— Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…

من سار في اتجاه وجهه لا يبعد كثيراً.

IV

4

Така узнах второ, много важно нещо — че неговата родна планета беше малко по-голяма от една къща!

وعرفت هكذا شيئاً آخر ذا شأن عن كوكبه وهو أ ن هذا الكوكب يكاد حجمه لا يتجاوز حجم بيت من البيوت.

Това не можеше да ме учуди много. Аз знаех, че извън големите планети, като Земята, Юпитер, Марс, Венера, на които хората са дали имена, има стотици други, понякога толкова малки, че едва могат да се съзрат с телескоп.

وما كنت لأعجب لهذا الأمر، ففي الفضاء ما عدا السيارات الكبرى التي سميت بأسمائها كالأرض والمشتري والزهرة والمريخ، مئات من السيارات الأخرى، بعضها على جانب من الصغر يصعب معه رؤيتها حتّى بالمجهر.

Когато някой астроном открива някоя от тях, той я означава с номер. Той я нарича например — „астероидът 3251“.

فإذا اكتشف فلك ي سيارة منها أعطاها بدل الاسم رقماً فدعاها مثلاً السيارة رقم 3251.

Имам сериозни основания да смятам, че планетата, отдето бе дошъл малкият принц, е астероидът Б 612.

أعتقد أن الكوكب الذي جاء منه الأمير الصغير هو الكوكب رقم ب 612 ويرتكز اعتقادي على أسباب وجيهة.

Тоя астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, в 1909 година, от един турски астроном.

فإ ن هذا الكوكب لم ير في المجهر إلا مرة واحدة في سنة 1909 وكان الذي رآه فلكيا تركيا.

Той съобщи и доказа тогава откритието си пред един Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва поради облеклото му. Възрастните хора са такива.

أثبت الفلكي اكتشافه بأدّلة قاطعة في مؤتمر فلكي دولي غير أّنه لم يجد من يصدقه لأّنه كان مرتدياً ثياباً تركية، وهذا دأب الكبار فما الحيلة؟

Астероидът Б 612 има късмет, че един турски диктатор наложи на народа си под страх от смъртно наказание да се облича по европейски.

ثم إنّه، لحسن طالع الكوكب رقم ب 612 ، قام في تركيا «دكتاتور» فرض على الشعب، تحت طائلة الموت، ارتداء الألبسة الأوروبية، فارتدى الفلكي التركي لباساً أوروبياً أنيقاً،

Астрономът повтори съобщението за откритието си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.

وأدلى في سنة 1920 ببيانه وأدّلته عن اكتشافه، فأنضم الجميع إلى رأيه هذه المرة.

Ако ви разказах тия подробности за астероида Б 612 и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите.

قصصت عليكم قصة الكوكب رقم ب 612 بتفاصيلها وأطلعتكم على رقمه وذلك لأن الكبار يحبون الأرقام

Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“

فإذا حدثتهم عن صديق عرفته حديثاً أغفلوا مزاياه الجوهرية ولم يسألوك عن رّقة صوته ولا ع ما يؤثر من الألعاب ولا عن رغبته في جمع الفراشات

Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават.

بل يسألونك: في أية سنة هو، وكم عدد إخوته، وكم وزنه، وكم يربح أبوه؟ فإذا عرفوا كل هذا اعتقدوا أنّهم عرفوه.

Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“

وإذا قلت للكبار: «رأيت بيتاً جميلاً مبنياً بالقرميد الأحمر وعلى نوافذه الرياحين وعلى سطحه الحمائم…»
عجزوا عن تمّثل ذلك البيت، فإذا أردت الإيضاح وجب عليك أن تقول «رأيت بيتاً قيمته ألف دينار»
فيصيحون قائلين: «ما أجمل هذا البيت!».

Така, ако им кажете — „Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува“ — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете.

وإذا قلت لهم: «دليلي على أ ن هذا الأمير الصغير قد وجد حّقاً هو أنه كان فاتن الطلعة وأنه كان يضحك وأنه كان يريد خروفاً ومجرد أنه يريد خروفاً دليل على وجوده».
إذا قلت لهم ذلك ه زوا أكتافهم ورفعوها وقالوا: أنك ولد صغير…

Но ако им кажете — „Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612“ — тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.

أما إذا قلت لهم: «إن الكوكب الذي جاء منه الأمير هو الكوكب رقم ب 612» اقتنعوا بكلامك وتركوك وشأنك ولم يزعجوك بأسئلتهم. هم على هذا الدأب فلا لوم عليهم وما على الأولاد إلا أن يتجملوا ويعاملوا الكبار بالحلم والصبر.

Но несъмнено ние, които разбираме живота, ние не щем да знаем за номерата. Бих искал да почна тоя разказ като вълшебна приказка. Бих искал да кажа:

هذا هو الواقع أ ما نحن فنفهم معنى الحياة، ولا غرابة في أن نستخف بالأرقام. كنت أود لو بدأت هذه القصة كما تبدأ قصص الجنيات فأقول:

„Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета, мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от един приятел…“ За ония, които разбират живота, това би изглеждало много по-истинско.

كان في قديم الزمان أمير صغير يقطن كوكباً لا يزيد حجمه عن حجم الأمير إلا قليلاً. وكان بحاجة إلى صديق… فلو بدأت قصتي هكذا لكانت في رأي من يفهمون معنى الحياة، أقرب إلى الصواب والحقيقة.

Защото аз не ща книгата ми да бъде четена лекомислено. Аз изпитвам такава тъга, като разказвам тия спомени. Шест години вече, откак моят приятел си отиде заедно със своята овца. И ако се опитвам тук да го опиша, то е, за да не го забравя.

أنا لا أح ب أن يقرأ الناس كتابي قراءة طائشة و أن يستخفوا به، فإني أح س غ ماً شديداً عند كتابة هذه الذكريات. م رت ست سنوات على فراق صديقي وذهابه بالخروف الذي رسمته له. فإن وصفته هنا فما ذلك إلا خوف نسيانه،

Тъжно е да забравиш един приятел. Не всички са имали приятел. И аз мога да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго освен от цифри.

ومن المؤسف أن ينسى الصديق صديقه فالأصدقاء قليل، وقلّ من له صديق. وقد أُصبح غداً كالكبار من الناس الذين لا يهت مون لغير الأرقام.

И ей затова си купих кутия с бои и моливи. Трудно е на моите години да почваш отново да рисуваш, когато никога не си правил други опити освен боа както изглежда отвън и отвътре, и то като си бил шестгодишен!

فلهذي الأسباب جميعاً اشتريت علبة صباغ وأقلاماً وعدت إلى التصوير، وقد وجدت صعوبة في العودة إلى هذا الفن بعد أن بلغت من العمر ما بلغت. ما كنت من قبل حاولت رسم شيء سوى رسم الثعبان من الظاهر ومن الباطن، وكنت عندئذٍ في السادسة من عمري،

Ще се опитам, разбира се, да направя портрети, които най-много да му приличат. Но съвсем не съм уверен, че ще успея. Една рисунка е добра, друга съвсем не прилича.

مهما يكن من أمر فإني سأبذل الجهد في تصوير الأمير صوراً تكون على قدر المستطاع كثيرة الشبه به. وما أنا واثق من بلوغي هذه الغاية فقد أوفق في بعض الرسوم، وأخفق في البعض الآخر.

Греша също така и в ръста. Веднъж малкият принц е много едър. Друг път — твърде дребен. Не съм сигурен също тъй и за цвета на дрехите му. И опитвам наслуки — ту така, ту инак, да излезе горе-долу вярно.

ومما لا ش ك فيه أّني أخطئ قليلاً في القياسات ففي هذه الصورة يبدو الأمير أكبر مما يجب وفي تلك أصغر مما ينبغي، وأتردد أيضاً في لون ثوبه فألتمس اللون الحقيقي فأصيب تارة وأخطئ أخرى.

Ще се излъжа и в някои по-важни подробности. Но ще трябва да ми простите това. Моят приятел никога не даваше обяснения. Може би той смяташе, че съм като него. Но за зла чест аз не мога да виждам овцете през сандъците. Може би съм донякъде като възрастните. Навярно старея.

ولا غرابة في أن يزل قلمي في بعض التفاصيل الهامة فأرجو المعذرة على هذا الزلل فتبعته لا تقع عل ي بل على الأمير الذي ما كان ليوضح شيئاً من أمره، ولعله كان يحسبني شبيهاً به قادراً على اكتشاف الغوامض. وما كان في استطاعتي، لسوء طالعي، رؤية الخرفان من وراء خشب الصناديق، فقد أكون مشبهاً للكبار من الناس، ولا بدع فإّني قد كبرت عن س ن الحداثة.

V

5

Всеки ден научавах нещо за планетата, за заминаването му от нея, за пътуването. Това ставаше съвсем неусетно, в хода на разсъжденията. По тоя начин на третия ден узнах за драмата с баобабите.

في كلّ يوم يم ر كنت أ ّ طلع على شيء جديد من أحوال الكوكب الذي هبط منه الأمير الصغير، فيوماً أعرف كيف كان خروجه منه، ويوماً أعرف كيف كانت رحلته. وكنت ألتقط هذا التقاطاً من مجرد الانتباه إلى ما يبدي من الآراء. في اليوم الثالث عرفت على هذه الطريقة قصة البوبابات!

И тоя път то стана благодарение на овцата, защото малкият принц, обзет сякаш от сериозно съмнение, внезапно ме запита:

كان الفضل، هذه الم رة أيضاً، عائداً إلى الخروف في إطلاعي على هذه القصة، فإ ن الأمير الصغير فاجأني على حين غ رة بسؤاله قائلاً:

— Нали е вярно, че овцете ядат храсти?

أصحيح أ ن الخرفان تأكل صغار الشجر؟

— Да. Вярно е.

وبدا كأّنه في ريب من صحة الأمر. قلت: هذا أمر صحيح لا ش ك فيه.

— Ах! Доволен съм!

قال: ما أسعدني إذاً!

Не разбрах защо беше толкова важно това, че овцете ядат храсти. Но малкият принц добави:

ولم أدرك ما همه أن يأكل الخرفان صغار الشجر، غير أّنه أردف قائلاً:

— Следователно те ядат и баобаби?

إذا أكلت الخرفان صغار الشجر، فهي تأكل كذلك البوبابات؟

Аз отвърнах на малкия принц, че баобабите не са храсти, а дървета, големи колкото църкви, и че дори ако занесеше цяло стадо слонове, това стадо едва ли би изяло и един баобаб.

فقلت له: أ ن البوبابات ليست من صغار الشجر بل هي من عظامها. يعدل حجم الواحدة منها حجم الكنيسة، فلو ذهبت إلى موطنك بقطيع من الفيلة. لما أتى هذا القطيع على بوبابة واحدة.

Мисълта за стадо слонове накара малкият принц да се разсмее:

فضحك الأمير الصغير عندما تصور في ذهنه قطيع الأفيال في موطنه ثم قال:

— Ще трябва да ги качим един върху други.

إذن لا بد من أن نضع الأفيال بعضها فوق بعض.

Но той добави разсъдително:

ثم استدرك وقال:

— Преди да пораснат, баобабите са били малки.

أ ن البوبابات تبدأ صغاراً ث م تكبر. قلت:

— Точно тъй! Но защо искаш твоите овце да ядат малки баобаби?

هذا صواب. ولكن لماذا تريد أن يأكل الخرفان البوبابات الصغار؟

Той ми отговори: „Добре де! Ще видим!“ — като че ставаше дума за нещо очевидно.

فأجابني: أيخفى عنك ذلك؟ فكان كمن يقول: إن الأمر على غاية من الوضوح.

И потребно ми бе голямо усилие на разума, за да проумея сам тая проблема.

أ ما أنا فأعملت الفكر طويلاً حتّى حللت هذه المشكلة من تلقاء نفسي.

И наистина върху планетата на малкия принц, както върху всички планети, имаше полезни треви и вредни треви. Следователно полезни семена от полезните треви и вредни семена от вредните треви.

والواقع أن كوكب الأمير الصغير كان مشتملاً كسائر الكواكب على أعشاب مختلفة، منها الصالح ومنها الطالح، وعلى بذور لها صالحة وطالحة.

Но семената са невидими. Те спят скрити в земята, докато на някое от тях хрумне да се събуди. Тогаз то се протяга и изпърво несмело пуска към слънцето едно очарователно кротко стръкче.

أ ما البزور فلا تُرى! منها ما ترقد في ضمير الأرض إلى أن يخطر لإحداها أن تستيقظ فتهب من رقدتها وتتمطى ثم تدفع على خوف نحو الشمس أشطاء ندية لا خطر فيها.

Ако то е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте, както си ще. Но ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.

فإذا كان أشطاء فجلة أو ريحانة تُركت لشأنها ونمت كيف شاءت أ ما إذا كانت عشبة نبتة طالحة وجبت المبادرة إلى اقتلاعها فور عرفانها.

Ала върху планетата на малкия принц имаше страшни семена… семената на баобабите. Почвата на планетата бе поразена от тях.

وكان في كوكب الأمير الصغير بزور فظيعة هي بزور البوبابات وكانت تملأ أرض الكوكب،

И ако човек премного закъснее да се занимае със стръкчето, никога не ще може да се отърве от баобаба. Той задръства цялата планета. Той я продупчва с корените си. И ако планетата е много малка, а баобабите — многобройни, те я пръсват.

فإذا نبتت إحداها وتُركت ولم يؤبه لها اشتدت وقويت ثم استحال التخلص منها ثم ع مت أرض الكوكب وغرزت جذورها فيه. فإن كان الكوكب صغيراً وكانت البوبابات كثيرة فجرت الكوكب وذهبت به.

— Това е въпрос на дисциплина. — каза ми по-късно малкият принц. — Когато се стъкмиш сутрин, трябва да направиш същото и с планетата. Човек трябва редовно да се принуждава да изскубва баобабите, щом ги разпознае измежду розовите храсти, с които много си приличат когато са още млади. Това е твърде досадна, но и твърде лесна работа.

وقد قال لي الأمير فيما بعد: «القضية قضية دربة وانتظام، فإذا انتهى المرء في الصباح من تنظيف نفسه وإصلاح حاله، وجب عليه أن يعنى بتنظيف كوكبه، فيلزم نفسه اقتلاع البوبابة شجرة من أشجار المناطق الحارة تعظم كثيراً.
البوبابات حالما يف رق بينها وبين الرياحين، فإنها جميعاً تتشابه كثيراً في أ ول نبتها. وهذا عمل فيه بعض الملل وإن يكن من السهولة بمكان».

И един ден той ме посъветва да се помъча и да направя една хубава рисунка, за да втълпя това в главите на децата от моята планета.

ونصح لي يوماً بأن أبذل الجهد في رسم صورة جميلة يسهل معها إدخال هذه المبادئ في رؤوس أولاد بلادي.

— Ако някой ден те тръгнат да пътешествуват — каза ми той, — това ще им бъде полезно. По някой път няма вреда, ако отложиш работата си за по-късно. Но щом е за баобаби — това винаги е катастрофа. Знаех една планета, дето живееше един мързеливец. Той не беше обърнал внимание на три храста…

وقال: «إذا كانوا يوماً على سفر فلا يبعد أن يجنوا منها ثماراً مفيدة. قد لا يضير المرء أن يؤجل عملاً أما إذا كان عمله اقتلاع البوبابات في مهودها ففي تأجيل عمله الكارثة الكبرى. عرفت كوكباً كان يقطنه ولد كسول فتهاون في اقتلاع ثلاث شجرات صغار…».

И според указанията на малкия принц аз нарисувах тая планета. Аз не обичам твърде да чета нравоучения. Но за опасността от баобабите толкова малко се знае, а за оня, който би се залутал на някой астероид, рисковете са толкова значителни, че един-единствен път нарушавам моята въздържаност.

رسمت هذا الكوكب معتمداً ما أخبرني عنه الأمير الصغير. أنا لا أح ب الوعظ كثيراً غير أّنه قلّ من يعرف خطر البوبابات وما يتعرض له المرء من المهالك إذا قاده القدر يوماً إلى كوكب صغير. ولهذا أشّذ عن خطّتي في تجّنب الوعظ وأقول:

Аз казвам: „Деца, бъдете нащрек с баобабите!“ И много се трудих да направя тая рисунка, защото исках да предупредя моите приятели за опасността, която не подозират и край която също като мене минават съвсем близко. Урокът, който им дадох, си заслужава труда.

«أيها الأولاد، حذار، حذار من البوبابات!»
هذا وما عنيت كلّ العناء في رسم هذه الصورة إلا رغبة مني في إنذار أصدقائي بخطر يحوم حولهم كما حام حولي وهم في غفلة عنه، فلهذه الموعظة، كما ترون، قيمة لا يستهان بها.

Вие може би ще ме запитате: защо в тая книга няма други такива грандиозни рисунки като рисунката на баобабите? Отговорът е много прост: опитах се да направя, но не успях. А когато рисувах баобабите, бях вдъхновяван от чувството за нещо неотложно.

وقد تقولون متسائلين: ليس في هذا الكتاب رسوم تعادل بروعتها وعظمتها صورة البوبابات. فلم هذا الإهمال! فأقول: قد حاولت ولم أنجح، أما صورة البوبابات فكان العامل الأكبر في إجادتي رسمها شعوري بالحاجة إليها.

VI

6

Ах, мъничък принце, аз постепенно разбрах също тъй твоето мъничко тъжно съществувание. Дълго време ти си имал за развлечение само сладостта на слънчевите залези. Узнах тая нова подробност на четвъртия ден заранта, когато ти ми каза:

أيها الأمير الصغير، لم أدرك ما أنت فيه من الكآبة إلا شيئاً فشيئاً. مضى عليك زمن لم يكن لك فيه من سلوى سوى النظر إلى غروب الشمس في سكون المساء. عرفت هذا الأمر الجديد عن مجرى حياتك عندما قلت لي في صباح اليوم الرابع:

— Много обичам слънчевите залези. Ела да видим един залез…

أحب كثيراً غروب الشمس. ألا تصحبني فنرى الشمس حين تغرب؟

— Но трябва да почакаме…

قلت: لا بد من أن ننتظر طويلاً.

— Да почакаме ли — какво?

قال: وماذا ننتظر؟

— Да почакаме, когато слънцето ще залезе.

قلت: ننتظر إلى أن تجنح الشمس للغروب.

Отначало ти имаше много изненадан вид, а след това се разсмя на себе си. И ми каза:

فبدتَ عليك الدهشة في بدء الأمر ثم ضحكتَ من نفسك وقلت:

— Аз все си мисля, че съм у дома!

حسبتني لا أزال في موطني.

Наистина. Когато в Съединените щати е обяд, във Франция — това се знае от всички — слънцето залязва. Ако човек би могъл за една минута да отиде във Франция, би присъствувал на залеза.

لا يخفى على أحد أ ن الشمس تغرب في فرنسا بينما تكون الولايات المتحدة في رائعة الظهيرة، فلو استطاع المرء أن ينتقل في دقيقة من الولايات المتحدة إلى فرنسا لشهد فيها غروب الشمس.

За нещастие Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета стигало ти е само да дръпнеш стола си на няколко крачки. И всеки път, когато ти се е поисквало, ти си гледал вечерната дрезгавина…

غير أ ن فرنسا لسوء الطالع، بعيدة جداً عن الولايات المتحدة. أ ما في كوكبك الصغير فيكفيك أن تجر كرسيك بعض خطوات فترى الشفق كلما ع ن لك أن تراه.

— Един ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!

قلت لي: رأيت يوماً الشمس تغرب ثلاثاً وأربعين مرة.

И малко след това ти добави:

ثم أردفت:

— Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…

لا تجهل أ ن المرء، إذا اشتدت كآبته أحب أن يرى الشمس عند غروبها.

— През оня ден с четиридесет и четирите пъти — ти си бил значи много тъжен?

فقلتُ: أكنت على هذا الحد من الكآبة عندما رأيت الشمس تغرب ثلاثاً وأربعين مرة؟

Но малкият принц не ми отговори.

غير أن الأمير الصغير لم يجب.

VII

17

На петия ден, все благодарение на овцата, узнах тайната в живота на малкия принц. Внезапно, без предговор, като резултат от дълго и мълчаливо обмисляна проблема, той ме попита:

في اليوم الخامس عرفتُ شيئاً جديداً عن الأمير الصغير، وكان الفضل في ذلك كما كان من قبل راجعاً إلى الخروف. ألقى سؤاله ت واً وعلى حين غ رة كأّنما هو نتيجة تفكير عميق في معضلة حاول حّلها.

— Щом овцата яде храсти, тя ще яде също така и цветя?

قال: إذا كان الخروف يأكل صغار الشجر فهو يأكل الأزهار أيضاً!

— Овцата яде всичко, каквото намери.

قلت: الخروف يأكل كلّ شيء يجده في طريقه.

— Дори и цветя, които имат бодли?

قال: وهل يأكل الأزهار ذات الشوك؟

— Да. Дори и цветя, които имат бодли.

قلت: يأكل حّتى الأزهار المشوكة.

— Че тогава за какво служат бодлите?

قال: وما نفع الأشواك إذاً؟

Аз не знаех това. Мъчех се тогава да отвъртя един прекалено стегнат болт на моя мотор. Бях много угрижен, защото повредата изглеждаше много сериозна, а водата за пиене се свършваше и ме караше да се страхувам от най-лошото.

ما كنتُ أدري ما نفعها. وكنت عندئذٍ منهمكاً في ف ك لولب في المح رك استعصى عل ي وقد خشيت أن يطول الزمن قبل التم ّ كن من إصلاح الخلل فيتح رج الموقف، ولا سيما أ ن ماء الشرب آخذ في النفاذ.

— За какво служат бодлите?

وكرر الأمير السؤال قائلاً: الأشواك ما نفعها؟

Щом веднъж зададеше някой въпрос, малкият принц никога не спираше да го повтаря. Аз бях раздразнен от болта на моя мотор и отговорих, каквото ми хрумна:

فإنه ما كان ليتخّلى عن سؤال طرحه بل يل ح فيه ويبالغ في إلحاحه. وكان اللولب المستعصي قد أثار سخطي فأجبته جواباً لا طائل تحته.

— Бодлите не служат за нищо, цветята показват с тях само лошотията си!

قلتُ له: الأشواك لا تفيد شيئاً. إن هي إ ّ لا مظهر من مظاهر سوء الخلق عند الأزهار.

— О!

فقال متعجباً: ماذا؟

След като помълча, той ми отвърна като оскърбен:

وبعد أن وجم قليلاً صاح بي وفي نبرة صوته نبرة الحاقد:

— Не ти вярвам! Цветята са слаби. Те са просто сърдечни. И правят, каквото могат, за да се пазят. Те мислят, че са страшни с бодлите си.

أنا لا أصدق ما تقول. إن الأزهار ضعيفة البنية ساذجة الطبع. تعمل على طمأنة نفسها قدر استطاعتها، فإذا تسّلحت بالأشواك حسبت أّنها تبعث الرعب في القلوب.

Аз не отговорих. В тоя миг си мислех: „Ако тоя болт все още не се отвърта, с един удар на чука ще го избия“. Малкият принц отново наруши моите размисли:

فلم أحر جواباً وكنت عندئذِ أف ّ كر في نفسي قائلاً: إذا ظلّ هذا اللولب على المقاومة أطرته بضربة من المطرقة. عاد الأمير فش وش مجرى أفكاري وقال:

— И ти смяташ, че цветята…

أتظ ن أنت أ ن الأزهار…

— Не! Не! Нищо не смятам! Отговорих ти, каквото ми хрумна. Аз съм зает със сериозни работи!

فقطعت كلامه قائلاً: كلا، كلا. أنا لا أظ ن شيئاً. قد أجبتك جواباً في الهواء لا طائل تحته فأنا أهتم الآن لأمور جدية!

Той ме изгледа смаян:

فنظر إلي بدهشة وقال:

— Със сериозни работи!

أمور جدية؟

Аз бях пред него с чук в ръка, с черни от машинното масло пръсти, наведен над някакъв предмет, който му се струваше много грозен.

وكان يراني والمطرقة بيدي وأصابعي سود من الشحم وأنا منحنِ من فوق هّنةِ تبدو في عينه على غاية من القبح، ثم قال:

— Ти говориш като възрастните!

إّنك لتتكلم ككبار الناس!

Аз се засрамих малко. Но той безмилостно прибави:

فخجلت بعض الخجل من نفسي، أ ما هو فلم يرأف بخجلي بل تابع قائلاً:

— Ти всичко объркваш… ти всичко смесваш!

إنك لا تميز بين الأشياء بل تخلط بينها جميعاً!

Той беше наистина много ядосан. Той разтърсваше своите съвсем златни коси и вятърът ги развяваше:

وكان مستشيطاً غيظاً، يهت ز من غيظه فيرتجف في الهواء شعره الذهب ي، ثم قال:

— Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

عرفتُ كوكباً كان فيه رجلٌ قرمز ي اللون. ما شم يوماً زهرة ولا نظر إلى نجمة ولا أح ب أحداً فكان انهماكه طوال حياته في جمع الأرقام، وكان يردد في يومه، من صبحه إلى مسائه، ما قلت أنت: «أنا رجل رزين، أنا رجل رزين» وكان ينتفخ كبراً لكّنه ما كان رجلاً بل ضرباً من الفطر.

— Какво?

قلت: ماذا؟