Отново се усетих смразен от усещането на нещо непоправимо. И разбрах, че не можех да понеса мисълта — да не чуя никога вече тоя смях. За мене той беше като извор в пустинята.

فجمد الدم في عروقي وأيقنت بوقوع ما لا مرد له. وأدركتُ أن لا طاقة لي باحتمال حرمانه من سماع ضحكة الأمير فإنها كانت في أذني كخرير ماء النبع في الصحراء.

— Мило мое, искам да те чувам да се смееш още…

وقلت له: وددت يا عزيزي لو ضحكت أيضاً فأسمع ضحكتك،

Но той ми каза:

فلم يجب بل قال:

— Тая нощ ще стане една година. Моята звезда ще бъде точно над мястото, дето паднах миналата година…

في هذه الليلة ينقضي عام على هبوطي في هذا الكوكب وتكون نجمتي فوق المكان الذي هبطت فيه في السنة الغابرة.

— Мило мое, нали всичко това — змията, срещата и звездата — е само лош сън…

فقلت: يا عزيزي، قل لي ألا تكون قصة الحية وقصة الموعد الذي ضربته لها قصة النجمة حلماً مزعجاً حلمته.

Но той не отговори на въпроса ми.

فلم يجب بل قال:

Той ми каза:
— Същественото не се вижда с очи…

لا شأن لما يرى فكل الشأن لما لا يرى.

— Разбира се…

قلت: لا ريب في ذلك.

— То е — както с цветчето. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.

قال: الحال في هذا كحال الزهرة فإنك إن أحببت زهرة في نجمة وجدت في النظر إلى السماء في الليل لذةً وسروراً، وحسبت أن النجوم قد أزهرت جميعها.

— Разбира се…

قلت: لا ريب.

— То е — както бе с водата. Водата, която ти ми даде да пия, беше като музика поради чекръка и въжето… помниш ли… тя беше хубава вода.

قال: وحال الزهرة كحال الماء، فإن الماء الذي سقيتني كان كالموسيقى الذي علق به من نغم البكرة ونغم الحبل. ألا تذكر؟ إن ذلك الماء كان لذيذاً سائغاً.

— Разбира се…

قلت: لا ريب.

— Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Те всички ще бъдат твои приятелки. Освен това аз ще ти направя един подарък…

قال: إنك ستنظر في الليل إلى النجوم ولا ترى موطني فإن موطني على غاية من الصغر يحول صغره دون الاهتداء إليه، على أن الأفضل لك أن لا تراه فتقول في نفسك: هو نجمة من هذه النجوم. وتنظر إلى النجوم جميعاً وتحبها جميعاً وتغدو النجوم جميعاً صديقات لك. ثم إني مهديك هدية.

Той пак се засмя.

وضحك

— Ах, мило мое, мило мое, колко обичам да слушам тоя смях!

فقلتُ: يا عزيزي ما ألذَّ ما أسمع من ضحكك.

— Тъкмо това ще бъде моят подарък… както бе с водата…

قال: هو ما أحب أن أهديك. أهديك ضحكي فيكون كالماء.

— Какво искаш да кажеш?

قلت: ما تعني؟

— Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват — звездите са пътеводители. За други — те са само малки светлинки. За трети, които са учени — те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Но всички тия звезди мълчат. А ти — ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма…

قال: للناس نجوم يختلف بعضها عن البعض الآخر، فمن الناس من يسافر فتكون النجوم مرشدات له، ومن الناس من لا يرى في النجوم إلا أضواء ضئيلة، ومنهم من يكون عالماً فتكون النجوم قضايا رياضية يحاول حّلها، ومنهم من يكون كصاحبي «البزنسمان» فيحسب النجوم ذهباً. وهذه النجوم على اختلافها تظل صامتة أما أنت فيكون لك نجوم لم تكن لأحد من الناس.

— Какво искаш да кажеш?

قلت: ما تعني؟

— Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

قال: فإذا نظرت في الليل إلى السماء حيث أكون في إحدى النجوم ضحكتُ أنا فيخيل إليك أن سائر النجوم تضحك وهكذا يكون لك نجوم تحسن الضحك.

И той пак се засмя.

وضحك أيضاً ثم قال:

— И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно…

وإذا أنت سلوتني (ولا ب د لكل امرىء من أن يسلو) وجدت راحة في أنك عرفتني أما أنا فأحفظ لك مودتي، فإذا اشتهيت أن تضاحكني فتحت نافذتك ونظرت إلى السماء وضحكت

И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Аз ще ти изиграя един много лош номер…

فيعجب أصدقاؤك منك ومن ضحكك فتقول لهم: لا عجب فإن مشهد النجوم يثير ف ي الضحك. ويعتقد أصدقاؤك أنك مجنون. فما رأيك في هذه الورطة التي ورطتك فيها.

И пак се разсмя.

وضحك أيضاً ثم قال:

— Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

أنا لا أهبك نجوماً بل مجموعة من الجلاجل الصغيرة قد أتقنت الضحك.

И отново се разсмя. Сетне стана сериозен.

وضحك أيضاً ثم عاد إلى رصانته فقال:

— Тая нощ… виж какво… недей дохожда.

لا تصحبني هذه الليلة.

— Аз няма да се отделя от тебе.

قلت: لا أتركك الليلة.

— Аз ще изглеждам, като че нещо ме боли… ще изглеждам — като че умирам. Така става. Недей дохожда да гледаш това, не е необходимо.

قال: إذا صحبتني خشيت أن ترى ف ي عوارض الألم ولا ألم. وان تراني أموت ولا موت. فالأفضل أن لا ترى ذلك. لا تأت الليلة فلا فائدة من مجيئك.

— Аз няма да се отделя от тебе.

Но той беше угрижен.

وبدت على وجهه علائم القلق وقال:

— Казвам ти го… заради змията. Не бива да те ухапе… Змиите са лоши. Те могат да хапят ей така — за удоволствие…

أقول لك هذا خوفاً عليك من الحية، فأنا أخشى أن تلسعك والحيات كما تعلم خبيثات قد تلسع لمجرد لذة اللسع.

— Аз няма да се отделя от тебе.

قلت: لا أتركك الليلة.

Но той се успокои.

وكأن فكراً خطر له فاطمأن وقال:

— Но те пък имат отрова само за едно ухапване…

على أن الحية إذا لسعت أفرغت س مها ولا تستبقي منه لل سعة الثانية.

Тая нощ аз не видях кога е тръгнал. Той се бе измъкнал безшумно. Когато можах да го настигна, той вървеше решително и бързо.

ما رأيته تلك الليلة عندما أخذ في طريقه فإنه انسلَّ خفية ولم يسمع له حركة. ولما لحقت به كان يمشي مسرعاً بخطو ثابت.

Той ми каза само:
— А, ти си бил тука…

فما إن رآني حتى قال: قد جئت! ولم يزد.

И ме хвана за ръката. Но все още нещо го измъчваше.

ثم أخذ بيدي وسرنا، وكان الأسى بادياً على وجهه.

— Ти сгреши, че дойде. Ще ти бъде мъчно. Аз ще приличам на умрял, но то няма да е вярно…..

وبعد قليل قال لي: قد أخطأت بالمجيء، فإنك ستحزن لاعتقادك بأني ميت، وما أنا ميت.

Аз мълчах.

فصمتّ ولم اجب

— Разбираш ли. Много е далеч. Аз не мога да занеса там това тяло. То е много тежко.

فقال: إن وطني بعيد، وليس في طاقتي نقل هذا الجسم إليه فإنه ثقيل.

Аз мълчах.

وبقيت صامتاً

— Но то ще бъде като стара, изпразнена черупка. В старите празни черупки няма нищо тъжно…

فقال: وما هذا الجسم إلا قشرة بالية، وهل تثير القشرة البالية حزناً!

Аз мълчах.

وبقيت صامتاً.

Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:

فيئس من جوابي بيد أنه تشدد فقال:

— Знаеш ли, то ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясал чекрък… Всички звезди ще ми дават вода — да пия…

وأنا أيضاً سأنظر إلى النجوم وستكون النجوم عندي آباراً لها بكرات ركبها الصدأ تجود عل ي بمائها فأشرب.

Аз мълчах.

وبقيت صامتاً.

— То ще бъде много весело! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извори…

فأردف: ما أجمل ما تكون حالنا! يكون لك خمسماية مليون من الجلاجل ويكون لي خمسماية مليون من الينابيع.

Сега и той млъкна, защото плачеше…

وسكت هو أيضاً لأن البكاء غلب عليه.

— Тук е. Остави ме да пристъпя сам една крачка…

ثم قال: قد بلغنا المكان. فدعني أسير قليلاً وحدي،

И седна, защото го бе страх.

لكنه جلس لأن الخوف كان قد اعتراه،

След това каза:

وقال أيضاً:

— Знаеш ли… моето цветче… аз съм отговорен за него! И то е толкова слабо! И толкова простодушие То има четири нищожни бодли, за да го закрилят срещу целия свят…

أنت تدري أني مسؤول عن زهرتي، وإنها ضعيفة واهنة، وإنها على غاية من السذاجة. وليس لها لحماية نفسها من ش ر هذا العالم سوى أربع شوكات صغار لا آبه لها.

Аз седнах, защото не можех повече да стоя прав. Той каза:

وخارت قواي، ولم أستطع البقاء واقفاً فجلست بالقرب منه فقال:

— Ето… Това е всичко…

قد انتهى كل شيء.

Подвоуми се малко и сетне стана. Пристъпи една крачка. Аз не можех да помръдна.

وتردد قليلاً ثم نهض وخطا خطوة. أما أنا فما كنت أستطيع حراكاً.

Само нещо като жълта мълния блесна до глезена му — и нищо друго. Един миг той остана неподвижен. Не извика. Падна полекичка, както падат дървесата. Поради пясъка нямаше дори и шум.

لم أر سوى وميض م ر بالقرب من رجله فلبث هنيهة جامداً في مكانه لا يتحرك ولا يصيح، ثم هوى برفق كما تهوي الشجرة، وكان سقوطه على الرمل فلم يسمع له ح س.

XXVII

27

И ето шест години вече оттогава… Никога не съм разправял тая случка. Другарите, които ме намериха, бяха много доволни, че ме виждат жив. Аз бях тъжен, но им казах: „Това е от умората…“

الآن قد مضى ست سنوات لم أق ص أثنائها هذه القصة على أحد من الناس. ولما عدت إلى رفقائي س روا بنجاتي كثيراً وهنأوني بالسلامة، أما أنا فكنت كئيباً. ولما سألوني عن كآبتي قلت لهم: هو التعب.

Сега малко съм се утешил. Тоест… не съвсем. Но зная, че той се е върнал на своята планета, защото на разсъмване не намерих тялото му. А то не беше толкова тежко тяло… И нощем обичам да слушам звездите. Досущ като петстотин милиона звънчета…

قد سلوت بعض السلوان لا كله لعلمي بأنه عاد إلى كوكبه فإني لم أر جثمانه عند طلوع الفجر. ولا عجب فجثمانه لم يكن من الثقل بحيث يصعب انتقاله. إني أح ب الآن الاستماع إلى النجوم في الليل فهي خمسماية مليون من الجلاجل.

Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да е изяла цветчето…“

غير أن فكراً ينغص عل ي راحتي: إني سهوت عن إضافة سير من الجلد على الكمامة التي رسمتها للأمير الصغير، فكيف يثبت الكمامة في رأس الخروف، فأنا لا أفتأ أسأل نفسي قائلاً:
ماذا جرى يا ترى في كوكب الأمير ؟
قد يكون الخروف أكل الزهرة.

Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цветче със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата…“ И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко.

ثم أجيب نفسي قائلاً: هذا لا يكون فإن الأمير الصغير يضع الزهرة تحت غطاء من الزجاج، وإنه يراقب خروفه ويسهر عليه. فأغتبط لهذه الفكرة وتغتبط النجوم لغبطتي فتضحك.

Друг път си казвам: „Човек е разсеян понякога и това е достатъчно! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък овцата е излязла безшумно…“ Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи! …

ثم أقول: قد يغفل الأمير عن زهرته أو عن خروفه فتقع الكارثة.
قد يكون سهى في أحد الأمسيات عن وضع الغطاء، وقد يكون الخروف سرح يوماً في الليل دون أن يشعر به الأمير. وعندئذٍ ينقلب ضحك الجلاجل إلى بكاء.

Това е една голяма загадка. За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза…

هذا سر عظيم ين ّ غص عل ي عيشتي. كلّ شيء في العالم يتغير وجهه لي ولكم، أنتم الذين تحبون الأمير الصغير، كلما فكرنا في خروف لا نعرفه في ناحية من الكون لا نعرفها وسألنا نفوسنا قائلين:
تُرى أكل الخروف الوردة أم لم يأكلها؟

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя…

انظروا إلى السماء وسائلوا نفوسكم قائلين: هل أكل الخروف الزهرة أم لم يأكلها وللحال يتبدل لكم وجه الكون.

И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!

ما من أحد من الكبار يدرك أ ن هذا الأمر هو على جانب عظيم من الخطورة.

За мене това е най-хубавият и най-тъжният пейзаж на света. Той е същият пейзаж от предходната страница, но аз го изрисувах още веднъж, за да ви го покажа добре. Тук малкият принц се яви на земята и след това изчезна.

إن المنظر الذي ترى في الصفحة المقابلة لهذه الصفحة هو في عيني أجمل منظر في الكون وأشد المناظر كآبة. هو المنظر نفسه الذي تراه في الصفحة السابقة وقد أعدت رسمه للفت نظرك إليه. ففي هذا المكان ظهر الأمير الصغير على الأرض ومنه اختفى.

Разгледайте внимателно тоя пейзаж, за да можете със сигурност да го познаете, ако пътувате някой ден из Африка, в пустинята. И ако ви се случи да минете оттам, умолявам ви, недейте бърза, почакайте малко, точно под звездата!

تأملوا هذا المنظر ملياً حتى إذا رحلتم يوماً إلى أفريقية وتوغلتم في الصحراء تمكنتم من معرفته وإثباته، وإذا اتفق لكم أن مررتم بذلك المكان فأسألكم بإلحاح أن لا تتجاوزوه مسرعين بل تم هلوا فيه وقفوا قليلاً تحت النجمة.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

فإذا أقبل عليكم ولد وضحك وكان شعره بلون الذهب وأحجم عن الجواب كلما سألتموه عرفتم إنه هو.
فأرفقوا عندئذٍ بي ولا تتركوني وكآبتي بل بادروا بالكتابة إل ي وإخباري بعودته.

1943

1943