© 1967 Ленин Димитров, превод от китайски

Один

1

Сказал Дао — не сказал ничего.
Промолчал о Дао — выразил пустоту.
Назвал имя — обрёк имя на смерть.
Безымянное есть начало неба и земли.
Имя расторгает чашу Единого
На тьму скучных вещей.
Страсть видит причудливый хаос осколков.
Бесстрастный в каждом видит тайну начала.
Две разные реки из одного источника.
Слитые вместе становятся глубочайшей.
Путь от одной к другой — путь к истоку.

Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува, не е постоянно име.
Безименното е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име е майка на всички неща.
Ето защо, който няма страсти, вижда безпределното;
който има страсти, вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало, но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока — врата на всяка тайна.>

Два

2

Познаешь прекрасное — посеешь безобразное.
Постигнешь добро — породишь зло.
Иметь против не иметь.
Быть, чтобы скоро перестать.
Труд порождает лень.
Короткое станет длинным, когда найдётся короче.
Низкое — только не слишком высокое.
Звук и голос диктуют
уху послушание.
Начало — предвестник конца.
Конец — только сон начала.
Вот почему совершаешь бездействие и учишь без слов.
Художник равнодушен к творению.
Завершив труд, не видит заслуги.
Значит, заслугу бессмысленно отрицать.
Вот почему его творение бессмертно.

Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто разбраха злото.
Ето защо битието и небитието взаимно се пораждат;
трудното и лесното взаимно се създават, дългото и късото взаимно се сравняват;
високото и ниското взаимно се склоняват;
гласните и съгласните взаимно хармонират;
предишното и следващото взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи;
нещата се създават той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва, действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме.

Три

3

Уйдут кумиры — народ забудет ссоры.
Пропадут деньги — вор утратит искусство.
И кумир не воскреснет, потому что цена умерла.
Тогда погаснет зависть — ремесло души.
По этой причине заботливый государь
наполняет желудки, опустошает сердца,
гасит трепет желаний, укрепляет плоть.
Потому говорю:
наука — дитя страсти и перемен
и не имеет потомства.
Странствие не знает науки.
Странник не знает открытий,
спокоен и светел.

Ако се уважават „мъдреците“,
хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.
(Съгласно с принципа)
Действувай чрез бездействието
и ще има ред.

Четыре

4

Дао пусто, как чаша.
Пока чаша пуста — глубина её бесполезна.
Наполни — польза её исчерпана.
О загадка, родившая тысячу тысяч!
Притупи остриё,
разруби узел,
умерь блеск,
смешай с прахом —
тайна глубины померкнет в пустоте.
Не знаю, откуда происходит,
но знаю — предшествует богам.

Дао е пусто,
но използването му е неизчерпаемо.
О бездънно,
сякаш е праотец на всички неща.
Притъпим ли неговите остриета,
Освободим ли неговата хаотичност,
Смекчим ли неговите блясъци,
Уеднаквим ли неговите прашинки,
О как е чисто,
сякаш е изчезнало,
но съществува.
Аз не знам на кого е рожба,
то предшествува появяването на бога.

Пять

5

Земля и небо совершенны,
оттого безразличны к человеку.
Мудрый равнодушен к людям — живите, как хочется.
Меж небом и землёй —
пустота кузнечного меха:
чем шире размах,
тем долговечнее дыхание,
тем больше родится пустоты.
Сомкни уста —
познаешь меру.

Небето и Земята не притежават хуманност.
Те се отнасят към всички неща
като към жертвено куче,
направено от слама.
Мъдрецът не притежава хуманност.
Той се отнася към всички хора
като към жертвено куче,
направено от слама.
Пространството между Небето и Земята
не е ли като
в ковашки мех и флейта?
Пусто и неизкривено —
колко е по-голям тласъкът,
толкова е по-силен дъха.
Който много говори,
стига до задънка.
По-добре е да има мяра.

Шесть

6

Приметы невидимого неисчислимы,
рождение его беспричинно.
Не имеет причины — не обладает именем.
Называю глубочайшим
корнем неба и земли.
Подобно прозрачной вуали:
поверхность её бездонна,
глубина её имеет облик.
И так без конца.

Безсмъртната пустота
се нарича
най-дълбока самка.
Вратата на най-дълбоката самка
се нарича
корен на Небето и Земята.
Тя е вечна като съществуване
и действува без усилие.

Семь

7

Земля и небо бессмертны:
ничего не ищут для себя.
Поэтому нет приближения к концу.
Мудрый держится в тени,
оттого светел.
Для себя жаждет одного:
не иметь желаний.
Такая жажда утоляется вечностью.

Небето и Земята са дълговечни.
Ако Небето и Земята са дълговечни,
то е защото не съществуват за себе си,
затова могат да бъдат дълговечни.
Ето защо мъдрецът
като се поставя зад другите,
излиза пред тях;
като пренебрегва живота си,
го запазва.
Не се ли осъществява личният му интерес
тъкмо защото няма личен интерес?

Восемь

8

Дао подобно воде.
Вода бесстрастна —
потому не встречает препятствий.
Бесцельна —
Потому всякому приносит пользу.
Зверь ждёт в кустах добычу.
Цветок тянется навстречу солнцу.
Камень скрыт в земле.
Человек в чаще ищет тропу.
А вода холодна, спокойна и прозрачна.

Висшата добродетел е като водата
Водата допринася полза на всички неща,
но не се бори с тях.
Тя се стреми към (ниските) места,
които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.
(Принципът на мъдреца е:)
Животът да следва земята.
Сърцето да следва дълбочината.
Благотворителността да следва жен.
Думите да следват искреността.
Управлението да следва спокойствието.
Делото да следва умението.
Постъпките да следват времето.
Именно защото (мъдрецът) не се бори,
затова е непогрешим.

Девять

9

Оставь пустое пустым.
Острое — притупится быстрее.
Наполни чертог золотом и яшмой —
ты подписал приговор сторожам.
Выгляни за порог —
рассказать о своём богатстве и знатности —
увидишь женщину, имя которой — Беда.
Завершив дело, уходи не мешкая.
Вот тебе путь.

Който взема препълнен (съд),
по-добре е да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело, (колкото и да е велико),
оттегли се.
Това е закон
на естественото Дао.

Десять

10

Сумел слить душу и тело —
сумеешь ли удержать?
Смягчил дух, смирил страсти —
стал ли снова младенцем?
Когда душа чиста —
куда скрываются заблуждения?
Избавился от знаний —
как управлять людьми и любить?
Осенью внушил добро семенам —
взойдут ли весною прежние цветы?
Постигнешь ответы и суть перемен —
под грузом истин сумеешь ли творить недеяние?
Создавая — не присваивать.
Вершить, сохраняя покой.
Управлять неподвластным?
Я называю такое великим Дэ.

Ако душата и тялото се слеят в едно,
възможно ли е да не се разделят?
Ако съсредоточаващ „Ци“ и се мек,
възможно ли е да си като детето?
Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,
възможно ли е без грешка?
Да се обича народът и управлява държавата
възможно ли е без мъдруване?
Да отваряш и затваряш небесната врата
възможно ли е без самка?
При разбирането на всичко това
възможно ли е бездействието?
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш —
Това се нарича най-дълбоко Дъ.

Одиннадцать

11

Тридцать спиц сверкают в колесе,
скрепляют пустоту внутри.
Пустота придаёт колесу толк.
Лепишь кувшин,
заключаешь пустоту в глину,
и польза кувшина заключена в пустоте.
Пробивают двери и окна — дому служит их пустота.
Пустота — мерило полезного.

Тридесет спици обхващат главината;
в нейната вътрешна празнота
е полезността на колелото.
От глината правят прибори;
в тяхната вътрешна празнота
е пригодността на съда.
На дома пробиват врати и прозорци,
в неговата вътрешна празнота
е полезността на стаята.
Ето защо
битието е полезно,
небитието — пригодно.

Двенадцать

12

Пять цветов сбивают зрение с толку.
Пять звуков набиваются в уши, подобно воску.
Пять ароматов убивают вкус.
Охота распаляет азарт.
Блеск драгоценностей манит сойти с пути.
Мудрый полной чаше
предпочитает полную жизнь.
Избегает первого, приветствует последнее.

Многото цветове
заслепяват зрението.
Многото тонове
заглушават слуха.
Многото подправки
развалят вкуса.
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща
карат човека да краде.
Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното
и придобива първото.

Тринадцать

13

Слава равна позору.
Гордость сродни горю.
Почему слава равна позору?
Стремишься — из страха умереть безвестным.
Обретя — трепещешь потерять.
Оба вспоены из ключа страха.
Так слава равна позору.
Почему гордость сродни горю?
Гордый привязан к себе:
воин в путах легко уязвим.
Безразличного несчастье не тронет,
стало быть не случится.
Служи людям беззаботно — станешь свободен.

„Славата и позора са подобни на страха.“
„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото.“
Какво значи:
„Славата и позора са подобни на страха?“
Който получава слава отгоре,
когато я получава, се страхува,
когато я загуби, също се страхува.
Ето какво значи:
„Славата и позора са подобни на страха“.
Какво значи:
„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото?“
Аз съм много страхлив,
защото имам тяло,
ако нямах тяло,
от какво да се страхувам?
Ето защо,
който скъпи Поднебесната като своето тяло,
може да му се даде царството;
който обича Поднебесната като самия себе си,
той е достоен да я управлява.

Четырнадцать

14

Смотреть на него пристально — чтобы разучиться видеть.
Слушать чутко — чтобы разучиться слышать.
Схватить — чтобы ощутить пустоту.
Не нужно стремиться к истоку,
ибо источник и плод его — едины.
Вершина его не знает света,
подножье его не тонет во тьме.
Бесконечное стремится быть названым.
Не сумев — возвращается в ничто,
форму без образа,
сущность без тени смысла.
Встретишь его — узнаешь,
что не имеет лица.
Пойдёшь вослед — придёшь, откуда вышел.
Следуй древнему Дао —
овладеешь кругом вещей.
Познаешь глубокое начало.
Древнее начало, замысел Дао.

Гледам го,
а не го виждам,
затова го наричам
невидимо. Слушам го,
а не го чувам,
затова го наричам
беззвучно. Пипам го
а не го улавям,
затова го наричам
мъничко.
За тези трите
не може да се пита по-нататък,
защото се сливат в едно.
Неговата горна страна
е неосветена.
Неговата долна страна
е незатъмнена.
То е безкрайно
и не може да се назове,
връща се към непредметността.
Наричам го
форма на безформеното
образ на непредметното.
Ето защо,
е неясно, мъгляво
срещам го,
а не му виждам лицето.
Следвам го,
а не му виждам гърба.
Който се придържа
към древното Дао
и контролира сегашното битие,
може да познае
древното начало.
Това се нарича
закон на Дао.

Пятнадцать

15

Искусство жизни древних учителей
нельзя описать, передать или выучить.
Ведь нельзя передать, описать или выучить глубину.
Можно намекнуть:
Робкие, будто искали брод в зимней реке.
Начеку, словно опасались соседей.
Учтивые, как почётные гости.
Осторожные путники на весеннем льду.
Простые, подобно куску древесины.
Непостижимые, точно пустота.
Тусклые, как струи паводка.
Они соблюдали спокойствие.
Спокойствием проясняли влажное зеркало перемен.
Следуя Дао, не имели желаний. Учили блаженству бездействия.

В древността способният да бъде образован
е бил дълбок и обширен,
дълбок до непонятност.
Доколкото е бил непонятен,
принуден съм да му дам образ;
Внимателен,
сякаш преминава река по тънък лед;
Бдителен,
сякаш съседите му го заплашват;
Въздържан
като гост;
Разливащ се
като топящ се лед;
Естествен
като неодялано дърво;
Широк
като долината;
Непроницателен
като мътната вода.
Кой може да спре мътното?
Покоят постоянно го избистря.
Кой може да задържи покоя?
Движението постоянно го нарушава.
Който съблюдава Дао,
не желае излишък.
Именно защото няма излишък,
може с малко —
не създава ново.

Шестнадцать

16

Освободить сердце от хлама полезных вещей.
Созерцать равнодушно круг перемен.
Тысяча тысяч, изменяясь стремится к началу.
Возвращение к началу называю покоем.
Покой называю возвращением к сути.
Возвращение к сути есть постоянство.
Постоянство есть возвращение к ясности.
Избегаешь постоянства — следуешь хаосу.
Хаос приводит к злу.
Познал постоянство — стал совершенным.
Совершенный неизменно справедлив.
Справедливый становится господином перемен.
Поднявшийся до постоянства следует небу.
Кто следует небу, следует Дао.
Кто следует Дао, выпал из круга вещей.
Смена жизни и смерти — не для него.

Ще доведа пустотата (на сърцето) докрай.
Ще запазя пълно спокойствие.
Нещата се развиват.
Аз виждам техния кръговъртеж.
Всички неща разцъфтяват
и се връщат към своето начало.
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
Спокойствието
се нарича възвръщане към живота.
Възвръщането към живота
се нарича постоянно.
Знанието на постоянното
се нарича просветеност.
Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно —
неблагополучно.
Който знае постоянното,
е всеобхватен.
Всеобхватният
е справедлив.
Справедливият
става господар.
Господарят
следва Небето.
Небето
следва Дао.
Дао е вечно
(за такъв господар)
до края на живота
няма опасност.

Семнадцать

17

О высочайшем следует знать одно:
существует.
Высокое — любить и превозносить.
Среднего — народ боится.
Низкое — презирает.
Кто не верит — не достоин доверия.
Кто совершает без слов — подобен природе.
Так говорят люди.

За най-добрите древни владетели
хората са знаели само, че съществуват.
По-късно
са ги обичали и възхвалявали.
След това
се страхували от тях.
Още по-късно
ги презирали.
Когато се ограничава доверието,
цари недоверието.
Който е загрижен
и скъп на думите,
завършва делото с успех.
Народът казва:
„По начало аз съм естествен.“

Восемнадцать

18

Когда исчезло Дао,
пришли совесть и доброта.
От жажды знаний
родилось лицемерие.
Когда шесть родственников в раздоре —
сыновей предпочитают чужим
и соблюдают почтение к отцам.
Когда в государстве смута,
являются стражи порядка.
Их доблесть — слепая верность,
доблесть рабов.

Когато напуснаха великото Дао,
появиха се „Жен“ и „И“.
Когато се появи мъдруването
възникна великото лицемерие.
Когато възникна раздорът в семейството,
появиха се „Сяо“ и „Цъ“.
Когато зацари смутът в държавата,
появиха се верните слуги.

Девятнадцать

19

Освободись от знаний —
ощутишь дыхание мира.
Забудь о совести, любви к людям —
познаешь радость отца
и почтительность сына.
Искорени хитрость, страсть к наживе —
умрёт в мошеннике вор,
и разбойник — в грабителе.
Знания, совесть, хитрость —
только разные формы лености духа,
привычки.
Скромность и простодушие
погасят страсти, дадут простор
простоте.

Ако се отстрани мъдруването,
народът ще има стократна полза.
Ако се отстрани „Жен“ и „И“
народът ще се върне към „Сяо“ и „Цъ“.
Ако се отстранят хитростта и алчността,
крадците и разбойниците ще изчезнат.
Тези трите
са от недостатъчни знания.
Ето защо хората трябва да се научат:
да бъдат прости и скромни,
да ограничават личното
и да потискат страстите.

Двадцать

20

Оставь мудрость — тебя оставит печаль.
Обещая другому — льстишь себе.
Посвящённый — не страшится разницы между добром и злом.
Смотрю вокруг:
люди довольны зрелищем,
гуляют по парку.
Я один плыву, как дым, не ведая куда,
словно неродившийся младенец.
Один, кому не нужно места!
Люди мечтают наполнить дом вещами,
душу — впечатлениями.
Я грежу о пустоте.
Я — сердце глупца.
Ах, как оно пусто!
Люди стремятся к свету и блеску,
я — тускл, не отбрасываю тени.
Люди пытливы, дерзки, я — равнодушен.
Я скучен и скудоумен.
О, я подобен волнам, дуновению ветра!
Простор — моя пища.
Путь без цели и без причины.

Ако се отстрани „учеността“.
няма да има печал.
Каква е разликата между
„да“ и „не“?
Каква е разликата между
доброто и злото?
Онова, от което хората се страхуват
не могат да не се страхуват.
Колко се е отдалечил (светът).
Кога ли ще се спре?
Всички хора са радостни,
сякаш присъствуват на обредно угощение,
сякаш празнуват настъпването на пролетта.
Само аз съм спокоен —
без предвестие,
подобен на бебето,
още неумеещо да се смее,
без цел като бездомник.
Всички хора имат излишък,
само аз съм сякаш изключен
със сърце на глупав човек —
непонятен.
Всички хора са пълни със светлина,
само аз съм потънал в мрак.
Всички хора са изпитателни,
само аз съм великодушен —
необятен като морето,
безпределен като вятъра.
Всички хора имат способност
само аз приличам на глупавия
само аз се отличавам от другите
ценя майката хранителница.

Двадцать один

21

Закон жизни, великий Дэ —
так под небом проявляется Дао.
Дао туманно, неуловимо —
следуй, увидишь образ.
Дао туманно, неуловимо —
следуй, увидишь форму.
Дао глубоко и темно —
следуй, постигнешь суть.
Высокую суть, достоверную, как дыхание.
С древних времён доныне
имя его на устах.
Исчерпав его — увидишь начало.
Как познать начало?
Следуй.

Съдържанието на великото Дъ
се подчинява само на Дао.
Дао е вещ неясна, мъглява.
О неясно, о мъгляво,
в тебе има образи.
О мъгляво, о неясно,
в тебе има вещи.
О далечно, о бездънно,
в тебе има Ци.
Ци са най-конкретни,
съвършено достоверни.
От древността до днес
неговото име не е изчезнало.
Чрез него
знам началото на нещата.
Откъде аз знам
началото на всички неща?
Благодарение на него.

Двадцать два

22

Древние говорили:
уступи — победишь.
Сделай крюк — придёшь первым.
Простодушие — спутник мудрости.
Ветхое — признак нового.
Малое — путь к великому,
а великое — путь к заблуждению.
Кто понимает — внемлет.
Не кичится зоркостью —
оттого видит ясно.
Не уверен в знаниях,
потому способен учиться.
Не гордится —
многие гордятся близостью к нему.
Не стремится вперёд —
поэтому во главе.
Не сражается —
значит, непобедим.
Древние говорили:
уступи — победишь.
Так говорили древние.

Извива ли се,
запазва се цяло.
Кривото
се изправя.
Празното
се напълва.
Вехтото
се обновява.
Който няма,
получава.
Който има,
се заблуждава.
Ето защо
Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната.
Не се самопредставя,
затова блести.
Не се хвали,
затова е прославен.
Не напада,
затова има успех.
Не се гордее,
затова е старшина.
Не се бори,
затова е непобедим в Поднебесната.
В древността казвали:
„Извива ли се
запазва се цяло“.
Нима това са празни думи
наистина запазва се цяло.

Двадцать три

23

Природа немногословна.
Ветреному утру придёт на смену тихий полдень.
Дождь не станет лить как из ведра день и ночь напролёт.
Так устроены земля и небо.
Даже земля и небо
не могут создать долговечное,
тем более человек.
Человеку остаётся следовать Дао.
Кто следует Дао, равен Дао.
Кто подчиняется Дэ, равен великому Дэ.
Кто теряет — сравним с потерей.
Кто равен Дао — обретает Дао.
Кто равен Дэ — обретает Дэ.
Кто сравним с потерей — обретает потерю.
Сомнение — путь к заблуждению.

Природата си служи с малко думи.
Ето защо
Вихърът
не духа цяла сутрин.
Поройният дъжд
не вали цял ден. Кой прави това?
Небето и Земята.
Ако Небето и Земята
не могат да говорят дълго,
какво да се каже за човека?
Ето защо,
Който следва Дао,
е тъждествен на Дао.
Който следва Дъ,
е тъждествен на Дъ,
Който напуска Дао
е тъждествен на напускането.
Който е тъждествен на Дзо,
възприема Дао с радост.
Който е тъждествен на Дъ,
възприема Дъ с радост.
Който е тъждествен на напускането,
възприема напускането с радост.
При ограниченото доверие
имаме недоверие.

Двадцать четыре

24

Кто стал на цыпочки — не устоит.
Кто широко шагает — не удержит шаг.
Кто стремится на гребень — не будет вознесён,
но безвольная щепка — взмоет.
Стараясь натереться до блеска — сотрёшься в порошок.
Нападающий окажется в хвосте.
Кто следует Дао, знает:
всё это бесполезный груз, тяжёлая пища,
они не приносят счастья.
Кто следует Дао — избежит.

Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи
недовижда.
Който се самопредставя,
не блести.
Който се хвали,
не се прославя.
Който напада,
няма успех.
Който се гордее,
не може да е старши.
Въз основа на Дао,
това се нарича остатък от ядене,
ненужно поведение.
Всички се отвращават от него.
Ето защо,
Който има Дао,
не постъпва така.

Двадцать пять

25

В глубинах хаоса кроется чудесное.
Приподними завесу тайны —
ты, возникшее прежде неба и земли.
Ты, безмолвное, текучее,
неистребимое в одиночестве.
Живёшь повсюду без закона.
Может быть ты и есть мать неба и земли?
Не знаю имени.
Но напишу на шёлке: Дао.
Своевольно назову — великое.
Великое — движется без конца.
Бесконечное — не достигнет предела.
Беспредельное — вернётся к истоку.
Вот доказательство.
Великое Дао.
Великое небо.
Великая земля.
Великий государь.
В мире четыре величины,
среди них — государь.
Человек следует законам земли.
Земля — небу.
Небо подчиняется Дао.
Дао следует Дао.

Преди възникването
на Небето и Земята
има вещ хаотична.
О спокойна, о пустинна,
единствено неизменна,
циркулираща безспир.
Може да се счита
майка на Поднебесната.
Аз не зная нейното име.
Ще я нарека Дао.
По принуда ще я нарека велико.
Великото
ще нарека отминаващо.
Отминаващото
ще нарека далечно.
Далечното
ще нарека възвръщащо се.
Ето защо (казват:)
Дао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Човекът е велик. В света има четири величия
и човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята,
Земята следва Небето,
Небето следва Дао,
Дао следва естествеността.

Двадцать шесть

26

Бережное лежит в основании небрежного:
в тяжёлой ступе воде легко.
Колесо вертится, пока ступица в покое:
Суть лежит в основании суеты.
Возница шагает за возом день напролёт, любуясь видами,
не упускает из виду поклажи.
Легко на душе,
но не придаёт значения.
Отчего же повелитель тысячи колесниц
пренебрежительно смотрит на мир?
Его небрежность сведёт на нет, что берёг.
Суета растеребит покой — суть и основу мира.

Тежкото е основа на лекото.
Във вълнението главно е спокойствието.
Ето защо Мъдрецът ходи цял ден —
не се отделя от обоза.
Макар и да вижда прелести,
не се пристрастява към тях.
Напразно владетелят
на десет хиляди колесници,
зает със себе си
леко гледа на Поднебесната.
Лекомислието разрушава основата.
Нетърпеливостта погубва управителя.

Двадцать семь

27

Странник не оставляет следов.
Оратор не допустит оговорки.
Счетовод не интересуется, где купить счёты.
Сказано: дверь — не беспокойся о запоре.
Хочешь накрепко привязать — не заботься о верёвке.
Учитель спасает людей,
потому что не оставляет вниманием никого.
Спасает живое,
потому что не пропускает ничего.
Смотрит в глубину.
Добрый заботится о злых,
злые — забота доброго и опора.
Если злые не ценят учителя, а учитель презирает их —
слепы и тот и другие.
Вдумайся в эту простую мысль.

Който умее да ходи,
не оставя следи.
Който умее да говори,
не прави грешки.
Който умее да смята
не употребява сметало.
Който умее да затваря,
не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.
Който умее да завързва,
не употребява въже.
но да се отвърже е невъзможно.
Мъдрецът винаги е способен да спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.
Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрият не обича своя обект,
макар и да се считат за умни —
са глупави.
Това се нарича дълбока тайна.

Двадцать восемь

28

Стань бесстрашным и скромным,
как горный ручей, —
превратишься в полноводный поток,
главный поток Поднебесной.
Так гласит великий Дэ,
закон рождения.
Познай праздник, но живи буднями —
станешь примером для Поднебесной.
Так гласит великий Дэ,
закон жизни.
Познай славу, но полюби забвение.
Великая река не помнит о себе,
потому слава её не убывает.
Так гласит великий Дэ,
закон полноты.
Великое есть совершенное.
Совершенное есть проявление Дэ.
Дэ проявляется в безыскусном.
Мудрый подобен простой и великой реке,
главному руслу Поднебесной.
Вот размышления о законе Дэ.

Който знае своята сила,
но сдържа слабостта си,
е планински ручей в Поднебесната.
Който е планински ручей в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към състоянието на детето.
Който знае своя блясък,
но се държи скромно,
е за пример в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към безначалното.
Който знае своята слава,
но не се удостоява,
е пролом в Поднебесната.
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянното Дъ,
връща се към простото.
Разпадне ли се простото
превръща се в предмети,
Мъдрецът го използва
и става ръководител.
Ето защо
великият порядък не се нарушава.

Двадцать девять

29

Свободного можно покорить,
нельзя исправить.
Ведь невозможно улучшить море или ветер.
Свобода подобна тайному обряду.
Захочешь улучшить — оскудеет.
Задумаешь подчинить — исчезнет.
Поэтому говорю:
Одни идут — другие следуют.
Одни цветут — другие выцветают.
Одни крепнут — другие тучнеют.
Одни созидают — другие строят.
Мудрый избегает тех и других.
Не ищет чести,
не ищет утешения.
Его девиз — постоянство.

Който мисли да завладее
Поднебесната със сила
аз виждам — няма да успее.
Поднебесната е тайнствен съд.
Тя не може да се завладява.
Който се опита,
ще претърпи поражение.
Който я държи,
ще я загуби.
Ето защо
Едни идват,
други следват.
Едни лъхат,
други духат.
Едни укрепват,
други слабеят.
Едни се създават,
други се разрушават.
Ето защо
мъдрецът се отказва
от свръхмерното,
прекаленото
и крайното.
Ето защо великият мъж
взема същественото;
и отхвърля несъщественото,
взема плода
и отхвърля цвета.
Той предпочита първото
и се отказва от второто.

Тридцать

30

Кто следует Дао —
принуждён советовать царям.
Он говорит:
Войско сильно, пока движется.
Насилие не обернётся миром,
пока не встретит насилия.
Где прошли войска —
вырастут тернии.
Большая война кончится великим голодом.
Искусный побеждает — и останавливается.
Побеждает — и не кичится.
Побеждает — и спокоен.
Он побеждает оттого, что не может проиграть.
Искусный не нападает, а побеждает.
Чем больше усилий,
тем меньше остаётся,
тем дальше от Дао.
Далёкий от Дао —
далёк от начала
и близок к концу.

Който е държавен глава посредством Дао,
не използва военната сила на Поднебесната,
защото
тя може да се обърне срещу него.
Където е пребивавала войска,
там растат тръни. След големи войни
настъпват гладни години.
Добрият пълководец —
Побеждава
и толкоз.
Той не смее
да прилага насилието.
Побеждава
и не се гордее.
Побеждава
и не се хвали.
Побеждава
и не се величае.
Побеждава
и не насилва.
Побеждава
и толкоз.
Веществото достигне ли разцвет на силите си —
остарява. Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
Преждевременно загива.

Тридцать один

31

Хорошее войско — плохое войско,
потому что его ненавидят.
Правитель нуждается в войске
и нуждается в Дао,
а Дао исчезает в войне.
Выбор приходит, когда выбора нет,
кроме приказа войскам.
Однако останься спокоен.
Победа — не повод к торжеству.
Торжествуя победу — торжествуешь убийство.
Торжествуя убийство — торжествуешь смерть.
Торжествующий смерть — мёртв.
Слева построились полководцы,
справа — главнокомандующий.
Так строятся для триумфа.
Так строятся для погребения.
Когда убиты тысячи — следует горько плакать.
Победа означает погребальный обряд.

Войната е оръдие на нещастието,
всички я ненавиждат.
Ето защо, който има Дао,
не се сближава с нея.
Почетното място
по време на мир
е от лявата страна на благородния,
а по време на война — от дясната.
Войната е оръдие на нещастието.
Тя не е средство на благородния,
той я води само по принуждение.
Главното е да запазиш спокойствие.
Ако сияеш самодоволно,
значи радващ се на убийствата.
Който се радва на убийствата,
не може да завоюва съчувствие в Поднебесната.
Радостното дело възвишава левите,
а нещастното — десните.
Фаланговите началници се строяват отляво,
а пълководците стоят отдясно.
Казват: „Устроили са траурна церемония.“
Ако се убиват много хора,
затова трябва да се скърби.
Победата е устроена траурна церемония.

Тридцать два

32

Дао бессмертно, безымянно.
Дао ничтожно, непокорно, неуловимо.
Что овладеть — нужно знать имя,
форму или цвет.
Но Дао ничтожно.
Дао ничтожно,
но если великие следуют ему —
тысячи малых покорились и успокоились.
Земля и небо соединились в благословении,
люди обрели путь без указания свыше.
Когда целое распалось —
осколки требуют имён,
и родится великое искушение —
искушение называть.
Мудрый знает предел имени
и пагубность искушения.
Дао подобно реке — увлекает осколки, имена и пределы
в беззвучный океан Вселенной.

Дао е вечно безименно,
просто.
Макар и мъничко,
в света никой не може да го подчини.
Ако императорът и князете го съблюдават,
всички неща ще се самоподчиняват.
Когато Небето и Земята се съединят,
пада сладка роса.
Народът не й заповядва,
тя сама е по равно.
Има ли управление,
ще има и названия.
Доколкото има названия,
трябва да знаеш предел.
Който знае предела,
може да избегне опасността.
Всичко в света се възвръща към Дао,
както балканските поточета
текат към реките и моретата.

Тридцать три

33

Понимаешь людей — умён.
Понимаешь себя — просвещён.
Управление людьми требует силы.
Управление собой требует могущества.
Кто уверен, что имеет достаточно, —
богат.
Кто знает цель — обладает волей.
Кто верит в себя — долговечен.
Кто уходит, чтобы дать место жизни —
бессмертен.

Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.

Тридцать четыре

34

Дао повсюду — справа и слева.
Повелевает, но не принуждает.
Владеет, но не претендует.
Никогда не дерзает,
оттого ничтожно, бесцельно.
Живое и мёртвое стремится к нему,
но Дао одиноко.
Потому называю великим.
Никогда не выказывает величия,
потому воистину величественно.

Великото Дао е разлято.
То е наляво и надясно.
Всички неща се раждат
благодарение на него,
но то не им нарежда.
То извършва подвизи,
но не се слави.
То отглежда нещата,
но господар не им става.
То е винаги без желания,
може да се нарече мъничко.
Всички неща се връщат към него,
но то господар не им става,
може да се нарече велико.
То е велико,
защото не се счита велико.

Тридцать пять

35

В ком отражается Дао —
отражается глубина.
К нему тянутся тысячи,
обретают мир, музыку, пищу, покой.
Странник находит приют.
Дао не имеет запаха, вкуса.
Дао неслышно, незримо.
Однако люди идут,
потому что — неисчерпаемо.

Хората ще се насочат към онзи,
който овладее великия образ.
Те ще се насочват към него
и той няма да им вреди.
Той ще им даде: мир,
спокойствие,
музика
и храна.
Даже пътникът ще се спре при него.
Произнесеното Дао е прясно,
няма вкус.
Гледам го,
а не го виждам.
Слушам го,
а не го чувам.
Използвам го,
а не го изчерпвам.

Тридцать шесть

36

Прежде чем стиснуть — нужно разъять.
Лишь крепкое может ослабнуть.
Прежде чем сорвать —
нужно вырастить.
Прежде чем отнять —
нужно подать.
Такова природа вещей.
Слабое, мягкое
преодолевают сильное, крепкое.
Крупная рыба не покинет глубину.
Страна не раскроет чужим
замысел своего устройства.

Искаш ли да го свиеш,
трябва да го разпуснеш.
Искаш ли да го отслабиш,
трябва да го засилиш.
Искаш ли да го унищожиш,
трябва да го възвеличиш.
Искаш ли да му отнемеш,
трябва да му дадеш.
Това се нарича
дълбоко просвещение.
Мекото побеждава твърдото.
Слабото побеждава силното.
Рибата не може да се отдели от реката.
Острото оръжие на държавата
не бива да се показва на хората.

Тридцать семь

37

Дао постоянно в бездействии.
Ничего не затевает,
потому не оставляет незавершённым.
Когда цари следуют Дао —
тысячи тысяч следуют своим порядком.
Если замыслят произвол —
я покорю их простой жизнью
без формы, смысла и содержания.
Нет формы — не родится страсть.
Нет смысла — не поднимется искушение.
Нет содержания — нет и разногласий.
Тогда наступает покой
и тысячи тысяч наследуют его.

Дао е вечно бездейно,
но няма нищо
неизправено от него.
Ако императорът и князете го съблюдават,
нещата ще се изменят сами по себе си.
Те ще се изменят,
но ако някой поиска да действува,
аз ще го подавя
с помощта на безименното, простото.
Безименното, простото
е свободно от желания.
Нежеланието носи спокойствие
и Поднебесната се стабилизира
сама по себе си.

Тридцать восемь

38

Мудрый не ищет добра,
потому добродетелен.
Глупец норовит причинить добро
и забывает о людях.
Мудрый бездействует.
Глупый делает тысячу дел,
и дела его нарочиты.
Добродетель творит, не прилагая усилий.
Справедливость силится воцариться,
возбуждает желание отвергнуть.
Человек насаждает закон
и по закону вершит наказание.
Потому говорю:
Утрачено Дао — действует Дэ.
Утрачено Дэ — родится добродетель.
Утрачена добродетель — выпячивается справедливость.
Утрачена справедливость — вырастает закон.
Закон есть угасание преданности и веры,
и начало смуты.
Благоговение перед цветком — признак невежества.
Мудрый ищет плод, не соблазняясь веером соцветий.
Как цветок отвлекает от плода,
так познание уводит от истины.

Който е с висше Дъ,
неговото Дъ не е формално,
затова има Дъ.
Който е с низше Дъ,
не е свободен от формална Дъ,
затова няма Дъ.
Който е с висше Дъ
бездействува,
но чрез бездействието действува.
Който е с низше Дъ
действува,
но действува с напрежение.
Който е с висше Жен,
действува,
но действува чрез бездействието.
Който е с висше И,
действува,
но действува с напрежение.
Който е с висше Ли,
действува,
но никой не му отговаря,
той принуждава хората към почтителност.
Ето защо
след загубването на Дао се появи Дъ;
след загубването на Дъ се появи Жен;
след загубването на Жен се появи И;
след загубване на И се появи Ли,
Ли това е признак
на недостатъчно доверие и преданост,
начало на смут.
Външното е цвят на Дао,
начало на невежество.
Ето защо великият мъж
взема същественото
и отхвърля несъщественото;
взема плода
и отхвърля цвета.
Той предпочита първото
и се отказва от второто.

Тридцать девять

39

Тысячи разных имеют общее:
каждое одно.
Одно — значит целое.
Целое — есть единое.
Единое — значит, простое:
небо чистое, земля твёрдая, дух чуткий,
долина цветущая,
рождение в мире беспрестанно.
Знать и цари — одной крови.
Единица — образ самой себя
и образец.
Небо держится чистотой,
земля — твёрдостью,
дух парит, пока чуткий.
Если долина не цветёт,
имя её — пустыня.
Если знать и цари утратят единство —
станут лёгкой добычей для смуты.
Простота лежит в основании благородства.
Когда благородные забывают о простых —
рушится основание государства.
Разбери колесницу на части —
рассмотришь части, но где колесница?
Теперь задаю вопрос: что благороднее —
драгоценная яшма или валун?

Ето тези,
които от древни времена
са придобили единство:
Небето е придобило единство,
затова е чисто.
Земята е придобила единство,
затова е спокойна.
Духът е придобил единство,
затова е проницателен.
Долината е придобила единство,
затова е цветуща.
Нещата са придобили единство,
затова се размножават.
Императорът и князете са придобили единство
затова са лидери в Поднебесната.
Ето какво създава единството.
Ако небето е нечисто,
вероятно ще се разкъса.
Ако земята е неспокойна,
вероятно ще се раздруса.
Ако духът е непроницателен,
вероятно ще престане да бъде.
Ако долината не цъфти,
вероятно ще се превърне в пустиня.
Ако нещата не се размножават,
вероятно ще изчезнат.
Ако императорът и князете не са благородни
вероятно ще ги съборят.
Ето защо
неблагородните са основа на благородните
ниското е основа на високото,
затова императорът и князете
се самонаричат: „Гу“ „Гуа“, „Пу-гу“.
Това не е ли незнатност —
основа на знатността?
Не е ли?
Ето защо
голямата прослава не е слава.
Не бъди пищен като ясписа,
а прост като камъка.

Сорок

40

Перемены есть проявление Дао.
Безволие есть свойство Дао.
Всё в мире рождается из жизни,
а жизнь рождается из пустоты.

Противоположността е действие на Дао.
Слабостта е функция на Дао.
В света всички неща се раждат от битието.
Битието се ражда от небитието.

Сорок один

41

Умный, узнав о Дао, следует Дао.
Способный, узнав о Дао, колеблется.
Тёмный, узнав о Дао, смеётся.
Но Дао есть Дао потому, что легко высмеять.
Поэтому говорят:
Кто хочет увидеть Дао — увидит тьму.
Кто хочет достичь Дао — идёт назад.
Кто жаждет подняться к Дао — забудет цель.
Высокая добродетель — проста.
Постигший истину — гоним.
Доброта без границ похожа на равнодушие.
Сеющий доброту напоминает жнеца.
Чистая правда горчит, как ложь.
Настоящий квадрат не имеет углов.
Лучший кувшин лепят всю жизнь.
Высокая музыка неподвластна слуху.
Великий образ не имеет формы.
Дао скрыто, безымянно.
Но только Дао дарит путь, свет, совершенство.

Високо просветеният чуе ли за Дао
действува съгласно с него.
Средно просветеният чуе ли за Дао,
ту го съхранява, ту го загубва.
Неукият чуе ли за Дао,
избухва в смях.
Ако не го подхвърли на присмех
не би било Дао.
Ето защо съществува поговорката:
„Светлото Дао
прилича на тъмното.
Настъпващото Дао
прилича на отстъпващото.
Висшето Дао
прилича на ниското.
Силно бялото
прилича на черното.
Обширното Дъ
прилича на недостатъчното.
Енергичното Дъ
прилича на ленивото.
Простата истина
прилича на нейното отсъствие.
Великият квадрат
няма ъгъл.
Големият съд
дълго се прави
Силният звук
не се чува.
Великият образ
няма форма.“
Дао е скрито — няма име.
Само то дава помощ —
води към съвършенство.

Сорок два

42

Дао рождает единицу.
Из одного родится два,
Из двух родится три.
Три — колыбель тысячи тысяч.
Из тысячи тысяч в каждом
борются инь и ян,
пульсирует ци.
Так возникает равновесие.
Люди не терпят одиночества
и завидуют царям.
Между тем цари — одиноки.
Вот почему говорю:
что отдал — твоё.
Учу, чему учит жизнь:
сильные умирают от насилия.
Здесь простая суть моих размышлений.

Дао ражда едно,
едно ражда две,
две раждат три,
а три — всички неща.
Всички неща
носят със себе си Ин и Ян
В невидимото Ци те са в хармония.
Хората презират названията
„Гу“, „Гуа“, „Пу-гу“.
Но императорът и князете се самонаричат.
Ето защо нещата
понякога намаляват цената си.
благодарение на което тя се увеличава;
понякога увеличават цената си,
благодарение на което тя се намалява.
Хората разпространяват своето учение,
аз също разпространявам своето учение.
„Жестокият не умира от собствена смърт.“
Аз ще започна своето учение с това.

Сорок три

43

Волна захлестнёт камень.
Бесплотное не имеет преград.
Потому ценю покой,
учу без слов,
совершаю без усилий.

В света най-слабото
побеждава най-силното.
Небитието прониква навсякъде.
Ето защо
аз знам ползата от бездействието.
В света няма нищо по-добро
от безмълвното поучение,
от ползата на бездействието.

Сорок четыре

44

Слава, жизнь — что важнее?
Жизнь, богатство — что дороже?
Прибыль, потеря — что ценнее?
Много обрёл — больше потеряешь.
Крепче берёг — легче растратишь.
Кто знает меру — не знает разочарований.
Кто ведает предел — не знает поражений.
Жизнь без событий — жизнь бессмертного.

Кое ти е по-близко,
славата или животът?
Кое ти е по-скъпо,
богатството или животът?
Кое преживяваш по-силно,
печалбата или загубата?
Който много се скъпи,
много ще загуби.
Който много се запасява,
ще претърпи тежка загуба.
Който има мяра,
няма неуспех.
Който знае предел,
не е в опасност —
може да е дълговечен.

Сорок пять

45

Полное совершенство выглядит, как изъян.
Невозможно исправить.
Крайняя полнота похожа на полную пустоту.
Нельзя исчерпать.
Великая прямота действует исподволь.
Великий ум облекается в простодушие.
Великая речь нисходит, как заблуждение.
Шагай — победишь холод.
Бездействуй — преодолеешь зной.
Покой создаёт согласие в Поднебесной.

Великото съвършенство
прилича на несъвършеното —
използувайки го, е неизчерпаемо.
Свръхпълното
прилича на пустото —
използвайки го, е непресъхваемо.
Извънредно правото
прилича на кривото.
Голямото остроумие
прилича на глупостта.
Великият оратор
прилича на пелтека.
Вълнението побеждава студа.
Покоят побеждава топлината.
Спокойствието създава ред в Поднебесна.

Сорок шесть

46

В стране, открытой для Дао,
лошади удобряют пашни.
В стране, закрытой для Дао,
кони мчатся в боевых колесницах
за городской чертой.
Страсть не беда,
когда знаешь границу.
Покупка не опасна,
пока бесстрастна.
Потому говорю:
Кто уверен, что имеет вполне, —
имеет полной мерой.

Когато Поднебесната има Дао,
конете торят земята.
Когато Поднебесната няма Дао,
военните коне се жребят в предградието.
Няма по-голямо нещастие
от незнанието на мяра.
Няма по-голямо престъпление
от стремежа за богатство.
Ето защо,
Който умее да бъде доволен,
винаги е удовлетворен.

Сорок семь

47

Оставь порог дома —
вместо мира увидишь рисунок.
Выгляни в окно —
вместо неба найдёшь синеву.
Дальше зайдёшь —
меньше останется.
Меньше останется —
ближе конец.
Мудрый не размышляет, он постигает.
Не любуется, он видит.
Не совершает, он творит.

(Мъдрецът) познава света,
без да излиза от вратата.
Той вижда небесното Дао,
без да поглежда през прозореца.
Който повече излиза,
по-малко знае.
Ето защо мъдрецът
не ходи, но знае;
не вижда, но именува;
не действува, но успява.

Сорок восемь

48

Следуешь учителю — обретаешь.
Следуешь Дао — избавляешься.
Избавился — пришёл к бездействию.
Ничего не делаешь —
ничего не остаётся несделанным.
Миром управляет простота.
Простота родится из бездействия.
Вмешательство — залог беспорядка.

Който се учи всеки ден,
умножава своите знания.
Който служи на Дао всеки ден,
намалява своите желания.
Непрестанното намаляване
достига до бездействието.
Бездействува,
но няма нищо неизправено от него.
Завоеванието на Поднебесната
винаги се осъществява чрез бездействието.
Който действува,
Поднебесната е извън неговата победа.

Сорок девять

49

Мудрый бессердечен.
В нём бьются сердца тысячи тысяч.
Несу добро добрым.
Несу добро злым.
Нести следует одно:
добродетель.
Доверяю доверчивым.
Доверяю подозрительным.
Верить следует в одно —
в доверие.
Мудрый — застенчив, спокоен, одинок,
словно ребёнок.
Мудрый — зеркало для людей,
их единое отражение.

Мъдрецът няма собствено сърце.
Сърцето на народа
е сърце на мъдреца.
Аз правя добро на добрия
на лошия също правя добро.
Това е то доброта,
произтичаща от Дъ.
Аз вярвам на искрения,
на неискрения също вярвам.
Това е то вяра,
произтичаща от Дъ.
В Поднебесната мъдрецът
събира мнението на хората
в своето сърце.
Той право
всички да приличат на пеленачето.

Пятьдесят

50

Меж рождением и смертью
Из десятерых —
трое стремятся к жизни,
трое к вечности,
трое просто живут и умирают.
Отчего так?
Оттого что привязаны к переменам.
Значит, движутся к смерти.
Слыхал ещё про одного.
Свободный от уз,
идёт без страха навстречу тигру, носорогу,
навстречу врагу.
Носорогу некуда вонзить рог,
тигру — когти,
врагу — клинок.
Отчего так?
Оттого что в себе не оставил места для смерти.

Нещата се раждат и умират.
Три на десет отиват към живот
и три на десет към смърт
и още три на десет умират преждевременно.
Защо това е така?
Защото се стремят пресилено към живот.
Аз съм слушал,
че който умее да пази живота си,
като върви по земята,
не се натъква на носорога и тигъра,
като влезе в бой,
не се среща с въоръжения войник.
Носорогът
няма къде да забие своя рог.
Тигърът
няма къде да забие своите нокти.
Войникът
няма къде да употреби своя меч.
Защо това е така?
Защото е вън от смъртта.