

52

Begyndelsen til universet er moder til alle ting.
Når man kender moderen, kender man også barnet.
Når man kender barnet og derfor holder sig til moderen, opnår man frihed for frygt for farer.
Hold din mund lukket, beskyt dine sanser og livet vil være fuIdbyrdet,,
Luk din mund op, vær travlt på færde, da er livet uden håb.
At have sans for det ringe er at være viis.
At give efter for styrke er at have kraft.
Følg lyset fra Tao og lad det lede dig indad;
på den måde vil du frelses fra døden.
Dette kaldes at indtræde i evigheden.

В Поднебесната има начало,
то е майка на Поднебесната.
Когато постигнем майката,
ще разберем нейните деца.
Когато разберем децата,
трябва да се върнем отново към майката.
Така до края на живота си
няма да бъдем в опасност.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
до края на живота си,
няма да се безпокои.
Който открие своите сетива,
който потъне в своето дело,
до края на живота си
няма да се избави (от безпокойство).
Виждането на ситното
значи светлина.
Съхраняването на слабото
значи могъщество.
Който използва блясъка
и отново се връща към светлината,
няма да си навлече беда.
— Това значи да овладееш постоянното.

53

53

Hvis jeg var tilstrækkelig viis, ville jeg følge det store Tao,
og min eneste bekymring ville være at komme bort fra denne vej.
At følge den brede vej er let, men folk foretrækker krogede stier.
Mens paladset pranger i pragt, er markerne vanrøgtede og kornladerne tomme.
Nogle klæder sig fint, bærer prægtige sværd, spiser og drikker over måde; de har kostbarheder i overflod.
De er røverbaroner,
At dette ikke er Taos vej, er sikkert.

Ако аз имах точни знания,
бих вървял по широкия път,
бих се боял само от завоите.
Широкият път е съвършено равен,
но хората обичат пътечката.
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Съвсем празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства
Това са блясъци на грабежа.
Това не е Дао.

54

54

Det, som er dybt rodfæstet, rykkes ikke op igen.
Det, som man har godt fat om, kan ikke glide en af hænde.
Det vil blive æret fra slægt til slægt.
Dyrk dyden i dig selv, og den vil fæste rod.
Dyrk den i familien, og den vil spire frem.
Dyrk den i landsbyen, og den vil vokse.
Dyrk den i landet, og den vil blomstre.
Dyrk den i universet, og dyden vil være overalt.
Derfor: Se på kroppen som krop,
se på familien som familie,
se på landsbyen som landsby,
se på landet som land,
se på universet som univers.
Hvordan ved jeg, at universet er sådan?
Ved at se!

Който умее да стои,
няма да се катурне.
Който умее да се държи,
няма да се изтърве,
синовете и внуците
няма да престанат
да му принасят жертва.
Който усъвършенствува
(Дъ) в себе си,
неговото Дъ е истинско.
Който усъвършенствува
(Дъ) в семейството,
неговото Дъ е изобилно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в селото,
неговото Дъ е обширно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в княжеството,
неговото Дъ е богато.
Който усъвършенствува
(Дъ) в Поднебесната
неговото Дъ е всеобщо.
Ето защо мъдрецът
от себе си
съди за себе си;
от семейството
съди за семейството;
от селото
съди за селото;
от княжеството
съди за княжеството;
от Поднебесната
съди за Поднебесната.
Откъде аз знам света като такъв?
Благодарение на това.

55

55

Den, som er fuld af dyd, er som et nyfødt barn.
Hvepse vi! ikke stikke og slanger ikke bide det;
vilde dyr vil ikke springe på det; rovfugle vil ikke slå klo i det.
Dets knogler er bløde, dets muskler er svage, dog har det et fast greb.
Det har ikke erfaret mands og kvindes forening, alligevel er det helt.
Dets legemskraft udfolder sig fuldt ud.
Det skriger hele dagen uden at blive hæst.
Dette er fuldkommen harmoni.
At tilegne sig harmoni er at fatte det evige.
At tilegne sig det evige er visdom.
Det er ikke viist at leve over måde.
Kontrol med åndedrættet fremkalder spænding.
Hvis for megen energi anvendes, følger udmattelse.
Dette er ikke Taos vej.
Hvad der er imod Tao, vil ikke vare længe.

Който има съвършено Дъ,
прилича на пеленачето.
Отровните оси и змии
не го хапят.
Свирепите зверове
не го нападат.
Хищните птици
не го налитат.
Костите му са меки,
мишците — слаби,
но здраво държи.
Той не знае съюза
на двата пола,
но действува съвършено,
защото е пълен с Ци.
По цял ден вика
и не пресипва,
защото е хармоничен.
Знанието на хармоничността
се нарича постоянство.
Знанието на постоянството
се нарича просветеност.
Обогатяването на живота
се нарича щастие.
Развълнуваното сърце
се нарича сила.
Пълното със сила същество —
застарява.
Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
преждевременно загива.

56

56

Den, som ved, taler ikke.
Den, som taler, ved ikke.
Hold munden lukket.
Vogt på sanserne.
Udglat din skarphed.
Gør dine problemer overskuelige.
Dæmp din klarhed.
Vær ét med jordens støv.
Det er den oprindelige enhed.
Den, som har nået dette stadium, har intet forhold til kærlighed og fjendskab,
til godt og dårligt, til ære og vanære.
Derfor er dette det højeste stadium.

Който знае,
не говори.
Който говори,
не знае.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи (мисълта си) от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най-дълбокото.
Ето защо
не може да го приближиш,
не може да го пренебрегнеш,
не може да му помогнеш,
не може да му навредиш,
не може да го възвисиш,
не може да го унизиш.
Ето защо
той е уважаван в Поднебесната.

57

57

Styr nationen med retfærd.
Før krig med overraskelsesangreb.
Bliv herre over universet uden stræben.
Hvorledes ved jeg, at det er sådan?
Fordi:
Jo flere love og påbud, der er, jo mere forarmes folket.
Jo skarpere folks våben, jo mere uro i landet.
Jo kløgtigere og snildere folk er, jo mere kompliceret bliver alt.
Jo flere regler og bestemmelser, jo flere tyve og røvere.
Derfor siger den vise:
Jeg griber ikke ind, så vil folk finde sig selv.
Jeg holder mig i ro, så bliver folk ærlige.
Jeg udretter intet, og folk bliver rige.
Jeg har ingen ønsker, og folk vender tilbage til den gode og enkle livsførelse.

Държавата се управлява
със справедливост.
Войната се води
с хитрост.
Завоеванието на Поднебесната
се осъществява чрез бездействието.
Откъде аз знам това?
Ето откъде:
Когато в Поднебесната
има много ограничения,
народът обеднява.
Когато в народа
има много оръжие,
в държавата цари смут.
Когато се увеличават
законите и заповедите,
броят на крадците и разбойниците расте.
Ето защо мъдрецът казва:
Ако аз не действувам,
народът сам ще се изменя.
Ако аз съм спокоен,
народът сам ще се изправя.
Ако аз съм пасивен,
народът сам ще се обогатява.
Ако аз нямам страсти,
народът ще е простодушен.

58

58

Når landet styres med let hånd, lever folket enkelt.
Når landet styres med streng hed, kommer folket i forfald.
Lykke bunder i ulykke.
Ulykke lurer på bunden af al lykke.
Hvem kan se enden derpå?
Der er ingen ærlighed.
Ærlighed bliver til uærlighed.
Godhed bliver til nedbrydende vold.
Mennesket har længe været offer for disse.
Derfor er den vise skarp, men ikke skærende,
spids, men ikke gennem borende,
retlinet, men ikke hensynsløs,
blændende, men ikke blindende.

Когато правителството е спокойно,
народът е простодушен.
Когато правителството е дейно,
народът е нещастен.
В нещастието живее щастие,
в щастието се таи нещастие.
Кой знае тяхната граница?
Те нямат постоянство.
Справедливостта се превръща в хитрост.
Доброто се превръща в зло.
Заблуждението на хората е отдавна.
Ето защо мъдрецът е човек
справедлив, но не отсича;
бодлив, но не боде;
прям, но не произволничи;
светъл, но не блести.

59

59

Til at sørge for andre og tjene himlen er intet bedre end mådehold.
Mådehold begynder med, at du opgiver dine egne ideer.
Dette afhænger af dyd indsamlet i fortiden.
Hvis der er et godt lager af dyd, er intet umuligt.
Hvis intet er umuligt, er der ingen grænser.
Hvis en mand ingen grænser kender, er han egnet til at blive fyrste.
Indrettet på samme måde som vort ophav vil du ikke vare ved i lang tid.
Du er som træet, hvis rod er dyb, og hvis stamme er fast.
Dette er langt livs og evig anseelses Tao.

Когато управляваш хората,
действувай в съгласие с природата —
няма по-добро от хамбара.
Хамбарът — това значи
предварителна подготовка.
Предварителната подготовка
означава усъвършенствуване на Дъ.
Съвършеното Дъ
е всепобеждаваща сила.
Всепобеждаващата сила
е неизчерпаема.
С неизчерпаемата сила
може да се овладее държавата.
Управлението има ли
майчинско начало,
може да е дълговечно.
Това се нарича:
най-дълбок корен,
здрава основа,
продължаваща живота.
Вечно съществуващо Дао.

60

60

Man må styre staten på samme måde, som når man koger små fisk.
Nærm dig universet ved hjælp af Tao, og det onde vil være uden magt.
Det betyder ikke, at det onde ikke er mægtigt,
men dets magt vil ikke blive brugt til at skade andre.
Det vil ikke blot undlade at skade andre, men den vise selv vil være uskadt.
De skader ikke hinanden,
og dyden i hver af dem styrker dem begge

Управлението на голямото княжество
напомня пърженето на дребна риба.
Ако Поднебесната се управлява с Дао,
духът на умрелите не ще има значение.
Той не само не ще има значение,
но няма и да вреди на хората.
Не само духът няма да вреди на хората,
но и мъдрецът няма да им вреди.
Тези двете не си вредят,
защото си разменят Дъ.

61

61

Et stort rige er som et sted, der ligger lavt.
Det er altings mødested, universets moder.
Kvinden sejrer over manden ved eftergivenhed, ved at underordne sig i tavshed.
Derfor:
Når et stort rige indordner sig under et mindre rige,
vil det overtage det mindre rige.
Og hvis et mindre rige giver efter for et større rige,
vil det overvinde det større rige.
Derfor:
Den, som vil sejre, må give efter,
og den, som sejrer, gør det ved at give efter.
Et stort rige har brug for flere folk;
et lille rige har brug for at tjene.
Begge opnår, hvad de søger.
Det passer sig for et stort rige at give efter.

Голямото княжество е река в низина,
възел на Поднебесната,
самка на Поднебесната.
Самката винаги побеждава самеца
със спокойствието си.
По своето спокойствие тя стои ниско.
Ето защо голямото княжество
спечелва малкото княжество,
защото се поставя по-ниско от него.
Малкото княжество предразполага
към себе си голямото княжество,
защото стои по-ниско от него.
Ето защо
предразполагат към себе си
или защото се поставят ниско,
или защото са сами по себе си ниско.
Нека голямото княжество
не желае повече от това
да бъдат еднакво нахранени всички,
а малкото княжество
не желае повече от това
да служи на хората.
Така и двете ще получат онова,
което желаят.
На голямото се пада да бъде ниско.

62

62

Tao er kilde til alle ting.
Det er den gode mands skatkammer og den onde mands tilflugtssted.
Søde ord kan købe hæder.
Gode gerninger kan vinde anseelse.
Selv om en mand er ond, bør man ikke forlade ham:
Derfor:
På den dag, da kejseren krones,
eller de tre øverste embedsmænd udnævnes,
send da ikke en gave af jade
eller et hestefirspand,
men forbliv i ro og tilbyd Tao.
Hvorfor holder alle så meget af Tao fra gammel tid?
Mon ikke fordi man dér finder, hvad man søger, og får tilgivelse for sin brøde?
Derfor er det den største skat i universet.

Дао е най-дълбокото на нещата,
съкровище на добрите
и защита на недобрите.
Красивите думи
могат да се произнасят публично.
Красивите постъпки
могат да се разпространяват сред хората.
Защо трябва да се изоставят
недобрите хора?
Защо се издига император
а се назначават трима съветници?
Те, макар и да имат скъпоценни неща
и колесници с по четири коня,
по-добре е да следват Дао.
Защо древните хора са ценели Дао?
Не казах ли,
че не се стремели към богатство
и опрощавали провиненията?
Ето защо (Дао) е съкровище на Поднебесната.

63

63

Udfør ikke-handling.
Arbejd uden at udrette noget.
Smag på det smagløse.
Gør det lille stort.
Gengæld fjendskab med omsorg.
Se det enkle i det indviklede.
Opnå storhed småting.
I universet udrettes svære ting, mens de er lette.
I universet udgøres store handlinger af små.
Den vise forsøger aldrig at udrette noget stort.
Således opnår han storhed.
Den, der giver mange løfter, holder sjældent ord.
Den, der tager tingene let, vil få det svært.
Fordi den vise altid tager det lette alvorligt,
kommer han aldrig i nogen vanskeligheder.

Действувай чрез бездействието.
Извършвай неизвършеното.
Вкусвай невкусеното.
Голямото е съставено от дребното.
Много се получава от малко.
На ненавистта отговаряй с Дъ.
Преодолявай трудното,
докато е лесно.
Осъществявай голямото,
докато е дребно.
В света трудното дело
започва с лесното,
а голямото — с малкото.
Ето защо мъдрецът
никога не започна велико дело
затова извършва велики дела.
Който лесно обещава,
не заслужава доверие.
Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.

64

64

Det stille holdes let i ro.
Hvad der ikke er indtruffet, forebygges let.
Det skøre knækkes let.
Det ringe spredes let.
Gør noget ved tingen, før den indtræffer.
Skab orden, før forvirring indtræder.
Et stort træ er begyndt som en hårfin spire.
Et tårn i ni etager er begyndt som en lav vold af ler.
En rejse på tusinde mil er begyndt med ét eneste skridt.
Den, som handler, forpurrer sin hensigt.
Den, som griber, taber.
Den vise handler ikke, derfor lider han ikke nederlag.
Han griber ikke, og taber derfor heller ikke.
For de fleste glipper forehavendet, når de er på randen til at nå deres mål.
Derfor bør man give lige så meget agt på slutningen som på begyndelsen.
Så vil det ikke slå fejl.
Derfor søger den vise frihed for attrå.
Han samler ikke kostbare ting.
Han lærer ikke at holde fast ved meninger.
Han bringer folk tilbage til det, de har tabt.
Han hjælper alt og alle med at finde deres rette natur, men afstår dog fra stræben.

Онова, което е спокойно,
лесно се държи.
Онова, което още няма признак,
лесно се планира.
Онова, което е хрускаво,
лесно се разтапя.
Онова, което е ситно,
лесно се разсейва.
Действието започва с онова,
което още не е.
Редът се въвежда,
докато още няма смут.
Голямото дърво
израства от малкото.
Десетоетажната кула
започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли
започва от първата стъпка.
Който действува,
няма успех.
Който държи,
губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи,
затова не губи.
Който бърза в работата си
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен
в края на работата си,
както в началото й —
успява.
Ето защо мъдрецът
желае нежеланието,
не цени трудно придобитите неща,
учи онова,
което още не се е научило,
върви по онзи път,
по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.

65

65

I begyndelsen søgte de, der kendte Tao, ikke at oplyse andre, men at holde dem i mørke.
Hvorfor er det så svært at styre? Fordi så mange gør sig kloge.
Herskere, som søger at bruge kløgt, bedrager landet.
De, som styrer uden kløgt, er en velsignelse for landet.
Dette er de to muligheder.
Forståelse heraf er en grundlæggende dyd.
Grundlæggende dyd er dyb og vid.
Den fører alle ting tilbage mod den store enhed.

В древността
способният да следва Дао
не просвещавал народа,
държал го в невежество.
Народът се управлява трудно,
защото много знае.
Ето защо
управлението на държавата с мъдруване
е нещастие за държавата,
управлението на държавата без мъдруване
е щастие за държавата.
Който знае тези двете,
знае един принцип.
Знанието на този принцип
се нарича най-дълбоко Дъ.
Най дълбокото Дъ е
и дълбоко,
и далечно,
и противоположно на всички неща.
Който го следва.
ще постигне велико благополучие.

66

66

Hvorfor er havet hersker over hundrede floder?
Fordi det ligger lavere end dem.
Derfor er det hersker over hundrede floder.
Hvis den vise ønsker at lede folket, må han tjene det ydmygt.
Hvis han vil lede det, må han sætte sig selv sidst.
På den måde vil folk ikke føle sig undertrykt, når den vise styrer.
Skønt han er forud for dem, føler de sig ikke krænket.
Alle vil støtte ham og ikke fortryde det.
Fordi han ikke søger at fremhæve sig selv, vil han ikke støde på modstand.

Реките и моретата
господствуват над долините,
защото са разположени ниско.
Ето защо господствуват над долините.
Който иска да се издигне над хората,
трябва да се постави по-ниско от тях.
Който иска да бъде пред хората,
трябва да се поставя зад тях.
Ето защо мъдрецът
стои над хората,
но не им тежи,
намира се пред тях,
но не им вреди.
Ето защо хората го издигат с радост
и той не им досажда.
Понеже не се бори
в Поднебесната, никой не може да го победи.

67

67

Alle kalder mit Tao stort og mageløst.
Fordi det er stort, synes det uden sin lige.
Hvis det havde sin lige, ville det for længst være forsvundet.
Jeg har tre kostelige skatte, som jeg priser og våger over:
Den første er kærlighed,
den anden er nøjsomhed,
den tredje er mod til ikke at stille sig foran andre.
Af kærlighed opstår mod,
af nøjsomhed gavmildhed,
af ydmyghed førerskab.
Men nu til dags afstår folk fra kærlighed og prøver kun at være tapre,
de lader nøjsomhed fare og prøver kun at være gavmilde,
de tror ikke på ydmyghed, men prøver altid at hævde sig.
På den måde er de dødsens.
Kærlighed giver altid sejr i kamp og styrke i forsvar.
Derfor hedder det:
Når himlen vil frelse et menneske,
udruster den det med kærlighed.

Всички хора казват,
че моето Дао е велико
и не прилича на нищо.
То не прилича на нищо,
именно защото е велико.
Ако то прилича на нещо,
отдавна би станало нищожно.
Аз имам три съкровища,
към които се придържам:
първото е човеколюбие,
второто — пестеливост,
третото — да не вървя пред другите.
Аз съм човеколюбив,
затова мога да бъда храбър.
Аз съм пестелив,
затова мога да бъда щедър.
Аз не вървя пред другите,
затова мога да бъда ръководител.
Днес,
който е храбър,
без да е човеколюбив,
който е щедър,
без да е пестелив,
който върви пред другите,
без да е отстъпчив
загива.
Във войната побеждава онзи,
който е човеколюбив
Неговата отбрана е здрава.
Естествеността го спасява
Човеколюбието го охранява.

68

68

En god soldat er ikke voldsom.
En god fægter er ikke hidsig.
En god vinder er ikke vigtig.
En god leder er ydmyg.
Dette er kendt som ”tilbageholdenhedens kraft”.
Dette er kendt som ”evnen til at lede andre”.
Det har siden gammel tid været kendt som
”at følge himlen og være ét med den”.

Способният пълководец
не е насилник.
Способният воин
не се гневи.
Способният да побеждава,
не напада.
Способният да използва хората
се поставя ниско.
Това се нарича Дъ,
избягващо боя.
Това се нарича сила
използваща хората.
Това значи да следваш природата
и древното начало.

69

69

En stor hærfører har sagt:
Jeg vover aldrig at sende en udfordring, men vil hellere tage imod et angreb.
Jeg tør ikke rykke en tomme frem, men vil hellere trække mig en fod tilbage.
Dette kaldes at ”marchere uden at avancere”,
at ”smøge ærmerne op uden at vise armen”,
at ”fordrive fjenden ved imødekommenhed”,
at ”være bevæbnet med fredens våben”.
Der er intet så ulyksaligt som at undervurdere fjenden.
Ved at undervurdere fjenden risikerer jeg at miste, hvad der er mest værdifuldt.
Derfor hedder det:
Når hærene mødes på slagmarken, vil den, der viger, vinde.

Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защищавам;
аз не смея да настъпя нито един Цун,
но съм длъжен да отстъпя един Чъ.
Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.
Няма по-голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
е почти загуба на моите съкровища.
Ето защо
от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.

70

70

Mine ord er lette at fatte og lette at føre ud i livet.
Dog er intet menneske i stand til at forstå dem eller udføre dem.
Mine ord har et urgammelt ophav.
Mine handlinger er bundne af love.
Uden kendskab hertil kan mennesker ikke forstå mig.
De, som fatter mig, er få.
De, som misbruger mig, bliver hædret.
Derfor er den vise fattigt klædt, men bærer en ædelsten i sit hjerte.

Моите думи лесно се разбират
и лесно се осъществяват,
но хората не могат да ги разберат
и не могат да ги осъществят.
В думите е началото,
в делата — главното.
Поради липсата на знания
хората не могат да ме разберат.
Колкото по-малко ме разбират,
толкова по-скъпоценен съм.
Ето защо мъдрецът
се облича в груба дреха,
но в себе си носи яспис.

71

71

At have kundskab om sin uvidenhed er styrke.
At være uvidende om sin kundskab er sygdom.
Hvis man kun er syg af sygdom,
er man ikke syg.
Den vise er ikke syg, fordi han er syg af sygdom.
Derfor er han ikke syg.

Който знае, че не знае,
е възвишен.
Който не знае, че не знае,
е болен.
Който взема болестта за болест,
не е болен.
Мъдрецът не е болен,
защото взема болестта за болест.
Ето защо не е болен.

72

72

Når mennesker ikke længere ænser det ophøjede, er det virkelig stort.
Træng derfor ikke ind i deres hjem.
Forstyr dem ikke ved arbejdet.
Hvis du ikke kommer imellem, vil de ikke ledes ved dig.
Derfor anerkender den vise sig selv, men fører ikke sig selv frem.
Han sætter sig selv højt, men hævder sig ikke.
Han undgår det sidste og foretrækker det første.

Когато народът
не се бои от властта,
придобива голяма власт.
Не стеснявайте жилищата му.
Не угнетявайте живота му.
Който не угнетява
не ще бъде угнетен.
Ето защо мъдрецът познава себе си,
но не се показва;
обича себе си,
но не се възвишава.
Ето защо се отказва от последното
и придобива първото.

73

73

En tapper og dristig mand vil dræbe eller blive dræbt.
En tapper og tilbageholdende mand vil altid bevare livet.
Af disse to — hvem er nu god og hvem skadelig?
Der er visse ting, som ikke billiges af himlen.
Hvem kender grunden?
Selv den vise er usikker.
Himlens Tao stræber ikke, alligevel vinder det altid overhånd.
Det taler ikke og får alligevel svar.
Det beder ikke og forsynes dog med alt.
Det synes uden stræben og følger dog en plan.
Himlens net kastes viden om.
Skønt dets masker er store, slipper intet igennem.

Който е безумно храбър,
загива.
Който е разумно храбър,
живее.
От тези двете
едното е полезно,
другото — вредно.
Кой знае причината на онова,
което се ненавижда по природа?
Ето защо мъдрецът също се затруднява
(да обясни).
Небесното Дао
не се бори,
но е способно да побеждава;
не говори,
но е способно да отговаря;
не го канят,
но то само идва;
забавя се,
но е способно да планира (нещата).
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.

74

74

Hvis mennesker ikke er bange for at dø,
hvordan kan man da skræmme dem med døden?
Hvis mennesker lever i evig frygt for døden,
og hvis lovbrud automatisk medfører henrettelse,
hvem ville da vove at bryde loven?
Der findes altid over os en magt, der fælder dødsdomme.
Hvis du prøver at tage dens plads, vil du være som den,
der prøver at hugge bjælker med en mestertømrers økse.
Hvis du prøver at hugge bjælker som en mestertømrer,
vil du bare hugge dig selv i hånden.

Ако хората не се боят от смъртта,
защо се заплашват със смърт?
Ако наистина
хората се страхуват от смъртта,
ония, които внасят смут,
аз ще ги заловя и убия.
Често палачът се самоубива.
Да влезеш в ролята на палача,
значи да замениш великия майстор.
Който заменя великия майстор,
рядко не отрязва собствените си ръце.

75

75

Hvorfor sulter folket?
Fordi herskerne øder indtægterne bort i form af skatter.
Derfor sulter folket.
Hvorfor er folket vanskeligt at styre?
Fordi herskerne foretager for mange indgreb.
Derfor er folket vanskeligt at styre.
Hvorfor finder folket det så let at dø?
Fordi herskerne stiller for store krav til livet.
Derfor tager folket sig døden så let.
Den, der har lidet at leve på, ved bedre
end at sætte livet for højt.

Народът гладува,
защото са му големи данъците.
Ето защо гладува.
Народът се управлява трудно,
защото са му дейни управителите.
Ето защо се управлява трудно.
Народът не скъпи живота си,
защото управителите му искат
да живеят охолно.
Ето защо не скъпи живота си.
Който пренебрегва своя живот,
по-мъдро цени живота.

76

76

Et menneske fødes blødt og bøjeligt.
Ved sin død er det hårdt og stift.
Unge vækster er smidige og fulde af saft.
Ved deres død er de visne og tørre.
Derfor er stivhed og ubøjelighed forvarsler om død.
Det bløde og blide er udtryk for liv.
Derfor vil en hær aldrig sejre ved sin styrke,
et træ, som ikke bøjer sig for vinden, knækker let.
Det hårde og stærke vil falde.
Det bløde og blide vinde overhånd.

Човекът,
когато се ражда,
е нежен и слаб,
а когато умира,
е твърд и сух.
Нещата,
когато се раждат,
са слаби и крехки,
а когато умират,
са сухи и твърди.
Ето защо
твърдото и сухото
отива към смъртта,
а нежното и слабото
отива към живота.
Ето защо
негъвкавата войска губи боя.
Твърдото дърво се прекършва.
На голямото и силното
мястото е долу.
На нежното и слабото
мястото е горе.

77

77

Himlens Tao virker, som når man spænder en bue.
Det, som er oppe, sænkes, og det, som er nede, hæves.
Hvis strengen er for lang, kortes den af.
Hvis den er for kort, gøres den længere.
Himlens Tao er at tage fra dem, der har for meget,
og give til dem, der har for lidt.
Menneskets veje er ikke sådan:
Det tager fra dem, der har for lidt,
for at give til dem, der allerede har for meget.
Hvem vil tage af sin overflod og lade det komme hele verden til nytte?
Kun den, der følger Tao.
Derfor handler den vise uden at stille betingelser.
Han udretter, hvad der skal gøres, uden at opholde sig derved.
Han søger ikke at stille sig selv til skue.

Небесното Дао
не е ли като обтегнатия лък.
Връхната му част е снижена,
а ниската му — възвишена.
Излишното се съкращава,
достатъчното се допълва.
Небесното Дао
отнема от богатите
и дава на бедните.
Човешкото Дао
наопаки.
То отнема от бедните
и дава на богатите.
Кой може да предаде
излишното на другите?
Само онзи,
който има Дао.
Ето защо мъдрецът
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали,
не желае да се показва мъдър.

78

78

Intet i verden er så føjeligt og eftergivende som vandet;
men til at påvirke det faste og klare findes intet bedre.
Det er uimodståeligt.
Det svage overvinder det stærke.
Det bløde overvinder det hårde.
Alle véd dette, men ingen handler derefter.
Derfor siger den vise:
Den, som viser respekt for folket, er egnet til at lede det.
Den, som tager landets ulykker på sine egne skuldre,
fortjener at blive universets herre.
Sandhedens ord må udtrykkes, så de modsiger sig selv.

В света няма нищо
по-меко, по-нежно
от водата.
Тя е непобедима.
Тя няма равно на себе си.
Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото,
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят.
Ето защо мъдрецът казва:
„Който приеме върху себе си
унижението на държавата,
е господар на държавата.
Който приеме върху себе си
нещастието на държавата,
е властител на Поднебесната.
Откровените думи.
приличат на неоткровените.“

79

79

Efter en bitter strid
bliver en rest af nag tilbage.
Hvad kan der gøres ved det?
Den vise holder altid sin del af aftalen, men pukker ikke på sin ret.
Den dydige overholder alle sine forpligtelser,
mens et menneske uden dyd stiller krav til andre.
Himlens Tao tager ikke parti. Det hjælper altid den gode mand.

След голямата омраза
обезателно остава нещо от нея.
Нима спокойствието може да се счита за хубаво?
Ето защо мъдрецът
държи на договора
и не укорява хората.
Който има Дъ,
държи на договора.
Който няма Дъ,
го нарушава.
Небесното Дао няма роднина,
то винаги е на страната на добрите.

80

80

Et lille land har en mindre befolkning.
Skønt der er maskiner, der kan arbejde ti eller hundrede gange hurtigere
end mennesket, er de ikke nødvendige.
Folket tager døden alvorligt og rejser ikke langt.
Skønt de har både vogne og både, er der ingen der bruger dem.
Skønt de har rustninger og våben, er der ingen der bærer dem.
Mennesker begynder atter at slå knuder på en snor i stedet for at skrive.
Deres føde er enkel og sund, deres klæder simple og smukke,
deres boliger sikre, deres færd lykkelig.
Skønt de lever så tæt på deres naboer, at man kan høre haner gale og hunde gø tværs over vejen, lader de hinanden være i fred, alt imens de ældes og dør.

Нека държавата да е малка,
а народа — разреден,
даже и да има повече оръжие
да не го употребява.
Нека да се направи
хората да не рискуват живота си,
да не се скитат надалече,
даже и да имат лодки и коли
да не ги използват;
даже и да имат въоръжена войска
да не я извеждат.
Нека да се направи
хората отново да връзват възли,
да имат вкусна храна,
прекрасно облекло,
спокойно жилище
и радостен живот.
Нека да се направи
съседните държави
взаимно да се гледат,
взаимно да си слушат
пеенето на петлите
и лаенето на кучетата.
Хората да не се скитат
от едно на друго място
до края на живота си.

81

81

Sande ord er ikke fagre.
Fagre ord er ikke sande.
Gode mænd skændes ikke.
De, som skændes, er ikke gode.
De, som kender Tao, er ikke lærde.
De lærde kender det ikke.
Den vise hober ikke skatte op.
Jo mere han gør for andre, jo mere modtager han selv.
Jo mere han giver til andre, jo rigere bliver han selv.
Himlens Tao gennemtrænger alt uden at volde skade.
Den vises Tao viser sig som virke uden vold.

Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият
не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява;
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действувай, но не отнемай.