© 1967 Ленин Димитров, превод от китайски

Klingon by Agnieszka Solska

1

1

Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува, не е постоянно име.
Безименното е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име е майка на всички неща.
Ето защо, който няма страсти, вижда безпределното;
който има страсти, вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало, но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока — врата на всяка тайна.>

mIw'a'na' 'oHbe' mIw'a'Hey'e' DamaqlaHbogh.
pongna' 'oHbe' pongHey'e' DaponglaHbogh.
chal tera' je mung 'oH pong HutlhwI''e'.
wa' netlh Dol SoS 'oH pong ghajwI''e'.
reH bIneHbe'chugh potlhna'Daj Dalegh.
reH bIneHchugh veHDaj Dalegh.
rap cha'vam Hal
'ach jaS luponglu'.
bIHvaD pegh luperlu',
peghHom pegh pegh'a'
Hoch potlh lojmItna'.

2

2

Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто разбраха злото.
Ето защо битието и небитието взаимно се пораждат;
трудното и лесното взаимно се създават, дългото и късото взаимно се сравняват;
високото и ниското взаимно се склоняват;
гласните и съгласните взаимно хармонират;
предишното и следващото взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи;
нещата се създават той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва, действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме.

qo' HochvaD
'IHlaw' 'IHwI', moHwI' tu'lu'mo'.
QaQlaw' QaQwI', mIghwI' tu'lu'mo'.
vaj boghchuqmoH ghajHa'ghach HutlhHa'ghach je.
naQchuqmoH QatlhwI' ngeDwI' je.
chenchuqmoH tIqwI' tIqHa'wI' je.
Qutlhchuq jenwI' 'eSwI' je.
'eychuqmoH wab ghogh je.
tlha'chuq tlhop 'em je.
vaj Qu'mey law' vu' jIvHa'wI' vangbe'taHvIS,
qaQDI'norgh maq jatlhbe'taHvIS.
DaqDajDaq chep wa'netlh Dol
'ej bIH lonbe'.
chenmoH jIvHa'wI' 'ach ghajbe'.
vum 'ach naD pIHbe'.
Qu'Daj ta' 'ach chavDaj buSbe'.
chavDaj buSbe'
vaj taH chavDaj.

3

3

Ако се уважават „мъдреците“,
хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.
(Съгласно с принципа)
Действувай чрез бездействието
и ще има ред.

po'wI'pu' DanaDbe'chugh,
vaj Solbe' ghotpu'.
qubwI'mey DaSaHbe'chugh,
vaj nIHbe' ghotpu'.
tlhu'moHbogh Doch Da'angbe'chugh
vaj ngojbe' ghot tIqDu'.
qumtaHvIS jIvHa'wI'
ghot yabDu' chImmoH 'ej burghDu'chaj buy'moH.
ghot ngoQ SachHa'moH 'ej HomDu'chaj rach.
ghotpu' Sovbe'moHtaH 'ej neHbe'moHtaH
vaj SovwI'pu' vangvIpmoH.
ruchtaHvIS vangbe'chugh ghaH
lughbe' pagh.

4

4

Дао е пусто,
но използването му е неизчерпаемо.
О бездънно,
сякаш е праотец на всички неща.
Притъпим ли неговите остриета,
Освободим ли неговата хаотичност,
Смекчим ли неговите блясъци,
Уеднаквим ли неговите прашинки,
О как е чисто,
сякаш е изчезнало,
но съществува.
Аз не знам на кого е рожба,
то предшествува появяването на бога.

chIm mIw'a' 'ach lo'lu'DI' not natlhlu'.
wa'netlh Dol Hal 'oH; vuSbe'lu'!
HeH jej jejHa'moH.
vay' baghlu'pu'bogh baghHa'moH.
bochqu'wI' bochHa'moH.
qo' lamHom tay'moH.
So'eghchu' 'ach reH SaH.
mungDaj vISovbe'.
chenlaw'pu' 'oH chenpa' chenmoHwI''e'.

5

5

Небето и Земята не притежават хуманност.
Те се отнасят към всички неща
като към жертвено куче,
направено от слама.
Мъдрецът не притежава хуманност.
Той се отнася към всички хора
като към жертвено куче,
направено от слама.
Пространството между Небето и Земята
не е ли като
в ковашки мех и флейта?
Пусто и неизкривено —
колко е по-голям тласъкът,
толкова е по-силен дъха.
Който много говори,
стига до задънка.
По-добре е да има мяра.

pagh'e' lumaS chal tera' je.
bIHvaD lo'laHtaHbe' wa'netlh Dol.
pagh'e' maS je jIvHa'wI'
ghaHvaD lo'laHtaHbe' nuvpu'.
SuSDeq rur chal tera' je joj.
chIm 'ach Dejbe'.
reylu'chugh reH vay' chenqa'moH.
tlhoy bIjatlhchugh tugh HoS Danatlh.
qaqmeH ghu' botlhDaq yIratlh.

6

6

Безсмъртната пустота
се нарича
най-дълбока самка.
Вратата на най-дълбоката самка
се нарича
корен на Небето и Земята.
Тя е вечна като съществуване
и действува без усилие.

not Hegh ngech qa'.
ghaHvaD pegh, ghaHvaD be' ponglu'.
peghvaD, be' lojmItvaD
chal tera je Hal ponglu'.
reH taH, mevbe'.
lo'lu'chugh, Qopbe'.

7

7

Небето и Земята са дълговечни.
Ако Небето и Земята са дълговечни,
то е защото не съществуват за себе си,
затова могат да бъдат дълговечни.
Ето защо мъдрецът
като се поставя зад другите,
излиза пред тях;
като пренебрегва живота си,
го запазва.
Не се ли осъществява личният му интерес
тъкмо защото няма личен интерес?

taH chal, ruHa' tera'.
chay' Dotlhvam luchavlaH?
bIHvaD yInbe' vaj yIntaH.
vaj 'emDaq ratlh jIvHa'wI'
'ach tlhopDaq ghaHchoH.
SaH'eghbe'mo', SaHtaH.
ngoQDaj SaHbe'mo' ngoQDaj chav'be'a'?

8

8

Висшата добродетел е като водата
Водата допринася полза на всички неща,
но не се бори с тях.
Тя се стреми към (ниските) места,
които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.
(Принципът на мъдреца е:)
Животът да следва земята.
Сърцето да следва дълбочината.
Благотворителността да следва жен.
Думите да следват искреността.
Управлението да следва спокойствието.
Делото да следва умението.
Постъпките да следват времето.
Именно защото (мъдрецът) не се бори,
затова е непогрешим.

bIQ rur potlh nIv'e'.
wa'netlh Dol chepmoH bIQ 'ej qaDbe'.
Daq 'eS'e' vuvHa'bogh nuv ghoS.
vaj mIw'a' rurchoH.
DaqDajmo' nIv juH.
Qubchu'mo' nIv yab.
wIHHa'mo' nIv qoch.
vItmo' nIv mu'.
maymo' nIv qum.
vaQmo' nIv Qu'.
vangmeH poH lughmo' nIv ta'.
ghoHbe'lu'chugh pIchbe'lu'.

9

9

Който взема препълнен (съд),
по-добре е да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело, (колкото и да е велико),
оттегли се.
Това е закон
на естественото Дао.

tlhoy 'un Datebchugh.
bImevchu'pu'be'mo' bIpay.
'etlh Dajejqu'chugh
vaj jejtaHbe'.
vaSlIjDaq naghboch law' DavI'chugh
vaj Da'avlaHbe'.
mIpmo' patlhmo' je bIHemchugh
vaj bIlu'eghmoH SoH'e'.
rInDI' Qu'lIj yItlheD.
'u' mIw 'oH mIwvam'e'.

10

10

Ако душата и тялото се слеят в едно,
възможно ли е да не се разделят?
Ако съсредоточаващ „Ци“ и се мек,
възможно ли е да си като детето?
Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,
възможно ли е без грешка?
Да се обича народът и управлява държавата
възможно ли е без мъдруване?
Да отваряш и затваряш небесната врата
възможно ли е без самка?
При разбирането на всичко това
възможно ли е бездействието?
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш —
Това се нарича най-дълбоко Дъ.

qa' Duj je Datay'moHtaHvIS
Datay'moHlaHtaH'a'?
tlhuH DaSeHtaHvIS 'ej DatunmoHtaHvIS
ghu DarurchoHlaH'a'?
yab mIn DaSay'moHtaHvIS 'ej DanItmoHtaHvIS
DaHuvmoHlaHchu''a'?
ghot DaQorghtaHvIS 'ej Sep Dache'taHvIS
bInISbe'laH'a'?
poSDI' San lojmIt 'ej SoQDI'
be' DaDalaH'a'?
'u' Hoch HotlhDI' yablIj 'ej nuDDI'
bIjIvlaHtaH'a'?
yInmoHlu' 'ej je'lu',
chenmoHlu' 'ach ghajbe'lu',
vumlu' 'ach naD pIHbe'lu',
Devlu' 'ach ghatlhbe'lu',
ghobvamvaD ghob nIv ponglu'.

11

11

Тридесет спици обхващат главината;
в нейната вътрешна празнота
е полезността на колелото.
От глината правят прибори;
в тяхната вътрешна празнота
е пригодността на съда.
На дома пробиват врати и прозорци,
в неговата вътрешна празнота
е полезността на стаята.
Ето защо
битието е полезно,
небитието — пригодно.

rutlh botlhDaq muvchuq wejmaH rutlh naQHom;
chImmo' botlhDaj lI' rutlh.
bal DIchenmoHmeH lam yIQ wItap;
chImmo' qoDchaj lI' bal.
juH reDDaq lojmIt Qorwagh je DIpe';
chImmo' 'ay'meyvam lI' juH.
vaj vay' lughajmo' Doch lo'laH,
vay' luHutlhmo', lI'.

12

12

Многото цветове
заслепяват зрението.
Многото тонове
заглушават слуха.
Многото подправки
развалят вкуса.
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща
карат човека да краде.
Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното
и придобива първото.

mIn leghHa'moH rItlh nguvqu'.
teS QoyHa'moH wab chuSqu'.
jat mumHa'moH Soj tlhorghqu'.
yab QubHa'moH chon 'Iqqu'.
tIq jotHa'moH mIp 'Iqqu'.
vaj DujDaj voq jIvHa'wI', mInDaj voqHa'.
DujDaj qIm, mInDaj qImHa'.

13

13

„Славата и позора са подобни на страха.“
„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото.“
Какво значи:
„Славата и позора са подобни на страха?“
Който получава слава отгоре,
когато я получава, се страхува,
когато я загуби, също се страхува.
Ето какво значи:
„Славата и позора са подобни на страха“.
Какво значи:
„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото?“
Аз съм много страхлив,
защото имам тяло,
ако нямах тяло,
от какво да се страхувам?
Ето защо,
който скъпи Поднебесната като своето тяло,
може да му се даде царството;
който обича Поднебесната като самия себе си,
той е достоен да я управлява.

ghIj naD naDHa'ghach je.
tay' quv 'oy''a' je.
qatlh ghIj naD naDHa'ghach je?
naDmo' maQIv.
wInaDlu'DI' nughIj wanI'.
wInaDHa'lu'DI nughIj je wanI'.
vaj ghIj naD naDHa'ghach je.
qatlh tay' quv 'oy''a' je?
jISaH'eghmo' jI'oy'.
jISaH'eghbe'chugh chay' vI'oy'moHlu'?
bIvuv'eghchugh, qo' Davuvchugh je
qo' DaQorghrup.
bISaH'eghchugh, qo' DaSaHchugh je
qo' DaSeHrup.

14

14

Гледам го,
а не го виждам,
затова го наричам
невидимо. Слушам го,
а не го чувам,
затова го наричам
беззвучно. Пипам го
а не го улавям,
затова го наричам
мъничко.
За тези трите
не може да се пита по-нататък,
защото се сливат в едно.
Неговата горна страна
е неосветена.
Неговата долна страна
е незатъмнена.
То е безкрайно
и не може да се назове,
връща се към непредметността.
Наричам го
форма на безформеното
образ на непредметното.
Ето защо,
е неясно, мъгляво
срещам го,
а не му виждам лицето.
Следвам го,
а не му виждам гърба.
Който се придържа
към древното Дао
и контролира сегашното битие,
може да познае
древното начало.
Това се нарича
закон на Дао.

yIbej! 'oH leghlaH pagh;
HuvHa'wI' ponglu'.
yI'Ij! 'oH QoylaH pagh;
chuSHa'wI' ponglu'.
yIHot! 'oH 'uchlaH pagh;
SubHa'wI' ponglu'.
wejvam nuDlaHbe' vay'.
wa' lumoj, tay'.
wovbe' 'oH Dung.
Hurghbe' 'oH bIng.
taH 'oH,
mevbe',
ponglu'meH DuHbe',
pagh'a' mojqa'.
wanI' oH 'ach qaSbe'.
Dol 'oH 'ach chenbe'.
jonlu'meH DuHbe'; QIb rur.
Hotlu'meH DuHbe'; SeS rur.
yIqaD! qab ghajbe'.
yItlha'! Dub ghajbe'.
mIw'a' tIQ Dajonchugh
DaHjaj qo' Dache'laH.
mung tIQ DaSovchugh
mIw'a' potlhna' DaSov.

15

15

В древността способният да бъде образован
е бил дълбок и обширен,
дълбок до непонятност.
Доколкото е бил непонятен,
принуден съм да му дам образ;
Внимателен,
сякаш преминава река по тънък лед;
Бдителен,
сякаш съседите му го заплашват;
Въздържан
като гост;
Разливащ се
като топящ се лед;
Естествен
като неодялано дърво;
Широк
като долината;
Непроницателен
като мътната вода.
Кой може да спре мътното?
Покоят постоянно го избистря.
Кой може да задържи покоя?
Движението постоянно го нарушава.
Който съблюдава Дао,
не желае излишък.
Именно защото няма излишък,
може с малко —
не създава ново.

val 'ej bejchu' mIw'a' lupabbogh tIQwI'pu''e'.
peghqu' Sovchaj; yajlu'meH DuHbe'.
chaH luDellu'meH mu' qar tu'lu'be.'
Hoj, bIQtIq taDDaq jaHbogh nuv luDa.
Dugh, jaghmey Hajbogh nuv luDa.
DochHa', meb lurur.
HeDrup, tetchoHbogh chuch lurur.
nap, Sor Hap pe'be'lu'pu'bogh lurur.
poSqu', ngech lurur.
HuvHa', bIQ watlhHa' lurur.
bIQ watlhHa' jotmoHmo' nItmoHlaH 'Iv?
vIHbe'wI' vangmoHmo' yInmoHlaH 'Iv?
mIw'a' pabchugh vay' buy'choH neHbe'.
vaj QopchoHlaH 'ach chu'nISqa'be'.

16

16

Ще доведа пустотата (на сърцето) докрай.
Ще запазя пълно спокойствие.
Нещата се развиват.
Аз виждам техния кръговъртеж.
Всички неща разцъфтяват
и се връщат към своето начало.
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
Спокойствието
се нарича възвръщане към живота.
Възвръщането към живота
се нарича постоянно.
Знанието на постоянното
се нарича просветеност.
Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно —
неблагополучно.
Който знае постоянното,
е всеобхватен.
Всеобхватният
е справедлив.
Справедливият
става господар.
Господарят
следва Небето.
Небето
следва Дао.
Дао е вечно
(за такъв господар)
до края на живота
няма опасност.

yIchIm'eghmoHchu'.
yIjotchu'taH.
nItebHa' chen wa'netlh Dol.
cheghtaHvIS vIlegh.
chep Hoch, ghIq tatlh'egh.
tatlh'eghchoH vay' vaj ngojHa'.
ngojHa'choH vay' vaj yInqa'.
ru'Ha'wI' 'oH yInqa'ghach'e'.
ru'Ha'wI' Sovlu'chugh jIvHa'lu'.
ru'Ha'wI' Sovbe'lu'chugh Qugh qaSmoHlu'.
ru'Ha'wI' DaSovDI' Hoch Dalaj.
Hoch DalajDI' bImay.
bImayDI' voDleH DaDa.
voDleH DaDaDI' 'u' Dapab.
'u' DapabtaHvIS mIw'a' Dapab.
mIw'a' DapabtaHvIS reH bItaH.
bIyIntaHvIS DaQIHbe'lu'.

17

17

За най-добрите древни владетели
хората са знаели само, че съществуват.
По-късно
са ги обичали и възхвалявали.
След това
се страхували от тях.
Още по-късно
ги презирали.
Когато се ограничава доверието,
цари недоверието.
Който е загрижен
и скъп на думите,
завършва делото с успех.
Народът казва:
„По начало аз съм естествен.“

DevwI' nIv'e', chaH lutu'lu' 'e' neH luSov nuvpu'.
veb che'wI' muSHa'bogh 'ej naDbogh.
veb che'wI' Hajbogh.
veb che'wI' vuvHa'bogh.
voqbe'chugh vay', ghaH voqbe'lu'.
mu'mey law' jatlhbe' DevwI' nIv.
Qu'Daj chavDI', ta'Daj rInmoHDI',
jatlh Hoch: "wIta'pu' maH'e'".

18

18

Когато напуснаха великото Дао,
появиха се „Жен“ и „И“.
Когато се появи мъдруването
възникна великото лицемерие.
Когато възникна раздорът в семейството,
появиха се „Сяо“ и „Цъ“.
Когато зацари смутът в държавата,
появиха се верните слуги.

mIw'a' lIjlu'DI'
wIHHa'wI' maywI' je lutu'lu'.
vallu' 'ej HaDlu' net taghDI'
tojwI''a' lutu'lu'.
qorDu' SolmoHlu'DI'
muSHa'bogh puq, vav, SoS je lutu'lu'.
Sep Dotlh mujmoHlu'DI'
qum toy'wI' matlh lutu'lu'.

19

19

Ако се отстрани мъдруването,
народът ще има стократна полза.
Ако се отстрани „Жен“ и „И“
народът ще се върне към „Сяо“ и „Цъ“.
Ако се отстранят хитростта и алчността,
крадците и разбойниците ще изчезнат.
Тези трите
са от недостатъчни знания.
Ето защо хората трябва да се научат:
да бъдат прости и скромни,
да ограничават личното
и да потискат страстите.

bInIv 'e' Damevchugh, bIval 'e' DalIjchugh
vaj chepqu'choH ghotpu'.
bIwIHHa' 'e' Damevchugh, bImay 'e' DalIjchugh
vaj muSHa'chuqqa' tuqnIghpu'.
bI'ong 'e' Damevchugh, bIqur 'e' DalIjchugh
vaj nIHbe'choH 'ej Hejbe'choH ghotpu'.
'ach paQDI'norgh luchenmoHmeH
naQHa' wejvam'e'.
'ut latlh potlh; chelnISlu'bej:
bInItnIS, bInapnIS;
Sor Hap pe'be'lu'pu'bogh DarurnIS.
ngoQ DaghoSbogh DavuSnISmoH.
vay' DaneHbogh DapuSnISmoH.

20

20

Ако се отстрани „учеността“.
няма да има печал.
Каква е разликата между
„да“ и „не“?
Каква е разликата между
доброто и злото?
Онова, от което хората се страхуват
не могат да не се страхуват.
Колко се е отдалечил (светът).
Кога ли ще се спре?
Всички хора са радостни,
сякаш присъствуват на обредно угощение,
сякаш празнуват настъпването на пролетта.
Само аз съм спокоен —
без предвестие,
подобен на бебето,
още неумеещо да се смее,
без цел като бездомник.
Всички хора имат излишък,
само аз съм сякаш изключен
със сърце на глупав човек —
непонятен.
Всички хора са пълни със светлина,
само аз съм потънал в мрак.
Всички хора са изпитателни,
само аз съм великодушен —
необятен като морето,
безпределен като вятъра.
Всички хора имат способност
само аз приличам на глупавия
само аз се отличавам от другите
ценя майката хранителница.

bIHaD 'e' Damevchugh vaj bISotbe'.
pIm'a' "HIja'" "ghobe'" je?
nIb'a' QaQwI' mIghwI' je?
vay'e' luHajbogh latlh vIHajnIS'a'?
taH mIS; not mevchoHba'.
Dat Quch nuvpu'; Quchqu'.
yupma' lopwI' Da, DorDI' poH bIr.
lopno' jeSwI' Da, taghDI' 'uQ'a'.
jIvangbe' jIH neH 'ej pagh vI'ang
'ej wej monlaHbogh ghu vIrur.
mutlhej pagh'e'; jItatlh'eghlaHbe'.
vay' 'Iq lughaj latlh nuv,
pagh vIghaj jIH neH.
qoHna' jIHlaw'; jImISchu'.
wov latlh nuv; wovqu'.
jIHurgh jIH neH, jIHurghqu'.
val latlh nuv; valqu'.
jIqetlh jIH neH; jIqetlhqu'.
ngojtaHbogh bIQ'a' vIDa.
mevbe'bogh SuS'a' vIDa.
ngoQmeychaj buS latlh nuv.
ngoQ vIHutlhlaw', jIDoghlaw' jIH neH.
jInov jIH neH; latlhpu' vIrurbe'.
SoS Soj vISop; muje' SoS neH.

21

21

Съдържанието на великото Дъ
се подчинява само на Дао.
Дао е вещ неясна, мъглява.
О неясно, о мъгляво,
в тебе има образи.
О мъгляво, о неясно,
в тебе има вещи.
О далечно, о бездънно,
в тебе има Ци.
Ци са най-конкретни,
съвършено достоверни.
От древността до днес
неговото име не е изчезнало.
Чрез него
знам началото на нещата.
Откъде аз знам
началото на всички неща?
Благодарение на него.

mIw'a' neH pablu'DI' ghob'a' toblu'.
mIw'a' Dellu'meH nuq jatlhlu'?
QIb rur mIw'a'; jonlu'meH DuHbe'.
SeS rur; Hotlu'meH DuHbe'.
QIb rur; jonlu'meH DuHbe' 'ach qech ngaS.
SeS rur; Hotlu'meH DuHbe' 'ach Dol ngaS.
pegh 'ej HuvHa' 'ach qa' ngaS.
qaStaHvIS 'u' poH
pongDaj lojbe'moH.
vaj Hoch Dolmey mung wInuDlaH.
chay' Hoch Dolmey mung vISov?
*jISummo' vISov.
*{jISummo'}: A reference to the idiomatic philosophical sense of {jISum}, which can be used to indicate
"I'm in touch with my inner self." (Cf. interview with Marc Okrand, HolQeD 7/4; p.11)

22

22

Извива ли се,
запазва се цяло.
Кривото
се изправя.
Празното
се напълва.
Вехтото
се обновява.
Който няма,
получава.
Който има,
се заблуждава.
Ето защо
Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната.
Не се самопредставя,
затова блести.
Не се хвали,
затова е прославен.
Не напада,
затова има успех.
Не се гордее,
затова е старшина.
Не се бори,
затова е непобедим в Поднебесната.
В древността казвали:
„Извива ли се
запазва се цяло“.
Нима това са празни думи
наистина запазва се цяло.

bIDuy'chugh vaj bInaQchoH.
bISaSchugh vaj bIchongchoH
bIchImchugh vaj bIbuy'choH.
bIQopchugh vaj bIchu'choH
vay' puS Daghajchugh vaj bISuqchoH.
vay' law' Daghajchugh vaj bImISchoH.
vaj wa'na' buS jIvHa'wI'
'ej qo' HochvaD DevwI' Da.
'ang'eghbe'mo' boch.
lugh 'e' qapbe'mo' noy.
mIybe'mo' Qap.
naD'eghbe'mo' taH.
pagh'e' qaDmo' ghaH,
ghaH'e' qaDlaH pagh.
jatlhpu' tIQwI':
"bIDuy'chugh vaj bInaQchoH".
lo'laHbe''a' mu'meyvam?
bInaQchu'chugh DughoSchoH Hoch.

23

23

Природата си служи с малко думи.
Ето защо
Вихърът
не духа цяла сутрин.
Поройният дъжд
не вали цял ден. Кой прави това?
Небето и Земята.
Ако Небето и Земята
не могат да говорят дълго,
какво да се каже за човека?
Ето защо,
Който следва Дао,
е тъждествен на Дао.
Който следва Дъ,
е тъждествен на Дъ,
Който напуска Дао
е тъждествен на напускането.
Който е тъждествен на Дзо,
възприема Дао с радост.
Който е тъждествен на Дъ,
възприема Дъ с радост.
Който е тъждествен на напускането,
възприема напускането с радост.
При ограниченото доверие
имаме недоверие.

jatlhbej 'u' 'ach pIjHa' jatlh:
qaStaHvIS po Hoch taHbe' SuS'a'.
qaStaHvIS pem Hoch taHbe' SIS'a'.
bIH qaSmoH nuq?
chal tera' je.
ta'meychaj taHmoHlaHbe'chugh chal tera' je
chay' ta'meychaj taHmoHlaH nuv?
vaj mIw'a' Dapabchugh mIw'a' DarurchoH.
ghob Dapabchugh ghob DarurchoH.
mIw'a' Dalonchugh DalonchoHlu'.
mIw'a' rurbogh vay''e'
lajqang mIw'a'.
ghob rurbogh vay''e'
lajqang ghob.
vay''e' lonlu'pu'bogh
lajqang lonpu'ghach.
voqbe'bogh vay' voqbe'lu'.

24

24

Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи
недовижда.
Който се самопредставя,
не блести.
Който се хвали,
не се прославя.
Който напада,
няма успех.
Който се гордее,
не може да е старши.
Въз основа на Дао,
това се нарича остатък от ядене,
ненужно поведение.
Всички се отвращават от него.
Ето защо,
Който има Дао,
не постъпва така.

yaDDu'Daq Qamchugh vay' Qamchu'be'.
pe'vIl yItchugh vay' yItchu'be'.
'ang'eghchugh vay' bochbe'.
lugh 'e' qapchugh vay' noybe'.
mIychugh vay' Qapbe'.
naD'eghchugh vay' taHbe'.
mIw'a' pabwI'vaD 'up.
Soj chuv, Qu' lo'laHbe' joq rur.
vay'vam DoH mIw'a' nuv.

25

25

Преди възникването
на Небето и Земята
има вещ хаотична.
О спокойна, о пустинна,
единствено неизменна,
циркулираща безспир.
Може да се счита
майка на Поднебесната.
Аз не зная нейното име.
Ще я нарека Дао.
По принуда ще я нарека велико.
Великото
ще нарека отминаващо.
Отминаващото
ще нарека далечно.
Далечното
ще нарека възвръщащо се.
Ето защо (казват:)
Дао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Човекът е велик. В света има четири величия
и човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята,
Земята следва Небето,
Небето следва Дао,
Дао следва естествеността.

Hoch ngaSbogh vay' naQ'e' tu'lu'.
chenpa' chal tera' je boghpu'.
chuSHa' 'ej chIm.
mob, choHbe'.
ghoS, mevbe'.
'u' SoS 'oHlaw'.
pongDaj vISovbe'mo' mIw'a' vIpong.
vIpong 'e' raDchugh vay' nIvwI' vIpong.
nIvmo' Dat SIch.
Dat SIchmo' Dat ghoS.
Dat ghoSmo' tatlh'egh.
nIvbej mIw'a'.
nIv 'u'.
nIv tera'.
nIv je nuv Segh.
'u'Daq nIv loSvam'e'.
nIv je nuv Segh'e'.
tera' chut pab nuv.
'u' chut pab tera'.
mIw'a' chut pab 'u'.
mIw'a' chut pab je mIw'a'.

26

26

Тежкото е основа на лекото.
Във вълнението главно е спокойствието.
Ето защо Мъдрецът ходи цял ден —
не се отделя от обоза.
Макар и да вижда прелести,
не се пристрастява към тях.
Напразно владетелят
на десет хиляди колесници,
зает със себе си
леко гледа на Поднебесната.
Лекомислието разрушава основата.
Нетърпеливостта погубва управителя.

'ughHa'ghach QutlhwI' 'oH tISHa'ghach'e'.
Do che'wI' 'oH jottaHghach'e'.
vaj pem Hoch lengtaHvIS
not tepDaj lon jIvHa'wI'.
Daqmey 'IH leghtaHvIS
SaHbe' 'ej jottaH.
SaghHa''eghmoH'a'
wa'netlh Duj che'wI'?
SaghHa'chugh QutlhwI' ghajtaHbe'.
tlhoy moDchugh che'wI' ghaHtaHbe'.

27

27

Който умее да ходи,
не оставя следи.
Който умее да говори,
не прави грешки.
Който умее да смята
не употребява сметало.
Който умее да затваря,
не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.
Който умее да завързва,
не употребява въже.
но да се отвърже е невъзможно.
Мъдрецът винаги е способен да спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.
Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрият не обича своя обект,
макар и да се считат за умни —
са глупави.
Това се нарича дълбока тайна.

yItmeH po'chugh nuv
yav ghItlhbe'.
jatlhmeH po'chugh nuv
jatlhHa'be'.
toghmeH po'chugh nuv
pe''eghnISbe'.
SoQmeH po'chugh nuv
ngaQmoHwI' lo'be'
'ach vay''e' SoQmoHbogh ghaH
poSmoHlaH pagh.
baghmeH po'chugh nuv
tlhegh lo'be'
'ach vay''e' baghbogh ghaH
baghHa'moHlaH pagh.
vaj reH nuv QorghmeH po' jIvHa'wI'
'ej pagh nuv lon.
reH Doch QorghmeH po'.
'ej pagh Doch lon.
mIwvamvaD ponglu':
wovwI' pabtaHlu'.
nuv QaQbe' ghojmoHwI' ghaH nuv QaQ'e'.
nuv QaQ jo ghaH nuv QaQbe''e'.
ghojmoHwI'Daj vuvbe'chugh vay'
'ej joDaj SaHbe'chugh,
chaq val ghaH 'ach mISqu'.
potlhvamvaD pegh potlhna' ponglu'.

28

28

Който знае своята сила,
но сдържа слабостта си,
е планински ручей в Поднебесната.
Който е планински ручей в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към състоянието на детето.
Който знае своя блясък,
но се държи скромно,
е за пример в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към безначалното.
Който знае своята слава,
но не се удостоява,
е пролом в Поднебесната.
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянното Дъ,
връща се към простото.
Разпадне ли се простото
превръща се в предмети,
Мъдрецът го използва
и става ръководител.
Ето защо
великият порядък не се нарушава.

loD DujlIj yIghov
'ach be' DujlIj yIchoq,
'ej qo'vaD 'och yIDa.
qo'vaD 'och DaDaDI'
not loj ghobna'lIj,
'ej ghu Dotlh Dachavqa'.
DujlIj wov yIghov
'ach DujlIj Hurgh yIchoq,
'ej qo'vaD DevwI' yIDa.
qo'vaD DevwI' DaDaDI'
not QapHa' ghobna'lIj,
'ej Dotlh vuSbe'lu'bogh Dachavqa'.
DujlIj quv yIghov
'ach DujlIj quvHa' yIchoq,
'ej qo'vaD ngech yIDa.
qo'vaD ngech DaDaDI'
yapchoH ghobna'lIj,
'ej Sor Hap pe'be'lu'pu'bogh Dotlh nap Dachavqa'.
Sor Hap wavlu'chugh naQ moj Sor Hap.
naQ lo'chugh jIvHa'wI' che'wI' 'aH moj naQ.
naQmoH che'wI''a'; wavbe' ghaH.

29

29

Който мисли да завладее
Поднебесната със сила
аз виждам — няма да успее.
Поднебесната е тайнствен съд.
Тя не може да се завладява.
Който се опита,
ще претърпи поражение.
Който я държи,
ще я загуби.
Ето защо
Едни идват,
други следват.
Едни лъхат,
други духат.
Едни укрепват,
други слабеят.
Едни се създават,
други се разрушават.
Ето защо
мъдрецът се отказва
от свръхмерното,
прекаленото
и крайното.
Ето защо великият мъж
взема същественото;
и отхвърля несъщественото,
взема плода
и отхвърля цвета.
Той предпочита първото
и се отказва от второто.

qo' chargh 'ej SIgh neHchugh vay'
ngoQvam chavbe' 'e' vItu'.
Dol pup 'oH qo''e'.
'oH SIghmeH DuHbe'.
qo' SIghchugh vay' qo' Qaw'.
qo' 'uchchugh vay' qo' chIl.
toH, Dolmey'e':
Dev 'op 'ej tlha' 'op,
tujmoH 'op 'ej bIrmoH 'op,
HoSchoH 'op 'ej pujchoH 'op,
Sach 'op 'ej Dej 'op.
vaj 'IqwI' lajQo' jIvHa'wI',
napHa'wI' lajQo',
'utHa'wI' lajQo'.

30

30

Който е държавен глава посредством Дао,
не използва военната сила на Поднебесната,
защото
тя може да се обърне срещу него.
Където е пребивавала войска,
там растат тръни. След големи войни
настъпват гладни години.
Добрият пълководец —
Побеждава
и толкоз.
Той не смее
да прилага насилието.
Побеждава
и не се гордее.
Побеждава
и не се хвали.
Побеждава
и не се величае.
Побеждава
и не насилва.
Побеждава
и толкоз.
Веществото достигне ли разцвет на силите си —
остарява. Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
Преждевременно загива.

che'wI' boQDI' mIw'a' pabwI'
qo' charghmeH QI' lo'be' che'wI'
'e' qeS.
ngochvammo' QIH'eghlu'bej.
mangghom raQDaq law'choH naHjej.
Harghlu'pu'DI' yobHa'choHlu'.
ngoQ DachavDI' yImev.
'ej HoSlIj yIghongQo'.
ngoQlIj yIchav 'ach yInaD'eghQo'.
ngoQlIj yIchav 'ach yImIychoHQo'.
ngoQlIj yIchav 'ach yIHemchoHQo'.
ngoQlIj yIchav 'ach yISuqchoHQo'.
ngoQlIj yIchav 'ach yIralchoHQo'.
tlhoy Sachchugh vay' Dejbej.
mIw'a' 'oHbe' mIwvam'e'.
mIw'a' pabHa'chugh vay' tugh Sab.

31

31

Войната е оръдие на нещастието,
всички я ненавиждат.
Ето защо, който има Дао,
не се сближава с нея.
Почетното място
по време на мир
е от лявата страна на благородния,
а по време на война — от дясната.
Войната е оръдие на нещастието.
Тя не е средство на благородния,
той я води само по принуждение.
Главното е да запазиш спокойствие.
Ако сияеш самодоволно,
значи радващ се на убийствата.
Който се радва на убийствата,
не може да завоюва съчувствие в Поднебесната.
Радостното дело възвишава левите,
а нещастното — десните.
Фаланговите началници се строяват отляво,
а пълководците стоят отдясно.
Казват: „Устроили са траурна церемония.“
Ако се убиват много хора,
затова трябва да се скърби.
Победата е устроена траурна церемония.

maQmIgh bIH nuH vaQ'e'.
bIH muSlaw' Dochmey.
vaj bIH jun mIw'a' nuv.
qaStaHvIS roj poS maS valwI'.
qaStaHvIS veS nIH maS.
maQmIgh bIH nuH'e'.
valwI' jan bIHbe'.
nuH lo' valwI' lo'nISchugh neH
'ach nongchoHbe'.
yay chavchugh ghaH
yayDaj tIvbe'.
yay tIvchugh vay'
ghot HoH tIv je.
HoH tIv chugh vay'
ngoQ chavlaHbe'.
tay Quch loplu'DI' Daq quv Da poS.
tay 'IQ loplu'DI' Daq quv Da nIH.
veS tay loplu'DI' nol tay rur 'oH:
poSDaq Qam Sa';
nIHDaq Qam la'quv.
nuv law' luHoHlu'DI' SaQnIS 'IQwI'pu'.
veS yay loplu'DI' nol rurnIS lopno'.

32

32

Дао е вечно безименно,
просто.
Макар и мъничко,
в света никой не може да го подчини.
Ако императорът и князете го съблюдават,
всички неща ще се самоподчиняват.
Когато Небето и Земята се съединят,
пада сладка роса.
Народът не й заповядва,
тя сама е по равно.
Има ли управление,
ще има и названия.
Доколкото има названия,
трябва да знаеш предел.
Който знае предела,
може да избегне опасността.
Всичко в света се възвръща към Дао,
както балканските поточета
текат към реките и моретата.

reH pong Hutlh mIw'a'.
nap; Sor Hap pe'be'lu'pu'bogh rur vaj ramlaw'
'ach qo' HochDaq 'oH ra'laH pagh.
lupablaHchugh ta' joH je
chaH vanchoH wa'netlh Dol.
tay'choH chal tera' je
'ej SISchoH bIQHom tun.
jIjchoH nuvpu'
'ej chut lupoQbe'.
bIpe'choHchugh, bIche'choHchugh
vaj narghchoH pongmey.
law'qu'chugh pongmey bIwavtaH 'e' yImev.
bIQ'a' lughoSbogh bIQtIq'e' rur qo' mIw'a'.

33

33

Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.

val latlh Sovbogh nuv'e'.
jIvHa' Sov'eghbogh nuv'e'.
HoS lughaj latlh charghbogh nuv'e'.
HoSghaj chargh'eghbogh nuv'e'.
mIp yonbogh nuv'e'.
ngoQ lughaj pe'vIl Duvbogh nuv'e'.
taH yaH choSbe'bogh nuv'e'.
yIntaH Heghbogh 'ach lojbe'bogh nuv'e'.

34

34

Великото Дао е разлято.
То е наляво и надясно.
Всички неща се раждат
благодарение на него,
но то не им нарежда.
То извършва подвизи,
но не се слави.
То отглежда нещата,
но господар не им става.
То е винаги без желания,
може да се нарече мъничко.
Всички неща се връщат към него,
но то господар не им става,
може да се нарече велико.
То е велико,
защото не се счита велико.

SoD Da mIw'a'.
poS nIH je ghoSlaH.
yInmeH luwuv wa'netlh Dol
'ej bIH lonbe'.
Qu'Daj ta' 'ach naD DoQbe'.
wa'netlh Dol yoD 'ej je'
'ej pIn'a'chaj Dabe'.
reH vangqangbe' vaj ramlaHlaw'.
'ach 'oHDaq chegh wa'netlh Dol
'ej pIn'a'chaj Dabe',
vaj nIvlaHlaw'.
nIv 'e' nIDbe' je jIvHa'wI'
vaj Dotlh nIv chavlaH.

35

35

Хората ще се насочат към онзи,
който овладее великия образ.
Те ще се насочват към него
и той няма да им вреди.
Той ще им даде: мир,
спокойствие,
музика
и храна.
Даже пътникът ще се спре при него.
Произнесеното Дао е прясно,
няма вкус.
Гледам го,
а не го виждам.
Слушам го,
а не го чувам.
Използвам го,
а не го изчерпвам.

qech'a' Dalajchugh
vaj DughoS qo' Hoch.
DughoS 'ej QIH SIQbe'.
yonchoH, jotchoH 'ej Qob tu'be'.
QoQmo' Sojmo' je yev lengwI'pu'
'ach mIw'a' DelmeH jatlhlu':
tlhorghHa', 'oH mummeH DuHbe'.
DabejDI' DaleghmeH yapbe'.
Da'IjDI' DaQoymeH yapbe'.
'a Dalo'DI' DanatlhmeH DuHbe'.

36

36

Искаш ли да го свиеш,
трябва да го разпуснеш.
Искаш ли да го отслабиш,
трябва да го засилиш.
Искаш ли да го унищожиш,
трябва да го възвеличиш.
Искаш ли да му отнемеш,
трябва да му дадеш.
Това се нарича
дълбоко просвещение.
Мекото побеждава твърдото.
Слабото побеждава силното.
Рибата не може да се отдели от реката.
Острото оръжие на държавата
не бива да се показва на хората.

vay' DanupmoH DaneHchugh
DaghurnIS.
vay' DapujmoH DaneHchugh
DarachnIS.
vay' DalumoH DaneHchugh
DanumnIS.
vay' DayaHmoH DaneHchugh
DanobnIS.
mIwvam Dellu'meH jatlhlu':
wovwI' HurghmoHlu'.
letwI' HoSwI' je jey tunwI' pujwI' je.
bIQ'a'vo' ghotI' lunge'be'nISlu'.
nuvvaD wo' nuH jej
lu'angbe'nISlu'.

37

37

Дао е вечно бездейно,
но няма нищо
неизправено от него.
Ако императорът и князете го съблюдават,
нещата ще се изменят сами по себе си.
Те ще се изменят,
но ако някой поиска да действува,
аз ще го подавя
с помощта на безименното, простото.
Безименното, простото
е свободно от желания.
Нежеланието носи спокойствие
и Поднебесната се стабилизира
сама по себе си.

reH vangbe' mIw'a'
'ach rInbe' pagh'e'.
lupablaHchugh ta' joH je
nIteb choH wa'netlh Dol.
'ej vangqangqa'chugh bIH
vIjotmoHmeH
pong Hutlhbogh napwI' vIlo'.
Sor Hap pe'be'lu'pu'bogh rur
pong Hutlhbogh napwI'vam'e':
vay' neHbe'.
vay' neHbe'lu'chugh ngojHa'lu'.
'ej nIteb ngaDchoH chal tera' je.

38

38

Който е с висше Дъ,
неговото Дъ не е формално,
затова има Дъ.
Който е с низше Дъ,
не е свободен от формална Дъ,
затова няма Дъ.
Който е с висше Дъ
бездействува,
но чрез бездействието действува.
Който е с низше Дъ
действува,
но действува с напрежение.
Който е с висше Жен,
действува,
но действува чрез бездействието.
Който е с висше И,
действува,
но действува с напрежение.
Който е с висше Ли,
действува,
но никой не му отговаря,
той принуждава хората към почтителност.
Ето защо
след загубването на Дао се появи Дъ;
след загубването на Дъ се появи Жен;
след загубването на Жен се появи И;
след загубване на И се появи Ли,
Ли това е признак
на недостатъчно доверие и преданост,
начало на смут.
Външното е цвят на Дао,
начало на невежество.
Ето защо великият мъж
взема същественото
и отхвърля несъщественото;
взема плода
и отхвърля цвета.
Той предпочита първото
и се отказва от второто.

ghob pabbe' ghob nIv;
vaj ghob ghaj.
ghob bIvbe' ghob QIv;
vaj ghob Hutlh.
vangbe' ghob nIv
'ach vangmeH meq Hutlh.
vang ghob QIv
'ach vangmeH meq ghaj.
vang pung nIv
'ach vangmeH meq Hutlh.
vang ruv nIv
'ach vangmeH meq ghaj.
vang tay nIv
'ach jangbe'chugh vay'
ghaHvaD ro' 'ang 'ej HeQ ghaH 'e' raD.
vaj mIw'a' lonlu'DI' ghob tu'lu'.
ghob lonlu'DI' pung tu'lu'.
pung lonlu'DI' ruv tu'lu'.
ruv lonlu'DI' tay tu'lu'.
'Ijchu'ghach QIb neH 'oH tay'e'.
mISchoHmoH 'oH.
mIw'a' yub neH 'oH leSSov'e'.
jIvchoHmoH 'oH.
vaj botlh SubDaq ratlh nuv nIv
QIbDaq ratlhbe'.
naHDaq ratlh ghaH, yubDaq ratlhbe'.
naH'e' wIv ghaH; yub tlhapbe'.

39

39

Ето тези,
които от древни времена
са придобили единство:
Небето е придобило единство,
затова е чисто.
Земята е придобила единство,
затова е спокойна.
Духът е придобил единство,
затова е проницателен.
Долината е придобила единство,
затова е цветуща.
Нещата са придобили единство,
затова се размножават.
Императорът и князете са придобили единство
затова са лидери в Поднебесната.
Ето какво създава единството.
Ако небето е нечисто,
вероятно ще се разкъса.
Ако земята е неспокойна,
вероятно ще се раздруса.
Ако духът е непроницателен,
вероятно ще престане да бъде.
Ако долината не цъфти,
вероятно ще се превърне в пустиня.
Ако нещата не се размножават,
вероятно ще изчезнат.
Ако императорът и князете не са благородни
вероятно ще ги съборят.
Ето защо
неблагородните са основа на благородните
ниското е основа на високото,
затова императорът и князете
се самонаричат: „Гу“ „Гуа“, „Пу-гу“.
Това не е ли незнатност —
основа на знатността?
Не е ли?
Ето защо
голямата прослава не е слава.
Не бъди пищен като ясписа,
а прост като камъка.

tIQDI' bov naQchoH Dochmeyvam'e':
naQchoHDI' chal HuvchoH.
naQchoHDI' tera' ngaDmoH.
naQchoHDI' qa' vaQchoH.
naQchoHDI' ngech buy'choH.
naQchoHDI' wa'netlh Dol yInchoH.
naQchoHDI' chuQun wo' lughmoH.
Dotlhvam luchav naQchoHpu'mo'.
HuvchoHpu'be'chugh chal
ghaytan ghor'eghchoH.
ngaDchoHpu'be'chugh tera'
ghaytan DejchoH.
vaQchoHpu'be'chugh qa'
ghaytan taHbe'choH.
buy'choHpu'be'chugh ngech
ghaytan lunatlhchoHlu'.
yInchoHpu'be'chugh wa'netlh Dol
ghaytan Hegh.
quvchoHpu'be'chugh chuQun
ghaytan lu.
chuQun Hal chaH rewbe' motlh'e'
'ej patlh nIv mung 'oH patlh QIv'e'.
vaj "tuq HutlhwI'", "mobwI'", "tu'HomI'raH" je:
per'eghmeH pongmeyvam lo' ta' joH je.
Halchaj chaHbe''a' rewbe' motlh'e'?
batlh 'oHbe' batlh 'Iq'e'.
naghboch rur chaH neHbe'.
nagh chuS rur 'e' lumaS.

40

40

Противоположността е действие на Дао.
Слабостта е функция на Дао.
В света всички неща се раждат от битието.
Битието се ражда от небитието.

vangtaHvIS mIw'a' chegh.
QaptaHvIS mIw'a' jegh.
vay'mo' tu'lu'bogh chen wa'netlh Dol.
vay'mo' tu'be'lu'bogh chen vay' tu'lu'bogh.

41

41

Високо просветеният чуе ли за Дао
действува съгласно с него.
Средно просветеният чуе ли за Дао,
ту го съхранява, ту го загубва.
Неукият чуе ли за Дао,
избухва в смях.
Ако не го подхвърли на присмех
не би било Дао.
Ето защо съществува поговорката:
„Светлото Дао
прилича на тъмното.
Настъпващото Дао
прилича на отстъпващото.
Висшето Дао
прилича на ниското.
Силно бялото
прилича на черното.
Обширното Дъ
прилича на недостатъчното.
Енергичното Дъ
прилича на ленивото.
Простата истина
прилича на нейното отсъствие.
Великият квадрат
няма ъгъл.
Големият съд
дълго се прави
Силният звук
не се чува.
Великият образ
няма форма.“
Дао е скрито — няма име.
Само то дава помощ —
води към съвършенство.

mIw'a' QoyDI' nIvbogh HaDwI'
pe'vIl 'oH pab.
mIw'a' QoyDI' motlhbogh HaDwI'
rut 'oH qIm; rut 'oH qImHa'.
mIw'a' QoyDI' QIvbogh HaDwI'
pe'vIl 'oH nuS.
'oH nuSbe'lu'chugh
mIw'a'na' 'oHbe' mIw'a''e'.
vaj jatlhlu':
Hurghlaw' wovbogh He.
HeDlaw' Duvbogh He.
gheghlaw' Habbogh He.
chImlaw' ghob nIvqu'.
nItHa'law' Dol chISqu'.
yapbe'law' ghob law'qu'.
ngaDHa'law' ghob ngaDqu'.
choHlaw' ghob teHqu'.
veH Hutlh yer tInqu'.
QIt 'ItlhchoH laH nIvqu'.
chuSbe' QoQ 'eyqu'.
Subbe' Dol pupqu'.
So' mIw'a' 'ej pong ghajbe'.
'ach Hoch taHmoH 'oH'e',
Hoch naQchoHmoH je.

42

42

Дао ражда едно,
едно ражда две,
две раждат три,
а три — всички неща.
Всички неща
носят със себе си Ин и Ян
В невидимото Ци те са в хармония.
Хората презират названията
„Гу“, „Гуа“, „Пу-гу“.
Но императорът и князете се самонаричат.
Ето защо нещата
понякога намаляват цената си.
благодарение на което тя се увеличава;
понякога увеличават цената си,
благодарение на което тя се намалява.
Хората разпространяват своето учение,
аз също разпространявам своето учение.
„Жестокият не умира от собствена смърт.“
Аз ще започна своето учение с това.

wa' Dol boghmoH mIw'a'.
cha' Dol boghmoH wa'vam.
wej Dol boghmoH cha'vam.
wa'netlh Dol boghmoH wej.
Hurgh wa'netlh Dol 'o'
wovtaHvIS 'etchaj.
yIn HoS tay'moHmo' 'eychoH.
"tuq HutlhwI'", "mobwI'", "tu'HomI'raH" je:
Dotlhmeyvam muS ghotpu'
'ach Del'eghmeH permeyvam lo' chuQun.
vaj rut malujpu'mo' maQap.
'ej rut maQappu'mo' maluj.
rap paQDI'norghwIj, latlh paQDI'norgh je:
"Heghchaj bajpu' ralwI'pu'".
paQDI'norghwIj Hal 'oH vItvam'e'.

43

43

В света най-слабото
побеждава най-силното.
Небитието прониква навсякъде.
Ето защо
аз знам ползата от бездействието.
В света няма нищо по-добро
от безмълвното поучение,
от ползата на бездействието.

qo' Dol let jeylaH qo' Dolmey tun'e'.
Subbogh Dol 'ellaH Hap Hutlhbogh Dol'e'.
vaj Qap vangbe'ghach 'e' vISov.
ghojmoH jatlhbe'taHvIS,
Qap vangbe'taHvIS
'e' luta' ghot puSqu'.

44

44

Кое ти е по-близко,
славата или животът?
Кое ти е по-скъпо,
богатството или животът?
Кое преживяваш по-силно,
печалбата или загубата?
Който много се скъпи,
много ще загуби.
Който много се запасява,
ще претърпи тежка загуба.
Който има мяра,
няма неуспех.
Който знае предел,
не е в опасност —
може да е дълговечен.

ponglIj yInlIj ghap: potlhlIjna' yIngu'!
yInlIj mIplIj ghap: lo'laHwI'na' yIngu'!
Qaplu' pagh lujlu': 'oy'moHwI'na' yIngu'!
tlhoy DaSaHchugh bIbechbej.
mIp DavI'qu'chugh DachIlbej.
bIyontaHchugh bIwebbe'.
DamevlaHchugh Qob DaSIQbe'.
vaj bItaHlaHtaH

45

45

Великото съвършенство
прилича на несъвършеното —
използувайки го, е неизчерпаемо.
Свръхпълното
прилича на пустото —
използвайки го, е непресъхваемо.
Извънредно правото
прилича на кривото.
Голямото остроумие
прилича на глупостта.
Великият оратор
прилича на пелтека.
Вълнението побеждава студа.
Покоят побеждава топлината.
Спокойствието създава ред в Поднебесна.

Duy'law' pupchu'ghach nIv
'ach lI'taH, not QIHlu'.
chImlaw' buy'qu'ghach nIv
'ach lI'taH, not natlhlu'.
yuDlaw' yuDHa'ghach nIv.
tlhIblaw' po'qu'ghach nIv.
jatlhHa'law' jatlhlaHchu'ghach nIv.
bIrHa'choHmeH vay' vIHnIS
tujHa'choHmeH vay' jotnIS.
jottaHchugh vay' 'ej nIttaHchugh
qo' Dotlh lughmoHlaH.

46

46

Когато Поднебесната има Дао,
конете торят земята.
Когато Поднебесната няма Дао,
военните коне се жребят в предградието.
Няма по-голямо нещастие
от незнанието на мяра.
Няма по-голямо престъпление
от стремежа за богатство.
Ето защо,
Който умее да бъде доволен,
винаги е удовлетворен.

mIw'a' pabDI' qo'
Du' yotlhDaq lengmeH Sargh luvummoHlu'.
mIw'a' HutlhDI' qo'
yergho HurDaq QojmeH Sargh luSeplu'.
vay' DaneHbogh DaSuqchugh
pIchvam nIv law' Hoch nIv puS,
yap vay' Daghajbogh 'e' Datlhojbe'chugh
Duy'vam nIv law' Hoch nIv puS,
bISuq DaneHchugh
lotvam nIv law' Hoch nIv puS.
vaj yap vay' Daghajbogh 'e' Datlhojchugh
reH vay' yap Daghaj.

47

47

(Мъдрецът) познава света,
без да излиза от вратата.
Той вижда небесното Дао,
без да поглежда през прозореца.
Който повече излиза,
по-малко знае.
Ето защо мъдрецът
не ходи, но знае;
не вижда, но именува;
не действува, но успява.

qo' Hoch DaSovchoHmeH
lojmIt DaveghnISbe'.
'u' mIw DaleghmeH
Qorwaghvo' bIbejnISbe'.
Daq Hop DalengtaHvIS nuptaH SovlIj.
vaj Sov jIvHa'wI' lengbe'taHvIS,
yaj leghbe'taHvIS,
chav vangbe'taHvIS.

48

48

Който се учи всеки ден,
умножава своите знания.
Който служи на Дао всеки ден,
намалява своите желания.
Непрестанното намаляване
достига до бездействието.
Бездействува,
но няма нищо неизправено от него.
Завоеванието на Поднебесната
винаги се осъществява чрез бездействието.
Който действува,
Поднебесната е извън неговата победа.

Hoch jaj vay' Suq Sov pabwI'.
Hoch jaj vay' chIl mIw'a' pabwI'.
vay' chIl ghaH 'ej chIltaH, tagha' vangbe'choH.
'ach vangbe'taHvIS ghaH rInbe' pagh.
qo' DacharghmeH yInISo'.
bInISchugh qo' DacharghlaHbe'.

49

49

Мъдрецът няма собствено сърце.
Сърцето на народа
е сърце на мъдреца.
Аз правя добро на добрия
на лошия също правя добро.
Това е то доброта,
произтичаща от Дъ.
Аз вярвам на искрения,
на неискрения също вярвам.
Това е то вяра,
произтичаща от Дъ.
В Поднебесната мъдрецът
събира мнението на хората
в своето сърце.
Той право
всички да приличат на пеленачето.

ru'Ha'choHbe' jIvHa'wI' qech.
qechDaj moj latlh nuv qech 'e' chaw' ghaH.
QaQwI'vaD QaQ
'ej QaQbe'wI'vaD QaQ.
QaQ ghob.
matlhwI'vaD matlh
'ej matlhHa'wI'vaD matlh.
matlh ghob.
yIntaHvIS ghaH, tay' qo' ghaH je
'ej Hoch lungaS qechmeyDaj 'e' chaw' ghaH.
lubuS nuvpu' mIn teS je:
puqna' Dalaw' ghaH.

50

50

Нещата се раждат и умират.
Три на десет отиват към живот
и три на десет към смърт
и още три на десет умират преждевременно.
Защо това е така?
Защото се стремят пресилено към живот.
Аз съм слушал,
че който умее да пази живота си,
като върви по земята,
не се натъква на носорога и тигъра,
като влезе в бой,
не се среща с въоръжения войник.
Носорогът
няма къде да забие своя рог.
Тигърът
няма къде да забие своите нокти.
Войникът
няма къде да употреби своя меч.
Защо това е така?
Защото е вън от смъртта.

yIn wInejtaHvIS Hegh wItu'.
wa'maH wej yIn 'och lutu'lu'.
wa'maH wej Hegh 'och lutu'lu'.
wa'maH wej Hegh 'ochvam wIv nuv
vaj yIntaHvIS Hegh lughoSlI'.
qatlh? tlhoy yIn luSaH nuvpu'.
Qoylu'pu':
yIntaHmeH po'chugh nuv
DebDaq tangqa' vIghro''a' je ghombe'.
che'ronDaq may'luch poQbe'.
chaHDaq ghItlhmeH Daq SamlaHbe' tangqa'.
pachDaj lo'meH Daq SamlaHbe' vIghro''a'.
pe'meH Daq SamlaHbe' nuH.
qatlh? ghaHDaq HeghvaD pagh Daq tu'lu'.