وددت لو شهدت غروب الشمس. تك رم عل ي يا مولاي بأن تأمر الشمس بالغروب.

— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…

فقال الملك: لو أمرت قائداً من قوادي أن يطير من زهرة إلى زهرة كما تفعل الفراشات أو أن يؤّلف مأساة أو أن يتح ول إلى طائر من طيور البحر ولم يذعن القائد لأمري فمن يكون المخطئ مّنا؟ هو أم أنا؟

— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?

فأجاب الأمير بقوة ورباطة جأش: أنت يا مولاي.

— Вие — каза твърдо малкият принц.

فقال الملك: هذا هو الصواب، فليس من الحكمة أن يطلب من المرء ما يكون فوق طاقته، إ ن أول أركان السلطة العقل. ألا ترى أ ن الشعب إذا أمرته بأن يلقي بنفسه في البحر استسلم للفتنة وثار عليك. أ ما أوامري فإن أنا اقتضيت تنفيذها فذلك لأّنها تنّفذ.

— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

وذكّر الأمير الصغير الملك بغروب الشمس فإّنه ما كان ليغفل عن سؤالٍ طرحه.

— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.

فقال له الملك: إّنك ستشهد غروب الشمس. فإّني سآمرها بالغروب لكن عل ي أن أنتظر الوقت المؤاتي.

— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.

هذا ما تقتضيه آداب الحكم.

— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.

فقال الأمير: متى يكون الوقت مؤاتياً؟
قال الملك بعد أن نظر في رزنامة ضخمة: يكون الوقت ملائماً هذا المساء عند الساعة السابعة والدقيقة الأربعين. وعندئذٍ ترى أّني مطاع في أوامري.

— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.

فتثاءب الأمير الصغير وأسف أّنه أخطأ غروب الشمس ثم استولى عليه الملل

Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:

فقال: لم يبقَ لي من حاجة هنا فأنا ذاهب.

— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.

وكان الملك معت زاً بأ ن له من يأمره وينهيه فقال: لا تذهب بل امكث هنا فأجعلك وزيراً.

— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!

قال الأمير: وزير أ ي شيء؟

— Министър — на какво?

قال: وزير…وزير العدل؟

— На… на правосъдието!

قال: كيف أكون وزير عدل وليس هنا من أحاكمه؟

— Ами че тук няма кого да съдим!

قال: من يدري! أنا لم أجب بعد أنحاء مملكتي وقد طعنت في الس ن وما من مكان في المملكة يّتسع لمركبة أركبها. أما المشي فلا أطيقه.

— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.

قال الأمير بعد أن ألقى نظرة إلى الجهة الثانية من الكوكب: قد نظرت إلى جهات الكوكب جميعاً فلم أر أحداً.

— О — каза малкият принц, който се бе навел; за да хвърли един поглед към отвъдната страна на планетата, — аз вече видях. И там също тъй няма никой…

قال الملك: تحاكم إذن نفسك بنفسك وهذا أصعب ما يكون إ ن مقاضاة المرء نفسه لأصعب من مقاضاته غيره. فإذا أصدرت على نفسك حكماً عادلاً صادقاً كنت حكيماً حّقاً.

— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

قال الأمير الصغير: إّني أقاضي نفسي أّنى كنت فلا حاجة لي بالمكوث هنا.

— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.

قال الملك: أظن أ ن في ناحية من أنحاء الكوكب جرذاً مسّناً، أسمع له حركة في الليل، فلك أن تحاكمه وتحكم عليه من وقت إلى وقت بالموت. وهكذا تتوّقف حياته على عدالتك ثم تعفو عنه لتستبقيه في الكوكب فليس فيه غيره.

— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.

قال الأمير الصغير: أنا لا أُحب القضاء بالموت على أحد. وأرى أن لا سبيل إلى ذلك هنا فأنا ذاهب.

— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.

قال الملك: لا، لا تذهب.

— Не — рече царят.

وبعد أن تأ هب الأمير الصغير للذهاب كره أن ينغص الملك الشيخ بعصيان أوامره، فقال له:

Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.

إذا شئت مولاي، أن تُطاع فمرني أمراً مستطاعاً كأن تقول لي: إّني آمرك بالذهاب قبل انقضاء دقيقة واحدة. ويبدو لي أ ن الأحوال التي ترافق هذا الأمر هي مؤاتية.

— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…

ولم يجب الملك فتردد الأمير ثم تن هد وأخذ في طريقه

И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.

فبادر الملك وصاح به قائلاً: إنّي عينتك سفيراً لي.

— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят.

وكان في صوته نبرة السلطة والعظمة.

Той имаше много властнически вид.

فقال الأمير الصغير في نفسه: إ ن شأن الكبار لغريب. وردد هذا الفكر في قلبه طوال رحلته.

„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.

11

XI

وكان يسكن الكوكب الثاني رجل مزه

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

و بنفسه فعندما لمح الأمير الصغير صاح قبل أن يدنو منه: هذا زائر معجب بي.

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

إن ذوي الصلف والإدعاء يعدون سائر الناس من المعجبين بهم.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

وحياه الأمير الصغير قائلاً: عِم صباحاً! إّني أرى لك قبعة غريبة الشكل.

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

قال: هذي قبعة أُحي ي بها المعجبين عندما يهتفون لي، غير إّنه، لسوء الطالع، لا يمر أحد من هنا.

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

قال الأمير الصغير: ماذا؟ ولم يدرك ما يعني الرجل.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

قال الرجل: صّفق بإحدى يديك على الأخرى.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

فصفّق الأمير بيد على الأخرى ورفع الرجل قبعته قليلاً وحيا بتواضع.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

فقال الأمير الصغير في نفسه: زيارة هذا الرجل أدعى إلى اللهو والتسلية من زيارة الملك. وعاد فصفّق بيديه وعاد الرجل إلى التحية برفع قبعته.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

وبعد أن ظ ّ لا على هذا م دة خمس دقائق تعب الأمير الصغير من هذه اللعبة التي تستم ر على نمط واحد

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

وسأل الرجل قائلاً: إذا أردنا أن نُسقط القبعة فماذا نصنع؟

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката.

فلم يجب الرجل لأ ن المعجبين بنفوسهم لا يصيخون إ ّ لا إلى المدح والثناء.

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

ثم قال الرجل: أحّقاً أنك معجب بي كثيراً؟

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

قال الأمير: وما معنى الإعجاب؟

— Какво значи това — да се възхищавам?

قال الرجل: الإعجاب أن تق ر لي بأني أجمل رجل على هذا الكوكب وأني أحسن الرجال أناقةً وثوباً وأكثرهم غنى وذكاء.

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

قال الأمير: غير أّنك وحيد في كوكبك هذا.

— Ами че ти си сам на твоята планета!

قال: وإن أكن وحيداً فاشرح صدري بأن تعجب بي.

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

قال الأمير، بعد أن ه ز كتفيه: أنا معجب بك، لكن ما يه مك إعجابي؟

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

وانصرف الأمير الصغير وهو يردد في نفسه طوال رحلته:

И малкият принц си тръгна.

إ ن شأن الكبار لعجيب حّقاً.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.

12

XII

وكان يسكن الكوكب التالي رجلٌ س ّ كير فلم يطل الأمير إقامته فيه غير أّنه شعر بكآبة كبيرة تغمر نفسه.

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

وكان السكّير جالساً إلى المائدة، ملازماً ال صمت ومن حوله مجموعة من القناني الفارغة ومجموعة من القناني الملآنة. فقال له الأمير: ما تصنع هنا؟

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.

قال السكّير بصوت ملؤه الحزن والأسى: أشرب.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

قال الأمير: ولماذا تشرب؟

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

قال: لأنسى.

— За да забравя — отговори пияницата.

قال الأمير، وقد أخذته فيه الرأفة: لتنسى ماذا؟

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

قال السكّير وقد أطرق برأسه: لأنسى عاري.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

قال الأمير الصغير، وقد أح س برغبة في إسعافه ومساعدته: وأي عار؟

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

قال: عار الشرب. قال هذا ولزم الصمت.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

وانصرف الأمير الصغير متحيراً من أمره، وكان يردد في نفسه طوال رحلته:

А малкият принц си отиде в недоумение.

إ ن شأن الكبار لعجيب.

„Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

13

XIII

وكان الكوكب الرابع كوكب «البزنسمان» رجل الأعمال فل ما نزله الأمير الصغير كان الرجل منهمكاً كلّ الانهماك حّتى أّنه لم يرفع رأسه

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.

فقال له الأمير: عِم صباحاً، هذي سيكارتك قد انطفأت.

— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.

أما الرجل فظلَّ منكباً على حساباته يقول: ثلاثة واثنان خمسة. خمسة وسبعة اثنا عشرة، اثنا عشرة وثلاثة خمس عشرة، عِم صباحاً. خمس عشرة وسبعة اثنان وعشرون. اثنان وعشرون وستة ثمانية وعشرون، لا وقت لي فأشعلها، ستة وعشرون وخمسة واحد وثلاثون.«أُف» فالحاصل إذن خمسماية مليون ومليون وستماية واثنان وعشرون ألفا وًسبعماية وواحد وثلاثون.

— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.

قال الأمير: خمسماية مليون ماذا؟

— Петстотин милиона какво?

قال الرجل: آه.لا تزال هنا؟ خمسماية مليون…خمسماية مليون لا أدري ماذا. إن أشغالي عظيمة جداً حتى إني لا أدري ما هي الخمسماية مليون. أنا رجل رصانة وجد. أنا لا ألهو بالترهات! اثنان وخمسة سبعة…

— А? Ти още ли си тук? Петстотин и един милион… не зная вече какво… толкова много работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет — седем…

فكرر الأمير السؤال قائلاً: خمسماية مليون ماذا؟ والأمير كما تعلم لم يطرح قط في حياته سؤالاً وغفل عنه بعد طرحه.

— Петстотин и един милион — какво? — повтори малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му отговорят на някой въпрос, щом веднъж го бе задал.

رفع «البزنسمان» رأسه وقال:

Бизнесменът дигна глава:

أنا أقطن هذا الكوكب منذ أربع وخمسين سنة وما شُ وش عل ي عملي إلا ثلاث مرات. ففي الم رة الأولى، لاثنتين وعشرين سنة خلت، ع ّ كرت عل ي صفو عملي خنفساء سقطت من حيث لا أدري وأحدثت ض جة هائلة فغَلطت أربع غلطات. وفي الم

— За петдесет и четири години, откак живея на тая планета, безпокоили са ме само три пъти. Първия път преди двадесет и две години, беше един бръмбар, паднал кой знае отде. Той дигаше наоколо си ужасен шум и аз направих четири грешки в една сметка.

رة الثانية لإحدى عشرة سنة خلت، أصبت بنوبة عصبية وذلك لأّني لا أمارس شيئاً من الرياضة البدنية فعملي لا يترك لي مّتسعاً من الوقت للنزهة والتم ّ شي على الطرقات من غير ما قصد ولا غاية. أنا ذو رصانة وجد. أ ما الم رة الثالثة فهي هذه المرة. قلت خمسماية مليون ومليون…

Втория път беше преди единадесет години от един пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се разхождам. Аз съм сериозен човек. Третия път… ето на, сега! Та, казах, значи петстотин и един милиона…

قال الأمير: مليون ماذا؟

— Милиона — какво?

أدرك «البزنسمان» أ ن هذا السائل عنيد لا يميل إلى المسالمة فقال:

Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие.

ملايين من هذه الهنات التي ترى أحياناً في السماء.

— Милиони от ония мънички неща, които се виждат понякога в небето.

قال الأمير: أتكون ملايين من الذبان؟

— Мухи ли?

قال: لا. بل هنات صغار تضيء.

— Не, не, мънички неща, които блестят.

قال: أتكون من النحل؟

— Пчели ли?

قال: لا. بل هنات صغار مذ هبة. يسبح أمامها الكسالى في بحار من الأحلام. أ ما أنا فرجل رصين رزين لا يتّسع وقتي للأحلام.

— Не, не. Мънички златни неща, за които мечтаят мързеливците. Ала аз — аз съм сериозен. Аз нямам време да мечтая.

قال: هي النجوم.

— А! Звезди ли?

قال: هي النجوم إذن؟

— Точно тъй, звезди.

قال: وما تصنع بخمسماية مليون من النجوم؟

— Е, какво правиш ти с петстотин милиона звезди?

قال:خمسماية مليون ومليون واثنان وعشرون ألفاً وسبعماية وواحد وثلاثون. أنا رجل رزين أُحب الضبط والدقّة.

— Петстотин и един милиона шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и една. Аз съм сериозен човек, аз съм точен.

قال: وما تصنع بهذه النجوم؟

— И какво правиш с тия звезди?

قال: ماذا أصنع بها؟

— Какво правя ли?

قال: نعم. ما تصنع بها؟

— Да.

قال: لا شيء. إّنما أنا أملكها.

— Нищо. Притежавам ги.

قال: إنك تملك النجوم؟

— Притежаваш звездите ли?

قال: نعم أملكها.

— Да.

قال: رأيت ملكاً…

— Но аз видях вече един цар, който…

فقاطعه الرجل قائلاً: الملوك لا تملك بل تسود، والفرق بين اللفظتين شاسع جداً.

— Царете не притежават. Те само „царуват“ над другите. Това е съвсем различно.

قال: وما تجني من امتلاك النجوم؟

— А за какво ти е да притежаваш звездите?

قال: إنّي بها غني.

— За да бъда богат.

قال: وما الفائدة من غناك؟

— А за какво ти е да си богат?

قال: أشتري النجوم الأخرى كّلما اكتشفها مكتشف.

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам.

قال الأمير في نفسه: إ ن تفكير هذا الرجل لغريب عن تفكير السكارى.

„Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

على أّنه طرح عليه أيضاً بعض الأسئلة وقال:

Въпреки това той зададе още въпроси:

كيف يسع المرء أن يمتلك النجوم؟

— Как може да се притежават звездите?

قال الرجل متذ مراً: لمن هي النجوم؟

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.