فجمد الدم في عروقي وأيقنت بوقوع ما لا مرد له. وأدركتُ أن لا طاقة لي باحتمال حرمانه من سماع ضحكة الأمير فإنها كانت في أذني كخرير ماء النبع في الصحراء.

Отново се усетих смразен от усещането на нещо непоправимо. И разбрах, че не можех да понеса мисълта — да не чуя никога вече тоя смях. За мене той беше като извор в пустинята.

وقلت له: وددت يا عزيزي لو ضحكت أيضاً فأسمع ضحكتك،

— Мило мое, искам да те чувам да се смееш още…

فلم يجب بل قال:

Но той ми каза:

في هذه الليلة ينقضي عام على هبوطي في هذا الكوكب وتكون نجمتي فوق المكان الذي هبطت فيه في السنة الغابرة.

— Тая нощ ще стане една година. Моята звезда ще бъде точно над мястото, дето паднах миналата година…

فقلت: يا عزيزي، قل لي ألا تكون قصة الحية وقصة الموعد الذي ضربته لها قصة النجمة حلماً مزعجاً حلمته.

— Мило мое, нали всичко това — змията, срещата и звездата — е само лош сън…

فلم يجب بل قال:

Но той не отговори на въпроса ми.

لا شأن لما يرى فكل الشأن لما لا يرى.

Той ми каза:
— Същественото не се вижда с очи…

قلت: لا ريب في ذلك.

— Разбира се…

قال: الحال في هذا كحال الزهرة فإنك إن أحببت زهرة في نجمة وجدت في النظر إلى السماء في الليل لذةً وسروراً، وحسبت أن النجوم قد أزهرت جميعها.

— То е — както с цветчето. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.

قلت: لا ريب.

— Разбира се…

قال: وحال الزهرة كحال الماء، فإن الماء الذي سقيتني كان كالموسيقى الذي علق به من نغم البكرة ونغم الحبل. ألا تذكر؟ إن ذلك الماء كان لذيذاً سائغاً.

— То е — както бе с водата. Водата, която ти ми даде да пия, беше като музика поради чекръка и въжето… помниш ли… тя беше хубава вода.

قلت: لا ريب.

— Разбира се…

قال: إنك ستنظر في الليل إلى النجوم ولا ترى موطني فإن موطني على غاية من الصغر يحول صغره دون الاهتداء إليه، على أن الأفضل لك أن لا تراه فتقول في نفسك: هو نجمة من هذه النجوم. وتنظر إلى النجوم جميعاً وتحبها جميعاً وتغدو النجوم جميعاً صديقات لك. ثم إني مهديك هدية.

— Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Те всички ще бъдат твои приятелки. Освен това аз ще ти направя един подарък…

وضحك

Той пак се засмя.

فقلتُ: يا عزيزي ما ألذَّ ما أسمع من ضحكك.

— Ах, мило мое, мило мое, колко обичам да слушам тоя смях!

قال: هو ما أحب أن أهديك. أهديك ضحكي فيكون كالماء.

— Тъкмо това ще бъде моят подарък… както бе с водата…

قلت: ما تعني؟

— Какво искаш да кажеш?

قال: للناس نجوم يختلف بعضها عن البعض الآخر، فمن الناس من يسافر فتكون النجوم مرشدات له، ومن الناس من لا يرى في النجوم إلا أضواء ضئيلة، ومنهم من يكون عالماً فتكون النجوم قضايا رياضية يحاول حّلها، ومنهم من يكون كصاحبي «البزنسمان» فيحسب النجوم ذهباً. وهذه النجوم على اختلافها تظل صامتة أما أنت فيكون لك نجوم لم تكن لأحد من الناس.

— Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват — звездите са пътеводители. За други — те са само малки светлинки. За трети, които са учени — те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Но всички тия звезди мълчат. А ти — ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма…

قلت: ما تعني؟

— Какво искаш да кажеш?

قال: فإذا نظرت في الليل إلى السماء حيث أكون في إحدى النجوم ضحكتُ أنا فيخيل إليك أن سائر النجوم تضحك وهكذا يكون لك نجوم تحسن الضحك.

— Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

وضحك أيضاً ثم قال:

И той пак се засмя.

وإذا أنت سلوتني (ولا ب د لكل امرىء من أن يسلو) وجدت راحة في أنك عرفتني أما أنا فأحفظ لك مودتي، فإذا اشتهيت أن تضاحكني فتحت نافذتك ونظرت إلى السماء وضحكت

— И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно…

فيعجب أصدقاؤك منك ومن ضحكك فتقول لهم: لا عجب فإن مشهد النجوم يثير ف ي الضحك. ويعتقد أصدقاؤك أنك مجنون. فما رأيك في هذه الورطة التي ورطتك فيها.

И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Аз ще ти изиграя един много лош номер…

وضحك أيضاً ثم قال:

И пак се разсмя.

أنا لا أهبك نجوماً بل مجموعة من الجلاجل الصغيرة قد أتقنت الضحك.

— Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

وضحك أيضاً ثم عاد إلى رصانته فقال:

И отново се разсмя. Сетне стана сериозен.

لا تصحبني هذه الليلة.

— Тая нощ… виж какво… недей дохожда.

قلت: لا أتركك الليلة.

— Аз няма да се отделя от тебе.

قال: إذا صحبتني خشيت أن ترى ف ي عوارض الألم ولا ألم. وان تراني أموت ولا موت. فالأفضل أن لا ترى ذلك. لا تأت الليلة فلا فائدة من مجيئك.

— Аз ще изглеждам, като че нещо ме боли… ще изглеждам — като че умирам. Така става. Недей дохожда да гледаш това, не е необходимо.

— Аз няма да се отделя от тебе.

وبدت على وجهه علائم القلق وقال:

Но той беше угрижен.

أقول لك هذا خوفاً عليك من الحية، فأنا أخشى أن تلسعك والحيات كما تعلم خبيثات قد تلسع لمجرد لذة اللسع.

— Казвам ти го… заради змията. Не бива да те ухапе… Змиите са лоши. Те могат да хапят ей така — за удоволствие…

قلت: لا أتركك الليلة.

— Аз няма да се отделя от тебе.

وكأن فكراً خطر له فاطمأن وقال:

Но той се успокои.

على أن الحية إذا لسعت أفرغت س مها ولا تستبقي منه لل سعة الثانية.

— Но те пък имат отрова само за едно ухапване…

ما رأيته تلك الليلة عندما أخذ في طريقه فإنه انسلَّ خفية ولم يسمع له حركة. ولما لحقت به كان يمشي مسرعاً بخطو ثابت.

Тая нощ аз не видях кога е тръгнал. Той се бе измъкнал безшумно. Когато можах да го настигна, той вървеше решително и бързо.

فما إن رآني حتى قال: قد جئت! ولم يزد.

Той ми каза само:
— А, ти си бил тука…

ثم أخذ بيدي وسرنا، وكان الأسى بادياً على وجهه.

И ме хвана за ръката. Но все още нещо го измъчваше.

وبعد قليل قال لي: قد أخطأت بالمجيء، فإنك ستحزن لاعتقادك بأني ميت، وما أنا ميت.

— Ти сгреши, че дойде. Ще ти бъде мъчно. Аз ще приличам на умрял, но то няма да е вярно…..

فصمتّ ولم اجب

Аз мълчах.

فقال: إن وطني بعيد، وليس في طاقتي نقل هذا الجسم إليه فإنه ثقيل.

— Разбираш ли. Много е далеч. Аз не мога да занеса там това тяло. То е много тежко.

وبقيت صامتاً

Аз мълчах.

فقال: وما هذا الجسم إلا قشرة بالية، وهل تثير القشرة البالية حزناً!

— Но то ще бъде като стара, изпразнена черупка. В старите празни черупки няма нищо тъжно…

وبقيت صامتاً.

Аз мълчах.

فيئس من جوابي بيد أنه تشدد فقال:

Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:

وأنا أيضاً سأنظر إلى النجوم وستكون النجوم عندي آباراً لها بكرات ركبها الصدأ تجود عل ي بمائها فأشرب.

— Знаеш ли, то ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясал чекрък… Всички звезди ще ми дават вода — да пия…

وبقيت صامتاً.

Аз мълчах.

فأردف: ما أجمل ما تكون حالنا! يكون لك خمسماية مليون من الجلاجل ويكون لي خمسماية مليون من الينابيع.

— То ще бъде много весело! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извори…

وسكت هو أيضاً لأن البكاء غلب عليه.

Сега и той млъкна, защото плачеше…

ثم قال: قد بلغنا المكان. فدعني أسير قليلاً وحدي،

— Тук е. Остави ме да пристъпя сам една крачка…

لكنه جلس لأن الخوف كان قد اعتراه،

И седна, защото го бе страх.

وقال أيضاً:

След това каза:

أنت تدري أني مسؤول عن زهرتي، وإنها ضعيفة واهنة، وإنها على غاية من السذاجة. وليس لها لحماية نفسها من ش ر هذا العالم سوى أربع شوكات صغار لا آبه لها.

— Знаеш ли… моето цветче… аз съм отговорен за него! И то е толкова слабо! И толкова простодушие То има четири нищожни бодли, за да го закрилят срещу целия свят…

وخارت قواي، ولم أستطع البقاء واقفاً فجلست بالقرب منه فقال:

Аз седнах, защото не можех повече да стоя прав. Той каза:

قد انتهى كل شيء.

— Ето… Това е всичко…

وتردد قليلاً ثم نهض وخطا خطوة. أما أنا فما كنت أستطيع حراكاً.

Подвоуми се малко и сетне стана. Пристъпи една крачка. Аз не можех да помръдна.

لم أر سوى وميض م ر بالقرب من رجله فلبث هنيهة جامداً في مكانه لا يتحرك ولا يصيح، ثم هوى برفق كما تهوي الشجرة، وكان سقوطه على الرمل فلم يسمع له ح س.

Само нещо като жълта мълния блесна до глезена му — и нищо друго. Един миг той остана неподвижен. Не извика. Падна полекичка, както падат дървесата. Поради пясъка нямаше дори и шум.

27

XXVII

الآن قد مضى ست سنوات لم أق ص أثنائها هذه القصة على أحد من الناس. ولما عدت إلى رفقائي س روا بنجاتي كثيراً وهنأوني بالسلامة، أما أنا فكنت كئيباً. ولما سألوني عن كآبتي قلت لهم: هو التعب.

И ето шест години вече оттогава… Никога не съм разправял тая случка. Другарите, които ме намериха, бяха много доволни, че ме виждат жив. Аз бях тъжен, но им казах: „Това е от умората…“

قد سلوت بعض السلوان لا كله لعلمي بأنه عاد إلى كوكبه فإني لم أر جثمانه عند طلوع الفجر. ولا عجب فجثمانه لم يكن من الثقل بحيث يصعب انتقاله. إني أح ب الآن الاستماع إلى النجوم في الليل فهي خمسماية مليون من الجلاجل.

Сега малко съм се утешил. Тоест… не съвсем. Но зная, че той се е върнал на своята планета, защото на разсъмване не намерих тялото му. А то не беше толкова тежко тяло… И нощем обичам да слушам звездите. Досущ като петстотин милиона звънчета…

غير أن فكراً ينغص عل ي راحتي: إني سهوت عن إضافة سير من الجلد على الكمامة التي رسمتها للأمير الصغير، فكيف يثبت الكمامة في رأس الخروف، فأنا لا أفتأ أسأل نفسي قائلاً:
ماذا جرى يا ترى في كوكب الأمير ؟
قد يكون الخروف أكل الزهرة.

Но ето, че стана нещо необикновено. На намордника, който бях нарисувал за малкия принц, съм забравил да добавя кожено ремъче! Той никога не ще може да го сложи на овцата. И се питам: „Какво ли е станало на неговата планета? Много е възможно овцата да е изяла цветчето…“

ثم أجيب نفسي قائلاً: هذا لا يكون فإن الأمير الصغير يضع الزهرة تحت غطاء من الزجاج، وإنه يراقب خروفه ويسهر عليه. فأغتبط لهذه الفكرة وتغتبط النجوم لغبطتي فتضحك.

Но веднага си казвам: „Сигурно не! Малкият принц всяка нощ покрива своето цветче със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата…“ И тогава съм щастлив. И всички звезди се смеят тихичко.

ثم أقول: قد يغفل الأمير عن زهرته أو عن خروفه فتقع الكارثة.
قد يكون سهى في أحد الأمسيات عن وضع الغطاء، وقد يكون الخروف سرح يوماً في الليل دون أن يشعر به الأمير. وعندئذٍ ينقلب ضحك الجلاجل إلى بكاء.

Друг път си казвам: „Човек е разсеян понякога и това е достатъчно! Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък овцата е излязла безшумно…“ Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи! …

هذا سر عظيم ين ّ غص عل ي عيشتي. كلّ شيء في العالم يتغير وجهه لي ولكم، أنتم الذين تحبون الأمير الصغير، كلما فكرنا في خروف لا نعرفه في ناحية من الكون لا نعرفها وسألنا نفوسنا قائلين:
تُرى أكل الخروف الوردة أم لم يأكلها؟

Това е една голяма загадка. За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза…

انظروا إلى السماء وسائلوا نفوسكم قائلين: هل أكل الخروف الزهرة أم لم يأكلها وللحال يتبدل لكم وجه الكون.

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя…

ما من أحد من الكبار يدرك أ ن هذا الأمر هو على جانب عظيم من الخطورة.

И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!

إن المنظر الذي ترى في الصفحة المقابلة لهذه الصفحة هو في عيني أجمل منظر في الكون وأشد المناظر كآبة. هو المنظر نفسه الذي تراه في الصفحة السابقة وقد أعدت رسمه للفت نظرك إليه. ففي هذا المكان ظهر الأمير الصغير على الأرض ومنه اختفى.

За мене това е най-хубавият и най-тъжният пейзаж на света. Той е същият пейзаж от предходната страница, но аз го изрисувах още веднъж, за да ви го покажа добре. Тук малкият принц се яви на земята и след това изчезна.

تأملوا هذا المنظر ملياً حتى إذا رحلتم يوماً إلى أفريقية وتوغلتم في الصحراء تمكنتم من معرفته وإثباته، وإذا اتفق لكم أن مررتم بذلك المكان فأسألكم بإلحاح أن لا تتجاوزوه مسرعين بل تم هلوا فيه وقفوا قليلاً تحت النجمة.

Разгледайте внимателно тоя пейзаж, за да можете със сигурност да го познаете, ако пътувате някой ден из Африка, в пустинята. И ако ви се случи да минете оттам, умолявам ви, недейте бърза, почакайте малко, точно под звездата!

فإذا أقبل عليكم ولد وضحك وكان شعره بلون الذهب وأحجم عن الجواب كلما سألتموه عرفتم إنه هو.
فأرفقوا عندئذٍ بي ولا تتركوني وكآبتي بل بادروا بالكتابة إل ي وإخباري بعودته.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

1943

1943