— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…

وددت لو شهدت غروب الشمس. تك رم عل ي يا مولاي بأن تأمر الشمس بالغروب.

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

فقال الملك: لو أمرت قائداً من قوادي أن يطير من زهرة إلى زهرة كما تفعل الفراشات أو أن يؤّلف مأساة أو أن يتح ول إلى طائر من طيور البحر ولم يذعن القائد لأمري فمن يكون المخطئ مّنا؟ هو أم أنا؟

— Вие — каза твърдо малкият принц.

فأجاب الأمير بقوة ورباطة جأش: أنت يا مولاي.

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

فقال الملك: هذا هو الصواب، فليس من الحكمة أن يطلب من المرء ما يكون فوق طاقته، إ ن أول أركان السلطة العقل. ألا ترى أ ن الشعب إذا أمرته بأن يلقي بنفسه في البحر استسلم للفتنة وثار عليك. أ ما أوامري فإن أنا اقتضيت تنفيذها فذلك لأّنها تنّفذ.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

وذكّر الأمير الصغير الملك بغروب الشمس فإّنه ما كان ليغفل عن سؤالٍ طرحه.

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

فقال له الملك: إّنك ستشهد غروب الشمس. فإّني سآمرها بالغروب لكن عل ي أن أنتظر الوقت المؤاتي.

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

هذا ما تقتضيه آداب الحكم.

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

فقال الأمير: متى يكون الوقت مؤاتياً؟
قال الملك بعد أن نظر في رزنامة ضخمة: يكون الوقت ملائماً هذا المساء عند الساعة السابعة والدقيقة الأربعين. وعندئذٍ ترى أّني مطاع في أوامري.

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

فتثاءب الأمير الصغير وأسف أّنه أخطأ غروب الشمس ثم استولى عليه الملل

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

فقال: لم يبقَ لي من حاجة هنا فأنا ذاهب.

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

وكان الملك معت زاً بأ ن له من يأمره وينهيه فقال: لا تذهب بل امكث هنا فأجعلك وزيراً.

— Министър — на какво?

قال الأمير: وزير أ ي شيء؟

— На… на правосъдието!

قال: وزير…وزير العدل؟

— Ами че тук няма кого да съдим!

قال: كيف أكون وزير عدل وليس هنا من أحاكمه؟

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

قال: من يدري! أنا لم أجب بعد أنحاء مملكتي وقد طعنت في الس ن وما من مكان في المملكة يّتسع لمركبة أركبها. أما المشي فلا أطيقه.

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

قال الأمير بعد أن ألقى نظرة إلى الجهة الثانية من الكوكب: قد نظرت إلى جهات الكوكب جميعاً فلم أر أحداً.

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

قال الملك: تحاكم إذن نفسك بنفسك وهذا أصعب ما يكون إ ن مقاضاة المرء نفسه لأصعب من مقاضاته غيره. فإذا أصدرت على نفسك حكماً عادلاً صادقاً كنت حكيماً حّقاً.

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

قال الأمير الصغير: إّني أقاضي نفسي أّنى كنت فلا حاجة لي بالمكوث هنا.

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

قال الملك: أظن أ ن في ناحية من أنحاء الكوكب جرذاً مسّناً، أسمع له حركة في الليل، فلك أن تحاكمه وتحكم عليه من وقت إلى وقت بالموت. وهكذا تتوّقف حياته على عدالتك ثم تعفو عنه لتستبقيه في الكوكب فليس فيه غيره.

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

قال الأمير الصغير: أنا لا أُحب القضاء بالموت على أحد. وأرى أن لا سبيل إلى ذلك هنا فأنا ذاهب.

— Не — рече царят.

قال الملك: لا، لا تذهب.

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

وبعد أن تأ هب الأمير الصغير للذهاب كره أن ينغص الملك الشيخ بعصيان أوامره، فقال له:

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

إذا شئت مولاي، أن تُطاع فمرني أمراً مستطاعاً كأن تقول لي: إّني آمرك بالذهاب قبل انقضاء دقيقة واحدة. ويبدو لي أ ن الأحوال التي ترافق هذا الأمر هي مؤاتية.

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

ولم يجب الملك فتردد الأمير ثم تن هد وأخذ في طريقه

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

فبادر الملك وصاح به قائلاً: إنّي عينتك سفيراً لي.

Той имаше много властнически вид.

وكان في صوته نبرة السلطة والعظمة.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

فقال الأمير الصغير في نفسه: إ ن شأن الكبار لغريب. وردد هذا الفكر في قلبه طوال رحلته.

XI

11

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

وكان يسكن الكوكب الثاني رجل مزه

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

و بنفسه فعندما لمح الأمير الصغير صاح قبل أن يدنو منه: هذا زائر معجب بي.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

إن ذوي الصلف والإدعاء يعدون سائر الناس من المعجبين بهم.

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

وحياه الأمير الصغير قائلاً: عِم صباحاً! إّني أرى لك قبعة غريبة الشكل.

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

قال: هذي قبعة أُحي ي بها المعجبين عندما يهتفون لي، غير إّنه، لسوء الطالع، لا يمر أحد من هنا.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

قال الأمير الصغير: ماذا؟ ولم يدرك ما يعني الرجل.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

قال الرجل: صّفق بإحدى يديك على الأخرى.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

فصفّق الأمير بيد على الأخرى ورفع الرجل قبعته قليلاً وحيا بتواضع.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

فقال الأمير الصغير في نفسه: زيارة هذا الرجل أدعى إلى اللهو والتسلية من زيارة الملك. وعاد فصفّق بيديه وعاد الرجل إلى التحية برفع قبعته.

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

وبعد أن ظ ّ لا على هذا م دة خمس دقائق تعب الأمير الصغير من هذه اللعبة التي تستم ر على نمط واحد

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

وسأل الرجل قائلاً: إذا أردنا أن نُسقط القبعة فماذا نصنع؟

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

فلم يجب الرجل لأ ن المعجبين بنفوسهم لا يصيخون إ ّ لا إلى المدح والثناء.

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

ثم قال الرجل: أحّقاً أنك معجب بي كثيراً؟

— Какво значи това — да се възхищавам?

قال الأمير: وما معنى الإعجاب؟

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

قال الرجل: الإعجاب أن تق ر لي بأني أجمل رجل على هذا الكوكب وأني أحسن الرجال أناقةً وثوباً وأكثرهم غنى وذكاء.

— Ами че ти си сам на твоята планета!

قال الأمير: غير أّنك وحيد في كوكبك هذا.

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

قال: وإن أكن وحيداً فاشرح صدري بأن تعجب بي.

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

قال الأمير، بعد أن ه ز كتفيه: أنا معجب بك، لكن ما يه مك إعجابي؟

И малкият принц си тръгна.

وانصرف الأمير الصغير وهو يردد في نفسه طوال رحلته:

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

إ ن شأن الكبار لعجيب حّقاً.

XII

12

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

وكان يسكن الكوكب التالي رجلٌ س ّ كير فلم يطل الأمير إقامته فيه غير أّنه شعر بكآبة كبيرة تغمر نفسه.

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

وكان السكّير جالساً إلى المائدة، ملازماً ال صمت ومن حوله مجموعة من القناني الفارغة ومجموعة من القناني الملآنة. فقال له الأمير: ما تصنع هنا؟

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

قال السكّير بصوت ملؤه الحزن والأسى: أشرب.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

قال الأمير: ولماذا تشرب؟

— За да забравя — отговори пияницата.

قال: لأنسى.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

قال الأمير، وقد أخذته فيه الرأفة: لتنسى ماذا؟

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

قال السكّير وقد أطرق برأسه: لأنسى عاري.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

قال الأمير الصغير، وقد أح س برغبة في إسعافه ومساعدته: وأي عار؟

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

قال: عار الشرب. قال هذا ولزم الصمت.

А малкият принц си отиде в недоумение.

وانصرف الأمير الصغير متحيراً من أمره، وكان يردد في نفسه طوال رحلته:

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

إ ن شأن الكبار لعجيب.

XIII

13

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

وكان الكوكب الرابع كوكب «البزنسمان» رجل الأعمال فل ما نزله الأمير الصغير كان الرجل منهمكاً كلّ الانهماك حّتى أّنه لم يرفع رأسه

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

فقال له الأمير: عِم صباحاً، هذي سيكارتك قد انطفأت.

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

أما الرجل فظلَّ منكباً على حساباته يقول: ثلاثة واثنان خمسة. خمسة وسبعة اثنا عشرة، اثنا عشرة وثلاثة خمس عشرة، عِم صباحاً. خمس عشرة وسبعة اثنان وعشرون. اثنان وعشرون وستة ثمانية وعشرون، لا وقت لي فأشعلها، ستة وعشرون وخمسة واحد وثلاثون.«أُف» فالحاصل إذن خمسماية مليون ومليون وستماية واثنان وعشرون ألفا وًسبعماية وواحد وثلاثون.

— Петстотин милиона какво?

قال الأمير: خمسماية مليون ماذا؟

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

قال الرجل: آه.لا تزال هنا؟ خمسماية مليون…خمسماية مليون لا أدري ماذا. إن أشغالي عظيمة جداً حتى إني لا أدري ما هي الخمسماية مليون. أنا رجل رصانة وجد. أنا لا ألهو بالترهات! اثنان وخمسة سبعة…

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

فكرر الأمير السؤال قائلاً: خمسماية مليون ماذا؟ والأمير كما تعلم لم يطرح قط في حياته سؤالاً وغفل عنه بعد طرحه.

Бизнесменът дигна глава:

رفع «البزنسمان» رأسه وقال:

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

أنا أقطن هذا الكوكب منذ أربع وخمسين سنة وما شُ وش عل ي عملي إلا ثلاث مرات. ففي الم رة الأولى، لاثنتين وعشرين سنة خلت، ع ّ كرت عل ي صفو عملي خنفساء سقطت من حيث لا أدري وأحدثت ض جة هائلة فغَلطت أربع غلطات. وفي الم

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

رة الثانية لإحدى عشرة سنة خلت، أصبت بنوبة عصبية وذلك لأّني لا أمارس شيئاً من الرياضة البدنية فعملي لا يترك لي مّتسعاً من الوقت للنزهة والتم ّ شي على الطرقات من غير ما قصد ولا غاية. أنا ذو رصانة وجد. أ ما الم رة الثالثة فهي هذه المرة. قلت خمسماية مليون ومليون…

— Милиона — какво?

قال الأمير: مليون ماذا؟

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

أدرك «البزنسمان» أ ن هذا السائل عنيد لا يميل إلى المسالمة فقال:

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

ملايين من هذه الهنات التي ترى أحياناً في السماء.

— Мухи ли?

قال الأمير: أتكون ملايين من الذبان؟

— Не, не, мънички неща, които блестят.

قال: لا. بل هنات صغار تضيء.

— Пчели ли?

قال: أتكون من النحل؟

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

قال: لا. بل هنات صغار مذ هبة. يسبح أمامها الكسالى في بحار من الأحلام. أ ما أنا فرجل رصين رزين لا يتّسع وقتي للأحلام.

— А! Звезди ли?

قال: هي النجوم.

— Точно тъй, звезди.

قال: هي النجوم إذن؟

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

قال: وما تصنع بخمسماية مليون من النجوم؟

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

قال:خمسماية مليون ومليون واثنان وعشرون ألفاً وسبعماية وواحد وثلاثون. أنا رجل رزين أُحب الضبط والدقّة.

— И какво правиш с тия звезди?

قال: وما تصنع بهذه النجوم؟

— Какво правя ли?

قال: ماذا أصنع بها؟

— Да.

قال: نعم. ما تصنع بها؟

— Нищо. Притежавам ги.

قال: لا شيء. إّنما أنا أملكها.

— Притежаваш звездите ли?

قال: إنك تملك النجوم؟

— Да.

قال: نعم أملكها.

— Но аз видях вече един цар, който…

قال: رأيت ملكاً…

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

فقاطعه الرجل قائلاً: الملوك لا تملك بل تسود، والفرق بين اللفظتين شاسع جداً.

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

قال: وما تجني من امتلاك النجوم؟

— За да бъда богат.

قال: إنّي بها غني.

— А за какво ти е да си богат?

قال: وما الفائدة من غناك؟

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

قال: أشتري النجوم الأخرى كّلما اكتشفها مكتشف.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

قال الأمير في نفسه: إ ن تفكير هذا الرجل لغريب عن تفكير السكارى.

Въпреки това той зададе още въпроси:

على أّنه طرح عليه أيضاً بعض الأسئلة وقال:

— Как може да се притежават звездите?

كيف يسع المرء أن يمتلك النجوم؟

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

قال الرجل متذ مراً: لمن هي النجوم؟