51

51

Hoch Dolmey yInmoH mIw'a'.
je' ghob.
chenmoH Hap 'u'.
naQmoH wanI'mey.
vaj wa'netlh Dol'e',
mIw'a' vuv Hoch
'ej ghob quvmoH Hoch'e'.
'e' luta' ra'taHvIS pagh.
ruch 'e' luwuq bIH'e'.
bIH yInmoH mIw'a',
je' ghob 'ej nenmoH,
ghojmoH 'ej yoD.
leSmoH, Qutlh 'ej 'av.
bIH yInmoH mIw'a' 'ach bIH ghajbe'.
bIHvaD vum 'ach naD pIHbe'.
bIH Dev 'ach bIH ghatlhbe'.
peghbogh ghob 'oH ghobvam'e'.

Дао ражда (нещата),
Дъ ги отглежда.
Нещата се оформят,
формите се завършват.
Ето защо няма нищо,
което да не уважава Дао
и да не цени Дъ.
Уважението на Дао
и цененето на Дъ
не са по заповед.
Те са по начало естествени.
Ето защо
Дао ражда нещата,
Дъ ги отхранва,
отглежда,
възпитава,
усъвършенствува,
прави ги зрели,
грижи се за тях,
защищава ги.
Да създаваш,
но да не присвояваш;
Да действуваш,
но да не се хвалиш;
Да ръководиш,
но да не командуваш.
Това е то най-дълбоко Дъ.

52

52

mung ghaj 'u'.
Hoch SoS 'oH mungvam'e'.
SoS DaSovDI'
puqDaj DaSovchu' je.
puq DaSovDI'
SoS DatlhejmeH yIchegh
vaj bIyIntaHvIS DaQIHlu'be'.
'ochmey DaSoQmoHchugh,
lojmIt DangaQmoHchugh
vaj bIyIntaHvIS bIQopchoHbe'.
'ochmey DapoSmoHchugh,
Qu'lIj Dalaw'moHchugh
vaj bIyIntaHvIS DatoDlu'be'.
ramwI' Daleghchugh Daleghchu'.
bIvaDlaHtaHchugh bIHoSqu'.
tIH tIlo' 'ej tIHmey Hal yIchegh.
SoHmo' bISot 'e' yIqaSmoHQo'.
ru'Ha'wI' pabmeH mIw 'oH mIwvam'e'.

В Поднебесната има начало,
то е майка на Поднебесната.
Когато постигнем майката,
ще разберем нейните деца.
Когато разберем децата,
трябва да се върнем отново към майката.
Така до края на живота си
няма да бъдем в опасност.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
до края на живота си,
няма да се безпокои.
Който открие своите сетива,
който потъне в своето дело,
до края на живота си
няма да се избави (от безпокойство).
Виждането на ситното
значи светлина.
Съхраняването на слабото
значи могъщество.
Който използва блясъка
и отново се връща към светлината,
няма да си навлече беда.
— Това значи да овладееш постоянното.

53

53

puSqu'bejchugh SovwIj,
mIw'a' vIpabtaHvIS
vIpabHa'choH 'e' neH vIHaj.
ngeD mIw'a' pabmeH Qu'.
'ach 'oH bIv 'e' lumaS nuvpu'.
woQ vaS'a' DojmoHlu'
'ach Du' yotlhmey luwIjbe'lu'
'ej tIr qachmey lutebbe'lu'taH.
Dunqu' Sutchaj, jejqu' yanmeychaj.
tlhoy Sop 'ej mIp 'Iq lughaj.
nIHwI' mIw 'oH mIwchaj'e'.
mIw'a' 'oHbe' nIHwI' mIw'e'.

Ако аз имах точни знания,
бих вървял по широкия път,
бих се боял само от завоите.
Широкият път е съвършено равен,
но хората обичат пътечката.
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Съвсем празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства
Това са блясъци на грабежа.
Това не е Дао.

54

54

vay' cherlu'chu'pu'bogh cherHa'laH pagh.
vay' 'uchlu'chu'bogh narghmoHlaH pagh.
no' vuvtaH tuqnIghpu' 'ej mevbe'.
SoHDaq ghob Dapabchugh,
vaj teHchoH ghoblIj.
tuqlIjDaq ghob Dapabchugh,
vaj 'IqchoH ghoblIj.
yoSlIjDaq ghob Dapabchugh,
vaj taHqu' ghoblIj.
SeplIjDaq ghob Dapabchugh,
vaj law'choH ghoblIj.
qo' HochDaq ghob Dapabchugh
vaj Sachqu' ghoblIj.
vaj nuv DanoHmeH nuv yIlo'.
tuq DanoHmeH tuq yIlo'.
yoS DanoHmeH yoS yIlo'.
Sep DanoHmeH Sep yIlo'.
qo' DanoHmeH qo' yIlo'.
chay' qo' mIw vISov?
jISummo' vISov.

Който умее да стои,
няма да се катурне.
Който умее да се държи,
няма да се изтърве,
синовете и внуците
няма да престанат
да му принасят жертва.
Който усъвършенствува
(Дъ) в себе си,
неговото Дъ е истинско.
Който усъвършенствува
(Дъ) в семейството,
неговото Дъ е изобилно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в селото,
неговото Дъ е обширно.
Който усъвършенствува
(Дъ) в княжеството,
неговото Дъ е богато.
Който усъвършенствува
(Дъ) в Поднебесната
неговото Дъ е всеобщо.
Ето защо мъдрецът
от себе си
съди за себе си;
от семейството
съди за семейството;
от селото
съди за селото;
от княжеството
съди за княжеството;
от Поднебесната
съди за Поднебесната.
Откъде аз знам света като такъв?
Благодарение на това.

55

55

qen boghpu'bogh ghu rur
ghob naQqu' ghajbogh nuv'e'.
lu'aw'be' ghew ghargh je.
luHIvbe' Ha'DIbaH qu'.
ghaHDaq jopbe' toQmey.
tun HomDaj, puj Somraw'Daj
'ach pe'vIl 'uch ghopDaj.
wej nga'chuqghach Sov
'ach vIHchoH loD 'ay'Daj,
vaQchu'taHmo' ghaH.
SaQ qaStaHvIS jaj
'ach chuStaH ghoghDaj.
'eychu'taHmo' ghaH.
'eychu'ghach DaSovchugh vaj ru'Ha'wI' DaSov.
ru'Ha'wI' DaSovchugh vaj bIjIvHa'.
yInlIj Daje'chugh vaj SanlIj DaSIgh.
tlhuHlIj raDchugh yablIj vaj HoSlIj Dalo'Ha'.
HoSlIj Dalo'Ha'.
tlhoy Sachchugh vay' Dejbej.
mIw'a' 'oHbe' mIwvam'e'.
mIw'a' pabHa'chugh vay' tugh Sab.

Който има съвършено Дъ,
прилича на пеленачето.
Отровните оси и змии
не го хапят.
Свирепите зверове
не го нападат.
Хищните птици
не го налитат.
Костите му са меки,
мишците — слаби,
но здраво държи.
Той не знае съюза
на двата пола,
но действува съвършено,
защото е пълен с Ци.
По цял ден вика
и не пресипва,
защото е хармоничен.
Знанието на хармоничността
се нарича постоянство.
Знанието на постоянството
се нарича просветеност.
Обогатяването на живота
се нарича щастие.
Развълнуваното сърце
се нарича сила.
Пълното със сила същество —
застарява.
Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао
преждевременно загива.

56

56

jatlhbe' SovwI'.
Sovbe' jatlhwI'.
'ochmey tISoQmoH,
lojmIt tIngaQmoH,
HeH jej tIjejHa'moH.
vay' baghlu'pu'bogh tIbaghHa'moH.
bochqu'wI' yIbochHa'moH.
qo' lamHom yItay'moH.
mIwvam Dellu'meH jatlhlu':
tay'chu'ghach peghqu'.
vaj DuparHa'lu'meH DuHbe'
'ej Duparlu'meH DuHbe'.
DuQaHlu'meH DuHbe'
'ej DuQIHlu'meH DuHbe'.
DuquvmoHlu'meH DuHbe'
'ej DutuHmoHlu'meH DuHbe'.
vaj qo' pop'a' DaSuq.

Който знае,
не говори.
Който говори,
не знае.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи (мисълта си) от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най-дълбокото.
Ето защо
не може да го приближиш,
не може да го пренебрегнеш,
не може да му помогнеш,
не може да му навредиш,
не може да го възвисиш,
не може да го унизиш.
Ето защо
той е уважаван в Поднебесната.

57

57

wo' Dache'meH mIw motlh yIlo'.
noH DaQapmeH mIw le' yIlo'.
'ach qo' DacharghmeH yInISQo'.
chay' mIwmeyvam vISov?
jISummo' vISov.
puSchoHtaHchugh nuv DIbmey,
chepHa'choH je nuvpu'.
law'choHtaHchugh nuv nuH jej,
lughHa'choH je Sep Dotlh.
SarchoHtaHchugh nuv laHmey,
law'choH je motlhbe'wI'mey'e' lIngbogh chaH.
law'choHtaHchugh chutmey,
law'choH je HeSwI'pu'.
vaj jatlh jIvHa'wI':
jIvangbe'
'ach nIteb choH nuvpu'.
jIjot 'e' vImaS
'ach nIteb lughchoH nuvpu'.
jInISQo'
'ach nIteb chepchoH nuvpu'.
pagh vIneH
'ach nIteb napchoH nuvpu',
Sor Hap pe'be'lu'pu'bogh lururchoH.

Държавата се управлява
със справедливост.
Войната се води
с хитрост.
Завоеванието на Поднебесната
се осъществява чрез бездействието.
Откъде аз знам това?
Ето откъде:
Когато в Поднебесната
има много ограничения,
народът обеднява.
Когато в народа
има много оръжие,
в държавата цари смут.
Когато се увеличават
законите и заповедите,
броят на крадците и разбойниците расте.
Ето защо мъдрецът казва:
Ако аз не действувам,
народът сам ще се изменя.
Ако аз съм спокоен,
народът сам ще се изправя.
Ако аз съм пасивен,
народът сам ще се обогатява.
Ако аз нямам страсти,
народът ще е простодушен.

58

58

qetlhchugh qum 'ej nISbe'chugh
nIt nuvpu' 'ej yuDHa'.
'ongchugh qum 'ej nISchugh
ngoj nuvpu' 'ej chepHa'.
San Do' Qutlh Qugh'e'.
Qugh So' San Do''e'
wanI'vammey baqmeH DuH'a'?
vangmeH mIw lugh tu'lu''a'?
motlhbe'choH motlhwI'.
mIghchoH QaQwI'.
Hoch jaj ghurtaH nuv mIS.
vaj jej jIvHa'wI' 'ach pe'be'.
tey 'ach QIHbe'.
SIHHa'moH 'ach ghorbe'.
boch 'ach leghHa'moHbe'.

Когато правителството е спокойно,
народът е простодушен.
Когато правителството е дейно,
народът е нещастен.
В нещастието живее щастие,
в щастието се таи нещастие.
Кой знае тяхната граница?
Те нямат постоянство.
Справедливостта се превръща в хитрост.
Доброто се превръща в зло.
Заблуждението на хората е отдавна.
Ето защо мъдрецът е човек
справедлив, но не отсича;
бодлив, но не боде;
прям, но не произволничи;
светъл, но не блести.

59

59

nuv Dache'taHvIS
'ej 'u' Datoy'taHvIS
potlh ghom yIcher.
potlh ghom Dacherta'chugh
tugh mIw'a' DapablaH.
tugh mIw'a' Dapabta'chugh
ghob DavI'laH.
ghob DavI'ta'DI'
pagh Data'be'laHbogh tu'lu'.
pagh Data'be'laHbogh tu'lu'DI'
laHlIj vuSbe'lu'.
laHlIj vuSbe'lu'mo'
wo' Dache'rup.
wo' SoS Dawuvmo'
bItaHlaHtaH.
Dacherlu'chu'ta'.
DaQutlhlu'chu'.
yIn nI' mIw'a' 'oH mIwvam'e'.
leSSov mIw'a' 'oH mIwvam'e'.

Когато управляваш хората,
действувай в съгласие с природата —
няма по-добро от хамбара.
Хамбарът — това значи
предварителна подготовка.
Предварителната подготовка
означава усъвършенствуване на Дъ.
Съвършеното Дъ
е всепобеждаваща сила.
Всепобеждаващата сила
е неизчерпаема.
С неизчерпаемата сила
може да се овладее държавата.
Управлението има ли
майчинско начало,
може да е дълговечно.
Това се нарича:
най-дълбок корен,
здрава основа,
продължаваща живота.
Вечно съществуващо Дао.

60

60

Sep tIn Dache'meH
ghotI' mach vutmeH mIw yIlo'.
qo' qumlu'meH mIw'a' lo'lu'chugh
HoS lughajbe' qa' mIgh.
lojbe' HoSchaj
'ach nuvpu' QIHbe'.
nuvpu' QIHbe'
'ej jIvHa'wI' QIHbe'.
luQIHbe'lu'mo'
tay'choH ghobmeychaj 'ej chaHDaq tatlh'egh.

Управлението на голямото княжество
напомня пърженето на дребна риба.
Ако Поднебесната се управлява с Дао,
духът на умрелите не ще има значение.
Той не само не ще има значение,
но няма и да вреди на хората.
Не само духът няма да вреди на хората,
но и мъдрецът няма да им вреди.
Тези двете не си вредят,
защото си разменят Дъ.

61

61

puH 'eS rur Sep tIn.
qo'Daq ghommeH Daq Da.
qo'Daq be' Da.
jotmo' be' reH loD jey.
jotmo' 'eStaH.
vaj Sep mach bIngDaq ratlhchugh Sep tIn,
Sep mach chargh.
'ej Sep tIn bIngDaq ratlhchugh Sep mach,
Sep tIn chargh.
vaj 'eSchoHmo' Qap 'op,
'ej 'eStaHmo' Qap latlh.
nuq 'oH Sep tIn ngoQ'e'?
nuv tay'moH 'ej je' neH.
nuq 'oH Sep mach ngoQ'e'?
nuv toy' 'ej chaHvaD lulIgh Suq neH.
vay' neHbogh SuqlaH Hoch
'eSchugh Sep tIn'e'.

Голямото княжество е река в низина,
възел на Поднебесната,
самка на Поднебесната.
Самката винаги побеждава самеца
със спокойствието си.
По своето спокойствие тя стои ниско.
Ето защо голямото княжество
спечелва малкото княжество,
защото се поставя по-ниско от него.
Малкото княжество предразполага
към себе си голямото княжество,
защото стои по-ниско от него.
Ето защо
предразполагат към себе си
или защото се поставят ниско,
или защото са сами по себе си ниско.
Нека голямото княжество
не желае повече от това
да бъдат еднакво нахранени всички,
а малкото княжество
не желае повече от това
да служи на хората.
Така и двете ще получат онова,
което желаят.
На голямото се пада да бъде ниско.

62

62

wa'netlh Dol Halna' 'oH mIw'a''e'.
nuv QaQ potlh 'oH.
nuv qab lulIgh 'oH.
quv luje'laH mu' 'IH.
nob luDalaH ta' 'IH.
nuv qab lajQo'meH meq tu'lu''a'?
vaj ta' Sughlu'DI',
qumDaj 'utlh lugheSlu'DI',
chaHvaD naghboch Sarghmey je tInobQo'
'ach yIjottaH, mIw'a'vam yInob.
qatlh mIw'a' luvan tIQwI'?
jatlhpu'be'a':
"mIw'a'mo' vay' nejbogh Suq nejwI'.
mIw'a'mo' yemwI' lutoDlu'"?
vaj qo'Daq potlh 'oH mIw'a''e'.

Дао е най-дълбокото на нещата,
съкровище на добрите
и защита на недобрите.
Красивите думи
могат да се произнасят публично.
Красивите постъпки
могат да се разпространяват сред хората.
Защо трябва да се изоставят
недобрите хора?
Защо се издига император
а се назначават трима съветници?
Те, макар и да имат скъпоценни неща
и колесници с по четири коня,
по-добре е да следват Дао.
Защо древните хора са ценели Дао?
Не казах ли,
че не се стремели към богатство
и опрощавали провиненията?
Ето защо (Дао) е съкровище на Поднебесната.

63

63

yIruch 'ach yIvangQo'.
yIvum 'ach yInISQo'.
vay''e' mumlaHbogh pagh yIwaH.
machwI' tItInmoH.
puSwI' tIlaw'moH.
DuQIHDI' vay' yIQIHHa'.
QatlhwI' yIghuH ngeDtaHvIS 'oH.
tInwI' yISIgh machHaHvIS 'oH.
taghDI' qo' QatlhwI'mey ngeDbej.
taghDI' qo' tInwI'mey machbej.
ta' nIv chav 'e' nIDbe' jIvHa'wI'
vaj Dotlh nIv chavlaH.
nom lay'bogh nuv
voqbe'lu'bej.
ngeDlaw'bogh vay'
QatlhchoHbej.
Qatlh Qu'meyDaj 'e' laj jIvHa'wI'
vaj ghaHvaD ngeDchoH Hoch.

Действувай чрез бездействието.
Извършвай неизвършеното.
Вкусвай невкусеното.
Голямото е съставено от дребното.
Много се получава от малко.
На ненавистта отговаряй с Дъ.
Преодолявай трудното,
докато е лесно.
Осъществявай голямото,
докато е дребно.
В света трудното дело
започва с лесното,
а голямото — с малкото.
Ето защо мъдрецът
никога не започна велико дело
затова извършва велики дела.
Който лесно обещава,
не заслужава доверие.
Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.

64

64

vIHbe'bogh vay' 'uchmeH ngeD.
wej taghbogh vay' botmeH ngeD.
HoSHa'bogh vay' ghorqu'meH ngeD.
machqu'bogh vay' ghomHa'moH ngeD.
taghpa' wanI' tIqaD.
Dotlh yIlughmoH qaSchoHpa' Seng.
Sor tInqu' lu'uchlaHbe' loD nen DeSDu'.
'ach 'oQqarHom mach 'oHpu'.
Hut choQmey ghajlaH qach'a' jenqu'.
'ach lam 'ay'Daq chenmoHlu'pu'.
wa'SaD qelI'qam 'ablaH leng Hopqu' chuq.
'ach qamlIj bIngDaq taghqu'.
luj vangbogh nuv'e'.
Doch chIl Doch polbogh nuv'e'.
vaj vangbe'mo' jIvHa'wI'
lujbe'.
Doch polbe'mo'
chIlbe'.
reH luj nuvpu' tlhoS rInDI' Qu'.
vaj taghDI' Qu' bIHojnIS.
rInchoHDI' Qu' bIHojnIS je.
vaj neHbe' ghaH neH jIvHa'wI'
'ej Dochmey qub SaHbe'.
vay''e' ghojlaHbogh pagh ghoj.
'ej vay''e' junbogh latlh nuv chegh.
mIwna'chaj lupabmeH
wa'netlh Dol QaHlaH,
'ach ruch 'e' ngIlbe'.

Онова, което е спокойно,
лесно се държи.
Онова, което още няма признак,
лесно се планира.
Онова, което е хрускаво,
лесно се разтапя.
Онова, което е ситно,
лесно се разсейва.
Действието започва с онова,
което още не е.
Редът се въвежда,
докато още няма смут.
Голямото дърво
израства от малкото.
Десетоетажната кула
започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли
започва от първата стъпка.
Който действува,
няма успех.
Който държи,
губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи,
затова не губи.
Който бърза в работата си
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен
в края на работата си,
както в началото й —
успява.
Ето защо мъдрецът
желае нежеланието,
не цени трудно придобитите неща,
учи онова,
което още не се е научило,
върви по онзи път,
по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.

65

65

nuvpu' jIvHa'moHbe'
mIw'a' lupabchu'bogh tIQwI'pu''e'
'ach nuvpu' valHa'moH.
tlhoy valchugh nuvpu' Qatlh chaH che'meH Qu'.
Sep che'lu'taHvIS vallu'chugh
Sep Hejlu';
'ach Sep che'lu'taHvIS valHa'lu'chugh
Sep chepmoHlu'.
che'lu'meH cha' mIwvam lutu'lu'.
lughovlu'taHchugh peghbogh ghob ghajlu'.
Dat SIch peghbogh ghob, Hoch SIgh.
rom'a' luchavqa'meH Hoch Dolmey Dev.

В древността
способният да следва Дао
не просвещавал народа,
държал го в невежество.
Народът се управлява трудно,
защото много знае.
Ето защо
управлението на държавата с мъдруване
е нещастие за държавата,
управлението на държавата без мъдруване
е щастие за държавата.
Който знае тези двете,
знае един принцип.
Знанието на този принцип
се нарича най-дълбоко Дъ.
Най дълбокото Дъ е
и дълбоко,
и далечно,
и противоположно на всички неща.
Който го следва.
ще постигне велико благополучие.

66

66

chay' wa'vatlh ngech ta' luDalaH bIQtIq bIQ'a' je?
ngech bIngDaq ratlhtaHmeH po'.
vaj wa'vatlh ngech ta' lumojlaH.
vaj nuv pIn'a' ghaH neHchugh jIvHa'wI'
jatlhtaHvIS toy'wI'chaj DanIS.
nuvpu' Dev neHchugh
chaH tlha'nIS.
mIwvammo' pIn'a'chaj mojlaH
chaH ghatlhbe'taHvIS.
chaH nunglaH
chaH waQbe'taHvIS.
vaj ghaH naDqang qo' Hoch
'ej naDtaHvIS not Doy'choH.
pagh'e' qaDmo' ghaH
ghaH'e' qaDlaH pagh.

Реките и моретата
господствуват над долините,
защото са разположени ниско.
Ето защо господствуват над долините.
Който иска да се издигне над хората,
трябва да се постави по-ниско от тях.
Който иска да бъде пред хората,
трябва да се поставя зад тях.
Ето защо мъдрецът
стои над хората,
но не им тежи,
намира се пред тях,
но не им вреди.
Ето защо хората го издигат с радост
и той не им досажда.
Понеже не се бори
в Поднебесната, никой не може да го победи.

67

67

jatlh qo' Hoch:
"nIv paQDI'norghlIj 'ach latlh rurbe'".
nIvqu'mo' latlh rurbe'.
latlh rurchugh
ben law' ramchoH.
wej potlhmey vIghaj; vIpol 'ej vIQan.
pung 'oH potlh wa'DIch'e'.
lo'Ha'be'ghach 'oH potlh cha'DIch'e'.
DevvIpghach 'oH potlh wejDIch'e'.
pung Da'angrupchugh bIyoHlaH.
jo Dalo'Ha'be'chugh bInoblaH.
bIDevvIpchugh patlh nIv DachavlaH.
DaHjaj pung lulajQo' nuv 'ej yoH 'e' lunID.
jo lulo'Ha' 'ej nob 'e' lunID.
vay' lutlha'Qo' 'ej Dev 'e' lunID.
luQaw'lu'bej.
bISuvtaHvIS DuQapmoH pung.
bIHub'eghtaHvIS DuHoSmoH.
DutoDchoHDI' 'u'
pungDajmo' DuQan.

Всички хора казват,
че моето Дао е велико
и не прилича на нищо.
То не прилича на нищо,
именно защото е велико.
Ако то прилича на нещо,
отдавна би станало нищожно.
Аз имам три съкровища,
към които се придържам:
първото е човеколюбие,
второто — пестеливост,
третото — да не вървя пред другите.
Аз съм човеколюбив,
затова мога да бъда храбър.
Аз съм пестелив,
затова мога да бъда щедър.
Аз не вървя пред другите,
затова мога да бъда ръководител.
Днес,
който е храбър,
без да е човеколюбив,
който е щедър,
без да е пестелив,
който върви пред другите,
без да е отстъпчив
загива.
Във войната побеждава онзи,
който е човеколюбив
Неговата отбрана е здрава.
Естествеността го спасява
Човеколюбието го охранява.

68

68

ralbe' mang nIv.
Qay'choHbe' SuvwI' nIv.
ghobchoHbe' charghwI' nIv.
latlhpu' ghatlhbe' pIn nIv.
ghoHbe'meH ghob 'oH ghobvam'e'.
nuv vu'meH laH 'oH laHvam'e'.
'u' DameH mIw nIvqu' 'oH mIwvam'e'.

Способният пълководец
не е насилник.
Способният воин
не се гневи.
Способният да побеждава,
не напада.
Способният да използва хората
се поставя ниско.
Това се нарича Дъ,
избягващо боя.
Това се нарича сила
използваща хората.
Това значи да следваш природата
и древното начало.

69

69

vIttlhegh lughaj veS po'wI'pu':
"jIHIvchoH 'e' vIngIlbe'.
jIHub 'e' vImaS.
jIDuvtaHvIS wa' 'uj vIghoS 'e' vIngIlbe'.
jIHeDtaHvIS wa' qelI'qam vIghoS 'e' vImaS".
to'vam DelmeH jatlhlu':
tlhetlhbe'lu'taHvIS tlhetlhlu'.
DeS 'angbe'lu'taHvIS tlhay teqlu'.
nuH 'uchbe'lu'taHvIS nuH Qachlu'.
jagh qaDbe'lu'taHvIS jagh jonlu'.
jagh tu'be'lu'chugh pagh qab law' Qughvam qab puS.
jagh vItu'be'chugh tlhoS potlhwIj vIchIl.
vaj taghDI' may'
'ej pImbe'DI' gholpu' HoS
Qap paywI''e'.

Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защищавам;
аз не смея да настъпя нито един Цун,
но съм длъжен да отстъпя един Чъ.
Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.
Няма по-голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
е почти загуба на моите съкровища.
Ето защо
от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.

70

70

mu'wIj luyajlu'meH ngeD.
ngeD je mu'wIj pabmeH Qu'.
'ach qo' HochDaq bIH yajlaH pagh
'ej bIH pablaHbogh pagh tu'lu'.
tIQ mu'meywIj mung.
ta'meywIj SeH meq.
'ach 'e' luSovbe'lu'
vaj vISovbe'lu' je.
puS muSovbogh nuvpu'.
ngoDvammo' jIquv.
Sut nap tuQ jIvHa'wI'.
tIqDajDaq mIpna' So'chu'.

Моите думи лесно се разбират
и лесно се осъществяват,
но хората не могат да ги разберат
и не могат да ги осъществят.
В думите е началото,
в делата — главното.
Поради липсата на знания
хората не могат да ме разберат.
Колкото по-малко ме разбират,
толкова по-скъпоценен съм.
Ето защо мъдрецът
се облича в груба дреха,
но в себе си носи яспис.

71

71

bIjIv 'e' DaSovchugh bInIv.
bIjIv 'e' DaSovbe'chugh bIDuy'.
Duy'meylIj DaghovDI' neH
bIDuy'Ha'choH.
Duy'be' jIvHa'wI'.
Duy'be', Duy'meyDaj ghovmo'.

Който знае, че не знае,
е възвишен.
Който не знае, че не знае,
е болен.
Който взема болестта за болест,
не е болен.
Мъдрецът не е болен,
защото взема болестта за болест.
Ето защо не е болен.

72

72

nuvpu' ghIjbe'DI' vay' luHajnISbogh
chaH SIchchoH ghIjqu'bogh vay'e'.
DabmeH loghchaj yImachmoHQo'.
yInmeH jochaj yIpuSmoHQo'.
lunuQlu'be'chugh vaj puQchoHbe'.
vaj Sov'egh jIvHa'wI'
'ach 'ang'eghbe'.
muSHa''egh
'ach naD'eghbe'.
lo'laHwI'na' wIv, .
lo'laHwI'Hey lajbe'.

Когато народът
не се бои от властта,
придобива голяма власт.
Не стеснявайте жилищата му.
Не угнетявайте живота му.
Който не угнетява
не ще бъде угнетен.
Ето защо мъдрецът познава себе си,
но не се показва;
обича себе си,
но не се възвишава.
Ето защо се отказва от последното
и придобива първото.

73

73

jaqmo' yoHbogh vay'
HeHlu'.
jaqbe'mo' yoHbogh vay'
choqlu'.
chepmoH toDuj cha' Seghmeyvam pagh QIH.
wa' muSchugh 'u' meqDaj yaj 'Iv?
'oH QIjlaHbe' je jIvHa'wI'.
'ovbe'taHvIS 'u' mIw'a' Qapchu',
jatlhbe'taHvIS jangchu',
rI'be'taHvIS 'oHDaq ghoSmoHchu',
moDbe'taHvIS nabchu'.
lutlh 'u' nuHmey, Sar 'u' DoSmey,
'ach QeqDI' 'u' pagh DoS qIpHa'.

Който е безумно храбър,
загива.
Който е разумно храбър,
живее.
От тези двете
едното е полезно,
другото — вредно.
Кой знае причината на онова,
което се ненавижда по природа?
Ето защо мъдрецът също се затруднява
(да обясни).
Небесното Дао
не се бори,
но е способно да побеждава;
не говори,
но е способно да отговаря;
не го канят,
но то само идва;
забавя се,
но е способно да планира (нещата).
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.

74

74

Hegh luHajbe'chugh nuv.
lubuQlu'meH lI'Ha'.
Hegh luHajtaHchugh nuv
'ej vangHa'bogh vay'
jonlu'chugh 'ej muHlu'chugh
ruch 'e' ngIl 'Iv?
HoHmeH reH SaH muHwI'a'.
ghaH DaDa 'e' DanIDchugh
Sor pe'wI''a' Qu' ta' 'e' nIDbogh vay' Darur.
Qu'vam ta'laHbe'chugh vay'
pIjHa' ghopDu'Daj rIQmoHbe'.

Ако хората не се боят от смъртта,
защо се заплашват със смърт?
Ако наистина
хората се страхуват от смъртта,
ония, които внасят смут,
аз ще ги заловя и убия.
Често палачът се самоубива.
Да влезеш в ролята на палача,
значи да замениш великия майстор.
Който заменя великия майстор,
рядко не отрязва собствените си ръце.

75

75

qatlh ghungqu'taH nuvpu'?
rupqu'mo' mochpu'chaj
'ej tIrchaj luSopmo'.
vaj ghungqu'taH nuvpu'.
qatlh Qatlhqu' nuvpu' che'meH Qu'?
nISmo' mochpu'chaj.
vaj Qatlhqu' nuvpu' che'meH Qu'.
qatlh Hegh luSaHbe' nuvpu'?
tlhoy yIn luSaHmo' mochpu'chaj.
vaj Hegh luSaHbe' nuvpu'.
yIn qImHa'ghach qaq law'
yIn naDqu'ghach qaq puS.

Народът гладува,
защото са му големи данъците.
Ето защо гладува.
Народът се управлява трудно,
защото са му дейни управителите.
Ето защо се управлява трудно.
Народът не скъпи живота си,
защото управителите му искат
да живеят охолно.
Ето защо не скъпи живота си.
Който пренебрегва своя живот,
по-мъдро цени живота.

76

76

yIntaHvIS nuv vaD 'ej tun.
HeghDI' let 'ej vaDHa'.
yIntaHvIS tI, vaD 'ej SuD.
HeghDI' SIHbe' 'ej QaD.
vaj Hegh lutlhej vaDHa'wI' letwI' je
'ej yIn lutlhej vaDwI' tunwI' je.
tlhoy HoSchugh mang jeylu'.
tlhoy letchugh Sor pe'lu'.
'eSchoH HoSwI' tInwI' je.
jenchoH tunwI' pujwI' je.

Човекът,
когато се ражда,
е нежен и слаб,
а когато умира,
е твърд и сух.
Нещата,
когато се раждат,
са слаби и крехки,
а когато умират,
са сухи и твърди.
Ето защо
твърдото и сухото
отива към смъртта,
а нежното и слабото
отива към живота.
Ето защо
негъвкавата войска губи боя.
Твърдото дърво се прекършва.
На голямото и силното
мястото е долу.
На нежното и слабото
мястото е горе.

77

77

wobmeH mIw rur 'u' mIw'a'.
jenwI' 'eSmoHlu'.
'eSwI' jenmoHlu'.
'IqwI' nupmoHlu'.
yapbe'wI' ghurmoHlu'.
jo 'Iq ghajwI'vo' nge' mIw'a'
'ej jo HutlhwI'vaD nob.
pIm nuvpu' mIw.
jo HutlhwI'vo' nge' chaH.
jo 'Iq ghajwI'vaD nob.
'ach qo'vaD nobmeH vay' yap ghajlaH 'Iv?
mIw'a' ghajbogh nuv'e' neH.
vaj vum jIvHa'wI' 'ach naD pIHbe'.
Qu'Daj ta' 'ach 'oH buStaHbe'.
lo'laHghachDaj 'ang neHbe'.

Небесното Дао
не е ли като обтегнатия лък.
Връхната му част е снижена,
а ниската му — възвишена.
Излишното се съкращава,
достатъчното се допълва.
Небесното Дао
отнема от богатите
и дава на бедните.
Човешкото Дао
наопаки.
То отнема от бедните
и дава на богатите.
Кой може да предаде
излишното на другите?
Само онзи,
който има Дао.
Ето защо мъдрецът
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали,
не желае да се показва мъдър.

78

78

qo' HochDaq pagh tun law' bIQ tun puS.
pagh puj law' bIQ puj puS.
'ach letwI' HoSwI' joq HIvmeH
nIvwI' tu'be'lu'.
bIQ tammeH pagh qa'meH tu'lu'.
HoSwI' jey pujwI'.
letwI' jey tunwI'.
'e' Sovbej Hoch nuv.
'ach Sovvam lo' pagh nuv.
vaj maq jIvHa'wI':
"Sep quvHa'ghach DaSIQchugh
Sep latmey jaw Damoj.
Sep Do'Ha'ghaj DaSIQchugh
qo' voDleD Damoj".
mujlaw' mu'mey lugh.

В света няма нищо
по-меко, по-нежно
от водата.
Тя е непобедима.
Тя няма равно на себе си.
Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото,
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят.
Ето защо мъдрецът казва:
„Който приеме върху себе си
унижението на държавата,
е господар на държавата.
Който приеме върху себе си
нещастието на държавата,
е властител на Поднебесната.
Откровените думи.
приличат на неоткровените.“

79

79

SolHa'choHDI' jagh'a'pu'
jaghHompu' chaHbejtaH.
ghu'vam lughmoHmeH mIw tu'lu'a'?
mab pab jIvHa'wI'
'ej pIch nejbe'.
Qu'Daj ta' ghob pabwI'.
DIbDaj DoQ ghob Hutlhbogh nuv'e'.
pagh'e' maS 'u' mIw'a'.
'ach reH QaQwI''e' tlhej.

След голямата омраза
обезателно остава нещо от нея.
Нима спокойствието може да се счита за хубаво?
Ето защо мъдрецът
държи на договора
и не укорява хората.
Който има Дъ,
държи на договора.
Който няма Дъ,
го нарушава.
Небесното Дао няма роднина,
то винаги е на страната на добрите.

80

80

machchugh Sep vaj puS nuvpu'Daj.
mIqta' law' ghaj 'ach lo'qangbe'.
Hegh luqImmo' Daq Hop lengbe'.
lupwI' Duj je ghaj 'ach lIghmeH meq ghajbe'.
nuHmey yoD je ghaj 'ach bIH 'aghbe'.
qonmeH SIrgh lubaghlu'pu'bogh lo'qa'.
'eymo' Sojchaj chaH yonmoH.
'IHmo' Sutchaj chaH belmoH.
tammo' juHchaj chaH jotmoH.
nItmo' tIghchaj chaH QuchmoH.
Summo' jIl Sep, leghlu'meH ngeD.
'uSghebDaj targhDaj je luQoylu'.
'ach yIn nuvpu', qanchoH, Hegh
'ej jIlchaj SuchmeH not tlheD.

Нека държавата да е малка,
а народа — разреден,
даже и да има повече оръжие
да не го употребява.
Нека да се направи
хората да не рискуват живота си,
да не се скитат надалече,
даже и да имат лодки и коли
да не ги използват;
даже и да имат въоръжена войска
да не я извеждат.
Нека да се направи
хората отново да връзват възли,
да имат вкусна храна,
прекрасно облекло,
спокойно жилище
и радостен живот.
Нека да се направи
съседните държави
взаимно да се гледат,
взаимно да си слушат
пеенето на петлите
и лаенето на кучетата.
Хората да не се скитат
от едно на друго място
до края на живота си.

81

81

'IHbe' mu'mey teH.
teHbe' mu'mey 'IH.
ghoHbe' QaQwI'pu'.
QaQbe' ghoHwI'pu'.
HaDta'wI' chaHbe' SovwI'pu''e'.
Sovbe' HaDta'wI'pu''e'.
pagh vI' jIvHa'wI'.
latlhpu'vaD vangqu' 'ej law'taH vay' ghajbogh.
latlhpu'vaD nobqu' 'ej law'taH vay' Hevbogh.
chepmoH mIw'a', QIHbe':
'u' mIw'a' 'oH mIwvam'e'.
latlhpu'vaD vang mIw'a', chaH qaDbe':
jIvHa'wI' mIw'a' 'oH mIwvam'e'.

Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият
не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява;
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действувай, но не отнемай.