51

51

Tao jidayikbűnę didęyę,
Qencî ű hęjayî wę lędike
Metiryal wę bi awe dike,
Liv wę pęrfękt dike.
Ji lewre, ti tiţt ji hezaręn tiţtan nîne
Yę ko qedrę Tao nagire an hęjabűna wę
Bilind nanirxîne.
Ev girtina qedrę Tao ű nirxandina wę bi
Bilindî
Tiţtk e ko ew bi awakî xwezayî dikin
Bę ko bęn zor kirin
Loma, Tao jidayikbűnę dide.
Qenciya wę lędike, bi pęţ ve dibe, mezin dike,
serrast dike, dike bi disiplîn,
Bi xwarin dike, dinxumîne ű diparęze,
Beran ű berheman dide lę ji xwe re hilnayine,
Dike bę li bendî kesekî be
Dide pęţ bę zor ű hęz.
Ev e “Qenciya bę mînak ű tije sir ű raz.”

Дао ражда (нещата),
Дъ ги отглежда.
Нещата се оформят,
формите се завършват.
Ето защо няма нищо,
което да не уважава Дао
и да не цени Дъ.
Уважението на Дао
и цененето на Дъ
не са по заповед.
Те са по начало естествени.
Ето защо
Дао ражда нещата,
Дъ ги отхранва,
отглежда,
възпитава,
усъвършенствува,
прави ги зрели,
грижи се за тях,
защищава ги.
Да създаваш,
но да не присвояваш;
Да действуваш,
но да не се хвалиш;
Да ръководиш,
но да не командуваш.
Това е то най-дълбоко Дъ.

52

52

Ji her tiţtî re destpękek heye, em dikarin
Mîna Dayika wan lę binerin.
Ko em dayikę nas bikin, dikarin zarokan
Nas bikin.
Zarokan nas bikî, hîn ko
Xwe bi diya xwe ve girtine,
Tu dikarî bimirî bę ęţ.
Kulek ű qulan bixetimîne
Derî bigire,
Tu dikarî jîna xwe bidomîne
Bę tirs.
Deriyan veke,
Tękilî ű dan ű stendinęn xwe pirr bike
Dawî ti kes nikare alîkariya te bike
Hűrbűnan bibînî ew e tu tęyî ronahî kirin.
Nerm bimînî ew e xurtbűn bi nav dibe.
Ronahîbűnę bi kar bîne, lę vegere
Roniyę.
Tadę li xwe meke.
Ev e “ bikaranîna sermediyetę”

В Поднебесната има начало,
то е майка на Поднебесната.
Когато постигнем майката,
ще разберем нейните деца.
Когато разберем децата,
трябва да се върнем отново към майката.
Така до края на живота си
няма да бъдем в опасност.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
до края на живота си,
няма да се безпокои.
Който открие своите сетива,
който потъне в своето дело,
до края на живота си
няма да се избави (от безпокойство).
Виждането на ситното
значи светлина.
Съхраняването на слабото
значи могъщество.
Който използва блясъка
и отново се връща към светлината,
няма да си навлече беда.
— Това значи да овладееш постоянното.

53

53

Heger tenę hineke hiţmendî li ba min hebe
Divę ez li ser vę riya hęja ű mezin bimeţim
Ji windakirina wę tenę bitirsim.
Bi ser ko rę pirr fireh e
Xelk ji riyęn tengokî hez dikin.
Dadgeh paqij e,
lę męrg ű zevî di bin ţînkayiyęn ziyanker de nema dixuyin,
ű odeyęn genim vala ne,
Ew cilęn hevirmęţane ű xemlandî li xwe dikin,
Di destęn wan de ţűrine tűj wek ęgir,
Xwe li ser xwarin ű vexwarinan diperixînin
Dewletî ne bęhawe.
Navę dizęn pozbilind ű paye li wan dibe
Ev bęguman ne Tao e.

Ако аз имах точни знания,
бих вървял по широкия път,
бих се боял само от завоите.
Широкият път е съвършено равен,
но хората обичат пътечката.
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Съвсем празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства
Това са блясъци на грабежа.
Това не е Дао.

54

54

Tiţtę baţ- di cih de ye
Nayę rakirin.
Tiţtę baţ- zeftkirî ye ji te nakeve.
Nifţekî piţtî yę dî rahiţtin
Ręzgirtina pęţiyan ű bi kar anîn bę ţkenandin
Wę di xwe de biçîne ű wę qencî
Rastiqîn bin.
Wę di malbatę de biçîne ű wę
Hęjayî ű nirx biherikin ű di ser re herin.
Wę di bajęr de biçîne ű hęjayî ű ciwamęrî wę
Mezin bin.
Wę di welat de biçîne ű wę nirx ű ciwamęrî
Dewlemend bin.
Wę di çihanę de biçîne ű wę hęjayî ű nirx ű sűd
Li hemű derę bin.
Ji lewre xwe bistîne ű nobedarę xwe be
Malbatę bistîne ű hay ję hebe.
Bajar bistîne ű hay ję hebe.
Welat bistîne ű hay ję hebe.
Cîhanę bistîne ű hay ji cîhanę hebe.
Çawa ez cîhanę nas dikim ko ew wisa ye?
Bi vę riyę.

Който умее да стои,
няма да се катурне.
Който умее да се държи,
няма да се изтърве,
синовете и внуците
няма да престанат
да му принасят жертва.
Който усъвършенствува
(Дъ) в себе си,
неговото Дъ е истинско.
Който усъвършенствува
(Дъ) в семейството,
неговото Дъ е изобилно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в селото,
неговото Дъ е обширно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в княжеството,
неговото Дъ е богато.
Който усъвършенствува
(Дъ) в Поднебесната
неговото Дъ е всеобщо.
Ето защо мъдрецът
от себе си
съди за себе си;
от семейството
съди за семейството;
от селото
съди за селото;
от княжеството
съди за княжеството;
от Поднебесната
съди за Поднебесната.
Откъде аз знам света като такъв?
Благодарение на това.

55

55

Kesę di hęza binirx de dewletî dijî ű dimîne
Mîna zarokekî nűçębűyî ye.
Mozqirtk ű tűpiţk ű marę jehrdar
Pęvenadin,
Lawiręn bejî ęrîţî wî nakin,
Balendęn goţtxwer lepűţkęn xwe tę ranadin.
Bi ser ko hestiyęn wî qels in
Ű laţę wî bę qewet e,
zeftkirina wî bi tiţtan xurt e.
Bę bîrbirina tevheviya nęritî ű męyitiyę
Ew berhemek xwerű ye,
Di liv ű hęza jiyanę de yę herî bilind e.
Roję giţî bang ű qîrqîrę dike bę ko dengę wî bikev.
Ew e yę herî biserketî di dűzan ű lihevkirinę ű harmoniy
de.
Tęgihiţtina di harmonî ű dűzanę de
Xurtbűna bi kok e.
Naskirina xurtbűna kokane
Xweronahîkirin e.
Bixwarinkirina jiyanę
Xęr ű berekt e
Bęhnderxistin ű bęhnkiţandin
Bi destę te be
Ev hęz ű xurtbűn e.
Piţtî tiţt gul didin ű dibiţkivin ew diçilmisin ű tęk diçin
ű
Ev navę wę ne-Tao e.
Tiţtę ne-Tao e zű hildiweţe.

Който има съвършено Дъ,
прилича на пеленачето.
Отровните оси и змии
не го хапят.
Свирепите зверове
не го нападат.
Хищните птици
не го налитат.
Костите му са меки,
мишците — слаби,
но здраво държи.
Той не знае съюза
на двата пола,
но действува съвършено,
защото е пълен с Ци.
По цял ден вика
и не пресипва,
защото е хармоничен.
Знанието на хармоничността
се нарича постоянство.
Знанието на постоянството
се нарича просветеност.
Обогатяването на живота
се нарича щастие.
Развълнуваното сърце
се нарича сила.
Пълното със сила същество —
застарява.
Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
преждевременно загива.

56

56

Yę dizane naaxive.
Yę ko diaxive nizane.
Penceręn laţę xwe bigire, deriyę xwe bigire,
tűjiya xwe nerm ű ko bike, girękęn xwe
winda bike.
Ţewq ű ronahiya xwe hűr bike ű tev herroj
Bibe.
Ev navę wę yekitiya bicihanî ya tije raz ű hęja ye.
Erę tu nikarî wę bike ya xwe, lę
Tu dostę wę yę nęzîk î
Ű di eynî demę de, tu dűr î.
Erę tu nikarî wę bike ya xwe,
Lę tu li def wę sűd ű fędę werdigirî
Ű ziyan li te dibe li ba wę.
Tu nikarî wę bikî ya xwe, lę
Tu qedirgiran î li ba wę
Ű bęnirx î li ba wę.
Ji lerwre cîhan te qenc dinirxîne.

Който знае,
не говори.
Който говори,
не знае.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи (мисълта си) от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най-дълбокото.
Ето защо
не може да го приближиш,
не може да го пренебрегнеш,
не може да му помогнеш,
не може да му навредиш,
не може да го възвисиш,
не може да го унизиш.
Ето защо
той е уважаван в Поднебесната.

57

57

Rastiyę ű baţiyę di biręvebirina dewletę de
Bi kar bîne.
Tektîkęn jinivkęde di cengę de bi kar bîne.
Pirr guh nede cîhanę ű cîhan wę ya te be.
Çawa dizanim ko mîna wisa ye?
Ji lewre:
Çiqa qanűn pirr bibin,
Dę wilqasî merov belengaz bibin.
Çiqa merov çekęn kujer bi dest xin,
Wilqasî wę welat ű ęl tarî ű ţevreţ bin.
Çiqa merov ţehreza bin,
wilqasî wę kirin nexwezayî bin.
Çiqa qanűn hűr be,
Wilqasî wę diz ű nijdevan pirr bin.
Ji lewre hiţmend dibęje:
‘ ez riya xwe bi zorę çęnakim
ű merov xwe diguherin.
Ez bi aramiya xwe re rihet im ű xelk
Xwe serrast dikin.
Ez xwe tev îţęn xelkę nakim ű xelk
Xwe dewlemend dikin.
Ti daxazęn min nînin
Ű xelk zanebűna xwe ya kokane dibînin.

Държавата се управлява
със справедливост.
Войната се води
с хитрост.
Завоеванието на Поднебесната
се осъществява чрез бездействието.
Откъде аз знам това?
Ето откъде:
Когато в Поднебесната
има много ограничения,
народът обеднява.
Когато в народа
има много оръжие,
в държавата цари смут.
Когато се увеличават
законите и заповедите,
броят на крадците и разбойниците расте.
Ето защо мъдрецът казва:
Ако аз не действувам,
народът сам ще се изменя.
Ако аз съм спокоен,
народът сам ще се изправя.
Ако аз съм пасивен,
народът сам ще се обогатява.
Ако аз нямам страсти,
народът ще е простодушен.

58

58

Ko hikűmetę xwe dabe paţ
Merov bi xweţî dijîn.
Heger hikűmet rexnan bike
Merov bi tirs in.
Bextę pîs li gor bextę baţ e.
Bextę baţ bextę pîs vediţęre.
Çi baţbűna sînorzanîna eţkere ye?
An ne li gor sînoran?
Yę normal vedigere ű dibe xerîb ű seyr.
Baţbűn vedigere ű dibe ţaţtî ű xwarbűn.
Merov bi rastî ev demeke diręje ko
Tevhev ű ţaţo-maţo ne.
Ji lewre hiţmend tiţtan li hev tîne
Bę birrîn ű jękirin.
Bi kęlek dike bę jihevveqetandin.
Rast dike bę ko tęxe ręzekę de.
Dibiriqe bę çavan bięţîne.

Когато правителството е спокойно,
народът е простодушен.
Когато правителството е дейно,
народът е нещастен.
В нещастието живее щастие,
в щастието се таи нещастие.
Кой знае тяхната граница?
Те нямат постоянство.
Справедливостта се превръща в хитрост.
Доброто се превръща в зло.
Заблуждението на хората е отдавна.
Ето защо мъдрецът е човек
справедлив, но не отсича;
бодлив, но не боде;
прям, но не произволничи;
светъл, но не блести.

59

59

Di biręvebirina welatekî ű xizmeta
Ezman de
Ti tiţt mîna destgirtinę nîne.
Tenę ko tu destgirtî bî tu zű
Rihet dibî.
Dema tu zű rihet ű bi ser xwe ve tęyî
Tu hęjayan kom dikî.
Ko te hęjayî ű qencî pirr kirin,
ti tiţt namîne tu nikaribî zorę bibî.
Heger ti tiţt tinne be ko tu karibî zorę bibî
Kî dę kenar ű pileyęn karîbűna te nas bike?
Ev pileyęn karîbűnę ęn nayęn pîvan
Tu dikarî welat hemî bistînî.
Diya ko welat yę wę ye
Dę temenę wę dűdiręj be.
Ev wisa tę bi nav kirin“çandina rehan
Kűr ű xurt.’
Riya jîna diręj ű ţehrezayiya sermedî.

Когато управляваш хората,
действувай в съгласие с природата —
няма по-добро от хамбара.
Хамбарът — това значи
предварителна подготовка.
Предварителната подготовка
означава усъвършенствуване на Дъ.
Съвършеното Дъ
е всепобеждаваща сила.
Всепобеждаващата сила
е неизчерпаема.
С неизчерпаемата сила
може да се овладее държавата.
Управлението има ли
майчинско начало,
може да е дълговечно.
Това се нарича:
най-дълбок корен,
здрава основа,
продължаваща живота.
Вечно съществуващо Дао.

60

60

Biręvebirina welatekî fireh mîna çękirina
Masiyekî biçűk e.
Heger tu merovan bi Tao biręve bibî
Dę ji Iblîs ű ţeytan re ti hęz tine be.
Ne ko wę bęhęz bin,
lę wę qewet ű hęl ű hęza wan nikaribe
ziyan ű tadę li mirovan bike.
Ji lewre hiţmend tadę li xelkę nake,
Herdu dę ziyanę negihînin hev.
Li vir hęza wan tevhev dibe ű li wan
Vedigere.

Управлението на голямото княжество
напомня пърженето на дребна риба.
Ако Поднебесната се управлява с Дао,
духът на умрелите не ще има значение.
Той не само не ще има значение,
но няма и да вреди на хората.
Не само духът няма да вреди на хората,
но и мъдрецът няма да им вреди.
Тези двете не си вредят,
защото си разменят Дъ.

61

61

Dewleta herî mezin divę mîna
Newala çemekî be.
Cihę tevheviyę yę dinyayę,
Pîrekiya cîhanę.
Herdem mętî bi ser nęrtiyę dikev
Bi riya nermatiyę
Ji ber nermatî kęmtir e
Ji lewre heger dewleta mezin xizmeta ya biçűk kir
Ew dę dewleta biçűk ji xwe re bistîne.
Heger dewleta biçűk xizmeta ya mezin bike
Ew dę wę ji xwe re bistîne.
Ji lewre hin xizmetę dikin bo fędę bikin
Ű hin fędę dikin bi ser koletî ű dîlitiya xwe de.
Dewleta mezin tiţtekî ji yekkirina ű bixwarindana
Merovęn xwe pirrtir naxwaze.
Dewleta biçűk tiţtekî ji ko tękeve bin destę
Merovekî rast zędetir naxwaze.
Wisa herdu tiţtęn dixwazin bi cih tînin.
Hęjayî ű mezinahî ye ko tu xwe li jęr bihęlî.

Голямото княжество е река в низина,
възел на Поднебесната,
самка на Поднебесната.
Самката винаги побеждава самеца
със спокойствието си.
По своето спокойствие тя стои ниско.
Ето защо голямото княжество
спечелва малкото княжество,
защото се поставя по-ниско от него.
Малкото княжество предразполага
към себе си голямото княжество,
защото стои по-ниско от него.
Ето защо
предразполагат към себе си
или защото се поставят ниско,
или защото са сами по себе си ниско.
Нека голямото княжество
не желае повече от това
да бъдат еднакво нахранени всички,
а малкото княжество
не желае повече от това
да служи на хората.
Така и двете ще получат онова,
което желаят.
На голямото се пада да бъде ниско.

62

62

Tao kűr di her tiţtî de veţartî ye.
Ew xizna baţan e
Ű warę revę ye ji yęn ne- wilqasî-baţ re.
Bi gotinine haydar ű ţehreza tu dikarî
Serkeftî bî.
Bi kirinine ciwamęr tu dikarî bę bijartin.
Merov belkî ne wisa baţ bin, lę tę
Çawa guh li wan meke?
Ji lewre, ű heger komęn hespan pirr mor ű mircanęn
Hęja ű biha anîbin bo ţahiya bitackirina impirator
Ű danîna hersî mîran jî,
ev ne çętir e ji mana te li cihę tu
aniha lę yî
ű di Tao de pęţ dikevî.
Çima kevnaran wisa Tao nirxbiha
Dîtin ?
Tu nikarî bibęjî ko ev bo xatirę
Ji xwe re ję peran bigirin
An cezak ű tirsek di destęn wan de
hebe pę kuţtinę
Rawestînin.
Ji lewre ew ya herî pesndayî ű bihadîtî ye
Li cîhanę.

Дао е най-дълбокото на нещата,
съкровище на добрите
и защита на недобрите.
Красивите думи
могат да се произнасят публично.
Красивите постъпки
могат да се разпространяват сред хората.
Защо трябва да се изоставят
недобрите хора?
Защо се издига император
а се назначават трима съветници?
Те, макар и да имат скъпоценни неща
и колесници с по четири коня,
по-добре е да следват Дао.
Защо древните хора са ценели Дао?
Не казах ли,
че не се стремели към богатство
и опрощавали провиненията?
Ето защо (Дао) е съкровище на Поднебесната.

63

63

Bike bę ‘tu bikî.’
Bibe beţdarek bę tu tękevî tękiliyan ű rolekę
Bilîzî.
Bitehmîne bę tu bitehmînî
Yę mezin biçűk bike,
Pirr hindik bike.
Bersiva bęhntengiyę ű aciziyę bi baţiyę bide.
Îţęn xwe bi zehmetiyan re biqedîne hîn ko
Ew hesan in .
Bi yę mezin re bide ű bistîne hîn ko ew kiçik e.
Teţqelęn mezin di jiyanę de
Herdem sade ű hesan dest pę dikin.
Tękiliyęn mezin herdem biçűk dest pę dikin.
Ji lewre hiţmend bi yę mezin re nade ű nastîne
Ű dikare mezinahiya xwe bike birra.
Aniha gotinine sivik baweriyeke hindik çędikin
Pirr hesanî dibe pirr zehmetî
Ji lewre hiţmend bi tiţtan re dide ű distîne
Mîna ko zehmet bin,
Ű ji ber wisa, ti zehmetiyęn wî nînin.

Действувай чрез бездействието.
Извършвай неизвършеното.
Вкусвай невкусеното.
Голямото е съставено от дребното.
Много се получава от малко.
На ненавистта отговаряй с Дъ.
Преодолявай трудното,
докато е лесно.
Осъществявай голямото,
докато е дребно.
В света трудното дело
започва с лесното,
а голямото — с малкото.
Ето защо мъдрецът
никога не започна велико дело
затова извършва велики дела.
Който лесно обещава,
не заслужава доверие.
Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.

64

64

Yę radizę pirr hesan e pę bę girtin.
Yę hîn neqewimiye ű çęnebűye
Hesan e amadekirina ję re.
Yę ko lawaz e ű tenik e hesan e bę ţkenandin.
Yę pirr biçűk e ű hűr e hesan e bę
Belav kirin.
Tiţtan bi kar bîne berî mezin bibin.
Bi kęrî îţan were berî tękevin nav hev.
Dareke gewre ji navkekę kiçik mezin dibe.
Lękirineke bilind ji komeke axę bi jor dikeve.
Ręwîtiyeke ji hezar mîlî bi gavekę dest pę dike.
Planan çędike, zora te dire
Bi tiţtan digire, tu wan winda dikî.
Hiţmendî ji tinebűnę naafirîne, wisa
Zora wę nare.
Bi tiţtan nagire, ji lewre winda nake
Dema merov procekt ű planęn xwe
Bi kar tînin
Ew pirrę caran di dawiyę de lanetę
Li wan tînin.
Eger tu di dawiyę de wisa haydar bî
Mîna di pęţiyę de bűyî ,
Tę nemîne bęhęvî ű bęçare
Ji lewre hiţmendî ne-hęvîkirinę hęvî dike,
Firaxęn entîke bazar nake,
Tiţtę nayę hînbűn dixwîne
Da karibe ţaţtiyęn merovęn neţehreza
Serrast bike
Ű alîkariya hemű tiţtan bike bo xwezaya
Xwe ya rast kifţ ű eţkere bikin
Bę xwe bi avętina gava pęţî paye bike.

Онова, което е спокойно,
лесно се държи.
Онова, което още няма признак,
лесно се планира.
Онова, което е хрускаво,
лесно се разтапя.
Онова, което е ситно,
лесно се разсейва.
Действието започва с онова,
което още не е.
Редът се въвежда,
докато още няма смут.
Голямото дърво
израства от малкото.
Десетоетажната кула
започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли
започва от първата стъпка.
Който действува,
няма успех.
Който държи,
губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи,
затова не губи.
Който бърза в работата си
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен
в края на работата си,
както в началото й —
успява.
Ето защо мъдрецът
желае нежеланието,
не цени трудно придобитите неща,
учи онова,
което още не се е научило,
върви по онзи път,
по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.

65

65

Yęn kevnar yęn di Tao de pirr
Zîrek bűn
Xelk ronahî nedikirin
Lę ew sade dihiţtin.
Dema ko biręvebirina merovan zehmet be
Ev wisa ye ji ber jîrbűna wan ya xurt.
Ji lewre
Heger tu jîrbűnę bo biręvebirina dewletę
Bi kar bînî
Tu dizę welat î.
Heger tu jîrbűnę ji bo biręvebirina dewletę
Bi kar neyinî
Tu xęr ű bereket î ji dewletę re.
Ko te ev herdu xal fam kirin,
ji xwe te
awayę rast ji biręvebirinę re
nas kiriye .
Ko herdem awayę rast ű ligor tę bigihęjî
Hęjaya tije raz ű sir wisa ev tiţt tę bi nav kirin .
Çikasî kűr ű dűr e
Nirx ű hęjaya pirr bi sir ű raz!
Dihęle hemű vegerin
Ta bigihęn awayę herî mezin ű pak.

В древността
способният да следва Дао
не просвещавал народа,
държал го в невежество.
Народът се управлява трудно,
защото много знае.
Ето защо
управлението на държавата с мъдруване
е нещастие за държавата,
управлението на държавата без мъдруване
е щастие за държавата.
Който знае тези двете,
знае един принцип.
Знанието на този принцип
се нарича най-дълбоко Дъ.
Най дълбокото Дъ е
и дълбоко,
и далечно,
и противоположно на всички неща.
Който го следва.
ще постигне велико благополучие.

66

66

Sedema ko li çeman ű li derya tę nerîn
Mîna ew serok ű serdestę kaniyęn newalę bin
Ew e ko ew li jęrî wan in.
Ji lewre dikarin qiralęn wan bin.
Wisa ko tu bixwazî di ser merovan re bî
Divę tu bi kęmayî ű xwebiçűkî bi wan re biaxivî.
Ko tu bixwazî bidî pęţ wan
Divę tu xwe deynî paţ wan.
Wisa hiţmend cihę wî li jor e
Ű merov bi bindestiyę nahisin.
Ew li pęţî ye ű ew nabînin
bę ti ţaţtî peyda dibe.
Ji lewre ew dihebînin wî bajon bi
Pęţî de ű wî venegerînin.
Ű lewra ew bi kesî re pevnaçine
Ti kes pę re jî pevnaçine.

Реките и моретата
господствуват над долините,
защото са разположени ниско.
Ето защо господствуват над долините.
Който иска да се издигне над хората,
трябва да се постави по-ниско от тях.
Който иска да бъде пред хората,
трябва да се поставя зад тях.
Ето защо мъдрецът
стои над хората,
но не им тежи,
намира се пред тях,
но не им вреди.
Ето защо хората го издигат с радост
и той не им досажда.
Понеже не се бори
в Поднебесната, никой не може да го победи.

67

67

Sedema ko her kes Tao a min mezin ű hęja
Dibîne
Ew e ko ti tiţt mîna wę nîne.
Ji ber ew pirr hęja ye ű mezin e
Ti tiţt mîna wę nîne.
Heger tiţtek heba timî mîna
Wę ba
Wę çawa ew biçűk ba?
Sę xiznęn min hene ko hiltînim
Ű li wan miqate me.
Ya pęţî dilovanî ű diltenikî ye,
ya diwemîn zihd ű rebenî,
ya sęyemîn ew e ko newęrim
xwe tęxim pęţiya ti kesî.
Dilovaniya min hebe, dikarim męr bim.
Zihd ű rebeniya min hebe, dikarim çavfireh ű
ciwamęr bim
Newęribim xwe tęxim pęţiya ti kesî
Dikarim wisa demę bi dest xim
Da karîbűnęn xwe temam ű jîr bikim.
Heger ez męr bim bę diltenikî
Ciwamęr bę zihd , an
Herim bi pęţî de bę ko îţęn xwe deynim
Dawî,
Dibe ko aniha ez mirî bama.
Heger tu ţerekî bi dilovaniyę bajoyî
Tę bi ser keve.
Ko tu xwe bi dilovaniyę biparęzî
Ti tiţt di te re derbas nabe.
Wę ezman li te miqate be,
Te biparęze bi dilovaniyę

Всички хора казват,
че моето Дао е велико
и не прилича на нищо.
То не прилича на нищо,
именно защото е велико.
Ако то прилича на нещо,
отдавна би станало нищожно.
Аз имам три съкровища,
към които се придържам:
първото е човеколюбие,
второто — пестеливост,
третото — да не вървя пред другите.
Аз съм човеколюбив,
затова мога да бъда храбър.
Аз съм пестелив,
затова мога да бъда щедър.
Аз не вървя пред другите,
затова мога да бъда ръководител.
Днес,
който е храбър,
без да е човеколюбив,
който е щедър,
без да е пестелив,
който върви пред другите,
без да е отстъпчив
загива.
Във войната побеждава онзи,
който е човеколюбив
Неговата отбрана е здрава.
Естествеността го спасява
Човеколюбието го охранява.

68

68

Leţkerę herî baţ ne xwînxwer ű çavsor e.
Ţervanę herî baţ ne bęhnteng e.
Tektîkzanę herî baţ dijmin
Mijűl nake.
Yę dikare sűdę herî baţ ji karîbűn
Ű talentę merovan bigire
Ew e yę xwe li jęr wan datîne.
Ev e ko tę bi nav kirin baţî ű
Hęjaya bę- gengeţe ű cîdal.
Karîbűna mijűlkirina talentęn merovan
Wisa ew tę bi nav kirin.
Navę wę yekitiya dawîne bi ezman re ye.

Способният пълководец
не е насилник.
Способният воин
не се гневи.
Способният да побеждава,
не напада.
Способният да използва хората
се поставя ниско.
Това се нарича Дъ,
избягващо боя.
Това се нарича сила
използваща хората.
Това значи да следваш природата
и древното начало.

69

69

Stratîcîzan gotineke wan heye:
“ çętir dibînim ko karibim bilivim, ne ko
di cihę xwe de rawestim
ko gavekę bi paţ de vegerim ű ne
inçekę bi pęţ de herim. “
Ev e ję re tę gotin pęţveçuna
Bę pęţveçűn;
Amadekirin bę payebűn;
Ęrîţkirin ű hilweţandina cihę bę parastin;
Stendina wî bę pevçűn.
Ti ţaţtî mezintir ji nerîna bi kęmanî li hęza
Dijberę xwe nîne.
Heger ez bi kęmanî li hęza dijberę xwe
Binerim
Ez dę delalę dilę xwe yę herî delalî winda bikim.
Ji lewre
Dema dijber li hev dikevin
Ew ę herî pirr li ber vî tiţtî dikev
Dę bi ser keve.

Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защищавам;
аз не смея да настъпя нито един Цун,
но съм длъжен да отстъпя един Чъ.
Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.
Няма по-голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
е почти загуба на моите съкровища.
Ето защо
от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.

70

70

Gotinęn min hesan in ji bo tęgihiţtinę
Ű hesan in bo bęn bi kar anîn.
Bi ser de jî ti kes di wan de nagihęje
Ű wan bi kar nayine.
Gotinęn min çavkanî ű kokek wan heye;
Kirinęn min bingeh ű pirnsîpę wan heye.
Tenę ji ber netęgihiţtina te di vî tiţtî de
Tu min fam nakî .
Ji ber kęm merov hene ko di min de digihęjin
Ez binirx im ű biha me.
loma yę hiţmend cilęn hiţk ű qalind
Li xwe dike.
Bi ser ko ew mor ű mircanan li ser sînga xwe vediţęre.

Моите думи лесно се разбират
и лесно се осъществяват,
но хората не могат да ги разберат
и не могат да ги осъществят.
В думите е началото,
в делата — главното.
Поради липсата на знания
хората не могат да ме разберат.
Колкото по-малко ме разбират,
толкова по-скъпоценен съм.
Ето защо мъдрецът
се облича в груба дреха,
но в себе си носи яспис.

71

71

Ti tiţt çętir ji zanebűna ko
Tu nizanî nîne.
Nizanibî, bi ser de bifikirî
Ko tu zanî-
Ev nexweţî ye.
Tenę dema tu nexweţ bî ji ko tu nexweţ î
Tu dę bę rihet kirin
Hiţmendî ew e ko ne nexweţbűn e
Wisa ye ji ber ew nexweţ e ji nexweţiyę .
Ji lewre ew ne nexweţ e.

Който знае, че не знае,
е възвишен.
Който не знае, че не знае,
е болен.
Който взема болестта за болест,
не е болен.
Мъдрецът не е болен,
защото взема болестта за болест.
Ето защо не е болен.

72

72

Dema merov ji hęz ű qeweta te
metirsin
Wę çaxę tu bi rastî bűyî
Mezin.
Tiliya xwe mexe kar ű baręn wan yęn
Malbatî de.
Mebe zordar ű qutkerę rizqę wan.
Heger tu zordariyę li wan mekî
Ew dę bi bindestiyę mehisin.
Wiha hiţmendî di xwe de digihęje
Lę xwe nade pęţ ű xwe bi xwe dernaxe
Ji xwe hez dike
Lę pesn ű wesfę xwe nade.
Lew dev ji wî tiţtî berdide
Ű vî tiţtî ji xwe re dibe.

Когато народът
не се бои от властта,
придобива голяма власт.
Не стеснявайте жилищата му.
Не угнетявайте живота му.
Който не угнетява
не ще бъде угнетен.
Ето защо мъдрецът познава себе си,
но не се показва;
обича себе си,
но не се възвишава.
Ето защо се отказва от последното
и придобива първото.

73

73

Ko tu męr bî di węrîbűna
Xwe de tu dę bimirî.
Ko tu męr bî di ne-węrîbűna
Xwe de tu dę bijî.
Di navbera van herdiwan de, yek tijenirx e
Ű ya dî ziyantije ye.
Kî sedemę çima
Ezman ji tiţtę ko hez nake hez nake
Fam dike?
Ta bi yę hiţmend zehmet e
Naskirina vî tiţtî ję re.
Riya ezman ew e ko tu bi hesanî
Bi ser kevî bę westan ű ţer.
Baţ bersivę bidî bę gotin,
Tu biçî ű bęyî bi xwezayî bę vexwendineke
Taybet,
Ji pęţeroję re kar bikî bę tevlihevî ű tirs.
Toreya ezman berfirh e
Ne xurt girędayî ye.
Ű ti tiţt ję nakeve jî

Който е безумно храбър,
загива.
Който е разумно храбър,
живее.
От тези двете
едното е полезно,
другото — вредно.
Кой знае причината на онова,
което се ненавижда по природа?
Ето защо мъдрецът също се затруднява
(да обясни).
Небесното Дао
не се бори,
но е способно да побеждава;
не говори,
но е способно да отговаря;
не го канят,
но то само идва;
забавя се,
но е способно да планира (нещата).
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.

74

74

Ko merov ji mirinę netirsin
Çawa tę wan bi mirinę bitirsîne?
Ko tu bihęlî merov bi berdewamî
Ji mirinę bitirsin
Bi zindankirina herkesę tiţtekî
Seyr ű ne li gor adetę bike
Ű bi kuţtina wan,
Kî wę biwęribe bilive ű here-were?
Herdem męrkujek karbidest heye
Bo vî tiţtî bibe serî.
Ko tu rola męrkuję karbidest bilîzî
Wisa ye mîna birandina text bi karîbűn
Ű jęhatîbűna textbirekî hoste .
Ęn dę destęn xwe birîn mekin
Pirr kęm in.

Ако хората не се боят от смъртта,
защо се заплашват със смърт?
Ако наистина
хората се страхуват от смъртта,
ония, които внасят смут,
аз ще ги заловя и убия.
Често палачът се самоубива.
Да влезеш в ролята на палача,
значи да замениш великия майстор.
Който заменя великия майстор,
рядко не отрязва собствените си ръце.

75

75

Sedema ko xelk ji birçîna dimirin
Ew e ji ber serokęn wan bi çavnebarî ű çavbirçîbűn
Bacan li wan giran dikin.
Zehmet e biręvebirina wan
Da serokęn wan bi tenę armancęn wan di hiţęn wan
De ne ű ne ęn gelęn wan.
Sedema ko merov bętirs li mirinę dinerin
Ew e lewra dixwazin jîn dewletî ű dewlemend be.
Tenę bi jiyana ne ji bo armancęn xwe bitenę
Tu dikarî herî jiyana giranbiha

Народът гладува,
защото са му големи данъците.
Ето защо гладува.
Народът се управлява трудно,
защото са му дейни управителите.
Ето защо се управлява трудно.
Народът не скъпи живота си,
защото управителите му искат
да живеят охолно.
Ето защо не скъпи живота си.
Който пренебрегва своя живот,
по-мъдро цени живота.

76

76

Dema merov ji dayik dibin cirxweţ ű
Nerim in.
Dema mirinę hiţk ű zuha ne.
Dema ţînkayî zindî ne ew ter ű
Nerm ű tenik in.
Dema dimirin, diçilmisin ű zuha
Dibin.
Ji lewre yęn hiţk ű zuha
dandűyęn mirinę ne.
Yęn cirxweţ ű nerm dandű ű peyęn
Jînę ne.
Wilo, ko tu bęhnteng ű ţerhez ű hiţk bî,
tę bi ser nekevî.
Ko dar tęr hiţk be, tę pirîn.
Ji lewre
Yęn hiţk ű mezin nizm in,
yęn cirxweţ ű nerm mezintir ű hęjatir in

Човекът,
когато се ражда,
е нежен и слаб,
а когато умира,
е твърд и сух.
Нещата,
когато се раждат,
са слаби и крехки,
а когато умират,
са сухи и твърди.
Ето защо
твърдото и сухото
отива към смъртта,
а нежното и слабото
отива към живота.
Ето защо
негъвкавата войска губи боя.
Твърдото дърво се прекършва.
На голямото и силното
мястото е долу.
На нежното и слабото
мястото е горе.

77

77

Riya ezman
Mîn vezilandina kevan e
Jor bi binî de tę kiţandin,
Binî bi jor ve tę kiţandin
Tęla zęde tę hilanîn
Li kű pirrbűn pęwîst be, tę zęde kirin.
Riya ezman e
Ko pirrbűn li cihę ko lę zęde be hilîne
Ű zęde bike li cihę kęmbűn tę de hebe.
Riya merovan cuda ye:
ko pęwîstî hebe ji wî cihî dibin
ű zęde dikin li cihę ko pirrbűn tę de hebe.
Kî dikare vę zędebűnę bistîne ű wę
Bide xelkę?
Tenę yę ko Tao di dest de ye.
Ji lewre yę hiţmend dide ű distîne
Bę hay ji ko wę lę bę vegerandin hebe
Di bidawîanîna xwe de ji tiţtekî re namîne
Naxwaze jęhatîbűna xwe eţkere bike.

Небесното Дао
не е ли като обтегнатия лък.
Връхната му част е снижена,
а ниската му — възвишена.
Излишното се съкращава,
достатъчното се допълва.
Небесното Дао
отнема от богатите
и дава на бедните.
Човешкото Дао
наопаки.
То отнема от бедните
и дава на богатите.
Кой може да предаде
излишното на другите?
Само онзи,
който има Дао.
Ето защо мъдрецът
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали,
не желае да се показва мъдър.

78

78

Ti tiţt ji avę nermtir
Nîne,
bi ser de jî ti tiţt ję çętir li hemberî
hiţkayę ű xurtiyę nîne.
Wisa ye lewra ti tiţt nikare wę biguhere.
Biserkeftina nermiyę li hember hiţkiyę
Ű cirxweţiyę li beramber çavsoriyę
Tiţtek e ko hemű merov dinasin
Lę ti kes nikare bi xwe wisa bike.
Ji lewre hiţmend dibęjin :
Ť Yę ko gemar ű qiręjiya dewletę
dierîne(qebűl dike)
dibe serokę wę.
Yę ko katastrof ű belę wę dierîne
Dibe ţah ű qiralę cîhanę.
Rastî paradoks ű nakok dixuye.

В света няма нищо
по-меко, по-нежно
от водата.
Тя е непобедима.
Тя няма равно на себе си.
Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото,
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят.
Ето защо мъдрецът казва:
„Който приеме върху себе си
унижението на държавата,
е господар на държавата.
Който приеме върху себе си
нещастието на държавата,
е властител на Поднебесната.
Откровените думи.
приличат на неоткровените.“

79

79

Piţtî hedinandina bęhntengiyeke mezin
Herdem poţmanî ű nexweţbűnek
Bi ser dikeve.
Çawa ev bęhntengî wę mîna
Baţiyekę bę dîtin?
Ji lewre hiţmendî para xwe ji
Danűstendinę ű bersivdanę ji xwe re dihęle
Ű merovę dî kontrol nake.
Ű wisa karbidestęn rast ű pak
Sozęn xwe bi cih tînin
Ű yęn xwar ű derew wan diţkenînin.
Tao ya pîroz ya ezmanî ti delalęn ber dil ję re
Nînin:
Yęn baţ bilind dike ű dibiţkivîne.

След голямата омраза
обезателно остава нещо от нея.
Нима спокойствието може да се счита за хубаво?
Ето защо мъдрецът
държи на договора
и не укорява хората.
Който има Дъ,
държи на договора.
Който няма Дъ,
го нарушава.
Небесното Дао няма роднина,
то винаги е на страната на добрите.

80

80

Bera welatek biçűk hebe bi hindik
Xelk,
yęn, li gel ko pirr mekînęn wan hene jî,
lę wan bi kar nayinin.
Yęn li mirinę bi hayjębűn dinerin ű naçin
Pirr dűr nagerin.
Li gel ko qeyikęn wan hene ű
Erebeyęn wan, li wan ti caran siwar nabin.
Li gel mertal ű çekęn wan hene, lę
yekcar naçin ceng ű ţer.
Bera vegerin pîvandinę bi
Girędana girękan di werîs de.
Bera xwarina wan xweţ bibe, cilin
spehî bide wan, warekî tije aţtî ű
jînek rihet.
Li gel ko welatę nęzîkî wan tę dîtin
Ű kűçikęn wî ű mirîţkęn wî
Tęn bihîstin,
Dę merov kal bibin ű bimirin
Bę ko herin serdana welatęn hevdu

Нека държавата да е малка,
а народа — разреден,
даже и да има повече оръжие
да не го употребява.
Нека да се направи
хората да не рискуват живота си,
да не се скитат надалече,
даже и да имат лодки и коли
да не ги използват;
даже и да имат въоръжена войска
да не я извеждат.
Нека да се направи
хората отново да връзват възли,
да имат вкусна храна,
прекрасно облекло,
спокойно жилище
и радостен живот.
Нека да се направи
съседните държави
взаимно да се гледат,
взаимно да си слушат
пеенето на петлите
и лаенето на кучетата.
Хората да не се скитат
от едно на друго място
до края на живота си.

81

81

Gotinęn rast ne qure ű xemilandî ne.
Gotinęn qure ű xemilandî ne rast in.
Yęn baţ gengeţę ű nîqaţę nakin.
Nîqaţhez ne baţ in.
Ew ę bi rastî dizane ne
Bi firehî zanyar e,
zanyarę bi dorfirehî dizane bi rastî
nizane.
Hiţmendî hilnayine ű venaţęre,
Ji pirratî ű zędebűna xwe dide xelkę.
Bi dana xelkę ew
Dewlemend dibe.
Riya ezmanan alîkarî ye ű ne
Tade ű gihandina ziyanę ye.

Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият
не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява;
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действувай, но не отнемай.