Chapitre LI

51

Le Tao produit les êtres, la Vertu les nourrit. Ils leur donnent un corps et les perfectionnent par une secrète impulsion.
C’est pourquoi tous les êtres révèrent le Tao et honorent la Vertu.
Personne n’a conféré au Tao sa dignité, ni à la Vertu sa noblesse: ils les possèdent éternellement en eux-mêmes.
C’est pourquoi le Tao produit les êtres, les nourrit, les fait croître, les perfectionne, les mûrit, les alimente, les protège.
Il les produit et ne se les approprie point; il les fait ce qu’ils sont et ne s’en glorifie point; il règne sur eux et les laisse libres.
C’est là ce qu’on appelle une vertu profonde.

Дао ражда (нещата),
Дъ ги отглежда.
Нещата се оформят,
формите се завършват.
Ето защо няма нищо,
което да не уважава Дао
и да не цени Дъ.
Уважението на Дао
и цененето на Дъ
не са по заповед.
Те са по начало естествени.
Ето защо
Дао ражда нещата,
Дъ ги отхранва,
отглежда,
възпитава,
усъвършенствува,
прави ги зрели,
грижи се за тях,
защищава ги.
Да създаваш,
но да не присвояваш;
Да действуваш,
но да не се хвалиш;
Да ръководиш,
но да не командуваш.
Това е то най-дълбоко Дъ.

Chapitre LII

52

Le principe du monde est devenu la mère du monde.
Dès qulon possède la mère, on connaît ses enfants.
Dès que l’homme connaît les enfants et qu’il conserve leur mère, jusqu’à la fin de sa vie il n’est exposé à aucun danger.
S’il clot sa bouche, s’il ferme ses oreilles et ses yeux, jusqu’au terme de ses jours, il n’éprouvera aucune fatigue.
Mais s’il ouvre sa bouche et augmente ses désirs, jusqu’à la fin de sa vie, il ne pourra être sauvé.
Celui qui voit les choses les plus subtiles s’appelle éclairé; celui qui conserve la faiblesse s’appelle fort.
S’il fait usage de l’éclat (du Tao) et revient à sa lumière, son corps n’aura plus à craindre aucune calamité.
C’est là ce qu’on appelle être doublement éclairé.

В Поднебесната има начало,
то е майка на Поднебесната.
Когато постигнем майката,
ще разберем нейните деца.
Когато разберем децата,
трябва да се върнем отново към майката.
Така до края на живота си
няма да бъдем в опасност.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
до края на живота си,
няма да се безпокои.
Който открие своите сетива,
който потъне в своето дело,
до края на живота си
няма да се избави (от безпокойство).
Виждането на ситното
значи светлина.
Съхраняването на слабото
значи могъщество.
Който използва блясъка
и отново се връща към светлината,
няма да си навлече беда.
— Това значи да овладееш постоянното.

Chapitre LIII

53

Si j’étais doué de quelque connaissance, je marcherais dans la grande Voie.
La seule chose que je craigne, c’est d’agir.
La grande Voie est très-unie, mais le peuple aime les sentiers.
Si les palais sont très-brillants, les champs sont très-incultes, et les greniers très-vides.
Les princes s’habillent de riches étoffes; ils portent un glaive tranchant; ils se rassasient de mets exquis; ils regorgent de richesses.
C’est ce qu’on appelle se glorifier du vol; ce n’est point pratiquer le Tao.

Ако аз имах точни знания,
бих вървял по широкия път,
бих се боял само от завоите.
Широкият път е съвършено равен,
но хората обичат пътечката.
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Съвсем празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства
Това са блясъци на грабежа.
Това не е Дао.

Chapitre LIV

54

Celui qui sait fonder ne craint point la destruction;
celui qui sait conserver ne craint point de perdre.
Ses fils et ses petits-fils lui offriront des sacrifices sans interruption.
Si (l’homme) cultive le Tao au dedans de lui-même, sa vertu deviendra sincère.
S’il le cultive dans sa famille, sa vertu deviendra surabondante.
S’il le cultive dans le village, sa vertu deviendra étendue.
S’il le cultive dans le royaume, sa vertu deviendra florissante.
S’il le cultive dans l’empire, sa vertu deviendra universelle.
C’est pourquoi, d’après moi-même, je juge des autres hommes; d’après une famille, je juge des autres familles; d’après un village, je juge des autres villages; d’après un royaume, je juge des autres royaumes; d’après l’empire, je juge de l’empire.
Comment sais-je qu’il en est ainsi de l’empire? C’est uniquement par là.

Който умее да стои,
няма да се катурне.
Който умее да се държи,
няма да се изтърве,
синовете и внуците
няма да престанат
да му принасят жертва.
Който усъвършенствува
(Дъ) в себе си,
неговото Дъ е истинско.
Който усъвършенствува
(Дъ) в семейството,
неговото Дъ е изобилно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в селото,
неговото Дъ е обширно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в княжеството,
неговото Дъ е богато.
Който усъвършенствува
(Дъ) в Поднебесната
неговото Дъ е всеобщо.
Ето защо мъдрецът
от себе си
съди за себе си;
от семейството
съди за семейството;
от селото
съди за селото;
от княжеството
съди за княжеството;
от Поднебесната
съди за Поднебесната.
Откъде аз знам света като такъв?
Благодарение на това.

Chapitre LV

55

Celui qui possède une vertu solide ressemble à un nouveau-né qui ne craint ni la piqûre des animaux venimeux, ni les grilles des bêtes féroces, ni les serres des oiseaux de proie.
Ses os sont faibles, ses nerfs sont mous, et cependant il saisit fortement les objets.
Il ne connaît pas encore l’union des deux sexes, et cependant certaines parties (de son corps) éprouvent un orgasme viril. Cela vient de la perfection du semen.
Il crie tout le jour et sa voix ne s’altère point; cela vient de la perfection de l’harmonie (de la force vitale).
Connaître l’harmonie s’appelle être constant.
Connaître la constance s’appelle être éclairé.
Augmenter sa vie s’appelle une calamité.
Quand le cœur donne l’impulsion à l’énergie vitale, cela s’appelle être fort.
Dès que les êtres sont devenus robustes, ils vieillissent.
C’est ce qu’on appelle ne pas imiter le Tao.
Celui qui n’imite pas le Tao périt de bonne heure.

Който има съвършено Дъ,
прилича на пеленачето.
Отровните оси и змии
не го хапят.
Свирепите зверове
не го нападат.
Хищните птици
не го налитат.
Костите му са меки,
мишците — слаби,
но здраво държи.
Той не знае съюза
на двата пола,
но действува съвършено,
защото е пълен с Ци.
По цял ден вика
и не пресипва,
защото е хармоничен.
Знанието на хармоничността
се нарича постоянство.
Знанието на постоянството
се нарича просветеност.
Обогатяването на живота
се нарича щастие.
Развълнуваното сърце
се нарича сила.
Пълното със сила същество —
застарява.
Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
преждевременно загива.

Chapitre LVI

56

L’homme qui connaît (le Tao) ne parle pas; celui qui parle ne le connaît pas.
Il clot sa bouche, il ferme ses oreilles et ses yeux, il émousse son activité, il se dégage de tous liens, il tempère sa lumière (intérieure), il s’assimile au vulgaire. On peut dire qu’il ressemble au Tao.
Il est inaccessible à la faveur comme à la disgrâce, au profit comme au détriment, aux honneurs comme à l’ignominie.
C’est pourquoi il est l’homme le plus honorable de l’univers.

Който знае,
не говори.
Който говори,
не знае.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи (мисълта си) от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най-дълбокото.
Ето защо
не може да го приближиш,
не може да го пренебрегнеш,
не може да му помогнеш,
не може да му навредиш,
не може да го възвисиш,
не може да го унизиш.
Ето защо
той е уважаван в Поднебесната.

Chapitre LVII

57

Avec la droiture, on gouverne le royaume; avec la ruse, on fait la guerre; avec le non-agir, on devient le maître de l’empire.
Comment sais-je qu’il en est ainsi de l’empire? Par ceci.
Plus le roi multiplie les prohibitions et les défenses, et plus le peuple s’appauvrit;
Plus le peuple a d’instruments de lucre, et plus le royaume se trouble;
Plus le peuple a d’adresse et d’habileté et plus l’on voit fabriquer d’objets bizarres;
Plus les lois se manifestent, et plus les voleurs s’accroissent.
C’est pourquoi le Saint dit: Je pratique le non-agir, et le peuple se convertit de lui-même.
J’aime la quiétude, et le peuple se rectifie de lui-même.
Je m’abstiens de toute occupation, et le peuple s’enrichit de lui-même.
Je me dégage de tous désirs, et le peuple revient de lui-même à la simplicité.

Държавата се управлява
със справедливост.
Войната се води
с хитрост.
Завоеванието на Поднебесната
се осъществява чрез бездействието.
Откъде аз знам това?
Ето откъде:
Когато в Поднебесната
има много ограничения,
народът обеднява.
Когато в народа
има много оръжие,
в държавата цари смут.
Когато се увеличават
законите и заповедите,
броят на крадците и разбойниците расте.
Ето защо мъдрецът казва:
Ако аз не действувам,
народът сам ще се изменя.
Ако аз съм спокоен,
народът сам ще се изправя.
Ако аз съм пасивен,
народът сам ще се обогатява.
Ако аз нямам страсти,
народът ще е простодушен.

Chapitre LVIII

58

Lorsque l’administration (paraît) dépourvue de lumières, le peuple devient riche.
Lorsque l’administration est clairvoyante, le peuple manque de tout.
Le bonheur naît du malheur, le malheur est caché au sein du bonheur. Qui peut en prévoir la fin?
Si le prince n’est pas droit, les hommes droits deviendront trompeurs, et les hommes vertueux, pervers.
Les hommes sont plongés dans l’erreur, et cela dure depuis bien longtemps!
C’est pourquoi le Saint est juste et ne blesse pas (le peuple).
Il est désintéressé et ne lui fait pas de tort.
Il est droit et ne le redresse pas.
Il est éclairé et ne l’éblouit pas.

Когато правителството е спокойно,
народът е простодушен.
Когато правителството е дейно,
народът е нещастен.
В нещастието живее щастие,
в щастието се таи нещастие.
Кой знае тяхната граница?
Те нямат постоянство.
Справедливостта се превръща в хитрост.
Доброто се превръща в зло.
Заблуждението на хората е отдавна.
Ето защо мъдрецът е човек
справедлив, но не отсича;
бодлив, но не боде;
прям, но не произволничи;
светъл, но не блести.

Chapitre LIX

59

Pour gouverner les hommes et servir le ciel, rien n’est comparable à la modération.
La modération doit être le premier soin de l’homme.
Quand elle est devenue son premier soin, on peut dire qu’il accumule abondamment la vertu.
Quand il accumule abondamment la vertu, il n’y a rien dont il ne triomphe.
Quand il n’y a rien dont il ne triomphe, personne ne connaît ses limites.
Quand personne ne connaît ses limites, il peut posséder le royaume.
Celui qui possède la mère du royaume peut subsister longtemps.
C’est ce qu'on appelle avoir des racines profondes et une tige solide.
Voilà l’art de vivre longuement et de jouir d’une existence durable.

Когато управляваш хората,
действувай в съгласие с природата —
няма по-добро от хамбара.
Хамбарът — това значи
предварителна подготовка.
Предварителната подготовка
означава усъвършенствуване на Дъ.
Съвършеното Дъ
е всепобеждаваща сила.
Всепобеждаващата сила
е неизчерпаема.
С неизчерпаемата сила
може да се овладее държавата.
Управлението има ли
майчинско начало,
може да е дълговечно.
Това се нарича:
най-дълбок корен,
здрава основа,
продължаваща живота.
Вечно съществуващо Дао.

Chapitre LX

60

Pour gouverner un grand royaume, (on doit) imiter (celui qui) fait cuire un petit poisson.
Lorsque le prince dirige l’empire par le Tao, les démons ne montrent point leur puissance.
Ce n’est point que les démons manquent de puissance, c’est que les démons ne blessent point les hommes.
Ce n’est point que les démons ne (puissent) blesser les hommes, c’est que le Saint lui-même ne blesse point les hommes.
Ni le Saint ni les démons ne les blessent; c’est pourquoi ils confondent ensemble leur vertu.

Управлението на голямото княжество
напомня пърженето на дребна риба.
Ако Поднебесната се управлява с Дао,
духът на умрелите не ще има значение.
Той не само не ще има значение,
но няма и да вреди на хората.
Не само духът няма да вреди на хората,
но и мъдрецът няма да им вреди.
Тези двете не си вредят,
защото си разменят Дъ.

Chapitre LXI

61

Un grand royaume (doit s’abaisser comme) les fleuves et les mers, où se réunissent (toutes les eaux de) l’empire.
Dans le monde, tel est le rôle de la femelle. En restant en repos, elle triomphe constamment du mâle. Ce repos est une sorte d’abaissement.
C’est pourquoi, si un grand royaume s’abaisse devant les petits royaumes, il gagnera les petits royaumes.
Si les petits royaumes s’abaissent devant un grand royaume, ils gagneront le grand royaume.
C’est pourquoi les uns s’abaissent pour recevoir, les autres s’abaissent pour être reçus.
Ce que désire uniquement un grand royaume, c’est de réunir et de gouverner les autres hommes.
Ce que désire uniquement un petit royaume, c’est d’être admis à servir les autres hommes.
Alors tous deux obtiennent ce qu’ils désiraient.
Mais les grands doivent s’abaisser!

Голямото княжество е река в низина,
възел на Поднебесната,
самка на Поднебесната.
Самката винаги побеждава самеца
със спокойствието си.
По своето спокойствие тя стои ниско.
Ето защо голямото княжество
спечелва малкото княжество,
защото се поставя по-ниско от него.
Малкото княжество предразполага
към себе си голямото княжество,
защото стои по-ниско от него.
Ето защо
предразполагат към себе си
или защото се поставят ниско,
или защото са сами по себе си ниско.
Нека голямото княжество
не желае повече от това
да бъдат еднакво нахранени всички,
а малкото княжество
не желае повече от това
да служи на хората.
Така и двете ще получат онова,
което желаят.
На голямото се пада да бъде ниско.

Chapitre LXII

62

Le Tao est l’asile de tous les êtres; c’est le trésor de l’homme vertueux et l’appui du méchant.
Les paroles excellentes peuvent faire notre richesse, les actions honorables peuvent nous élever au-dessus des autres.
Si un homme n’est pas vertueux, pourrait-on le repousser avec mépris?
C’est pour cela qu’on avait établi un empereur et institué trois ministres.
Il est beau de tenir devant soi une tablette de jade, ou d’être monté sur un quadrige; mais il vaut mieux rester assis pour avancer dans le Tao.
Pourquoi les anciens estimaient-ils le Tao?
N’est-ce pas parce qu’on le trouve naturellement sans le chercher tout le jour? n’est-ce pas parce que les coupables obtiennent par lui la liberté et la vie?
C’est pourquoi (le Tao) est l’être le plus estimable du monde.

Дао е най-дълбокото на нещата,
съкровище на добрите
и защита на недобрите.
Красивите думи
могат да се произнасят публично.
Красивите постъпки
могат да се разпространяват сред хората.
Защо трябва да се изоставят
недобрите хора?
Защо се издига император
а се назначават трима съветници?
Те, макар и да имат скъпоценни неща
и колесници с по четири коня,
по-добре е да следват Дао.
Защо древните хора са ценели Дао?
Не казах ли,
че не се стремели към богатство
и опрощавали провиненията?
Ето защо (Дао) е съкровище на Поднебесната.

Chapitre LXIII

63

(Le sage) pratique le non-agir, il s’occupe de la non-occupation, et savoure ce qui est sans saveur.
Les choses grandes ou petites, nombreuses ou rares, (sont égales à ses yeux).
Il venge ses injures par des bienfaits.
Il commence par des choses aisées, lorsqu’il en médite de difficiles; par de petites choses, lorsqu’il en projette de grandes.
Les choses les plus difficiles du monde ont nécessairement commencé par être aisées.
Les choses les plus grandes du monde ont nécessairement commencé par être petites.
De là vient que, jusqu’à la fin, le Saint ne cherche point à faire de grandes choses; c’est pourquoi il peut accomplir de grandes choses.
Celui qui promet à la légère tient rarement sa parole.
Celui qui trouve beaucoup de choses faciles éprouve nécessairement de nombreuses difficultés.
De là vient que le Saint trouve tout difficile; c’est pourquoi, jusqu’au terme de sa vie, il n’éprouve nulles difficultés.

Действувай чрез бездействието.
Извършвай неизвършеното.
Вкусвай невкусеното.
Голямото е съставено от дребното.
Много се получава от малко.
На ненавистта отговаряй с Дъ.
Преодолявай трудното,
докато е лесно.
Осъществявай голямото,
докато е дребно.
В света трудното дело
започва с лесното,
а голямото — с малкото.
Ето защо мъдрецът
никога не започна велико дело
затова извършва велики дела.
Който лесно обещава,
не заслужава доверие.
Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.

Chapitre LXIV

64

Ce qui est calme est aisé à maintenir; ce qui n'a pas encore paru est aisé à prévenir; ce qui est faible est aisé à briser; ce qui est menu est aisé à disperser.
Arrêtez le mal avant qu’il n’existe; calmez le désordre avant qu’il n'éclate.
Un arbre d’une grande circonférence est né d’une racine aussi déliée qu’un cheveu; une tour de neuf étages est sortie d’une poignée de terre; un voyage de mille lis a commencé par un pas!
Celu1 qui agit échoue; celui qui s’attache à une chose la perd.
De là vient que le Saint n’agit pas, c’est pourquoi il n'échoue point.
Il ne s’attache à rien, c’est pourquoi il ne perd point.
Lorsque le peuple fait une chose, il échoue toujours au moment de réussir.
Soyez attentif à la fin comme au commencement, et alors vous n’échouerez jamais.
De là vient que le Sage fait consister ses désirs dans l'absence de tout désir. Il n’estime point les biens d’une acquisition difficile.
Il fait consister son étude dans l’absence de toute étude, et se préserve des fautes des autres hommes.
Il n’ose pas agir afin d'aider tous les êtres à suivre leur nature.

Онова, което е спокойно,
лесно се държи.
Онова, което още няма признак,
лесно се планира.
Онова, което е хрускаво,
лесно се разтапя.
Онова, което е ситно,
лесно се разсейва.
Действието започва с онова,
което още не е.
Редът се въвежда,
докато още няма смут.
Голямото дърво
израства от малкото.
Десетоетажната кула
започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли
започва от първата стъпка.
Който действува,
няма успех.
Който държи,
губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи,
затова не губи.
Който бърза в работата си
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен
в края на работата си,
както в началото й —
успява.
Ето защо мъдрецът
желае нежеланието,
не цени трудно придобитите неща,
учи онова,
което още не се е научило,
върви по онзи път,
по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.

Chapitre LXV

65

Dans l’antiquité, ceux qui excellaient à pratiquer le Tao ne l’employaient point à éclairer le peuple; ils l’employaient à le rendre simple et ignorant.
Le peuple est difficile à gouverner parce qu’il a trop de prudence;
Celui qui se sert de la prudence pour gouverner le royaume, est le fléau du royaume.
Celui qui ne se sert pas de la prudence pour gouverner le royaume, fait le bonheur du royaume.
Lorsqu’on connaît ces deux choses, on est le modèle (de l’empire).
Savoir être le modèle (de l’empire), c’est être doué d’une vertu céleste.
Cette vertu céleste est profonde, immense, opposée aux créatures.
Par elle on parvient à procurer une paix générale.

В древността
способният да следва Дао
не просвещавал народа,
държал го в невежество.
Народът се управлява трудно,
защото много знае.
Ето защо
управлението на държавата с мъдруване
е нещастие за държавата,
управлението на държавата без мъдруване
е щастие за държавата.
Който знае тези двете,
знае един принцип.
Знанието на този принцип
се нарича най-дълбоко Дъ.
Най дълбокото Дъ е
и дълбоко,
и далечно,
и противоположно на всички неща.
Който го следва.
ще постигне велико благополучие.

Chapitre LXVI

66

Pourquoi les fleuves et les mers peuvent-ils être les rois de toutes les eaux?
Parce qu’ils savent se tenir au-dessous d’elles.
C’est pour cela qu’ils peuvent être les rois de toutes les eaux.
Aussi lorsque le Saint désire d’être au-dessus du peuple, il faut que, par ses paroles, il se mette au-dessous de lui.
Lorsqu’il désire d’être placé en avant du peuple, il faut que, de sa personne, il se mette après lui.
De là vient que le Saint est placé au-dessus de tous et il n’est point à charge au peuple; il est placé en avant de tous et le peuple n’en souffre pas.
Aussi tout l’empire aime à le servir et ne s’en lasse point.
Comme il ne dispute pas (le premier rang), il n’y a personne dans l’empire qui puisse le lui disputer.

Реките и моретата
господствуват над долините,
защото са разположени ниско.
Ето защо господствуват над долините.
Който иска да се издигне над хората,
трябва да се постави по-ниско от тях.
Който иска да бъде пред хората,
трябва да се поставя зад тях.
Ето защо мъдрецът
стои над хората,
но не им тежи,
намира се пред тях,
но не им вреди.
Ето защо хората го издигат с радост
и той не им досажда.
Понеже не се бори
в Поднебесната, никой не може да го победи.

Chapitre LXVII

67

Dans le monde tous me disent éminent, mais je ressemble à un homme borné.
C’est uniquement parce que je suis éminent, que je ressemble à un homme borné.
Quant à (ceux qu’on appelle) éclairés, il y a longtemps que leur médiocrité est connue!
Je possède trois choses précieuses: je les tiens et les conserve comme un trésor.
La première s’appelle l’affection; la seconde s’appelle l’économie; la troisième s’appelle l’humilité, qui m’empêche de vouloir être le premier de l’empire.
J’ai de l’affection, c’est pourquoi je puis être courageux.
J’ai de l’économie, c’est pourquoi je puis faire de grandes dépenses.
Je n’ose être le premier de l’empire, c’est pourquoi je puis devenir le chef de tous les hommes.
Mais aujourd’hui on laisse l’affection pour s’abandonner au courage; on laisse l’économie our se livrer a de grandes dépenses; on laisse le dernier rang pour rechercher le premier:
Voilà ce qui conduit à la mort.
Si l’on combat avec un cœur rempli d’affection, on remporte la victoire; si l’on défend (une ville), elle est inexpugnable.
Quand le ciel veut sauver un homme, il lui donne l’affection pour le protéger.

Всички хора казват,
че моето Дао е велико
и не прилича на нищо.
То не прилича на нищо,
именно защото е велико.
Ако то прилича на нещо,
отдавна би станало нищожно.
Аз имам три съкровища,
към които се придържам:
първото е човеколюбие,
второто — пестеливост,
третото — да не вървя пред другите.
Аз съм човеколюбив,
затова мога да бъда храбър.
Аз съм пестелив,
затова мога да бъда щедър.
Аз не вървя пред другите,
затова мога да бъда ръководител.
Днес,
който е храбър,
без да е човеколюбив,
който е щедър,
без да е пестелив,
който върви пред другите,
без да е отстъпчив
загива.
Във войната побеждава онзи,
който е човеколюбив
Неговата отбрана е здрава.
Естествеността го спасява
Човеколюбието го охранява.

Chapitre LXVIII

68

Celui qui excelle à commander une armée, n’a pas une ardeur belliqueuse.
Celui qui excelle à combattre ne se laisse pas aller à la colère.
Celui qui excelle à vaincre ne lutte pas.
Celui qui excelle à employer les hommes se met au-dessous d’eux.
C’est là ce qu’on appelle posséder la vertu qui consiste à ne point lutter.
C’est ce qu’on appelle savoir se servir des forces des hommes.
C’est ce qu’on appelle s’unir au ciel.
Telle était la science sublime des anciens.

Способният пълководец
не е насилник.
Способният воин
не се гневи.
Способният да побеждава,
не напада.
Способният да използва хората
се поставя ниско.
Това се нарича Дъ,
избягващо боя.
Това се нарича сила
използваща хората.
Това значи да следваш природата
и древното начало.

Chapitre LXIX

69

Voici ce que disait un ancien guerrier:
Je n’ose donner le signal, j’aime mieux le recevoir.
Je n’ose avancer d’un pouce, j’aime mieux reculer d’un pied.
C’est ce qui s’appelle n’avoir pas de rang à suivre, de bras à étendre, d’ennemis à poursuivre, ni d’arme à saisir.
Il n’y a pas de plus grand malheur que de résister à la légère.
Résister à la légère, c’est presque perdre notre trésor.
Aussi, lorsque deux armées combattent à armes égales, c’est l’homme le plus compatissant qui remporte la victoire.

Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защищавам;
аз не смея да настъпя нито един Цун,
но съм длъжен да отстъпя един Чъ.
Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.
Няма по-голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
е почти загуба на моите съкровища.
Ето защо
от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.

Chapitre LXX

70

Mes paroles sont très-faciles à comprendre, très-faciles à pratiquer.
Dans le monde personne ne peut les comprendre, personne ne peut les pratiquer.
Mes paroles ont une origine, mes actions ont une règle.
Les hommes ne les comprennent pas, c’est pour cela qu’ils m’ignorent.
Ceux qui me comprennent sont bien rares. Je n’en suis que plus estimé.
De là vient que le Saint se revêt d’habits grossiers et cache des pierres précieuses dans son sein.

Моите думи лесно се разбират
и лесно се осъществяват,
но хората не могат да ги разберат
и не могат да ги осъществят.
В думите е началото,
в делата — главното.
Поради липсата на знания
хората не могат да ме разберат.
Колкото по-малко ме разбират,
толкова по-скъпоценен съм.
Ето защо мъдрецът
се облича в груба дреха,
но в себе си носи яспис.

Chapitre LXXI

71

Savoir et (croire qu’on) ne sait pas, c’est le comble du mérite.
Ne pas savoir et (croire qu’on) sait, c’est la maladie (des hommes).
Si vous vous affligez de cette maladie vous ne l’éprouverez pas.
Le Saint n’éprouve pas cette maladie, parce qu’il s’en afflige.
Voila pourquoi il ne l’éprouve pas.

Който знае, че не знае,
е възвишен.
Който не знае, че не знае,
е болен.
Който взема болестта за болест,
не е болен.
Мъдрецът не е болен,
защото взема болестта за болест.
Ето защо не е болен.

Chapitre LXXII

72

Lorsque le peuple ne craint pas les choses redoutables, ce qu’il y a de plus redoutable (la mort) vient fondre sur lui.
Gardez-vous de vous trouver à l’étroit dans votre demeure, gardez-vous de vous dégoûter de votre sort.
Je ne me dégoûte point du mien, c’est pourquoi il ne m’inspire point de dégoût.
De là vient que le Saint se connaît lui-même et ne se met point en lumière; il se ménage et ne se prise point.
C’est pourquoi il laisse ceci et adopte cela.

Когато народът
не се бои от властта,
придобива голяма власт.
Не стеснявайте жилищата му.
Не угнетявайте живота му.
Който не угнетява
не ще бъде угнетен.
Ето защо мъдрецът познава себе си,
но не се показва;
обича себе си,
но не се възвишава.
Ето защо се отказва от последното
и придобива първото.

Chapitre LXXIII

73

Celui qui met son courage à oser, trouve la mort.
Celui qui met son courage à ne pas oser, trouve la vie.
De ces deux choses, l’une est utile, l’autre est nuisible.
Lorsque le ciel déteste quelqu’un, qui est-ce qui pourrait sonder ses motifs?
C’est pourquoi le Saint se décide difficilement à agir.
Telle est la voie (la conduite) du ciel.
Il ne lutte point, et il sait remporter la victoire.
Il ne parle point, et (les êtres) savent lui obéir.
Il ne les appelle pas, et ils accourent d’eux-mêmes.
Il paraît lent, et il sait former des plans habiles.
Le filet du ciel est immense; ses mailles sont écartées et cependant personne n’échappe.

Който е безумно храбър,
загива.
Който е разумно храбър,
живее.
От тези двете
едното е полезно,
другото — вредно.
Кой знае причината на онова,
което се ненавижда по природа?
Ето защо мъдрецът също се затруднява
(да обясни).
Небесното Дао
не се бори,
но е способно да побеждава;
не говори,
но е способно да отговаря;
не го канят,
но то само идва;
забавя се,
но е способно да планира (нещата).
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.

Chapitre LXXIV

74

Lorsque le peuple ne craint pas la mort, comment l’effrayer par la menace de la mort?
Si le peuple craint constamment la mort, et que quelqu’un fasse le mal, je puis le saisir et le tuer, et alors qui osera (l’imiter)?
Il y a constamment un magistrat suprême qui inflige la mort.
Si l’on veut remplacer ce magistrat suprême, et infliger soi-même la mort, on ressemble à un homme (inhabile) qui voudrait tailler le bois à la place d’un charpentier.
Lorsqulon veut tailler le bois à la place d’un charpentier, il est rare qu’on ne se blesse pas les mains.

Ако хората не се боят от смъртта,
защо се заплашват със смърт?
Ако наистина
хората се страхуват от смъртта,
ония, които внасят смут,
аз ще ги заловя и убия.
Често палачът се самоубива.
Да влезеш в ролята на палача,
значи да замениш великия майстор.
Който заменя великия майстор,
рядко не отрязва собствените си ръце.

Chapitre LXXV

75

Le peuple a faim parce que le prince dévore une quantité d’impôts.
Voilà pourquoi il a faim.
Le peuple est difficile à gouverner parce que le prince aime à agir.
Voilà pourquoi il est difficile à gouverner.
Le peuple méprise la mort parce qu’il cherche avec trop d’ardeur les moyens de vivre.
Voilà pourquoi il méprise la mort.
Mais celui qui ne s’occupe pas de vivre est plus sage que celui qui estime la vie.

Народът гладува,
защото са му големи данъците.
Ето защо гладува.
Народът се управлява трудно,
защото са му дейни управителите.
Ето защо се управлява трудно.
Народът не скъпи живота си,
защото управителите му искат
да живеят охолно.
Ето защо не скъпи живота си.
Който пренебрегва своя живот,
по-мъдро цени живота.

Chapitre LXXVI

76

Quand l’homme vient au monde, il est souple et faible; quand il meurt, il est roide et fort.
Quand les arbres et les plantes naissent, ils sont souples et tendres; quand ils meurent, ils sont secs et arides.
La roideur et la force sont les compagnes de la mort; la souplesse et la faiblesse sont les compagnes de la vie.
C’est pourquoi, lorsqu’une armée est forte, elle ne remporte pas la victoire.
Lorsqu’un arbre est devenu fort, on l’abat.
Ce qui est fort et grand occupe le rang inférieur; ce qui est souple et faible occupe le rang supérieur.

Човекът,
когато се ражда,
е нежен и слаб,
а когато умира,
е твърд и сух.
Нещата,
когато се раждат,
са слаби и крехки,
а когато умират,
са сухи и твърди.
Ето защо
твърдото и сухото
отива към смъртта,
а нежното и слабото
отива към живота.
Ето защо
негъвкавата войска губи боя.
Твърдото дърво се прекършва.
На голямото и силното
мястото е долу.
На нежното и слабото
мястото е горе.

Chapitre LXXVII

77

La voie du ciel (c’est-à-dire le ciel) est comme l’ouvrier en arcs, qui abaisse ce qui est élevé, et élève ce qui est bas; qui ôte le superflu, et supplée à ce qui manque.
Le ciel ôte à ceux qui ont du superflu pour aider ceux qui n’ont pas assez.
Il n’en est pas ainsi de l’homme: il ôte à ceux qui n’ont pas assez pour donner à ceux qui ont du superflu.
Quel est celui qui est capable de donner son superflu aux hommes de l’empire? Celui-là seul qui possède le Tao.
C’est pourquoi le Saint fait (le bien) et ne s’en prévaut point.
Il accomplit de grandes choses et ne s’y attache point.
Il ne veut pas laisser voir sa sagesse.

Небесното Дао
не е ли като обтегнатия лък.
Връхната му част е снижена,
а ниската му — възвишена.
Излишното се съкращава,
достатъчното се допълва.
Небесното Дао
отнема от богатите
и дава на бедните.
Човешкото Дао
наопаки.
То отнема от бедните
и дава на богатите.
Кой може да предаде
излишното на другите?
Само онзи,
който има Дао.
Ето защо мъдрецът
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали,
не желае да се показва мъдър.

Chapitre LXXVIII

78

Parmi toutes les choses du monde, il n’en est point de plus molle et de plus faible que l’eau, et cependant, pour briser ce qui est dur et fort, rien ne peut l’emporter sur elle.
Pour cela rien ne peut remplacer l’eau.
Ce qui est faible triomphe de ce qui est fort; ce qui est mou triomphe de ce qui est dur.
Dans le monde il n’y a personne qui ne connaisse (cette vérité), mais personne ne peut la mettre en pratique.
C’est pourquoi le Saint dit: Celui qui supporte les opprobres du royaume devient chef du royaume.
Celui qui supporte les calamités du royaume devient le roi de l’empire.
Les paroles droites paraissent contraires (à la raison).

В света няма нищо
по-меко, по-нежно
от водата.
Тя е непобедима.
Тя няма равно на себе си.
Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото,
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят.
Ето защо мъдрецът казва:
„Който приеме върху себе си
унижението на държавата,
е господар на държавата.
Който приеме върху себе си
нещастието на държавата,
е властител на Поднебесната.
Откровените думи.
приличат на неоткровените.“

Chapitre LXXIX

79

Si vous voulez apaiser les grandes inimitiés des hommes, ils conserveront nécessairement un reste d’inimitié.
Comment pourraient-ils devenir vertueux?
De là vient que le Saint garde la partie gauche du contrat et ne réclame rien aux autres.
I C’est pourquoi celui qui a de la vertu songe à donner, celui qui est sans vertu songe à demander.
Le ciel n’affectionne personne en particulier. Il donne constamment aux hommes vertueux.

След голямата омраза
обезателно остава нещо от нея.
Нима спокойствието може да се счита за хубаво?
Ето защо мъдрецът
държи на договора
и не укорява хората.
Който има Дъ,
държи на договора.
Който няма Дъ,
го нарушава.
Небесното Дао няма роднина,
то винаги е на страната на добрите.

Chapitre LXXX

80

(Si je gouvernais) un petit royaume et un peuple peu nombreux, n’eût-il des armes que pour dix ou cent hommes, je l’empêcherais de s’en servir.
J’apprendrais au peuple à craindre la mort et à ne pas émigrer au loin.
Quand il aurait des bateaux et des chars, il n’y monterait pas.
Quand il aurait des cuirasses et des lances, il ne les porterait pas.
Je le ferais revenir à l’usage des cordelettes nouées.
Il savourerait sa nourriture, il trouverait de l’élégance dans ses vêtements, il se plairait dans sa demeure, il aimerait ses simples usages.
Si un autre royaume se trouvait en face du mien, et que les cris des coqs et des chiens s’entendissent de l’un à l’autre, mon peuple arriverait à la vieillesse et à la mort sans avoir visité le peuple voisin.

Нека държавата да е малка,
а народа — разреден,
даже и да има повече оръжие
да не го употребява.
Нека да се направи
хората да не рискуват живота си,
да не се скитат надалече,
даже и да имат лодки и коли
да не ги използват;
даже и да имат въоръжена войска
да не я извеждат.
Нека да се направи
хората отново да връзват възли,
да имат вкусна храна,
прекрасно облекло,
спокойно жилище
и радостен живот.
Нека да се направи
съседните държави
взаимно да се гледат,
взаимно да си слушат
пеенето на петлите
и лаенето на кучетата.
Хората да не се скитат
от едно на друго място
до края на живота си.

Chapitre LXXXI

81

Les paroles sincères ne sont pas élégantes; les paroles élégantes ne sont pas sincères.
L’homme vertueux n’est pas disert; celui qui est disert n’est pas vertueux.
Celui qui connaît (le Tao) n’est pas savant; celui qui est savant ne le connaît pas.
Le Saint n’accumule pas (les richesses,).
Plus il emploie (sa vertu) dans l’intérêt des hommes, et plus elle augmente.
Plus il donne aux hommes et plus il s’enrichit.
Telle est la voie du ciel, qu’il est utile aux êtres et ne leur nuit point.
Telle est la voie du Saint, qu’il agit et ne dispute point.

Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият
не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява;
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действувай, но не отнемай.